skorpion1980

Ако се чудите защо Общи се разприказва така, защо Левски е против него, особено срещу претенциите му за апостол в Македония ами просто е - Левски е събрал 2 и 2 и е разбрал, че Общи е сръбски агент. Че той е от Дяково, Косово, където по всички етнографски карти от периода живеят сърби и албанци. Че се е писал българин от Македония пред хората от комитета е било ход за печелене на доверието, но иначе целият му живот до началото на 70те години на 19 век недвусмислено говори, че той по никакъв начин не е ангажиран с българските революционни борби. А защо от Букурещ са спрели Левски да ликвидира тоя паразит е още по-просто - силният човек в Букурещ Каравелов е подвластен и манипулирием от сръбките ласки на жена си, които е абсурдно и невъзможно да не му повлияят. Кой каквото иска да пише и да мисли, фактите са такива на 100 %. Да отричате и една дума от поста ми е все едно да отричате, че днес у нас има корупция при усвояването на еврофондовете примерно поради липса на доказателства. Даде, ама 2 и 2 без значение събрано, умножено или степенувано, винаги прави 4.

Ами, Мацини, само Кръстьо е бил доказано близък с Левски и доказано добра въдица за стръвта. Не искам да му ставам адвокат, но я да се вгледаме малко в Каравелов и дейността му. Кажи-речи вечен емигрант, пледира за Балканска федерация, в нито един момент и през ум не му минава да поведе чета, иска другите да свършат мръсната работа, а той после да управлява. Е, с тази задача впоследствие се заема по-малкият му брат, но това е друга тема. Та като един политик, странящ от преките опасности, Каравелов трябва да търси врага, да трупа популярност на чудж гръб и като се има предвид, че много е искал изцяло той да дърпа конците, защо пък след всеки катаклизъм да не обвинява най-близките на Левски и така да ги остранява от революционното дело, за да бъде в състояние да се превърне в безспорен лидер на Освободителните борби и след приключването им да има много власт. Но за мен самият факт, че братът на Левски веднага след Освобождението и срещата си с поп Кръстьо го оневинява, е достатъчно доказателство за безпочвените обвинения.

Така е, но както сам казваш - съмнения. А и все пак за какво да го държат турците. Нямат сметка, особено ако са установили при разпита близост с Левски. Чисто полицейски много по-изгодно им е да го пуснат, надявайки се да бъде потърсен от Левски и така да стигнат до последния. Освен това съвсем скоро са узаконили статута на Екзархията, съответно продължителен арест на неин служител, духовно лице, само може да ги компрометира.

Дойдохме си на думата. Конкретно предателство на Левски НЯМА, има генерално предателство на революционната мрежа от Димитър Общи. Съответно Левски макар и най-важният, е просто един от многото пострадали от показанията на Общи.

Киров, аз пак да попитам - защо непременно трябва да има някой, който специално да е предал Левски при условие, че в тоаи момент турската полиция го търси под дърво и камък? Левски ли е толкова голям виртуоз в играта на криеница, че без нечие предателство да е невъзможно да бъде заловен, или турската полиция е толкова безпомощна, че колкото и да е мобилизирана да не е в състояние без предателско подшушване да го залови?

Ако трябва да посочваме конкретно някого като предател на Левски, то това е Димитър Общи, но с уговорката, че той не издава само Левски, а цялата революционна мрежа, която е ръководена както е известно от Левски. Това за поп Кръстьо за мен е нелепица, очевидно е наклеветен, а при очната ставка след арестите в Къкрина на 27.12.1872 никой в Ловеч, включително поп Кръстьо, не потвърждава самоличността на Левски. Отделно малко след Освобождението братът на Левски отива при него и после убедено твърди, чер попът няма вина. Така че оставяйки желанието на определени хора от онова време да намерят подходяща изкупителна жертва, трябва обективно да признаем, че издадената от Димитър Общи информация е причината за едно по-мащабно издирване на Левски, което просто довежда до залавянето му. Чисто политически за турските власти в периода няма нищо по-важно от това да бъдат предотвратявани въстания, които да настройват общественото мнение и в Русия, и в Западна Европа срещу тях. При информация за добре организирана революционна мрежа е съвсем нормално цялата им полиция да се вдигне на крак и максимално активно да търси мозъка на всичко това, а издаването от някой конкретен информатор далеч не е някакво строго необходимо условие за успешното залавяне на издирвания.

