К.ГЕРБОВ

Забелязахте ли как участниците в ИСТОРИЯ БГ се отнасят скептично към доводите на своите колеги. Но всички бяха единодушни, че кирилицата е българско изобретение. И че руснаците са я взели от нас. Нещо повече: твърди се, че ние сме им я дали. Да ама няма никакви доказателства нито за едното, нито за другото. Ето до какъв извод са стигнали литературните историци от БАН. Това е отпечатано в „Кирило-методиевска енциклопедия“, т. 2, 1995 г., с. 309. Днес по-актуално е мисленето в посоката, към която насочва Стефан Дечев: Предстои едно доста трудно разбирателство още около началата на славянската писменост. Етнизирането със задна дата на братята Кирил и Методий като "българи" и "македонци" в двете историографии – и още повече в популярната историческа литература в двете държави – е проблематично. Създадената от тях глаголица също нито е българска, нито е македонска. А и строгото етнизиране на средновековния стар писмен славянски език като "старобългарски" и "старомакедонски" е също в немалка степен лишено от основания. Създадената по-късно кирилица (при това в представите на средностатистическия българин това е днешната българска азбука, която е творение на Кирил и Методий) е станало в държава, носеща името "България", но целият процес на случването ѝ демонстрира преплитания на личности, намерения, действия, каузи и политики, които едновременно обвързват поне Византия, Великоморавия и България (с включена в нея териториално Македония), и далеч надхвърлят мисленето в днешните ни две национални държави.http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/europe/3272-da-se-ostavi-istoriyata-na-istoritzite-no-na-koi Към споменатите държави трябва да причислим и Русия. В нейната история също е писано за проникването на славянската книжнина там, като се прави директна връзка не с България, а с Византия. В ПВЛ за 988 г. е отбелязано покръстването на великият княз Владимир. То било извършено от гръцки свещеници в Херсон. Добавено е още: „И поставил церковь во имя святого Василия на холме, где стоял идол Перуна и другие и где приносили им жертвы князь и люди. И по другим городам стал ставить церкви и определять в них попов и приводить людей на крещение по всем городам и селам. Посылал он собирать у лучших людей детей и отдавать их в обучение книжное. Матери же детей этих плакали о них, ибо не утвердились еще они в вере и плакали о них как о мертвых. Когда отданы были в учение книжное, то тем самым сбылось на Руси пророчество, гласившее: „В те дни услышат глухие слова книжные, и ясен будет язык косноязычных“. Не слышали они раньше учения книжного, но по Божьему устроению и по милости своей помиловал их Бог; как сказал пророк: „Помилую, кого хочу“. Ибо помиловал нас святым крещением и обновлением духа, по Божьему изволению, а не по нашим делам.“ По-нататък за година 6499 (991) се казва „После этого жил Владимир в христианском законе, и задумал создать каменную церковь пресвятой Богородице, и послал привести мастеров из Греческой земли. И начал ее строить, и, когда кончил строить, украсил ее иконами, и поручил ее Анастасу Корсунянину, и поставил служить в ней корсунских священников, дав ей все, что взял перед этим в Корсуни: иконы, сосуды церковные и кресты.“ На тази база руските историци разсъждават така: „Начало книжной образованности в Киевской Руси не освещается какими-либо точными и ясными известиями. Приходится воссоздавать этот процесс путем аналогий, косвенных данных и в разной степени вероятных предположений. Книжность в том виде, какой представляют дошедшие ее образцы, явилась на Русь в конце X — начале XI в. как одно из положительных следствий правительственного введения на Руси христианства в оформлении византийской церкви и при посредстве славянской церковной книжности Болгарского придунайского государства. Именно Болгария была византинирована устойчивее других стран и уже целое столетие разрабатывала византийское церковное наследство на славянском языке, сравнительно близком к языку восточных славян Руси. Аналогия византийского миссионерства в других славянских странах свидетельствует о том, что первые греческие миссионеры, хорошо знавшие по-славянски, брали себе в сотрудничество учеников из местного населения. Эти славянские выученики миссионеров и являлись преимущественно учителями славянской грамоты и славянской книжности, причем обучали и индивидуально и организовывали, вероятно, некий вид общей школы, как это было в Вышеграде чешском, где в конце X и начале XI в. процветало „знаменитое учение славянскому языку. Итак, первыми учителями славянской церковной грамоты и книжности на Руси могли быть и греки, знавшие по-славянски, и болгарские их выученики, а через некоторое время и русские, обученные церковниками индивидуально или в общих школах при церквах, что допустимо, если правительство способствовало школьной организации. А что центральное правительство Руси было заинтересовано в скорейшем распространении книжной славянской грамоты, видно из сообщения русской летописи под 988 г.“ (Орлов А. С. Образованность и литературный язык Киевской Руси http://feb-web.ru/feb/irl/il0/il1/il120402.htm) Интересно е, че руската императрица Екатерина II, която се е интересувала от руската история и си е правила записки по нея, е отбелязала, че „в 990 году пришли от Греческого царя послы возобновить мирные договоры, и с ними митрополит Михаил и четыре епископа от славян, и ремесленники к созданию каменных церквей.“http://ekaterina-ii.niv.ru/ekaterina-ii/sochineniya/zapiski-rossijskoj-istorii/velikij-knyaz-vladimir-i.htm

