Отиди на
Форум "Наука"

К.ГЕРБОВ

Потребители
  • Брой отговори

    2493
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    8

К.ГЕРБОВ last won the day on Февруари 19 2013

К.ГЕРБОВ има най-харесвано съдържание!

1 Последовател

Всичко за К.ГЕРБОВ

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

42487 прегледа на профила

К.ГЕРБОВ's Achievements

Collaborator

Collaborator (7/14)

  • Conversation Starter Rare
  • Dedicated Rare
  • Very Popular Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare

Recent Badges

2k

Репутация

  1. И как на гръцки език е било изписано „шегор вечем“?
  2. Преди да се започне да се анализира Именника, трябва да се разбере какво точно пише в него. Текстът е „Сïи же княз измѣни рѡд Дуло, рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь". И в Уикипедия е дадено така. https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове Може би става дума, че по времето на Винех е имало пожари или опожарявания. „Изводът, до който достигнах, проучвайки Именника на стари години, - пише Рънсиман, е че той е ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа. Той изглежда е бил съставен от някой необразован грък, който вероятно съвсем слабо е знаел езика на прабългарите. Той може и да се е постарал да запише правилно прабългарските думи, но е бил небрежен с числата, а в текста може би са се промъкнали и допълнителни грешки при превеждането му на славянски език — гръцките цифрови знаци се четат извънредно трудно, освен ако не са изписани много ясно. Ето защо, макар и да смятам, че имената на владетелите, както и датите, означени с прабългарски думи, са навярно достоверни, то сега съм убеден, че годините, изписани с цифри, са толкова произволни, че изобщо не можем да разчитаме на тях — и следователно всеки опит да се разработи една цялостна и логична теория за изясняването на Именника и датите в него е обречен на неуспех. Извинявам се за това песимистично заключение. Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни.” Последното е неприятен дубъл, който не можах да премахна.
  3. Тази история е прикачена към Омуртаг от Мавро Орбини. Съставителят на Зографската българска история е използвал руският превод на "Царството на славяните". Според Продължителят на Теофан, обаче, историята е станала с Михаил-Борис ГИБИ V , ПОДЪЛЖИТЕЛЯТ НА ТЕОФАН с. 117: Тъй като княз Богорис имал голяма страст към лова, той пожелал да бъдат изобразени [ловни сцени] в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощя, и деня да ги има за наслада на очите. И тъй понеже бил обладан от такава страст, той повикал някакъв монах живописец от нашите ромеи. Този човек се наричал Методий. Когато той се явил при лицето [на Богорис], последният по божие внушение му заповядал да изобрази не изтребление във война или избиване на животни и зверове, но каквото сам пожелае, като му добавил само това, че би искал зрителите да изпитват страх като гледат, и заедно с това картината да предизвиква (у тях) удивление. Монахът прочее, знаейки, че нищо друго не събужда толкова ужас, колкото второто божие пришествие, изобразил там именно него: от едната страна как праведниците получават награда за страданията, а от другата страна как грешниците събират плодовете на своя живот и биват прогонвани и насилствено отпращани към очакващото ги мъчение. След като картината била свършена и той видял тези неща, той бил обладан от страх пред бога, посветен бил в нашите божествени тайнства и в дълбока нощ приел божественото кръщение. Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание.
  4. https://static1.squarespace.com/static/5502d30ee4b0f063546540ec/t/637752542be61e2f4173f1a0/1716899002929/Yanovski_Chah.pdf В статията проф. Борис Яновски разглежда историята на забраната в православното каноническо право на играта на шах, както и на разпространението на тази игра сред православните народи. Отбелязва се, че смекчаването на тази забрана се дължи и на дейността на църковни отци от български произход.
