gmladenov

В моите очи "ползите" от войната за Путин са следните: Приемаме, че Путин все пак ще успее да задържи поне част от заграбените украински територии ... които на този етап са обезлюдени и опустошени от войната. Значи след 300+ хиляди убити руски войници и колосални икономически щети, "печалбата" на Путин от войната ще е заграбването на обезлюдени и опустошени от войната украински територии.

Потвърждавам, че е напълно възможно да създадеш цикличен еталонен процес, който да се използва за часовник. Нали разбираш, обаче, че това предполага унифицираност на процесите във вселената. Тоест, ако мериш продължителността на един процес тук на земята, същият процес трябва да има същата продължителност и в галактиката Андромеда. Ако това не е така, значи цялата концепция за часовник е невъзможна.

Казах ти, запазвам си правото да се отметна.

Кажи си тезата и ще видим. Стига си ни държал в напрежение.

Това е така. Щом е измсилен, как е истински? Вече го казах: наблюдава се обща склонност празното пространство на космоса да не се брои за празно. Вместо това му се придават чудодейни свойства, които решават най-различни проблеми. Ама хайде без етер да видим как ще се обясни света.

Ти не си ли чувал, че на ЕМ-вълните не им трябва среда? Поне така ни учат.

От средните векове насам физици и философи отказват да приемат, че космическото пространство е просто празно пространство и вместо това го надаряват с какви ли не свойства ... най-вече такива, които решават проблемите на деня. Едни го наричат етер ... който разрешава проблема с разпространението на светлината. Други го наричат пространство-време ... което разрешава проблема с гравитацията. Трети му викат Поле на Хигс ... което разрешава проблема с масата на частиците и телата. Четвърти му викат тъмна енергия ... което разрешава проблема с разширеноието на вселената. Въобще никой не иска да приеме, че космическото пространство е празно и в него няма нищо, а все допускат някакви (магически) свойства на това пространство, които му вършат работа. Нашият форумен колега Малоум не е изключение. Не го казвам да споря. Просто констатирам общата тенденция.

Етерът не е ли предложен от Хюйгенс? Той е бил математик и физик. Другото е, че наистина етерът го заменят с каквото им отърва. Полето на Хигс какво е, ако не етер. Или пък вакуумните флуктуации. Или пространство-времето. Все концепции, които отказват да приемат, че космическото пространство е "празно".

А така. На страница 3-та Айнщайн ни обяснява какво са неподвижни "синхронни" часовници. А след това, на страница 10-та, Айнщайн ни казва, че когато имаш два неподвижни синхронни часовника в точка А ... и единият от тях се разходи по "затворена крива" (дословно думи на Айнщайн) и се върне обратно в точка А ... то разходилият се часовник ще бъде изостанал спрямо неподвижния часовник. Още един път за тези, които схващат малко по-бавничко: Имаме два синхронни часовника в точка А. Синхронни означава, че те са синхронизирани и тик-такат едноврененно в синхрон (пак думи на Айншайн). Единият от двата часовника се придвижва по "затворена крива" (прави едно кръгче) и се връща в точка А. Когато се върне, той е изостанал спрямо часовника, който си седи в точка А и не се движи. Това казва Айнщайн ... черно на бяло ... и това коментираме. И както се разбрахме, на подвижния часовник не му действа нищо докато пътува. Това означава, че няма физическа причина, която да го накара да изостане. Единствената причина е, че Айншайн таке е повелил.

Личи си кой никога през живота си не е чел Айнщайн, но се изказва. Чукче не читател, явно. На страница 3 от оригиналния реферат на Айншайн четем: https://users.physics.ox.ac.uk/~rtaylor/teaching/specrel.pdf Подчертаното ни казва какво има предвид Айнщан под "синхронни" часовници: това са синхронизирани часовници, които тик-такат едновренменно. Голяма молба към научниците: хайде вземете да прочетете оригиналния реферат на Айнщайн преди да се изказвате. Срамота така да говорите празни приказки.

Просто си запазвам правото да се отметна от съгласяването. Кажи си тезата най-накрая.

Два часовника може ли да са синхронни ако не са синхронизирани? В горния цитат Айнщайн дословно е казал, че когато един от два синхронни часовника направи кръгче, той ще е изостанал спрямо неподвижния часовник. Значи ние обсъждаме какво дословно е казал Айнщайн ... а не какво ти си мислиш, че той е казал. Твоите разсъдения по картинка не са меродавни; обсъждаме думите на самия Айншайн. Влез в час.

На страници 9 и 10 от реферата си, Айнщайн пише следното: https://users.physics.ox.ac.uk/~rtaylor/teaching/specrel.pdf Physical Meaning of the Equations Obtained in Respect to Moving Rigid Bodies and Moving Clocks If one of two synchronous clocks at A is moved in a closed curve with constant velocity until it returns to A, the journey lasting t seconds, then by the clock which has remained at rest the travelled clock on its arrival at A will be 2tv2/c2 second slow. Значи според самия Айнщайн (повтарям, според самия Айнщайн), имаме два синхронизирани часовника, единият от които прави едно кръгче из космоса с постоянна скорост ... и като се върне на изходна позиция, той е изостанал спрямо непдвижния часовник. Кажи сега, Скенер, как ти не си съгласен с Айншайн. Той говори пълни глупости, нал тъй.

