gmladenov

Оптическата среда в случая е атмосферата. Ето какво имам предвид под оптическа среда: https://bg.wikipedia.org/wiki/Преносна_среда Чакай сега. Не е ли ясно от 100+ години, че опитът на Майкелсън измерва изотропна скорост на светлината? Аз това го взимам за даденост. Значи, като се има предвид, че опитът измерва изотропна скорост на светлината, коя точно скорост измерва опитът: тази в атмосферата - или тази в космоса? За десети път: как мериш "космическата" скорост на светлината вътре в атмосферата? Ако мериш скоростта на светлианата под вода, "космическата" скорост ли ще измериш или тази във водата? Ако мериш скоростта на светлианата вътре в стъкло, "космическата" скорост ли ще измериш или тази в стъклото? Ако мериш скоростта на светлианата в армосферата, пак ли "космическата" скорост ли ще измериш? Нали това ми е цялата теза: физиците са се объркали, че опитът мери "космическата" скорост, а в същност опитът мери атмосферната скорост. Вода, стъкло и въздух са три различни оптически среди. Разликата е единствено в индекса на рефракция (ако става дума за светлинна проводимост, не друго). Ако изстудиш въздуха, той ще стане на течност. А ако нагрееш водата, тя ще стане на газ. Микровълновото лъчение е електро-магнитна радиация, която идва "от всякъде". Това означава, че в каквато и посока да се движиш в космоса, ти винаги се движиш срещу източник (излъчвател) на микровълново лъчение. Когато се движиш срещу източник на светлина (електро-магнитна радиация), се получава Доплер-ефект. Ето го този ефект спрямо Космическиа Фон: синьото е по посока на движението, а червеното е в обратна посока. Пак да кажа, според специалната теория на относителността, това е невъзможно. Такава карта не може да съществува, защото ти уж не знаеш, че се движиш (движението е стриктно относително). Значи сателитите са направили нещо, което е невъзможно според специалната теория на относителността. Няма такава карта, както казваме по нашенски:

Scaner, ти спориш по принцип (да не кажа наизуст), а не отговаряш на въпросите, които те питах.

Прав си, пропуснах да уточня: референцията в случая е оптическата среда. А доказателсвтото за това е самият опит на Майкелсън и Морли. Оптическият апарат, използуван в опита (така наречения интерферометър), се намира в покой спрямо атмосферата и измерва изотропна скорост на светлината в атмосферата. Според класическата вълнова теория, само наблюдател в покой спрямо оптическата среда ще измери изотропна скорост на светлианата; ако наблюдателят е в движение, то тогава той ще измери различни скорости на светлината в разлинчни посоки. С други думи, самият опит потвърждава класическата вълнова теория, че наблюдател в покой ще измери изотропна скорост на светлината. А щом опитът измерва изотропна скорост докато земята се движи, значи че скоростта на светлината е относителна. Друго доказателство за това, че скоростта на светлината е относиттелна, са сателитните мисии за картографиране на Космическиа Микровълнов Фон. Всички тези мисии успяват да детектират движението на земята през космоса. Според специалната теория на относителността, това е невъзможно.

