К.ГЕРБОВ

Оригиналните печати не са качествени, на снимките не всичко се чете, затова е прибягнато до рисуване и дорисуване.

Кое е истинско и кое фалшиво?

И как на гръцки език е било изписано „шегор вечем“?

Преди да се започне да се анализира Именника, трябва да се разбере какво точно пише в него. Текстът е „Сïи же княз измѣни рѡд Дуло, рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь". И в Уикипедия е дадено така. https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове Може би става дума, че по времето на Винех е имало пожари или опожарявания. „Изводът, до който достигнах, проучвайки Именника на стари години, - пише Рънсиман, е че той е ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа. Той изглежда е бил съставен от някой необразован грък, който вероятно съвсем слабо е знаел езика на прабългарите. Той може и да се е постарал да запише правилно прабългарските думи, но е бил небрежен с числата, а в текста може би са се промъкнали и допълнителни грешки при превеждането му на славянски език — гръцките цифрови знаци се четат извънредно трудно, освен ако не са изписани много ясно. Ето защо, макар и да смятам, че имената на владетелите, както и датите, означени с прабългарски думи, са навярно достоверни, то сега съм убеден, че годините, изписани с цифри, са толкова произволни, че изобщо не можем да разчитаме на тях — и следователно всеки опит да се разработи една цялостна и логична теория за изясняването на Именника и датите в него е обречен на неуспех. Извинявам се за това песимистично заключение. Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни.” Последното е неприятен дубъл, който не можах да премахна.

Тази история е прикачена към Омуртаг от Мавро Орбини. Съставителят на Зографската българска история е използвал руският превод на "Царството на славяните". Според Продължителят на Теофан, обаче, историята е станала с Михаил-Борис ГИБИ V , ПОДЪЛЖИТЕЛЯТ НА ТЕОФАН с. 117: Тъй като княз Богорис имал голяма страст към лова, той пожелал да бъдат изобразени [ловни сцени] в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощя, и деня да ги има за наслада на очите. И тъй понеже бил обладан от такава страст, той повикал някакъв монах живописец от нашите ромеи. Този човек се наричал Методий. Когато той се явил при лицето [на Богорис], последният по божие внушение му заповядал да изобрази не изтребление във война или избиване на животни и зверове, но каквото сам пожелае, като му добавил само това, че би искал зрителите да изпитват страх като гледат, и заедно с това картината да предизвиква (у тях) удивление. Монахът прочее, знаейки, че нищо друго не събужда толкова ужас, колкото второто божие пришествие, изобразил там именно него: от едната страна как праведниците получават награда за страданията, а от другата страна как грешниците събират плодовете на своя живот и биват прогонвани и насилствено отпращани към очакващото ги мъчение. След като картината била свършена и той видял тези неща, той бил обладан от страх пред бога, посветен бил в нашите божествени тайнства и в дълбока нощ приел божественото кръщение. Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание.

https://static1.squarespace.com/static/5502d30ee4b0f063546540ec/t/637752542be61e2f4173f1a0/1716899002929/Yanovski_Chah.pdf В статията проф. Борис Яновски разглежда историята на забраната в православното каноническо право на играта на шах, както и на разпространението на тази игра сред православните народи. Отбелязва се, че смекчаването на тази забрана се дължи и на дейността на църковни отци от български произход.

След 632 г. българи в Панония няма – изгонени са от аварите. Има едно съобщение на Фредегарий Схоластик (в ЛИБИ 1, с. 389), за което Васил Златарски пише: „След отслабването на аварската мощ, особено подир разгрома в 626 г. и след смъртта на хаган Баян, в аварската държава избухнала вътрешна размирица, в която бил поставен въпросът, от кого трябва да се избере хаган — от авари или от българи. Двамата кандидати-съперници, един българин и един аварин, като събрали своите си, почнали ожесточена борба, в която спорът се разрешил в полза на аварите. Тогава девет хиляди българи с жени и деца, изгонени из Панония, се спуснали към границите на франкската държава и се обърнали към тогавашния крал Дагоберт I (628—639) с просба да им даде места за поселение във франкската земя. Дагоберт веднага заповядал да ги приемат в Бавария, като ги разположат смесено с франките, което и било изпълнено. Когато по тоя начин българите били пръснати по домовете на баварците, за да презимуват, Дагоберт по съвета на придворните си дал заповед на баварците в една назначена нощ всеки да нападне своите гости и да ги избият. Заповедта била изпълнена и само 700 души от българите успели да избягат тая кървава баня под началството на Алциок (Alciocus), който намерил прибежище във Венедската марка (in marca Vinedorum — Вендската), дето той останал да живее в течение на много години. Това известие се разказва под третата година от царуването на Дагоберт I, т. е. в 631/632 г.” (Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Том I, част 1. 1970, с. 169-170) http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html

Гръцки извори за Българската история (ГИБИ). Т. III. стр. 194: Епархия Оногурия; епископ на Оногури. GIBI, t. III (1960) (3_194.jpg) (promacedonia.org)

Трима са! Кетрадес от хрониката на Йоан Никиуски също го водят за Кубрат.

Този е жител на Хипийските планини. https://dzen.ru/b/Ysfkd0sfiVRhoK9l Тайны Гиппийских гор | Гиппийские хроники | Дзен (dzen.ru)

Реката в Азия се казва Хифазис https://en.wikipedia.org/wiki/Hypanis

Това "погрешка" си е твое виждане. Точният текст е:

http://slavhistory.ru/article/print-301.html Кубань (из истории названия)