Orbit

Въпросът е дали светлината е : вълна която проявява свойствата на частицата, или частица която проявява свойствата на вълната ? Поради някакви причини, на днешен ден, научната съобщност предпочита определние - частица която проявява свойствата на вълната.

Интуицията често се разминава с фактите. Има ли адекватен физичен модел който описва интерференция на единични невзаимодействащи фотони ? Адекватен - в смисъл класически . Ако такъв модел няма, но има факти подтвърждаващи това явление, възможно проблемът да се крие в "зад-кормилното" устройство ? (При изследване на следствия ( факти ) получени чрез използване на "класическите резултати" , логично е да търсим и класическа причина за тези резултати. В противен случай може да използваме КМ за да построим този модел , но тогава би трябвало да отчетем всички следствия както класически така и квантови. Класическите следствия са ясни, но квантовите ??? възможно е да има квантови следствия които не сме в състояние да наблюдаваме или не ги разбираме. В такъв случай квантовия модел ще накуцва .. )

Не вярвам да не знаеш... Изглежда за всичко останало знаеш, а пак това да не знаеш ...

Да разгледаме електрогенератор като помпа която създава налягане на електрни в проводника и по този начин кара електроните да се движат . Предполага се че положиелните заряди в проводника (протони) са неподвижни. Нека да допуснем че имаме безкрайно дълъг , или много дълъг проводник. В момента в който започва пропускането на ток в проводника започва движението на електроните . Но на електроните им трябва време за движението. Електроните ще влизат в проводника , но няма да излезнат веднага в безкрайно дълъг проводник. По този начин получаваме по голяма плътност на електрони ?

Ще поразсъждавам малко... Работим по видеоклипчето. При пропускане на ток през проводника ( при движение на електроните в проводника) , той придобива магнитни свойства , и от магнитно - неутрален става магнитно - активен. Това се случва независимо от това дали проводникът се движи или е в покой. А това дали проводникът става магнитно - активен може да се съди от факта че два проводника които се намират в непосредтвена близост един до друг , при пропускане на ток през тях , си взаимодействат като два магнита. Това ме навежда на мисълта че неподижния положителен единичен заряд от видеоклипчето е магнитно- неутрален , след като не взаимодейства с магнитно - активния проводник. Макар че положителния заряд ни казва че той е магнитно - активен ( може и да бъркам) . Така че, според мен , тука има някакво несъответствие. Но да предположим че вместо положителния единичен заряд имаме магнитно - неутралена система когато е в покой спрямо проводника. Но при движение в магнитното поле което създава проводникът , в тази система се индуцира собствено магнитно поле което започва да взаимодейства с магнитното поле на проводника.

Много често подобни клипчета не дават цялата информация по въпроса, а понякога дори подвеждат. Аз предпочитам истински експеримент който показва същия ефект. Понеже може да се окаже че в момвнта не разполагаме с цялата информация по въпроса. Ще поразгледам из нета.

Тоест ако котката се движи в едната посока ще се отблъсква от проводника , а в другата посока ще се привлича към проводника ?

Това което ме смущава в цялата тази работа е твърдението че релативистката формула предсказва това явление. Не казвам че не го прави, но за мен не е много убедително. Да вземем F = 1, скорост на електроните в проводника е V=0.03 m/s Ще получим F' = 1.000000000000000000005 Разликата не е много впечатляваща. И най вероятно трудно измерима. Не мога да разбера как Максуел и съвременниците му са стигнали до релативизма чрез електромагнетизъм ?

За съжаление, това надхвърля възможностите ми за да взема някакво отношение по въпроса. А какво ще стане ако "котката" се движи със същата скорост но в противоположната посока ?

Ясно, аз помислих че говорим за движението на положителните заряди при пропускане на електрическия ток през системата.

Може ли малко пояснения ?

