Здравейте. Нов съм, но определено и тази тема, както и много други тук са интересни. Смея да твърдя, че съм чел много неща и от наши и от външни източници за ПСВ, включително за българската политика и обществени нагласи в онзи момент и се надявам да помогна да се нормализира тази дискусия. Нямам и няма как да имам нищо лично нито срещу Ресавски, нито срещу Димитър56, нито срещу друг пишещ тук, но до момента като гледам твърде емоционално го раздавате на базата на личните си пристрастия. И двамата недооценявате някои наистина важни обстоятелства, които са били налични в онзи момент и върху които по правилата на алтернативната история трябва да се развива тази тема.
Най напред към автора:
През пролетта на 1915 Русия няма ресурса за успешен десант при Бургас. Наскоро се е наложило да прехвърля значителни части в Кавказ срещу турците, а отделно от това струпва все повече войски към обсадената мощна крепост Пшемишъл (пада горе-долу по времето, когато започва тази алтернативка, но с цената на много кръв), а според написаното от Рихард Фон Мах и Иван Илчев, брегът при Бургас е миниран. Но най-важният фактор, поради който Русия няма как да тръгне да стоварва десант ей така, без да се стига до война, е мнението по въпроса на британския външен министър Едуард Грей, който напомня на Сергей Сазонов, че Великобритания се е включила във войната заради нарушения неутралитет към Белгия (поне за пред масите това е причината) и общественото мнение ще се настрои силно антируски ако се наруши неутралитета на една малка страна. А Сазонов тъкмо е договорил Проливите за Русия и подобни силови действия от нейна страна само могат да бъдат повод за анулиране на куп договорни клаузи, включително най-апетитната. В онзи момент, март 1915, единственият шанс на Антантата да промени външнополитическия курс на България, е да мотивира по сещате се какъв начин променилия възгледите си Никола Генадиев непосредствено преди изтичането на редовната парламентарна сесия на 15.03.1915 (следващата редовна е предвидена чак от 15.10.1915, такъв е бил работния режим на НС в онези времена) да поиска вот на недоверие към правителството на Радославов, разбирайки се с антантофилските ПГ (ДП, НП, РДП и ПЛП) и с поддържащите неутралитета (БЗНС, Широките и Тесните Социалисти) плюс своите 33 депутати от НЛП (другите 9 зад Добри Петков са непреклонни германофили, както и останалите 60 либерали-радослависти и 24те младолиберали на Тончев). Това предвид започналата точно в онзи момент атака на Дарданелите и падането на Пшемишъл пак в онзи момент би принудило Фердинанд да постави коалиционно правителство начело с Малинов и с участието на БЗНС в него, съответно до изпокарването на една такава временна и като цяло безпринципна коалиция, да дебне удобния момент да върне останалата част от Либералната коалиция на власт, евентуално този път с премиер Тончев или Петков.
Към Ресавски:
Не е вярно, че едно убийство на Фердинанд не би променило нещата. Че той в ТР нарежда арестуването на сина си Борис през септември 1915 заради несъгласието на последния да участваме във войната. Да, най-категорично от периода има данни, че престолонаследникът е бил за неутралитет, което става добре известно на англичани и французи, поради което те са съгласни той да поеме трона след абдикацията на баща си. Също така не е вярно, че хората масово са били единни за участие на страната на ЦС, били са около 50:50 според Рихард Фон Мах, неслучайно за разлика от Балканската война не са тръгнали с ръченица към фронта, имало си е една резервираност. Да, сърбите са били масово мразени от Варна до Струмица, от Видин до Малко Търново и от Дунав до Бяло море (това са били тогавашните ни граници), но спрямо руснаците нещата са били 50:50, говоря като обществени нагласи. А колкото до шанса на ЦС да спечелят войната ами не е имало такъв. Германците непрестанно трябва да правят какво ли не за да спасяват все по-закъсващите Австро-Унгарска и Османска империи, което им ограничава ресурсите в достатъчна степен, за да не могат да стигнат до Бордо при едно успешно настъпление във Франция, а французите са доста успешни в антигерманската си пропаганда и едно падане на Париж няма да ги откаже. Администрацията им няколко пъти по време на войната се мести в Бордо, докато там има парламент и правителство Франция няма как да бъде извадена, отделно Западният фронт през есента на 1914 става непробиваем и е логично, че повече ще издържи този, който има по-големи ресурси. Относно Русия нито Лудендорф, нито Хилденбруг имат планове да влизат надълбоко като Наполеон, търсят се колкото се може по-деморализиращи удари с цел революция и сепаративен мир, което е постигнато, но докато стане както се вижда самата Германия се изтощава, отделно за САЩ е известно от самото начало, че искат победа на Антантата, включват се чак 1917 защото Уилсън трябва първо да бъде преизбран.