Началното условие е, че двата часовника са синхронизирани и следователно тик-такат с един и същи темп. Ти съвсем ги подкара през просото.

Айнщайн много хубав модел и постулати е измислил, ама не работят така нещата на практика. Физическа промяна не е възможна без физическа причина. Твоят човек просто се е объркал.

Ходомерите по условие мерят колко крачки си направил ... а не колко разстояние си изминал. Двама души могат да направят равен брой крачки и да изминат различни разстояния ... по простата причина, че крачките на единия са по-дълги от тези на другия. Това какво доказва? Че има хора, които имат правят по-дълги крачки като ходят. Честито!

Скенер вече потвърди, че на един подвижен часовник нищо не му действа. Значи няма физическа причина той да се забавя докато се движи из космоса (далеч от "източник" на гравитация). Единстената причината той да се забави са постулатите на Айнщайн. Значи Айнщан на времето е казал "абракадабра" и всички часовници оттогава знаят, че трябва от само себе си да се забявят докато се движат спрямо някакъв репер.

Добре, условно се съгласявам. Вътрешната скорост на часовника е скоростта на светлината, а с часовника замерваме скоростта на някакъв друг обект. Значи имаме две скорости.

Това предполага абсолютно време като при Нютон.

Гениалната ти аналогия ми убягва. Ще обясниш ли какво имаш предвид. Крачкомерът е устройство, което мери колко пъти си ги наклонил напред-назад. Значи показанията на крачкомера зависят от това колко пъти си го наклонил.

Тц. Детекторът на атомния часовник се движи заедно с часовника и няма да отчете никакъв Доплеров ефект. Последният е симетричен и когато приемник и предавател са скачени (и се движат със същата скорост), тогава Доплеров ефект не се отчита. За да може един атомен часовник да се забави, той трябва да си смени собствената честота.

Атомните часовници най-общо работят на следния принцип: цезиеви атоми биват облъчвани с ЕМ-радиация, която те поглъщат и след това излъчват на кванти с характерна честота. Тази честота е известна като резонансна честота и именно тя служи за отброяване на времето: 9,192,631,770 цикъла ни дават една секунда. Това го отбелязвам по две причини: Първо, атомните часовници нямат никакви скорости вътре в тях. Така че твоята постановка, че самите часовници имат собствена скорост, не може да е вярна. Атомните часовници нямат собствена скорост и ако с тях мериш скоростта на друг обект, пак имаш само една скорост - тази на обекта. Значи нямаш две скорости, както ти го броиш. Второ, атомните часовници използват физическите свойства на цезиевите атоми: тяхната резонансна честота. Съответно за да забавиш един такъв часовник, ти трябва да смениш резонансната честота на цезия. Тоест, цезиевите атоми трябва да станат някакваи други атоми с друга резонансна честота. В крайна сметка според Айнщайн излиза, че когато един цезиев атомен часовник се движи (спрямо някакъв репер), цезиевите атоми вътре в часовника си сменят физическите свойства ... без никакво физическо въздействие; просто ей така, защото се движат в пространството - и така атомните часовници изостават. Еми какво да кажа. Всеки е свободен да вярва в каквото му се иска.

Аз не вярвам в задгробен живот ... но също смятам, че пълно познание на Вселената не е по силите на учените/хората. И не виждам никакъв проблем учените да са вярващи - с уговорката, че вярата е широко понятие. Не мисля, че някой физик може да вярва как светът е бил създаден за седем дни - но и не виждам проблем същият този физик да вярва в (някакъв) Бог.

Станиславе, ако имаш какво да казваш, просто го кажи. Един подвижен часовник сам мери времето и скоростта си. Така че ето то движение само с една скорост: тази на часвоника. Твоята постанвовка (която още не сме чули) работи ли при този вариант.

В българския речник постулат се дефинира като: Изходно положение, приемано без доказателства. На английски намерих малко по-подробна дефиниция: Твърдение, известно още като аксиома, което се приема за вярно без доказателство. Постулатите са основната структура, от която се извличат леми и теореми. Цялата Евклидова геометрия, например, се основава на пет постулата, известни като постулати на Евклид. Основното и в двете определения е, че постулатите се приемат за верни без доказателства. Тоест, те се приемат за "очевидни истини", които няма нужда да се доказват ... и точно тук е уловката. Как определяме кое е очевидна истина? Веднага се вижда, че тук има място за злоупотреба с понятието "очевидна истина": нещо, което е очевидно за едни, не е толкова очевидно за други. Например, Айнщайн постулира, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. За него - и за много други хора - това е очевидна истина. Но има и хора, които не се съгласяват с тази (уж) очевидност. Когато говорим за постулати трябва да е ясно, че те не са абсолютни истини или пък божи заповеди, а са твърдения на хора ... които може да са се объркали. Затова е напълно легитимно да подлагаме определени постулати под съмнение. Иначе да приемем, че науката е религиозна догма, която не търпи ерес.