Попреслушах записа на прескок, но не ми направи впечатление в него да има песнички. И на плочата е указано, че има само музикално оформление, направено от Владимир Минчев. Няма автор на оригинална музика и текст. https://gramofonche.chitanka.info/prikazki/pepeliashka--baa10355/ Музикалният откъс, който се появява на места, изпълнен от оркестър и женски вокал, е началото на „Лунната соната“ на Бетовен.

Киров, ти си бил голям майтапчия. Поп Кръстьо също е бил участник в организацията на Левски, също е бил радетел за свободна България, но е имал друга гледна точка към събитията. Написал е: „Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник? Такивато глупави работи имаха и такъв край...“ Не искам да давам оценка, кой крив кой прав, но сам Левски е обяснил защо е убил момчето. Историята не трябва да се преиначава.

Левски разказва историята, като поставя малко по-друг акцент на мотивите си да убие калфата: „…тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир, а това куче не дал ни пара, напсувал ги и укорил ги, че били разваляли спокойствието им - на шкембетата?Аз исках да го... и парите му..., но както правих смет­ката си в къщи, на пазарят не излезе така, а да видиш как­ва! Фамилията му отишла беше на Троянския манастир, според както изпитах. Изпочупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гроша. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той, нямаше да стане никакъв шум, но 3 часа по европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте, хора! - вика и се бори с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни... Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“ Момчето било невинно, но понеже почнало да вика, работата щяла да се оцапа. "Целта оправдава средствата" е била философията на Левски. Всъщност именно убийството в къщата на Денчо Халача е причина да се оцапа работата на Левски. След убийството, членовете на Ловчанския комитет са шокирани, а Марин п. Луканов и Д. Пъшков дори се отказват от активно участие в работата на комитета

Според Димитър Панчовски в сборника „Ловеч и Ловчанско“, т. IV, Стоянка Добрева Вангелова публикувала бележка за баща си, в която се казва: „Малък Добри от Дръстене е издал тескере на Левски да отпътува до Търново... Домът му е бил винаги отворен за Левски и случвало се е, че Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците.“ Добри Койнов е бил добре познат на Левски. Бил е бакърджия, но е имал „кръчмичка, в която е черпил и забавлявал“. Преди години у нас имаше мода, тези които имаха къща, да уреждат в мазата „механа“. Беше престижно да канят там гостите си. Вероятно „Малък“ е уточнение. Големият Добри трябва да е бил Добри Механджията. Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа. Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото. Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко." А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.” Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

Димитър Страшимиров. Васил Левски – живот, дела, извори. № 544. Д. Пъшков до автора Справки за името на Пано Бонджора. Подробности върху Добря механджия... ........... 2) Добре механджият в Дръстене, той се е казвал Добре Ненчов приселен от Панагюрище. Добре Ненчов правеше добри сюджуци (луканки) много вкусни, приготвяше добро вино и мастика и това е привличало мнозинството, та се е прочул, а особено махалата Дръстене в онова време беше гордостта на Ловеч. Великденските хора и увеселения там се правеха...“ № 549. Д. Пъшков до автора Подробности върху личността на П. П. Бонджора, както и на Добря Механджия... .......... Добри Ненчов Кръчмаря от Панагюрище, неговата кръчма се е посещавала и от турци и българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм... Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер като Исмаил Ефенди чиновник по Емляка (описване на сградите), Реджеб Чауш, Юсеин Чауш Бошняк, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят... Дъщерята на Добря Кръчмаря Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, утишъл презнош с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята за да влязат при същия Добря, но в момента когато почнали да влизат, стената се разтресала и окачената торба – кожена – с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се сабужда и като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че живота му е застрашен, надава вик. Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се усоетило. Това е станало в 1875 г. пролетта.

