gmladenov

Едни казват, че е точка; други казват, че не е. Абе мъка.

Така казват НАСА, колега. Там явно цари пълно безхаберие. Непременно да им го кажеш. https://universe.nasa.gov/universe/basics/#otp_cosmic_inflation

Нито един от посочените проблеми не изглежда да изисква разширение на вселената със скосрост, по-висока от тази на светлината. Значи въпросът е: защо вселената (уж) се е разширявала по-бързо от скоростта на светлината - и какви доказателства имаме аз подобно скоростно разширение?

А ти като знаеш защо не обясниш. Нищо смислено не казал по въпроса; само въздухарщини.

Пак не си разбрал. Статията е за сингуларности по принцип, не за черни дупки. Ти като вещ дилетант по физика ще ни обясниш ли какъв е бил обема на вселената в момента, когато тя е почнала като сингулярност. Какъв научник си, ако нямаш отгповор на този въпрос. И другото: защо се налага разширение на вселената с по-висока скорост от тази на светлината ... както е според чудодейната космическа инфлация. Защо не по-бавно?

Ти какъв научник си ако не знаеш за обема на сингуяарностите. Ето какво пишат по въпроса от престижния Станфордски университет: Защо сингулярностите трябва да имат нулев обем? За някои от тях това не е задължително, като например сингулярността във въртяща се черна дупка, която всъщност е „пръстен“. Това, което се изисква в класическата теория на общата теория на относителността е, че съществува област от пространството, за която локалната кривина (енергийна плътност) нараства неограничено, когато мащабът на областта от пространството отива до нула. Кривината се измерва като 1/радиус^2, така че когато радиусът „отиде към нула“, кривината на пространството става безкрайна. Дали квантово-механичните процеси се намесват, за да произведат максимална ограничаваща кривина под „безкрайността“, не знаем със сигурност, но много експерти по теория на квантовата гравитация са убедени, че това трябва да се случи. В такъв случай сингулярностите никога нямат нулев обем, но достигат ограничаващия мащаб з а пространство-времето на около 10^(-33) сантиметра. -- Аз бих казал, че обем от около 10^(-33) сантиметра е на практика точка. Ти като вещ дилетант по физка как би определил обем от 10^(-33) сантиметра? Нещо друго: според теб кой проблем решава чудодейната космическа инфлация, че тя води до разширение, което е по-бързо от скоростта на светлината. Защо инфлацията да не разширява вселената с по-бавни темпове? Защо се налага това "светкавично" разширение?

На страница 6 в цитирана от теб статия четем: 4. От първичния атом до модела на горещия голям взрив Така в началото на 1931 г. разширяването на пространството се оказва единственото последователно обяснение на отчитат астрономическите наблюдения. Но същата година, когато беше неговата визия за динамична вселена за да бъде приет от научната общност, включително Едингтън, де Ситер и Айнщайн, Льометр се осмели да направи още по-скандално предположение: ако Вселената се разширява сега, не трябва ли да е било много по-малки и по-плътни някога в миналото? В Разширяващата се вселена [22] той приема положително извито пространство (с елиптична топология), променяща се във времето плътност и налягане на материята и космологичен постоянна, така че, започвайки от сингулярност, Вселената първо се разширява, след което преминава през фаза на „стагнация“, по време на която нейният радиус се движи покрай този на статичното решение на Айнщайн, след което започва отново в ускорено разширяване. Този „колеблив модел” реши проблема с възрастта и осигури достатъчно време за образуват галактики ... -- Значи според Льометр - създателят на концепцията за разширявашата се вселена - вселената е започнала от сингулярност. Сингулярността явно е разтегливо понятие. Когато ни изнася, тя е точка ... но когато не ни изнася, е пълно невежество да се смята, че сингулярността е точка. Така работи науката.

