byzz

Уважаеми господине, подтиквате ме към спам... По вашо собствено признание в една друга тема, нямате нито една научна публикация. Тогава какво точно искате да си мерите с мен, Н - индекса може би? От Вашето регистриране преди около година и половина в този форум, сте успели да изразите 3168 мнения. Ако допуснем, че за съставянето на 1 мнение са Ви необходими средно около 15 мин, вие сте употребили 792 часа или 99 осемчасови работни дни за това. Ами намерете си и някакво друго поле за изява...

Споко, бе - не се тръшкам :). Виждам и полезни неща, но повечето хора явно са си захапали собствената краставица, която има 98 % вода :)...Явно няма какво смислено да добавя, тъй че няма да разлайвам кучетата. Ще поглеждам понякога, може пак да напишете нещо интересно.

Аз послушах съвета и веднага проверих думата "броня": https://en.wiktionary.org/wiki/броня Цитирани са цели 3 български речника, които несъмнено свързват старобългарската, германската и славянската дума. Обаче това явно не е достатъчно основание и затова се търси друга връзка. Ами тогава ползвайте поне някои методи, присъщи на сериозните науки - примерно използването на доказателствена част, която не отхвърля всички факти, които не съвпадат с предварително възприетата теза; критичност; неманипулиране на изходни данни...В сериозната наука няма демокрация - не би трябвало истинността на едно твърдение да се определя от броя на хората, които го одобряват. Използването на квалификации за мнението на опонентите също не повишава качеството на аргументацията. Успешна дискусия на всички, интересуващи се от темата :)!

Аз май все повече оставам без думи... Все си мислех, че като пишеш с гръцки букви, най-вероятно ползваш и числата им? Числа са, де, не цифри - има лека разлика. В Преславския надпис не виждам арабски, китайски, римски или други цифри. Моля за обяснение - той гръцки ли е, ако ползва гръцки числа?

Веднага си личи - определителният член. Но все пак, кое конкретно показва, че онзи надпис е на гръцки език? Аз не виждам никаква разлика с този.

Например номер 50 при Бешевлиев. Кое в него показва, че е на гръцки?

Определено не ми е специалност :). Но изглежда, че доста от пищещите тук пък са пропускали уроците по елементарна логика в училище. А всъщност тук строго научни съобщения ли се правят, или си чешем езиците? Явно аз нещо не съм разбрала, извинявам се :)!

Е и аз точно това подхвърлих в началото, но се прие скептично :).

Би ли обяснил защо го смяташ за съмнително? Много вероятно е и броня да е свързано с нашия глагол браня, според мен. Ако основанието ти е, че го няма в етимологичните речници, не звучи много сериозно - чела съм и какви ли не изсмукани от пръстите глупости в тях...А и отдавна престанах да вярвам на "случайни" съвпадения.

От това,което аз съм чела, някак си не мога да се убедя в "правата тюркскофилска вяра"... Винаги съм се чудила що за животно са били това българите. Хем тюрки, хем славяи, ама гените им - нищо общо с тях. Обаче пък полиглоти. Ако вярвам на колегите учени, баба ми също ще да е била полиглот - според етимологиите, които се дават за разни думички, излиза че е владеела турски, гръцки, румънски, латински и още някой друг език...Човек остава с впечатление, че българите само са мучали, преди да се появят славяните, гърците, после турците и т.н., за да ги понаучат на някоя друга дума, примерно как да казват на къщата си, добитъка си или на родата си. Обаче пък и проклети трябва да са били, щото ни за 200 години са изучили гръцкия, ни за 500 години забравили българския, който освен това не е техен по дефиниция...Явно нямам чак толкова въображение, че да мога да си представя докъде може да стигне полетът на научната мисъл :). Безспорно има, доколкото сигурно поне 70 % от тюркския вероятно е заимстван от индоевропейски езици. Мисля, че отдавна е доказано, че българите не са малцинство. А за съществуването на фазови преходи при езика собственият ми опит сочи, че такова животно може и да е "реконструирано" от историци и лингвисти, ама на практика не е намерено.

Не познавам чак толкова добре тези материали, но поне досега не съм прочела някъде в гръцки или латински извор да се доказва, че българите са тюрки. Календарните термини, титлите и имената на животните също по никакъв начин не доказват това, както и паралелите с волжските българи. От четенето на този, а и други форуми, съм уверена, че ако някой възприема идеята за тюркси произход или език на българите, не може да бъде разубеден с никакви доводи. Но това долу - горе важи и за привържениците на всички други теории. Т.е. става дума за вяра или някакво вътрешно убеждение, а не за доказателства. От чисто научно любопитство наистина искам да видя неоспоримо доказателство за заимстване на тюркси думи в прабългарския или други ирански езици в периода до 6-7 век. Примерно нещо от типа че думата ракета е несъмнено от тюркси произход и няма как тюрките да са я взели от иранците, защото археологическите разкопки показват, че тюрките са изстрелвали ракети 2 века преди иранците да почнат производството им, това е датирано по 2 различни метода, както и писмените паметници на иранците изрично да посочват, че са видяли това чудо при тюрките и много го харесали... Поне засега гледам доста скептично на тази теория.

