К.ГЕРБОВ

Как преводачите разбраха, че в латинския текст става дума за българи? Васконес са васкони, Бритонес са брити, защо Vulgares да са българи. Ето латинците какво разбират под Vulgar https://www.dicio.com.br/vulgar/

Не, наричани са вулгари, а България се е наричала Вулгария. В разказите на Теофан и Никифор няма българи. В българските и руските преводи на Теофан и Никифор става дума за българи. В превода от гръцки на латински език, направен от Анастасий Библиотекар, обаче, става дума за вулгари. В разказа на Теофан се имат предвид вулгари. Това личи от сведението как император Константин научил, че „мръсен и нечист народ“ се настанил в Оглоса (при Анастасий е „племе скверно и нечисто“). Vulgares означава същото, но реално при него не става дума за отделен народ или племе, а за общо определение за народи, които може да нямат етническа връзка помежду си. „Сбирщина“ според определението на Приск. От това разбиране за вулгари идва и нелогичния и много объркан запис на Теофан, конкретизиращ, че господар на споменатата България (която Теофан е виждал като Вулгария) и на котрагите бил Кубрат. В разказа (може и да е от превода) има и объркващото уточнение, че котрагите били „техни едноплеменници“, обаче не става ясно на кого са едноплеменници. Преди това се споменават евреите, едва в началото на разказа става дума за оногундурите-българи (т. е. вулгари) и котрагите. Приемаме по подразбиране, че и българите са живеели в България, и че техен владетел е Кубрат, но в уточнението за владетеля, при Теофан конкретно са упоменати само котрагите. А те са се появили, защото след като България е била Вулгария, всички, които са я населявали са били вулгари. Българите изчезват като самостоятелен етнос. На тяхно място идват котрагите, чието наименование идва от владетеля Котраг. При Атанасий става дума за Контраг и контраги. Кой е направил добавката за котрагите, не е ясно. Трябва да е бил авторът на първоначалния извор, използван от Теофан и Никифор. Но не е ясно как са се появили тези котраги. Имаме deus ex machina. Никифор е видял противоречията в първоначалния разказ и го е моделирал, като е обяснил, че котрагите били едноплеменници на хуните и българите (вулгарите). Господар на тези племена бил Кубрат. От този гювеч излиза, че Кубрат е бил владетел и на хуните, но след като е бил владетел на три племена, какъв е бил в крайна сметка – хун, българин или котраг.

Точно защото Именникът се тълкува по най-различни начини, той не може да се приеме за достоверен източник. Паралели между него и автентичните извори могат да се открият само в неговата втора част. Не е сериозно да се приема, че Авитохол бил Атила, Безмер – Баян, Курт – Кубрат. По наличието на някои еднакви букви в едното и другото ли име става това приемане? Също нелогично се приема, че вулгари и българи е едно и също. Трябва да се отчита, че са възможни и други разчитания. В Римския хронограф е записано Ziezi ex quo vulgares. В ранните сведения на латинските автори също става дума за Vulgari. ЛИБИ 1: Магнус Феликс Енодий 507 г., с. 298-303 Vulgarum; Касиодор Сенатор с. 306-308 на една страница е Vulgaribus Sirmium, на следващата става Bulgares. Беда Преподобни с. 403 Vulgari Павел Дякон с. 411- 417 Vulgares В гръцките извори името се е изписвало Boulgaroi, но не е ясно как се е произнасяло. Изглежда пак става дума за вулгари. Касиодор Сенатор е написал „страшните по целия свят българи“ (така е преведено). Но Константин Багренородни казва, че докато във Византия не били пристигнали българите на Аспарух, те наричали българите уногондури, което е същото като хуногондури. Т. е. става дума за хунско племе. Багренородни, учен човек, много добре запознат с историята, явно не е чувал за страшните по целия свят българи. Вероятно защото е четял в старите гръцки хроники, че става дума за вулгари, което има съвсем друго значение от етническото понятие българи. „Вулгар“ е означавало простолюдие. Варварски маси, които даже не могат да бъдат характеризирани индивидуално. Скитите в Азия били сбирщина от разни народи. Също такива са били и вулгарите от Западна Европа.