Аз пак ще кажа - през много вероятния втори мандат на Тръмп ще се направи всичко възможно да се стигне до война между Иран и Саудитска Арабия. Американците станаха много твърди и непоколебими срещу Иран и направиха най-колосалната си оръжейна сделка с Рияд, вероятно няма да е последната, все пак производството на скъпи оръжия е най-конвертируемо при богати клиенти, а драстично увеличеният добив на петрол е най-конвертируем когато имаш повече пазари, а такива стават чрез унищожаване на най-големите нефтени износители. Тъй че както и да гледаме на този пъзел, за САЩ ирано-саудитска война е нещо, от което много ще спечелят и то без значение от крайния резултат, защото победителят при всички случаи би бил пиров.

В добавка бих казал, че Картър е най-некадърният президент, който американците някога са имали. Не само по отношение на Иран изпусна духа от бутилката, но и по птношение на Китай с тази си платформа за единството му, което беше предпоставка за инзасяне на световното пшроизводство нататък, а макар да е далеч по-дребно престъпление, бойкотът на игрите в Москва беше една гнусна подигравка с 4-годишен къртвоски труд на стотици американски спортисти и хиляди от други държави. Не че от страна на СССР беше особено умно да отмъщават по същия начин, но това не оправдава Картър.

Тръмп за момента действаше хитро. Очисти силен човек, вместо да тръгне на война както би направил друг антиирански настроен президент, но това предвид момента на събитията е нормално. Все пак той се бори за втори мандат, а загуби на американски войници могат сериозно да му подкопаят рейтинга преди следващите избори, това обяснява между другото и изтеглянето на американски войски от Сирия. Бъде ли преизбран обаче нищо чудно да е доста по-агресивен през втория си мандат или най-малкото да подкрепи по-голяма израелска агресивност, или пък да предизвика война между Иран и Саудитска Арабия, за да може американците да печелят от продажби на оръжие за саудитите. Това всъщност предвид неговата политика би било добре дошло, защото САЩ вече не са толкова ориентирани към внос на саудитски петрол както преди, тъй като през този мандат на Тръмп значително увеличиха своя добив, така че им трябва да са конкурентноспособни със страните с големи нефтени ресурси, че да могат и да изнасят, а ако два нефтени експортни гиганта като Иран и Саудитска Арабия тръгнат да воюват един срещу друг, за американците би било далеч по-лесно да завземат част от пазарите им. Стратегия, която за момента напълно отговаря на концепцията на Тръмп "America first".

Радвам се, че съм възобновил интереса към темата. Ресавски, София няма как да бъде част от Източна Румелия ако не е столица, защото границите между княжеството и автономната област са определени в Берлин преди свикването на учредителното събрание, съответно преди избора на столица. София наистина е била около 12-15 хил. но Плевен не е бил повече, дори с това население София пак е най-големият град в Западна България и 4ти най-голям само в княжеството (без Източна Румелия) след Русе, Шумен и Варна, съответно днес би бил град от мащабите на Русе и Стара Загора. Евристей, относно Търново и какво би се променило освен за самия град и региона директно ти го пиша - до Сръбско-Българската война нищо. След това обаче, ако си чел как точно става преврата срещу Батенберг, би ти било ясно, че той става неосъществим в град с местоположението на Търново. Значи в РИ верният му 1ви пехотен полк е претен да строи укрепления около Сливница след една манипулация на русофилите-офицери, че Сърбия пак щяла да напада и предвид близостта на столицата София до границата тревогата и липсата на алтернативни части да го направят оставят княза без части, които да го пазят и е арестуван, прогонен и пр. Обаче такава манипулация в отдалечен от всяка граница (особено след Съединението) град като Търново, няма как да стане. Не могат Бендеревци, Димитриевци и пр. да пращат елитни части от Търново към Сливница, защото Софийски полк би имало и да не е София столица, той би се заел с това, не могат да използват и аргумент с опасност от Румъния, за нейната граница си има Русенски полк по това време, така че единственият шанс на превратаджиите е да побват с кръв да свалят княза, а това няма как да стане. Така че при столица Търново преврат срещу Батенберг няма как да има, защото няма какво да отдалечи верните му части от него.

