Orbit

Много ясно че ще е по голяма. При неподвижен ще имаме 1 секунда м/у отиването и връщането на светлината. При движещия ще е 1,15 сек. например. Но м/у трите ъгъла ще е еднакъв - 1,15 сек.

Точно затова има скъсяване на разстояние м/у огледалата на легнал движещ се светлинен часовник. За да се получат същите показания както при прав движещ се светлинен часовник.

Аз корегирах поста си. Светлината отива до другия ъгъл , отрзаява се и се връща в същия ъгъл. Така че времето ще е еднакво, понеже се компенсира движението.

Да, но времето за кото светлината се движи от ъгъла до другия ъгъл и обратно независимо дали е в покой или движение е еднакво за трите ъгъла . Което от физическа гледна точка го прави равностранен, но от геометрична не.

Според мен триъгълникът си остава равностранен като фигура независимо от това в коя система се намира. Но когато говорим за триъгълник който се оформя от движението на светлината и движението на други обект, тогава възниква промяна на фигурата която образуват движенията в различни ИС . В случая триъгълниците.

Нека това да е светлинен триъгълник. От всеки ъгъл се излъчва светлина към другите два ъгъла , отразява се и се връща обратно . Времето за което светлината минава от единия към другия ъгъл и обратно е 1 секунда, при което приемаме че триъгълника е неподвижен. Нека сега го разгледаме движещ се. Как става от равностранен на неравностранен?

Потвърдиха наклон на телескопа с 1 мм от другия край на разстоянието от 10000000 км ?

Наистина кой от двата ъгъла на аберацията е илюзорния : този класическия 0,5 или релативиския 0,57735

Добър въпрос. Макар че е сложно да се каже дали равностранния триъгълник ще престане да бъде такъв, без да са направени сметките.

Може би никакво, освен че е по наглядно. Ако при класическия триъгълник ( светлината минава по дългия катет) разделим двата катета както е по формулата v/с , имаме стойност = 0.5. То ако направим същото при триъгълник при койото светлината минава по хипотенузата ще получим v/c = 0.57735 ( както предсказава СТО).

Аберацията и при двата варианта е според скоростите по двата катета. Малкият катет разделен на големият катет.

Въпросът не е във факта че той не успя да стане световен шампион, а въпросът е във факта на поведението му. Ако беше показал достойно поведение , независимо от това дали е присъщо или не подобно поведение на спортисти от този спорт , сега нямаше да го плюят. Но фактът си остава факт. Ако беше спечелил срещата, най верятно нямаше да го плюят толкова ( или въобще). Но при всички положения поведението му не е достойно.

Ако светлината минава по големия катет, а не по хипотенузата, получаваме пак правоъгълен триъгълник, но с ъгъл по стойност съответстващ на класическия.

Мен повече ме смущава техническата част на въпроса. В статичта казват че получават същите предвижданията като при ТО. Става въпрос за изкривяването на светлината до Слънцето. И проблемът със движението на Меркурий. Но не казват по този въпрос нищо повече. Аз съм съгласен с това че теорията на Нютон не е достатъчно вярна. Т.е има нещо което неговата теория пропуска. В теория на относителност този пропуск е корегиран. Това е ясно от математическите предсказания и наблюденията. Но не е много ясно каква е същността на това явление. Макар и никой не го крие, то си лежи на показност пред погледа на всички, в геометричния си вид. Проблемът е че ние не я разчитаме тази геометричност , така както го правим при нютонова механична теория. Та , въпросът ми е към теб : Твоята хипотеза как се справя с това обяснение на движението на Меркурий, и светлината ? (ПП. Този проблем не е само при Меркурий, той е присъщ на всички тела които се пресмятат чрез Нютонова теория. Но при Меркурий се забелязва по лесно. И когато дадена теория е грешна, тя не може да бъде част от друга вярна теория, както това се опитват да втълпят някои авторитетни приятели. )

