skorpion1980

През 1913 му е много, ама много голям приоритет, затова и през януари извършва преврата срещу Кямил Паша, а после в нарушение на Лондонския мир настъпва към Одрин. И сам си е казал, че великата им империя не може без Одрин поради важността му за защита на столицата и че без този град с империята е свършено. И несъмнено в периода до ПСВ при липса на втора балканска война, би бил доста настоятелен към Радославов за ревизия, дори е бил способен да прежали Егейските острови и да тръгне на сближаване с гърците на антибългарска основа в името на Одрин. Вече вън от съмнение той пак би вкарал Османската империя на страната на ЦС заедно с двете си дружки Таалат и Джелал, но наистина е серизона въпросителна дали авторитетът най-вече на тогавашните австрийски дипломати в Константинопол биха го възпрели освен в Кавказ да атакува и в Тракия, защото германците може и да му угодят предвид желанието им да угодят също на Гърция и Румъния, поне според това, което в началото на войната през лятото на 1914, смята Кайзера. А той на Гърция и Румъния би угодил само за сметка на България, отделен въпрос е, че това не би помогнало да се привлекат на страната на ЦС нито румънци, нито пък още по-малко гърци. Затова смятам, че нещата са 50:50 и именно по тази причина съм извел резултатите от двете възможни развръзки при липса на втора балканска война.

Добри, личи си, че си човек, който се интересува от периода и съм сигурен, че много добре знаеш кои са Георги, Вазов, Васил Кутинчев, а също и командващия тиловия Ямболски гарнизон Данаил Николаев. Георги Вазов знаеш много добре, че практически е обучил по-малкия си брат на отбранителна окопна война и това добре се вижда в РИ след няколко години при Дойран. Васил Кутинчев също съм сигурен, че знаеш, че показва отлични умения и в отбранителен план при турските опити за контранастъпление при Чаталджа през януари в РИ. Данаил Николаев е патриархът на войската, човекът съединение, но най-важното е, че именно неговата опълческа дружина играе най-ключова роля в отбранта на Шипка. И това го знаеш отлично. Та в тази връзка те питам и те моля най-любезно да отговориш конкретно: С какво Абдулах Паша и Шукри Паша са доказали, че са по-добри във водене на нападателна война, отколкото Кутинчев, Вазов и Николаев във водене на отбранителна?! И не казвай, че няма значение кой конкретно командва, твърде ерудиран ми изглеждаш, за да го вярваш наистина. И Радко не би отговарял за отбраната като цяло, това би се паднало на Кутинчев основно, както и на шефа на специализирания тилов гарнизон, който е Николаев, но той не се включва в бойните действия в РИ, защото просто не е нужно, както би било в тази алтернатива. А това, че Георги Вазов е рублофил не променя факта, че има отлична военно-инженерна подготовка, нито пък го оневинява за участието в преврата срещу Батенберг, което обаче е друга тема.

И точно при тези офанзиви когато не са концентрирани СЕ ПРОВАЛЯТ! А също и в тази при Аламидере. Което ще е ясен знак за тях, че единственият начин да пробият би бил да имат смазващо чиселно превъзходство, каквото не биха установили за по-малко от месец. Хайде сега да обясниш как ще защшитят Македония, като там още при Куманово ще изгубят 1/3 от Западната армия, тъй като пътят за отстъпление на Зеки Паша неминуемо би бил спрян от 5та Дунавска дивизия и частите му попадат в българо-сръбски сандвич. А Струмския корпус е 28000 души, няма какво да направи, имайки срещу себе си и трите бригади на 7ма рилска дивизия, след като никоя от тях не би тръгнала към Кочани в такава алтернатива, а основните сили на Родопския отряд също удрят турците във фланг. И как я виждаш ти тая да пробият дори при числено превъзходство на българска територия, имайки предвид, че братя Вазови и Кутинчев ще изградят отбранителната линия по Странджа, Сакар и Марица, а самата турска армия в никоя от войните в този период не показва нападателни умения, всичките им успехи са само в отбранителен план. Да не вземеш сега да ми дадеш за пример чисто отбранителни операции на турците в онази епоха като Чаталджа и Дарданелите, или пък настъплението им към Одрин в оголената Тракия, или това в арменските земи в Анадола след Брест-Литовския мир:)

Добри, първо уточни 01.11.1912 нов или стар стил?! Защото ако е стар стил е невъзможно, това биха били само 2 седмици от началото на войната, а прехвърлянето на части е масово блокирано от гръцкия флот, отделно в Анадола транспорта е потресаващо зле за бързо прехвърляне. Ако е нов стил, демек 14.11.1912, пак не биха били достатъчни, с офицери като братя Вазови и Кутинчев би било лесно да се посторят ефективни окопи, които да отблъснат първата атака, причинявайки сериозни загуби на противника, по-големи от нашите и то при една доказано впоследствие и през ПСВ неспособна на ефективни настъпления армия.

При Сакар, плюс Странджа, плюс Свиленград и Западния бряг на Марица. Да, няма да вземем Източна Тракия освен Лозенград, но цялта безспорна зона е наша, а ако си прочел не по диагонал, а подробно цитирания от мен първоначален вариант на договора със Сърбия щеше да си разбрал, че при настъплението към Скопие и Куманово това би значело едновременно влизане в тези два града и на български, и на сръбски войски, демек предвид договора за спорната зона следва един съвсем естествен кондоминум. А докато турците се концентрират не биха контролирали нищо от европейските си владения освен Янина, даже и Шкодра не биха, защото част от сръбкста армия като не може да настъпи в долината на Вардар ще се насочи неминуемо към Шкодра и тя ще бъде обсадена от много по-силна сръбско-черногорска групировка, отколкото в РИ. Отделно в армията ни по това време има отлични специалисти по отбранителна война като братя Вазови и генерал Кутинчев. А турците нито в балканската война, нито в ПСВ показват добри настъпателни умения, камо ле пък срещу шестцифрена армия срещу себе си. А освен това има още един факт, който явно не знаеш, но в първите дни на войната велик везир отново става Кямил Паша. Имайки предвид ориентацията му към Антантата, докато стане тази толкова бавна концентрация на турците и придобият числено превъзходство (офанзива не биха предприели преди да са станали поне 300000 в Източна Тракия, за което трябват поне 2 месеца, имайки предвид и блокадата на гръцкия флот), вече би имало намеса на великите сили за мирни преговори.

Бройката 128000 е тази в първите дни на войната, която, Ресавски, започва на 18.10.1912 нов стил. По твоите думи това значи тези 128000 да стигнат до Пловдив най-късно до 25.10.1912. И не е вярно, че Първа армия към началото на войната е не повече от 50000, тя е 67000 по всички данни, добави към нея вместо трета както в РИ съюзната по договора ако не се промени както е алтернативата от поне 40000, плюс тила с Ямболския гарнизон и както се вижда имаме 120000 без втора армия. Махни от нейните 80000 около 10000, колкото е Хасковският отряд и така в първите дни на войната срещу прогнозираната в тази алтернатива от теб бърза турска офанзива с влизане на 7мия ден Пловдив 190000. Това е истината и друга няма. Вече армията на Абгулах Паша достига 130000 души на 10тия ден от войната (28.10.1912 нов стил) за сражението при Люлебургаз. Преди това турците успяват да докарат около 35000 души от Константинопол до Лозенград за битката там, която е на 24.10.1912 нов стил, които допълват вече наличните 63000, а при Одрин нито за момент не са били повече от 65000, част от които се бият в първите погранични сражения. Дори с по-малката численост заради елемента на изненадата Лозенград пак пада, но няма сражение при Люлебургаз поради липсата на достатъчно сили в такава алтернартива, а турците прехвърляните от столицата сили ги насочват неминуемо към Лознеград и не могат да пробият отбранителната линия, която нашата армия би организирала при Сакар. Така че твърдението ти, че за 7 дни стигали до Пловдив е несъстоятелно дори ако беше написал 7 седмици.

