Tahev loren

Етерният вятър го установява динамичната инттерферентма картина а такава липсва убедително в ММ

Пътя изминат от светлината как ще повлиае на фазата на вълната.

Средна скорост е сума от скорости разделено на броя скорости, учи се в 6 клас a ти измисляш свои усреднения. Ами така карат само шарлатаните

Ами етъра се приема за стационарен спрямо цялата вселена, но като се задвижиш в него той вече не е стационарен а относително подвижен, и трябва да причини етерен вятър. Както атмосферата на земята е неподвижна спрямо земята и се приема за стационарна, но като се задвижиш се появява вятър.

Я да видя откъде реши че трябва да е 66,67 а не 75.

Какво става в напречното рамо на интерферометъра, това рамо което е перпендикулярно на ефирният вятър. В него се появява аберацията, вследствие на което пътят на светлината се удължава , по формулата L'=L/cos Alfa , увеличението на изминатият път ще доведе до закъснение на светлината по формулата t= L'/V=L+∆L/V, но и скороста с което това се случва също се увеличава по формулата, V'=V/cos Alfa. Така че в крайна сметка времената за отиване и връщане на светлината се запазва еднаква.

Усредняват се, караш кола от софия до варна със скорост ,100 километра в час, после се връщаш в софия с 50 километра в час, средната скорост на пътя в двете посоки софия варна е 75 километра в час. Това е усредняване на скорости. Значи в успоредното рамо на интерферометъра на ММ спрямо ефирният вятър, скороста на светлината е приблизителна на 300 000 км/сек. От това ще има малка разлика в интерферентната картина, и тази малка разлика се брои за допустима грешка в експеримента, затова и ММ експеримента се смята за коректен.

Пътищата на светлината по двете рамена на интерферометъра са еднакви, защото те са еднакви по дължина. Но когато лъчите се движат успоредно на етерният вятър, скоростите на светлината по посока и обратно на етерният вятър се усреднява и става с малки разлики от скороста на светлината на лъча които е перпендикулярен на етерният вятър. Затова има малки отклонения в статичната картина, които обаче се тълкуват като грешки в рамките допустими за експеримента ММ опита е старо и неточно оръдие, трябват нови и нови по усъвършенствани и чувствителни опити.

В случая тръшкането е твое.

Ти фантазираш, формулата която си дал въобще не е вярна за в случая.

Единият път скороста на светлината се сумира със същата скорост която втория път се вади, остава накрая че скороста на светлината се запазва и изминава еднакви пътища и по двете рамена. Това дава статична картина.

Не мисля че опита е коректен, в едната посока съвпадаща с етерният вятър, светлината ще се носи от етера и неината скорост ще се сумира с тази на етерният вятър. В обратна писока светлината ще пресреща етерният вятър и нейната скорост ще се вади с етерният вятър, така че ще пристига до екрана за едно и също време с другият лъч.

И аз така мисля, най добре се обяснява от Салъков но трябва да се прочете книгата му. Ако намеря скенер за преснимане, може да я постна тук цялата, защото от камерата на андроида ми, не се изобразява достатъчно четливо.

Прав си, в книгата на Сашо Салъков "Теория на абсолютноста" подробно е описан експеримента на М&М и защо дава нулев резултат, демек непроменлива интерферентна картина.

Сетих се нещо в моите размишления, нали сте вижда ли, светлинен часовник с който релативистите обясняват ефекта на забавяне на времето. Представлява две огледални плоскости разположени успоредно една до друга, с огледалните си повърхности една срещу друга. И когато от някакъв източник на светлина се пусне лъч светлина върху огледалото от едната му огледална повърхност, до другата, лъчът почва да се отразява от другата равнина на огледалото, и така цикли между двете успоредни огледала под 90°. В един момент, двете системи от огледала, се задвижват спрямо някаква отправна система, равноускорително една спрямо друга, може и да е неизвестна, може и да липсва, тази отправна система, но все едно, защото задвижи ли се системата от огледала, траекторията на лъчите в нея си сменя посоката на разпространение, и става различна от 90°. Та значи има аберация от неподвижен източник и неподвижен приемник на светлина, което е индикация за откриване на инерциално движение без за това да е необходима кординатна система. Обобщено, следователно е възможна аберация от неподвижен източник и приемник на светлина, и е възможно определяне на инерциално движение без отправна система, външна за системата от огледала. Значи отправната система на огледалата е самодостатъчна за определянето на собственото си инерциално движение което е препъни камък за принципа на относителноста на движението и покоят и специалната теория на относителността, в който първи постулат е заложен този принцип.

От което пък следва че гравитационното ускорение ще зависи от силите предизвикани от произведението на масите, върху квадрата от раззстоянието между центровете на масите и обратно пропорционално на тези маси. Ag=Fg/G .M1.M2/R^2 щом масите са едни и същи и в двете уравнения, те се съкращават и остава само константна на ускорението.

Абсолютно си прав, при свободно падане силата причиняваща ускорителното движение при падане, не се усеща понеже действа на всички съставни части на падащото тяло едновремено и действа равноускорително независимо от това че частите които съставляват тялото може да са със различна маса , по формулата за ускорение a=F/m където ако стойностите в числителя и знаменателя са еднакви, се получава константна величина на ускорението , и означава че различни маси ще падат с еднакво ускорение поставени в едно и също гравитационно поле. Понеже от нютоновата формула за гравитация следва че силата с която действа гравитацията на тяло с маса, е пропорционална на масата на падащото тяло и масата на тялото към което пада първото тяло Демек всеизвестната формула на нютон за всемирното тяготение Fg= G. M1.M2/R^2.

Тука си прав, действието на силата е абсолютно.

Така е само теоретично, на практика не става, апотеоз му викат

Това не означава че се ускорявш, защото се намесваш в работата на инструмента със механика която възпрепятства предназначението на измерващият инструмент. Все едно да бръкнеш в километража на кола и с това да промениш изминатиат път от колата. Правиш ли разлика между измерване и манипулация на измерването.

Акселометърът показва че въобще ракетата се ускорява без за това да се посочва конкретно в коя отправна система става. Значи ускорителното движение е абсолютно.

Напротив може да покаже кой се ускорява, ако ускорението е относително, като смяташ че е, акселометърът трябва да покаже ускорение както поставен в една ускоряваща се ракета спрямо земята, така поставен и на земята. Обаче той показва ускорение поставен само в ракетата.

Може да обясниш с твои думи за експеримента и как се тлкува.

Разглеждаме компенсиране на ДЕ, вследствие движение на източник и приемник на вълни спрямо средата за разпространение на вълните, когато източника и приемника са в една ИОС.

Заблудих се с този ДЕ че причинявал мнима аберацият. ДЕ се компенсира в случая.