Vulgaria

Винаги съм се чудил кой измисли тази плоска шега, наречена "прабългарски календар", ЮНЕСКО и купищата подобни глупости. Тантиме?

Моят поглед към проблема. Струва ми се, че трябва да се реши едно уравнение с две известни и едно неизвестно. Известни: 1.от втората половина на 4 век главно до средата на 9 латинските и гръцки изворите говорят изключително (а някои дори до 10, 11 и 12 век) за „вулгари“ (с това обстоятелство е съобразена дори ватиканската фикция antiquitus Vulgaria es magna – неизвестна евразийска локация, ситуирана там където се съединяват Волга и Дон, т.е – никъде в познаваемия материален свят) - нарицателно общо наименование без точна етническа определеност на вътрешни федерати или колонисти в балканските предели на империята. Предвид голямото количество ватикански фалшификати, засягащи българската история, в огромен брой отново ватикански „извори“ от първата половина на 16 век се лансира помощната версия, че „вулгарите“ носят името си от наименованието на река Волга, а пък тя горката за пръв път става известна с името си Волха едва през 1521 (преди това тюрк. Атил, Ател, Идил, Етел). Тази помощна версия се възприема безкритично от масовия материал в продължение на почти 4 века, а доколкото разбирам в Северна Македония и днес. От това условие автоматично следва, че всички фонетични имитации от сорта на „пълхар, булфар, балкар, булхи, балки и прочие волжки, кавказки и бактрийски изгъзици следва да заемат заслуженото си място в кошчето за разделно сметосъбиране. 2. налице е самонаименованието „българи“, което не е нищо друго, освен декоративна трансформация на леко обидното и пренебрежително наименование„вулгари“. Изписването в изворите на латински и гръцки не позволява да се установи кога точно е станало това, за разлика от изписването на старобългарски език под формата "блъгари", безспорен факт. Това обаче не е някакъв феномен. През 9-10 век сервите, сървуланите, цървуланковци правят същото и стават „сърби“ – по въпроса виж Багренородни. Предполагам, че и двете явления са предвестник на независимо отделяне на полуавтономните структури от империята. Най-вероятно българската трансформация е станала по времето на Муртаг и наследниците му (архонт Муртаг спасява короната от узурпатора Тома Склава, бил е издигнат в ранг "базилевс", настъпват мирни и безконфликтни времена, християнство и т.н.). Неизвестното: кога и как става тази трансформацията от римското наименование към българското самонаименование ?

"Дако-римския континюитет" съвсем скоро ще ни почука на вратата, а той по-нищо не отстъпва на македоно-славянския тюрлю-гювеч около Вардар. Ако случайно не знаете, средновековния Червен вече е влашки град, забравена влашка столица, създадена от митичен влашки червен император, който е дал името на града, покрай червеното си облекло и ботушки. По-долу обаче не ще стане дума за дако-римляните, южните влахи от първото влахо-българско царство или предизвикващия безсъние у Макебулгар Спароток Серафимов, а за стандартен български образец на поп-фолк история, писана на всичко отгоре от историк по образование. Оригинален текст от Чивидалското евангелие. Дори и дете от 4-ти клас би разбрало, че в текста става дума за илирийския крал Михаел, и че там няма и помен за някакъв си княз Борис I. „ Hic sunt nomina de Bolgaria. Imprimis rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater Gabriel, et uxor eius Maria et filius eius Rasáte et alius Cabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob, et filia eius dei ancella Praxi (Eupraxia?) et alia filia eius Anna ”. Текст от Уйкипедия, написан от откровения идиот „Х“. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5 По една случайност познавам автора на чалгата. Той е натворил още десетина униката в Уйкипедия, засягащи българската история. И няма земна сила, която да оправи „творенията“ му. На повечето може би ще стане ясно, че това не е технически пропуск, а грешка породена от системно промиван мозък. „…В него са записани имената на българските пратеници до папата и на владетелското семейство на княз Борис I: „Тук са имената от България. На първо място техният [на българите] цар Михаил и брат му Докс, и другият му брат Гаврил, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Гаврил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря му раба божия Пракси (Евпраксия), и другата му дъщеря Анна“ В случай, че някой все още не е забелязал, Михаил не е кавказки овчар, сарматски разбойник или волжки рибар, а крал на илири. Казват, че илирите били жители на най-западните части на Балканския полуостров, наречени Илирия.

