Стелян

Това не е вярно, всяка отправна система е конкретно материално тяло или някаква среда. По нататък няма смисъл да ви репликирам. Но КС - координатна система е вече наистина абстрактна, тя е само математически конструкт за получаване на някакви данни, така че да не би да ги смятате за едно и също нещо, щото ще е срамота за интелекта ви.

Движението на автомобилите е не инерциално с приближение . Сега разбирам че не ме разбираш, имаш неподвижен источник и неподвижен спрямо този изсточник, детектор на доплеров ефект, в един момент источника започва да се ускорява, едва тогава възниква доплер, а не по времето на покоя на источника или по времето на инерциалното му движение. Следователно доплер се причинява от ускорение, ако това ускорение е перманентно ще има и перманентен доплеров ефект, това означава че вълните или ще се разреждат експоненциално на ускорението или ще се сгъстяват със същата зависимост от ускорението, в зависимост от посоката на движение на источника, респективно детектора.

Пак не отговаряте на въпросите, коя е тази друга ИС, и че няма как в тази друга ИС, тяло да се движи без да е било ускорено по някакъв начин в нея.

Виж сега това може да е твоя хрумка каква била скоростта на сателитите и какво е било изместването, нека Младенов да посочи линк с точните данни и условия на експеримента, той до сега не е правил това и всеки може да си разстяга своите локуми.

За не - инерциалното съм съгласен че ще доведе до такъв ефект, но инерциалното няма как да доводе до постоянно изместване, изместването е пропорционално на ускорението, и един път ако ускорението престане, то изместването вече е не постоянно.

А движение спрямо тази друга инерциална система, не изисква ли и ускорение, щото може и да са в покой спътниците спрямо тази друга ИС, пък и трябва да се уточни коя е тази другата ИС. Много разводнявате излишно темата.

Ми изисква се движение ама това движение не се пръква от нищото, първо се ускорява после като престане да действа силата която го е ускорила почва да се движи инерциално. Спътниците не са се родили инерциалнодвижещи се, пък и анизотропията може да се коригира пак само чрез ускорение, зануляваш инерциалното движение като прилагаш необходимата сила в противоположната посока на инерциалното движение, и анизотропната картинка магически изчезва.

Именно де, за да да започнат да се движат инерциално с приближение, те няма как преди това да не се ускорят, а това е всъщност причината за анизотропията.

Сътниците, стационарни ли са? ако са, как могат да засекат анизотропия когато са на стационарна орбита. И пак повтарям, анизотропията е следствие на доплер, а той не може без движение на изсточника или детектора, а движение се постига чрез ускорение . Всяко инерциално движение се поражда от ускорение. Какво трудно има за разбиране.

Значи, спътниците преди да открият анизотропията са били в покой, като се ускорят откриват анизотропията, значи ускорението е причина за анизотропията а не покоят или инерциалното движение на спътниците. Когато спътниците са в покой спрямо ос на земята, не засичат анизотропия, но те както знаем се и движат спрямо произволна ос във вселената, така че само ускорението в ос на земята поражда тази анизотропия. Не съм запознат подробно със случая описан от Младенов, какви са били условията за тази анизотропия, кога спътниците не засичат такава в случаите на покой спрямо коя ос тази на земята или някоя друга, затова мисля че не излагам доста добри доводи. Но нека чуем и Младенов какво ще каже за този експеримент по анизотропията, кога е проведен и при какви условия. Чудя се как тъй само спрямо ос на земята като се задвижат спътниците долавят анизотропията, нали земята обикаля заедно със спътниците около слънцето и около галактическият център, това би трябвало по начало да дава анизотропия, или тя се коригира постоянно когато има движение на спътниците спрямо ос на земята. ( Не се чудете какво е ос, изписвам го абревиатурно на “отправната система на земята “)

Твърдението на класическата нютонова физика е такова че смята за абсолютно движение само не - инерциалните движения, и за това не е необходимо абсолютното нютоново пространство.

