plamen_starbov

Често съм си задавал този въпрос. Ясно е, че до падането на България през 1018 година това е нямало как да стане. При Византия също е ясно. Но например през 13 или 14 век имат шанс албанците за държава. Победата на кръстоносците над ромеите, хаосът по времето на Епир, отслабването на България и Византия към средата на 13 век, та до издигането на Сърбия не са ли златен шанс за Албания. Тогава май те имат шанс за своя държавност.

Знаем, че през 515 година Виталиан достига Константинопол в хода на бунта си. Но има ли участие на българи в него? По книгите пише, че има. Но това изглежда трябва да са били малки части, след като не е отбелязан водач и численост. Така ли е?

Четем по разни студии и книги, че Преслав бил подобен по великолепие на Цариград. Но дали е било така? Йоан Екзрах ни дава подробни сведения. Все пак обаче ми се струва, че е малко пристрастен. Наистина ли Преслав е можел да се сравнява с Цариград по великолепие. Между другото професор Гюзелев прави едно интересно твърдение - че няма и век и Преслав е покорен от ромеите. Може би укрепленията не са били от най-добрите...

Ресавски, убийството в затвор също го имам предвид. Поне така ми е преподавано.

Да, би било интересно.

Чели сме, слушали сме за византийските владетели, пленени или убити от враговете на Византия. Затова реших да отворя такава тема, но за България. Доколкото знам, първият наш владетел - убит от противници е Аспарух (някъде около 700 година). Други, за които се сещам са Ивайло, Михаил Шишман, Иван Шишман, Иван Срацимир. Това ли е целият списък?

Чета в момента книгата на академик Гюзелев. Там се натъкнах на 7-те съборни църкви в България. Три пишеше къде са - 2 в Охрид и по една в Преслав и Плиска. Намери ли най-сетне науката къде са останалите три храма?

Има предвид повече за България. Може би е имало такива приказки, че ние сме били "големия брат" преди Русия да стане толкова голяма. Изобщо българо-руските отношения в този период и след Светослав май са топли.

Не знам как точно да я формулирам темата, затова я оставям така. През 1396, 1453 и 1459 година последователно падат България, Византия и Сърбия под турска власт. Някакси тези, които са участвали, изградили източноевропейската култура вече ги няма. Имам предвид от по-големите страни. Остават Влашко и Молдова, но и те стават зависими от султана. И тогава излиза мощно на историческата сцена Русия - все още княжество, но белегът за сериозна роля го има. В 1480 година окончателно е отхвърлена монголската власт. Така Московска Русия излиза на историческата сцена като голяма, независима и силна страна. Извадена е и връзката с Византия - брак между племенницата на Константин XI и руския княз. Но представете си какво би било, ако тя беше се ориентирала към католицизма? В тази връзка - можем ли да наречем Русия правоприемник и на България, и - на Византия?

Обикновено така някои историци наричат управлението на Иван Александър, но то се отнася само за културата. Може би има влияние и от Палеологовия Ренесанс. Но има ли белези този период да бъде наречен така, имайки предвид Първия такъв, когато има наистина напредък във всичко.

От уроците по история знаем, че Преслав по едно време носи името Йоанополис. Но какви имена носят други български градове? Може би, някой град се е наричал Василиополис или нещо такова. Предлагам да обсъдим този въпрос...

През 1396 година или 1422 година е ликвидирано Видинското царство. Сега, има много хипотези за този край, които се обсъждали във форума. Затова предлагам да се насочим към един друг въпрос - този за края на живота на Иван Срацимир и Кера Тамара. Отворих уикипедия и прочетох статията за Кера Тамара. Там може би неяснотите са малко, но за Иван Срацимир са май повече. Доколкото знам, той е пленен и отведен в Бурса, където е удушен. Но кога става това? Доцент Павлов изложи хипотезата, че това е станало през 1397 година, към края и. Докато в българската наука преобладава старото мнение за 1396 година. Нека обсъдим края на живота на тези Шишмановци.

Четох преди известно време "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон. В този роман той описва как Шарл Валоа - брат на Филип Хубави, си прави династия. Не е ли по-правилно да кажем, че Капетингите са на практика управлявали Франция от 987 до 1848 година? Защото Валоа и Бурбоните са клонове на старата династия. Правилно ли е това твърдение?

Отварям темата заради Великден. Наближаването на големия празник ме накара да се замисля за това какви точно са били празниците на тогавашните българи. Сигурен съм, че тогава вярата играе голяма роля. Но все пак - българите всеки ден ли ходели на църква, всички ли празници празнували. Дайте да внесем повече светлина върху този въпрос.

