
gooogle≪soft≫
Потребител-
Брой отговори
180 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gooogle≪soft≫
-
Добър логически подход. Аз също смятам времето за не физична абстракция, подобно на цифрите в математиката, те изразяват някакви количествени съотношения, и определения на материални обекти , круши , ябълки , бобови зърна и т. н но не са конкретни физически обекти. Времето е само абстракция и обобщение на движението и съществуването. Когато измерваме продължителност или скорост на процесите които са физични. ( Честота на събитията и техният брой) ние ги сравняваме със други процеси които ги взимаме за базисни еталони като например въртене на земята около собствената и ос, и казваме на тези еталони процеси " време " както казваме на еталона за метър че е "линейно пространство" ограничено от две точки , а всъщност то е материална протяжност . Но протяжност във какво? В пространството а то си е също абстракция въведена за да се дефинира свойството на материята да не съществува в една точка, а да съществува в множество от точки, което всъщност означава "подредба" на материята.
-
Времето е аналог на течаща река
-
Зависи, ти разглеждаш времето и разстоянието като зависими от движението и скороста. Скоростта не зависи от времето и разстоянието, нито пък последните зависят от скороста, само че апологетите на СТО не смятат че е така. Те смятат че времето и разстоянието са зависими от скоростта, а замислял ли си се, че това може и да не е така. Това което си мислиш, всъщност е зависимост на три величини, път , скорост, и време. Пътят обаче може и да не се намесва когато се разглежда статична ситуация. Тогава няма никаква зависимост между разстояние и време. Колкото и време да тече, разстоянието между София и Бургас, си остава същото.
-
Точно в десетката
-
Много логично и вярно твърдение. Пространството е общо хранилище на материя, енергия и информация. Освен това то е евклидово само като математическа абстрактна гледна точка. В действителност пространството е пронизано в безкрайността си от известни и не известни полета, гравитация, хипотетична тъмна енергия, а в своята локалност и от електромагнитни и ядрени силови полета. Този факт е физически а не абстрактно геометрически. Така че пространството физически не е евклидово. В геометрията се постулира че две успоредни прави никога не се пресичат, но това е постулат а не физически закон проверен и доказан експериментално.
-
Поясни как чрез метода на триангулация може по интензитета да се определи точката на излъчване, на фотони. Ако не се знае точката на излъчване, но има доплер ефект както е при диполната анизотропия, явно има движение спрямо самите обекти на лъчението. Но това не означава движение спрямо самото пространство, фотоните не са пространство, те пътуват и съществуват в него. Младенов нещо си въобразяваш че има движение спрямо пространството. Единственият разумен извод е че диполната анизотропия, е явление причинено от наслагване на скорости , и разреждане на скорости, тази на сателитите детектори, и скороста на лъчението, чисто галилеевски. А СТО, ряпа да яде. Вярна е само в твърдението че няма привелигировани отправни системи. Което всъщност не е нейно твърдение а на Галилей, който го е прозрял преди много време
-
Фермиони бозони, са все частици за които не се нуждаят от среда за съществуването им. А само някаква среда с екзотични свойства, може да им влияе неадекватно на скоростта им. Но такова нещо си е само хипотеза.
-
Ако светлината е корпускула, демек фотон куршум с вълноподобно действие, няма какво да му определя скоростта в празното пространство, освен това което го поражда, а то са атомите от веществото. Така че движение спрямо фотона куршум, не е движение спрямо пространството в което се движи.
-
Защо смяташ че измерването на движение спрямо реликтовото лъчение, е установяване на движение спрямо самото пространство. Движението е спрямо обекта на лъчението, пространството ако не е материално а само проява на обект, не може да се дефинира движение спрямо него.
-
Да и започват да измислят случки от Шехерезада и приказки от 1001 нощ. Ами за какво да им завижда човек, за вакуума в главите ли:)
-
Напълно възможно е, не се знае какво е излъчило тази древна радиация. В онази тема за диполната анизотропия, засегнахме проблем за абсолютна отправна система, и дали е възможно тяло което се движи да открие собственото си движение. Това което е излъчило древното лъчение, всъщност е абсолютна отправна система която е скрита или е претърпяла някаква метаморфоза.
-
Грешиш, съжалявам че не мога да постна в оригинал формулата за ЛТ. Координатите се разделят на лоренцовият фактор. Младенов объркал си сметките. Лоренцовият фактор е sqrt1-v*2/c*2 и е в знаменателят на дробта x-vt/sqrt1-v*2/c*2 . Както виждаш координатите x -vt : се разделят на лоренцовият фактор. Когато v стане 300 000 км/ сек, в лоренцовият фактор, се получава нула, а деленето на нула е невъзможно, така че координатите не могат да се делят и това значи че скоростта не може да надвиши стоиност по голяма от 300 000.
-
Ето го лоренцовото преобразование за X' и t' координати: x'=x- vt/sqrt1-v*2/c*2 : t'=t-vx/c*2/sqrt1-v*2/c*2. Обратната е : x=x'+vt,'/sqrt1-v*2/c*2 : t=t'+vx'/c*2/sqrt1-v*2/c*2. Това c*2 го тълкувай като скороста на светлината на квадрат, въобще повдигане на втора степен, както и v*2 също. Сега излиза ли че координатите, x' ,t' както и x, t, ги разделяме а не умножаваме на лоренцовият фактор. Формулата за ЛТ която ми показа от онзи сайт я постнах тук, макар и не в оригинал.
-
Виж този линк от който каза че си ползвал ЛТ, там лоренцовият фактор е в знаменателят на лоренцовото преобразуване, на пространствените и времевите координати.
-
Младенов, лоренцовият фактор е в знаменателят, следователно пространствените дължини и времевите интервали, трябва да се делят на лоренцовият фактор, а не да се умножават по него, както го показваш.
-
Покажи откъде си ползвал формулата за лоренцовото преобразуване .
-
покажи формулата по която правиш сметките
-
младенов лт съкращават разстоянията не ги увеличават
-
формулите са създадени за да се смятат с тях конкретни числа , които са количествен израз на закономерности.