Да, това е фундаментална грешка на Ганчо Ценов. Траките и илирите са различни народи, можел е да използва много по-коректното определение - балкански народи. Всъщност генетичните изследвания на Сена Карачанак - Янкова и донякъде на Десислава Нешева подчертават още повече тази грешка на Ценов- приблизително 55% от съвременните български мъже и около 47% от българските жени са носители на палеобалкански гени. Тюрки - йок (1.5 %), въпреки вековните задявки с печенези, узи, кумани, селджуци и османски турци и едната камара български царе с кумански произход. Кавказци - вош (о%), въпреки брачните връзки на българската върхушката с с Лакапини, Самуиловците, масовите преселения на арменци от Анатолия в Македония и Тракия и т.н.

Виждам доста часовници, спрели на 1908 година. Когато Успенски е направил фундаменталното откритие, че титлата на Муртаг (а не Омуртаг) е хан-бег. Същият дава и успешното начало на „аулизацията“ на поп-фолк историята. Какво общо има Ганчо Ценов с тези тъпизми, че не разбрах от предходните разливи? Известия на Руския археологически институт в Константинопол, София, том XIII, 1908 – Отчет за дейността на института за 1905 г. стр. 333 „По съдържанието си надписа се разделя на четири части: 1) титула на Омуртаг хан и бег (υ β ι γ η), …4) благопожеланията към хана: да държи под краката си царя, докато тече река Тича, да има много пленници и да живее сто години… Такова, доколкото се удаде до сега да възстановя текста, е съдържанието на новия забележителен паметник на Омуртаг, приличащ на съхранената в Търново колона с надпис на същия хан.“

Петър не умира от удар, а слиза от престола доброволно и приема монашество. Има сведения, че това не става тук, а в Рим. Дори и в житието му, или поне това, което е останало от него, след като руския "пътешественик" Григорович откъсва няколко листа от него за спомен, има потвърждение за случката. Не е случайно, че 30 януари е ден, в който църквата тогава е чествала както паметта му, така и пренасянето на мощите на св. Климент Римски във вечния град. Т.е. преносителят на мощите е монаха, бивш български цар, Петър. Днес в БПЦ това се е позабравило – дали поради амнезия или лесно обяснимо неудобство, тъй като това обстоятелство влиза в доста неприятно противоречие с подвига на брат Константин-Кирил Философ. Текста е по превода на Дуйчев: "На Петра. Както и . . . . . застѫпникъ отъ видимитѣ ни врагове противни, преблажени Петре, моли Бога за насъ. Погледни останкитѣ отъ твоитѣ люде сега, като . . . . . мислено къмъ твоя гробъ, Петре царю пречестни, моля те да уяснишъ (моя) умъ, за да те прославимъ. Като . . . . . озари моята душа, като я наставишъ за божието слизане (на земята), а сега за възвисяването на раклата съ мощитѣ на Климента. Сега приеми, Христе Боже, вѣрата на Твоето благочестиво стадо, което пристѫпя благодушно, защото прилежно се яви при раклата..."

Всъщност, ако се абстрахираме от преводаческите волности на дуета Бешевлиев-Цанкова, въпросния текст ще изглежда така: „…и след като покорили измежду намиращите се там робски племена така наречени седем рода, поселили северите от предната клисура на Верегава“. А ако включим и мнението на съвременната българска археология по темата ще почнем да стопляме, че въпросния текст на Теофан изглежда силно съмнителен, да не кажа, че кънти на менте и от точността на превода реалната полза е - нула: „Сумирането на резултатите от различните изследвания и разкопки през годините показва, че от късната античност до настаняването на aспаруховата група „няма нито един славянски паметник, датиран преди 681 г.” (Плетньов 2008, 115, 146-147, 152). Такъв досега не е намерен и “в степната източна част както на Северна , така и на Южна Добруджа, по която главно е минавал пътят на прабългарите в движението им на юг” (Димитров 1982, 90). Евгения Коматарова – Балинова, „Аспаруховите българи и северите – археологически срещу исторически свидетелства“

Тантим, ти 100 години за нищо ги нямаш. Повтарям бавно, за да можеш да осмислиш думите ми: до средата на 17 вик няма разлика между български и влашки език. Този речник, който размахваш тука е част от инструментариума за административното принудително "порумънчване" на езика във Влашко. Този филм е прожектиран и в Македония след 1944 година.

Назад във времето тук достатъчно ясно е формулирана и доказана тезата, че до средата на 17 век "влашки език=български език". Въпрос на обща култура е да се намери и прочете темата. Един подходящ цитат от К. Иречек, "История на Българите": "Според свидетелството на Павел Иовия (1531) и други, почти целият еничарски корпус говорил по славянски. Според думите на Луиджи Басано (1574), султан Селим II, освен турски, знаел и славянския език, на който той много държал, тъй като на него говорят, както казва Басано, много народи, както в Далмация, Сърбия, Босна, навсякъде в Албания, Тесалия и Пелопонес, тъй и в България, Тракия и Влашко, и по-нататък на север многобройните поляци, руси, чехи и краинци. В султанските канцеларии много актове са писани на славянски език с кирилски шрифт."

