plamen_starbov

Годината е 1875. Подготвеното от БРЦК, намиращ се в Букурещ, Старозагорско въстание не успява. Христо Ботев си подава оставката. Настъпва криза в революционното движение в България. Тези събития се случват на фона на Херцеговското въстание. Тоест - нашето революционно дело е в криза, но, въпреки това, се започва подготовка за ново - Априлското. Това е уводът на темата. Оставям настрана другите, известни, подробности. Има обаче едно нещо, което - май - и до днес не е решено. Става дума за разделянето на страната на революционни окръзи. Прочетох, отдавна, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. В творбата си, той говори за четири революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. Докато, Стоян Заимов говори за още един - Софийски. Според решенията на Събранието в Гюргево, провело се през ноември-декември 1875 година, в крайдунавския град Гюргево (съгласно неговите спомени) такъв е трябвало да се открие. Захари Стоянов обаче не присъства на събранието. Скоро, обаче, след преминаването на Дунав, апостолите Никола Обретенов и Никола Славков са арестувани и, така, се осуетява създаването на Софийски революционен окръг. Смятам, че такъв революционен окръг има, с център София. Но какъв е бил обхватът му? Само Македония ли влиза в него? Или има и други територии... Нека да разгледаме този "теоретичен окръг".

Българите (или прабългарите) имат държавно образувание още през VII век. Имам предвид - Велика България. След хан Кубрат, държавата се мести около Дунав. Тук българите и славяните стават основа на Дунавска България. Оставям настрана споровете за характера на отношенията между българи и славяни, годината на образуване на държавната формация, войните с Византия и така нататък. Бих искал да попитам следното: има ли славяни, които се, така да се каже, "българизират" след 681 година? Тоест да приемат прабългарските вярвания, обичаи, бит и култура? Доколкото знам, макар и много малко, има смесени бракове между славяни и българи. Имам предвид - по-компактни маси славяни.

Силистра е стар български град. Преживява много събития - от Античността до Най-ново време. Говорено е за неговото развитие. Нека, обаче, да "видим" един малко известен момент - поне, от това, което срещам в литературата - руското управление над Силистра след Руско-турската война от 1828-1829 година. Голямата Северна страна печели военния сблъсък. Подписан е Букурещкият мир, с който Сърбия, Влашко и Молдова стават автономни. Българите са излъгани - страната ни не получава нищо. Ала има и една малка частица, която се забелязва - Силистра е окупирана от руснаците. За неин комендант е назначен известният български революционер Георги Мамарчев. Разбира се, това владение е съобразено с интересите на руския цар. Това ли, само, може да се каже за крайдунавския град под руско управление? Моля, дайте своето мнение.

Днес се сетих за един аспект от татарското нашествие по нашите земи. Безспорно - голяма напаст са тези племена, идващи от Азия. Завладяват много страни по пътищата си. Нещо, сякаш, пропускаме. Ордите на тия завоеватели имат добра армия, добри предводители. Държавата им, за сметка на това, е нетрайна. Ще задам, в такъв случай и въпреки това, въпроса си. Татарската хегемония по нашите земи е около 50-60 години. Има ли български войскови части, които да участват в техните армии, към средата на XIII и края на същия век? Идва ми и друго - като идея - има ли ограничено разпространение на исляма, по заповед на тези племена? Не съм запознат в детайли с въпроса. Това е причината да се допитам до форума и вас, съфорумци.

Когато говорим за търговски връзки между България и Запада, първата република, идваща ни наум, е Венеция. Друга такава е Генуа. Техните дипломатически представители - байловете (ако не се лъжа) - пребивават по нашите земи. За тях сме говорили често. Ето защо, ще предложа за обект на темата един друг град-държава, от Средните векове - Пиза. Да си призная - никъде не съм срещал информация за българо-пизански отношения. Но от преподаваното ми, разбрах, че един от островите в Егейско море - Хиос или Лесбос - се намира, след Четвърти кръстоносен поход, в ръцете на пизанците. Други малки острови - също. Дали, обаче, те са могли да се включат в търговски контакти с Византия и, най-вече, с Второто Българско царство? Моето становище: смятам, че Пиза, като трета по важност италианска морска република, има връзки с България. Все пак, републиката се намира в конкуренция с Венеция и Генуа, които са и могъщ съперник. Потвърждава ли се тази моя теза? И, накрая: искам да се извиня, ако темата е дискутирана. Не открих подобна. Умишлено не слагам текст от интернет, тъй като там има само страници от уикипедия.

Глишев, срещал съм данни в книгата на Димитър Ангелов ("Византийската култура"), че Григора посещавал България, в качеството си на пратеник на василевса. Но имам съмнения. Галахад, да, прав си. Имам предвид териториите, които най-много сме владели през Средните векове - Мизия, Тракия, Македония (или поне - част от нея) и Добруджа. Под "посещавал", имам предвид човек, който е пребивавал като дипломат или църковен деец.

Задавам още един въпрос днес. Ще видим какви са резултатите от него... За цялото съществуване на българо-византийските отношения - било на политическо, било на културно ниво - имаме редица сведения за нашата история от византийски хронисти. Българи също са писали за Византия, но по-малко. Ромеите се считат за по-напреднали, като черпят сведения за творбите си от най-различни източници. Кои обаче византийски хронисти са посещавали България? Сещам се, на първо място, за Лъв Хиросфакт, който води кореспонденция с цар Симеон в края на IX век. Друг такъв е, може би, Лъв Дякон. Но има ли още? Кои са известните такива творци?

