Искренъ

Здравейте, Това съм виждал да се споменава не малко пъти и лично го усещам навсякъде. Вместо Л да се чете като [лъ] се прочита като [уъ]: лъжа - уъжа ларва - уарва лае - уае Най-известното е лале - уале или поне аз съм го виждал да се дава като пример на различни места. Старците си казват правилно, всичките ми роднини правилно го казват също. Помня, че единствено аз като малък не можех (нито Р казвах правилно, ако има някаква връзка, но ме съмнява), но ме научиха и сега, когато го засичам в нечия реч ми кипва. Има ли изследвания по въпроса, откога е, защо е и т.н.? Единственото, което намирам като смислено е да идва от английския, защото там имат W и L и преди си мислех, че ние, като нямаме този звук естествено в речта ни, свикваме да казваме W и забравяме за Л, за да ни е по-лесно. Другото, което трябва да се каже, че се среща само в границите на държавата ни, във говорите извън тях не се среща това, включваме и македонския. В източните (мизийските )говори се среща замяна на В с УЪ, като от тук може да е станало прехвърлянето за Л, като дори се записва от нашите езиковеди като W: човек - чоwек цвете - цwете въшки - wъшки Това е поредното ,,естествено развитие на езика ни“, поредният знак за опростачване и неграмотност или просто ей така? Исками се да добавя повече към темата, но не съм езиковед, единствено забелязвам отделни явления в езика ни и исках да чуя какво биха казали по-запознатите. И най-вече - как вие го казвате?

Беше много трудно да се каже. Аз така и предполагах, но желах да чуя друго мнение. Неволни са ги приели в речта им, нищо умишлено. Че търпи, търпи, това не значи да бъде замърсяван или осакатяван! Промяната е естествено нещо, но тази промяна да е и назад или към по-доброто, общо казано.

А как може да се докаже,че не е казвал ,,муки“ и ,,греци“, изключвайки здравомислието? А дори и да е, всички източници казват, че в нбл. вече няма -ащ. Не ще се повтарям, може да почетете това, което съм дал по-рано.

Какви източници? Писани на чсл., които далеч не отговарят на говоримото тогава, нали? Мислите, че Паисий е казвал ,,греци“, ,,муки“ и всякакви други ли? Изобщо не сте прочел изписаното досега и не се опитвате да вдявате във въпроса, дори малко. Причината е неотречимо у вас!

Май не следите досега, какво се говореше. Сегашното деятелно причастие е изчезнало в нбл. и идва през руския и чсл. по времето на Възраждането, чудно, защо ли трябва да се повтарям. Това колко и какви резултати дава в Гугъла слабо засяга мен и сегашната тема.

Наставката -ащ, сегашното деятелно причастие, все едно това не го обсъждах цял ден със Сир, ако е удобно така да му казвам.

А Паисий, по случайност, може да е знаел само черковнославянски, като се има и предвид, че само такава книжнина се е намирала. Не знаем и кога отпада, само, че я няма в днешните ни говори.

Да. . . Какви ли жертви не ще сторим за родния език! И пак, стои въпросът ми, как следва да бъде, в нбл., ако изобщо някъде е описано.

Чудно, тук не го намирам, цитира се в други страници, обаче https://bglog.net/Obrazovanie/7359: ,,Друга важна последица от руското влияние върху български език е оформянето на сегашните деятелни причастия. Старобългарският език е познавал тая категория причастни форми. Впоследствие обаче те са се загубили и в съвременните български говори сегашни деятелни причастия вече не се употребяват. Първоначално рус­ките причастни форми се употребяват в български език в техния непро­менен вид, напр. читающ, отсъствующ, командующ, тържествующ, знающ, пишущ и т. н. По-късно те се изменят, като получават форми, които по-точно съответстват на българските глаголни основи, от които се образуват, напр. четящ, отсъствуващ, командуващ, търже­ствуващ, знаещ, пишещ и т. н. Възобновяването на сегашните деятелни причастия в български език, което става под силното влияние на руски език, има голямо значение, тъй като те при умело използуване обогатяват и разнообразяват в стилово отношение съвременната българска реч.“ Отделно,http://belb.info/personal/kucarovk/Metamorfozi.htm - оттук четем, : ,,От съвременна гледна точка е ясно, че българският език успява да реанимира функциите на сегашно деятелно причастие. Формите му обаче са от нов тип – с унифицираща морфема -щ, прибавена към глаголната основа. Единодушно е становището, че те навлизат в речта едва през бурния период на Възраждането главно под въздействието на руския език, и то, разбира се, от книжовното му влияние.“