Будапещенският меморандум 1994, с който Русия става гарант за териториалната цялост и независимостта на Украйна.

Вече се оформя нова бъдеща интрига - кой и как ще освободи Армения от руските "освободители".

Няма да стане вашта работа, момчета. Диалогът трябва да бъде равноправен.Не може да имате претенции към историята на македонците, колкото да и да изглежда смешна, а в същото време да продължавате да ръсите бисери за волжки българи, волжка България и прочие диващини. Тяхната измислена история е точно толкова фалшива, колкото и нашата ранна. Хората ясно и на висок глас казват, че българите са турци и татари и те не желаят да участват в това ватиканско представление.

Мда, базилевса наел лицензирани гръцки писари, да му пишат политическите послания на гръцки. Ама се оказва, че лицензираните гръцки граматици ползват несъвсем гръцка азбука ( Успенски 1901, Бешевлиев 1992). След това същия баща на манипулациите в беге историята Успенски (1908), изказва "аргументирано" мнение, че за Плиска и Преслав са били наети гръцки архитекти и строители, тъй като технологията на строеж не се различавала от използваната по онова време в империята. Шоуто продължава с "аргументираното " мнение на Бешевлиев за използваните на франчайз от юбигитата ромейски титли "архонт" и "базилевс". По-горе мернах Евристей да е стоплил, че има нещо гнило при изписването на Плиска в Чаталарския „монумент“ и дори вижда две възможни причини за това: или юбигито не знаел името на града, пардон, „столицата“, или че гръцкия лицензиран каменар се е сдобил с тапия по втория начин. Странно защо не е сложил на масата и третата вероятност, а тя е принципна и по презумпция се отнася за абсолютно всеки археологически артефакт: надписът да е фалшификат. И сгрешеното име ПЛСКА му е най-малкия проблем. Грешката е направена преднамерено и дава възможност всеки да си чете името както му уйдисва – Плиска, Плеска, Плюска, Плоска и т.н., но не и като срещаната в изворите и върху единствения наличен музеен артефакт с истинското си име Плискова/Плискоба. Вижте оригиналната варовикова колона, а не лакираното гипсово копие, което лъщи в Уйкипедия и радва окото на зрителя от музея в Плиска и сами ще разберете, че тука става дума за археологически и логически абсурд – един от най-успешните владетели базилевса Муртаг използва за монументален надпис негодна, нацепена поради нехомогенност на варовика колона, която допълнително е срязана наполовина по средата, с цел да бъде прекъсната, удряна е многократно с твърди предмети и вероятно е използвана дълго време за някакви други битови цели?! Името на река Дунав в двете му форми е древно местно, балканско и скитско. Страбон казва, че „Истър“ е името на реката, дадено от бесите, а Псевдокесарий - че „Дунавис“ е готско и име. Мисля, че е нормално в надписа да е ползвано латинското наименование Данувис. В края на краища първият по хронология език на империята е латински, а Манасиевата хроника е доста красноречива по въпроса кога българите са станали политически фактор на Балканите. В основата на титулатурата „канасубиги“ също стои латинската дума „субиго“ със значение „завоевател“.

Русия ще си трайка и да, ще си бърбори празни пропагандни приказки за нов арменски геноцид и т.н. Косвено в подкрепа на Азербайджан са останалите тюркоговорящи руски съседи от бившия СССР. Освен това с победата на азерите фактически се решава окончателно един дългогодишен териториален спор в съответствие с нормите на ООН и международното право. Въпросът е да няма издевателства над местното арменско население.

Турската армия вече има доста добър реален боен опит, а войната в Сирия и Либия показва, че един от стратегическите и противници - Русия - е въздух под налягане. Бизнесът с бойни дронове принадлежи на семейството на Ердоган, чрез зетя Селчук Байрактар, женен за малката му щерка. Турция купи руския ЗРК С-400 единствено с цел да подобри собствените си високотехнологични оръжия, заради което влезе в конфликт с партньорите си от САЩ и НАТО. Развива и космически си технологии и спътниково разузнаване. Руснаците много добре знаят, че Турция е противник, с който не може да се закачаш след две водки на крак.

Изглежда парадоксално, но значението на Украйна за руския газов експорт ще става все по-значимо през следващите 5-7 години. СП-2 отиде у ряката - в пряк и преносен смисъл. Турция купува почти символични количества газ от Русия, за сметка на втечнен, азерски и до 2-3 годи - и собствен добив. Т.е. и на бай Бойко малкото турско поточе в Северна България известно време ще бъде безполезно за руски експорт, освен един символичен сръбски пазар. Освен ако арменците не опраскат газопровода ТАНАП, за което ще бъдат добре възнаградени от Путин.