Формулите работят и описват това което се случва на практика. Но все пак има някои несъответствия. Скорост на движението на електроните в проводника е 0.0000000001% от скороста на светлината (30 мм в секунда, ако не бъркам). С такива скорости не може да се говори за релативистки скъсявания на дължините. Във видеоклипа накрая се казва че дори много малки скъсявания на разстоянието м/у положително зарядени частици, поражда тази сила. С такива малки скорости и в класическата механика би трябвало да има подобно предвиждане. Ако ние заместим във формулата скорост на движението на електроните = 30 мм в секунда то ще получим това което очакваме ? Аз получавам разликата в силите F и F' толкова малка че не мисля че тя може да бъде отчетена на практиката в ежедневието. Другото което, при : неподвижен проводник, неподвижна котка и движещи се електрони в проводника , разстоянието между тези движещи се електрони би трябвало да се скъси за котката . Това скъсяване би трябвало да предизвика силата на привличане между проводника и котката, понеже плътност на електроните ще нарастне. Но това не се случва....

Тогава за каква нехомогенност говориш ? Като знаеш разстояния м/у зоните, ще намериш че времето на всякъде е еднакво ....

Стъпката м/у тези времена е 0.833 секунди . А коректната съпка 0.667 секунди е между тези времена : t'0 = 0 , t'1 = 0.667 , t'2 = 1.335 . И тази стъпка се получава при моменти сответстващи на t=0, t=1, t=2 . Които си отбелязал със червнеата срелка. Може би това ти говори нещо ...

Тука няма отрицателна посока. Посоката на разпространението на светлинния импулс от дадена точка ще бъде положителна във всички направления . Така е физически коректно.

Така е по коректно математически : За (v = c), х' се свива до 0 в положителна и отрицателна посока . И разтяга до безкрайност в отрицателна посока (заради коефициентът на Лоренц (γ), който клони към безкрайност за (v ≈ c)). Същото се отнася и за времевите координати t'.

Аз друго исках да видим : Ако продължим да увеличаваме скороста на ракетата до скорост = "с" , то това ще изглежда по следен начин при СТО : времето ще се забавя до максимум, и дължината на отсечката в движеща се система ще се намали до максимум. В момент в който ракетата достигне до скорост = "с" , времето ще спре за ракетата, и дължината ще бъде равна на нула в системата на ракетата. В това има някаква последователност и своя "красота". При теб обаче това няма да бъде по същия начин : Разстоянието ще се увеличава и времето ще се ускорява при увеличаване на скороста на ракетата за системата на ракетата . Но когато ракетата достигне скорост = "с" всичките сметки колапсират, и дават резултат като при СТО , че времето е спряло а дължината станала равна на нула за системата на ракетата. Това нищо не доказва разбира се, но просто ми е интересно твоето мнение по въпроса ?

За съжаление трябва да призная че твоят пример който даваш е много неудачен и показва неразбиране на същността на въпроса. При постановката която дава Младенов ,префразирано към твоя случай получаваме : влакът и втория светофар на едно място. И точно в това време търсим координатите в движеща се система. И получаваме това което получава Младенов , чрез сметките.

Към Дорис : Ако интерпретациите на ситуацията нямат място при ЛТ, и говорим само за математическата част, то Младенов е абсолютно прав. И той точно това го доказва със метките . А да "риташ" притив сметките не е добър признак...

Пожелавам ти Успех ! И да се справиш със ситуацията !

Явно е че влакът не се намира на същото място при втория светофар след 1 секунда време , за да сравняваш две отсечки. Ти искаш да кажеш че Младенов прави точно при ЛТ в разглежданите до сега постановки. Но при ЛТ това не е толкова очевидно, и до голяма степен е въпрос на интерпретиране на ситуацията.

И правилно направиха че го заградиха . По принцип строителни обекти трябва да са заградени, без значение дали са активтни или изоставени . (Макар че на мен ми е пределно ясно защо са го заградили. И това не е защото на някоу му пука за твоите приятели. А защото ако се случи нещо с твоите приятели на този обект, то отговорност ще поемат тези които не са заградили обекта. Някой просто си е вързал скъсаните гащи със сезал. ) Няма да е лошо за теб и за близките ти , ако намериш безопасен начин да си покачваш адреналина .

Да разгледаме същото но при скорост равана на 'C' ? Или много близка до скорост на светлината ? Така че да получим максимално забавяне на времето или почти максимално . За да видим какво ще получим като разстояние за координатите А" и В" ? Или няма смисъл ?

Колко дълбоко го усещаш това ? Алееей - хоп !