В Именника не е ясно за българи ли става дума. Но че идват от Азия, се вижда от самия текст. Казано е: „Тези петима князе управляваха княжеството от другата страна на Дунав 515 години с остригани глави“ Приск е дал сведение, в което посочва, че скитите били с „глава, наоколо остригана“. Именникът нито е ранен, нито е български извор. Трите "преписа" са открити в руски летописи от 15-16 век. След него следва изречението: "по-горе споменатите асирийски царе..." (това го цитирам по памет).

Не знам, някой може да ме е изпреварил, но според мен това е изображение на българско хоро. Попаднах на него като преглеждах статията New Photos from the ‘Sistine Chapel of the Ancients’ Reveal Details About Prehistoric Amazonian Life—Like a Fondness for Bungee Jumping, към която пък ме насочи „Сега БГ“ https://www.segabg.com/category-culture/otkriha-praistoricheska-sikstinska-kapela-amazonskata-dzhungla За да не се шокирате ще уточня, че съм си Гербов, не съм Иван Тренев.

Нещо не се получи. Уж редактирах първоначалния текст, пък то излезе като цитат. Изглежда вместо "Редактирай", което е горе, съм кликнал на "Цитирай". Преди "Редактирай" беше до него.

При Пайсий Хилендарски има по-голямо съвпадение със сведенията приведени в старите хроники. Съставителят на фактически първата българска история изглежда е имал устна информация какво са писали Теофан и Никифор, но пак съвпаденията са малко. Исперих княз 60 и една година. Родът му Дуло, а годината му верени алем. Теофан: Аспарух 262; Никифор: Аспарух 295 Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем. Теофан: Тервел 266, 267, 269; Никифор: Тервел: 298, 299 (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом. Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун. Теофан: Кормесий 271, 285 Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем. Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг. Теофан: Телец 271; Никифор: Телесий 303 Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом. Никифор: Умар 304 Теофан и Никифор са по ГИБИ. Доколкото си спомням май само Теофан и Никифор споменават Аспарух. Интересно защо в Именника липсва Кубрат? За Умар-Умор споменава само Никифор и то накрая на хрониката си. Любопитното е, че и Именника свършва при този княз!

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен. https://www.bulblog.com/георги-марков-до-димитър-бочев-писмот/

От кожата на прасетата са правели модните тогава по селата обувки, наречени „опинци“. Не мога да твърдя със сигурност, но свинското месо по онова време може и да е било кът на пазара. В статията за марките „Стопанска пропаганда 1938 г.“ цитирах разказаното от тогавашния секретар на комитета по маркоиздаване Янко Русинов, публикувано в сп. „Филателен преглед“: „Одобрените на конкурса проекти бяха предадени на Държавната печатница за изработване. Реши се първи да бъдат пуснати в обръщение марките от 1 лв. - грозде, 2 лв. - свине, 7 лв. - роза и 14 лв. - тютюн. От стотинковите марки първа трябваше да се пусне марката от 50 ст. - кокошки и яйца. Въобще предимство трябваше да имат марките, които застъпваха най-важните обекти на нашето производство и търсените на външния пазар наши продукти. Голямо бе обаче моето изумление, когато ми бе поднесен за одобрение неперфорирания лист на първата марка от поредицата - двулевовата. Вместо проекта със свинете в печатницата бяха изработили марка по един от премираните с втора премия проекти, изобразяващ стандартната опаковка на розовото масло. Веднага влязох във връзка с финансовото министерство и Държавната печатница, за да искам обяснения. И от двете места ми отговориха почти в един смисъл: - Късно живееш, началство. Немците не позволяват да се пропагандира нашето свиневъдство. Дойчо ще яде прасенцата ни.”