Избрах да задам този въпрос, защото рядко се говори за него. Обикновено, в центъра на дискусиите са темите, свързани с политика, военно дело и култура. Не можах да открия подобна тема. За Второто Българско царство имаме много примери за ктиторство - Иван Асен II, Иван Александър, севастократор Калоян, Иван Шишман... Просто ги изброявам, както ми дойдат. Да видим, обаче, какво се случва в периода 864/5-1018 година. Има ли някои по-известни дарители на църкви от онова време? Цар Симеон I, според мен, е бил зает с множество военни действия и е нямал много време за църковни дейности. За цар Петър I сме говорили (спорно е при него). Борис II и Роман? Едва ли. като един своебразен "център" на темата, бих посочил, евентуално, ктиторство на Борис I или на цар Самуил и наследниците му. Кой от нашите владетели, от Първото царство, е ктитор?

Вероятно темата е вече дискутирана, но не можах да я открия чрез търсенето. Затова, ако някой я е намерил, модератори, моля - затворете темата. В нашата историография, ала не само там, в книги - дори във форуми - е многократно обсъждан въпросът за Борис I, синовете му, управлението му, азбуката и много други подробности. Но, някакси - поне според мен - не се споменава за един аспект от това време. Става дума за Владимир-Расате и, по-конкретно, за титлата му. Навсякъде е залегнала тезата, че най-големият син на Борис е "княз", а не - "хан". Моето поколение, например, учеше по учебници, в които се говори за "княз Владимир-Расате". Не съм срещал друга титла за този владетел. Ето защо, реших да допитам, съфорумци: правят ли грешка нашите медиевисти, като заявяват, че Владимир е княз, а не хан? Вярно - нямаме много данни за този наш върховен управител. Но, както твърди общоприетата теза за езическия бунт (моля, нека да не "отидем" към него), не означава ли, че Владимир - не е върнал старата титла хан? Накратко - бил ли е Владимир-Расате хан?

Добре, Ресавски, няма проблем. Считам темата за приключена.

Преди да задам въпроса, нека да внеса едно уточнение: имам предвид, братята и сестрите на нашия владетел, а не синовете му. За тях има отделна тема във форума. Борис I приема християнската вяра в 864/5 година. Според изворите (ако не се лъжа - Продължителят на Теофан, Псевдо-Симеон и други; може и да бъркам), а и нашата медиевистика, той се покръстил с цялото си семейство. Така казано, излиза, че то е голямо. В духа на епохата е, да има много членове това семейство. За Докс Български е ставало дума във форума. Но дали князът е имал други братя? Или сестри? За сестра му - Ана - се говори в гръцките писмени паметници. Не мисля, обаче, че владетелят е имал само брат и сестра. Знам, няма никакви данни, но нека направим само някакво бегло предположение.

Вероятно, отговорът на този въпрос е ясен, но... да видим. От лекциите на професор Мутафчиев става ясно, че през 551 година несториански монах пренася копринените буби (не знам дали изразът е точен) от Китай. В скоро време, във Византия започва усиленото производство на коприна. Страната става водеща в Европа по този показател. Да видим, обаче, какво е положението в България... България става непосредствен съсед на Византия. Така, страната ни заимства много неща от Империята. Но дали "научава" техниката за производство на коприна? Не съм запознат много добре с този въпрос. Затова - питам. Ще изкажа мнението си, което обаче не опира на някакви реални факти, а само на предположението. Според мен, ако не през Първо, то през Второто Българско царство, тази техника става достояние на нашето общество. Така ли е в действителност?

Добре. Имам предвид страна, която по-малко прилича на деспотия. Тоест - в която има известни свободи, като това дали е лично свободен, свободен, зависим. Може би, пък и двете страни са такива. България до Борис I има някакви подобни племенни правомощия. Интересно е да видим следното: управлението на Борис да е преходен период между централизирана държава и феодализъм...

Преди да задам въпроса си, бих искал да внеса едно уточнение. Под "демократична държава" имам предвид тази страна, която най-малко проявява терор към народа си. През Средните векове се зараждат деспотични страни, почти навсякъде. Изключение не правят и балканските страни - България, Византия, Сърбия. Кой е по-добрият държавен модел - българският или византийският? България наследява много черти от византийския модел - има предвид титлата на владетеля. Ала в нея, няма римските държавни институции - Сенат, консули и други. Източната империя, поне до VII век, има голяма част от тях. Кой, според вас, има по-добър държавен строй - България или Византия? Корекция: видях, че има тема за Византия и комунизмът. Имам предвид, сравнение само между България и Византия.

Това е въпрос, който, може би, е малко разискван. Не знам, обаче, дали има книги, посветени на този въпрос. Старобългарската книжнина започва да се изгражда усилено след християнизацията на България и идването на Кирилометодиевите ученици по нашите земи. За кратко време започват да се превеждат книги от гръцки на български език. Сещам се за "Шестоднев" - който е преведена творба на Свети Василий Велики, от Йоан Екзарх; "Манасиевата хроника" - творба на византийския летописец Константин Манасий (от XII век), преведена по времето на Иван Александър. Е, разбира се, това са само примери, с които искам да премина към същината на темата. Има обаче един въпрос: превеждани ли са книги от старобългарски на гръцки език? На пръв поглед - явен отговор - не. Струва ми се обаче, че трябва да има някой наш превод от ромей, понеже съвместното "съжителство" (ако мога да го нарека така) с Византия, все трябва да се намери и обратния процес - български творби, преведени от византийски книжовник. Това поставя, от друга страна, още един въпрос - оригинална ли е, в голямата си част, нашата книжнина през Средните векове? Има ли български творби, които да са се появили преди 864/886 година?