Orbit

Аз нямам грешка в изчисленията в тази тема . И ти обясних какво се случва в системите . Останалото трябва да си го осмислиш сам. С това вече не мога да ти помогна.

Кой го накланя лазера и как ? Ние нямаме по условие че някой се опитва да уцели приемника .

В системата на неподвижната тръба : Движещият източник излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с две еднакви въображаеми пръчки. Едната пръчка се движи заедно с източника , а другата е неподвижна спрямо приемника. Сега нека да вземем движещият източник заедно с пръчката и да ги обездвижим. След което ще ги поместим в системата на неподвижната тръба с другата въображаема пръчка. Ще установим че имаме разлика в дължините на въображаемите пръчки. Размерът на въображаемата пръчка свързана с източника ще се увеличи от 150 000 км на 173 000 км , както и предесказва СТО. И сега от този момент започваме да разиграваме какво се случва в двете системи : Придаваме отново движение на източника свързан с въображаемата пръчка в системата на неподвижната тръба и другата въображаема пръчка. Както и предсказва СТО въображаема пръчка която е свързана с източника се свива от 173 000 км до 150 000 км. Светлината която е била излъчена когато източникът , тръбата и приемникът застава на една ос изминава през тръбата разстоянието 300 000 км, и часовникът отчита 1 секунда време. Можем да направим извод че в системата на неподвижната тръба въображаемата пръчка се е свила и часовникът измерва по бързия ход на времето ( разбира се става въпрос за неподвижния часовник, понеже ние не можем да измерим какво показва движещия се ) . При преминаването в системата на неподвижния източник имаме следния извод : въображаемата пръчка е увеличила размерите си и неподвижния часовник измерва по бавния ход на времето. Мисля че вече е очевидно че в едната система имаме измерване на времето което е свъзано с приемника и в същото време измерване на размерите на пръчката която е свързана с източника. И съответно в другата система наобратно. Фактичеки и математически получаваме : свита пръчка и бърз ход на времето но при прескачане в другата система разтегната пръчка и бавен ход на времето . Затова Младенов получаваше правилни сметки . Но ако сумираме ефектите които са валидни за движещия се обект, то наистина получаваме забавяне на времето и скъсяване на дължината. Но както видяхме по горе единия ефект се проявява в едната система а другия в другата. Така че при прескачане от системата в системата тези два ефекта (забавяне на времето и скъсяване на дължината) не могат да вървят заедно.

Никой не иска да уцели нищо. Не се обиждай , ама това е поредното обяснение което си изсмукал от пръстите си. Причината е много по банална и по интересна. Само че до вечера ще имам време да я опиша.

Аз също смятам че лазерният лъч ще се “наклони”. И имам обяснение защо той ще се наклони. Но ще изчакам първо твоето мнение .

И кое ще го накара лазера да се “ наклони” ?

Показанията на часовника винаги се “отчита” от неподвижния часовник. И показанията на движещия се часовник само могат да се предполагат но без значение в дадена система. Така че твоето обяснение чрез показания на движещия часовник не са коректни. По късно днес ще обясня какво се случва в системите и от къде идва объркването. През това време очаквам да обясниш как минава лазерен лъч през движеща се не наклонена тръба. Аз имам предположение, но да чуем твоето първо.

Разбира се че не. Ти май прегря. Ще те оставя да си починеш малко.

Тази манипулацията няма да мине . Защото следните две неща вървят ръка за ръка (според релативистите) : Забавяне на времето и скъсяване на разстоянието. Т.е при движещ се предмет се случва забавяне на времето и скъсяване на разстоянието. А в нашия случай какво имаме ? Забавяне на времето (1,1547 сек) и увеличаване на разстоянието 172 100 км . Но все пак добър опит.

