
plamen_starbov
Потребител-
Брой отговори
1237 -
Регистрация
-
Последен вход
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ plamen_starbov
-
Да, Ресавски, съгласен съм с теб, че когато са на свой терен албанците са опасни. Както във футбола днес има домакински отбори, както им казват. Имат добър "треньор" - Скендербег, но имат лоша "публика", която не ги подкрепя. Но според мен има и една друга причина за покоряването. Не знам дали ще се съгласиш с мен, но ще я кажа. Това е самото им развитие. Те нямат толкова развито чувство за свобода. Виж само кога се освобождават - 1912 година и то в хода на Балканската война. Скендербег ги вдъхновява, но след него?
-
Вижте, за Черна гора съм съгласен. Смятах, че от там е възможно настъпление против турците, но картите (които видях в другата тема) ме убедиха в обратното. Но бих искал да попитам нещо, както винаги. Правилно ли е да кажем, че след като турците са разбити през 1448 и 1450 година са предприели друга тактика - тази на постепенно изтощение, та така да победят Скендербег. И в тази връзка пак искам да попитам нещо. По разни карти гледам, че венецианците са имали владения по албанското крайбрежие. Тогава защо не помагат на този народ след това. Или греша.
-
От отдавна гледам, че във форума няма тема за предводителя на албанската съпротива Скендербег и затова реших да публикувам. В темата за Черна гора имаше нещо като податка за тази съпротива, че тя се основавала на планинския терен. Но защо тогава тя не следва да остане свободна, както става с Черна гора. Албания е, доколкото знам, създадена през късното Средновековие и неин плюс е, че е много близко до Италия. Според вас, съфорумци, коя е причината Албания да падне под турска власт - смъртта на Скендербег, изчерпване на военния потенциал на албанците, липсата на помощ от страна на Запада или нещо като комбинация от всичко това. Моля, дайте ми някаква насока на размисъл. Аз имам мнение, но ще го споделя по-късно.
-
Много искам да помогна на този приятел и затова отворих темата. Не, не си е правил изследвания, просто ходи на психиатър. По-точно си е правил изследвания, но само кръвни. Нищо друго. Разказвал ми е, че го питат "Как е, добре ли е?" докторите. Прави сте, някои хора бягат от него и веднага му казват "Ти си луд", което е много, много тъжно. Хората днес мислят, че шизофрениците са едва ли не заплаха за обществото. Но все пак няма ли поне искрица надежда, поне 1 процент вероятност да се оправи. Нали всяко правило си има изключение.
-
Anahronia, но няма ли някакъв шанс да оздравее напълно. Той понякога е малко агресивен към другите около него, но има моменти, когато той страшно съжалява за това, което е направил и му е много тъжно. Четох даже, че около 40 000 души има болни от това, че им предписват Лепонекс (мисля, че така се казваше). Но дано да измислят и нещо по-добро.
-
Warlord, точната диагноза е параноидна шизофрения. Така е от 4 години. Не излиза никъде, а приятелите му го изоставиха, освен аз и още двама-трима. Срамува се много, сякаш в него има двама души. Просто понякога му е много трудно да общува. На моменти му хрумват много добри идеи, но също така понякога изпада в криза, нищо не може да мисли.
-
Познавам един приятел, който страда от такава болест. Понякога е много спокоен, но в други моменти е малко агресивен. Заради тия проблеми, той не може да получи шофьорска книжка, не е като другите, малко се смее и понякога се измъчва вътрешно. Ходи на психиатър, но няма напредък. Но той винаги си мечтае един ден да има приятелка, семейство, деца. Изобщо да е щастлив. Изчетох много книги по въпроса, защото искам да му помогна. Ще ми се обаче да чуя още мнения. Затова пуснах тази тема. Та моят въпрос е - лечима ли е, може ли да е щастлив, цял живот ли трябва да се лекува. Моля, помогнете на това момче като споделите някое мнение. Благодаря ви предварително!
-
Момчета, моля да ме извините. Реагирах доста бурно и това не ме оправдава. Съжалявам и се срамувам от това. Обещавам, че ще се поправя и няма да правя такива необмислени действия. Още веднъж - моля да ме извините. Сега по темата - да, прави сте. Ако Борис се яви пред боилите, то те биха го убили. С няколко думи - не е препоръчително. Но бих искал тогава да попитам - защо се говори само в западните извори за този бунт?