Абсолютно съм съгласна. Имаме "купе", имаме и "коупеси". Но ако аз исках да напиша "ю", сигурно щях да напиша "иу", но такова май не се среща. С това мога да се съглася, даже може и по-рано да са ги ползвали. Обаче тук се предполага, че прабългарите говорят тюркски език, което смятам за недоказано.

Да, тези съм ги гледала. Всъщност номер 134 е този, който ни вълнува тук. Но са наистина с лошо качество.

Опитах се да намеря снимка на този надпис, но виждам само рисунки. Поне в тях продължавам да не намирам буквата "Ю". Защо да се чете "кюпе", а не "купе"? А и трудно мога да свържа сричката "кю" с "джу", както и ризница от люспи с показаната булчинска премяна...

Но няма и указания, че е на друг език. Изключително слабо вероятно ми изглежда такъв надпис да се озове там и да е написан на език, различен от ползвания около това място. Не е нещо особено красиво и ценно, та някой да го е донесъл като трофей отнякъде. Дали старобългарският е наречен славянски, трудно може да се докаже. Но не съм чувала за по-стари от българските надписи на славянски език. Ами не - възможно е и други надписи да се представят за гръцки, защото са ползвани гръцки букви. Обаче и това не е български патент, след като има бактрийски надпис от 2 век с гръцки букви.

Това е твърдение. Би ли посочил доказателство? Но имай предвид, че под доказателство не може да се приеме личното мнение на който и да било авторитет - всеки може да сгреши.

Ами опитах се, но явно на никого не допада :). А сега сериозно...И аз се занимавам (уж) с наука. Никога не съм омаловажавала труда на хората, направили нещо преди нас. Не смятам, че ако нещо е написано преди 50 години, е безнадеждно остаряло и негодно. Напротив - събирането на тези надписи от Бешевлиев и описанието им е невероятно ценно дори. Не виждам обаче да има някакво развитие, например да се продължи този труд и да се съберат и публикуват новооткритите надписи, или дори да се направят по-добри снимки, с нови методи и техника. Науката се развива непрекъснато, появяват се нови данни, нови хипотези. Тук обаче става дума за неща, които не са природни закони и съответно да са абсолютно неопровержими. Водата винаги се състои от водород и кислород, например. Става въпрос за историческа наука, която може няколко хилядолетие да смята Троя за мит, докато я открива и си променя мнението. Хората, работили преди нас, в никакъв случай не са били по-глупави или недобросъвестни, но те са имали съответните данни и са направили съответните изводи. Повечето от цитираните преводи обаче са направени преди повече от 100 години. Това не ги прави непременно грешни, но биха могли и да се разгледат в контекста на по-нови открития. Не виждам защо трябва да се смята, че преразглеждането на нещо, направено от някой преди, е обида и подценяване. В науката допустимите аксиоми са само в областта на математиката и природните закони.

Аз също не съм убедена, че така наречените инвентарни надписи са наистина инвентарни, както и дали са военни и дали са на гръцки. Разгледах ги уж внимателно. Безспорно са разчетени, но дали са преведени? Повечето по-дълги съдържат основно титли, числа и тук-там имена или някоя дума. Особено единият, в който има изброени няколко боили, никак не ми звучи смислено преведен. Все едно някой да направи списък на мерцедесите на министрите в министерския съвет. След месец министрите може да са други, а това, че някой имал 26 ризници, а друг - 12, също не изглежда особено важна информация, за да бъде дялкана на камък. Министърът освен това едва ли може да си ги сложи всичките накуп, а и числата не са толкова грандиозни, че да са признак на особен престиж. Но това, което ме вкарва в пълно недоумение, е че надписът се смята за написан на гръцки, т.е. се предполага добро познаване на езика, а същевременно единствените различни думи, които са преведени като "ризници" и "шлемове", са латински. Така че поне при мен възниква едно сериозно съмнение. Разчитането на този надпис (а според мен - и на останалите) е подобно на задача по математическа лингвистика, но не можем да сме сигурни доколко е поставено коректно условието - например дали всички думи са изписани правилно. Всяко решение обаче ще бъде само хипотеза, докато не се докаже безспорно, а аз не знам какво би могло да представлява в подобен случай такова безспорно доказателство, освен ако не се намери надпис на 2 езика, единият от които - добре познат. Вярно е, че това е надпис и основно на лингвистика трябва да се разчита. Но малко логика и други познания няма да навредят за съставяне на разумна хипотеза, която според мен трябва да отговаря на поне 3 условия: 1. Да не противоречи на другите данни за съответната епоха. Няма как да предположим, че единственото нещо в списъка е атомна бомба или че българите са имали влакове, след като са писали за купета. (За мен беше интересна информацията, че е възможно надписът да е от времето на Крум, той си е падал по обсадните машини :)). 2. Да може да се преведе по възможност от един език. Не е недопустимо да има заемки от друг език, но и не може да се очаква авторът му свободно да борави с термини от 5 езика от половината земно кълбо. 3. Преводът да звучи смислено. Трябва да има връзка между изброените неща, за да се сложат в един кратък надпис. А това не е драснато листче, а старателно издялан камък - значи все пак има някаква достатъчно важна цел.