Това просто няма как да стане, защото както вече обясних турците в началото на войната разполагат със 128 хил. войници общо при Одрин и Лозенград плюс още 24 хилядния разпилян и зле организриан корпус на Явер Паша в Западна Тракия и Родопите. Срещу тях биха били съответно Първа, Втора Армия с общо над 180 хиляди войници, плюс съобразно договора със сърбите още между 40 и 50 хиляди души съюзна армия и Ямболския гарнизон, а Хасковския отрад плюс Средногорския полк плюс МОО също не отстъпшват по численост на отряда на Явер паша. Та ако можеш отговори на един конкретен въпрос: Как малко над 150 хиляди осмаснки части общо в първите дни на войната ще стигнат за 7 дни до Пловдив при числено превъзхождащ противник?! Това, че не си наясно с това колко бавно тече мобилизацията на османците, не променя фактите, че те просто НЯМАТ нужните части за успешно настъпление на българска територия в първата седмица на войната. И не се извъртай, каза до 7мия ден в Пловдив, ама документите говорят, че дори с две дивизии по-малко България пак би имала числено превъзходство над частите, които Османската империя може да използва през тези първи 7 дни, в които уж трябва да стигне до Пловдив, понеже вместо 90 % както в РИ сме си оставили 2/3 от армията в Тракия.

И така, на Македонския фронт се следва планът за настъпление в направленията от Кюстендил през Крива паланка за Скопие и през Царево село за Кочани. Съответно трябва да се вземе под внимание фактора за Западната Османска Армия. Зеки Паша първоначално е в Куманово и в РИ една от трите бригади на 7ма рилска дивзия се оказва тила му заради презвемането на Кочани, докато тук не една бригада, а поне 2 бригади от 5та Дунавска дивизия биха взели Кочани, както и Щип, за да продължи с една от бригадите си към Куманово, където заедно със сърбите крепостта би била превзета много бързо, а другата бригада заедно с 4та Преслваска дивизия би се насочила към вече освободения от чети на ВМОРО Велес, а оттам надолу към Прилеп и Битоля, като една от бригадите й неминуемо тръгва към Гевгели. Дан е забравяме, че според първоначалния план една бригада овладява Крива Паланка напът за Куманово. А за 7ма Рилска дивизия, но цялата, остава единствено да напредва в долината на Струма.

Българо-сръбската военна конвенция от 29 април 1912 г. е споразумение между политическите и военните ръководства на Царство България и Кралство Сърбия. Подписана е в София от министър-председателите Иван Евстратиев Гешов и Милован Милованович, българския военен министър Никифор Никифоров и началника на сръбския генерален щаб Радомир Путник. Конвенцията уточнява военните условия на двустранния съюзен договор, сключен 2 мес. по-рано. Сърбия гарантира военна помощ (най-малко 100 000 бойци) на България, ако последната бъде нападната от Румъния или от Османската империя. На свой ред, България се съгласява да помогне на съюзника си, ако Сърбия бъде нападната от Османската империя, Румъния или Австро-Унгария, а също и при нахлуване на австро-унгарците в Новопазарския санджак. В случай че двете страни обявят по предварително съгласие война на османците, конвенцията ги задължава да изпратят най-малко по 100 000 войници на Вардарския оперативен театър, освен „ако не е разпоредено иначе от друго особено споразумение“ (чл. 4). Това условие претърпява няколко промени в преговорите между българския и сръбския генерален щаб, които се състоят в месеците до избухването на Първата балканска война. На 19 юни във Варна генералите Иван Фичев и Путник се договарят, че в предстоящата война България ще отдели армия от три дивизии за направленията от Кюстендил през Крива паланка за Скопие и през Царево село за Кочани. На 23 август двамата се срещат отново, този път в Белград. На тази среща Путник се съгласява българските войски, действащи в Македония, да бъдат сведени на 1 дивизия, но отказва да изпрати сръбски сили срещу османците по долното течение на Марица. Ето този болднат текст трябва да бъде разклонението от РИ в тази алтернатива. Демек първо България отправя 3, а не 1 дивизия в Македония, което означава 2/3 от армията ни да си отиде на тракийския фронт, съответно по-малко придобивки там, но и опции за завладяване на много повече територии в Македония, отколкото в РИ. Отделно от това Путник отказва да изпрати сръбски части по долното течение на Марица не защото вече не са били договорени, напротив, а защото изтъква мотива, че няма да има достатъчно сили за успех на Вардарския боен театър при условие, че България ще бъде там само с 1, а не с 3 дивизии. В случая обаче т.нар. съюзна армия в РИ, включваща Тимошка 1 призив и 7 рилска дивизия гарантира, че командваните от Степанович части от Тимошка 1 призив, ако не беше тази глупост от 23.08.1912 на срещата Фичев - Путник в Белград, директно отиват на тракийския фронт, ще се съюзят с Бдинската дивизия, като т.нар съюзна армия (която да изпълянва функциите на 3та от РИ), но тъй като не би се търсило изолиране на Одрин поради силната му укрепеност биха били подкрепени от части от 2ра армия, чиято основна задача вместо да го обсажда би била отбранителни действия срещу Източната армия на Абдулах Паша, която към момента на започване на бойните действия наброява само 128 хил. души вместо предвидените 342 хил. които нито за момент не достига. А специално войските от Одринския укрепен район не са достъчно, за да настъпят успешно срещу 80 хил. втора армия, разполагаща с 200 оръдия. Следователно планираното от търците настъпление по двата бряга на Марица, послдвано от завземане на Хасково и Търново Сеймен и изтласкване на българските армии на север към Стара планина е неосъществимо. Така че тия митове как ако не сме били оставили над 90 % от армията си в Тракия, турците биха ни окупирали едва ли не, са напълно несъстоятелни предвид бавната им мобилизация. Просто не бихме могли да изолираме и обсадим Одрин, но позиционна отбранителна война в Сакар срещу Одринските части на Източната Османска Армия, настъпление през Странджа към Лознеград и операцията на Хасковския отряд за превземане на Къджали са си по силите. Изненадата при атаката на Лозенград, довела до превземането му дори с по-малки части също, просто биха били по-малко от 50000 войници от съюзната българо-сръбска армия, но не би имало сили за Люлебургаз, демек веднага щом падне Лозенград, ще е нужно окопаване и отбранителни действия в подножието на Странджа, като такива вече ще са започнали в подножието на Сакар. Споменавайки Хасковският отряд, трябва да отбележим, че поради необходимостта части от него да се включат в обсадата на Одрин, той не се възпозлва от победата си при Кърджали, за да напредне към Гюмюрджина и съответно с помощта на разположената вече там преобладавща част от Македоно-Одринското опълчение, да прекъсне връзките на Одрин и Константинопол с Македония, а също така разбивайки и без това разпиления и лошо организиран отряд на Явер Паша, да се позиционира успешно по западния бряг на Марица, превземайки малко след Гюмюржина и Дедеагач. В тази алтернатива и това би се случило още в първата седмица на войната. А заделените в РИ 4та Преславска и 5та Дунавска дивизии вместо в Тракия към 3та армия, я формират заедно със 7ма Рилска дивзия на Македонския фронт.

