За Душата една ненаучна хипотеза
Какво да разбираме като „Душа”?
Чувството за самосъзнание, собствената Личност. Човек се ражда сам, живее сам и умира сам. В този, а не в религиозен смисъл ще използвам думата “Душа“.
Факт: ДУША ИМА!
Освен този факт нищо друго не е известно за душата. Но човек не е склонен да приема невежеството си. Всъщност, никой никога в човешката история не се е смятал за невежа. Охотно предлагаме теории и хипотези за всичко, което ни заобикаля, без да се съмняваме в своята компетентност. Най-приемливо, удобно и убедително обяснение за душата се предлага от религиите. От първия човек та до днес. Удобно и полезно за управляващите през цялата човешка история. Но то е полезно също така и за отделния индивид. Управляващите получават инструмент за манипулиране на обществото, а човекът получава надеждата за живот след смъртта. Което е твърде успокоително (за човека)! Премахва най-големия източник на стрес. В този смисъл приемам и одобрявам религиите.
За Душата има само недоказани хипотези, догадки и псевдонаучни теории и практики, изпълнени с неясна дори и за авторите им терминология.
Ненаучната хипотеза
ДНК е съществувала 2,5 милиона години у човека преди да бъде описана от Уотсън и Крик в 1953 г. Според Уикипедия „ДНК е една молекула на дезоксирибонуклеиновата киселина която носи генетичните инструкции за биологичното развитие на всички клетъчни форми на живот”. Материална частица, която притежава нещо нематериално – генетична информация.
Защо да няма материална частица, която да носи нематериалната информация за душата? Може би са нужни още 2,5 милиона години за да бъде тя открита? А може би тя се съдържа в самата ДНК молекула?
Какво се случва по-нататък?
След смъртта ДНК молекулата се разпада на съставните й атоми, които продължават своя вечен кръговрат в природата. Същото се случва и с „молекулата” на душата!?