Ами нали се твърди, че първоначалната сингулярността е началото на времете - или моментът, в който вселената е имала безкрайно голяма маса в бекрайно малък обем. Бекрайно малък обем не означава ли точка? Нали според ОТО това са сингулярностите по принцип. Но нека не бъдем педантични и да не се захващаме за това дали вселената някога е била точка или не. Защо въобще е необходима изфабрикуваната магическа инфлация ... ако не за да обясни огромния размер на вселената. Значи независимо какъв е бил първоначалният обем на вселената, пак имаме проблем с това, че сегашният размер на вселената не се съчетава с нейната възраст. Именно по тази причина се изфабрикува магическата инфлация ... за която няма никакви доказателства. Тя е просто фабрикат.

Така е. Изразявам мнение на обществен форум, създаден за обсъждане на мнения. Докато не нарушавам правилата на форума, ти траеш и не простираш. Аз как не протестирам срещу твоите безсмислени излияния.

От НАСА (сериозен източник, а не популярна литература): Космическа инфлация: Преди около 13,8 милиарда години Вселената се е разширила по-бързо от скоростта на светлината за част от секундата, период, наречен космическа инфлация. Учените не са сигурни какво е било преди инфлацията или какво я е задвижвало. Възможно е енергията през този период да е била само част от тъканта на пространство-времето. Космолозите смятат, че инфлацията обяснява много аспекти на Вселената, които наблюдаваме днес, като нейната плоскост или липса на кривина в най-големите мащаби. Инфлацията може също така да е увеличила разликите в плътността, които естествено възникват на най-малките мащаби на квантово ниво в космоса, което в крайна сметка е помогнало за формирането на широкомащабните структури на Вселената. -- НАСА не посочва никакви доказателства/факти, които подкрепят идеята за космическата инфлация, но изрично посочва, че "инфлацията обяснява много аспекти на Вселената". На всеки мислещ човек би трабвало да му е ясно, че няма как да има доказателства за космическата инфлация. Кое в празния космос може да служи за доказателство, че във вселената някога е протекъл някакъв процес, от който няма и следа. Тук на земята правим възстановка на миналото въз основа на вкаменелости. За изчезването на динозаврите, например, се съди по метеоричния кратер в Юкатан и скалните наслоявания. Химичният състав на тези наслоявания се анализира и на тази основа се прави заключение какво е съдържала атмосферата по онова време ... а оттам и заключението, че гиганстският метеорит, паднал в Юкатан, е вероятната причина за изчезването на динозаврите. Значи въз основа на реално-съществуващи вкаменелости се прави заключение за евентуална причина. Причината пак е евентуална, защото дори вкаменелостите в крайна сметка не дават категоричен отговор. Да съпоставим тази ситуация с космическата инфлация. В празния космос няма вкаменелости, които да бъдат изучени и анализирани. Имаме само празен космос. Съответно науката не разполага с абсолютно никакви доказателства, че нещо някога се е случило там. Това важи както за ГВ, така и за изфабрикувааната космическа инфлация. Как знаем дали нещо се е случило, ако няма как да знаем дали то се е случило ?!? Това е дилемата с космическата инфлация. Това ни най-малко не спира физиците, обаче. На тях доказателства не им трабват. Щом нещо обяснява изфабрикувания от тях модел, значе нЕма начин то да не е верно. Така работи науката. НАСА го казва горе.

По-умни хора от теб са го казали, но ти явно не знаеш.

Обясни как от сингулярност (дефакто точка) се стига до безкрайна вселена ... за 13,8млрд години.

