Tahev loren

Как ще измериш разстояние в празно пространство, трябва кордината а тя не може да съществува без обект, нали затова е кордината за да мери място на обект и разстояние до обект. Кордината може да е точка в пространството но е определена от обект който е материален и с обем. Разстояние между две точки от земната повърхност се задава с кординатна система но тя не може да съществува без земята. Кординатна система и кординатните точки в нея, са само геометричен конструкт. Вземи изучи геодезия, че ставаш вече смешен.

Не съм твърдял че е обект, но без обект, тя няма смисъл

Земята е съвкупност от материални части, които се определят от кординатна система, всяка от тези части може да се приеме за началото на кординатна система която е прикрепена към земята. Когато се отчита разстояние до земята, се ползват имено тези материални части определени като кординати от прикачената кординатна система към земята. Ако я няма земята като обемно тяло, няма да има и маъетиални части които да бъдат ползвани като кординатни точки в системата на отчет която е прикрепена към обемното тяло, в случая земята. Погрешно си мислиш че кордината на пространство може да се дефинира само като точка без обем. В природата не съществуват точкови обекти.

Релативистите съвсем го забуксуваха

Е как да не е по отношение на тялото земя, нали затова е прикачена към нея.

Да, този пример не показва ли още една апория в СТО.

Земята в своето орбитално движение, и цикличната промяна във равнината и на въртене около собствената и ос, е пример за прецисиращ жироскоп. И е възможно да се опише движение на точка от земната повърхност, в отправна система извън земята.

Източник на реликтовото излъчване липсва в настоящето, изотропията на излъчването откъде следва че е в покой, излъчването не е покоящо се състояние, неговата изотропия само показва че то е еднакво навсякъде. Откъде следва че реликтовото изотропно лъчение е покоящо се, лъчението няма маса нито център на масата по която да се съди за неговият покой или движение. Единственото което може да се приеме за разумно, е че източника на фоновото лъчение , е бил абсолютно неподвижен , цялата вселенска инерциална система е всъщност този източник на древното лъчение, и то в началната си форма като плазма на ранната вселена. Но е възможно този иьточник да не е цялата вселена, а само част от нея в миналото и или в настоящето и дори. В този случай обаче няма как да е абсолютно покояща се.

Трябват материални тела за ориентири, тогава може и без диполната анизотропия да се определи скорост и посока спрямо тях. Аз обаче те питам как може да се определи скорост и посока спрямо самото реликтово лъчение.

Добре, каква скорост и посока имат спътниците спрямо реликтовото изотропно лъчение.

Реликтовото лъчение е изотропно, навсякъде е еднакво . Пита се може ли да се ползва като отправна система, според мен не може, както не може празно пространство да се ползва за отправна система, тъй като и то е изотропно , макар да е лишено от материални свойстеа. Ако пространството е анизотропно ( което означава че в някои негови части няма посоки и няма възможност да има движение в него, понеже то възпрепятства всяко движение ) тогава тази част от пространството е специална и може да служи за отправна система.

Центъра на масите е геометрична точка където може и да няма материя, но това не означава че този център може да съществува самостоятелно без наличието на матетия, точно материята определя този център. материално отпправно тяло определя геометрична точка в празното пространство, без отправно тяло не може да се определи точка в пространството.

Когато се мери движение спрямо газов облак, не се мери движение спрямо молекула от него, а спрямо всичките му молекули. Макар че те се шматкат насам натам, усреднени може да се приеме че са покоящи се спрямо макроскопично тяло което да се ползва за отправна система.

Не мисля че не става, движението става сложно, но не е невъзможно да бъде описано. Движението по циклоидна траектория се описва във всяка материална ИОС избрана за това.

""Разбира се, неедновременността на приемането на сигналите също остава в сила, но към нея се прибавя и неедновременността на случването на събитията. Така че когато един движещ се наблюдател забележи 2 неедновременни събития, времето между тях в неподвижната система следва да се изчисли като се вземат предвид и двете неедновременности."" Една забележка, в неподвижната система, там наблюдателят вижда едноеременни събития, така че няма времева разлика между събитията там.