Не смятам, че намерениета на Пашич, Венизелос и Братияну са подходящи за обсъждане в тази тема. Представих достатъчно обективни факти, на които може да се базира алтернативата "Ако нямаше междусъюзническа война", а не алтрнативата "Намеренията на Гърция, Сърбия и Румъния" да ни разделят. Лорде, ти поне умееш да се придържаш към правилата на историческото моделиране и се надявам да кажеш мнението си относно двата възможни сценария, които изведох. Кажи ми доколкото си запознат с Енвер паша кое от двете би предпочел той - прежалване на Одрин или нападение над България още преди Марна с телеграма към Потиорек, че ще се съединят някъде на сръбско-българската граница?! За мен нещата както вече писах са 50:50, имайки предвид фиксацията му в Одрин от една страна, но и търсенето на България като съюзник поне от страна на Австро-Унгария през есента на 1914 чрез посланика им в София Адам Тарновски. Интересно е, че в РИ в началото на войната Кайзера не се интересува от България и иска да се привлекат Гърция и Румъния и това при условие, че пак в РИ Източна Македония с градовете Сяр, Кукуш, Драма и Кавала е в Гърция, а Южна Добруджа в Румъния, докато в тази алтернатива те биха били в България, съответно би трябвало Вилхелм 2 да е доста щедър в опитите си да привлече гърци и румънци, особено при турско настояване за Одрин, демек нападение и над България, което да обезпечи включването на ОИ във войната на страната на ЦС.

Само че британските кораби има накъде да маневрират - Черно море, Мраморно море, но по-важното без да се отдалечават и без опитът за преминаване на френски войски на малоазийския бряг да остане извън обсега им. Така че както бритнаският флот не може да унищожи намиращите се на брега френски сили, така и френският десант не може да избегне огъня на британския флот. Слодователно нулев, ама наистина нулев шанс и за двете страни да постигнат своето, демек Англия няма как да унищожи укрепените френски сили в европейската част на Константинопол, а Франция няма как да направи десант в азиатската му част.

С някои неща съм съгласен, Лорде, с други не. Като се замисля, дори при война с Русия тя повече би приличала на предишната, без дълбоко навлизане, но е неминуемо да изпрати сериозни части в подкрепа за поляците и австрийците след успешната разправа с османците. Съответно Полското херцогство би стигнало поне до Вилнюс, а Австрия би си върнала Тарнопол. Но отделно Букурещкия мир, според който Русия гълта сериозна част от Молдовското княжество плюс Буджака, е причина те да трябва да бъдат превзети. Иначе няма как напълно да се спечелят молдовците за настървен бой с Русия. Така че стратегията ще включва изтласване на руските части поне до Днестър, а може и до Южен Буг, за да вземе Австрия истинско пристанище като Одеса. И през 1813 това би било постижимо. Естествено стигнат ли дотам австрийците с влашка и молдовска помощ, за войските на двете румънски княжества заслон по споемантата река няма да нещо, на което да се противят. И може би войната с Русия ще заприлича на първата такава, без повече напредване след превземане на стратегически важни области. Обаче след като стигне през целия Балкански полуостров до Константинопол (както вече споменах в началото на 1813), Наполеон няма как да навлезе в Мала Азия. Просто Босфорът и Дарданелите ще бъдат задръстени от британски кораби именно за да се спре османския му поход. По това време тече и англо-американската война, в която англичаните използват 97 военни кораба, ако трябва ще се ограничат там и дори ще се откажат да атакуват Вашингтон, ще ограничат доставките на колониалнита си армия в Канада, поради което може и да не удържат Торонто както в РИ, но няма да се откажат всячески да се борят срещу най-силния си враг, а именно Наполеон. Разбира се след успехите в полуостровната война не биха навлезли в Южна Франция при липса на провалена руска кампания. И съответно нещата не биха се отложили само с една година. Да, прав си, че Наполеон ще иска да създаде армии сред марионетните балкански държави, които да използва след някоя и друга година, естествено срещу Англия, Испания и Португалия, а не срещу руските им едноверци. Замисляйки се по-внимателно над нещата, за да има истински силен балкански съюзник, но и едновременно с това да не създава недоволство срещу себе си, той ще възстанови както вече писах Византийската империя, поставяйки на трона някой съдействал му за изгонването на турците фанариот, но ще остави съобразно това, което се разбира за тях като географско понятие по онова време Бълкгария, Сърбия и Гърция (Атинско херцогство) да бъдат отделни от Византия. Тя самата на федерален принцип и сходен с този в Илирийските провинции (към тях междувремнно би интегрирал днешното ченогроско крайбрежие и днешна Северна Албания до река Шкумбини) ще има като общ административен език френския, а провинциите ще бъдат вероятно разделени на Долна Тракия със столица Одрин ако Константинопол е държавна столица (или временно обратното заради обстрела на Константинопол от английския флот), Горна Тракия със столица Пловдив, Долна Македония със столица Солун, Горна Македония със столица Скопие, Тесалия със столица Лариса, Епир със столица Янина и Дардания (Косово и по-голямата част от Поморавието) със столица Ниш. Съответно според това в коя област кои езици са най-говорими, те ще бъдат другите официални освен френския, в едни провинции само гръцки, в други гръцки и български, в други сръбски и български, в Епир може би гръцки и албански. Несъмнено в опит за преговори за мир Наполеон пак ще предложи на Александър 1 мир и правото да завладее каквото си иска от азиатската част на Османската империя, но при риска от нова криза заради спряна търговия с Англия, този път Русия няма да приеме, а и не би се отказала от Бесарабия и Йедисан. Така че да не е през 1813, но през 1815 най-късно руска кампания ще има и резултатът ще е същият. Това пък би значело Ватерло и Виенският конгрес да са чак през 1818 година. Обаче този път вече може би ще се гледа доста по-различно на възможността османците да се завърнат в Европа. Вътрешните им проблеми в Анадола ще са колосални заради огромното количество мюсюлмански бежанци от европейските им владения, без значение дали ще са турци, албанци, бошняци, помаци или валахиди (гръкоезичните мюсюлмани), с повече време за военно обучение по Наполеонов тертип гърци, сърби и българи няма да ги допуснат отново на Балканския полуостров, еничарските бунтове ще са далеч по-мащабни и за султана ще има много повече проблеми за разрешаване при по-дълго устройване на марионетните балкански държави. И тук вече наистина става интересно, фанариотите нищо чудно да се договорят в един момент с англичаните и руснаците да минат на тяхна страна срещу запазване на Наполеонова Византия като държава, на което Русия ще се бори да следва доктрината на Екатерина Велика за поставяне на брата на Александър 1 Константин на византийския трон, Англия не знам доколко би го приела, евентуално може срещу споразумение за свободна търговия. Изобщо наистина ще е много, ама много интересно какво ще решат Англия, Русия, Австрия и Прусия за съдбата на формираните от Наполеон марионетни балкански държави.