Картината щеше да бъде по-пълна, ако беше представено и селското стопанство. Можеха да покажат марките от серията «Стопанска пропаганда 1940 г.» Както казват издателите от Министерството на пощите, телефоните и телеграфите: „сюжетите са от областта на народното стопанство и служат за пропаганда на българското земеделие и износа“. Ето с това сме се представяли пред света през 1940 г.!

Конкретно за титлата на старобългарския владетел Ганчо Ценов е достигнал до модерното днес виждане по въпроса. В „Българската история в най-нова България“ (1937) е отбелязъл: „Понеже Златарски пишеше, че едва Аспарух бил довел през 679 г. българи в Мизия и едва „хан“ Крум бил минал Стара планина, та завоювал София, аз обнародвах в 1908 г. книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“, в която посочих факти, че Одрин, Чорлу, Виза и Южна Тракия до Цариград са били български преди Крум. Освен това аз сравних разказите на Йоан Малала (VI в.) за хуните в Тракия и Илирия, с онези на Теофан и установих, че Теофан буквално е преписвал Малала, само че вместо името хуни, което употребяваше Малала, Теофан казваше българи. Оттук последва моят извод, че у българите продължава историята на хуните. Това мое доказателство принуди Иречек (който дотогава отхвърляше хунството на българите и ги считаше за фини) да идентизира българите с хуните, което той направи през 1910 г. в своята Geschichte der Serben. Понеже с това се измени принципът, на който почива неговата история, Иречек не се съгласи да приготви второ издание от своята българска история, когато преди войната бе поканен да направи това. Освен това в споменатата моя книга аз обнародвах доказателството ми, че титлите „каннас“ и „канес“ не са нищо друго, освен старославянските титли „кънезь“ и „къньазь“, което се разбира и от това, че Аспарух е титулуван кнзь, пък и от факта, че според Теофан и Никифор Аспарух е наричал мястото, в което бе спрял, онглосъ и оглосъ, т.е. ъгъл, което е славянска дума. От тези факти се виждаше, че българите нито са късни пришълци, нито са турци. Златарски, обаче, без да ги опровергае, продължи да предава чуждите мнения, че българите били късно дошли турци. Аз отдавах това на българския егоизъм и инат: българинът не търпи друг българин да докаже нещо. Софийски професор, който беше чел посочената по-горе моя книга, ми каза: „Вие имате право — «каннас» и «канес» не е «хан», а е старославянското «къньазь»“. Добре, но професорът не пожела публично да изкаже това мнение. Публично той поддържаше и поддържа титлата хан! Скоро след това настана спор из вестниците между мене и Георги Баласчев. Баласчев беше писал, че първоначално българските държавни глави са титулувани хан, а после цар. Аз му възразих, че титлата „хан“ никога не е давана на българските държавни глави и че най-старата титла е rex. Още под година 531-а Теофан говори за два български регес (крале) в Мизия. Баласчев ми възрази, че това не е вярно, и за да разбере обществото, че аз говоря неверни работи, той предложи анкета и посочи двама професори като анкетьори, от които единият беше оня, който ми каза, че имам право, че „каннас“ не е „хан“, а е „къньазь“. Аз се съгласих. Професорите направиха анкетата, но като видяха, че аз имам право, отказаха да съставят протокол. Ако тези професори бяха съставили протокол, ако те бяха казали, че още в 531 г., т.е. преди Аспарух, е имало български крале в Мизия, които са титулувани „регес“, а не „ханове“, ако бяха казали, че „канес“ не значи „хан“, а „кънезь“, още тогава щеше да изчезне мнението, че българите са късно дошли турци.“ (2. История от мнения https://chitanka.info/text/27036-bylgarskata-istorija-v-naj-nova-bylgarija) От тези редове най-добре се вижда как Ценов смесва факти с измислици. Няма как преди Аспарух да е имало български князе в Мизия. Надписът „канас“ е от времето на Омуртаг. А къняз е славянска титла

