kirasirrav

Да, най-вероятно е някакъв смок. Медянката би трябвало да е червеникава а и е доста рядка (не съм сигурен дали я нямаше около Асеновград ). А иначе опашката е твърде дълга и остра (това е типично при неотровните змии в нашенско ), а и главата не е чак толкова отчетливо голяма и изразена. Да добавя че вчера мярнах една подобна на пътя (не съм сигурен дали беше същата, но се здрачаваше и не я видях хубаво ), изглежда нетипичното топло време ги е объркало нещо.

Тази Куфис (Кубанската) се среща и като Кофис, тук мисля че се нарича така поради характера на местността (около нея или при устието ) - котловинен, затворен, ,,като в ковчег" може да се каже и преносно. Азиатската попада, така да го наречем в някаква ,,гръцка зона " на влияние. Може и да са кръстени така точно поради географията им, независимо една от друга.

Въпроса е доколко това е съвпадение /грешка на авторите, или наистина хора които са били и в тези райони достигайки до Приазовието са пренесли топоними (или названия, на техния собствен език?).

Съответно на англ. coffin : ковчег - ark, coffin, casket, box, bier изоставена шахта coffin нещо наподобяващо ковчег coffin негоден плавателен съд

Абсолютно съм съгласен, да сравня дори със себе си и с мои близки и познати - хора които са доста информирани и знаещи, горе-долу предвиждат/или вече знаят,имат мнение по въпроса и някак нямат търпение да се доизкажеш/доизразиш и вече отговарят и допълват, (впрочем подобно е и отношението на не твърде информираните и знаещи ). Изглежда че това е резултат от забързаното ежедневие и тоновете информация, зариващи ни всеки ден, а и много хора трябва по презумпция да се справят със голямо количество такава, да добавим и стреса, и картинката се оформя. Лично за мен намирам, че наистина някак препускам през проблемите и форумите, докато само преди няколко години, бих се спирал доста задълбочено (и продължително ) над много от нещата. Осъзнавам това и не го харесвам, и въпреки това почти ми е невъзможно да се върна назад. Като че ли имам постоянното чувство, че не ми стига времето.

Всъщност това куче най-много ми прилича на външен вид на Кане Корсо (,,корсиканско куче" в превод ), римляните са използвали мастифоподобните кучета, разпространени в Средиземноморието, и като бойни.

Благодаря за уточнението. В момента чета някакви материали от него, та бих казал че доста разръчква нещата. Без да има някакви големи претенции, се занимава подробно със проблеми от епохата и оборва някои клишета за скити/сармати/алани и други техни съвременници. Интересно!

Не мога да отворя статията, но на прима виста бих коментирал следното : Сармати, Хуни и Алани имаме на изток и на запад от Каспийско море. Общо взето първите (,,източните ") се категоризират като азиатски, другите като европейски. Имаме и отбелязани движения на горните и в двете посоки многократно. И когато говорим за термина ,,хуно-сармати" ( а не би ли трябвало да е обратното ?), първо трябва да се уточни кои именно от ,,хуните" и ,,сарматите", влизат в горното словосъчетание ( и понятие).

Да, това е само една възможна интерпретация/начин на представяне, и сигурно не успява да обхване цялата същност на тези категории.

И ако се задълбочим и представим една по-волна интерпретация на цялата картинка - на север слагаме преобладаващо мнозинство от готи (или най-общо германци )+авари и славяни, на юг - освен гръко-византийската цивилизация и остатъците от траките, добавяме при тях и ,,черняховците" (за които излиза че в този момент нямат много общо със ,,северняците" )

Без да съм математик но можем да представим нещата така - нулата /неутралното/ е по средата, от двете страни имаме постепенно нарастване на аргументите грозно- по-грозно и т.н. както и красиво по-красиво и така до безкрайност. Като според различните оценки цялата графика би била изместена вляво или вдясно примерно (ако си я представяме хоризонтална).

Да добавя нещо за селищата на картата - на север и северозапад са да го кажем по-бедните и мизерни постройки и селища, а на юг (най-вече около крайбрежието и по устието на реките ) са големите населени места, цивилизационни центрове и хубави жилища. Въпросните ,,черняховци " са далече от землянките на север и плътно около ,,цивилизацията"

Да добавя още нещо което ми хрумна - както някои математици казват че правата е всъщност крива, но с нулева кривина, така бихме могли да представим всяко нещо определено като красиво, за изначално грозно, но с нулева грозота - тоест в един момент вече преминава в другата категория

Да, описаните от теб неща влияят, макар възможно и неосъзнато на субекта. Евентуално можем да добавим ( вече в сферата на хипотезите) ,,родовата", ,,генната" памет.