Както вече посочих по-горе, моделът на Големеият взрив (буквално) виси на допускането, че червеното отместване е Доплеров ефект. Това допускане няма как да се докаже експериментално, така че моделът завинаги ще си остане основан на недоказуемо допускане. Тези, които приемат въпросното допускане за вярно, на практика приемат за истина нещо, което не е доказно. Проблемът е абсолютно същият като с "доказателствата" за ефекта на скъсявне на дължините (length contraction) в СТО. Скъсяване на дължините никога не е измерено пряко - но въпреки това се приема за истина. Да си чуди човек защо някои хора се образоват и учат за научни степени, като след това безусловно вярвят на суеверия. Язък им за цялата образованост и начетеност. Естествено е напълно разбираемо защо образовани и начетени хора се връзват на "научни" суеверия: авторитетите така са казали ... а както всички знаем, думата на авторитетите е закон. Например, ако един авторитет каже, че земята е плоска, само необразовани и невежи хора ще тръгнат да спорят, докато всеки образован и начетен човек веднага ще застане зад авторитета. Защото ако не застане, той очевидно е необразован невежа, който не е разбрал, че срещу авторитети не се рита. Както и да е. Думата беше за модела на Големия взрив. Освен че е основан на недоказуемо допускане, моделът на ГВ страда и от следния неразрешим проблем: как така вселената е толкова млада и в същото време толкова огромна. Приема се, че възрастта на вселената е 13,8млрд години, докато за диаметъра на видимата еселена се смята, че е 93млрд светлинни години. При това положение веднага изниква въпроса как е възможно вселената да е толкова огромна, ако "само" преди 13,8млрд години тя е била дефакто точка (според модела на ГВ). Този проблем няма как да се разреши ... освен ако не се изфабрикува теория за някакаво магическо експресно разширение на вселената, което да "разреши" проблема. Човек би си помислил, че когато са изправени пред такъв нерешим проблем - и пред безумната нелепост на неговото единствено възможно "решение" - образованите и начетени физици ще проявят логика и разум и ще си кажат: може би сега е моментът да признаем, че моделът на ГВ страда от неразрашим проблем, който само чудо може да разреши. И след като науката не вярва в чудеса, може би моделът подлежи на преразглеждане. Де такъв късмет, обаче. Вместо да проявят здрав разум, образованите и начетени физици избират да изфабрикуват магическото експресно разширение на вселената: по заповед на щуката, още в първата наносекунда на ГВ, вселената за нула време магически се разширява дотолкова, доколкото е нужно, за да се закърпи моделът на ГВ. И нека да е пределно ясно, че ако някой е против изфабрикуваното магическо експресно разширение на вселената, той е пълен тъпак, който не разбира как работи науката. Защото и децата знаят, че когато даден научен модел е изправен пред неразрешимо препятствие, науката винаги е способна да изфабрикува магическо решение на проблема. Така работи науката.

Капитализмът е цикличен: редуват се растеж и рецесия/стагнация. Ако няма растеж, ще си седим в постоянна рецесия. Хората търсят решения (виж горния постинг ^^^), но според мен това са утопии. Природата на човека е такава, че елитите винаги ще направят всичко възможно "да си останат на върха, а не да бъдат изместени", както казва колегата Атом. Социализмът също беше добра идея ... пък виж какво стана. Не можем да избягаме от природата на човека.

Намаляване на икономическия растеж – утопия или неизбежна промяна https://www.climateka.bg/namalyavane-ikonomicheski-rastezh/ Как би изглеждало едно общество и икономика в режим “пост-растеж”? Концептуално, стационарна икономика е модел на икономическо управление, в който преследването на икономическия растеж е изместен от лидерското място в полза на социалното благоденствие и екологичното опазване. Една стационарна икономика би била икономика, в която производственият ѝ капацитет не нараства, а извличането на ресурси, трансформацията им и генерирането на отпадъци ще са съобразени с биофизическите ограничения на екосистемите. Логично, това предполага и различно потребителско поведение, което радикално отхвърля консуматорската култура и разхищението. Без изненада, концепцията за стационарната икономика е критикувана на свой ред. Нейните опоненти най-често я определят като икономика на стагнацията. Но стационарната икономика е дефинирана като резултат от целенасочени, съзнателни и съгласувани решения и действия, докато икономическата стагнация е неочаквано и нежелано смущение в икономиката, ориентирана към растеж. В заключение, парадигмата за намаляването на растежа е все още, и сигурно за дълго ще бъде, разделителна линия. Ако за едни свиването на икономиката е единственият модел, който може да осигури баланс между човешките дейности и планетарните ограничения, за други – той е синоним на рецесия, регресия, връщане в миналото и дори утопия. Темата все още е силно поляризирана, но и трябва да признаем, че има заслугата да стимулира научния, политическия и обществения дебат, което винаги е полезно за едно общество.

Аз лично се съгласявам, че не се съгласяваме. Хиляда пъти написах, че червеното отместване нищо не потвърждава.

