plamen_starbov

Да, именно.

Разбира се, Историк. Казах го чисто хипотетично. Има обаче и друг алтернативен вариант - Симеон превзема Константинопол и иконоборството се довлича и при българите.

Добре, приемам забележката. Няма проблеми. Сценарият е следният (много е алтернативен): Михаил III прави събор срещу иконоборците заедно с регентите. Властта обаче бързо се сменя - срещу василевса въстават източни провинции, разгаря се гражданска война. За съжаление побеждават иконоборците с помощта на арабите. Иконоборците се отмятат от уговорката с арабите и отвоюват завладените от тях ромейски територии. България се намесва във войната срещу ромеите, но въпреки първоначалния устрем, цар Симеон е спрян и след неговата смърт се възцарява мир. Заедно с него обаче идва иконоборската идея и в България също има спорове "за" и "против" иконите. Какво ще стане по-нататък - дайте да умуваме...

Историк, прав си, ситуацията не е ясна . Но сега ще внеса корекции. Имам предвид внесено иконоборство от Византия. Защо 10-11 век? Защото, ако има все още иконоборство във Византия, поставям този период като негова кулминация, която еветуално би съвпаднала с войните на Византия с България.

При Карл Мартел срещу задължение да се служи във войската, местните знатни първенци получават земя. Така се учи в учебниците. Можем ли да го съпоставим със създаването на рицарството, какво е вашето мнение?

Ако в България имаше иконоборство през 10-11 век - какво щеше да стане? Може би страната щеше да падне по-бързо под византийска власт или пък щеше да доведе само до смяна на престола. На какво мнение сте вие?

Да. Но прави впечатление и друго - по-рано - сега се сещам, там май води война и Омуртаг. Значи все пак има нещо там, а именно - някои славянски племена. Но оттогава са минали 100 години. От друга страна - дали пък тези позиции не са били буфер на буфера, като между големите сили България и немците са били маджарите.

А, да, войната с Византия от 917 година. Тогава определено би станало сложно с едно нападение от север/северозапад. Теди, но въпросът е защо толкова се мъчим за тая територия по Тиса и Дунав? Там е Великоморавия преди това (до 906), после са унгарците. Не е ли по-удачно земите по Среден Дунав да са нещо като буфер. Не вярвам да са богати на кой знае какво. От политическа гледна точка - една дълга граница е трудна за опазване.

Ще кажете пак, че не трябва да се доверявам на разни атласи, но явно има много грешки в тях. Така отворих един и там видях, че всъщност имало териториални загуби през 926 година в Панония от наша страна. Добре, но там война ли пак имало или някакъв договор, с който изглежда трябвало да се съобразява цар Симеон с маджарите. Все пак те са страшни за онова време, българите са ги победили по-рано, но... Възможно ли е това да е някаква война с унгарци?

Обикновено за тези бунтове се споменава рядко, като имаме предвид критиката срещу цар Петър I. Бях срещнал, че куберовите потомци помогнали на Боян, но бързо тези вълнения затихнали. Затова бих искал да попитам - тези вълнения назряват ли още приживе на баща им Симеон или те ескалират като борба за властта?

През 1371 година Иван Александър разделя, макар и преди това, но сега окончателно, територията на България на три части. Сега ние ще кажем, че това е много неправилно. Но нека погледнем от друг ъгъл. Дали всъщност чрез разделяне българският цар не прави по-добрия вариант, защото една неуредица около търновския престол би докарала още по-рано османците тук? Как мислите? Корекция: Нека уточня защо отварям тази тема. В обществото от много години се говори следното: пита защо сме паднали под турско робство/господство (не знам как се води сега); отговор - бил виновен цар Иван Александър, защото разделил държавата ни на три. Според мен главната причина е самата поява на турците, а не толкова на това разделяне. Но така си стои - царят е виновен. Ето защо отворих темата - да видим кой е прав.

Ааааа, Митак, объркал съм нещо пак. Извинявам се. Просто исках да кажа, че Кубрат въпреки варварин, е удостоен с титла патриций.