Добре. Аз не взимам категорично мнение по въпроса. Но вижте само, как за 10 години България от велика сила става много слаба страна. Съмнявам се, че е само от наследниците на царя. Той все някъде допуска грешка. Вероятно именно в лавирането между латините и Никея след Клокотница.

Много пъти сме говорили за Симеон, който изтощава държавата ни. Но дали тази грешка не повтаря и Иван Асен II? Вярно - той води мирна политика, не използва много военни действия. Все пак обаче той не намира верен съюзник. Според мен вторият използва малко дипломация, за да стигне донякъде. И така - повтаря ли грешката на Симеон.

† Свето Благовещение. Св. Юстин Попович. Слово за Благовещение на Пресвета Богородица Когато се изпълнило времето и дошъл часът за избавление на човешкия род чрез Боговъплъщението, трябвало да се намери чиста, непорочна и свята девица, достойна да стане майка на безплътния Бог, която щяла да послужи за делото на нашето спасение. И такава девица се намерила - с непорочна чистота, най-чиста сред чистите, най-свята - пречистата и пребла-гословена Дева Мария, рожба на светите Богоотци Йоаким и Ана, плод на родителски молитви и пост, наследница на царски и архиерейски род. Бидейки на свято място, в Соломоновия храм, самата Тя трябвало да бъде одушевена Божия църква. В храма, в светилището, в Светая Светих, влязла Тази, Която щяла да роди „най-святото от всички светии Слово"'. От висотата на славата на Своето царство, Бог видял смирението на Своята рабиня и Я избрал, предизбраната от всички родове за Майка на Своя предвечен Син. От свидетелствата на светиите научаваме, че още преди архангелското благовещение по тайнствен начин Й било предвъзвестено, че ще послужи за въплъщението на Бог-Слово. Като прекарала в храма около дванадесет години, Пречистата Дева се упражнявала не само в непрекъснато богомислие и молитва, и в ръкоделие, но и в четене на Божествените книги, назидавайки се в закона Господен ден и нощ. Светите Епифаний и Амвросий пишат за Нея, че се отличавала с необикновен ум, усърдно четяла и изучавала Божественото Писание. Веднъж, когато била застанала на среднощна молитва, както имала обичай, и възнасяла към Бога тези свои пламенни желания, внезапно засияла необикновена светлина, която я озарила. От светлината се раздал глас, Който й казал: - Ти ще родиш Моя Син! Невъзможно е да се опише радостта, която преизпълнила светата Дева, и чувството, с което Тя се поклонила до земята, въздавайки на Бога Творец своята благодарност. „Тъй Господ погледна унизеността на рабинята Си". Тази, която от любов към Бога желаела да служи на чистата Майка на Месията, се сподобила сама да бъде Негова Майка и Владичица на всяко създание. Тя получила това откровение на дванадесетата си година, две години преди обручението си, и пазила тайната до самото възнесение Господне. Разбрала, че девическата й утроба ще послужи за тайнството на зачатието и чакала времето, когато ще се изпълни това. По свидетелството на свети Евод били изминали единадесет години и започнала дванадесетата от пребиваването на Пресвета Дева в Соломоновия храм, а според Георги Кедрин Тя била на четиринадесет години, когато архиереите и свещениците взели да я наставляват по обичая на закона да се омъжи, като другите девици, след като напусне храма. Тя им отвръщала, че още от пелени е обречена на Бог, че Нему е обещала да съхрани девството си и затова не може да се съчетае със смъртен. Нищо на света не било в състояние да я принуди да встъпи в брак, тъй като била посветила девството си на Своя безсмъртен Бог. Архиереите се удивили на този обет, непознат дотогава, тъй като на земята още нямало девица, обещала пред Бога да съхрани завинаги девството си, и Тя била първата. Тогава започнали да се съветват как да постъпят. Не искали да Я оставят да живее при храма, нито да Я пускат зад вътрешната завеса, но в същото време не смеели да венчаят с мъж девица, която се е обещала на Бога, и недоумявали как да Й устроят богоугодно безбрачен, девически живот, без да прогневят Господа. За тях и едното, и другото било голям грях: да се принуждава за брак девица, която е дала обет за вечно девство пред Бога и да се държи в Светая Светих съзряла вече девойка. Свети Григорий Нисийски казва по този повод: „Докато била още малка, иереите Я пазели, така както Самуил в храма, но когато достигнала съвършена възраст, те започнали да се съветват какво да правят с Нея, за да не разгневят Бога". Църковният историк Никифор Калист говори: „Когато светата дева станала на възраст, свещениците се събрали на съвет как да Я устроят, за да не се окажат оскърбители на Нейното свято тяло, понеже се опасявали, че ще извършат светотатство, ако омъжат и подчинят на съпружеския закон Тази, която винаги е принадлежала единствено на Бог. Същевременно казвали, че не подобава на девица на нейните години да пребивава в светилището, че законът не допуска това, че е недостойно и неподобаващо за светинята." Застанали пред кивота на завета, помолили се усърдно, както разказва блаженият Йероним, и получили от Господа отговор да търсят достоен мъж, на когото да бъде поверена девицата под формата на брак за съхраняване на непорочното й девство. Що се касае до това, как да намерят мъж, съветът Господен бил следният: да съберат безбрачните мъже от дома и потомството Давидово и да оставят жезлите им в олтара, и чийто жезъл разцъфти, на него