plamen_starbov

Така започва в уикипедия статия за Българската средновековна армия. Трябва обаче да отбележа, че броят им в статията е според книга на Божидар Димитров. Може би няма данни, но нека да помислим по този въпрос. Според мен тя е наброявала в повечето години от съществуването си поне 70-100 000 души. Как мислите? Потърсих за подобна тема, но не намерих. Моля да ме извините, ако отварям дискутирана вече тема.

Написах в Гугъл заглавието на темата. Да си призная - не очаквах нещо, което да намеря за съществено. Така се случи. Излязоха пак автохтонни тези. Затова ще споделя какво съм видял от други места - от картите. Вече се научих, че те са недостоверни. Ала няма откъде вече. Та на една от тях пишеше за някакво Хумаринско градище. Другият по-важен град, който е означен на въпросната карта, е Фанагория. За нея обаче е много говорено. Ето защо предлагам да поговорим за градовете във Велика България. Има ли някой по-известен?

Константин Тих-Асен, Мицо Асен, Георги I Тертер... Те управляват България и са наследници на Иван Асен II. Към този списък ще добавя и Михаил II Асен. Защо ги споменавам? Въпросът ми е насочен към загубата на Македония, и то окончателната. След Иван Асен държавата бързо започва да изпада в криза, губят се територии, татари нахлуват от север, Никея е на подстъпите към Константинопол. Регинският мир е безспорно позорен, но при него се губят основно територии в Тракия. Какво обаче става в Македония? Константин Тих-Асен веднага ли губи тези територии, след като от скопски управител става цар. Тогава ли за последно владеем Повардарието?

Ставало е вече дума за цар Петър, Светослав и Йоан Цимисхий. Известен е двубоят на нашите владетели срещу русите. Но нека да обсъдим и този вариант - Светослав не тръгва към Константинопол, а на запад - към София и Охрид. Щяхме ли днес да говорим за руско робство и имал ли е сили Светослав да покори още български земи на запад?

Галахад, благодаря за отговора. Да, напълно съм съгласен с теб. Но бих добавил и една друга криза, която е свързана с политическите - демографската. Изглежда, че тя не е толкова малка. А икономическа криза, според мен, има и при Симеон I, защото това разслоение сред обществото в последните години от властването му, може да е довело и до това.

Видях, че срещу мен има в една друга тема основателна критика. Ето защо реших да се поправя. Мисля, че сега ще има малко по-солидна теза. Нека да кажа обаче какво разбирам под заглавието на темата. Имам предвид малко известни кризисни моменти. Не става въпрос за общоизвестните събития като: падането под византийско и турско робство, кризата от VIII век, кризата от втората половина на XIII и следващия го век. С други думи: кои са били кризисните моменти, които ни убягват, които не са известни при големите български владетели, кои са били слабите им страни? Ставало е вече дума за цар Симеон и неговите завоевания, за Ивайло, за Иван Асен II и така нататък. Умишлено не са в хронологичен ред. Затова предлагам да видим и силни страни, ако е имало, при по-неизвестните владетели. Като първи момент ще посоча управлението на хан Аспарух. Наистина, той е добър владетел. Негов основен недостатък обаче е проблемът с хазарите. Той се справя с далеч по-силен съперник като Византийската империя, но с тези племена има проблем. Предполагам, че този конфликт и военна загуба се дължат на начина на водене на битки и умората след войната в 680-681 година. Това показва, че България все още не е укрепнала достатъчно. Втори случай: Хан Телериг. При него обаче проблем са боилите. Докато българският владетел се справя доста добре с шпионите на Константин V и успява малко да стабилизира държавата, то отново се намесват първенците. Това принуждава Телериг да избяга от Плиска. Трети момент: Иван Владислав - тук са политическите му качества. Може би е бил добър воин, но да решаваш ситуацията с дуел ми се струва доста необмислено, рисковано. Четвърти случай: Михаил III Шишман - голяма грешка му носи поражение при Велбъжд и собствената му смърт в 1330 година. Пети случай: Иван Срацимир и Иван Шишман - доста са се мразили, след като не се разбират, за да действат заедно срещу турците. Последните са по-известни, но реших да ги включа. От изброените се вижда, че действат във важни за България моменти, да не кажа - крайно важни. Трима от тези владетели имат качества, но обстоятелствата, при които действат, са от по-важно значение. Може би са пропуснал нещо, не съм се изразил много добре... Да видим обаче. Това ли са върховете и кризите при по-неизвестните наши владетели?