Според общоприетото схващане през 635 година Кубрат и Ираклий сключват договор, според който на българския владетел (или прабългарски) получава титлата патриций. Ако питахме Божидар Димитров, той щеше да каже, че тогава е сключен двустранният проект. И все пак какви са клаузите на този договор? Има ли някакви догадки? По моему - смятам, че този договор всъщност очертава границите на Велика България, защото така е удостоен Одоакър, и е призната българската държава. Може би така се очертава и византийското влияние на север от Черно море. Моля, дайте някаква насока.

Да, това за федерати със сигурност го е имало. Но доколко са били подчинени? Може би това, че Аспарух завладява Мизия толкова лесно показва не особено силната византийска власт там. Ресавски, можем ли да кажем, че всъщност войната се е водела повече за Добруджа, а не толкова за Северна България.

Реших да задам пореден въпрос, поради това, което вчера прочетох у Димитър Ангелов във "Византия. Политическа история". В книгата пишеше, че Византия по време на войната с Аспарух, в Северна България (днешна) владее само Добруджа и черноморските градове. Една друга книга споменаваше същото. Възможно ли е това? Защото, ако това е вярно, означава, че Византия е имала територии и по Дунавското крайбрежие.

Може би повтарям създадена тема, но все пак. През 1205 година Калоян пленява Балдуин и го затваря в кула. Когато бях 8 клас, четох една книжка в училище, ала не помня име. Та в нея пишеше, че съпругата на Калоян имала любовна връзка с Балдуин и след като той не я харесвал, тя наредила да бъде убит латинския император. Аз отхвърлям подобно твърдение, защото не вярвам ей така да дадат достъп до високопоставен пленник. Възможно ли е това?

Ами силна икономика - износ/внос от ромеите (това е ясно, че го е имало), отрасли на селското стопанство като земеделие, военна промишленост (ако мога да се изразя така), животновъдство, занаяти и така нататък. Що се отнася до търговска страна - имам предвид пак ли ние воюваме повече, отколкото развиваме икономика.

Признавам, че по този въпрос нищо не знам. Предполагам, щом Крум е имал силна армия, трябва да е имал и силна икономика. Нещо ми се мярна през очите информация за солни мини в Седмиградско, но само това. И все пак - тогава ли България започва да става и търговска страна?

Добре, Теди, но бих искал да задам очакван въпрос. Двамата братя отиват в Полихрон в 855 година. Тогава не можем ли да кажем, че всъщност тогава започва работата по буквите, а е завършена 8 години по-късно? Защото на мен ми се струва малко вероятно една азбука да е създадена за една година - толкова, колкото те са имали.

Галахад, но не можем ли да наречем Византия полуфеодална държава? Може би Византия до към 9-10 век не могат да се отнесат като типично феодални отношения. Аз заемам тази позиция. Но след 11 век до края на 15 100% е феодална. Има ли нещо вярно в думите ми?

Да, Иванко, но и той не казва коя позиция заема. Автор иначе е Йордан Андреев.

Четох една книжка, в която се споменаваше за създаването на азбуката ни - но с два варианта. През 855 и 863 година било станало това. Тоест според Константинополската и Александрийската ера. Кой е верният отговор?

Когато бях втори курс, при нас се водеше спор дали има феодализъм във Византия. Точен и категоричен отговор не можахме да дадем, преподавателите ни имаха различни мнения, защото казаха, че това е много сложен въпрос. Затова аз реших да ви попитам - има ли неоспорим отговор по въпроса има ли феодализъм във Византия? Идеята за тази тема е обща.

До към 14-15 век Фландрия е част от Свещената Римска империя. За нея са водени няколко войни - особено Стогодишната. Но само войните ли са причина за нейния упадък.

През въстанието на Петър и Асен срещу византийците, те се опитват първоначално да завземат Преслав, но след като това не става техен център е Търново. И все пак кой град е по-удачен за българска столица - Преслав или Търново? Защото, мисля, Преслав е по-близо до морето и малко по-уязвим. Какво е мнението ви?