да се повери светата дева. Настъпвал празникът Освещаване на храма, въведен от Макавеите. Началото на празника било на 25 ноември, а отданието на 3 декември. Тогава в храма се стичал множество народ от околните градове. Дошли на празника и мъжете от рода Давидов, роднини на Дева Мария. Георги Кедрин разказва, че великият Захария, светител и баща на Предтечата Господен, като събрал дванадесет безбрачни мъже от рода Давидов, сред които бил и свети Йосиф, мъж праведен и вече на пре-клонна възраст, взел жезлите им и ги сложил да престоят през нощта в светия олтар с думите: „Господи Боже, яви мъжа, достоен за обручение с Девата!" На сутринта, когато свещениците заедно с дванадесетимата влезли в храма, намерили разцъфнал жезъла на Йосиф и върху него, както свидетелствува Йероним, била кацнала небесна гълъбица.Тогава всички разбрали Божието благоволение Девата да бъде предадена под попечителството на Йосиф. В дома на своя обручник Пречистата Дева продължавала да води същия живот както в Светая Светих. Упражнявала се най-вече в богомислие и молитва, в четене на божествените книги и в обичайната женска работа. За Нея домът на Йосиф бил като молитвен храм, от който не излизала, а пребивавала в уединение, пост и безмълвие, разговаряйки само с домашните, тоест с дъщерите на Йосиф. По свидетелството на свети Евод, след като прекарала четири месеца в дома на Йосиф, настъпил часът за въплъщението на Бог-Слово, въжделен час от векове за целия свят, когато било положено началото на нашето спасение. И изпратил Бог един от небесните духове, предстоящи непосредствено пред престола Му, архангел Гавриил, с вест за тайнството, скрито от векове и неведомо и за самите ангели - да благовести на Пречистата Дева дивното зачатие на Божия Син, надхвърлящо ума и човешкото естество. Богомъдрите отци на Църквата предполагат, че когато небесният благовестител се явил пред Девата, Тя размишлявала върху думите на пророк Исаия: „ето, Девицата ще зачене" и премисляла как и кога ще стане странното и необичайно за девическото естество зачатие и рождение. Както посочва Георги Кедрин, Девата вече била известена чрез Божие откровение, че не друга, а Самата Тя ще послужи за тайнството и ще роди желания Месия. Оттогава в Нея горяла серафимска любов към Бога Творец и призовавала с молитва Неговото милосърдие, за да изпълни по-скоро Божественото Си обещание и пророчеството на Исаия. Казвала си с пламенно желание: кога ще настъпи дългоочакваното време и Създателят, като благоволи да приеме от Мен човешка плът, ще слезе от небето и ще се всели в Мен? Кога ще настъпи благословеното блаженство да стана Майка на Моя Бог? А докато това стане, сълзите ще ми бъдат храна ден и нощ. За горещо очакващите и краткото време е твърде дълго." Докато Пречистата Дева размисляла така и в тайника на сърцето Си възнасяла с пламенна, гореща любов богомислена молитва към Господа, ненадейно и тихо пред Нея застанал благовестителят архангел Гавриил. Свети Андрей Критски пише: „Архангел Гавриил влязъл в дома и се запътил към вътрешната стая, която обитавала Девата, приближил се тихо до вратата, пристъпил вътре и с кротък глас се обърнал към Нея: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!" Съществуващият преди Теб сега е с Теб и скоро ще произлезе от Теб. Съществуващият преди вечността сега ще бъде подвластен на времето. О, безмерно човеко-любие! - възклицава свети Андрей. - О, неизповедимо милосърдие! Архангелът благовествува не изобщо радост, а радостта от въплътяването на Твореца в Девата. Защото думите му: „Господ е с Тебе!" разкриват ясно присъствието на Царя, макар приел от Нея човешка плът, но ни най-малко не отстъпил от присъщата Му слава! Радвай се, тържествуваща, Господ е с Тебе! Радвай се, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се превръща в радостен призив за блаженство! Радвай се, наистина Благословена! Радвай се, най-възхитителна Дево! Радвай се, прекрасен храм на небесната слава! Радвай се, осветен дворец на Царя! Радвай се, чертог, в който Христос се обручи и съчета с човечеството! Благословена си Ти между жените, Ти, Която бе предвидяна от пророческите очи на Исаия, който Те нарече Пророчица, Дева, книга запечатана! Благословена си наистина Ти, наречена от Иезекиил денница и врата затворена, през която мина Единият Бог! Благословена си Ти, Едничка, Която възлюбеният от Бога, Даниил, видя като планина и Която чудният Авакум нарече осенена планина, а царственият Твой прародител Давид пророчески възпя като Божия планина, планина тучна, планина, помазана с елей, планина, в Която е благоволил да се всели Бог. Благословена си Ти между жените, Ти, Която Захария, съзерцател на Божествените Тайни, видя като великолепен златен светилник, украсен със седем кандила, означаващи седемте дара на Светия Дух. Наистина си благословена Ти, Която вместваш и рая, и Едемската градина - Христа, Който след като произлезе от Твоята утроба, като извор на жива вода по неизказаното си всемогъщество напои с четирите евангелски струи цялото земно лице." Като чула приветствието на ангела, Девата се смутила от думите му и си казала: „Какъв ли е тоя поздрав?" Смутила се, но не се изплашила, понеже подобно посещение не било нещо ново, неочаквано и внезапно за Нея. Появата на ангела не можела да Я изплаши, защото била свикнала да общува дружески с тях още докато пребивавала в Светая Светих, където