О, кей разбрахме се най накрая

Топчето не се ускорява спрямо другата система в която ракетата се ускорява. Но се ускорява в системата на ракетата и то без дейсъвието на сила върху него. Значи че и ускорителното движение зависи от избора на отправна система.

Напротив, движението се описва само спрямо материално тяло, точката в пространството ти е кордината определена от материалното тяло.

Много разводнихме темата. Предлагам да се придържаме към конкретиката в темата.

Кординатна точка в празно пространство не може да се зададе, за това е необходимо реперно материално тяло. Ти като мериш пространство го мериш с наличието на материално тяло. Например мериш обем, да но пространството не е обем, без наличие на материално тяло. Един празен варел има обем който е пространство, но измерено чрез материалното тяло на варела. Мериш дължина , не става в празно пространство да мериш, трябва ти материална линийка, и материален репер.

Разбирам, но това не е толкова важно, отправна система не се отъждествява със вселена, но я побира само като математикогеометрически приоум, демек начин на измерване, определяне на място и момент, на разстояние, и ако е снабдена с часовник, времеви имтервал.

Тялото е отправна система, защото може да е съвкупност от тела които са покоящи или движещи се инерциално, спрямодруги отправни системи. А система от линийка и часовник са вече кординатна система. Но има съществени разлики между кординатните системи,които могат да бъдат декартови, полярни, цилиндрични сферични и още куп видове отправни системи, снабдени или не с часовници, в зависимост от това за какво се ползват.

Покоят и равномерното праволинейно инерциално движение, са не откриваеми според принципа за относителноста на движението и покоят, постулиран от Глилей в класическата механика. Може би защото не е открита абсолютната отправна система на Нютон. Но погрешно се смята ускорителното движение като абсолютно движение в класическата механика, защото законите на Нютон не се спазват в такава система, или по точно имат друг вид. Например ако на тяло не се дейсъва то запазва праволинейното и равномерно движение, в не инерциална система без да се действа на тяло то се ускорява в нея, примерно едно топче поставено в ракета, която е в покой в космоса и във безтегловност, започва да се ускорява спрямо ракетата когато ракетата се ускори от сила, но на топчето не му действа тази сила която ускорява ракетата. Ракетата се ускорява спрямо друга отправна система, но топчето не, то се ускорява вътре в ракетата спрямо само нея но не и спрямо друга система спрямо която се ускорява ракетата. Ето защо и неинерциалното движение също е относително. При свободно падане пък имаме ускоряване на падащото тяло, но покой на тяло поставено в тази система която пада свободно.

Отправна система е материално тяло с краен обем в пространството, то не може да се намира в цялото просъранство. Кординатна система е математически конструкт за отчитане на положения места скорости и ускорения спрямо отправната система , тя условно може да се приеме че обхваща цялото налично пространство. Но тя е само математическа техника и няма физичен смисъл.

Тука си абсолютно прав, съгласи се обаче и с факта че всяко лъчение, било то изотропно или от точков изсточник, си има материален источник, звезди, лампи, свещи и тъй нататък. Реликтовото изотропно лъчение, също има такъв источник според теорията за големият взрив, изотропноста му се дължи на источници които са били навсякъде в пространството, които емитират фон от това лъчение, и затова няма как да се дефинира движение на този фон продукт на източниците му, които са също фонови запълващи цялото пространство, спрямо спътниците, но и не може да се дефинира и движение на спътниците спрямо фона, защото между тях няма разстояние. Може да се дефинира движение само между локална част от фона, и спътниците, подобно движение е движението на спътник във вътрешноста на слънцето, което ще даде картина подобна на диполната анизотропия. Но тогава може да се приеме, спътника в покой, и че се движи слънцето спрямо него. Но реликтовото лъчение няма настоящ источник, пък и не се знае дали е само локално а не глобално. Ако е глобално, от глобален изсточник, е немислима никаква дефиниция за движение или покой спрямо него, само ако е от локален източник може да се дефинира някакво движение или покой спрямо него. Но най простото и адекватно обяснение е, движението на спътниците да е спрямо структурата на това лъчение, за която не се знае много, освен че била фотон с вълновокорпускулярни свойства. И това бори СТО, понеже движение спрямо фотон не може да има понеже времевите и пространствените размерности ставали имагинертни величини.