За това няма спор. Доказателствата са много. С някакво друго явление. Аз лично нямам обяснение, но както многократно казах, червеното отместване не гарантира разширение. Същата работа като с червеното отместване: космическият фон не е задължително призак за разширяваща се вселена. Напрежението на Хъбъл показва, че не всичко е наред с модела.

Без тъмна енергия каква причина ще посочиш за разширение на вселената?

Според обстойно изследване на Оксфордсикия университет, този модел в същност не се потвърждава: https://www.ox.ac.uk/news/science-blog/universe-expanding-accelerating-rate-–-or-it Аз вече преведох части от статията <<тук>>.

Не знам защо така се газираш. Аз вече посочих, че има общо три теоретични възможности за това дали вселената се разширява: 1) разширява се, 2) свива се, 3) вселената е статична. Няма други теоретични възможности. Може да има, ако една част от вселената се разширява, например, а друга се свива. Тогава ще има повече от три теоретични възможности. Но ако приемем, че възможностите са приложими към цялата вселена, то тогава те са само три. Ако имаш само три теоретични възможности, вероятността една от тях да вярната/реалната е 1/3. Така се смятат вероятности.

Ако имаш две възможности - ези и тура - каква е вероятността като хвърлиш монета да се падне тура? Ако имаш общо три възможности, каква е вероятността едната от трите да се случи?

Теоретичните възможности са общо три: разширение, свиване, статична вселена. Няма други. Нали се сещаме, че всеки теоретик го знае това и може да "предвиди", че вселената ще пасне на една от трите възможности. Не трябва да си Нострадамус, за да направиш такова предвиждане; вероятността на всеки от вариантите е 1/3 все пак. Тогава се поставя въпросът кое дава основание да се заключи, че вселената наистина пасва на разширяващата се възможност, както се приема. И тук вече идва ролята на червеното отместване. То се приема като потвърждение, че моделът на разширение е верният. И ако имаше поне още едно-две сигурни наблюдения/доказателства в полза на този модел, щеше да е много трудно да се спори срещу него. Само че такива няма. Червеното отместване е единственото такова наблюдение ... а то само по себе си не гарантира разширение. Може да се каже, че отместването е необходимо, но недостатъчно наблюдение: ако вселената наистина се разширяваше, би било нелогично да няма червено отместване само по себе си, обаче, червено отместване не гарантира разширение на вселената За това иде реч: колко е "стабилно" е наблюдението/доказателството за разширяваща се вселена. Горната статия показва, че тъмната енергия май ще се окаже "преждевременно" предположение (по аналогия с други преждевременни явления) и законът на Хъбъл ще излезе линеен. Линейно червено отместване говори много силно в полза на някакво друго явление като причина за отместването. Иначе трябва да се приеме, че имаме изотропно раздалечаване на колосални количества материя в колосални мащаби ... което е малко трудно за вярване ... като се има предвид, че няма ясна причина за разширение. Тъмната енергия поне за това вършеше хубава работа.