по думите на свети Герман, приемала ежедневно храна от ръцете на ангели. Смутила се от почуда, защото още не бил идвал при Нея ангел с такава голяма небесна слава, с толкова радостно лице и с преливащи от възторг думи. Смутила се, защото всичко това било ново за Нея, особено думите от необичайното приветствие: „благословена си Ти между жените", чрез което наредил Нея, Девата, в числото на жените. Смутила се в целомъдрието Си, но не се уплашила, понеже имала дръзновение и като надарена с благоразумие и мъдрост, размишлявала: „Какъв ли е тоя поздрав? Какво ли иска да ми каже ангелът с това приветствие? Дали няма да ме въведе отново в храма Господен или ми носи от небето някаква нова храна? Дали Бог не ще Ми възвести чрез него нова тайна? Или ще ми помогне да разбера, понеже толкова много размишлявам, как „Девицата ще зачене и ще роди Син"? Какво ли значи това приветствие?" Тогава ангелът Й рекъл: „Не бой се, Мария! Не се съмнявай в предреченото от Исайя за Девата. Ти си тази Дева, Която придоби благодатта да зачене безсеменно Емануил и да Го роди неизказано, както единствен Той знае. Ти се сподоби с Божията благодат заради изобилните Си добродетели и най-вече заради трите най-големи от тях. Ти доби благодат заради дълбокото си смирение, защото Бог на смирените дава благодат - „ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом". Ти придоби благодат с девствената Си чистота, защото Бог в съвършената Си чистота желае да се роди от пречиста и нетленна Дева. Ти придоби Божията благодат с пламенната Си любов към Него, защото Господ е казал: „обичам, които Мене обичат, и които Ме търсят, ще Ме намерят". А понеже Ти Го възлюби и се стремеше към Него с цялото Си сърце, то и придоби Неговата благодат и ще родиш Син, не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния, Бог от Бога, роден преди вековете от Отца без майка. От Теб, Девата Майка, без баща, Той трябва да се въплъти. Името Му ще е чудно и неизразимо - ще Го наречеш Иисус, което значи Спасител, защото Той ще спаси света и ще бъде Цар, Чиято слава ще превъзхожда несравнимо праотца Давида и всички някогашни царе от дома на Яков. Царството му обаче не ще е временно, а вечно, нескончаемо в безброй векове." Пречистата Дева вярвала на казаното от ангела, защото по силата на Божията благодат, с която била изпълнена, знаела, че ще роди Предсказания, за което била известена от самия Бог още докато пребивавала в храма. Не знаела само как ще стане това, по какъв начин Дева, непознала мъж, може да роди? Затова и попитала ангела: „Как ще бъде това?" Ангелът открива на Девата, че зачатието ще бъде не както подобава на човешкото естество и както е обичайно, а свръхестествено, „защото когато Бог поиска, порядъкът на естеството отстъпва"', че зачатието ще се извърши със силата на Светия Дух - „Дух Светии ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния ще те осени". Него ще приемеш в утробата Си и Той ще извърши в Теб неведомото зачатие. Онзи, Който от неодушевена пръст сътвори Адам, как няма да може от жива Дева да създаде жив Младенец? Щом Бог можа да създаде от реброто на Адам жената, какво ще Му струва да сътвори човек в девическа утроба? Всесилният Свят Дух ще направи така, че в Твоята пречиста утроба, Свята Дево, от плътта Ти, по тайнствен начин ще възникне плътта на безплътното Слово Божие. През Теб, вратата, запечатана в чистота и непокътната в девство, ще мине Господ, тъй както слънчевият лъч минава през стъкло и кристал, като Те освети и просвети с Божествената Си слава. Тъй че Ти ще бъдеш истинска Божия Майка, родила съвършен Бог и съвършен човек и нетленна Дева, както преди, така и по време, а и след рождеството. Това ще сътвори в Теб силата на Всевишния чрез слизането на Светия Дух. И като доказателство, нека Ти послужи знамението, че и Твоята роднина Елисавета, досега безплодна и вече на възраст, зачена син, защото така е угодно на Бога, Който прави невъзможното възможно. Защото, ако за хората е невъзможно - както нетленна дева да зачене и роди без мъж, така да зачене и роди жена бездетна и на години, то за всемогъщия Творец всичко е възможно, „защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума". По Божий знак и неплодната старица зачена, и Ти, Дево, ще заченеш." Като изслушала благовестието на ангела, Пречистата се преклонила пред волята на Господа с най-дълбоко смирение и със сърце, изпълнено от любов към Бога, отвърнала: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти". И в същия миг, чрез действието на Светия Дух, в светата Й утроба се извършило нечуваното зачатие, без плътска похот, но не без духовен възторг. В този миг Нейното девическо сърце се топяло в Божественото желание и пламъкът на серафимската любов изгарял духа Й и умът Й всецяло, сякаш в унес, потъвал в Бога, като се услаждал неизказано от Неговата благост. В такова наслаждение на духа чрез съвършеното боголюбие и на ума от Боговидението се заченал Божият Син и „Словото стана плът, и живя между нас" като човек. Ангелът, който по Божие повеление извършил благовестието, като изразил трепетно, с благоговеен поклон почитта си към Въплъщаващия се в девическата утроба и към Девата, приела в Себе си Бога, се завърнал при Престола на Господ Саваот, славейки с неописуема радост тайнството на Божието въплътяване заедно с всички небесни сили во веки. Амин. Източник: агенция Фокус Честит празник!