1. За множеството сребърни съдове от IV-XIV в., които са били намерени в тайгата на север в Европейската част на Русия и северозападен Сибир, Борис Маршак в статията си „Сребро за кожи” отбелязва: „Тях [сребърните съдове] са започнали да ги откриват още в късното Средновековие, но откритията продължават и до днес. В 1770 г. се появили научни публикации за тези съдове, а от XIX в. те започнали да попадат в музеите, основно в Ермитажа. Най-ранните от тези съдове са били направени в Иран и Тохаристан още през IV-V в., около 500-та г. към тях се присъединяват и византийски, малко по-късно – хорезмийски, а от VII в. и согдийски. Около 750 или 800 г. на север изделия на Голям Хорасан - източната част на Абасидския халифат, започнали да доставят и държавите и силните племенни обединения на номадите: хазари и унгарци от Източна Европа. От X в. водеща роля в този обмен започнала да играе Волжка България. Среброто обменяли за кожи, добивани от фино-угорските ловци, които се нуждаели от него, защото вярвали, а в долината на Об и днес понякога считат, че съдът от бял метал може да служи за идол или лице на идола, а жертвеното месо може да се поставя само в светъл металически съд. Освен това, възможно е за успешните ловци и местните първенци притежаването на сребърни съдове за религиозните нужди да се е считало за престижно…” Според Маршак между Иран и Прикамието бил създаден Път на кожите, подобен на Пътя на коприната. Руският учен предполага, че размяната на сребро за кожи била възможна поради ниската цена на среброто. А тя била ниска, защото средноазиатските търговци, които доставяли сребърните сасанидски съдове, ги купували сравнително евтино от номадските народи. Които придобивали тези съдове при своите набези в иранските земи през IV-V в., когато са се борили със Сасанидите за владеенето на Тохаристан (Древна Бактрия). Последното обстоятелство обяснява защо на съдовете има царски сцени, при условие, че такива съдове са били поръчвани за лично ползване от самите владетели или техните наследници и не са се появявали на пазара: тези съдове са отмъкнати от дворците. По някои от откритите предмети има записани имената на тези, които са ги поръчали или притежавали и това са били хора от Иран и Согдиана...“ http://kronk.spb.ru/library/marshak-bi-2006.htm 2. За съкровището от Малая Перешчепина Б. Маршак и К. Скалон дават такава оценка: „Богатейший клад, случайно найденный в 1912 г. в с. Малое Перещепино под Полтавой, до сих пор остаётся загадочным. Кто и почему спрятал в землю это сокровище, состоявшее из целых сервизов золотых и серебряных сосудов, из множества пластинок листового золота, из оружия в золотой оправе, золотых поясов и перстней, а также колчана, седла и сбруи, щедро покрытых золотыми украшениями? Даже стремена в этом наборе не железные, а литого серебра! Как собрались в руках одного человека или одной дружины византийские церковные сосуды, наборные пояса с ритонами и прямые сабли, характерные для кочевников Евразии раннего средневековья, серебряное блюдо с портретом иранского царя династии Сасанидов Шапура II, массивный кувшин и две чаши из золота, изготовленные для сасанидского двора? До сих пор исследователи искали ответы на загадки перещепинского клада главным образом на европейской почве. Прежде всего, набор византийских вещей и монет оказался похожим на наборы вещей из аварских княжеских могил Подунавья. Кочевники-авары, обосновавшиеся на Дунае, не только грабили византийские города, но и получали постоянную дань за «сохранение мира». Для выкупа разрешалось отдавать варварам даже церковные сосуды. Самая поздняя монета Византии из Перещепина выпущена императором, умершим в 668 г., примерно за два года до того, как авары, оттеснённые от Византии новыми пришельцами — болгарами, — перестали получать дань империи. Датированные клеймами византийские сосуды, как и монеты, — не моложе середины VII в. (витрина 11). Во-вторых, многие украшения поясов, золотые и серебряные кубки, однолезвийная сабля, ритон похожи на вещи, найденные в тех же аварских могилах VII в. Эти сопоставления настолько наглядны, что сделавший их венгерский учёный Д. Ласло счёл их достаточными, чтобы предположить, что здесь, в Перещепине, было найдено сокровище государя восточной группы аваров, поселившихся в Приднепровье...“ http://kronk.spb.ru/library/marshak-scalon-1972.htm