Относителността на движението и покой се дефинира още от Галилео Галилей като невъзможност да се констатира праволинейно и равномерно движение или покой с никакви физични експерименти. Но като се замисли човек за диполната анизотропия, това като че ли е възможно. Въпросът е коя отправна система се нарочва за подвижна или неподвижна, това става по избор на наблюдателя, защото няма такива закони които да не му позволяват свободният избор за нарочване. В този смисъл всички инерциални отправни системи са равноправни, от там и относителността на покоят и равномерното движение. Движението с ускорение и по крива траектория обаче се приема за не относително, защото може да се докаже със физични експерименти че то е такова, водата в една кофа като се завърти се отдръпва от центъра на въртене, което доказва не - двусмисленно че именно водата в кофата се върти, а не останалият свят извън кофата. Въпросът е спрямо коя отправна система е това въртене на кофата, е ми спрямо отправната система на вселената като цяло, защото ако допуснем относителността и нарочим че не водата в кофата се върти, а цялата останала вселена извън кофата, то тогава излиза че водата не би трябвало да се отдръпва от центъра на кофата, така че отправната система на вселената е наистина легитимирана, и спрямо тази отправна система може да се открие само не - инерциално движение, ако нямаме възможност да виждаме останалата вселена от кофата, пък дори и да я виждаме може да ни хрумне че водата стои а останалата вселена се върти около нея. Та значи има абсолютно движение и то може да се дефинира. Диполната анизотропия е ефект вследствие на не - инерциалното движение, защото може да се корегира единственно чрез, не - инерциално движение.

Уместен въпрос, виждаш ли обаче че отговора липсва поради това че не може да се даде никаква смисленна аргументация на отговора.

Не, заблуждаваш се ти като едновремено смяташ че може да има и относително и абсолютно преместване т.е движение, няма как да дефинираш абсолютното движение без преди това да си дефинирал абсолютната отправна система която задължително трябва да е материална. Ти се подвеждаш по някакво абстрактно и неоткрито абсолютно пространство в което телата могат абсолютно да се преместват без за това да са необходими някакви координати и репери. Все едно се движиш в някакво абсолютно празно пространство, където по никакъв начин не можеш да докажеш че се движиш или не. Това е нон сенз, въобще е и антинаучно и антиинтуитивно предположение, а ти дори не го вземаш и за предположение а направо си вярваш че е факт такова движение. СПОРЪТ НИ Е БЕЗСМИСЛЕН наука не се гради със вяра, това е само за религиозни.

Ами виртуалните електрон-позитрони не могат ли да се интерпретират като някакви стени бариери във вакуума? вакуума има електрическа и магнитна проницаемост която не е безкрайна величина. Ако бяха безкрайни тези величини, скоростта на светлината няма ли да клони и тя към безкрайност? 8,8541878176 × 10-12 F/m (C2/Jm),

Как ти хрумна че формулата не е за единичен фотон, единичен фотон е светлина, даже някои насекоми виждали единичен фотон

Ами не знам, ако например представи си че за момент ти изчезнеш безследно, в следващият момент се появаваш от другата страна на стена, после пак изчезваш и се появяваш някъде другате и т.н, това дали може да се дефинира като някакво твое движение. Ти как мислиш.

Преди време четох една книга от български автор който слага под съмнение много научни авторитети в това число и Айнщайн, та той казва че от формулата на Айнщан не може да се изведе скоростта на светлината, ако фотонът няма маса на покой. Така че или формулата на Айнщайн не е вярна или фотонът има маса на покой, но тази маса остава скрита някъде във вакуума между електроните и ядрото на атома. Ако фотоните имат маса на покой, тогава обаче СТО няма да е вярна, защото според теорията нищо не може да достигне скоростта на светлината, ако има някаква маса на покой.

Интересно как ще дефинираш движение в спрямо абсолютното пространство, как легитимираш това абсолютно пространство, като среда, като форма на съществуване на материя или като абсолютно вместилище както си го е представил Нютон, ако е така то тогава хипотетично ако унищожим материята то би трябвало да остане само пространството, но това няма как да стане, защото материята съществува заради пространството и обратното важи. Така че абсолютното пространство е критикувано още от Лайбниц, имало е спорове тогава между Нютон и Лайбниц, който е бил защитник на относителността. По късно относителността побеждава и нютон като че ли приема относителността но все пак държи на своето. Аз не отричам абсолюта, напротив търся го, но просто убягва в чисто физически смисъл, но като абстракция може и да го има. Аз смятам че още не е открита така наречената абсолютна отправна система, това може да е онази сингулярност отпреди големият взрив или кой знае какво. Диполната анизотропия не може да бъде аргумент в полза на абсолюта, сателитите се движат спрямо тази радиация и анизотропията показва именно движение спрямо микровълновата космическа проторадиация а не спрямо някаква абсолютна отправна система която нито е наблюдавана косвено нито директно, че да си правим такива изводи. А самата радиация е форма на материя, само че не от вещество, всяка радиация обаче може да се трансформира и във маса вещество и да се дефинира някакво движение спрямо това вещество. Това е, от относителността за сега не може да се избяга. Може би тя е следствие само на умственият апарат, за изучаване на околната действителност, за да дефинираме движение ни трябва и неговата противоположност покойят и обратното, щом има абсолютно движение трябва да има и абсолютен покой, но абсолютният покой означава и материя лишена от движение, а както е известно до сега материята съществува само чрез движението, поне до момента не е открита материя лишена от движение. Аз имам една моя хрумка че светлината всъщност не е движение, а само преместване на енергия от точка в точка, но както и да е.

