Стелян

Младенов, не те знам, но опитът с “открит или закрит вагон, може да потвърди или отхвърли твоята идея за увлекаем вакуум“ дай да не спорим словестно, а опитът да си каже думата.

Като има амбиции някой да разбие СТО, нека да го направи с опит, а не с приказки

Вакума в едно затворено пространство, не се знае дали е увлекаем, трябва експеримент за да се потвърди. Ами ако е така, ти откъде знаеш че не е така

Но , дали може да се докаже експериментално по някакъв начин, че вакуумът в ролята на оптическа среда, се увлича от затворените пространства на движещи се обекти Опита на физо, и звездната аберация, показват че светлината само частично се увлича от флуиди които са оптическа среда на светлината. Може би вакуума пълно увлича светлината.

Само експериментът му е майката

А ако в цялата гара и във самият вагон, цари пълен вакуум, какви ще са резултатите. И това може да се докаже експериментално. Вакумираш част от пространството, и провеждаш експеримент с интерферометър.

Младенов, аз имам в предвид следната постановка. Имаме 2 наблюдатели, единият във движещ се вагон, друг неподвижен на гарата. Във вагона по средата има лампа която светва, и при движението на вагона, понеже светлината е независима от своят источник, тя пристига в системата на вагона не едновременно, към предната и задната стена на вагона, и наблюдателят там, ще регистрира не едновременното пристигане на светлината към двата края на вагона, същото ще забележи и наблюдателят на гарата. На гарата има наблюдател, който е фиксирал една дължина на вагона, представи си две колчета с разстояние помежду им, отговарящо на дължината на вагона, а по средата един камък. Когато премине вагона той светва лампата в момента когато лампата от вагона се изравни с камъка от гарата. Тогава светлината от лампата ще пристигне едновременно до двете колчета забити неподвижно на гарата, и наблюдателят там ще регистрира едновременно пристигане на светлината в двата кола, същото ще забележи и наблюдателят на вагона.

Точно заради това че в постановката "центърът на излъчване на светлинната вълна се премества заедно със вагона във отправната система на вагона" има голямо значение, защото светлинната вълна е независима от съществуването на источника, демек един път излъчена светлина вълна от источник, тя повече не зависи по какъвто и начин от този источник. А в постановката , кординатата на излъчване на светлината се мести заедно със вагона, което не би било така ако светлината не зависи по никакъв начин от самият си источник. А ефекта на доплер показва че скоростта на светлината спрямо источника на светлина, зависи от скоростта и движението на источника, иначе нямаше да има доплеров ефект. Светлината няма да пристигне едновременно до двата края на вагона, но ако фиксираме в отправната система на гарата, дължината на вагона, и точка от гарата която ще съвпадне при преминаването на вагона, със точката на излъчване на светлината във вагона. Тогава светлината от вагона ще пристигне едновременно до тези две фиксирани точки равняващи се на дължината на вагона, в отправната система на гарата. Нали се сещаш за онази постановка с движещ се влак и падащи 2 мълнии в двата края на вагона. Наблюдателят от гарата ще установи едновременно пристигане на светлината от светкавиците до фиксираното по средата място което съвпада със фиксираното място по средата на вагона когато той преминава по перона, в своята отправна система, а наблюдателят във вагона ще установи неедновременно пристигане на светлината в двата края на вагона, демек в своята отправна система. Относителността на едновременноста е изработена от СТО именно за да покаже константност на светлината в двете отправни системи, тази на гарата и тази на вагона, в тази постановка която е вярната. Това естественно е исмукано от пръстите .

Тази постановка не е вярна, защото точно според СТО и в системата на вагона и в системата на гарата, светлината винаги достига едновременно до предната и задната част на вагона. От това следва че и в двете системи изминава еднакъв оптически път с една и съща скорост. Това е така защото центърът на излъчване на светлинната вълна се премества заедно със вагона във отправната система на гарата. Но в отправната система на гарата, оптическият път на светлината в този случай ще е различен. По направление на движението на вагона, оптическият път в отправната система на гарата ще е по голям отколкото в противоположната посока. Излиза че в отправната система на гарата светлината изминава различни пътища за едно и също време.

Вижда се интелектуалното ти издихание, когато почваш да караш на окачествяване и декларации. Ти си бита карта

Не ама да, сложи си очилата

Единият фронт на вълната изпреварва другият в отправната система на гарата. От това следва че двата фронта няма как да са симетрични в двете отправни системи.

В системата на вагона светлината сфера не може да бъде симетрична. В предният край на вагона фронтът на сферата ще достига със закъснение а в задният със изпреварване.

Но в този случай центърът от който тръгва светлинната сфера, не може да се движи заедно със наблюдателят от кутията или вагонът. Тоест излиза че този център е подвижен и за наблюдателят във вагона или кутията, а ако е така то тогава краищата му няма да пристигнат едновременно до стените за наблюдателя вътре във кутията или вагона.

Според СТО е така, и за двамата наблюдателя, светлината пристига едновременно до двата противоположни краища на вагона, само че моментите на пристигане, не съвпадат за двамата наблюдатели.

И двамата наблюдатели, ще видят неедновременно пристигане на светлината, към двата краища на вагона. Ако фотоните са корпускули с инертност, тогава и двамата наблюдатели ще видят едновременно пристигане на светлината към двата краища на вагона. Все едно каубоец по средата на вагона, стреля едновременно с два пищова към противоположните краища на вагона.

Какво искаш да кажеш, скорост спрямо светлината дали може да се измери, това е доплер ефекта, скорост спрямо етъра , сигурно.