Единственият шанс е държавите, в които четвъртата индустриална революция настъпи най-осезаемо, е да наблегнат повече на насърчаване на населението да се ориентира към свободни професии, които не могат да бъдат заменени от роботи. Демек повече хора да се занимават с медицина, право, литература, музика, кино, изобразително изкуство, спорт, шоубизнес. Държавата като институция има нужните ресурси да постави акцента там чрез откриване на повече школи и университети със съответната насоченост, или пък чрез популяризиране чрез повече реклама на местни спортни събития, включително такива на аматьорско ниво с наглед малки, но прилични от потребителска гледна точка наградни фондове като част от социалната политика с цел по-голям стимул у хората да спортуват, съответно повече конкурси също чрез държавно стимулиране по отношение на изкуството и развлекателната индустрия. В крайна сметка един работник в завод, на когото му е хоби да спортува, да пее, да танцува и пр., със сигурност би предпочел да изкарва парите си по този начин, отколкото бъхтейки се в завода. Но за целта въпросната индустриална революция трябва да върви ръка за ръка и с една твърде непопулярна по същността си социална революция. А поне на този етап не се виждат признаци за нещо подобно в световната политика.

Ами реално от това, което пишеш, Киров, излиза, че една континентална война в Азия без пряко участие на Китай, но със съответната подкрепа от тяхна страна за по-близките до тях и естествено американска подкрепа за отсрещните страни в конфликта, би била от полза изцяло на американците. Да, Китай, за да поддържа своите (Иран и Пакистан най-вече) ще използва колосалните си промишлени мощности за производство на оръжие. В крайна сметка където се произвеждат коли и автомобили, има нужните условия за производство на танкове, а където се произвеждат пътнически самолети (признавам, че не съм особено осведомен за китайското самолетостроене, но не вярвам гигантската им индустриализация да е подминала този промишлен отрасъл) неминуемо има условия и за изтребители и ракети. Съответно увеличеното военно производство ще носи приходи на китайците, но след развалините, които предстоят от една такава война (дано я няма, но темата като гледам не я изключва хич даже), съответните пазари стават доста неплатежоспособни и неминуемо водят до сериозна икономическа криза в Азия. А използване на ядрено оръжие от страна на Индия срещу Пакистан или Серверна Корея (евентуално Иран ако вече имат свои глави) и обратно няма да спре веднага войната, защото техните ядрени глави не са толкова внушителни като количество и мощност колкото американските или руските, но ще предизвика демографска и екологична катастрофа, която ще се отрази и на китайците пак казвам без да са участвали пряко, а нагорещената от потенциални и реални конфликти Азия ще се охлади по най-болезнения възможен начин, куп американски, европейски, а може би и латиноамерикански магнати и корпорации ще трябва да си изтеглят целия бизнес от Азия, но по чисто географски причини щетите за тях ще са в пъти по-малки, отколкото за самите азиатци. Един вид всички ще са губещи, ама по-малко губещите ще си увеличат преднината пред съсипаните доскорошни преследвачи.

Киров, военен конфликт в споменатите страни, които са от голямо стратегическо значение за всяка от двете супердържави, е напълно възможен, като съответно по аналога на Студената война американците подкрепят едните, китайците другите най-просто казано. Но да се стихне до двустранна война между САЩ и Китай с евентуални съюзници от едната и от другата страна, която да доведе до скъсване на дипломатически отношения и взаимни бомбардировки, е напълно невъзможно да се случи. Просто има си един възпиращ фактор за такава война и той се нарича ядрено оръжие. Добре, че е открито през 40те години на миналия век, че иначе заради тези перманентни сблъсъци на политически и икономически интереси щяха да са се провели поне още две световни войни.

