Tahev loren

Фотонът е пренос на електромагнитна енергия. Обобщено, електромагнитна енергия, е енергията на всички не - електронеутрални формации на материята. Изключение прави тъмната материя и енергия, които още не са включени в стандартният модел, защото не са открити елементарните им носители, кванти, както например са всички известни кванти на атома и такива които причиняват фундаменталните взаимодействия: фотони, бозони, хипотетичните гравитони, които според стандартният модел на елементарните частици, са наречени ' бозони' и са носители на цяло число стойност на квантовомеханичната характеристика ' СПИН ' ( не я бъркайте с боллестта СПИН ) Тази характеристика е нещо като въртене на твърдо тяло, само дето при полу числените си стойности, се получава така че за един пълен оборот, кординатите на една точка избрана за проследяване не съвпада с кординатна точка от отправна система свързана с квантовата частица, както би било в класическата механика. С една дума, принципа за неопределеноста на кординатата и импулса в квантовата механика, си казва думата. А защо този принцип действа само на ниво елементарни частици, науката все още не знае. Надявам се , един ден да се разбере. За сега няма развитие по въпроса, както няма развитие по въпроса защо скороста на светлината е константа и защо гравитацията е толкова универсална и при това слаба сила, какво причинява остатъчната маса на кварките, как енергията се трансформира в маса и обратното, и редица други въпроси от физиката.

Прав си, освен ако етъра е фрагментарен тогава може да се определи движение спрямо някои негови части. Ако етъра не е фрагментарен а холистичен, тогава не може да се определи никакво движение спрямо него, а пространството е точно такова, тук няма значение материалноста. Всъщност и при движението по някаква водна повърхност може да се открие движение спрямо отделните и части, стига да са зримо различими. Щом пространството е атрибут на материята, стига се до извода че и то е материално, но за разлика от материята която е фрагментарна, пространството не е, то обаче е холистично, и само условно в него може да се оприличи някаква фрагментарност. Макар и да разделяме пространството на някакви зони, те преливат една в друга защото пространство съществува и между тези зони и те не могат да се разграничат една от друга освен само условно.

Менят се векторите на електричният и магнитният интензитет.

Електромагнитната вълна, съкратено ЕМВ, не е електромагнитно поле, а смущение в полето, което съществува заедно с материалните частици и е неотмено свързано със тях. Възможно е, също полето да съществува без веществена форма на материята, само като частици със бозонна структура. Например преди кварк- глуоната плазма в първите милисекунди от ГВ, материята да е представлявала чисто поле от частици, които не се подчиняват на принципа на Паули.

Пространството никога не е празно, макар и нееднородно запълнено с материя си остава запълнено с материя. Отделно то може да бъде запълнено и еднородно с някаква материя, флуид, етер или някакви квантови колебания които не са напълно изучени. Термина " запълнено " е обаче умозрителен и не отговаря по същество, по добре е да се каже че " пространството е неотменим атрибут на материята заедно със времето, което може да се окаже че не е атрибут на материята каквото е пространството, но е необходимата абстракция за описване на действителноста, т.е то е нещо спомагателно а не същественно. Както например това са парите или цифрите или символите.

Материята не съществува "във времето и пространството " а заедно и чрез времето и пространството. Няма пространство и време без материя както и обратното.

Не виждам как може празно пространство да служи за отправна система, пък и кога етъра е бил ползван за отправна система.

Ако водата заема цялото пространство, макар и материална, тя не може да се ползва за отправна система защото не е фрагментарна. Пространството съществува и то не е материално, но не заради това то не може да се ползва за отправна система, а защото то не е фрагментарно. Но да си представим все пак че се движим по абсолютно равна и безкрайна водна повърхност, макар и зримо да не може да се открие движение спрямо повърхноста на водата, то може лесно да се установи като потопим ръка във водата. Чувстването на силово въздействие на водата ще покаже че има движение макар и не зримо на кораба който се движи, или пък относително погледнато, като движение на водата спрямо кораба.

Разбирам че чрез проява на физични закони не може да се установи собственото движение на тяло, защото законите на физиката са еднакви за всички системи разглеждани в движение или покой, то и за неинерциално движещи се системи законите на физиката са непроменени, само геометрията на движението е по различна. Но звездната аберация е оптично явление, то не е някакъв физичен закон, по точно е следствие от физични закони, но каточе ли чрез него може да се открие инерциално праволинейно движение, без за това да се ползва външна отправна система, както това го изисква механиката. Но пак се опира до нещо външно за системата, като например източник на светлина. Но самият източник не го ползваме като отправна система за да установим някакво движение.

Звездната аберация също може да бъде доказателство , че собственото движение е откриваемо.

Има модел на вселената без сингуларност, според този модел вселената не е възникнала от взрив, първоначално е била област със почти безкрайна енергия и плътност, после енергията и започнала да действа разширяващо на пространството, проявява се като тъй наречената тъмна енергия, демек топлината и лъчението са причина за разширението на самото пространство. Това е хипотеза която игнорира следствията на ОТО.

Ако честотата на фотоните зависеше по някакъв начин от скороста им на разпространение, както мислиш ти, тогава със намаляване на скороста им на разспространение в някаква среда, щеше да им се променя честотата, а то не е така.

Не, бъркаш, промяната на В и Е, не е свързана със скорост на електромагнитното поле, защото електромагнитното поле преминавайки през някои среди си намалява скороста на разпространение, но това не оказва влияние на честотата на промяна на Е и В, демек, фотоните макар и да си забавят скороста на движението през някаква среда, те не си изменят първоначалната честота. Пример, преминаване на светлината през прозрачни за нея среди, въздух , вода , стъкло. Тя си забавя скороста в тези среди, но си запазва честотата.

Промяната в интензитета на електричното и магнитното поле, не е скорост на разпространение на електромагнитното поле. Когато се изменят векторите Е и В, с определена скорост на промяна ∆ във времето , фотоните се движат винаги със скороста на светлината независимо колко голяма или малка е тази промяна ∆ на векторите Е и В от която зависи само честотата на фотоните но не и тяхната скорост на разпространение.

Траекторията на фотоните не се накланя-променя, променя се само ъгъла на улавяне на фотоните в отправната система на приемника. Ако траекторията на фотоните се променя, тогава лъчът ще се изкриви.