-
Момчета, прави сте. Аз съм един глупак, който не може изобщо да мисли. Съгласен съм с вас, въпреки моите проблеми. Не знам на какво се дължи. Сбогом, повече няма да чуете за мен.
-
Историк, разбрах шегата ти, като я прочетох се засмях. Хубава шега. Сега по темата: съгласен съм с теб вече. Но нека се върнем малко по-назад. За да тръгнеш с 80 000 души на поход и то срещу Византия, това означава (според мен), че трябва да си в мирни отношения със съседите си. Тоест двубоят е бил Византия-Русия.
-
Реших да пренеса една дискусия тук във форума. Тя е относно бунтът на боилите през управлението на княз Борис. В темата за пратеничеството при папата на българския владетел, Йончев приведе факт за датировка на този бунт - март 866 година. Още тогава реших да пусна тази тема за нещо като дискусия. И ето я. Предлагам тук да я обсъдим. Нека започнем с обхвата. В момента чета Васил Златарски и той е на мнение, че бунтът е обхванал североизточна България и отвъддунавска България, където прабългарите били най-много. Така изглежда той иска да покаже прабългарски характер, а не толкова славянски, на бунта. Но в изворите се сочи, че е имало бунтовници от 10 комитата на държавата. Според мен това е бунт, който е обхванал не малка част от населението поради две причини: 1. Щом Борис I лично се явява пред въстаниците, то това въстание явно е имало някаква подкрепа. 2. За да пише българският владетел на папата и той да му отговаря, значи е имало, за съжаление, сериозно брожение. Някои автори, сещате се кои, отричат да е имало такъв бунт, защото той бил даден срещу "лош закон", което обяснявало, че няма такъв бунт. Добре, но има ли логика да предположим, че имало бунт. Защо? Всяка религия, която е обявена за държавна или позволена, срещу нея има реакция. Пример - Юлиан Апостат. Ако имаше някакъв друг закон, то това би било отбелязано в изворите. Вторият мой въпрос е за датата/годината на бунта. Да ви кажа аз поддържам тезата, че бунта е още през 865 година. Това е важен държавен въпрос, така че едва ли боилите биха се поколебали веднага да се насочат към Плиска. Организацията я има, трябва само кой да ги поведе. Това е част от моето мнение. Предлагам да направим дискусия на тази тема. Ще се радвам, ако има мнения.
-
Извинете, че се намесвам, но може ли сред столиците на Първото българско царство да сложим град Срем. Нека се аргументирам защо - нали там последно се оказва отпор на Василий II, тоест там е имало елемент на българска държавност в лицето на Сермон (нали така се казваше). Уместни ли са моите предложения?
-
Момчета, да ви кажа не съм специалист в тази тема, но нека изкажа едно мнение и аз. Вярно, странно е как 80 000 души ще преминат покрай българските брегове така и няма да бъдат забелязани от ромеите. Въпросът е защо не е отразено това преминаване в ромейските извори? Затова бих искал да попитам, въпреки че е против всякаква логика и дори бих казал е глупаво. Възможно ли е пък походът да е минал в обратната посока, тоест - от Източното Черноморие? Вярно е, дълъг е пътят, но точно това според мен е искал Олег, защото така е искал да постигне изненада. Той е тръгнал с малки корабчета и с 80 000, а Константинопол е голям град. Няма друг шанс освен внезапно нападение според мен. Има ли нещо вярно в моето мнение.
-
Пропускане на руски войски срещу Константинопол
темата публикува plamen_starbov в Средновековна история
Всички знаем за "12 мита в българската история". Но като четох тази книга преди две-три години ми направи впечатление следното. Божидар Димитров говореше за това дали цар Петър I е ученик по тактиката на баща си Симеон. Та ставаше дума за руския поход против Цариград през 907 година. Според професор Димитров тогава цар Симеон I е пропуснал руските войски на княз Игор да нападнат ромейската столица. Това ме наведе на мисълта дали има такова нещо, изобщо преговори, или е някаква договорка само. Има ли такова нещо? -
Ресавски, виж, не искам да кажа нещо глупаво. Но според мен е трябвало да има някакви преговори с въстаниците. Защо? Фронтът рухва, няма войници, няма помощ от съюзниците (не броя немската армия, ако може изобщо да се сложи тук), криза в тила. Няма кой да замести разбунтувалите се. Мисля, че управляващите постъпват добре като искат да пратят някой, който да ги усмири поне. Защото няма резерви. Трябвало е да се спаси някак си положението. Но Малинов избира неподходящите личности.
