К.ГЕРБОВ

Поп Кръстьо точно това е направил. "През 1873 година, ... когато Левски беше вече обесен, дойде отец Матей по нашия сбор (9.V. б. Д. П.), взе Косю Инчоолу и отидоха в Ловеч, за да проверят как е станало залавянето на Левски, защото по тази работа към нас се говореше различно. В Ловеч го запитахме каква са я свършили в Ловеч, отец Матей каза: „В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, в къщата на когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков - б. Д. П.) беше нещо болнав, но като ни видя се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски.“ Васил, казал той, пристигна вечерта късно. Щом влезе в къщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!“ Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания - сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние (членовете на комитета — б. м.) дотолкова изтръпнахме, че нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах с поп Кръстю — нашия касиер, който ми разправи, че турците го пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким (Шишков — б. Д. П.), но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко." (Спомени на Никола Иванов. Панчовски, с. 412-413)

На същата 22 стр. съм показал защо считам, че писмото от 7 октомври е писано от поп Кръстю. (виж Публикува Август 15, 2018) На графолозите не са представени подходящи ръкописи за анализ. Нямам намерение да продължавам участието си в тази дискусия. Получава се повторение на дискусията, която вече сме водили. На по-новите участници във форума препоръчвам да прочетат мненията ми от тогава.

Темата е неправилно формулирана.

По този повод писах тук, но понеже напоследък във форума не може да се дава линк към конкретен пост, ще го повторя: Публикува Май 17, 2020 Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа." Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото. Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко." А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.” Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

Писмата са получавани и четени и в Търново.

"Път към разкриване на дейността на Левски извън района на Тетевен до София дали и показанията на Дидьо Пеев, натоварен от него с куриерски задачи и поради това свидетел на различни момен­ти от дейността му в Ловеч и в други селища. Показанията му пред правителствената комисия са неприятно откровени и обширни за човек, в който Левски имал голямо доверие. Твърде вероятно е и пред специалната комисия в София да не се е въздържал особено да разказва за „службата“ си при него и изпълняваните задачи по негово нареждане. Макар да бил уличен от редица разпитвани и макар сам да направил признания, че бил куриер на Левски, че изпълнявал различни поръчения, че извадил на свое име тезкере за Румъния, ко­ето дал на Левски и макар да бил член на комитета, Дидьо получил сравнително лека присъда - 4 години временен крепостен затвор, докато друг голямоизворец - Доко Съйков с много по-малко прови­нения, бил осъден на 10 години затвор. В. Ветьов, изпълнявал срод­ни функции като Д. Пеев, но значително по-кратко работил с Лев­ски, получава присъда 7 години. Това също подсказва, че Дидьо, който бил един от комитетските членове, който знаел и разказал много за Левски и свързаните с него хора, направил услуги на власт­та и тези печални „заслуги“ му били зачетени при определяне на наказанието." (Крумка Шарова. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873, изд. 2007 г., с. 168)

Според мен съобщението е, че в Орхание е убит дяконът, наместник на ловешкия митрополит. Това е станало на 14 август, месец преди Хамди да напише доклада си.

След това ми дадоха писмо и ми заповядаха устно да убия дякона-наместник на владиката в Орхание. И в писмата, които носех за комитетите, се казваше да бъде убит дяконът, дето и да се намира. — Защо щеше да бъде убит дяконът? — Дяконът-наместник на владиката се усъмнил, че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре. После отишъл в Извор. В Извор той попитал Марин Попов : „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша.“ Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил. След това, дяконът без да получи разписка оттам, обиколил други села, за да събира владищина. Когато той искал владищината от поповете и от кметовете, а те му отговаряли, [че нямат пари], дяконът им казвал: „За комитета намирате napи, а за владиката, няма ли, казвате, ще ви науча аз вас!“ Понеже тия казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон. (Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд, с. 106) През 1868 година Иларион Ловчански заминава за Цариград по покана на водачите на движението за църковна независимост, като оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му свещеноиконом Кръстьо Никифоров. Иларион Ловчански – Уикипедия