Теофан е предал клетвените твърдения на император Никифор за срещата му с Крум навръх Великден в сердикийското имение (аул) на последния. Обаче този текст не се харесва на Евристей и той го обявява с указ за "ирония". Дано извън иронията да е разбрал в края на краищата колко "аула" има Крум.

Гледай Армения, мисли за допотопните руски железа на българската армия. Модерните бойни дронове правят нашите С-300 и модернизираните Т-72 музейни експонати.

Един умен пич беше казал, че за да откриеш истината, трябва да следваш парите. При близо 400 кг общ златен звонк от обира на касата в Стримонската област и бягството на императорския касиер от Маркели, отчайващо малко монетни находки, при това единични и с дребен номинал. Липсата на колективни монетни находки е красноречива за мащаба на конфликта. Ако този конфликт беше такъв, какъвто се опитва да го представи късния и съмнителен ватикански разказ - с голяма продължителност и море от трупове от двете страни, пространството от Маркели до Плиска трябваше да бъде осеяно с колективни монетни находки. Такива обаче няма, което навява мисли за обратното, че битката е краткотрайна, териториално ограничена около Маркели и външно има белези на конфликт между две мутри, които не са спазили направена уговорка. Резултатът, повече от скромен и трагичен като равносметка: извършени са огромни разходи за похода, а е взета неизвестно каква касова наличност на Крум, опраскана е избата и това-онова в имението му. Всъщност, Никифор и Крум се познават много добре. Ако се съди по текста на Теофан (а не виждам нито една причина да го поставям на съмнение), две години по-рано са имали лична среща и дори са празнували заедно Великден в другия "аул" на Крум, някъде около Сердика. Предвид добре очертания образ на Никифор като корумпиран, безскрупулен и алчен човек, не съм далеч от мисълта, че на тази среща са обсъждани и парични отношения между двамата. Странното и много много съмнително превземането на Сердика "с измама" и "привидното излизане на Никифор" срещу агресора; мерака му да похарчи едни големи пари за възстановяването, както и последвалата яростна съпротива на военачалниците срещу това намерение, поне за мен, ми звучи като намек за корупция и съгласувани действия между двамата юнаци. Някъде съм срещал данни, че археологическите разкопки на Сердика показвали съвсем незначителни щети по крепостната стена от тази авантюра. Бягството на касиера с 30 кг злато непосредствено преди битката също навява мисли за делба на пари.Твърде голям риск за извършителя. Постъпка на човек, който е 100% сигурен, че ще бъде възнаграден богато за риска, който поема. Абе, нашият Крум ще се окаже доста заможен човек: имение край Маркели (на не повече на 50 км ), имение край Сердика. Явно добре е спестявал от заплатата си на архонт.

Под съмнение е цялата "аулизация" на българската история, ако трябва да обобщя. И всичко тръгва от тюркофилското извъртане на преводачите на Теофан - Бешевлиев и Г.Цанкова-Петкова. По точно от липсата на превод на думата "авли", следвайки бащината заръка на друг баш-тюркофил и реален баща на "аулизацията" - Успенски, като се налага грубиянски средноазитския прочит на думата. Това е главния проблем: няма превод на думата "авли" и от там тръгва снежната топка на "аулизацията". Съвсем друго нещо е Анонимния разказ, там Дуйчев превежда гръцката дума "авли" при това доста правилно като "резиденция", а не столица и прочие дивотии. А можеше да я преведе и като "имение", каквото де факто според мен означава в разказа на Теофан.

Има нещо необяснимо в този конфликт и то е, че арменските ВС още не са са успели да уцелят газопровода за Турция и Европа. Че нали за това започна патакламата. Засега попаденията са на 100 м от целта. Сигурно е имало мъгла и вятър. http://interfax.az/view/815626

Снощи гледах коментар на Руслан Трат. Каза, че прекалено много страни неофициално участват в конфликта. На страната на азерите имало доброволци от Грузия и Украйна, както и сирийски бунтовници от контролираните от Турция райони. На арменците пък помагат доброволци от Армения, сирийски бандити от хората на Асад чрез Путин и т.н.

Нещата се развиват по естествения си път. Армения иска или е помолена да иска руски миротворци. Руските миротворци лесно влизат в дадена страна, но много трудно излизат.

Волжка България? Това е доста нелепа шега за 2020 година.

https://iz.ru/1067833/2020-10-01/azerbaidzhan-pokazal-video-unichtozheniia-tekhniki-protivnika-v-karabakhe