Ако x = 150 000 км в системата на неподвижния приемник, то получаваме х' в системата на неподвижния източник = 150 000 км / 0.866 = 173 210 км . В този случай наистина ще получим времето 1.1547 секунди по хипотенузата ( пътят на светлината м/у източника и приемника). Но както и твърдеше Младенов : разстоянието се е увеличило от 150 000 км на 173 210 км. Т.е както вече казахме по рано разстоянието м/у началото на тръбата и източника се е увеличило. Т.е въображаемата пръчка е станала по дълга. А би трябвало да стане по къса според релативистите.

Възможно е да не съм разбрал. Но по всичко личеше че говориш за наклонена тръба.

Прекалено елементарни са нещата за да се криеш зад формулите. Пак и сметките ти са грешни понеже не си разбрал цялата картина на описаната от теб версията на постановката ( с наклонената тръба).

Така е, но при определени условия може. Ако можех да го нарисувам щеше да е по лесно, но ...

Нека заменим фотон, или група от фотони със куршум. Можем да стреляме през неподвижната тръбата по оста на тръбата за да излезне куршумът от другата страна , но можем и да стреляме под ъгъл при движеща се тръба и пак куршумът ще излезне от тръбата ( но за по дълго време).

Не си показал никакви сметки. А те са елементарни : LO (Лоренцовият член) = 0.866 Съответно времето за което светлината ще стигне от източника до приемника ще бъде : 1/0.866 = 1,1547 секунди. Въображаемата пръчка ( разстоянието от края на тръбата и източника) : 150 000 км * 0,866 = 129 000 км ( понеже се свива според релативизма) При което получаваме правоъгълен триъгълник със страни = 300 000 км и 129 000 км , като използваме питагоровата теорема намираме хипотенузата = 326 560 км. Хипотенузата е пътят на сетлината от източника до приемника. Следователно времето за което светлината изминава това разстояние = 326 560 км / 300 000 км/с = 1,0885 Това са сметките . И случайно числата: 1,1547 и 1,0885 да ти изглеждат еднакви ?

За да не изглежда си го изсмукал това твърдение от пръстите, дай да видим някакъв сериозен източник. Че иначе се получава че вече и тръбата си променя размерите, т.е в случая се разстяга ...

Това че тръбата е перпендикулярна на оста на движението си, не пречи на светлината да минава през нея при определен ъгъл (При движеща се тръба ). Не е нужно тръбата да бъде наклонена при източник който излъчва във всички посоки.

Това е в случая че източникът излъчва лазерен лъч . Но ако лъчът наистина в едната система минава но в другата не , това ще е голям проблем за релативистите. Така че да му мислят. Но в постановката по горе аз изрично уточних че източникът излъчва във всички посоки. При това положение, светлината ще мине през тръбата и приемникът ще я регистрира. Идеята е да се види дали математически е справедливо твърдението за свиването на движеща се пръчка. И постановката показва че това твърдение не отговаря на пространствените положения на източник и приемник. Т.е не е вярно.