Единствено тази наставка, записано е в ,,Из историята на нашето езиково строителство" от Л. Андрейчин, но нямам книгата пред себе си да Ви дам точния цитат, споменва се и другаде, същото е и положението с думите, които завършват на -тел, в народната реч няма такова нещо, все вкарани през чсл. или руски език.

В бълг. език изчезва, остава в руския и чсл., от тях се връща у нас, като бумеранг. Че е продуктивно, продуктивно, да, но нищо не значи това. Не съм се изразил добре, не желая чужди влияния в него, днешният български е равен на руски южен диалект, с много странични замърсячи от англ. и тур., към което не мога да съм добре настроен. Но не е за това темата, че да става на въпрос.

Да, виждал съм го ползвано и по по-стари писания , но тук идва въпроса, дали и употребячите им винаги са чували тази дума или са я чули по-напред и са решили да я употребяват. Явно ще трябва да се примиря с това, пак беше от помощ, предполагам.

Имах предвид, че точно това -ещ/-еща накрая не го имаме естествено в езика ни и то бива заменено с хиляда, от гръцки. А цитирането на стб. речници тук не е много полезно. Предполагам, че въпросите ми стават твърде тъпи, но ми се въртеше в главата и съм ,,за“ чистотата на езика ни, от което следва и да се спазват ест. му закони.

А тысѧщи как би следвало да е бъде на нбл., ако изобщо може да се предполага? А възможно ли е двете да са се умешали по някое време? В нбл. -ащ е изчезнало и имаме -ач, която се ползва по друг начин, но не изключва, че можем да пренаправим изречението.

Да, знам, че не е звук, но да запиша „ШТ“ ми се стори неправилно, най-правилното е [шт]. Много благодаря за препратката! Поне се разбра, че и те не са напълно сигурни относно ,,вече“.

Извинете, ако не съм се обосновил добре. Забелязъл съм, че в някои думи, където преди е било Щ е станало на Ч: вѧще - вече и щоуждь - чужд Сегашното деятелно причастие -ещ -ащ, което изчезва у нас, но се връща под руско влияние, може да се сформира с -ач; -яч, които са си родни наставки, но вече като съществителни: търсещ - търсач; знаещ - знаяч и др. В западните говори Щ изцяло минава в Ч, като в сръбския си е част от книжовността: на бълг. нощ и на ср. ноч. Не мога да открия отговори и сякаш е останало досега неотбелязано, това случайности ли са, или има нещо по-особено като отличие в бълг.? Най-просто бих приел, че е през западно влияние, но е малко вероятно, ако е имало такова, то кога, как и защо се е случило? За по-голямата част от историята е било обратното. И малко по-странично питане, стб. тꙑсѧщь, което значи хиляда, ако се бе запазило, как би било на днешен бълг., тисечно? Защото разбрахме, че само да се замени Щ с Ч, не е достатъчно, а самата дума се видоизменя.

Много Ви благодаря! Как се премества тема? Знам, че управниците могат да ги местят.

Отгоре на това и, че може да не видим издигането на Русия като Велика сила. Ако Византия оцелее и Цариград остане непокътнат за по-дълго, това значи, че Москва няма да стане защитничката на православието, както става при нас, Третият Рим никога няма да се появи!

