Orbit

Ок. По въпроса със спора за интелекта, мисля че би трябвало първо да се дефинира какво е интелект, след което всички участниции в спора да се съгласят с тази дефиниция, и чак след това би било справедливо да се спори.

Аз не спорех с никой , само допълних предния пост с тази малка подробност : че все пак хората имат някаква предразположеност към различни дисциплини. Мда, интересен индивид - William James Sidis.

Сори, нещо се обърках . Не мога да го изтрия този пост.

Всеки си има свое виждане за бъдещето . Аз го виждам по друг начин : В бъдещето ще има три работещи групи (казвам работещите, защото не включвам една много малка група неработещи - хора на които не им се налага да извършват тази безсмислена дейност при положение че другите я правят вместо тях). Малка група от създателите - това са висококвалифицирани специалисти с големи познания в широк спектър, способни да създават полезни и изгодни устройства/системи за обществото. В бъдещето може би ще бъдат заместени от изкуствен интелект. Малко по голяма група от не толкова квалифицирани тесни специалисти обслужващи създадените устройства/системи. И най голямата група от низкоквалифицирана работна ръка - групата на потребителите. ( Възможно в бъдещето ще мине изцяло на социална издръжка)

Безспорен принос за обществото. Само да добавя една подробност: трябва да се отчитат и физическите различия м/у хората ( грубо казано м/у мозъците на хората) . Не всеки е способен да бъде обучен на всяка дисциплина като математиката (например). Ако не греша, математиката я възприемат по добре момчетата от момичетата ( може и да бъркам понеже това е само предположение ) . От това произтича въпросът : кое е по добре , насила да се развиват способностите на детето в определна от родителя дисциплина, която ще донесе на детето добри дивиденти в бъдещето ? При което ще намали психическото качество на живота на детето в бъдеще . Или да се насърчават дисциплините в които по начало детето показва успехи. Което потенциално ще позволява на детето като порасне да се наслаждава на живота и на това с което се занимава ?

Има множество подобни експерименти които показват как социалния или друг статус който дава някакви прдимства на човека пред други , променя мирогледа и възприятията му.

Варианти всякакви, зависи какви цели се поставят . Ето един доста известен социален експеримент : https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_prison_experiment ( Разделят студентите на две групи : едните играят ролята на затворниците, другите на охранителите . Експериментът се е наложило да бъде прекратен поради прекомерната агресивност на охранителите спрямо затворниците) .

Е , много бързаш. Дръж ги двете групи разделени по дълго време без да ги смесваш, но при това двете групи да си взаимодействат по някакви начини, и ще получиш желаното племе...:)

Изглежда че не. Точно в това е разликата м/у NFT и обикновени токени (криптовалутите) , че един токен е равностоен и заменим с друг себеподобен токен (копиите са равностойни и взаимозаменими) . В случая с NFT той е незаменим, не е равностоен на копиите си и е само един уникален. Мисля че смисълът на "копаенето" на криптото не е в създаването на електронна валутна единица. А точно в предоставянето на личните ресурси, за което се получава възнаграждение във вид на електронна валута.

По отношение на произведения на изкуства изглежда е така. Но ако продуктът представлява ценност като генетически код например ?

Самият продукт (картина или нещо друго ) е NFT, но "прехвърлен" в цифров вид, което го прави уникален незаменим токен. До колкото разбирам , смисълът на тези артефакти не е да се печели от авторските права, а продажбата на самия оригинален продукт. Нещо като : всеки може да има копие на Мона Лиза за 10 лв в хола си, но само един може да притежава оригинала за 1 млрд лв ( примерно) .

Враждебност е следствие,а не причина. Причината е в човешката природа. Част от тази природа е вродена , а част е придобита в дадена група. Взаимодействието е двупосочно : индивид вляие на групата, групата влияе на индивида. За да разберем как си взаимодействат групите просто трябва да погледнем как си взаимодействат индивидите по между си ( дори и в една група) . В съвременото общество при взаимодействието на двама индивида получаваме парадоксални изводи. В една спорна за двама индивиди ситуация всеки от двамата искренно вярва че той е прав . Това е такъв "трик" на мозъка , индивидите виждат неща които искат да виждат и не виждат други неудобни за тях факти. На същия принцип работи и взаимодействието и м/у групите. Просто в дадена група се появяват правила и норми на взаимодействието м/у индивидите . Ако се вгледаме в библиятя в стария завет , то ясно ще проследим идеята че има "наша" група в която трябва да се работи задружно и с определни правила за просперитет на тази група . И чужди групи към които е ясно какво е отношението. Като индивиди сме много "пластични", т.е при определни условия може да се оформи Маугли а при други условия Айнщайн. Но средата предопределя това каквъв ще е индивида. Нашето общесвтво е в ранните си години на развитие, може би на 5-7 годишно дете. Затова и индивиди които се получават в това общесвто са съответни. Уж всички сме хубави, правим само хубави работи , на никой лошо, а резултатът е плачевен ...парадокс.

Друга ми беше идеята. Аминокиселината е синтезирана в някакво растение, и има растителен произход. Но в последствие тя може да се използва многократно за синтезиране на белтъчини. (Нека да не засягаме други възможни приложения на дадена аминокиселина). Въпросът е : многократното използване на една и съща аминокиселина при синтезирането и разграждането на белтъчини , как се отразява това върху самата аминокиселина ? Дали тази аминокиселина при многократното употребаване не губи от "свойствата си ".

Никоий не омаловажава работата и постиженията на учените в тази сфера. Но темата не е за тези хора.

Кои са тези които спасяват човешки животи ? До голяма степен може да се определят хората или група от хора на които могат да се преброят парите свързани с дадена ситуация. Но кои са тези които спасяват животи ? От цитираното горе , някои може да се заблуди че това са едни и същи хора.