Наистина ли разширението на вселената се ускорява? https://www.ox.ac.uk/news/science-blog/universe-expanding-accelerating-rate-–-or-it Екип от учени, ръководен от професор Субир Саркар от катедрата по физика на Оксфордския университет, постави под съмнение тази стандартна космологична концепция. Използвайки значително увеличен набор от данни – каталог от 740 свръхнови тип Ia, повече от десет пъти по-голям от първоначалния размер на извадката – изследователите са открили, че доказателствата за ускорение може да са по-крехки, отколкото се смяташе преди, като данните са в съответствие с константата скорост на разширяване. Професор Саркар, който също заема позиция в Института Нилс Бор в Копенхаген, каза: „Откритието за ускоряващото се разширяване на Вселената спечели Нобелова награда, наградата „Грубер“ за космология и наградата за пробив във фундаменталната физика. Това доведе до широкото приемане на идеята, че Вселената е доминирана от "тъмна енергия", която се държи като космологична константа - това сега е "стандартният модел" на космологията. Сега обаче съществува много по-голяма база данни от свръхнови, върху която да се извършват строги и подробни статистически анализи. Ние анализирахме най-новия каталог от 740 свръхнови от тип Ia – над десет пъти по-големи от оригиналните проби, на които се основаваше твърдението за откритието – и открихме, че доказателствата за ускорено разширяване са най-много това, което физиците наричат „3 сигма“. Това е много по-малко от стандарта 5 сигма, който се изисква, за да се претендира за откритие с фундаментално значение. Има и други налични данни, които изглежда подкрепят идеята за ускоряваща се вселена, като например информация за космическия микровълнов фон – слабото зарево след Големия взрив – от спътника Планк. Професор Саркар обаче каза: „Всички тези тестове са индиректни, извършени в рамките на предполагаем модел и космическият микровълнов фон не се влияе пряко от тъмната енергия. Така че е напълно възможно да сме подведени и очевидното проявление на тъмна енергия да е следствие от анализиране на данните в прекалено опростен теоретичен модел – такъв, който всъщност е конструиран през 30-те години на миналия век, много преди да има реални данни. Една по-сложна теоретична рамка, отчитаща наблюдението, че Вселената не е точно хомогенна и че съдържанието на нейната материя може да не се държи като идеален газ – две ключови допускания на стандартната космология – може да е в състояние да отчете всички наблюдения, без да изисква тъмна енергия. Наистина, вакуумната енергия е нещо, за което нямаме абсолютно никакво разбиране във фундаменталната теория. Професор Саркар добави: „Естествено ще е необходима много работа, за да убедим общността на физиците в това, но нашата работа служи да демонстрира, че ключов стълб на стандартния космологичен модел е доста нестабилен.

От нашата Уикипедия: Тъмната енергия е предполагаем вид енергия, предложен за обяснение на някои наблюдения относно свръхнови звезди. ... Определението „тъмна“ е дадено, тъй като няма известно за сега физическо обяснение за нейното естество. Изказани са мнения, че тя е излишно предположение, което може да отпадне при уточняване на астрономическите данни. Случайно да виждаш думата "факт" в това описание? По каквото чета, тъмната енергия май е само предположение.

По-рано аз приведох два аргумента срещу разширението на вселената. Единият от тях е прогнозираният сблъсък/сливане между Андромеда и Млечния път. Аргументът е, че тези две галактики са пореден пример за това, че разширението на вселената е измислено. Като начало, нека пак да си припомним, че разширението на вселената (буквално) виси на тълкуването на г-н Хъбъл, че откритото от него червено отместване е Доплеров ефект. Ако то се покаже като невярно, няма да има никакво основание да се смята, че вселената се разширява. Второ, тъй като няма наблюдение, че самите галактики се разширяват, то моделът на разширение приема, че вселената се разширява, но галактиките не. И сега аргумента за Андромеда и Млечния път. Още от 1959г е прието, че тези две галактики са гравитационно обвързани (gravitationally bound). Това може да се прочете още във въведението на цитрираната статия: Изглежда разумно да се предположи, че повечето от тези [галактически] групи са системи на отрицателна енергия, т.е. че те се държат заедно от гравитационни сили. След като Андромеда и Млечния път са гравитационно обвързани, е най-резонно да се замисли човек защо те вече не са се сблъскали/сляли ... след като в миналото (да кажем преди 5млрд години) те са били по-близко отколкото сега. Тук се следва логиката, че разширението на вселената отдалечава галактиките една от друга с времето. Официалната наука има обяснение: не само галактиките са изключение от разширението, но галактическите групи, като нашата Локална галактическа група, също правят изключение. Аз лично не съм съгласен с този аргумент. Не защото съм велик авторитет, а защото като мислещ човек намирам аргумента на физиците за фалшив и изсмукан от пръстите. Вече имаме изключение от разшинието: самите галактите не се разширяват. Да кажем, че едно изключение е в реда на нещата. Но като се почне и с други изключение, цялата работа започва да прилича на стъкмистика. Какъв е този закон на природата, който има толкова изключения. По всички тези причини смятам, че тезата на физиците за разширение на вселената е съшита с бели конци.