В постановката участват : източник на светлина , приемник на светлина и тръба която ги разделя с дължина 300 000 км през която има възможност да преминава светлина. На единия край на тръбата закрепен приемник на светлина ( неподвижен с тръбата ). Източникът на светлина се намира от другия край на тръбата , но не е закрепен ( подвижен спрямо тръбата ). Взаимното движение на източника на светлината и тръбата става по следния начин: Имаме неподвижна тръба с прикрепен приемник на светлина на единия край и движещ се източник на светлина от другия край . Източникът на светлина се движи перпендикулярно на оста на тръбата (Оста на движението на източника и самата тръба е под прав ъгъл) Източникът на светлина не излъчва светлина в даден момент. Когато източникът на светлина застава точно "под" тръбата , така че в една ос се намират приемникът , тръбата и източникът , тогава източникът излъчва светлина. (Източникът излъчва във всички посоки). Скорост на източника на светлина : 150 000 км/сек. Да видим какво имаме в системата на неподвижната тръба: Източникът излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с въображаема пръчка. А сега да видим какво се случва в системата на неподижния източник на светлина: Имаме движеща се тръба със скорост 150 000 км/сек. Тръбата застава на една ос с източника на светлина. Източникът на светлината излъчва светлина . Тръбата подминава източника и продължава движението си. Понеже тръбата се движи съответно и приемникът се движи (койото е закрепен върху тръбата) и се отдалечава от източника на светлина. При което е нормално да очакваме времето за което светлината ще стигне от източника на светлина до приемника да е по дълго време от 1 секунда (както това се случи в системата на неподвижната тръба) . И според сметките на СТО времето трябва да е : 1,1547 секунди (при лоренцов коефициент : 0,866). Но нека да направим проверка : Да разберем колко се е свила въображаемата пръчката в тази система : 150 000 км * 0.866 = 129 903 км - това е разстоянието което изминава тръбата след излъчването на източника . Т.е това е разстоянието м/у края на тръбата и източника в момент когато приемникът засича светлината. Но лесно можем да проверим дали това съответства на реалността : Имаме равнобедрен триъгълник със страни : 300 000 км и 129 903 км , от което намираме диагонал (разстонието м/у източника и приемника) : 326 917 км , като разделим това разстояние на скорост на светлината 300 000 км/сек получаваме : 1,08972 секунди , което не отговаря на сметнатите по рано 1,1547 сек. Но ако ние увеличим размерите на въображаемата пръчка вместо да я свиваме , получаваме търсеното време : 1,1547 секунди.

Мислех върху една елементарна постановка. И изглежда че наистина движещият се обект се разстяга а не се скъсява. Ако те интересува ще споделя постановката за да я развиеш ако искаш.

Тъкмо завърших книгата на Джон Пъркинс : "Изповедта на един икономически килър" , и сега гледайки заглавието на тази тема се питам дали въпросът е зададен правилно . Видео

Няма от къде да знаеш че са грешни, освен ако не си този който е създал това явление . Ти ли си го създал ? Но все пак ме съгласи че има и трети вариант. Вариант първи ( Лобиран от съвремената научна общност): Светлината е : частица която проявява вълнови свойства. За да работи трябва някои от свойствата на частицата да са фантастични (КМ). Вариант втори (На мен ми допада най много ) : Светлината е импулс/сигнал който се разпространява в дадена среда. За да работи трабва някои от свойствата на средата да са фантастични ( но не са достатъчно изследвани, така че може да се окажат парадоксални но не и фантастични) Трети вариант ( Явно на теб ти допада най много ) : Светлината е частица и вълна. В същото време светлината нито е частица нито е вълна. Това е някаква субстанция с фантастични свойства . ( Много е примамлива тази мисъл, която обяснява всичко , освен едно : какво всъщност представалява тази субстанция ... ? )

Когато отидеш в магазина , там те лъжат по всякакъв начин само и само да ти вземат някой лев... Когато гледаш телевизия, там те лъжат по всякякъв начин за да похарчиш някой лев... От правителсвтото лъжат че всичко е наред и ние процъфтяваме... И т.н и т.н. От всякъде лъжи и измами. Но най лошото че те идват от тези на които всички подражават ( От "интелигенцията") Нормално е хората в такава среда да се държат по начина по който те се държат. Не изглежда да са действали адекватно. Мерките не съотвестваха на реалната картина на разпространението на вируса. Бяха пресилени. Което навреди на бизнеса, и натрупа потенциална "енергия" на нетърпимост към ограниченията. И сега, през втората вълна ги жънем тези плодове .

Това че скорост на фотона не зависи от скоростта на източника е също в полза на разпространението на светлина като вълна в среда . И най вероятно за да бъде обяснен този факт и странното поведение на фотона, отново трабва да се обърнем към КМ т.е. към баба Яга. Някой беше казал че дори електроните , неутроните и протоните имат същата природа като фотоните. Тогава от какъв зор скороста на куршума зависи от скороста на оръжието от което е изстрелян ... ??? ( След като куршумът е изграден от протони, неутрони и електрони)

Така е, има двойствена природа. Но двойствената природа на светлината не е причина да не търсим същността на явлението ? Ти казваш че не е вълна, не е частица .. Какво е тогава ?