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през пространството и времето. Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през пространството и времето. „Мислете за енергията като съставена от линии, които запълват регион от пространството и времето, вливащи се в и извън този регион, които никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.“ От пет на едно Древните гърци са мислили, че има пет строителни блока на материята - земя, вода, въздух, огън и етер. Етерът е материята, която изпълва небесата и обяснява въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите базови елементи, от които човек може да изгради света. Концепциите за физическите елементи не се променят драстично в продължение на близо 2000 години. След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто петдесет години след това Джеймс Максуел въвежда електромагнитната вълна - основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма - и частицата и вълната стават двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя. Това е значителен напредък в сравнение петте елемента на древните гърци, но все още е недостатъчно. В известна поредица от експерименти, известни като експерименти с двоен процеп, светлината понякога действа като частица, а друг път - като вълна. И докато стандартната физика работи добре в повечето случаи, нещата често стават много по-сложни, когато става въпрос за много голям и много малък мащаб. Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успява в своята Обща теория на относителността да обясни определени физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да усъвършенства частиците или вълните, той ги елиминира, като предлага деформирането на пространството и времето. Ако Вселената е изградена от материя, тогава какво изгражда самата материя? Според нов модел материята може да се състои от фрагменти енергия. Млечният път. Изображението е с дължина около 6 дъгови минути. Кредит: ESO/E. Helder & NASA/Chandra Фрагментът на енергията „Използвайки по-нови математически инструменти, аз и моят колега демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да се базираме на теорията на изкривяването на пространството и времето, ние приехме, че може да има градивен елемент, който е по-фундаментален от частицата и вълната “, пише Силвърбърг. Той и Айшен търсят решение, което да има характеристики както на частици, така и на вълни - градивен елемент, който едновременно да е концентриран като частица и да се разпростира като вълна. Техният отговор е това, което те наричат фрагмент от енергия (fragment of energy). Фрагментът от енергия много прилича на звезди в далечна галактика. Отдалеч една галактика изглежда като ярка светлина, излъчваща в пространството. Но при по-внимателен поглед астрономите могат да видят отделните звезди, съставляващи галактиката. В същия смисъл фрагментът от енергия представлява концентрация на енергия, която тече и се разсейва навън, далеч от центъра. С новия си градивен елемент учените формулират нов набор от уравнения за решаване на физическите проблеми. За да проверят своята теория, Силвърбърг и Айшен избират два легендарни проблема, решени от Айнщайн преди 100 години, за да потвърди Общата теория на относителността - лекото изместване в орбитата на Меркурий и минималното огъване на светлината при преминаването покрай Слънцето. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Кредит: Rainer Zenz чрез Wikimedia Commons Общата теория на относителността на Айнщайн е потвърдена от две наблюдения, направени от астрономи. Първото бе малка годишна промяна в орбитата на Меркурий. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Второто бе огъването на светлината, която преминава през изкривеното пространство-време близо до Слънцето. За да разрешат проблема с Меркурий, Силвърбърг и Айшен моделират Слънцето като масивен фрагмент от енергия, а Меркурий като по-малък фрагмент от енергия, обикалящ около него. При проблема със огъването на светлината Слънцето е моделирано по идентичен начин, но светлината е моделирана като безмасова точка, пътуваща със скоростта на светлината (фотон). След изчисляване на пътищата на движещите се фрагменти на енергия, изследователите получиха същите отговори като Айнщайн. Моделирайки небесните тела като фрагменти от енергия, авторите с изненада установяват, че получените отговори са идентични с тези, предсказани от Общата теория на относителността. „Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно телата от огромното до най-малкото. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергиен градивен елемент остава“, заявява Силвърбърг. „Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността - и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“ Решенията показват колко ефективни могат да бъдат новите градивни елементи при моделиране на поведението на материята от микро до макроскопична скала. Въпреки че тяхната формулировка може да не промени точно физиката като откритията на Максуел и Айнщайн, теорията би могла да направи двойствеността на материята вълна-частица по-интуитивна и да даде нов начин на мислене за Вселената. Справка: Larry M. Silverberg and Jeffrey W. Eischen, On a new field theory formulation and a space-time adjustment that predict the same precession of Mercury and the same bending of light as general relativity, Physics Essays Източници: Fragments of energy – not waves or particles – may be the fundamental building blocks of the universe, The Conversation New Theory Casually Upends Space and Time, Рopular Мechanics ... ... Сигурно са го прочели това от твоята хипотеза .

Само доказах че математически имаме еднакъв резултат , като следвах логиката на постановката . Нищо повече. Изводите всеки сам да си прави.

Май започна да разбираш за какво до сега обяснявах. Но като гледам прогресса, трудно ще ти е да схванеш връзката на ЛТ с питагоровата теорема.

От тази формула : v е малкият катет, или скорост на приемника , като имаме предвид времето на действието във всяка система. c е големият катет, или скорост на светлината , като имаме предвид времето на действието във всяка система. (Тука скорост на светлината не е = "c" , само да уточня. ) Заместват се. И се получава резултат = 0.57735

Това е. Както и да го смяташ все е питагорова теорема.

Ако ти се играе да рисуваш, може да направиш и друг чертеж , както е според СТО : Първият правоъгълен триъгълник е същият с размери: катет -300 000 000 , катет - 150 000 000 , хипотенуза - 335 410 196. Вторият правоъгълен триъгълник с размери : катет - 300 000 000 , катет - 173 205 000 , хипотенуза - 346 410 000 Като общата страна е дългият катет - 300 000 000. Съответно времето за което се случва движението е t = 1,1547 сек. Но това не променя факта че сметките идват от питагоровата теорема. И ъглите се получават еднакви.

Точно така е . Общата е хипотенузата.

От едната ИС се наблюдава движението на светлината по дългия катет, а при прехода в другата ИС се наблюдава движението на светлината по хипотенузата.

Това е първият правоъгълен триъгълник: t = 1 сек , време за което минава светлината по дългия катет. 300 000 000 l. l . l . l . l . 335 410 196 l . l . ------------------------------ 150 000 000 А това е вторият правоъгълен триъгълник : t = 1.118 сек, време за което минава светлината по хипотенузата . 290 473 750, 96 l. l . l . l . 335 410 196 l . l . l . ------------------------------ 167 705 098, 312

Не , не е така.

Пак нищо не си разбрал.