Макар че е стара тема има някои интересни аспекти, които си струва да се обсъдят. Значи аргументи най-различни, но е за отбелязване, че София е доста по-голям град от Търново. Стремежът към модерна и развиваща се държава означава едно сериозно разрастване на Търново ако градът бъде избран за столица през 1879. На когото не му е проблем да върви 10 км пеша, днес може да стигне от центъра на Велико Търново до този на Горна Оряховица, изминавайки това разстояние за 2 часа, а с кола ако няма задръствания за не повече от 15 минути. А в София днес разстоянията са по-големи. Така че за да бъде тогава Търново една столица, отговаряща на европейските стандарти, разрастването й би включвало присъединяване на Горна Оряховица и Лясковец, като всички ненаселени днес участъци между тези близко разположени градове, биха се застроили. Арбанаси би бил един от най-красивите и посещавани квартали на града, а също така квартали на града биха били Присово, Дебелец, Шереметя, Беляковец и пр. Колкото до София, тя със сигурност би била по-голям град от Плевен, може би нещо с мащабите, които днес имат Русе и Стара Загора, защото така или иначе е най-големият град в Западна България веднага след Освобождението, но доста би чакала за университет и още куп други институции. Областен център би била със сигурност. Една от причините за разрастването са многото бежанци от Македония и в по-малка степен непосредствено след Освобождението от Поморавието, но от по-голямо значение е вътрешната миграция заради придобития столичен статут. При тези обстоятелства разположението й гарантира единствено прираст от бежанци, но по-малко от РИ, защо част от тях биха се насочили към Търново, докато вътрешна миграция към София почти не би имало за разлика от Търново. Иначе австрийските интереси гарантират преминаването на железницата както в РИ, което би било от значение за едно няколко пъти по-малко, но все пак ускорено развитие без да е столица. А относно промяната в политиката ако Търново е столица, струва ми се, че е доста по-неблагоприятно място за преврат срещу Батенберг. В РИ превратаджиите използват уж заплахата от нова атака на Сърбия, за да убедят верни на княза части да ходят да строят укрепления при Сливница. Някак си при столица София е бил вървежен заради близостта до сръбската граница, ама при столица Търново би било доста нелепо, имайки предвид, че провинциална София така или иначе би била достатъчно милитаризирана като близкоразположен до границите с два от трите ни тогавашни съседи областен център. Просто при столица с такова разположение като Търново няма какво да отдалечи верните на княза части от него, съответно няма условия да го сварят неподготвен и да го арестуват. Ще трябва да търсят къде-къде по-сложна схема, да не кажа атентат.

Гадна история, за "благодарност" към благосклонното отношение към турците в ситуацията от страна на правителството на Малинов, Младотурското правителство на Османската империя извършва обезоръжителната акция в Македония. Отделно в тогавашния многонационален османски парламент има окуражителни изказвания, че политиката в Битолския вилает е отлична, много правилна и ще доведе до това полека-лека в него да няма християни.