Накратко една атака на Наполеон срещу Османската империя през 1812 видимо ще ускори разпадът й с прилежащите последствия от което. Виждаме как заради неговото навлизане там се разпада великата Испанска колониална империя, разпадът на Австрийската империя също не е еднократен процес и едва ли националното самосъзнание на многото народности в нея би се надигнало в средата на 19 век, ако в началото не бяха интервенциите му там. Османската империя по това време е по-слаба и от двете, а отношението към праволсавните християни е такова, че биха били дори по-мотивирани от унгарците и различните славянски народности под хабсбургска власт, както и от латиноамериканците под испанска власт.

Интересното последсвие ще бъде и това, че Гюлханския хатишериф ще бъде издаден може би 20 години по-рано, някъде 1819 и после ще бъде и нарушен доста грубо, което пък няма да отложи следващата руско-турска война и тя пак ще си бъде през 1828-1829, този път с много повече християнски бунтове. И вероятно още тогава Англия и Франция биха тръгнали срещу Русия, тъй като последната ще види възможност срещу една доста отслабена Османска империя да грабне проливите, а не да я напада за да спасява новоформиранта Гърция, чиято държава, макар и вероятно васална, би се оформила по-рано. Съответно Кримската война би била тогава, а с това и загубата на руския излаз на Дунав, но също така и англо-френската подкрепа за полска независимост. Вероятно такава война би приключила към 1832 година, а от този момент ще започне и по-масовото преселване на татари и черкези. Изолацията, в която Русия ще изпадне пък ще й попречи да потушава унгарската революция и с Хабсбурската империя през 1848 година ще бъде практически свършено, особено като се има предвид, че в помощ на унгарските революционери ше се включи независима Полша, която ще си иска по-голямата част от Галиция, неминуемо ще се ускори и италианският национализъм в Ломбардия. А Николай 1 няма да има нужда да умира, след една доста по-ранна Кримска война - той просто ще се мъчи с една изтощена армия да потушава куп въстания, докато накрая не го очистят или не абдикира в полза сина си, със сигурност преди края на 30те години на 19 век. Така че реформите с отмяната на крепостничеството на Александър 2 биха започнали доста по-рано, но и смъртта му би дошла по-рано.

И разбира се при тези обстоятелства най-интересна става съдбата на Балканите. Гръцката война за независимост ще е в разгара си, а Османската империя въпреки помощта на бритнаския флот трудно ще прехвърля войски по бреговете на доскорошните си европейски владения, защото масата бежанци в Анадаола ще създадат куп вътрешни проблеми и там, армия, която да е истински способна за ефективен десант османците биха имали чак като ги разрешат тези проблеми и не по-рано от есента на 1814 примерно. Но предвид съпротивата главно от гърците, които през целия 19 век са мнозинството от населението по балканските крайбрежия, по-значима турска армия на балканите би имало пак не преди началото на 1815. Оттам вече плацдарм за превземане на най-важните градове, специално Константинопол наистина не по-рано от споменатия период би бил възвърнат от султана. Но няма да могат да отвоюват нищо извън Тракия освен Солун евентуално до края на 1815. И като тръгнат по-настъпателно на север и на Запад, Виенският конгрес ще е започнал, както и противоречията между Великите сили за съдбата на Османската империя. Предвид интересите на Русия тя ще предпочете да няма буферна държава между Дунав и Стара Планина, затова когато турците преминат Сакар, Странджа и Родопите, ще бъдат стимулирани да вземат преди всичко териториите от Източна Мизия и Добруджа, за да може да се възстанови руско-турската граница по Дунав. България вече ще има окомплектована войска, командвана от Георги Мамарчев след изтеглянето на френските офицери. Гърците предвид богата си диаспора в Западна Европа ще предизвикат съчувствие и Англия пак ще им даде заем, накрая вероятно Османската империя ще бъде притисната предвид увеличените дългове да създаде малки васални балкански държавици с под 50 хил. кв. км територии, по-малки демек от Влашко и Молдова. България специално след съответния договор ще бъде призната за такава през 1818 година с граници от Янтра до Тимок и от Дунав до Средна и Западна Стара планина плюс евентуално София и Рилския манастир, а княз ще бъде някой като Стефан Богориди или друг фанариот с български корени. Ще си има либерали и консерватори, като вторите ще са по-удобни за Русия, Австрия и Османската империя, защото ще въведат една по-консервативна конституция и ще премахнат наполеоновия кодекс, докато първите ще търсят удобен външнополитически момент да наложат своите идеи или направо да го възстановят. Изобщо за България през 19 век нещата като цяло ще се развият като при Сърбия ако през 1812 има Наполеонова атака над Османската империя.

ОК, Лорде, явно включването на Русия, макар и не още през лятото, е неизбежно. Освен това за прекратяване на войната с Англия, от която търговският им дефиците расте в геометрична прогресия, ще е нужно Русия отново да обяви война на Франция. Но това гарантира два фронта - Полски и Дунавски. Първият е съвсем естесвен, вторият ще бъде свързан с нахлуването на австрийски войски във Влашко и Молдова, което съвсем пряко нарушава руските интереси и вещае сблъсъци с руските гарнизони в двете румънски княжества. Но предвид подкрепата, която би срещнала австрийската армия от местното население (неминуемо в нея умишлено ще бъдат мобилизирани и румънци от Трансилвания), за руснаците става доста тежко. И така в началото на 1813 руснаците не само биха се провалили на полския фронт, но и биха били изтласкани отвъд Днестър, като това няма да попречи на основните Наполеонови части да пресекат триумфално Балкасния полуостров, овладявайки европейската част на Константинопол. По това време англичаните ще са достигнали до Проливите с корабите си, но ще могат да попречат на французите единствено да стъпят на малоазийския бряг, нищо повече. Сега предвид историческите реалности най-вероятно Наполеон ще създаде като някакви малки марионетни хергогства може би Атинско херцогство не по-на север от Олимп и без Епир и Тесалия, Сърбия горе-долу каквато става в следващите години, и България (може би пак херцогство в границите, които тогава са наричани България, а именно княжеството без Източна Румелия 65 години по-късно в РИ плюс Северна Добруджа), докато австрийският излаз на Черно море ще дойде от Бесарабия, по-точно Буджак. Тракия, Македония, Епир и Тесалия ще оформят може би Великото Латинско херцогство или кралство, или пък Византийски провинции, съобразно местата, където кръстоносците са имали най-големи успехи през 13 век, когато именно французи създават Латинската империя. Поне такава би трябвало да бъде една администрация на Балканите, ако ще я въвежда точно Наполеон. Имайки предвид проблемите му по това време в полуостровната война с испанци, англичани и португалци, несъмнено ще оземлява селското християнско население на Балканите( вярно православно, но той си е бил на принципа за равенство между религиите), а по този начин лесно ще ги накара да се поддадат на военно обучение, защото ще му трябват нови войници занапред. Проблемът ше дойде, че през пролетта на 1813 несъмнено ще тръгне към Киев предвид изтласкването на руснаците отвъд Днестър, а като го вземе през юни или юли, пак ще се отправи към Москва и историята ще се повтори както в РИ, но с година закъснение. Съответно през 1814 и 1815 и Австрия, и Прусия ще въстанат срещу него, договаряйки се с Англия и Русия. Току-що обучените на война балкански народи пък ще се бият да не допуснат турците да се върнат на балканите, на което Русия най-вероятно нито ще помага, защото по неволя ще се окаже в съюз с ОИ, нито ще пречи, за да не се компрометира в очите на едноверците си. Александър 1 просто пак ще си насочи армията към Лайпциг и после към Рейн и т.н.т. При полусотровната война настъплението в Южна Франция ще стане пак с една година по-късно, съответно 1814, тъй като ще се чака провалът му в руската кампания. Съответно 100те дни и Ватерло ще дойдат през 1816, както и Виенския конгрес.