Ти нали искаше да разберещ откъде тръгва приказката за покръстения Тервел? Какво се правиш сега на луд и ми показваш цитати в които сам признаваш, че не е споменато за кой владетел става дума. В този форум се изказват сериозни мнения, няма място за тарикати!

4. Нечестието на хората 6, 1-3 „И бысть егда начаша человецы мнози бывати на земли, и дщери родишася имъ; видевше же сынове Божии дщери человечи, яко добри суть, пояша себе жены отъ всехъ, яже избраша. И рече Господь Богъ: не имать Духъ Мой пребывати въ человецехъ сихъ во векъ, зане суть плоть; будутъ же дние ихъ летъ сто двадесять.” („Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и си взимаха от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.”) Според светоотеческото разбиране „сынове Божии” са били потомците на Сит, избраният народ, които е трябвало да запазят себе си в добродетелност. Те живеели на височините, до райските предели. Те били наричани „сынове Божии”, защото чрез тях е трябвало да дойде Христос. „Дщери человечи” били потомци на Каин. Те били хора отхвърлени, изгнани. Божиите синове е трябвало да пазят себе си в чистота и не трябвало да сключват бракове с потомците на Каин. (По-късно тази заповед е била дадена на иудеите, които не е трябвало да се смесват с никого.) Божиите синове е трябвало да бъдат отделени и да пазят чистота, за да станат достойни предшественици на Спасителя. Преп. Ефрем твърди, че преобладаването на дъщерите в потомството на Каин показва измирането на рода на Каин, а тяхното желание да сключват бракове със синовете на Сит се обяснява със стремежа им да съхранят рода си. Синовете Божии, движени от влечението на плътта, нарушавали Господнята заповед да не се смесват с тези, които са от Каиновия род. Те се улавяли в тази клопка и целият човешки род започнал да става нечестив – ставали „плът” или плътски. Св. ап. Павел казва: „Сущии же во плоти, Богу угодити не могутъ” (Рим. 8, „А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.”). „Летъ сто двадесять” се отнася не за продължителността на човешкия живот, а за времето, оставено за покаяние до потопа – тук още веднъж се посочва Божието милосърдие. Някои правели предположения, че „сынове Божии” са небесните създания или ангелите. На светите Отци са били известни тези тълкувания, които те отхвърляли, посочвайки, че ангелите не могат да раждат човеци. Както древните идеи за ангели, съвъкупляващи се с хора, така и съвременните - за космически пришълци, разбира се, са празни басни, в основата на които лежат празни фантазии. 6, 4 „Исполини же бяху на земли во дни оны; и потомъ, егда вхождаху сынове Божии къ дщеремъ человеческимъ, и рождаху себе. Тии бяху исполини, иже отъ века, человецы именитии.” („В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.”) Под исполини не следва да се разбират хора с невероятни размери. Според преп. Ефрем, потомците на Сит, избраният род, били с развито телосложение, високи, докато потомците на Каин, носещ на себе си печата на проклятието, били с неголям ръст. Когато двата рода се смесили, преобладавал високият ръст на Сифитите. „Исполинското” телосложение на хората – потомците на Сит – преди настъпването на потопа, било едно от качествата на човечеството, което било изгубено в новите климатични условия след всемирния потоп. Може би тези „исполини”, с техните необикновени прояви на сила (проявяващи се, може би, във войни с потомците на Каин), са послужили за прототипи на „боговете” от легендите от по-късни периоди в Гърция и други страни.http://pravoslavna-vyara.blogspot.com/2009/06/vii.html l –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В цялата история с нефилимите, които били исполини, има нещо от рода на „изгубени в превода“. Отделно идват и неяснотите, които съществуват в библейските писания и се тълкуват по различни начини. Исполи́ни или нефили́ми било на иврит ‏נפילים‏‎. Руснаците го превеждат като „падшие“. https://ru.wikipedia.org/wiki/Исполины. Но в руския език „падший“ има и значение на „пропаднал в нравствено отношение“, „грешен“. https://kartaslov.ru/синонимы-к-слову/падший Значимостта на този разказ е, че той дава обяснението на потопа. След смесванеето на „божиите синове“ с „човешките дъщери“ се появили „пропаднали, грешни хора“, човешкият род почнал да става „нечестив“. Объркването идва от това, че божиите синове станали нефилими, т. е. грешни спрямо бог. 1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, 2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. 3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4 В ония дни се намираха исполините (нефилимите) на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. 8 А Ной придоби Господното благоволение. 9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

