kirasirrav

В тази връзка, сигурно нещата са вече подготвени - ще му сложат подобаващ заместник, а на Путин ще лепнат вината за тази война, впрочем като нищо и за разни кофти случки от цялостното му управление. Ще получи официално мъмрене от своите и Запада, и нещата ще си продължат с новите лица. Разни хора ще спечелят, други повече ще поумрат, и дотам.

Репресии и зверства сигурно е имало и от двете страни, не се и съмнявам. Как беше в Чечня? Чеченците режеха глави и измъчваха пленените руски войници, руснаците издевателстваха над бойците и населението. И ето ви сега един хубав въпрос: Кои главорези са по-добрите - ,,нашите", ,,вашите", другите? Що се отнася до умиротворяването на Украйна и превръщането и в един вид руска ,,република" - не мисля че би било толкова трудно и продължително, защото това не са толкова различни културно, и етнически нации, както примерно давате за сравнение войните на американците във Виетнам, Ирак, и т.н. Там имаме противопоставяне на съвсем различни противници, нямащи нищо общо и като религия, и като мислене ако щете - два коренно различни свята. Докато в Украйна, едно половината имат общо с руснаците или самите те са с такъв произход ( често смесен ), или най-малкото симпатизират на Русия. Така че Путин би могъл да се опре на тях в следвоенните моменти. Остават ,,хардлайнерите" - те биха могли да продължат съпротивата с подкрепата на Запада, но едва ли биха били толкова значим фактор. Важно е и ако Русия успее да настрои много украинци срещу Запада, дори и да не може да ги накара да я заобичат - една неутрална или вражески настроена срещу западняците страна би удовлетворила засега Путин.

Едва ли да се случи нов ,,Сталинград". Колко от киевчани ще се бият до смърт в развалините на града? Абсолютно грешни тактики от украинското правителство (а може би е умишлено ) повтарящи тактиката на Полша от ВСВ - всичко да прикрием и нищо да не дадем, като тази тактика при почти тотално превъзходство на врага както техническо така и материално, не дава никакви шансове на отбраната. Ако реално искаха да се преборят някак, трябваше да съсредоточат отбраната във вътрешните райони - половината да се опре на Днепър, и така затягайки конфликта, да се надяват постепенно да решат проблема с привличането на външни сили. А сега се получи един ,,Блицкриег" за Путин, който изобщо не ги устройва (украинците). Пълен провал. Отделно са наясно колко от хората в самата Украйна ги подкрепят. Само за сравнение - на такъв фронт / през ВСВ / само по линията на Днепър приблизително посока С-Ю, в украинската част, оперира групировка ок. милион души. Украинците се надяваха?!? да прикрият всички граници, с много по-голяма обща дължина, с общо взето две армии - тези ок. 200 000 души съсредоточени в началото на войната.

Както виждате, руските подвижни части, навсякъде се опитват да навлезат колкото може по навътре, за да парализират максимално противодействията на украинската армия. Спецчастите сигурно ще атакуват отделни възлови точки, както и ще се опитат да неутрализират президента и отделни значими фигури в сегашното правителство.Пропагандата се използва широко - получава се нещо като втората фаза на настъплението на германците във Франция.

По-скоро започва предвидения разпад на армията и държавата. Това е и целта на Русия. Когато приключи държавността (в колкото може по-кратки срокове ) нещата се улесняват.

Смей се Дедо Либене, но все си мисля че поне част от украинците и руснаците тук са знаели какво ще се случи. Как мислите се получи този протест буквално часове след руската инвазия? Както казах, ще следим и ще видим какво ще се случи - това е история в реално време която проследяваме.

Една непредвидена неприятност - украинци протестират пред руското консулство във Варна. Да не стане находящите се в момента в България руснаци и украинци да заформят сблъсък на наша територия. От тях има разни мафиотски и други структури, снабдени с оръжия и средства.

Общувал съм със много хора от тези райони, виждал съм и паспорти и документи. Разбира се има и хора със руски произход, както и много смесени. Но отношението е преобладаващо такова, както го описах. Преди 30-тина г. имаше едно, общо взето просъветско мислене, един вид се чувстваха като част от големия СССР. Сега е друго.