Трябва в такава алтернатива да се обърне внимание и на другите фронтове, включително там, където няма български войски. Сърбите, бидейки изпреварени от 4та Преславска и 5та Дунавска дивизия не могат да напреднат на Македонския фронт. В РИ армията им е разпределена по следния начин: Първа сръбска армия е концентрирана около Враня (най-южния район на тогавашна Сърбия, най-близко до Македония). Тя е най-силното сръбско съединение с приблизително 90 000 бойци. Те формират пет пехотни (Моравска I призив, Дунавска I, Дринска I, Дунавска II призив и Тимошка II) и една конна дивизия.[46] Номинално командването принадлежи на престолонаследника Александър Караджорджевич, но фактическият командир е началникът на щаба генерал Петър Бойович). Втора съюзна армия е съставена от една сръбска (Тимошка I призив) и една българска (7-ма Рилска) дивизия с обща приблизителна численост от 50 000 бойци под командването на сръбския генерал Степа Степанович. Дислоцирана е на територията на България, в района на Дупница и Кюстендил.[46] Трета сръбска армия на генерал Божидар Янкович заема с три дивизии (Шумадийска I, Моравска I, Дринска II призив) и една бригада (общо 60 000 войници) района на Куршумлия и Медведжа.[46] Ибърски отряд (Шумадийска дивизия I призив и др. части – около 12 000 войници) се разполага около Кралево, срещу Нови пазар и Косовска Митровица.[46] Яворски отряд (една самостоятелна бригада – около 8 000 войници) заема позиции още по на запад, край Пожега. В тази алтернатива стана въпрос вече, че предвид първоначалния договор и неговото спазване втора съюзна армия се видоизменя и отива на тракийския фронт, но това е само Тимошка I призив, основните части на първа армия влизат в т.нар спорна зона (на тази карта на френски тя е в сиво) по картата по-долу заедно с 5та Дунавска дивизия: Другите две по-малки армии естествено отиват в Косово и Санджак, като бързо се съединяват с черногорците. Но конкретно първата и най-силна понеже няма как да настъпи в тази алтернатива по-надолу в Македония може единствено да продължи по-масирано и по-бързо към Албания до река Шлумбини отколкото в РИ. Те и в нея си овладяват Дуреш, после са принудени под австрийски натиск да го дадат на Албания. В случая доста повече сили биха стигнали до Шкодра, а и Новопазарският Санджак би паднал преди 2.11.1912 както в РИ, съответно тогава с много по-голяма армия би се щурмувала шкодренската крепост от силите, които в РИ овладяват Битоля плюс черногорската армия и градът би паднал. Всъщност в РИ нахлуването на сърбите в Северна и Централна Албания става чак когато Вардарска Македония е окупирана, дотогава просто не са съсредоточени нататък, но в случая още след падането на Тетово, което би станало не по-късно от 13.10 стар стил, сърбите неминуемо ще продължат към Албания, Дебър също с българска помощ би паднал до 20.10, демек имат поне 2 направления за настъпление в Албания. Това също би било много ключово за търсенето на мирни преговори предвид застрашените интереси на Италия и Австро-Унгария, а и от юг гърците също биха напреднали в Северен Епир, въпреки че бъдат ли изпреварени за Солун, което става неизбежно, ще има сериозна криза и националната схизма ще започне още тогава, макар Константин още да не е крал. Както споменах по-горе окупационната ни зона стига до делтата на Вардар в тази алтернатива, завива около Гумениса и Съботско и достига някъде до Лерин, вероятно с цялото Преспанско езеро, имайки предвид, че Васил Чекаларов там е доста активен, но за разлика от РИ, където помага на гръцката армия, в този случай би си сътрудничил с 4та Прескавска дивизия. Някъде около Костур може да има някакъв кондоминиум между България и Гърция при този развой на събитията. И така докато турците си концентрират между 250 и 300 хиляди души в Тракия в началото на ноември ще са загубили всичко без Янина и натискът за започване на мирни преговори е неминуем, още повече дори подкрепящата ги Австро-Унгария би обяснила чрез дипломатите си, че няма как предвоенното статукво да се запази, Англия, Франция и Русия, с които тогавашният велик везир Кямил паша е достатъчно сговорчив, също ще му намекнат достатъчно ясно, че трябва да се пристъпи към мир, а предвид други вътрешни проблеми на империята, той няма как да каже, че ще се бият докато не си върнат всичко загубено за по-малко от месец. Но примирие би дошло чак след като нашата армия отбие турците по геобразната отбранителна линия Марица - Сакар - Странджа, а това е сигурно предвид неподготвеността на турците в онази епоха да водят успешни крупни настъпателни сражения, което ясно се вижда в РИ при Лозенград, Люлерургаз, също така при втората и следващите битки при Чаталджа (да не се бъркат с първата, която е тежка загуба и неуспешно настъпление за нас, следващите битки при Чаталджа обаче са си турско настъпление и българска отбрана), също при Булаир, а после и в ПСВ при Саръкамъш срещу руснаците.

Що бе, Скуби, робот-болногледач ми изглежда технологично осъществимо. Приемаме, че съответният стар и болен човек си има лекар, който му е съставил режим съобразно състоянието му и дори дистанционно не би било проблем един робот да бъде програмиран да направи каквото е нужно. Демек заложена му е програма, според която роботът в определен час трябва да дава лекарства, в друг час да сложи памперса на стария и болен човек, в друг определен час да го нахрани, в друг определен час да му направи масаж и т.н.т. Технологично поне днес това ми изглежда възможно за създаване и от софтуерна и от хардуерна гледна точка, естествено би било твърде скъпо към момента. Но със сигурност е нещо, което някой дърт и болен милиардер, който е оставил бизнеса на децата и внуците си, може да си позволи ако му се харчат пари за някаква чисто нова екстра. Вече за да стане нещо масово, трябва да минат години. Т.е. да се извърви пазарния цикъл на всяко технологично нововъведение, според който първо си го позволяват само богатите, полека-лека цената му започва да пада и в един момент вече може масово да се използва.

Това за роботите е много интересно. Естествено физически лица, които да се занимават с поддръжката им ще бъдат необходими, така че роботите не могат изцяло да заменят човешката работна ръка. Обаче колкото повече производства се роботизират, толкова по-лошо за Китай. В един момент би станало дори по-изгодно един куп компании да започнат да си връщат производствата у дома и евтината китайска работна ръка няма да бъде този фактор в световното производство, съответно в световната икономика, който е в момента. Ако това от своя страна ще увеличи драстично безработицата в Китай, още повече самите те както се казва по-горе роботизират част от така или иначе гигантското си производство, компартията няма да намери отговор, може да се стигне и до сериозна вътрешна криза, както и много по-голяма милитаризация от настоящата с цел запазване на еднопартийния режим. Според мен роботизирането е главният коз на американците в търговската война, която Тръмп поведе срещу китайците. Слава Богу, няма опасност от реална война между САЩ и Китай, просто и двете имат ядрено оръжие, което значи взаимно унищожение, а чисто конвенционална война между две ядрени сили е нещо невъзможно, чак толкова луди политици и военни не вярвам да съществуват.