Бих се съгласил, ако на него България не беше представлявана точно от Стоян Данев. А цялото му поведение от периода ясно говори, че на такъв арбитраж единствено би подкопал и без това разклатените ни от дипломатическа гледна точка позиции, а и точно той е последният български политик, който би възразил на руския цар. А Николай 2 си е мислил, че към него култа в България е толкова силен, колкото към дядо му, съответно не му е пукало да ни реже в полза на фаворизираните от него сърби, защото си е въобразявал, че няма какво да разклати отношението към него у нас. Затова нищо допълнително не би допуснал да вземем. А дори все пак някак си да допусне, то не би било повече от земи на Изток от Вардар относно Сърбия от безспорната зона на тази карта и граница по Струма преди завоя под Кукуш плюс Тасос и Самотраки по геополитичерски причини: А това означава 434 кв. км от днешната община Крива Паланка в Македония, 188 кв. км от днешната община Кратово, както и днешните общини Пробищип и Свети Никола (съответно 326 и 483 кв. км), а от Гърция вместо 17544 биха влизали в границите ни 19132 кв. км, демек 3019 кв. км повече, т.е вемсто 148141 територията ни би била 151160 кв. км, което пак не отговоря на твоето твърдение за най-малко 160 хил. ако все пак си държиш на ината, че бихме получили повече посочи конкретно откъде ще дойде, коя община или област в днешна Северна Македония или днешна Гърция би ни остъпил Николай 2. Обаче ако искаш да се получи някаква отговаряща на тогавашната действителност алтернатива се съобрази с факта, че по това време руската политика фаворизира Сърбия и няма как да не угоди на желанието на Пашич България да не отива на запад от Вардар, за да може Сърбия чрез сътрудничеството си с Гърция да има пряк достъп до Солун (споразумението им гарантира 50-годишно безмитно ползване на Солунското пристанище освен отбранителен съюз срещу България). Просто няма как при арбитраж да получим Велес, Прилеп, Каварадрци и каквото и да било отвъд Вардар, защото железницата Митровица-Скопие-Солун е предвидена изцяло за сърби и гърци.

Това просто не е вярно, ако имаш данни, които го потвърждават покажи ги. Показал съм карта, смятал съм съобразно териториите и общините, които са били наши според фактическата окупация и са точно 148141 кв. км. Написал съм ясно точно кои области и общини вземаме при тези обстоятелства, можеш да провериш всяка от тях каква площ има и да сметнеш.

И така, ето какво би последвало при двата варианта. Вариант 1, при който както в РИ си влизаме на страната на ЦС - През есента на 1915 в битката за Поморавието всичко както в РИ, но в тази за Македония много по-бързо овладяване на Скопие с по-голяма армия поради по-голямото ни население без Междусъюзническа война, а после и на Призрен поради по-малките разстояния и пътят на сръбската армия е препречен не само за бягство на юг през Македония, но и през Албания. Е, едва ли ще пленим семейство Караджорджевич и Пашич, но сръбски войски на Солунския фронт няма да има, изобщо сръбската армия ще бъде напълно унищожена, демек отбиването на съглашенските атаки ще е по-лесно, а героизмът на генерал Вазов ще бъде при Кукуш, а не при Дойран. И Англия, и Франция, и Русия ще се изтощят повече поради по-големите сили, които ще трябва да хвърлят срещу нас, като за руснаците трагедията ще дойде от по-големия експедиционен корпус, който ще трябва да заделят за Франция през 1916, част от който е изпратен в Солун.През 1916, когато и Румъния се включи, нейният разгром пък ще бъде още по-бърз, вместо Тутраканска ще имаме Силистренска епопея. Все пак една по-силна България едва ли ще ускори революцията в Русия и тя ще си избухне както в РИ, а после и ще се развие така. Обаче по-голямото изтощение на англофренците може да доведе например до това да не заделят сили, които да помогнат на италианците да се укрепят при Пияве след катастрофалното поражение при Карпорето. Но така или иначе с американското включване войната е спечелена от Антантата. Така че пак ще имаме Ньой, като вероятно без Лозенград делът ни от Източна Тракия ще отиде за Гърция, включително Одрин, като тя ще ни вземе и цялото Беломорие, от днешната й територия само Кукуш би останал за нас, а Западни покрайнини може и да няма предвид тоталния разгром, който ще нанесем на сърбите (демек не биха се били на Солунския фронт, че да си затвърдят претенциите), но макар че бихме запазили Южна Добруджа Силистра ще е безвъзвратно загубена, за един град, а не за цяла област никой няма да ни обърне внимание, а всичките ни усилия за ревизия ще са насочени към Гърция. Демек територията ни ще бъде малко по-голяма, около 120 хил. кв. км, но в никакъв случай с излаз на Бяло море. И като се има предвид, че за Гърция други териториални заплахи няма, никакви отстъпки не биха били възможни, при Румъния Крайовската спогодба идва и от факта, че доста по-застрашителни претенции имат СССР и Унгария. Разликата би била, че поради липса на Крайовска спогодба не би имало размяна на население и до днес щеше да си има компактно българско малцинство в Северна Добруджа, чиито права биха били да речем като на сърбите в Румънски Банат. Вариант 2: Фиксацията на Енвер паша в Одрин ни вкарва без да го искаме, както и без Германия да го е искала, но поставена пред свършен факт, от самото начало на страната на Антантата. Въпреки голяма турска армия в Тракия единствено предвид нашата боеспособност тогава могат да си счупят главите като австрийците със Сърбия. А с идването на Британския кралски флот вече падането на Дарданелите става още напролет и Османската империя ще бъде извадена от войната, би се спестил и арменският геноцид, а Кемал няма да може да ревизира един позорен мир, защото няма да го има Ленин да го въоръжи. Русия със сигурност ще иска десант при Бургас за помощ, но Либералното мнозинство в парламента и самият Фердинанд няма да го позволят докато не бъде подписан договор за граница по линията Мидия-Родосто, а всъщност Проливите може да паднат и преди да се подпише споразумението за тях, изобщо нашето участие ще е повод за протакване на договора за съдбата им, а при бързо извадена Османска империя Русия няма да е в позиция за шантаж. Има и друга възможност - австрийците приемат, че спасяването на Османската империя е приоритет и се примиряват да продължат позиционен фронт при Карпатите и че на първо време е важно да се прегазят Сърбия и България за връзка с Константинопол. Това обаче няма особено да промени нещата, защото докато преминат през Сърбия, България вече ще е добре въоръжена от Антантата и ще ги удържи до падането на Проливите. Така или иначе революция в Русия няма да има, Англия и Франция няма да й позволят да вземе проливите, но нашите придобивки ще са максимум вместо Мидия-Енос до Мидия-Родосто и нищо от Македония. Проливите пък ще бъдат нещо като демилитаризирана зона, евентуално теократична държава с Вселенския Патриарх начело. Шансът ни би бил само ако Русия реши за да си ги вземе да ни обяви война, и на нас и на новата държава в Константинопол, използвайки и Сърбия, тогава Англия, Франция, Италия и Япония ще я попилеят, но това би станало след поне 10 години. Съмнявам се дори Николай 2 да се издъни толкова, че да предизвика нова голяма война толкова бързо. Иначе Австро-Унгария че ще се разпдане е ясно, но Русия би взела цяла Галиция, не би имало Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, а Германия би загубила много територии за сметка на Русия - всички полски земи, които до войната са немски, както и Източна Прусия. Може би това би насочило германския реваншизъм след войната към оцелялата Царска Русия, а не към Англия и Франция, така че следващата голяма война би била за унищожаването на Царска Русия. Съответно обединена България бихме имали доста по-късно и то само ако драстично уголемената Сърбия си остане проруска. Та това са възможните последици от една несъстояла се Втора Балканска Война.