В Евангелието от Лука се споменава, че при раждането на Иисус идват трима овчари да му се поклонят. Но в евангелския разказ от Матей се споменава за трима мъдреци от Изтока, които идват. Даже гледах филм по въпроса, ала и там имаше колебание. Днес, от предаването на литургията по телевизията, Горан Благоев спомена, че първо идват овчарите, а после и мъдреците. Какъв е ключът за решаването на този спорен въпрос?

Слушали сме за Йоан Екзарх, Константин Преславски, Тудор Доксов, Наум Преславски, Климент Охридски... Те са оставили богато наследство. Известни са и произведенията им. Но кое произведение от тези автори е най-старото - дали "Шестоднев", "Азбучна молитва" или творбите на Черноризец Храбър? Може ли да се даде отговор на този въпрос? Има ли някакви данни?

Добре, ще изложа по-късно и аз мнение.

Може би по този въпрос вече е говорено, обсъждано много, но според мен е с важно значение. Знаем, че руснаците през Освободителната война от 1877-1878 година имат големи победи, но и победи, които са трудно спечелени. Едни от тях са обсадата на Плевен и битките при Шипка. Те са взаимно свързани и може би зависими една от друга. Ала все пак нека да видим кое е по-решителното, тоест - къде се решава важната за нас, и в наша полза, война.

Не знам дали темата е обсъждана. Ако не е, нека обаче поговорим за българските гранични валове. Като кажем "валове", първият, за който се сещаме, е Еркесия. Ето тук открих нещо по въпроса за този вал: http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/granichen-val-erkesija Моят въпрос е малко странен или наивен, може би, но те не пречат ли повече, отколкото да помагат. В десетките войни, които водим с Византия, те са лесно преминавани от ромеите. Имаме ли тогава такива валове и през Второто Българско царство?

По карти, атласи гледам следната ситуация: в Северна България след 681 година остава само като византийско владение Варна. Безспорно тя е стратегическо място. Но кога е превзета? Според атласа това става през времето на Крум, но кога точно не пише. Наистина ли той превзема Варна?

Според днешните изследователи Иисус Христос е разпнат на 3 април 33 година. Даже гледах предаване по телевизията, в което се спореше дали пък този ден да не се обяви за Великден и да се празнува и от католици, и от православни. Но какви са аргументите "за" и "против" тази дата? Че е петък датата - е ясно. Но коя година и кой месец? Моля, дайте някакъв ключ към тази загадка.

Ами, Историк, да ти кажа - според мен може да разгледаме периода 801-863/4 година в следния аспект: - изписване на колони, тоест приложно изкуство - строителство на аули, крепостни стени, валове и други - бойно снаряжение В първия пост се изразих доста неясно и общо, затова сега коригирах пропуска си.

Добре, момчета, ще го имам предвид.

През 1945 година отношенията между Югославия и Съветския съюз са отлични - Червената армия, заедно с Българските войски победоносно е минала през югославски територии, победили са немците, страната е осободена. Две години по-късно, когато е съзадедно Коминформбюро, страните се разбират. Нещо повече - при преброяването на населението на България, мнозинството от българите в Пиринска Македония са принудени да се впишат в паспортите си като "македонци". Планирана е размяна на Пиринска Македония и Западните покрайнини - първата да иде в Югославия, втората - да бъде върната на България. Това е голямо предателство спрямо България от страна на БКП, която е подложена на натиск от страна на СССР и ЮКП. Даже баба ми и дядо ми са ми разказвали как хората са випсани в паспортите си за "македонци". Но изведнъж Тито и Сталин се скарват жестоко и настъпва разрив. ЮКП вече е "отстъпила от марксизма". Така хората от Пиринска Македония остават българи и не са включени в Югославия. Само стремежът към самостоятелност ли кара Тито да скъса със Сталин?