Нищо не сте разяснили, само глупости и от теб и от Сканер, и от Малоум, Шпага само се мъчи нещо да проумее. Вие релативистите само парадирате с някакви “знания“, а не сте доказали досега никакви конкретни знания, само обвинявате опонентите си, и това е логично, защото сте слаби в опонирането. И не ние антирелативистите задръстваме форума с глупости, а вие релативистите го дръстите, поради безсилието в което защищавате релативистките идеи.

Изсмукано от пръстите на Айнщайн

А я разясни къде съм невеж, не само да карате вие на декларации с окачествяване на опонента, а вижте и себе си.

Глупости е за глупавите, дето не могат да мислят самостоятелно, и само зубрят като козели от учебниците

Глупости, източника го няма, има само радиацията от него, детектора в ракетата регистрира тази радиация излъчена от някога съществувал източник, с определена честота. Изведнъж, честотата която регистрира детекторът на ракетата, се променя, източника го няма повече и затова той не може да е причина за изменението в честотата на радиацията излъчена от него. Каква е причината в изменението на честотата на радиацията, излъчена от източника когато той вече го няма ? Естественно това може да бъде само ефектът на доплер, а той се проявява само при движение на източник спрямо приемник или обратното. В случая източника липсва, и е измерен доплеров ефект след като източника го няма вече. Това означава че има движение на приемника, демек детектора в ракетата, но спрямо или самата радиация, или самото пространство в което се разпространява радиацията, нама друг вариант. Проблемат с разбирането на това в кой момент е изчезнал източника на тази радиация , също може да бъде решен като си представим че по време на взрива на източника и неговото унищожение, се излъчва мощен рентгенов импулс, така детекторът в ракетата ще “ знае “ че източника вече не съществува, и от този момент нататък промяната в честотата на радиацията от източника , ще се дължи само и единнствено от ефекта на доплер, който може да бъде освен от движение на източника спрямо приемника , но и обратното. И понеже източника вече го няма, остава да се движи само приемника който е в лицето на детектора в ракетата. Е пита се спрямо какво се отчита това движение на приемника, нали за това трябва отправна система освен отправната система на самият детектор приемник?. Ако по условие никога не е имало ускорение на детектора в ракетата, то и никога няма да има и доплер, дори и при несъществуващ източник или дори и при съществуващ източник. Ускорението е абсолютно движение, а покоят и праволинейното равномерно движение са относителни, това е проумял Нютон още преди 300 години. То ако е за въпрос ускорителното движение може да се почувства и без да гледаме през прозореца на кола дали се движи или не. Нали си се возил в мощен автомобил, като набие спирачки залепяш за предното стъкло, като ускори залепяш за седалката.

Как ще се определи отправната система в следната ситуация. Представяме си цялата вселена се състои от една ракета и един изсточник на ЕМВ. Този изсточник излъчва вълни за определен период време, след което престава да съществува. Вълните му обаче продължават да съществуват и пътуват в пространството, в един момент те връхлитат ракетата, там детектор засича вълните на источника с определена честота, след което честотата на тези вълни се променя ( това е сигнал за доплеров ефект, понеже няма други причини за промяна в честотата от несъществуващият источник) Та се пита като няма никакви други отправни системи, освен собственната отправна система на детектора на вълни в ракетата, а доплера е вследствие на някакво движение, се решава че ракетата се движи, нали за да се определи движение се изисква отправна система, и то най малко две, защото движещото или покоящо се тяло можем и него да смятаме за отправна система, а в случая има само една отправна система, тази на ракетата, но тя не може да установи движение или покой спрямо себе си. Но не излиза ли в случая че това правило е нарушено, защото детектора на ЕМВ е в покой спрямо ракетата, т.е мерим някакво движение та дори и скорост на ракетата в собственната и отправна система. Демек установява се движение което е измеримо без втора отправна система , движение спрямо вакуума или ракетата сама открива движението си . Ако приемем обаче за отправна система освен ракетата и ЕМВ на несъществуващият вече источник, излиза че скоростта на ракетата измерена от отправната система на ЕМВ, би трябвало да се равнява на скоростта на ЕМВ, защото трябва да приемем че ЕМВ са в покой а ракетата се движи към тях. Пълна безсмислица, Всяка ЕМВ се движи със скоростта на светлината, или различна от нея, спрямо различни отправни системи и в различни среди. Така че не може да се прикача отправна система на ЕМВ, остава само отправната система на ракетата но в собственната и отправна система е само тя, защото источника на ЕМВ не съществува. Но Доплер показва че ракетата може да се движи или да е в покой, и това движение се регистрира без друга отправна система. Всъщност за да се появи доплеров ефект, ракетата трябва да се ускори, без ускорение няма и доплеров ефект, ето защо ускорението е абсолютното движение, и за определянето му не се изисква втора отправна система, както това се изисква за инерциалните движения - праволинейно и равномерно движение или състояние на покой, които са по дефиниция равнозначни. Съответно и спътниковата анизотропия се дължи на ускорително движение на спътниците.

Ми противоречиш си, Андромеда е същесвувала преди милярд години, а ние виждаме светлината от нея, но това вече не е андромеда. И така че ако се установи доплер, от времето след несъществуването на андромета, ти не можеш да твърдиш по никакъв начин дали галактиката се е движела или е била в покой спрямо детектора който отчита доплер

Ами така е колкото и странно да ти звучи, отправна система няма как да се прикачи към несъществуващ обект. така че ако слънцето е светило и е изгаснало в един момент, и след този момент се установи някаква диполна анизотропия в разпространението на светлината, от спътник, ти не можеш по никакъв начин да твърдиш че обекта засякал диполната анизотропия се е движел спрямо слънцето