Дийф, това, което пишеш е факт, но както сам пишеш е за друга тема. В тази трябва да видим случващото се след Петербургския арбитраж при липса на Втора Балканска Война. Една от разликите е, че тъй като не биха ни смятали за агресор понеже не е имало такава война, не бихме били толкова черни и изолирани, няма да има тежко отражение върху търговията, а земеделието ще гарантира по-голяма продукция не само заради запазването на Южна Добруджа, но и защото при тези обстоятелства България би придобила други изключително плодородни земи като Одринска Тракия до Мидия-Енос, Серското поле, част от Солунското (не самия град, но Кукуш и хиндерланда му също са плодородни) и др. Във военно отношение вероятно 11та Македонска дивизия би била със седалище Щип, вероятно би се създала и 12та Струмска със седалище Сяр, 13та Одринска със седалище Ордин и 14та Странджанска със седалище Лозенград. В последните две попълването и изобщо службата в съответните военни окръжия би била доста интензивна предвид неминуемото струпване на турски войски в малката част от Източна Тракия, която би останала в Османската империя. И тук идва ключовият момент с две възможни развръзки след началото на войната относно нашето участие в нея, като шансът да се случи поотделно всяка от тях е 50:50. Вариант 1: Всичко като в РИ, Енвер паша (най-влиятелният и най-увереният в германската победа от тримата) под германски натиск прежалва Одрин и се примирява с по-малко важни следвоенни придобивки като загубените от последната руско-турска война Карс и Батуми, както и загубения за сметка на Великобритания контрол над Кипър, Кувейт и Египет. Съответно Дарданелска операция, дълбоко изтласкване на руснаците на Източния фронт и през октомври 1915 България на страната на ЦС. Вариант 2: Предвид непрестанното увеличаване на войските отвъд границата с България между лятото на 1913 и това на 1914 турците са доста по-бързи с мобилизацията си, но заделят само около 120 хил войски срещу Русия в Кавказ и дори по-малко срещу Великобритания в Близкия Изток срещу поне 750 хил. в Източна Тракия, вместо на 24.09.1914 затварят Проливите още на 24.08.1914 и максимум седмица по-късно без колебания бомбардират чрез Гьобен и Бреслау не само руски, но и български пристанища и тръгват на война, като Енвер паша пише телеграма на Потиорек, че ще се видят в София, а после лично предвожда армията тръгвайки да настъпва отвъд новата българо-турска граница по Мидия-Енос. Демек фиксиран в Одрин на своя глава атакува България, а не само Русия в Кавказ и Великобритания в Близкия Изток както са искали от него германците. Възможността Енвер да предприеме това идва както от личностните му и твърде често безразсъдни нрави, така и безспорния факт, че Одрин е по-важен от Карс, Батуми, евентуален излаз на Каспийско море или пък Кувейт и Египет. И това би го предприел още преди Марна. Той и след нея е уверен, че Германия не може да загуби, а преди нея, когато няма руско навлизане в Галиция, няма все още сръбско отблъскване на армията на Потиорек, а германците печелят пограничните сражения с французите и разбиват белгийците би бил още по-уверен, още повече нагласите са били за бърза война. И въпросът не е бил дали това при тези обстоятелства е самоубийство за турците или какво е мислел султанът или великият везир, или други отговорни фактори в западащата империя, въпросът е бил в личните виждания на Енвер паша и това, че и Таалат паша и Джелал паша са му вървели по свирката. Такава е била ситуацията в Константинопол по онова време, каквото реши Енвер такова.