Бих очаквал да настъпят много промени в бълг. общество, болярите и изобщо горната класа ще да станат католици, а селяните ще останат православни. Може и да очакваме опит за приемането на католицизма изцяло или поне постепенно преминаване към неговите учения. За Влашко предполагам, че намеквате за присъединяването му към нас, със или без тяхното съгласие. А Сърбия, защо? Знам, че унгарците са имали някакви интереси в техния край, но не повече.

Ако приемем, че там различните народи са равни, то не би трябвало да се започват някакви деления, нали? Сравнено с австрийците, които отказват на унгарците, докато не вдигнаха бунт. Поляците не можаха да задържат Молдова, какво остава за България, бихме се наслаждавали на известна свобода, си мисля, ще да сме най-бедната част на тази обширна империя, бивайки разорявани от всички страни и често бойно поле. Тогава този съюз, да го кажем би бил виждан като вечна заплаха за другите сили, бих предположил, че няма да оцелее дълго. От друга страна, австрийците не биха водили войни с други католици, дори повече, тези, които има вардят границата, нито Ватикана би одобрил. Руснаците, още ги няма, както ги знаем, ако е писано да пропадне, то ще да е поради вътрешни причини.

Както са казали: ,,По-добре султанският турбан, отколкото кардиналската шапка“. И не мен ми дойде на ум, че едва ли ще бъдем някога голяма сила след това, просто буфер между Европа и Азия.

Как биха се развили нещата, ако започнатият през 1443 г. кръстоносен поход на полския крал Владислав III срещу Осм. империя бе сполучил? Какво би се случило с българите и ще имаме ли своя държава основана, кой ще да е нейния владетел (бих предположил Фружин), би ли могла да се задържи за дълго, какви ще са последствията, добри и лоши, за нас Как биха изглеждали границите на Балканите след това? Дали Битката при Варна, ако приемем, че ще се случи, достатъчна за османците да отстъпят? Знанията ми по този период в историята ни, не са много големи, но ме вълнува темата в последните дни и ми е чудно, какво можете да кажете, а и ако можете да ме насочите към някои материали по въпроса да се образовам. Ако вече има тема по въпроса, нямам проблем да затрия тази. Ако трябва да предполагам, ще се основе българска държава северно от Стара планина, Фружин ще ни е владетел, като ще сме в съюз с поляците и унгарците. Ако турците са отбити тогава, то може и цялото им разпространение в Европа, което виждаме, че се случи, да не стане, никога не ще се стигне до Виена, унгарците няма да станат подвластни на Хабсбургите и Византия би могла да се задържи за по-дълго. Последната може да завърже и силни връзки с нас, за да се предпази от турците, това ще превърне поляците и унгарците в голяма сила, която да се задържи за дълго, спомагайки и Ватикана, щом византийците разчитат на католически държави да оцелеят. Австрийците ще се обърнат към Свещената Римска империя и деленето на зони на влияние на север (Прусия) и юг (Австрия) би започнало доста по-отрано. Поделянето на Полша между прусите, руснаците и австрийците също не ще се случи, изключвайки, ако не се завърже голяма коалиция срещу тях, но то има да се запитаме и от кои, щом на изток граничат с московците, на юг с турците и на запад с прусите и австрийците, това би значело, че последвалите войни ще са доста по-големи по мащаб, както на ресурси и хора, но и земя. България ще е бойното поле между двете основали се сили, едва ли османците току-така ще спрат да опитват, което би могло да има много последствия върху бълг. народ, същевременно книжнината и просветата ще се задържат за малко по-дълго и едва ли ще се види този запад на българщината под осм. власт. Извинете, ако не съм го подредил добре, нов съм тук.

Малко късен отговор и може вече да сте разбрали, но ето Ви прокламацията на Илинденско-Преображенското въстание, където се среща на няколко пъти - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Ilinden-Preobrazhenie-proclamation.jpg . Две завъртулки - една отгоре и друга отдолу.