byzz

Етимологията му била: From Proto-Italic *pistlom, from Proto-Indo-European *pis-tlo-, from *peys- (“to crush”). Т.е. това е индоевропейска дума, със значение "разрушавам", "унищожавам", или пак се връщаме на нашето "разпилявам/ попилявам/ пропилявам" примерно от бой. Този надпис е намерен на българска територия. Дори Преслав все още да не е бил столица, когато е издялкан, не е далеч от нея. Би следвало да се очаква да е написан на български, макар и в доста стар негов вариант. А българският е индоевропейски език, могат да се очакват близки паралели в подобни езици. Пише се с "о" според сегашните правила. В надписа от Чаталар има подобна дума, записана като "коупеси".

Не разбирам добре какво точно питаш. Под "копия" аз по-скоро разбирам не бройка оръжия, а "копиеносци", а всеки от тях може да има и няколко други оръжия. Не зная откъде тръгва традицията в по-нови времена да се ползва израза "армия от 20000 щика", примерно. Смисълът обаче е не да се броят щиковете, а хората, които ги носят. Тулши, тулчи - това най-вероятно е колчан, а и има такава стара дума. В Уикипедия намерих това: "Всеки легион разполага със собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал (т. нар. ballistarii). На всяка кохорта се пада по 1 балиста (ballistae), а на всяка центурия – по 1 скорпион (scorpio)." Т.е. на някаква част се зачислява и някакво обсадно оръжие. Любопитното е, че кохортата била съставена от приблизително 480 души, което е от порядъка на числата, изброени в първата част от надписа. Не е ясно дали това е гарнизонът на столицата. Целият надпис може да не запазен. Вероятно това са само части, които се командват от конкретен боил и жупан. Броят на хората обаче е около 1000, а това е малък процент от армията, която може да бъде събрана. Не намирам логика, ако това наистина е описание на някаква военна част, да бъдат изписвани имената на хората, която я командват. По-скоро тази част се командва от този, който е ичиргу боил - той може да бъде сменен, да загине, но частта ще се командва от следващия, назначен на тази длъжност.

Копието е точно най-лесното за изработване оръжие, много по-трудно би трябвало да се прави лък, меч или ризница. Няма логика да има по 2 ризници на 1 копие. А бройката 20 - 40 души напълно отговаря на броя хора, които обслужват стенобойно оръжие. Стигали до 100, но за много големи, на няколко етажа. И няколко въпроса бих искала да задам. "Жупан" безспорно е титла, но съм срещала и друг път цитирана титлата "пиле жупан". Всъщност на колко места я има записана или този надпис е единствен източник? Ако "Пиле" е име, на колко места се среща и откъде се съди, че това е име?

Предполагам, че може да се продължи с търсенето на теле под вола. Ако стенобойното оръжие има някакво "копие", то има и друга част, която пази хората в него и тя трябва да е "хлоубрин" -ът. В съвременния ни език има доста думи с корен "хлуп" или "клоп" - похлупак, прихлупвам, склопя и смисълът им е на покриване или затваряне. Вероятно някой лингвист може да обясни корена и произхода им. А втората част на думата - "брин", напомня нашето "дъждобран". Но всичко това наистина може да са случайни асоциации и съвпадения.

Основната информация е от книгата "История на българите. Том 5 - Военна история на българите от древността до наши дни", под редакцията на Д. Зафиров, Е. Александров. Никаква представа нямам доколо е достоверен източник. Не мога да преведа надписа, мога само да предположа какъв би могъл да е смисълът на част от него. Но и аз се съмнявам дали може да е толкова просто, затова писах тук.

Благодаря. Всъщност нищо не разбирам от оръжия. Четох, че българите са имали и доста обсадни съоръжения. Не намерих какво точно означава "торпила" (освен, че е синоним на торпедо), нито откъде произлиза думата, но "тоуртоуна пиле" ми напомня "торпила". Доста безумно е, но ако коренът "тоур" е свързан със староанглийското "torr", латинското "turris", немското "Turm", а и българското "Търново", със значение "кула", то "тоуртоуна пиле" може да е средство за "попиляване на кули". Това би обяснило защо е едно - единствено във въоръжението, както и наличието на едно специално копие към него.

Моя грешка - дългите копия се ползвали от пехотата. Някъде прочетох, че един колчан събира само около 40 стрели, това не е чак толкова много. Срещнах някъде и че са носили резерв - торбичка с върхове на стрели. Пехотинец би могъл да сглоби нова стрела при нужда, но за човек на кон вероятно не е проблем да има като запас втори колчан, окачен на седлото, примерно, а не да се опитва да прави стрели в движение - най-малкото няма как да се снабди с дървената част.

Темата е стара, но ми стана любопитно. Малкото информация, която намерих на тема българско въоръжение, показва, че основното оръжие на българите било всъщност копието, освен мечовете и лъковете. Доколкото разбрах, копията също са поне 2 вида, като различните видове се ползват от различни части - късите от пехотата, а дългите - от конницата. Не е ли възможно "купе" просто да означава копие? Ако всеки войник има лък, не може ли към всеки лък да има и по 1-2 колчана със стрели?