Обстановката в България след Петербургския арбитраж В РИ се създават 2 нови области или 2 нови окръга както се наричат тогава, а именно Гюмюрджински и Струмишки. В случая вероятно ще се създадат още 5, а именно Лозенградски, Одрински, Гюмюрджински, Кавалски, Серски и Щипски предвид кои са най-големите и важни градове, които добиваме на принципа на фактическата окупация, географското им положение и средната големина на един български окръг по това време. Вместо масови заселвания в София, Пловдив, Варна, Бургас и днешна Благоевградска област както в РИ, както и в Гюмюрджинско, българските бежанци от сръбска Македония ще се заселват главно в Щип и областта, а тези от гръцка Македония главно в Сяр, Кавала и пак Гюмюрджина и областта, в Ордин и областта ще се заселят около 30 хиляди българи, които още през май 1913 прекосяват линията Мидия-Енос, малко от тях биха се заселили и в новата Лозенградска област. Разбира се пак ще има много компактно турско население в Гюмюрджинска област, както и в Одринска, практически никакво в Лозенградска, откъдето още след превземнето му бягат кажи-речи всичките 50 хил. турци, живеещи в тогавашния Лозенградски санджак, а също така в Кавалско, докато в Серско и Щипско ще забягнат по-масово както в РИ заради по-голямата отдалеченост от Константинопол и по-големият страх конкретно там от ВМРО. Паралелно са възможни политически убийства на дейци на НП и ПЛП, поне тези които не избягат, но все пак тези две партии ще оцелеявт може би обединени като една Народно-прогресивна партия, както става след ПСВ. Тя обаче няма да вкара повече от 5-6 депутати в парламента на следващите избори. Увещания за военен преврат към перстолонаследника Борис ще има, но той отново ще защити баща си, а вината за катастрофата откъм нови граници ще отнесат изцяло народняци и прогресисти, както и някои забягнали военни. Естествено ще започне трескава подготовка за война, а част от предизборната кампания ще бъде да не се ратифицира Петербургския арбитраж, както и срамния заем от френски банки, подписан от Данев. Имайки предвид, че административните проблеми ще са далеч по-малко паради липсата на румънски войски както в РИ, които да окупират Северна България, както и липсата на гръски такива в Пиринския край, а също и на Гюмюрджинската република (все следствия от Втората балксанска война, които без нея не биха се случили) проблемите около административното уреждане на новите области ще са доста по-малко и няма да има проблем през ноември да се организират избори, на които да гласуват и хората орт новопридобитите земи. Броят на депутатите тогава се е определял от населението и е 1 на 20000, но едва ли при толкова разходи и висящ заем това би се направило, затова на изборите, на които за пръв път участват избиратели от новопридобитите земи през февруари 1914 общо взето броят депутати е приблизително пропорционално увеличен на териториалните придобивки, а именно с около 20 %, при тези обстоятелства ще бъде увеличен с около 50 % спрямо 213те депутати отпреди войната. В РИ през ноевмри 1913 не гласуват хората от загубената Южна Добруджа, затова тогава са избрани 204 депутати. И така при тази промяна и избори и на новите територии ще се избират при малко над 50 % териториално разширение да речем 323 депутати. Имайки предвид, че в РИ освен управляващта Либералната коалиция единствено Демократическата партия пробива в Гюмюрджинска и Струмишка области, а всички останали избират депутати само от областите в пердовенна България, то едва ли при малкото време другите партии, които нямат тези стари връзки с ВМОРО преди войните, би им позволило да добавят повече от 1-2 депутати отгоре спрямо РИ. Така че можем да очакваме следните резултати: ЛК - 186, от които 90 а Либералите-Радослависти, 60 за НЛП на Генадиев и 36 за МЛП на Тончев (94 в РИ без гласуване в новите области, 126 3 месеца по-късно с гласуване в новите области) БЗНС - 51 (в РИ 48 без гласуване в новите области, 51 3 месеца по-късно с гласуване в новите обалсти) ДП - 35 (в РИ 14 без гласуване в новите области, 30 с гласуване в новите области 3 месеца по-късно) Широки социалисти 21 ( в РИ 19 без гласуване в новите области, 10 с гласуване в новите области 3 месеца по-късно) Тесни социалисти 19 (в РИ 18 без гласуване в новите области, 11 с гласуване в новите области 3 месеца по-късно) НП и ПЛП 6 (както в РИ), този път заедно като НПП РДП 5 (както в РИ и на едните и на другите избори. Съответно няма да се налагат нови избори през март, но като нищо още тогава поради нератифициране на Петербургския арбитраж ще бъде развален и договора за заем с френски банки и пак ще се отиде към Дисконто-Гейзелшафт, за който е важно да се знае, че за разлика от френските предложения НЕ ОБВЪРЗВА БЪЛГАРИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ С ГЕРМАНИЯ! Основен проблем ще бъдат отношенията с Османската империя. Там по това време и султанът, и великият везир фактически нямат власт и всичко се решава от триумвирата на тримата паши Енвер Паша, Таалат Паша и Джелал Паша. А Енвер по всички налични документи е бил непреклонен за Одрин и демонстрираните добри отношения с Радославов в РИ просто няма да ги има поради настояването на малдотурския лидер България да върне Одрин на Турция. Българоид в другата тема правилно отчете колко е важен Одрин за този, който владее Проливите за тяхната сигурност, така че дори след възстановяване на дипломатическите отношения турците не само няма да махнат 250те хиляди войници, задържани в РИ по време на Междусъюзническата война от Чаталджа и Булаир, но и постепенно ще струпват още. Отношенията с Гърция естествено също няма да са цветущи поради закриването на българските училища и църкви в Солунско, Воденско, Леринско, Костурско и Кайлярско, на което Радославов както в РИ ще отговори със закриване на гръцките културни институции у нас. По отношение на сърбите разликате ще е само в това, че докато безспорно придобиваме територии, в които освен българско и турско има и компактно гръцко население, то в придобитите територии няма сръбско такова, даже сърбоманско. Сърбоманските институции преди войната са в Скопско, Кумановско, Тетовско и Кичевско, които Сърбия така или иначе взема и в РИ, и при тази алтернатива.

Дайте все пак да не се отклоняваме от ситуацията при липса на Междусъюзническа война. Съответно да стигнем до момента на Сараевския атентат и началото на ПСВ. За целта трябва да се види обстановката в България от определянето на границите на арбитража в Петербург до избухването на войната, както и поведението на съседите при тези обстоятелства, при които не е имало втора Балканска война. Нека да отбележа, че при прилагане на принципа на фактическата окупация територията на България би била както следва вместо 111837 кв. км, колкото е след Букурещкия мир, значително по-голяма, а именно 148141 кв. км: 110948 кв. км от това което е България днес (46 кв. км от предаването на Силистра на Румъния, станало още през април 1913, са загубени) 1545 кв. км от Западните покрайнини, които така или иначе губим чак след ПСВ. 13043 кв. км от днешна Европейска Турция, колкото е площта на Източна Тракия до линията Мидия - Енос. 5011 кв. км от днешна Република Северна Македония (по-голямата част от общините Щип със самия град и Валандово и целите общини Берово, Виница, Царево село, Зърновци, Карбинци, Кочани, Каменици, Пехчево, Чешиново-Облешево, Босилово, Василево, Конче, Ново Село, Радовиш, Дойран и Струмица). 17594 кв. км от днешна Гръция (Областта Източна Македония и Тракия без Тасос, Самотраки и Правища, по-голямата част от днешна Серска област без Нигрита и Амфиополи, половината от Кукушка област и малка част от дем Лъгадина със селата Лахна и Негован). При тези обстоятелства за сравнение Сърбия би била 83797 кв. км (в РИ 87780), а Гърция 111642 кв. км (в РИ 121268), Османската империя би запазила малко над 10 хил. квм км от европйеските си владения, а Румъния би станала по-малка по площ от България към 1913 година без втора балканска война. При тези обстоятелства това, което в РИ става с Кукуш, Булгаркьой и ред други места с българско население просто не би се случило.

Петербургският договор На 28.07.1913 е подписан Петербургският договор (на същата дата в РИ е подписан Букурещкият мирен договор), уреждащ окончателно следвоенното разпределение на загубените от Османската империя територии. Според него границите са утвърдени на базата на гръцко-сръбкото споразумение, допълнен е и с други въпроси, касаещи тръговски споразумения, демобилизация в рамките на 2 седмици и други обичайни детайли при сключване на такива документи. Що се отнася до отношенията с Великите сили, всяка от балканските страни има отделни анекси. Под натиска на Николай 2 Данев е принуден да подпише и запазване на Балканския съюз, насочен срещу Австро-Унгария и Османската империя. Отделно като послушно оръдие на руските интереси Данев сключва предварителен договор за следвоенен въстановителен заем с френска банка. Също както в РИ относно предложенията на френски банки този заем е сключен по начин, по който французите да могат да спират вноски по него ако България тръгне да нарушава определени политически обвързаности (всичко с мисъл за българско пушечно месо в предстоящата голяма война). И както в РИ, но този път след тези унизителни подписи, които слага, Данев отново подава оставка, този път с телграма от Петербург и с думите "Поилитиката ми фалира, но нямах избор под наитска на Великите сили". Естествено той не споменава конкретния натиск на руския цар, но и на Фердинанд, и на новоназначеното служебно правитлество на Радославов, им е ясно за какво иде реч. Оставка подава след началото на демобилизацията и изтеглянето на войските ни от Гевгели и Солун Редко Димитриев и бяга в Русия, защото му е ясно, че ВМРО му издава смъртна присъда. От такава страх има и Фердинанд, който пък отива както в РИ във Виена, заявявайки, че знамената трябва да се свият за по-добри дни, за да не воюваме едновременно не само със Сърбия и Гръция, но и с Румъния.