Нямам абсолютно никакви претенции да разбирам много от тези науки, затова цитирам научна публикация. Тя доколко е вярна, не мога да преценя. Но ти отново говориш за авари (които изглежда са ползвали славяните като пушечно месо; може и българите това да са правили по някое време), за руси и византийци. Предполага се, че надписът обаче се отнася за българите.

Аз започнах сериозно да се чудя дали в сватбарската песен под "бойна" въобще се разбира нещо, свързано с бой. В нашия край думата "бой" се употребява и със значение ръст, височина. Т.е. е възможно да става дума за висок, едър кон и високо копие и то да има смисъл на знаме. Доколкото разбрах, сватбарското знаме било много важно за ритуала и се приготвяло от отрязано и подострено дърво, на което се слагали разни украси. Става дума за българската армия само, не по принцип в Европа. Статията е на Живко Жеков - "Военната тактика на българите VII - IX в."'. Може да се изтегли от ResearchGate. Той твърди, че пехота почти не се ползва или няма съществено влияние на битките.

То малко странно звучи и младоженецът в пълно бойно снаряжение да отива при булката. Но да приемем, че се стяга за бой с нея или родата и, ако някой не я дава :).

Българският народ е много практичен; едва ли ще остави желязо да се търкаля по нивите - най-вероятно са се превърнали в други полезни вещи. Не всички ризници и шлемове са били метални, лековъоръжената конница явно е ползвала кожени. А дали всичко това е седяло по складове или по къщите, също не е ясно. Някъде беше описано, че и конете не са били на "склад", а всеки войн си ги отглежда и подлежи на строго наказание, ако не се е грижил добре за тях.

Доколкото четох, всъщност всеки е бил въоръжен с доста повече неща. Копие, лък и меч (или сабя) са основните, но има изглежда и всякакви други оръжия - може би по-къс меч или нож, евентуално нещо като брадва, ласо, камшик. Преди малко обаче попаднах на публикация, в която се твърди, че на практика в периода 7-9 век почти не се ползва пехота, а само 2 вида конница.

Ами може да има и тренировъчни, знам ли...По същия начин може да се пита и какви не-бойни ризници има? Този текст по-скоро го разбирам като че ли някой гледа отдалеч въпросния момък (после го разпознава). Отдалеч едва ли си личи облеклото или мечът му, но копието би трябвало да стърчи :).

Не знам дали е добър знак, че няма никакви отзиви, но искам да допълня още нещо ... Видях статия на М. Минкова и И. Иванов, която цитира друга статия за песен от с. Еркеч. Тази песен се счита за доказателство, че има запазена стара дума „купе“ и че това трябва да е ризницата или някаква дреха на конника. ".....Сокол ми лети, бульо льо, не ми е сокол, самси е Петър (младоженика), бульо льо, със хранена коня, със бойна купè ..." Тъй като прилично познавам един друг говор, от район на около 40 км по права линия от Еркеч, почти 100 % съм сигурна, че в този край произнасят думата „кон“ като „конь“, „купе“ като „купье“, а „сокол“ като „сукол“. В източните говори ако „о“ не е под ударение, звучи като нещо средно между „о“ и „у“, или направо като „у“. Там са запазени и меки съгласни, а освен това „хранена коня“ и „бойна купе“ в никакъв случай не показват женски род на думите, а са по-скоро членуване и последният звук от „купе“ едва ли звучи като твърдо „е“. Т.е. ако текстът се преведе на съвременен език, краят му ще звучи така: „Самият (младоженец), бульо льо, с хранения кон, с бойното копие.“ Не виждам на какво основание „купе“ трябва да се тълкува като „ризница“. Ако се допусне, че в надписа наистина става дума за някакъв таран, то долу-горе смислено може да се разчете и още една дума: „алхаси“. Намерих старобългарски глагол „алъкати“, с разновидности на употреба „алъчьнъ б¥ти“ и „възалъкати“ – алчен съм, алчнея или това означава "гладен съм, жаден съм, ламтя, ненаситен съм“. Оказа се, че има аналози във всички славянски езици и идвало от прото-славянското „olkati“, но навсякъде прилагателното „òlkomъ“ вече звучи като „лаком“. Коренът на думата обаче е отново индоевропейски и се среща и в балтийските, и в германските езици, че даже май и в латински, и се свързва с храна или желание за ядене. Тогава в много свободен превод „алхаси купе“ може да означава нещо като „ядящо (или разяждащо) копие“ и това наистина може да е гредата с острие в края за разбиване на стени. Макар че не мога да докажа и тази връзка, този превод на „алхаси“ ми изглежда не по-малко вероятен, отколкото думата да произлиза от арабската дума „халка“. В този надпис има общо 13 думи (ако правилно са разделени на думи). Излиза, че за 9 от тях (или 70 %) може да се направи връзка с български титли и думи. При общоприетите преводи всяка дума се извежда от различен език – тюркски, персийски, гръцки, чувашки, арабски и т.н. Чисто статистически ми се струва по-вероятно всички думи да са от един език.