Да си постна творенията от други форуми - смятам че с това се изчерпва описанието на голямата картинка. Ще видим дали съм предвидил точно. От една страна е ясно - САЩ са гигантски производител на оръжия и същевременно имат трилионен дълг, следователно ако няма конфликти където да го пласират те фалират. Руснаците подобно, както казаха някои хора по-горе, имат много ресурси, сравнително слаба икономика и огромен ВПК. Така че в това отношение не са много по-различни от Щатите. Просто и двамата играчи са принудени да действат екстремно - и в резултат, Европа го отнася (плаща си рекета от големите батковци ), Китайците спечелват, като голям производител на какво ли не, ние конкретно като крайно изостанала икономически територия ще пострадаме. Евентуално ако войната свърши бързо, ще има нужда от храни всякакви, ние загубихме голяма част от производствата си и малко ще спечелим от тази възможност. Ресурси тоже нямаме. Може би ще пратим български строителни бригади, както имахме преди това в Украйна ( по-големите го помнят ), за да възстановяваме разрушенията, това е максимума като полза за нас, другото са минуси. Специално Украйна е съставена от разни народи, да го кажем, или националности. Тези които се чувстват украинци сигурно не са и половината от населението. На Запад ок. Лвов са с полски корени, доста от тях имат и полски паспорти (или други документи ), както и роднини в Полша. Други в тъй нареченото Закарпатие, са в мнозинството си унгарци, учат си даже в такива училища, кандидатстват за унгарско гражданство и много го получават.Някои от по-младите не знаят нито украински, нито руски, само унгарски. Пак там и надолу към Румъния и Молдова са такива и малцинствата, борят се за румънски паспорти или каквито е да било документи (и фалшиви също ) само и само да се измъкнат от Украйна на Запад. Също така всички гореспоменати нямат никакво желание да се бият срещу руснаците. Не им пука нито за Украйна, нито за някаква политическа върхушка която се обогатява за тяхна сметка (всъщност тези върхушки са доста подобни на нашенските ). Впрочем настроенията бяха подобни и към предишните. Та чак до СССР когато е било. Налагано и опитвано е асимилиране и дискриминации към всички такива малцинства. Отделно те изобщо не се чувстват украинци, още по-малко пък руснаци, мразят и едните и другите. Последно - направи ми впечатление че се нанасят удари по Лвов - да го кажем ,,полската" част и Ивано-Франковск ( произнасят го Франкиивск ) - там са Закарпатците с преобладаващо унгарско малцинство.

Най-вероятно. За да избегне продължителна голяма война, ще комбинира ограничено наземно настъпление със локални удари срещу ключови обекти, както и хора. Целта е да парализира украинската съпротива възможно най-бързо. Същевременно ще внесе разкол, и ще предизвика разпад на армията, тъй като е обявил че воюва само срещу режима в Украйна и срещу отделни негови представители..

Моето виждане от военна (и др. ) гледни точки : Като гледаме картата - На Запад това малко червено петънце е проруската Приднестровска реп. , там може да се действа с малки заградителни сили. На Юг към Крим - би трябвало досега да се изгради нещо подобно на укрепените линии на финландците в Зимната война - мястото е много удобно за тази цел, така с малко сили може да се удържи ( или да се забави настъплението на противника, докато се реши конфликта ) / както някой спомена по-горе, може вече да са поокрали парите за такива цели /. На Изток срещу Русия и републиките, ако се придържаме към изказванията на Украйна че не искат война и те не предизикват инцидентите там, и не нагнетяват обстановката, би трябвало по границите да има само усилени гранични войски и по значителни гарнизони в Харков и Полтава. Основната линия на отбраната трябва да минава по Днепър. На Север е по-сложно със дългата граница с Беларус, използван като огромен плацдарм. Там отбраната би трябвало да се съсредоточи в района на Киев, като евентуално западните райони да се неглижират - по тези места има значителни полско и унгарски малцинства и ако руски сили навлезат там, може да се очаква реакция от Полша и Унгария. Да добавим че тези малцинства мразят искрено руснаците ( е не харесват твърде и украинците - имало е натиск за асимилация, културна и всякаква, но съм слушал техните мнения, че те не са украинци и не искат да се бият за интересите на Украйна, или на някаква крадлива върхушка )

И аз се чудя какви ги вършат там. От една страна гледам картата - ако се разположат даже едни тактически ракети в източната част на Украйна, без проблеми достигат до Москва и Волгоград примерно. Така че ако Украйна е пълноправен член на НАТО ( с нейната територия и ресурски ) Щатите могат да шантажират Русия. От друга Путин държи ръката си на няколко кранчета за горива, едва ли на европейците ще им хареса да им ги врътне в посока затваряне. Той също може да шантажира всички и засега успява. Ситуацията е ни така ни така.