Блюдо серебряное - Варахран на охоте. 390-420-е гг. Государственный Эрмитаж https://www.pinterest.com/pin/420312577723335117/ И тук http://kronk.spb.ru/library/orbeli-trever-1935-t.htm поз. 4: Блюдо или чаша. Серебро с позолотой. Диам. 28 см. Царь Варахран I охотится на вепрей. По наружному краю согдийская надпись. 1893. Керчева, Чердынский у. Пермской г.

И други работят по темата! Атлантида и последните българи. Космически гени на далечните ни предци

Това, че Баян е тюркско име, разбира се не доказва тюркския произход на българите. Но Барболова е права, като твърди, че „в превод от монголски баян означава „богат, знаменит, прославeн‟, но в казахски приема значението „красота на изложението, яснота; добър резултат‟. В книгата „Лев и Кипарис“, в която се описват имената на народите от Средна Азия, се казва, че „Баян е азербайджанско мъжко име и означава „ясность“. Думата е на руски и има много синоними, един от които е „точен“. Днес в Азербайджан има села, които се казват Баян. https://ru.wikipedia.org/wiki/Баян_(Дашкесанский_район) https://ru.wikipedia.org/wiki/Баян_(Огузский_район) Има и вино Джейран Баян Ширей https://b2c.ast-inter.ru/catalog/product/dzheyran_bayan_shirey_24760063100412_20227/

Кубрат на тюркски език означава „обединител“. http://toshev.blogspot.com/2015/12/blog-post_15.html Баян също е тюркско име. http://www.abcdar.com/magazine/XII/Barbolova_1314-9067_XII.pdf Иранизъм се забелязва в сведенията, приведени в Ашхарацуйц. Там владетелят на велика България е наречен веднъж Худбадър, друг път Хубраат, а неговият син Аспар-хрук. Което дава основание да се приеме, че Кубрат или Хубрат действително е прозвище. В Худбадър и Аспар-хрук, като че ли има нещо иранско, но тогава излиза, че в един момент иранските българи-сармати са се тюркизирали. Така, както по-късно дошлите в пределите на Византия приазовски българи са се славянизирали. Дано великата генетика разплете този възел!

Изоставен хотел на брега на Черно море. Архитект Димитър Караниколов https://kafeneto.wordpress.com/2020/09/15/bulgaria-textbook-case-of-russian-penetration/

В сръбската азбука и досега съществува буква Љљ. Казват, че това било „ль (по-меко от български)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбска_азбука Предполагам, че се произнася, като езика се допира до небцето и се произнася Л.