Ресавски, но как тогава при цар Симеон правят коалиция с ромеи и сърби. Извинявам се за отклонението.

За този въпрос не се говори много, дори и в учебниците. Учим, че България води войни, бият се български войски и владетели, сключват се договори. Но нямаме ли и културни постижения през първата половина на IX век? Все пак Крум и Омуртаг наистина са добри владетели, Омуртаг е "ханът-строител". Сега, наистина се спори дали Омуртаг е създал Мадарския конник, но това е много стар спор и предлагам да не го обсъждаме. Предполагам, че има някакви постижения. И така - какво строят Крум и Омуртаг, подпомагат ли строителството в Плиска и другите градове в България.

Теди, ще изразя една теза. Не е ли по-вероятно походът да е през 943 година, когато е летният сезон. Възможно ли е походът да е имал цел и съвместно нападение с маджарите. Доколкото съм чел, май по това време и те предприемат поход срещу северозападните ни земи.

Да, сещам се. Просто съм забравил. Но тогава защо византийците не успяват да лавират по-продължително време между българи и латинци? Вероятно, защото латинците са слаби и без подкрепа...

Четох онзи ден многотомната "История на България", том 2, където пишеше, че в днешна Североизточна България е открит надпис, на който е отбелязано, че българският местен управител спира печенегите. Това е поне тълкуванието на историците. Известно е, че княз Игор мисли да предприеме поход срещу България, но е разубеден от византийското злато. Така неговите съюзници печенегите са насъскани срещу нашата държава. Следва печенежко нападение срещу Дунавската равнина. Според авторите печенегите са спрени и принудени да се оттеглят. Може ли по-конкретно да бъде датиран походът и знаем ли нещо повече за него?

През 1204 година Византия пада под ударите на кръстоносците. Но не навсякъде се разпростира властта на рицарите. В незавюваните територии се създават трите държави Епир, Никея и Трапезунд. Но има и една друга незавзета територия, която играе роля в нашата история - тази на византийците от Тракия. Преди битката при Одрин от 1205 година те предлагат на нашия цар Калоян съюз, който те приемат. Добре, обаче - какво трябва ние да дадем на ромеите? Може ли тук да се говори и за византийска държавица в Тракия, която е буфер между България и Латинската империя?

В края на съществуването си Византия приема един отряд от френски стрелци, начело с маршал Бусико. Това е вследствие на многогодишните опити на василевсите да си осигурят западна подкрепа. Вероятно той оставя и спомени, но качени в нета май ги няма. Или поне на български език. Идеята за темата ми дойде на главата от един доклад. Все пак - Бусико могъл ли е да стане това, което става по-късно Джовани Джустиниани Лонго? Има ли особен принос за Византия този прочут френски маршал, който май участва и в Стогодишната война?

Всеизвестно е, че през третото столетие Рим преживява изключително дълбока криза. Един след друг се сменят владетели. А през това време, някъде на Изток, се създава една малко известна империя - Палмирската. По интернет има много информация, от там намерих някои материали. Само Аврелиан ли е причина тази империя да не е записала името си за повече време в историята. Дали един съюз Палмира-Персия не би бил фатален за източните римски провинции?

Добре, дайте да внеса малко повече яснота около заглавието. Имам предвид най-развитата славянска страна в периода XII - XIV век. Ще кажете "Защо?" По мое мнение тогава вече има повече славянски страни - това е ясно. XIV век го слагам като граница... Предполагам се сещате защо. Нека да обсъдим не само от териториална гледна точка, защото Русия ще спечели. Моето становище е следното - не искам да изпадаме пак за въпроса за турците, но ще го кажа. Според мен България е наистина развита от културна гледна точка през този период. Ние получаваме дори признание от Рим, Българската патриаршия е възстановена, отново достигаме големи територии. Но има и една голяма и важна подробност - имаме изключително слаби политици и политическа система. Докато при Русия, към края на периода, е обратното. Тя излиза от кризата. Докато тази криза при нас води до турското робство. Нека да видим дали България е най-развитата славянска страна в смесено отношение, тоест - като дадем една обща оценка, която да е съвкупност от политика, култура, обществени отношения и техническо развитие.