Напротив, закона за запазване на импулса изисква това, но забележи, че при относителността на движението и покоят импулса не се запазва ако го разглеждаме в двете системи, тази на планината и тази на куршума.

Движение във нещо предполага и движение спрямо него, движението на кондуктор във влак, е движение на кондуктора спрямо този влак, движението на параход във морето, е и движение на парахода спрямо морето. Не можете да диференцирате така леко понятия като движение във нещо и движение спрямо нещо. Моля уточнете се по обективно, така не се прави диспут, този сканер от него ли копирате логиката си.

Проблема е че в инерциалната система на куршума импулса на планината е различен от този в инерциалната система на планината, в зависимост от това какво ти разбираш под термина “инерциална система“, това е системата в която всяко едно тяло се разглежда както в праволинейно и равномерно движение, така и в покой. Е излиза че има два импулса, единият е импулса в инерциалната система на планината, това е импулса на куршума, когато разглеждаме движението на куршум спрямо планина, а другият е импулс на планина когато относително разглеждаме че не куршума се движи към планината а тъкмо обратното. Забележи че тогава двата импулса не са равенство.

Ето формулата за импулс на тяло , В системата SI единицата за импулс на тяло е kg.m/s (килограм по метър в секунда) или N.s (Нютон по секунда). Смятай сега по тая формула какъв ще е импулса на планината, ако относителното движение предполага че не куршума се движи срещу планината а точно обратното.

Опита и нулевият резултат на ММ нямат нищо общо със създаването на СТО, поради причината че опита на ММ и неговият нулев резултат, прекрасно се обясняват със корпускулярните теории за светлината на Нютон, Риц. Етер няма, идеята че светлината е вълна идва по късно, в началото нютон е смятал светлината като корпускула, по късно хюйгенс, френел откриват вълновите свойства на светлината и до тогава нютон е смятал светлината като чиста корпускула, даже е предлагал модел на интерференция и дифракция при чисти корпускули. Та и по въпроса за средите, има разлика от понятието “оптическа среда“ и понятието “ преносна среда“ , не ми е ясно вие защо ги смесвате тези понятия, става каша и не става ясно какво представяте. Тогава се съгласявате с мен, че диполната анизотропия, не е доказателство за движение спрямо някакво абстрактно празно и абсолютно пространство, и движението е абсолютно относително, но само визуално, т.е то става такова само когато се стигне до дефиницията на движението, но в същността си движението не е относително и то в чисто физическата си същност. Само при деэиницията за движение се изпада в клопката на относителността, т.е можем да си изберем за движещ се или покоящ се един пасажер във влак. Има един довод който разбива относителността на движението и покоят, това е доводът че импуса на едно движещо се тяло трябва да се запазва , но при тезата за относителността на движението и покоят това не се спазва. Какво имам в предвид, нека имаме куршум движещ се към планина, по правилото на относителността на движението и покоят можем с пълно право да твърдим че не куршума се движи със скорост от 300 метра в секунда към планината, а тъко обратното, но тогава импулса на куршума става нула а на планината със тойност много по голяма отколкото ако предположим че не планината се движи към куршума, а точно както си е, че куршума се движи към планината.

gmladenov Така наречената диполна анизотропия е всъщност доплеров ефект базиращ се на наслагването на вълнови фронтове, в посоката на движение на приемник на вълни, и разреждането на вълновите фронтове по посока на разпространението на вълните, т.е когато приемника се отдалечава от вълновият фронт. Вие дефинирате че това е показател за някакво движение спрямо някаква абстрактна среда с неясни качества която предполага и претендира за среда на разпространение на вълните. Но електромагнитните вълни са и частици, и по това правило не е необходима проводящата среда за тези вълни-частици, които могат да се движат както в вещественна среда, така и в пусто пространство лишено от материя. Тогава откъде ви хрумва идеята че спътниците се движат спрямо пустото пространство лишено от материя, което пространство не е обективно и не е средата за разпространение на светлината, забележете че среда е това вещество, което дава възможност да се колебае от точка в друга точка и по този начин да осъществява вълнов процес. Вие се заблуждавате, наистина че по този начин без тела може да се дефинира някакво движение, но забележете че трябва да съществува нещо материално, било то тяло или радиация която да я ползваме като репер за да може да се дефинира каквото и да било движение.