Бройките, които посочваш, са такива, но това за тиловаците не е вярно. Има значение кой ги командва, а това е Данаил Николаев, оглавяващ Ямболския гарнизон. Въпросният гарнизон не се включва по никакъв начин във войната и самият Николаев се оттегля в РИ заради напредването в Източна Тракия. Но при тази алтернатива той е неизбежен за отбраната по фронта Марица - Сакар - Странджа. Това, че за теб конкретното име, конкретната личност е без значение, не променя факта, че това всъщност е нещо адски ключово. Сигурен съм, че не знаеш, че точно неговата опълченска дружина при Шипка през 1877 спира многократно превъзхождащ я противник по единствения възможен обходен маршрут след като ги оставя да се доближат, нареждайки да не се стреля за да се пестят патроните и впоследствие заради изключителна точност при стрелбата в последния момент една опълченска дружина разбива смазващо превъзхождаща я турска дивизия. Идентичен план има същият този Николаев и през 1885 при очакваната война с турците след Съединението, която не се провежда, но както писах боен план има пак от него. Та при командващ тиловаците като него няма как патроните да свършат в един интензивен бой, просто знае как да ги пази. А другият ключов за отбраната генерал е Кутинчев, ама ти също непрестанно го пренебрегваш като фактор. Относно великите сили изобщо не си запознат що се касае до англичаните. Англия от доста време не подкрепя Османската империя. Тя си е част от Антантата и също като Русия и Франция през 1912 година е на страната на Балканския съюз, да не говорим, че не позволява в току-що приключилата Итало-Турска война османски сили да преминат през Египет. Това не ти е нито 1856, нито 1878, това е 1912. Англичаните първи пред тогавашния ни посланик в Лондон Михаил Маджаров повдигат въпроса докъде искаме да ни е новата граница и това още след Лозенградската операция. За тях въпросът да защитават Османската империя вече не стои, променени са стратегическите им приоритети, те просто си правят сметките какво ще получат от наследството на западащата Османска империя, а на Балканската война гледат като на един от етапите на разпад. За тях турците заради сътрудничеството си с Германия относно жп линията до Багдад , както и това, че изобщо допускат такова германско влияние, вече са противник. Но тези факти съм сигурен, че ще ги пренебрегнеш в следващия си коментар, както и факта, че турците нямат подготвена за успешно настъпление армия по това време, пиша ти го достатъчно пъти, а ти така и не посочваш нито един конкретен случай от тогавашната епоха, който да го опровергава. В същото време само и само да не признаеш, че грешиш (сякаш има нещо срамно в това) умишлено отказваш да отговориш когато си опроверган, не пишеш нищо за успешната отбрана, която водим при Чаталджа и Булаир през януари 1913, не би ги имало в тази алтернатива, но са доказателство, че армия, готова за отбранителни действия по това време имаме. Признаваш, че преди 01.11.1912 стар стил турците няма как да съсредоточат достатъчно сили за настъпление, но по никакъв начин не пишеш за това как би се отразило конкретно на Македонския фронт 3 наши дивизии там вместо 1. А падането му със сериозно наше присъствие до 01.11.1912 би имало огромно значение както за международната политическа обстановка, така и за възможността част от войските, свършили си работата на него, да се прехвърлят към Тракия за подсилване на отбранителната линия Марица - Сакар - Странджа.

OK. Могат да държат с оръдията, които имат по това време британския флот на безопасно за десант разстояние, проблемът е, че собствени кораби за такъв не могат да докарат. Това значи да го правят доста бавно с това, което сварят на място като плавателни съдове, дори с рибарски лодки. Което значи бавен десант от една страна, от друга докато откажат британския флот да ги блокира ще мине време, т.е. ще им трябват месеци, но да речем, че в края на 1813 биха стъпили на малоазийския бряг. Би имало значение най-вече заради възможността османците да бъдат принудени да искат мир, но сключването му би значело да се окажат във война с Англия и Русия едновременно, а за такава предвид кризата, която би им причинил Наполеон съвсем не биха имали сили. Така че ще продължат съпротивата в Анадола, но там Наполеон за да стигне Сирия ще трябва да задели много повече сили отколкото за овладяването на балканския полуостров, там християнското население е значително по-малко отколкото на Балканския полуостров и такава подкрепа не би видял от местните, в добавка проблемите му по време на полуостровната война по същото време, влизането във война и с Русия, изобщо няма да е в състояние да напредне в Анадола.