Това не е вярно. Д. Панчовски е написал, че при очната ставка с Димитър Общи на 18 ноември в София главатарят на обира припомнил на Димитър Пъшков, че са се срещали у Иван Драсов, в градината на Яким Шишков и в с. Видраре. Сам в спомените си Д. Пъшков обяснява малко по-друго: че на очната ставка Общи бил казал, че е имал само два пъти среща с него: в градината на Яким Шишков и в дома на Иван Драсов. В протоколите на турския съд е записано, обаче, че „споменатият Димитър от Дяково (т. е. Общи) разказа, че Димитър Пъшков е член на комитета, че в Ловеч много пъти са правили събрания заедно”. Димитър Панчовски, в желанието си да оневини поп Кръстю си позволява да спекулира с разчитането на турската телеграма № 1117 от 24 ноември 1872 г. Там много ясно, и в превода на Мръвкарова се казва: «Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо (т. е. Кръстю) трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносника, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава.» Логиката на цялото мероприятие, което иска Мазхар паша, е, да се вземат допълнителни сведения от поп Кръстю за събранието в «лозята», като заедно с тях му бъдат изпратени и другите сведения, които той като «доносник» е дал вече за «комитета». Само който търси под вола теле, може да каже, че в телеграмата «доносникът» е някое друго лице, а не споменатият поп Кръстю. С това именно се заема Панчовски. Цялата негова история за „мухбира” Яким Шишков е съшита с бели конци в театрален стил „Деус екс махина” и си е чисто престараване. Като факир Панчовски ни кара да си представяме, че „излязохме в лозята” и „отидохме в лозята”, както е казал Общи пред турския съд, било „бяхме в градината на Яким Шишков”, където е имало само една асма. Това, че Левски е пратен в Търново за разпознаване, означава, че никой в Ловеч, който го е познавал, не е предал на турците, че заловеният е Левски! А че нещо поп Кръстю все пак е казал на турската полиция, пък може и да е било заблуждаващо, се вижда от дописката му, където пише: „Тоя край (на комитета) щеше да бъде по-дебел, ако п. Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начин да убеди правителството, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, според доказването на Софийските затворници, т. е. в Ловеч каква работа има и кои и колко са участниците.” Според мен поп Кръстю е успял да заблуди турците, че ръководният Централен комитет е в Букурещ и в Ловеч няма такъв. Така е записано и в окончателните протоколи на турския съд.

Това е следващият документ по темата.

Във "Видрица" поп Минчо Кънчев дословно предава същата история, като Стоян Заимов: "В широката зала на търновския конак овчарят въвели. Пашата любезно го посрещнал, поканил го да седне, цигара му подал, кафе му заръчал, на съветниците си го препоръчал и за здравието го попитал… Стефанаки Карагьозов в лицето на овчаря се вгледал, на себе си, пред себе си казал: „Той е! Старозагорското попче, което с кама извади из джоба ми 25 наполеона…“. Любезните обноски на пашата и сладките думи на Стефанака Карагьозов в лицето на овчаря предразположили го на приятелска беседа. Овчарят казал: „Аз съм Левски, когото от два месеца насам правителството търси“.[201] [200] Въз основа на спомените на Хр. Цонев, М. Сиркова и Н. Бакърджията, записани по-късно от поп Т. Луканов, както и по други източници се знае, че Левски действително е напуснал Ловеч сам на 26 декември, като на 3–4 км от града по шосето през Стратеш е бил настигнат, според предварителна уговорка, от Н. Цвятков, който носел в самара на коня си комитетския архив. Той трябвало да го придружи до Къкринското ханче и после до Търново. Така че в ханчето са били трима. Към два часа били вече будни и се стягали за път, като Латинеца е трябвало да им покаже тайните и преки пътеки за Търново. Скоро ханчето било обградено от аскер. При почукването на вратата Левски със зареден револвер излиза през задната врата, прекосява мигновено двора и в момента, когато се готви да прескочи оградата, е ранен зад лявото ухо. Завързан и обграден от заптии, качен на кола, следван пеша от Латинеца и Бакърджията, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но после потвърждава, че е търсеният Левски.Стефан Карагьозов, член на меджлиса, е местен първенец. (Минчо Кънчев — Видрица (4) — Спомени, записки, кореспонденция — Моята библиотека) За заптиетата и двамата автори са отбелязали, че са "стотина" но за няколкочасова престрелка не се споменава.

Захари Стоянов във „Васил Левски - Дяконът - Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът“ и поп Минчо Кънчев във „Видрица“, описват една и съща история: след залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но провокиран от Стефан Карагьозов, който е бил член на БРЦК, признава, че е Левски. Заимов го описва кото овчар. Максим Генчев изглежда оттук е взел идеята да покаже във филма си, как Левски сам се предава.

Али чауш е казал на Христо Латинеца: „Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало." Вероятно Стефан Карагьозов, който е разпознал Левски в Търново, е получил наградата. Кой е Стефан Карагьозов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Карагьозов

Болгары - это славяне или тюрки.pdf