gmladenov

Съжалявам, но останалите тук хич не са безпристрастни. За пореден път: в математиката няма ограничение на измеренията. Там те са просто числа. Но когато правим модел на реалността, гледаме моделът да съвпада. Като например релефен глобус съвпада с реалността ... докато следната картинка не е точно съвпадение. Като спорим за четвъртото измерение, ние дефакто спорим дали тази картина е реалистичен портрет на Пикасо. И наистина може да се спори, че тя е. Въпрос на виждане.

Пространството и то ли е локално? Ако да, какво значи "локално" пространство? Вселената не е ли едно общо глобално пространство? Ако законите на физиката са еднакви навсякъде, не трябва ли времето също да тече навсякъде с еднакво темпо? С какво се обяснява "локалността" на времето.

Като мериш продължителност, защо решаваш, че мериш четвърта измерност? Мерим температура ... никой не казва, че мерим четвърта измерност. Мерим продължителност ... това било четвърта измерност, видите ли. Как ли пък не. Хайде да се съгласим, че не се съгласяваме за четвъртото измерение. Не ти трябва моето одобрение, за да постваш тук графики на четиримерни геометрични фигури. Но няма да ме убедиш, че те са образ на нещо реално. Оставаме си на различни позиции ... в което няма нищо лошо.

Ти пак смесваш геометрия и реалност. Нали използваме геометрията да опишем реалността. Ето ти една картинка на обогатена реалност. Зелените "нещица" на картинката реални ли са?

Разликата се състои в това, че в тъмна стая не можеш да измериш дали навън е сряда или петък. Петък и сряда за времето ли се отнасят или за нещо друго? Ако се отнсят за времето, що не измериш дали навън е петък? Времето нали е измеримо? Но както жена ми казва: ако нещо не го разбираш, няма какво да ти го обяснявам.

Както Станислав казва, не е лошо първо да уточним понятията. Какво точно разбираме под "време". Очевидно имаме различни разбирания. Никой не спори, че часовниците мерят продължителнисти. Работата е там, че под "време" се разбира не само продължителности. Иначе щеше да е лесно.

Благоадаря. Много правилно си ме цитирал.

Винаги съм прав (майтап бе, Уили). Връзката между реалност и геометрия е същата като връзката между география и географска карта. Картата е просто лист хартия, на който са нарисувани планини, равнини и селища. Ако картата е релефен глобус, то приликата с действителността става поразяваща ... и въпреки това глобусът пак не е самата реалност, а умалено копие на реалността. Въпрос: защо не използваме само двумерна геометрия, за да "картографираме" света около нас? Тя не е ли вярно описание/отражение на реалността? Тук и децата ще отговорят, че ние не сме плоски и съответно двумерна геометрия не отразява реалността. Всяко тяло има три размера, а не два. По същата логика можем да попитаме: а защо не използваме пет-мерна геометрия ... и отговорът пак е същият: в реалността мерим в три измерение, а не в пет. Времето е толкова вплетено в нашето възприятие за реалността, че е много изкушително и него по инерция да го вплетем в геометрията ... и тук почват противоречията.

Щом трябва да питаш, значи очевидно не можеш измериш колко е часа. Виж ако някой пита "колко градуса е навън", това на секундата можед да се измери. Темпрературата е измерима физическа величина. Времето се отъждествява с продължителности и часовниците в същност отчитат интервали/продължителности ... на което му се вика "време". Работата е там, че "време" се използва не само за продължителности. Така излиза, че мерим едно, пък говорим за друго. Например, казва се, че "времето тече". Интервалите очевидно не течат, но физиците си знаят най-добре. Хайде малко почивка, че съм на лекар. За сведение, отивам с най-голямо удоволсвтие, без никакъв страх.

Натискам газта ... и скоростомерът ми казва с колко карам. Налагам метър на стената ... и той ми казва колко е широка вратата. Навивам си спрелия часовник ... и той не ми казва колко е часа.

Натискам газта ... и скоростомерът ми казва с колко карам. Налагам метър на стената ... и той ми казва колко е широка вратата. Навивам си спрелия часовник ... и той не ми казва колко е часа.

Някои хора обичат да си фантазират. Няма лошо. Хайде и аз. Представяме си как междугалактичеки космонавт се събужда в своя космически кораб след продължителна хибернация и установява, че всички часовници на борда са спряли заради повреда в захранването. Той оправя захранването и часовниците тръгват - но на секундата почват да мигат, за да бъдат сверени. Космонавтът почва да се чуди защо мигат. "След като часовниците мерят време, защо не направят едно измерване и сами да се сверят. Термометърът как сам си сверява показанията. Часовниците да се стегнат и сами да си измерят кое време е.". А часовниците го гледат и мигат ли, мигат.