  5. След 632 г. българи в Панония няма – изгонени са от аварите. Има едно съобщение на Фредегарий Схоластик (в ЛИБИ 1, с. 389), за което Васил Златарски пише: „След отслабването на аварската мощ, особено подир разгрома в 626 г. и след смъртта на хаган Баян, в аварската държава избухнала вътрешна размирица, в която бил поставен въпросът, от кого трябва да се избере хаган — от авари или от българи. Двамата кандидати-съперници, един българин и един аварин, като събрали своите си, почнали ожесточена борба, в която спорът се разрешил в полза на аварите. Тогава девет хиляди българи с жени и деца, изгонени из Панония, се спуснали към границите на франкската държава и се обърнали към тогавашния крал Дагоберт I (628—639) с просба да им даде места за поселение във франкската земя. Дагоберт веднага заповядал да ги приемат в Бавария, като ги разположат смесено с франките, което и било изпълнено. Когато по тоя начин българите били пръснати по домовете на баварците, за да презимуват, Дагоберт по съвета на придворните си дал заповед на баварците в една назначена нощ всеки да нападне своите гости и да ги избият. Заповедта била изпълнена и само 700 души от българите успели да избягат тая кървава баня под началството на Алциок (Alciocus), който намерил прибежище във Венедската марка (in marca Vinedorum — Вендската), дето той останал да живее в течение на много години. Това известие се разказва под третата година от царуването на Дагоберт I, т. е. в 631/632 г.” (Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Том I, част 1. 1970, с. 169-170) http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html
  6. Гръцки извори за Българската история (ГИБИ). Т. III. стр. 194: Епархия Оногурия; епископ на Оногури. GIBI, t. III (1960) (3_194.jpg) (promacedonia.org)
  7. Трима са! Кетрадес от хрониката на Йоан Никиуски също го водят за Кубрат.
  8. Този е жител на Хипийските планини. https://dzen.ru/b/Ysfkd0sfiVRhoK9l Тайны Гиппийских гор | Гиппийские хроники | Дзен (dzen.ru)
  9. Реката в Азия се казва Хифазис https://en.wikipedia.org/wiki/Hypanis
  10. Това "погрешка" си е твое виждане. Точният текст е:
  11. http://slavhistory.ru/article/print-301.html Кубань (из истории названия)
  12. Гипанис, Ипанис (др.-греч. Ὕπανις – буйная, бурная) — историческое наименование рек, обычно Южный Буг в ранних античных источниках (о Скифии), хотя иногда под таким названием выступала и Кубань (фонетически почти повторяет античное название). Плиний полемизировал с мнением тех, кто помещал Гипанис в Азии (к востоку от Танаиса-Дона), то есть, отождествляли её с Кубанью (Plin., IV, 88). При этом ни Геродот, ни Плиний, ни Солин не говорят о Гипанисе-Кубани, но зато этот Гипанис упоминают все авторы традиции Варрона Атацинского (Flacc., VI, 147; Amm. Marc., XXII, 8, 26; Honor., А, 33). Флакк, например, указывает, что Гипанис вброд переходят эксоматы[1], народ, локализуемый по данным параллельных источников к востоку от Меотиды (Ps.-Scymn., 878—879; Mela, I, 114; Polyaen., VIII, 55; Ptol., V, 8, 17). Встречается также в трудах Страбона и Арриана Флавия. Предполагается также, что Геродот называл Гипанисом Синюху с её истоком Горным Тикичем. https://ru.wikipedia.org/wiki/Гипанис
  13. В "История" на Херодот" не е споменато нищо за Хипийските планини. Това е стр. 688 от „История“ на Херодот с част от описа на темите и страниците, където са развити. Извадил съм темите с Хи. Няма Хипийски планини! А това е откъс от Херодот, където става дума за въпросната Пантикапей и какво има над нея. https://www.scribd.com/document/513134332/Херодот-История И тук няма Хипиийски планини.
  14. Златарски определя описанието на Теофан като "забъркан географски преглед и неверен в определението системите на реките". http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“ Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“ Има още едно мнение, но не съм отбелязъл откъде съм го взел:

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!