Ето какво е написал Кацев-Бурски за поп Георги Антипов: "Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи: – Поп Георги не е бил никога аргосан и дори до днес служи, като духовник и получава заплата като енорийски свещеник. Представен е за пенсиониране. Ползва се с много добро име. Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели. Това аз не направих. Поп Георги сигурно има основание, затова и говори. Как ще мога аз да му се бъркам в неговия частен живот. В архивите на митрополията няма никъде споменато името на поп Кръстю в смисъл да е бил наказван или пък провинен в нещо. Назначаван е от Негово Блаженство екзарх Йосиф за орханийски архиерейски наместник. Яким Шишков е бил голям приятел на Негово Блаженство и Илариона Ловчански. Добре е да се срещнете с поп Георги. Бих ви придружил, но съм зает. Поздравете го. Придружен от учителя историк г. Гено Иванов, Петър Шишков и адвоката Ц. Стоянов, посетихме свещеник Георги Антипов. Той е едър, 85 год. старец, с бистър и буен орлов поглед. Още с влизането неговите будни остри очи под бели гъсти вежди се впиха в нас и ни анализираха. Той се мъчеше да отгатне дали сме дошли с добри намерения или не. След поздравленията, седнахме. Той се оплака, че краката му не могат да се стоплят – болят го. Измръзнали, като ходил пеш до Пловдив през Балкана да печата учебника си Закон Божи. Гласът му е ясен и мощен. Годините не са отнели нищо от неговата войводска осанка... - Ние дойдохме да ви попитаме за някой работи, по залавянето на дякон Игнатий – Левски. - Нищо не зная – буйно извика той и ме погледна изпитателно. - Отче, ние сме с добри намерения. Идем с поздрав от дядо Максима. Той ни изпрати до теб. Не можа да дойде поради работа да те види. Желае ти всичко, най- хубаво. - Остави ги тях. Те ме мразят. Отнеха ми вече и енорията. - Не, Отче, епископа каза, че е поискал пенсионирането ти, за да бъдеш по-спокоен. Видял те с болни крака. Оставя ти изповедничеството като най-стар и опитен. - Ех благодаря на Бога ... не съм бил забравен. Бог да ги поживи... Така сгрешава човек. – След това той стана приказлив и ни разказа за своето войводство и нанесения му побой в търновския затвор през 1876 год. – Смазаха ме проклети кучета... Мислех, че няма година да изкарам, като изляза из затвора, а то човешка душа не излизала лесно... Па и тогава бяхме млади, буйни... - Отче, ние сме си свои хора, искаме да знаем истината... Кажете ни каквото знаете по предаването на Дякона. - Виж това не бива... Аз съм духовник... След моята смърт... тогава... - Имаш ли всичко записано. - Имам си го ... - Защо не дадеш бележките на съхранение в Окръжния съд? - На никого не вярвам... Ядат се като кучета... - Ами знаете ли да е отровен поп Кръстю чрез причастието? - Знам... Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил. - Верно ли е, че Марин П[оп]луканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата? - Не е само той! Не е!.. Има и други! ... Проклети да са!... – и се сети, че ще издаде тайната си, той по-скоро грохна върху леглото и замислено додаде: – Ето това е тук... после ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се видим пак. Ще ти покажа много, много работи... Аз имам голяма библиотека ... редки книги... ръкописи... - Как си живеехте с поп Кръстя? - Отначало не твърде добре. Ловчанските свещенници ме мразеха. Селски свещеник бях, па ме назначиха за градски, да деля мегдан с тях. Поп Цоко ми надупчи расото със свещ на 38 места; оплаквах се. Расото вися цели три месеца в митрополията. Но Бог да им даде царство небесно. Той ще съди всекиго според делата му. Но колкото за истината тя винаги си е истина. Поп Кръстю не е предател... Това знайте. Той умре беден, болен и чист...