Като изключим отделните примери, които всъщност не са много релевантни - / имаме генетични дадености на отделните човешки популации, развивани поне хилядолетия ), както и разни други особености можем да заключим ( всъщност с голяма доза условност на това твърдение ) : 1. Имаме непреки предци със различен тип хранене (отделните клонки са непредставителна извадка - доколкото не могат да се определят към кой тип точно може да ги поставим ). 2. Като изходим от това че най-древните бозайници са неголеми всеядни животни, и приблизително отговарящите им на биологията днес - / гризачи и примитивни насекомоядни/всеядни / си се разпространяват безпроблемно и оцеляват във всякакви среди, можем да заключим че просперитета на човечеството като вид е основан точно на това смесено хранене - фактически голямата универсалност ни е дала големи шансове при оцеляването и приспособяването към различни местообитания и среди. Дивергенцията в храненето все пак е значителна при хората, и затова можем да даваме примери в различни посоки...и затова имаме понастоящем популации с различен толеранс към преобладаващо месна или раститетелна диета. Наблюдавам го буквално всеки ден, а и много от съфорумците сигурно са го забелязали, мисля че е отбелязано доста пъти вече... Ето например моето елементарно наблюдение - че аз ( и близки мои роднини подобно ) чудесно си живея със големи количества хляб, тестени, плодове и зеленчуци, и млечни. Някои групи български граждани ( със подчертан азиатски произход ), просто не могат да живеят без месо, всеки божи ден, в големи количества, и при това моята диета на тях им се отразява тежко, демек не са приспособени генетично - да си говорим къде се говори за цигани-градинари или пък араби такива? Така че тук играе роля нашата генетичната приспособеност...Съответно северняците сибиряци, скандинавци могат да употребяват ( и вероятно трябва ) по-големи количества месо и риба, други хора пък друго. И не ми пука че на Север имали лактозна непоносимост, или някой не можел да яде хляб - моите деди и прадеди и баби си ядяха хляб много, и живяха дълго с малки изключения.

Трудно, даже невъзможно би било такива силно централизирани,тоталитарни държави като Германия и СССР ( в това число слагам и Япония ) да бъдат победени само с бомбардировки. Поне по това време никой от главните участници не може да представи налице такъв авиационен капацитет (даже и като коалиция ). Виждате че в победените страни от Оста, докрай продължават да се съпротивляват сили от лоялисти /даже и след капитулацията/. Относно Русия, разисквали сме го - само Власов ( и да кажем подобни на него ) със приблизително милионна армия (тоест от порядъка на една Група Армии, ако използваме немското съответствие ), но практически лошо въоръжена, снабдена и обучена, не би могъл да осъществи прелом в този момент. Все пак, ако приемем че отначало е създадена такава антисъветска групировка, би могло да измени хода на събитията до някакво трайно равновесие. Решаващо може да се окаже нещо като гражданска война - голяма част от населението на СССР, или поне Републиките с неруски националности, да се вдигнат масирано на борба срещу режима или да проявят силен сепаратизъм и отказ да поддържат централната власт - това са вътрешни фронтове и загуба на човешки и материални ресурси и територия. Във съвсем друго положение се намира Британия, силно ограничена откъм двете по-горе - спасяват я поддръжката от колониите и Щатите (също бивша колония ).

Точно - специално в последните битки за Германия са загинали някои от най-големите асове - хвърля се всичко възможно като ресурс. Отделно голямото натоварване, и голямото превъзходство на противниците.

Първоначално ситуацията е една, след това нещата се променят - това на Изт. фронт - има го и едното и другото. Затова като се задълбочите в материали за постиженията/брой победи, дали танкисти, летци или др. се споменават и разни други обстоятелства и фактори относно записаните и реалните - въобще нещата са по-сложни, има различия при определянето принципно, в различните страни-участнички, и затова често пъти не са равнопоставени като цяло - тоест нямаме уеднаквена система за всички.

В един момент и това се случва.

Ами по принцип както се установи досега - хубави ( и може би доста валидни някъде ) са нещата които тя изложи - големия въпрос е как практически и с най-голям ефект да бъдат приложени у нас - като даже преди да са наложени официално, ще бъдат опорочени и прецакани на всякакви нива на местна почва. Незнам, аз не съм оптимист като цяло. Всичките изложени проблеми се задълбочават.

отг. на deaf - Ами такива са нещата - политико-икономически и административни главно - училищата и учителите са обвързани с бройките, с успеха и разни финансови зависимости. Така че си ги пробутват тези деца от клас в клас, че чак ходят да им се молят по махали и паланки да ги издирват. А много от тях ( ,,учениците" са си просто неграмотни - едвам сричат - станали 6-7 клас. А това четене с разбиране - но, ниенте. Ама е вярно и казаното от Дора - у тях книги няма или ако има някоя не се чете - отива в печката ( или за други нужди ). В крайна сметка ние тук във форума не сме много представителна извадка нито за бившето Българско образование, нито за средностатистическия (бг гражданин (било то и българин ако щете).