Почти във всички книги които съм "прочел" по темата, се говори за статистически изследвания свързани с употребяването на месото ( животински белтъчини ) които показват че употребяването му не води до нищо добро ( особено в големи количества и в комбинация с някои други продукти) . Това го казвам във връзка с това че и моето мнение по повод употребяването на месото е негативно. Белтъчините се състоят от аминокиселини. След като белтъчините попадат в организма, те биват разграждани до аминокиселини, от които се изграждат нови белтъчини необходими на организма. Та, не мисля че има разлика в самите аминокиселини , дали те са дошли от животински или разстителни белтъчини. По скоро проблемът се крие в останалия състав на продукта (месото). Въпросът колко пъти е изпозвана една и съща аминокиселина е интересен и не се сещам за подобно изследване. Т.е дали използването на една и съща аминокиселина има "срок на годност" ??? Таково изследване може лесно да се направи, въпреки че може да се сметне за не хуманно...

Това е вярно но важи за малките деца . При малките деца по скоро можем да говорим за придобиване на определени навици , а не образованието. Мисля че ние говорим за образованието, което предполага индивид който има определени навици за да може самостоятелно при желание да натрупва и да систематизира полезна информация.

Имах предвид желанието за учене на по дълбоко човешко ниво , а не като количество часове прекарани в стаята на определено образователно учреждение. За по малките деца е отделен въпрос .

Така е. Но от друга страна кое е по првилното ? През "соца" образованието беше на ниво, но тогавашно образование се опитваше да вкара всички в една обща група така че да няма много голяма разлика между образованите и необразованите. Сегашната система прави друго - разделя на "стадото" от необразование и "пастирите" от образованите . Което може би е есествен човешки процес : никой не те кара да учиш , но ако имаш желание да учиш никой и нищо не те спира.

Фактите не са точно такива. Няй вероятно твърдението ти се отнася за новия завет, т.е за религията чиято концепцията води началото си от разпъването на Христос. Макар че дори и Иисус предпочита да помага първо на хора принадлежащи към неговата общност , което може да означава че има "ближен" и още по "ближен"

Според мен не може. Въпросът е поставен не достатъчно конкретно за да се даде точен отговор. Но можем да поставим въпроса така : Възможно ли е увеличение на продажбите да доведат до понижаване на разходите ( ясно е че става въпрос не за общи разходи , а на разходите за еденица продукт ) ? Ако приемем че въпросния бизнес е достигнал лимита си във всяко едно възможно отношение, то няма от къде да дойде понижаване на разходите. Но това е идеалният вариант , На практиката има от къде. Например малък бизнес разботи с определни обеми от закупувани суровини . При разширяването си , има възможност да договори по добри цени при закупуване на по големи обеми същите суровини. Но такива детайли в определн бизнес може да има много , и това се дължи на незапълнения лимит от възможностите.

Така е. Ясно е какво искаш да кажеш. Но Пфайзер е твърде голяма и "стара" компания , и не е особено подходяща за ролята която й отреждаш. И още нещо, не е достатъчно да се сравняват показателите на компанията в рамките на самата компания, най малкото е трябва да се сравняват и с показателие на общия пазар или на конкретния сектор. Та, компаниите които ти трябват са : Модерна и Бионтех . И двете излизат на публичната борса около 2019 година , и двете средно големи ( в момента) , и двете започват с цената за една акция около 20 долара и в пика през август 2021 година достигат 470-500 долара, което е 25 пъти увеличение. За сравнение с Пфайзер например, най ниската цена от 2018 година - около 30 долара за акция и до сега с най виско ниво от около 60 долара за акция през декември 2021 година , което прави само двойно увеличение. Но пикът вече е минат ...

Какво е това : " качество на човешкия организъм " ? Не знам дали са в конфликт нещата за които пишеш, но че тези неща нямат смисъл е очевидно. Няма качесвтен и некачествен геном . За генома е важно количесвто на неговите носители, другото е въпрос на средата в която обитават носителите му. Много заблудени хора си мислят че има два вида храна : месото и всички останали храни, и че ако не употребяваш месото не си добавят протеините. Вече писах че има храни които превъзхождат месото по показателите на протеина. Така че всичките предположения че месото е някакъв уникален продукт и той дава някакво развитие на хората е въздух под налягане. Човешкият мозък и човешкият интелект се развива когато на човек му се освобождава време за това, а не когато той бяга след плячката си и е принуден да оцелява постоянно. Пшеницата прави точно това, осигурява време на "мързелуващият" за да развива интелектуалните си способности. ( Нещо което правим и ние в момента, само че в случая по добрия вариант е да се намери добра книга по темата и после да се дискутира тука, но уви...) Как може пшеницата да е зло? Ако можеш да се възпозваш от този природен продукт е супер, ако не можеш и го превръщаш в убиец , това си е твой проблем или проблемът на обществото...

Малко в страни от темата : Месото нито е лидер по качеството на протеините нито е лидер по количеството на протеините. Всички тези които са употребявали суровотo месо ги е елеминирала еволюцията, иначе сега нямаше да имаме пробелеми със суровото месо и нямаше да обработваме термично месото ( може би). Един от най силините продукти който е дал развитието на цивилизацията е пшеницата .

Едва ли ще мога да ги изброя всичките, но ето някои от тях : дължината на чревния тракт, големината на стомаха, устройството на зъбите, лицевите мускули свързани с дъвчене, ферментите които участват в разграждането на протеини , мазнини и въглехидрати. Очите не са пряко свързани с употребяването на месо , това по скоро е косвен фактор. Не ми се рови но мисля че ще се намерят доста животни които не употребяват месо с разположние на очите както при хората.