“ (Поп Георги Антипов имал среща с г. Д. Страшимиров и за тая среща, пред всички присъствующи каза: – Както дойде Страшимиров да се кара с мен и да ме разпитва, така си отиде, без да научи нещо. Слуховете на улицата са повече отколкото знае той и аз – нека вярва тях... Нека слуша тоя на когото гостува... Той на много душички е зачернил дните... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“ Тия редове помествам тук, за да се види, че писаното от г. Страшимиров във в. „Мир“, в подигравателен тон за п[оп] Георги Антипов е несъвместимо с животрептущия въпрос за предаването на Левски. Често пъти тия, които са питали попа да каже истината са ставали жертва на неговите двусмислени отговори и умишлено забъркане на факти и събития и струва ми се, че г. Страшимиров е изпаднал в същото положение, иначе нямаше да пише, че тоя бъбрив старец изкарал предаването на Левски нещо като cherchez la femme. Ако г. Страшимиров беше изучил по отблизко живота на дейците от това време и беше турил в основата на своите исторически изследвания техните характери и морален облик, вярвам, щеше да има по-друго мнение.- Бел. ДКБ.) След като се върнах от Троянския монастир, аз само за малко се срещнах с него. Дойдоха му някакви гости, пред които той не искаше да говорим. Загатна ми, че е изповядал не само клисаря, а и друг един. Загатна ми също, че от пощата били задигнати документи по заповед на Марин Поплуканов. Стоян Куюмджията ги взел. Затова и поп Кръстю не можал да се оправдае и от това той и умрял. Показа ми двете тевтерчета. Те са обикновени търговски тевтерчета с цветни корици. Едното [от] придружаващите ме лица видеяха, когато той искаше да се справи за някаква дата по съденето на Стефана Пешев и Бачо Киро... Каза ми, че ще допише още нещо в тях и когато мина през май, за да отида в монастиря да пиша неговата история, той ще ги даде да ги отнеса някъде на съхранение, та след смъртта му да бъдат използувани. Говорих му, че има заинтересовани лица, които всеки момент могат да го издебнат и когато той не е в къщи, да ги задигнат, и това ще бъде много голяма загуба за историята. – Аз повече от 40 години съм ги пазил, та сега ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай ... Бог да ти помага ... Сбогувах се с него и обещах през май да се видим; но не биде. Когато дойдох в Ловеч в началото на юни всеки от познатите ми, офицери и учители, вместо поздрав, ми казваха: – Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни. Това беше за мене като гръм от ясно небе. Аз бях натирил работата си в Букурещ само и само да се срещна с него. А толкова много чакаха търсачите на истината от тая ми втора среща. И прави бяха те, като съжаляваха, че бележките му няма да видят бял свят. – Отиде си ... отнесе всичко. Не е имало никой да ги прибере. Син му учител в София и зет му, тe сигурно знаят участта на тия записки и в името на истината и светата памят на баща си трябва да ги изяват пред обществото, иначе, аз с право бих ги обвинил, ако разбира се те са прибрали тевтерчетата, в съучастничество с предателите и те ще трябва да понесат презрението на народа. Обществото иска тия бележки да излязат на бял свят, за да се не злоупотребява повече, с един въпрос, който не тегни само върху Ловеч, а върху целия български народ. Добре ще направят наследниците на Жълтешкия войвода поп Георги Антипов да съобщят чрез пресата, какво е оставил след смъртта си и дали определената за някакво селско читалище негова библиотека е предадена."