Петербургския арбитраж На 17.06.1913 българският министър-председател Стоян Данев заминава за Петербург с мисълта, че там ще се решава единствено съдбата на спорната зона, а с руски натиск сърбите все пак ще отстъпят това, което владеят от безспорната. Разбрал от австро-унгарския посланик, че Виена покрепя претенциите ни към Солун (единствена от Великите сили), Данев е убеден, че и Русия в името на славянството ще бъде на наша страна, а щом двете основни велики сили, имащи интереси на Балканите са "за", значи ще го бъде. Пристигайки обаче в Петербург той разбира, че все още няма сръбски представител там и че дори няма сръбско потвърждение поради решение на Скупщината (може и по-рано да е знаел за това решение, но да не го е взел насериозно, имайки предвид руското влияние в Сърбия по онова време), но разбира, че гръцкият му колега Елефтериос Венизелос също е потвърдил и се отправя към руската столица. Венизелос се озовава там на 23.06.1913 (интересен факт е, че това е датата на която в РИ Гърция официално ни обявява война, макар бойните действия да са в разгара си от седмица). Пашич обаче още не е потвърдил и за момента отхвърля арбитража заради избухналото Тиквешко въстание и заявява, че ако София не направи нещо то да спре, няма да се яви. Русия в лицето на външния си министър Сазонов, както и посланиците на другите 5 европейски велики сили в Петербург уверяват Данев, че макар и да се бави Пашич ще дойде, както и цар Николай 2 за окончателно изпълнение на арбитража (РИ в този момент е на яхта). Данев се чуди дали да не си тръгне, но е предупреден от Сазонов, че това само може да го компрометира пред 5петимата посланици на Великите сили, така че по-добре да започва преговори с Венизелос под тяхното наблюдение. Като за начало гръцкият министър-председател показва картата съобразно гръцко-сръбския договор, твърдейки, че това е официалната позиция за новите граници между трите държави: Данев отхвърля и заявява, че Солун трябва да бъде за България, особено след като Силистра е била дадена на Румъния, както и цялата безспорна зона в тази й част, която е окупирана от Сърбия, а също и островите Тасос и Самотраки. Венизелос отвръща, че Гърция е приела достатъчно исторически гръцки градове да бъдат част от България и няма как да допусне това са се случи и със Солун, като напомня на Данев, че дори българските етнографски данни за Македония (Васил Кънчов 1900 година, Димитър Мишев 1906) признават, че гръцкото население в бившата солунска кааза превишава българското, а същото важи и за Одринския вилает (Тома Карайовов от 1900 година, по-късно и Любимир Милетич го потвърждава в "Разорението на тракийските българи"), а относно Сърбия Венизелос заявява, че за балканското равновесие е нужно двете страни да имат обща граница. В отговор на позицията на Данев, че България е дала най-много жертви и че съобразно това трябва да се чертаят новите граници, Венизелос печели нова дипломатическа победа, заявявайки, че тези жертви, които е дала българската армия в Тракия биха били още по-големи, ако не е бил гръцкият флот да попречи на прехвърлянето на допълнителни турски части от Западна Анадола, което само засилва натиска върху Данев за отстъпки. Междувременно след сериозни увещания от руска, както и от австрийска страна, Пашич все пак на 06.07.1913 също пристига в Петербург след като по това време Тиквешкото въстание вече е потушено. Появата му кара Данев да заяви, че е крайно време да се пристъпи към същината на конференцията, а именно да се реши въпросът със ... Спорната зона, като преди това сърбите са длъжни да отстъпят безспорната както е по договора от 1912 година. Пашич напълно отхврърля предложението, като заявява, че обстоятелствата са се променили и България е тази, която трябва да отстъпи Гевгели за да има Сърбия директен жп транспорт до Солун, демек жп линията Митровица -Скопие-Солун да бъде изцяло на сръбска и гръцка територия предвид факта, че Драч не влиза в сръбските граници както е било предвидено по върпсония договор. Сазонов подкрепя Пашич, което шокира Данев, като все пак му заявява, че може да се надява на сръбски отстъпки, но само на изток от Вардар, демек от безспорната зона под сръбска окупация само Крива Паланка и Кратово, а от Гръция максимум граница по Струма преди да завие под Кукуш, съответно като се реши въпросът за Егейските острови по стратегически причини Тасос да е в България. Данев заявява, че ако подпише това и изгуби Солун и Битоля значи гражданска война в България, на което Венизелос отговаря, че България има много по-голям военен ресурс от Гърция и Сърбия, за да преодолее една вътрешна криза. Междувременно в София недоволството от неяснотата на събитията създава още по-голямо напрежение, четите на ВМРО след потушаването на Тиквешкото въстание се насочват към Охрид и Дебър, където с албанска помощ Петър Чаулев вдига Охрисдко-Дебърското въстание (преждевременно спрямо РИ), на юг Васил Чекаларов вдига въстание в Ксотурско. Общественото мнение за война се засилва, но пък войниците все повече негодуват и искат да си ходят по нивите, а Фердинанд започва да се притеснява от милитаристично настроеният Михаил Савов, както и от все появните и открити предупреждения от Букурещ, че войната ще бъде и срещу Румъния. Отделно се опасява да не би при неуспех на Петербургската конференция генерал Савов да бъде този, който да му осъществи военен преврат (това му е минавало на Фердинанд през мислите според архива, който внука му докара през 2005 ако не се лъжа). Затова, колкото по-тревожни стават сигналите от Петербург, толкова повече Фердинанд се уверява, че са нужни размествания в ръсководството на армията. Затова изпадналия в немилост генерал Фичев и от малкото противници на войната губи поста си началник-щаб, а на тази позиция е назначен Михаил Савов. На негово място пък като помощник-главнокомандващ е назначен един опитен опитен превратаджия като Радко Димитриев. В Петербург всички противоречия са турширани с идването на конференцията на самия Николай 2, който окончателно тропва на Данев по масата след неотстъпчивостта на последния и му нарежда да подпише договора такъв, какъвто сърбите и гърците са го предложили, за България остава единствено Дойран от това, към което претендират другите две страни, защото там войската си е българска по това време, но иначе наистина се спазва моментната фактическа окупация. Така или иначе Данев не само е принуден да подпише, но и да нареди на новия заместник върховен главнокомандващ Радко Димитриев да изтегли българските войски от Гевгели.

Чудя се защо толкова интересна тема е замряла тотално. Нов съм тук, де но все пак тази си е останала отпреди 5 години ей така с няколко коментара. Тъкмо мислех да пускам такава, понеже в една от другите, свързана с ПСВ пак се отиде към този момент, така че се надявам да бъде възобновена по интересен начин. И така, дали Савов е следвал устна заповед на Фердинанд (според Веселин Методиев и много други наши историци да), дали сам е инициирал атаката от 16.06.1913, нека приемем, че все пак не го прави, нарежда единствено да се стои на позиции, а макар да е бил за война научава за бунтовете в армията не само на 33и и 34и пехотен полк, а и на други като 10, 14, 15, 22, 27, 28, 36, 40, 49, 50 пехотни полкове, за част от които има данни, че не е информиран и решава да не се бърза докато не е убеден напълно във възстановяването на бойния дух на армията. Действително чети на ВМРО си действат в Тиквешко, където тъкмо избухва въстание, а това после ще се направи опит да се използва на арбитража. Данев на 17.06.1913 заминава за Петербург, поддържайки сляпата си вяра към Русия, тогава изтича 8-дневния срок, който Савов е поставил за разпускане на армията. Не го прави по нареждане на Фердинанд, тъй като опасността от война не е отминала, но въпреки някои спорадични сблъсци, всички армии остават на позициите си.