-
КГ, интересен материал. Но бих искал да попитам нещо. Какво правят Александър Стамболийски и Райко Даскалов по това време, участват ли в битките или ръководят въстанието от дистанция? Питам, защото, както казах в другата тема, е излишно и много жалко, че брат брат убива. Няма ли шанс да се постигне някакъв компромис между въстаналите и реда. Под компромис разбирам царят да си отиде, а не правителството на Малинов, защото не той е вкарал страната във войната. Пък и сигурно е трябвало да има съд за Радославов и либералната коалиция, а не както прави Стамболийски само за Радославов.
-
Галахад, извинявай, прав си. Трябваше да сложа цитат, но в бързината го изпуснах. Ще видя дали мога да го сложа. Благодаря ти за информацията. Но аз зададох и един по-широк контекст - за самите отговори, който ми се иска да спомена. А той е - на какъв език са писани запитванията на нашия княз - латински или гръцки. Сега, лесно е да са на латински език ще кажете. Защото щом са до папата въпросите, значи те ще са на латински език. Но в този момент в България има гръцки проповедници на християнската вяра. Няма ли това да е някакъв опит на българския владетел, ако са написани на гръцки, той да е искал, като скрит смисъл, да покаже на папата, че римският първосвещеник трябва да отстъпи по въпроса за независима Българска църква. Има ли нещо вярно в моите разсъждения?
-
Йончев, прав си, това си е йерархия, а не структура. Но да ти кажа аз като бях 8 клас, на първите страници имаше три картинки. Под тях пишеше - молещи се, работещи и воюващи. Вероятно аз и ти говорим едно и също, но ние така го учихме, та така го казвам. Тези три съсловия са взаимосвързани. Но за тогавашното общество, няма ли да изпадне в криза, ако едно от съсловията го няма. Галахад, не знам дали е уместно, но искам да задам още един въпрос. Можем ли да направим паралел с българското общество или дори и с византийското по това време, говоря за X-XIII век. Тук, на Балканите, има ли още робство или това е характерно само за Западна Европа. Питам, понеже на много места така се твърди - идват варварите и унищожават робството.
-
Днес прегледах "Отговорите на папа Николай по допитванията на българите". Ако не се лъжа на Първи отговор срещнах, че папата говори за "християнски закон" към княз Борис. От долу, под бележка, пишеше, че трябва да се погледне книгата на Васил Златарски. Но понякога тези отговори могат да бъдат тълкувани различно. Затова аз реших да ви попитам, съфорумци, какво е имал предвид папата под тези думи. Може ли да ме насочите към някаква насока.
-
Може би и желанието, по-точно бойният дух, на част от войниците да е изиграло роля за загубата на фронта. А вероятно и това е работа на генералите. Войниците се бият вече трета година, фронтът помръдва малко и само това. Но искам да попитам и още нещо - има ли вероятност да бъде сключено примирие по това време, от което да излезем поне малко доволни.
-
Структура на средновековното общество на Запад
темата публикува plamen_starbov в Средновековна история
Като бях още ученик, учихме по една схема структурата на средновековното общество на запад. Може би е вярна и затова реших да ви я покажа да видя все пак дали има още особености. Ето я и нея: ________.bmp -
Мисля, че по някоя телевизия чух, че на Южния фронт по време на Първата световна война, редом с нашите войски, се бие и 11 немска армия. Но пак по същата телевизия разбрах и че в края на войната тя е била попълнена с български войници. Нищо повече. Изобщо тази армия помага ли на нашата страна или е колкото да кажат немците, че са ни помогнали с нещо. Бихте ли ме насочили към някаква информация?
-
Според мен именно това е основната грешка на Маврикий - стануването на север от Дунав. Но може би проблемите на неговото управление трябва да се търсят донякъде и при управлението на Юстиниан I. Решен ли е бил проблемът с персите, нямало е да има толкова нападения на славяните. Но все пак Маврикий показва пътя, по който могат да бъдат победени славяни и авари - войната на тяхна територия, нападението е най-добрата защита.