Този дали не е бил потомък на нефилимите? https://dnes.dir.bg/svyat/nivisokiat-ovek-nezhniat-gigant-26904405

Отбелязахме Деня на Европа и Деня на победата (ОБЗОР) 09 май 2020 | 20:44 София. На 9 май обединена Европа отбелязва своя празник, посветен на мира и единството в чест на първата стъпка към създаването на Европейския съюз, направена на 9 май 1950 година. В същото време в Русия и част от бившите съветски републики, датата се празнува като Деня на победата над нацистка Германия във Великата отечествена война през 1945 година. Тази година България отбеляза Деня на Европа и 75 години от края на Втората световна война в Европа в условията на извънредно положение, но това не попречи да отдадем почит към жертвите на най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Честванията започнаха с ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Незнайния войн в столицата и продължиха с церемония по издигане на знамето на ЕС пред президентската институция. http://m.focus-news.net/?action=news&id=2772171

По новините на НОВА пък обясняват, че английската кралица направила обръщение към нацията за Деня на Европа. https://www.vbox7.com/play:2fa94a20c9 Не владея английски език, но доколкото разбрах от други места обръщението е било по повод Деня на победата.

https://ivblagochinie.ru/amulety/nefilimy-ispoliny-v-biblii-kto-takie-mifologiya-padshie.html

Корона музика за различни вкусове.

https://eknigi.org/zhivopis_i_risovanie/187858-risovanie-golov-i-ruk.html

В Калифорния, САЩ, лекарите Дан Ериксън и Артин Масихи дават брифинг, на който изнасят скандални факти за COVID-19 и преиграния цирк с „пандемията“. Телевизията 23ABC News записва брифинга с двамата лекари, а първата част от него, качена във видеоклип в YouTube, достига над 5,46 милиона гледания. Видеоклипът обаче скандално и без никакви обяснения е свален от YouTube, очевадно за да не се чуе истината за лъжите около COVID-19, а телевизията поискала обяснение защо клипът е свален, не получава отгово Това е малка част от интервюто, в която д-р Ериксон казва: „Притискат ни да добавяме коронавируса като причина за смъртта на хората“..

Изпълнението на Стефка Съботинова е някакъв неин вариант. Не може да се изпълни от всеки. Певецът трябва да има някаква вокална школовка. Напоследък в шоу програмите има опити за изпълнение на песента. По-популярен е вариантът „Притури се Шар планина“.

НОЩ ни опази и от тревоги по радиацията Националният оперативен щаб (НОЩ) даде най-странния си брифинг тази вечер. По традиция той се проведе в 23 часа, но темата бе повече от изненадваща - да се разсеят притесненията на хората от радиация заради пожара в Чернобил, който бушуваше десетина дни. Този път не генерал, а главен комисар бе в основната роля - шефът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Николай Николов. Той съобщи, че поискал разрешение от премиера Борисов за брифинга - за да информира населението за липсващата радиация. А поводът за всичко това били тревоги в социалните мрежи и обаждания лично до него с въпрос ще навреди ли стихията в Украйна на България. "Прословутият пожар в Украйна вече е погасен. Стойностите на радиационния гама фон са в нормалните за страната граници”, отчете Николов. Освен него, на брифинга се явиха ген. Венцислав Мутафчийски и директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов. Срещата с журналисти продължи не повече от 6-7 минути. Така и не стана ясно откъде е дошла информацията, че българите се тревожат от радиация. Но най-голямата енигма бе какво общо има темата с коронавируса, заради който съществува НОЩ. https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/nosht-ni-opazi-i-trevogi-po-radiaciyata

„Христос Воскресе“- започна тази сутрин експозето си ген. Мутафчийски.- За деня имаме 19 потвърдени случая... Има един починал в „Пирогов“. Блондинка предава новината на приятелката си: „Генералът каза, че имало 19 заразени, един починал и един възкръснал.“

Интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването ''Нещо повече'' "Епидемиологията е изключително точна наука - тя е математиката на медицината, въобще на здравеопазването. Ще станат ясни абсолютно всички числа - както колко души са се заразили, как точно са се заразили, колко са преболедували, колко от тях са били асимптомни, колко са починали, защо са починали, с какви видове усложнения, какво се случва след това с вируса. Това ще се случи със сигурност. Както и ще започнат да се правят и изчисления какви средства са заделени - защо този път са толкова, а предишен път са били различни. И ще се търси отговорност". Това каза пред БНР д-р Антония Първанова - работила като експерт в европейски епидемиологични организации, бивш депутат и евродепутат, в коментар на позицията на Доналд Тръмп, който обвини СЗО в провал в тази пандемия. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви, че спира вноските на страната към Световната здравна организация заради "многото допуснати грешки" по време на пандемията от коронавирус. Първанова коментира, че не е изненадваща позицията на президента на САЩ и уточни, че сме свикнали той да прави каквото си поиска, а аргументите му не винаги почиват на реални факти: "Тръмп просто използва тази ситуация, за да постигне своята икономическа, политическа и геостратегическа цел". Антония Първанова изказа съмнение в прогнозите на математическите модели за развитието на епидемията от Covid-19 в България и каза, че нищо от това няма да се случи. Според нея е важно обаче да се носи отговорност. Тя коментира, че балансът между надценяването и неглижирането на една опасност се постига с базиране на науката и на опита: "Никой не може да ме убеди, че решенията са адекватни и че заради това, че всички сме затворени вкъщи, затова има толкова малко починали от коронавируса. Не, не е заради това!", категорично заяви тя. В предаването "Нещо повече" д-р Първанова припомни, че СЗО не посмя да обяви пандемия през 2009-а година за епидемията от свински грип, която тръгна от Мексико: "Тогава се заразиха някъде около 1,5 милиарда души в цял свят, а починалите са над 575 хиляди души. В пъти е разликата със сегашното положение". По думите ѝ тогава имаше сътресения в СЗО, защото не успя да представи убедителни аргументи, но беше направен опит за натиск върху страните от ЕС, а и в цял свят, правителствата да се запасят с ваксини и с Тамифлу. "Епидемията премина и тези, които се презапасиха, изтече срокът на годност на дозите Тамифлу и някои министри си отидоха, включително и българският. Също си отидоха и хора от ръководството на СЗО", коментира д-р Първанова. Според нея мерките на СЗО сега са като компенсация за неадекватната реакция през 2009-а година. Цялото интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. https://bnr.bg/play/post/101259664/antonia-parvanova-epidemiologiata-e-tochna-nauka-matematikata-na-zdraveopazvaneto

Германците са вече уморени от бедствието Covid 19 https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/germancite-sa-veche-umoreni-bedstvieto-covid-19 Едно от мненията под статията: Това на снимката не е нарушение на правилата както си мислят сигурно 90 процента. Това е с п а з в а н е на правилата. Те варират в различните провинции но в Баден Вюртемберг една от трите най-засегнати са: Разходките и спорта на открито са разрешени при спазване на следните правила: Събирана заедно на хора които са в едно домакинство (семейство) общежитие независимо от броя са разрешени. Спазване на дистанция от отделни групи или хора по два метра. Детските площадки са затворени. Носенето на маски е препоръчително но още не е задължително. Забранени са партита и събирания в жилища на повече от 5 човека и тн. Сега относно тези дето изпитват скука. Това са млади и активни хора дето спорта не им стига и им трябват партита Преди да затегнат положението те си правеха корона партита в гората - грил, бира, твърд алкохол, и после си кашляха в лицата. Това докато не почнаха да умират хора и не схванаха че не е някакъв модерен тренд. Естествено е равнището на тревожност да спада, пък и никой не се опитва да го задържа високо. Иначе ще има вълна от инфаркти и депресии. И без това по новини и телевизия само това се слуша и гледа.

Съжалявам, че съм подвел четящите, но съм пропуснал изречението преди приведения цитат, което фигурира в статиятяа, а то е: "Въ Западна Европа и Балканския полуостровъ заслужава да се отбележи следното, отнасяще се до епохата следъ основаването на българската държава." Май си чел статията ми „Чий е бил Калояновият пръстен?“, след като излагаш това мнение. Калоян е пленил Балдуин Фландърски и е логично да се предположи, че сред взетите и пренесени в Търново трофеи, са попаднали и някои семейни реликви. За съжаление не може да се докаже кога е изготвен пръстена. Той май вече не и налице в някой от българските музеи. Основите на хералдиката се приемат, че са поставени през 11 в., а се твърди, че фландърските графове са първите, приели изображението на лъва за свой хералдичен знак. Животното на пръстена може и да е барс, а за целите на хералдиката фландърските графове да са приели по престижната фигура на лъва. Пръстенът е доста очукан, вероятно е бил семейна реликва, предавана през годините от граф на граф . По принцип предпочитам да пиша за неща, които могат да се докажат документално. За пръстена се изкуших да направя някои предположения. Все пак те са на основа на мнение, изказано от специалист за някои особености на самия пръстен и допълнителната обработка, на която е бил подложен. Животното може да е станало барс след обработката му, когато е добавен надписът. При хералдиката точки се поставят, за да се покаже, че това място има златен цвят. Така черният фландърски лъв е станал златен. И от пръстен на Балдуин е станал пръстен на Калоян. Разбира се това са предположения, ама напоследък какви ли не исторически съчинения се появяват.