Теди, а ако се разрази гражданска война. Смятам, че там е шансът на Самуил - да предизвика или да се включи в междуособици.

Нека разгледаме и такъм вариант - Василий да е убит при Траянови врата. Имайки предвид какъв по качества е брат му, май щеше да има глътка въздух за нас. Че дори и да нямаше византийска власт по нашите земи.

По учебници и енциклопедии - тази от комунизма А-Я, четем, че през 976 година е създадена така наречената Западна българска държава. Тази теза е много приятна за Македония. Но правилен ли е този термин?

Признавам - много добра информация, Warlord. Новгород абсолютно са го интересували работите по на юг. Ще прозвуча много странно, но дали не са стигнали че и до полюса.

Дали пък и Византия не се е намесила по някое време.

Warlord, благодаря за информацията. Разбирам - тези земи (и изобщо руските) са някъде в глухите покрайнини на континента, а може би и на света. Според мен никой не ги е искал тези земи през зимните месеци - може би е имало нещо като миграция на юг през зимата и после на север се връщат, за да използват полярния ден. Ако изобщо могат да го използват.

Warlord, имам предвид през Средните векове. Този въпрос наистина не се учи изобщо. Вярно, има далеч по-горещи и по-важни точки в Европа и по света, но все пак и там е имало поне малко живот. Може би и викингите по някое време са се мернали там.

Отварям тази тема, защото никъде, ама никъде не се споменава и учи. Какво се случва в крайния руски север, какъв е бил битът на хората от тундрата. Изобщо - населени ли са били тия земи. Дали имат връзка с Волжка България. Моля, дайте насока.