plamen_starbov

Във форума много често се споменава въпросът за това кой е виновен за неуспеха при Варна. Прочетох "Паметна битка на народите" и там се казва, че крал Владислав е виновен за това, защото Хунияди му забранил да атакува, а той с 500 рицари се втурнал в атака. Наистина ли кралят е виновен или Хунияди като цяло бърка тактиката с едното слабо крило на войската?

.

Е как да не съм слушал:D.

Задавам още един въпрос. Значи, папата достига своето могъщество през Средните векове. Но каква оценка давате за неговите планове да привлече чрез уния много държави към своя диоцез? И всъщност точно тук ли се крие последвалият упадък на папския престиж?

В българските учебници по история има спор относно това до кога е цар Петър I - 969 или 970 година. Ще кажете, че това е не толкова важен въпрос, но реших да го задам. Знаем, че Петър умира през януари 970 година, но преди това се замонашва. Тогава вероятно още Борис II става владетел или е имало поравно поделяне на владетелските функции между него и баща му. Къде е решението на този въпрос?

Имаш го, Теди. Много ти благодаря за тази тема!

Ka40, добре, но унгарците не взимат ли по това време и част от крайните северозапдни райони на България - земите около средното течение на Дунав. Има ли тако нещо? Теди, но така излиза, че на теория Византия е завладяла земи отвъд Дунав. Само на теория.

Мексиканската експедиция се състои от 1861 до 1867 година, завършила със смъртта на император Максимилиан I. В нея участват войски на Англия, Франция и Испания. Но къде е причината за този провал?

По различни атласи срещам, че след 1018 година (падането на България) териториите отвъд Дунав са завладени от кумани, печенеги, узи (или огузи). Наистина ли Византия се задоволява просто ей така тези земи да са владение на други племена или ги поставя във васална зависимост поне за кратко. Остават ли българи там?

През 1944 година започва да заседава (до април 1945 година) Народният съд. Той издава много присъди, включително и смъртни, на бившите царски хора и такива, въвлекли страната във Втората световна война. Та моят въпрос е: имало ли е необходимост от такъв съд и, изобщо, правилни ли са били присъдите на регентите най-вече? Подчертавам: не насаждам никакви политически възгледи, просто питам.

Значи, доколкото знам Кубрат още от малък пребивава в Солун, приема християнството, след време напуска приятеля си Ираклий и се връща при българите. Но това ли е всичко? Има ли още подробности.

Митак, ама ние не сме сигурни 100% първо дали са братя. Май трябва да решим първо този въпрос. Ама определено е от близките, както каза ти, щом като е изпратен чак до Рим. Такава теза май изказва и Васил Златарски. Пък и Петър май изчезва от изворите след 880 година.

Да, изглежда ще стане много сложно, ако предполагам такива неща. Все пак Борис ми се струва българско, нали приема името Михаил при кръщението си.

Момчета, добре, но искам да вметна нещо. Ако Петър е брат на Борис, името му издава, че е покръстен. То тогава сигурно и той е покръстен заедно с Борис.

Отдавна четох за българския дипломат Петър, за когото се предполага, че е роднина на Борис. Ето линк: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...BC%D0%B0%D1%82) Тук моят въпрос е дали според вас Петър е наистина родственик на българския владетел Борис I? Той ли има заслугата, заедно с Борис, България да има независима църква през IX век.

Лъв III Исавър е родоначалник на династия властвала близо половин век във Византия. Но как трябва да я наречем - Исаврийска или Сирийска. Четох в една книга, че има такива спорове още. Затова реших да се допитам до вас. Как мислите, Сирия или провинция Исаврия?

"Чудесата на Свети Димитър" са един от най-важните извори за историята на Балканите през периода VII-VIII век. Дават ни ценни сведения за обсадата на Солун от славяните, за Кубер, за нападения на славяни и други. Предлагам да поговорим малко и за този извор. Това ли е най-добрия извор за ранната история на славяните?

То няма проблем за мен, но да не те натоваря с много работа. Иначе и аз в момента нямам книгата под ръка.

Извинявам се за отклонението, но аз на Божидар Димитров спрях да вярвам отдавна, въпреки че сега пуснах такова мнение. Имам предвид и следното негово изречение, цитирано по памет: "... тази армия (българската) не е губила сражение цели 150 години, има грандиозно самочувствие." Става дума за войната от 863 година. Проблемът е, че наивно като мен, много хора вярват на тези писания. Разбира се, и аз съм имал съмнения относно някои думи като това, че Фанагория се намирала на Кримския полуостров. Прав си, Теди, просто такива книги има много на пазара. Да си призная - четох твоето мнение за 12 мита в един сайт, и на Ресавски. Проверих - 100% сте прави. Даже и ние в университета ни казаха, че Божидар Димитров има дарбата да говори, да доказва, дар слово. Но същевременно той има пристрастия. Убеждавам се за кой ли път, че трябва да се четат извори. Това е правилно, а не само да гледаме от учебник и от там само да учим. Между другото, ако искаш, можем да направим специално една тема за 12 мита и да оборим тези твърдения в книгата.

Теди, чел съм, че има 9 похода на Константин. Оня ден четох за него и от Острогорски. Но преди това - широко известната и спорна книга за 12 мита. Там се споменаваше и за това, че Телец победил ромеите, ала, защото не ги преследвал след това, боилите го убили. Мисля, че тук по-скоро става въпрос за единичен успех, ако изобщо може да вярваме на книгата. Но все пак - тези войни не допринасят ли за укрепването на България, като и показват, че тя може да се поучи от грешките на вледетелите.

Да, имах предвид комунизъм от Източна Европа.

Такава тема не видях да има във форума и реших да я пусна. През VIII век България е разтърсена от междуособици. След Севар владетелите започват да се сменят често, Константин V напада България, връща си Загоре, а при нас се борят двете партии - "за" и "против" Византия. Моят въпрос е: кога може да отнесем края на тази война - след Телериг или по времето на Кардам, че дори и Крум.

Така, гледах вчера мача на Литекс и направо се ядосах. Писна ми вече от такива провали. Но искам да попитам нещо във връзка с емоцията. Никъде през Средновековието не е съществувала държава Беларус, доколкото знам се появява през 1918 година. Според вас това измислена държава като Македония ли е или не.

Печенегите, имайки предвид моите малки познания от тяхната история, са тюркски народ. Но ми се струва, че те застават ту на една, ту на друга страна - тоест са нещо като средновековни наемници. През 1091 г. в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексий Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид“. Императорът разпоредил да се празнува победата ежегодно на т.н. "Печенежки петък". През 1123 година при Боруй печенегите претърпяват поражение от византийския император Йоан II Комнин, след което част от тях са заселени из българските земи като войнишко население. Постепенно са претопени. Моите въпроси са: - Толкова ли слаби са били (или - малобройни), та да гравитират към една или друга сила? - Изобщо, имат ли някаква голяма роля в българската история?

Значи, расъл съм 2 години по времето на комунизма. Естествено, не мога да имам никакви впечатления от него, тъй като съм бил много малък, когато той е паднал. Но не това е моят въпрос. Гледам днешното време, слушам отзивите у хората, които са живели при комунизма. И все се питам - какво би станало, ако елементи от комунизма се слеят с тези на западните (демократичните) държави. Какво би станало - ако 50% беше частна собсвеност, а другата част - държавна? С едно изречение - комунизма и демокрацията станат нещо като хибрид. Тогава как би се развила човешката история? Накрая искам да подчертая - аз не съм привърженик на политическа партия, не твърдя нищо, не насаждам мое мнение.