Филофоб, няма как да стане това бързо придвижване. Първо, един бърз щурм на Одрин може да доведе до падането му само и единствено с цената на огромни жертви. Второ, придвижването към Вардар не може да стане бързо, нито пък с достатъчно големи части предвид големите жертви, неизбежни при варианта, който предлагаш. Да, за един ден са от Одрин с влакове до Кюстендил, преминавайки преди това през Пловдив и София, но после не могат от Гюешево да продължат към Крива Паланка, която би била много бързо в сръбски ръце, така че пътят се усложнява с оглед на това, че ще трябва да продължат към Пехчево, а оттам до Прилеп са над 180 км, които не могат да се минат току-така, особено като се има предвид, че Зеки паша не би бил отрязан след Кумановската битка със сърбите. Това последното може да стане само и единствено ако България от първия ден на войната е с 3, а не с 1 дивизия в Македония, съответно пътят към лесно превземане на Прилеп, Битоля и прилежащия хиндерланд е открит, да не говорим, че части на ВМОРО вече са превзели градове като Крушево, Охрид и редица други, които предават на сърбите и за благодарност след това са арестувани в РИ. В такава алтернатива те директно биха се зачислявали към съответните части на 4та Преславска и 5та Дунавска дивизия. Добри, фронтът и без да се обсажда Одрин и да се навлиза дълбоко в Източна Тракия пак е съкратен между подножието на Странджа, Сакар и Марица до Бяло море, вярно, не колкото в РИ. Съсредоточаването на турски войски в Източна Тракия е бавно поради блокадата на гръцкия флот и лошата инфраструктура в Анадола. Единствено през Мраморно море могат да прехвърлят части, но и това не е толкова бързо. Докато България е мобилизирала 600000 души, от които реално 366000 провеждат бойните действия, останалите са зачислени в доброволческите, допълващите и граничните части, а мобилизационният й резерв е 716000. Инфраструктурата на България по това време позволява бързо достигане до съответните позиции на тези, които евентуално биха били мобилизирани по-нататък, а примерно мобилизация на още 50000 не би била проблем дори както ти казваш ако до 1.11.1912 турците са се концентрирали, да бъдат прехвърлени там и така ударът след първото по-сериозно османско съсредоточаване да бъде напълно отбит с много по-сериозни жертви на доказано неспособния в онези времена да настъпва противник. това, че ти отказваш да приемеш този факт не значи, че не е така, ако можеха да атакуват все щяха поне едно по-значително настъпателно сражение да се спечелили в някоя от войните, които водят между 1911 и 1918 година, всичките им значими военни победи за периода са само и единствено при отбранителни действия. Аз вече се обосновах ясно и категорично защо още седмица преди това Западната армия би била разбита и владенията й отвъд Марица напълно превзети при още две български дивизии в Македония. В крайна сметка на тази война България не тръгва за да завладява и присъединява Цариград, тя тръгва за Македония и Беломорието (северното такова разбира се), демек настъпление там е с много повече ползи в политически план. Колкото до Чаталджа, освен нашето отбито настъпление там през ноември, в началото на 1913 има още битки там, при които армията ни под ръководството на Кутинчев показва умения да отбранява успешно вече заетите позиции и то когато бойният дух е занижен. В тази алтернатива боеве при Чаталджа няма, а отбраната идва по Марица, Странджа и Сакар. Да, доста по-дълъг фронт, но с доста по-висок дух на армията предвид непрестанно идващите новини за напредването в Македония, доста по-лесно снабдяване, доста по-малко дадени жертви в предишни сражения, демек всички предпоставки да се отбие една турска атака са налице, която и без това не би дошла преди 1.11.1912 стар стил и не би била в едно направление, гарантирано ще настъпят и през Странджа при така стеклите се обстоятелства. Ти наясно ли си, че при фронт преди 1.11.1912 стар стил от делтата на Марица до Одрин и оттам завой по Сакар и Странджа до Черно море, Великите сили няма как да не се намесят и да посредничат за мирни преговори. Това както и да го погледнеш засяга техните интереси. Между другото така и не ми отговори на болднатия въпрос.