Нищо не мерят. Нали за това се бием тук.

Само ако теорията е вярна. Ако не, значи е невъзможно.

Нещо "ги има" ако е измеримо. Ако не е, как го има. Голямото светло бъдеще можеш ли да го измериш колко е светло и голямо? Ако не можеш, значи няма голямо светло бъдеще; то е само мечта. В моите мечти аз отивам до Андромеда и се връщам за една секунда. Значи пътувам хиляди пъти по-бързо от светлината. Броиме ли, че тази скорост я има?

Ако се съгласиш, че движението в четвъртото измерение е просто фантазия, значи няма за какво да спорим. Но ако продължаваш да твърдиш, че движението в четвъртото измерение е реално движение ... въпреки че не можеш да спираш или ускоряваш ... тогава няма как да се разберем.

Именно. Всички измервания, които правим, се правят в реалните три измерения на вселената. Няма измерване в четвърто измерение; никога нищо не е измерено там. Значи освен да си фанатазираме за четвърто измерение, такова в действителност няма. За това иде реч.

Дори подвижните часовници да се забавят, това не доказва съществуването на четвърто измерение. Пак да кажа: според самия Айнщан подвижните часовниците се забавят ... а самият той в оригиналние си реферат по никакъв начин не казва, че има четвърто измерение.

Станиславе, раземрите на дадено тяло са измерими: ширина, дължина и дълбочина. Това са ти трите реални измерения. А какво мериш в четвъртото измерение? Когато "мериш време", ти в същност броиш някакви осцилации на тяло в пространството: въртенето на земята, въртенето на звездите, осцилациите на цезиеви атоми и т.н.. Значи "измерването" на време пак става в 3-мерното реално пространство, а не в някакво четвърто измерение. Четвърто измерение е само на хартия. В него нищо не мериш ... защото такова измерения няма (или поне не ни е достъпно).

Ти какви хапчета пиеш.

Не се разбираме. Имаш реалност ... и имаш модел на реалността. Геометричните/математически измерения са модел на реалността, а не самата реалност. Ние използваме двумерни и четиримерни модели за удобство ... но с ясното съзнание, че те са просто модели, а не самата реалност. Да се движиш в четвъртото измерение е да се движиш в абстракциите на Минковски. Според теб имаме ли реално движение в тези абстракции ... или просто смятаме някакви числа?

Да де, но това е математическа интерптретация. Просто модел ... който не е задължително да отразява реалността. В математиката няма ограничение на броя измерения ... докато в реалността те са само три. Четвъртото измерение на Минковски е просто абстракция, въведена за удобство. А според теб има реално четвърто измрение. Това не е вярно.

Когато армията на една държава нахлуе на чужда територия с танкове, това е агресия. Именно това направи Русия през февеуари миналата година в Украйна. Как можеш да спориш, че това не е агресия?

С геометрията на Минковски някои неща наистина стават по-прости, ясни и продуктивни. Но концепцията, че времето трябва да се разглежда като неотделна част на пространството, не е абсолютна истина. Тя е просто един възможен поглед върху СТО ... който в никакъв случай не е единственият поглед. Така нареченото "времево" измерение в геометрията на Минковски в действителност е виртуално пространствено измерение. Неговото въвеждане има някои удобства ... ни нищо не налага неговото въвеждане. Самият Айнщайн не налага четвърто измерение в СТО, а изрично казва, че тя се базира на Евклидова геометрия. Така че ако слушаме самия Айнщайн, СТО е базирана на Евклидова 3-измерна геометрия с време като допълнителен параметър. 4-мерното виждане на Минковски е надграждане над самата СТО.

За хиляден път: геометрията на Минковски е интерпретация на Лоренцовата трансформация. Минковски анализира формулата и вижда в нея хипорболична ротация в 4-мерно пространство. Но тярбва да е пределно ясно, че това е просто негово виждане. Той така ги вижда нещата и така предлага и ние да ги виждаме. Има и други гледни точки, обаче. Тази на Минковски не е единствената. Така че няма какво да се спори, че Минковски е прав, а другите не са. Съвсем очевидно Лоренцовата трансформация е отворена за различни интерпретации. ЛТ може да се интерпретира и по съвсем друг начин, от който много ясно се проличава тя какви трикове прилага, за да може скоростта на светлината да е еднаква във всички отправни системи.