Може би не точно причина а механизъм, причинно-следствена връзка, начина по който индивида определя някаква категория според неговото виждане.

Дори и да докажем, от кои области точно на ,,скитската земя", се е експортирало това зърно за различните времеви периоди (всъщност цяла сегашна Молдова, Украйна и земите около Дон и Кубан са общо взето благоприятни за земеделие ), как можем да свържем конкретните ,,производители" със тъй-наречените ,,прабългари" / за мен това е по-важния момент в темата/ ?

Ами почти по същата причина поради която някой е определил нещо като - голямо (или много голямо), или в нашия пример не особено красиво/хубаво/привлекателно, ...;;Абе май това си е бая грозно всъщност, или само на мен така ми се струва ? "

Именно, кои точно от всичките народи ,,кръстени" скити, са тези с развитото земеделие и експорт на зърнени култури?

И не само, може да се измени и руслото на една река примерно, още по-често се изменят названия на местности и райони (има много такива които са известни под няколко названия едновременно ).

Според мен и понятието за красота, и понятието за изкуство, са строго индивидуални и неизменно пречупени през призмата на възприятията на отделния човек. Много от нещата споменати в дискусиите и разсъжденията по-горе са частни случаи. Да дадем един драстичен пример (макар и почти невъзможен ) - всички хора на Земята, изправени пред някакъв обект еднозначно го определят като красив...с изключения на само един човек, който не е съгласен никак, с така представената оценка, за него това е нещо с напълно противоположни качества...та, следва ли да определим нещо за красиво (например, може и друга категория да добавим по желание), ако 15 души смятат че е така, а 14 примерно, са абсолютно убедени в обратното?

Очевидно хората които идват тук, устояват на натиска на Византия и вземат надмощие над местните племенно-родови обединения, са достатъчно консолидирани. Остава да разнищим въпроса дали са толкова еднотипни като народност изначално, или някъде ( и ако, къде по-точно? ) са се сплотили така успешно.

,, Да допуснем, че някога е имало единен прабългарски език. " Все още циклим на момента, кои дефакто са ,,оригиналните" носители на този език. И оттам нататък вече преноса му в/у различните субстрати.

Ако го разглеждаме от гледна точка на изкуството (тоест дали това конкретно нещо за което разсъждаваме е изкуство или би могло да бъде наречено така, или да го кажем с други думи - в момента когато е сътворено се нарича/е наречено изкуство, или има потенциал за такова ) . От друга страна ако смятаме че всяко нещо най-общо погледнато, може (в един момент ) да бъде наречено изкуство/има потенциала то тогава изкуството като категория, е частния случай. Да добавим и уговорката, че едно нещо провъзгласено за изкуство в някакъв момент може да бъде отхвърлено като такова, а след време отново може да си възстанови статута. Всички тези варианти всъщност се определят от човешка оценката/преценката (дори да е направена от един оценяващ). Изобщо нещата са строго субективни и нееднозначни. И тука дори не става на въпрос сътвореното да покрива някакви критерии или норми, достатъчно е само за един човек това да е така и той да каже/помисли ; ,,Ето това за мен е изкуство, това можем да го наречем истинско изкуство ...и т.н."

Да наистина ,, ВЕЧЕ Е " е ключовото, но все пак някой (определено човек, защото визираме нещата от човешка гледна точка ), трябва да каже/напише/помисли че това наистина ,,Е" , и докато не се случи оценката независимо от кой поставена, глинените чирепи в изкопа примерно, си остават нищо повече от изпечен и натрошен материал, и то с лошо качество. Иначе разбрах какво имаш в предвид, да го наречем един гигантски частен случай, със вечен потенциал обаче.

Да, но бих казал че тези неща са част от цялото. Относно ,,правенето" на изкуство и ,,признаването" (му за такова) мисля че двете неща са неразривно свързани - Представете си следното - някой прави нещо, няма значение какво точно и в каква сфера, в един момент според него (с други думи той признава ) че това което е сътворил Е изкуство...или някой друг признава/решава , че направеното от първия Е изкуство, или и автора и публиката/ценителите признават от определен момент че направеното е изкуство /тоест първоначално никой не предполага сътвореното да има каквато и да е близост с понятието изкуство (като подвариант, тази оценка се формира далеч в бъдещето/след години, векове, само от вторите, и не рефлектира по никакъв начин в/у самия автор и неговото съвремие ) /.