Е, като говорим за танковете, идеите за срещни боеве на множество машини на някакво широко и равно поле са по-скоро фантазии (на някои военачалници ). В действителност рядко са се случвали. Реално бойните действия са повече от засади, неочаквани маневри на маскирани всякак бойни единици. Това важи в още по-голяма степен за другите евентуални участващи в танковия/смесения бой - разни ПТО, артсистеми, ПВО за борба с наземни цели, та чак до пехотинеца, стиснал връзката гранати, или с противотанковото оръжие. И да, в един момент руснаците са загубили много обучени кадри и е имало кризис с такива опитни специалисти - бойна техника много ( и трофейна и лендлизна ), а умееещи да си служат добре с нея не достигат. Една причина е и много високия разход на кадрите/хората от всякакъв ранг. То и затова донякъде немските асове от всякакъв тип водят класациите - те по-рядко са попадали в тежки ситуации, а освен това за някои много изявени включени в пропагандата, е имало и спец. условия - влизали са в сраженията със поддръжка, избягвали са твърде опасните моменти. Не са били хвърляни безразборно на силни мишени и т.н.

Разбирам общо взето тезите дотук. Но в старанието си да бъдат разбрани може би, някои съфорумци дават доста крайни примери, а точно те не са приемливи. За мен нещата се състоят да се намери баланса - нека да се учат формули примерно, развиващи разни умения, но да не стигаме до свръхизисквания и едва ли не да докарваме ученици до самоубийствени мисли. Обратния процес - неглижирането също е вреден и то много повече, а реално се оказва че заради такива ученици, от малцинства и разни маргинални групи, се влошава качеството на масовото образование. Заради тях се допускат огромни компромиси и последиците се виждат все по-ясно. Тук решенията са по-скоро политически - от заиграването с този електорат за изборни цели се ощетяват значително други групи от живеещите в България. Примерите в тази насока са буквално всеки ден пред очите ми, и тенденциите изобщо не ми харесват. Даже мисля че нещата отдавна са изпуснати. Никаква образователна реформа ( или промени в преподавателските методи и качества ) не биха могли да променят нещо значително, поне в близките десетилетия.

Ако говорим конкретно за качествата - да, качествено въоръжение + качествена войска/командване вземат превес над количествата... Но в един момент германците губят качество в много направления - загуби в човешки/военен ресурс - като резултат по-лоши войници,командири ; съединения с намален и компромисен състав - съответно с по-слаби бойни качества като цяло и по-неефективни ; загуби в материална част и бойната техника - невъзможност за попълване като бройки и като качество на произведените, започва се със ерзацматериали и ерзацпопълнения, докато в един момент не стигаме след няколко години боеве на Източния фронт до една немска армия с по-усъвършенствани оръжия като цяло, но със намалена ефективност и боеспособност в сравнение с армията от 41-42 г. И да, в една краткосрочна кампания решаващи са качествените показатели, в една продължителна война на изтощение се явяват по-важни разни други фактори.

,,Но никой не прави централно планиране на необходимите кадри..." - тук се съгласявам, предварително дирижираните бройки, бяха изпробвани с променлив успех, но в сегашните моменти са обречени на неуспех - трябва да има варианти да се реагира по-бързо и адекватно. Все пак нещата трябва да се разглеждат и стратегически - подходящи кадри може да се пръкнат и от разни малцинства или маргинализирани и крайно обеднели във всякакъв аспект групи и прослойки. Донякъде в масовото образование би трябвало да е залегнал този момент...въпроса е че често пъти финансови или социални реалии, надделяват над останалото.

Ами не съм съгласен напълно със поста на dora, че на държавата не и пука какво се случва из разните му учебни заведения. Нормално се правят поне някакви груби сметки, какви специалисти ще са нужни принципно за същата тази държава, и нещата може да се подбутнат в желаното направление. Разбира се не включвам много страни, в които по едни или други причини изобщо не може да се говори за сериозно образование. Вижда се много добре, че хаоса и някакви ограничени финансово-икономически интереси на отделни личности и институции във тези сфери, изобщо не допринасят за повишаване на качеството, даже напротив - желаещите се справят и прогресират въпреки системата.

Ясно е началното формулиране на тезата от Пейчев, спорове по разните варианти за обучение са се водили и продължават да се водят. Обаче той предлага нещо и отхвърля друго, със някакви доста крайни формулировки. Според мен има нужда нашето образование да се измени донякъде, да бъде по-гъвкаво и по-съобразено със различните ученици и групи, както и с новите тенденции. В момента и това се прави, но предимно от отделни преподаватели, в отделни учебни заведения, и разбира се от някои родители, като цяло на принципа на ентусиазма главно, несистематизирано и инцидентно. Нещата се свеждат до това че трябва да се направят разни компромиси от всички участващи, и учебния процес да е нещо по средата на предлаганите крайности (и във двете си техни проявления виждам големи недостатъци - по-нагоре постовете обясняват всичко).