Те ще бъдат различни само ако скоростта на светлината е абсолютна. Само че опитът на Майкелсън и Морли показва, че скоростта на светлината не е абсолютна. Но ако не е абсолютна, каква тогава е скоростта на светлината? Според специалната теория на относителността, скоростта на светлината е инвариантна. Аз пък казвам, че това не е вярно, защото физиците на времето са направили грешка. Когато тази грешка се признае, става ясно, че скоростта на светлината е относителна, а не инвариантна. Е да де, само че отправните системи на наблюдателите са симетрчини. Ако съм в покой, ти си в движение - и обратното. Но и двамата мерим постоянна скорост на светлината. Затова се казва, че скоростта на светлината е инвариатна. Така е - но не са се усетили, че опитът на Майкелсън и Морли е мерил скоростта на светлината в атмосферата. Иди например на английската страница на Уикипедия за опита и потърси думата "atmosphere": https://en.wikipedia.org/wiki/Michelson–Morley_experiment Ти кажи как е възможно тази дума да не е спомената - при положение, че опитът е измерил скоростта на светлианат в атмосферата. На същата страница също така ще видиш и следната картинка. Виждаш ли тук да има атмосфера? Това е грешката, бе човек. Помисли малко вместо да спориш: Къде е проведен опита - в атмосферата или в космоса? Ако опитът се е провел в атмосферата, защо никъде не се споменава, че опитът е мерил скоростта на светлината в атмосферата? Ако опитът е измерил еднаква скорост във всички посоки в атмосферата, защо скоростта на светлината не се смята за относителна? Опитът на Майкелсън и Морли предшества специалната теория на относителността. Преди опитът да се проведе, физиците са смятали, че скоростта на светлината е абсолютна. Опитът показва, обаче, че това не е така - и това води до появата на специалната теория на относителността. Така че опитът на Майкелсън и Морли не може да се брои за доказателство, че теорията е вярна, след като теорията е създадена да обясни отрицателния резултат на опита. Много поздрави.

Скростта на всяка вълна е независима от скоростта на източника. Въпросът е дали скоростта на светлината е също така независима и от скоростта на наблюдателя. Скоростта на зука, например, е зависима от скоростта на наблюдателя. Ако наблюдателят се вдижи срещу звуковите вълни, то тогава относителната скорост на звуковите вълни ще е по-висока отколкото ако наблюдателят е в покой. Това важи ли, обаче, за скоростта на светлината? Според специалната теория на относителността, скоростта на светлината е инвариантна. Тоест, тя не е относителна и не зависи от скоростта на наблюдателя. Аз пък твърдя, че това е грешно ;).

Здравейте, Казвам се Георги Станимиров и съм програмист. Все пак се оказва, че специалната теория на относителността наистина е грешна. Причината е, че теорията е базирана на грешка: физиците на времето не са се усетили, че известият опит на Майкелсън-Морли в същност измерва скоросттта на светлианата в атмосферата. Вместо това, те са мислили, че опитът измерва скоростта на светлината в космоса. Както е известно, опитът на Майкелсън-Морли измерва една и съща скорост на светлината във всички посоки (така нареченият "отрицателен" или "нулев" резултат). Този резултат може да се интерпретира различно в зависимост от това коя скорост на светлината се смята, че е измерена от опита: скоростта на светлината в атмосферата скоростта на светлината в космоса Ако приемем, че опитът е измерил скоростта на светлината в атмосферата, то тогава опитът е доказателство, че скоростта на светлианат в атмосферата остава постоянна докато земята се движи през космоса. Следователно, тази скорост е относителна. Ако приемем, обаче, че опитът е измерил скоростта на светлината в космоса, то тогава изглежда, че тази скорост е независима от движението на земята. Специалната теория на относителността е базирана на идеята, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Тоест, теорията приема, че опитът на Майкелсън-Морли е измерил скоростта на светлината в космоса. Е да де, ама как се мери скоростта на светлината в космоса от повърхността на земята (където е извършен опита)? Това е физически невъзможно. За да се измери скоростта на светлината в космоса, измерването трябва да се направи в космоса, а не вътре в атмосферата. Единсвената скорост на светлината, която може да се измери вътре в атмосферата, е скоростта на светлината ... в атмосферата. В общи линии това е. Физиците на времето просто не са се усетили коя скорост на светлината в същност е измерена от опита на Майкелсън-Морли. В последствие, измерванията на опита са интерпретирани погрешно - и така се ражда специалната теория на относителността. Да не се усетиш, че земята има атмосфреа, си е доста тъпа грешка, честно казано. Като се има предвид, обаче, какво е било нивото на знание на времето, това не е чак толкова учудващо. Въпросът е, как така тази грешка не е забелязана досега? Моля коментирайте. Ако ви интересно да прочетете повече, ето линк към темата, която съм написал по въпроса (на английски): http://vixra.org/abs/1906.0355 Поздрави