«Спрете този човек. Той е опасен за българската история с неговите фантасмагории за едни от най-великите българи и исторически събития... Няма да крия, че бях потресен, когато разбрах от музиканта Иван Тренев, който напоследък често гостува в различни телевизии и се изживява като „историк-откривател“, че парите за построяването на Софийския университет не са били на Евлоги и Христо Георгиеви, а на Георги Раковски. Той твърди, че двамата братя ги присвоили от него и ги внесли в швейцарска банка, за да се олихвяват . След Освобождението Евлоги Георгиев решил да се направи на щедър дарител и ги завещал за построяването на софийското висше училище. Както казват: с чужда пита - помен прави! Гледах предаването, с водещ Стойчо Керев, който освен, че е опитен журналист, е и карловец, но не посмя нито веднъж да прекъсне излиянията на Иван Тренев и да го попита откъде черпи подобна информация." https://www.flagman.bg/article/222198 И това е «бисер»: «Историкът Иван Тренев: ЦРУ и Че Гевара са се учили от Левски» https://petel.bg/Istorikat-Ivan-Trenev--TSRU-i-CHe-Gevara-sa-se-uchili-ot-Levski__367032 Още бисери от Тренев: https://www.google.com/search?q=иван+тренев&client=opera&hs=eKW&sxsrf=ALeKk00ahTy3nE1i4nWf3Q1uIptPa8BMPg:1607076976938&ei=cAzKX-feOM_SkgXU-oPYDw&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjn1tiijLTtAhVPqaQKHVT9APs4FBDy0wN6BAgFEDs&biw=1293&bih=633

Доста неясна е информацията, какво точно е осквернено в Охрид. Показаната снимка е на т. н. „малък паметник“, който трябва да се намира на кея на Охридското езеро. https://www.glaspress.rs/в-охрид-беше-отбелязана-десетгодишни/ На 5 септември тази година е открит нов паметник, но не се разбира на мястото на стария или на нова място. За него се казва, че била разрушена „стилизираната капка“. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/11/27/4144940_mvnr_iska_nakazanie_za_posegnalite_na_pametnika_na/?ref=rss Изглежда е осквернен и стария паметник. https://frognews.bg/novini/oskverniha-groba-zaginalite-koraba-ilinden.html

Има разлика между короната върху гръцкия медал и старата унгарска корона. Явно гръцкият художник, изготвил проекта за медала, е използвал като прототип унгарската корона, тъй като се приема, че нейната долна част е гръцка корона, подарена от византийския император Михаил VII Дука на унгарския крал Геза I. Но долната част всъщност е корона на жена, затова на нея има допълнителни декорации - триъгълните и овалните пластинки над обръча, камъните отгоре им и бисерите отзад. По тези въпроси дискутирахме в темата „Паметник на цар Самуил“.

Изборен кодекс Разпределение на мандатите Чл. 248. Определянето на резултатите от гласуването в избори за народни представители за Народно събрание, както и за Велико Народно събрание и разпределението на мандатите по кандидатски листи, се извършва по методика съгласно приложение № 1 Определяне на мандатите Чл. 297. (1) Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на подадените за партията или коалицията действителни гласове в страната и извън страната по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1. (2) Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната. (3) Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите по ал. 2, е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните независими кандидати. (4) Броят на мандатите на партиите и коалициите в многомандатните изборни райони се определя по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1. Приложение № 1 към чл. 248 МЕТОДИКА за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители I. Общи положения 1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС). 1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони. 1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК). ІІ. Oпределяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони 2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението. 2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС. 2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер. 2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната. 2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната. 2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5. 2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5). 2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите. 2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване. 2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15. 2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите. 2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС. 2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11. 2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12. 2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 – т. 2.14. ІII. Oпределяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони 3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15. 3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР. 3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони. IV. Oпределяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони 4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2. 4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2. 4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР. 4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво – първа стъпка: 4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина; 4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1; 4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2; 4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3; 4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер; 4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър); 4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6; 4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7; 4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7; 4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите; 4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване; 4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11. 4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции – втора стъпка: 4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12; 4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР; 4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3; 4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3; 4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер; 4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър); 4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6; 4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7; 4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7; 4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР; 4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер; 4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8; 4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР; 4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11. 4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони – трета стъпка: 4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3; 4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9; 4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите; 4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5; 4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2; 4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8. https://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg/изборен-кодекс-приет-от-хlii-народно-събрание

Конституция на Република България. Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64.

ЛИБИ II, с. 222-277 E. Хронография трипертита // E. Chronographia tripertita http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_222.html