Ами аз не го подценявам. Човекът доказва, че може да води отбранителни операции, може да изтегля организирано частите си, но в кой момент е доказал, че може да води успешни настъпателни операции? Това, че е противник на въпросното настъпление с какво доказва, че би могъл да бъде успешен в този аспект? Така че не аз го подценявам, гледам му биографията и по това съдя. Ти обаче го надценяваш, защото смяташ, че за 7 дни щял да стигне до Пловдив, а никъде в биографията му няма данни да е показвал военен гений, позволяващ му да настъпи успешно толкова бързо срещу числено превъзхождаща го армия, нито пък има данни, че при концентриране на по-големи сили е спосбен да пробие добре изградени окопи. Аз обаче бих ти казал ти да не поденяваш Кутинчев, камо ле Николаев. А също и Георги Вазов, който е обучил брат си на отбранителна война и има доказано висока военно-инженерна подготовка.

В добавка 4та Пехотна дивизия в настъплението си към Прилеп и Битоля почти няма да срещне съпротива, а без изолираните от този път части на Зеки паша по причини, които вече споменах, Битоля би паднала лесно почти по едно и също време със Солун. А колкото и да се концентрират турците в Източна Тракия, вече ще са загубили 99 % от европейските си територии извън нея и статуквото няма да има запазване, съответно Кямил паша ще бъде натиснат за примирие и мирна конференция.

Убеден ли си, че тези френски прото-брегови батареи биха имали по-голяма далекобойност от тази на тогавашните кораби на британския кралски флот? Питам, защото наистина не знам, а само ако това е налице имат шанс да държат корабите на незастрашително за десант разстояние. А и все пак османският флот също ще се включи на помощ, а може би и руският черноморски.

По-инресен и доста по-съкратен би бил бойният път на 7ма Рилска дивизия. Значи в РИ той е следният по стар стил: 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено. 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево. 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-та низамска дивизия край Кочани и влиза в града. 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на 14 октомври – овладява Кресненския пролом. 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар. 25 октомври – Авангардът на 7-ма дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк). 27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия. Но в този случай Втора Бригада няма да завладява Царево село и Пехчево, а директно ще тръгне към Симитли заедно с частите, които тръгват към Кочани в РИ, следователно боевете около Крупник ще се ускорят и ще настъпят поне 3 дни по-рано, а двуденвното спиране на настъплението, което сърбите правят, няма да го има, защото дивизията няма да е под командването на генерал Степанович. Съответно Кресненският пролом е гарантирано овладян най-късно на 11.10, а не на 14.10, а спестените два дни настъпление, плюс поне още един от факта, че бихме имали по-голямо числено надмощие над съответните части от Струмския корпус, означава овладяване на Рупеския пролом 6 дни по-рано (два от незабавено настъпление, един от по-голямо числено надмощие и три от по-ранно овладяване на Кресненското дефиле), демек на 16-17 октомври. На 19.10 се влиза в Кукуш и оттам по Източния бряг на Вардар на 20 докато гърците още се бият при Енидже Вардар. Това значи турците, които опитват да се изтеглят зад Вардар след въпросната битка с гърците, да бъдат пресрещнати от две бригади и да не могат да го пресекат, да окажат още един ден отпор на преследващата ги гръцка армия, а в това време заедно с частите на Родопския отряд, превзели Сяр, да се влезе в Солун. Неминуемо гърците не биха чакали както в РИ, няма да имат време и за сепаративни преговори с Хасан Таксин Паша, а при такова напредване на 7ма рилска дивизия със значима част от Родопския отряд няма да имат шанс да влязат преди нас в Солун. Държа да подчертая, че не смятам, че България е трябвало да претендира за Солун, но тъй като не така са мислели в София по това време е редно да отчетем, че една свободна от външно командване 7ма Рилска дивизия, която изцяло се движи по поречието на Струма без да се отклонява отвъд днешната граница с Република Северна Македония, подкрепена от по-голямата част от Родопския отряд, би изпреварила гърците за Солун, съответно великите сили веднага го признават за български и никакви гръцки претенции няма да имат ефект. Това всъщност само би ускорило разривът между Венизелос и бъдещият все още по това време крал Константин, ще има взаимни обвинения в пресата баш по свети Димитър за това кой е виновен, че България, а не Гърция е взела Солун.