Споредъ едни източници, най-старата монета съ лъвъ е отсѣчена въ Венеция при дука Йоанъ Партитиакусъ (827-829), споредъ други — въ о. Критъ, отъ латинския му владѣтель (1285-1342), а споредъ трети—въ днешна Фландрия и Холандия. Мненията за Фландрия и Холандия се двоятъ,— едни смѣтатъ, че се явява въ 1282-1294 г., а други — въ 1339 г. Следъ това монети съ лъвъ има въ Брауншвайгъ презъ 1345 г. и въ България при Иванъ Шишмана (1371-1393). Hugh III of Cyprus (1235 – 24 March 1284) https://en.wikipedia.org/wiki/Hugh_III_of_Cyprus Jean Ier de Hainaut, né Jean II d'Avesnes vers 1248, mort à Valenciennes le 22 août 1304 https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Ier_de_Hainaut (Ено е в Холандия) За съжаление в интернет не успях да открия по-голямо изображение на билоновата монета на Иван Шишман. http://www.euro2001.net/issues/5_2001/5br51.htm

Извадки от изследването на Иван Кр. Стойчев „За лъва върху нашия герб и за названието на монетната ни единица“, отпечатано в списание „Родина“, г. 1940, март, кн. III. Изображението на лъва върху монети, преди установяването на гербоветѣ въ държавния и общественъ строй, не трѣбва да се смѣта, освенъ като украса или стремежъ за отличие, обикновено дължими на случайность или подражание. Появяването на лъвско изображение върху монети се наблюдава вѣкове преди Христа. Въ Западна Европа и Балканския полуостровъ заслужава да се отбележи следното, отнасяще се до епохата следъ основаването на българската държава. Споредъ едни източници, най-старата монета съ лъвъ е отсѣчена въ Венеция при дука Йоанъ Партитиакусъ (827-829), споредъ други — въ о. Критъ, отъ латинския му владѣтель (1285-1342), а споредъ трети—въ днешна Фландрия и Холандия. Мненията за Фландрия и Холандия се двоятъ,— едни смѣтатъ, че се явява въ 1282-1294 г., а други — въ 1339 г. Следъ това монети съ лъвъ има въ Брауншвайгъ презъ 1345 г. и въ България при Иванъ Шишмана (1371-1393). Тъкмо преди заробването на България, пари съ лъвъ е сѣкълъ сръбскиятъ деспотъ Вукъ Бранковичъ (1389-1398), а следъ това, въ Смедерево, и Георги Бранковичъ (1427-1456). На Балканитѣ нашата аспра отъ Иванъ Шишмана (медна, посребрена, тегло 0.96-1.72 гр.) е първа монета съ лъвъ, защото до това време такива не са били сѣчени отъ околнитѣ владѣтели — въ Солунъ, Цариградъ, Никея, Трапезундъ и Дубровникъ. Отъ по-близкитѣ страни, съ които България е имала връзки, монети съ лъвъ е имала Вене­ция, както се спомена вече. И такива, до нашето заробване, били сѣ­чени отъ 1343 до 1400 г. отъ дуковетѣ Дандулусъ, Целзусъ, Контаренусъ, Мауроценусъ и Венериусъ (IX, с. 169). Монети съ лъвъ е имало изобщо грошове, талери, фениги и аспри. Б ъ л г а р с к и и ч у ж д и м о н е т и с ъ л ъ в с к о и з о б р а ж е­ н и е, у п о т р ѣ б я в а н и у н а с ъ и о к о л о н а с ъ д о т у р с к о т о р о б с т в о. Прави впечатление, че въ стопанския животъ презъ срѣднитѣ вѣкове, ако и по-примитивно устроенъ, а може би тъкмо за това, чуждестраннитѣ монети са били приемани навсѣкъде много по-леко, отколкото днесъ. Тѣзи улеснения са били особно голѣми за странитѣ, съ които са се поддържали търговски връзки и за онѣзи монети, чиято стойность е била обезпечена отъ солидна държава или са имали ценно съдържание. Проличава дори известно изравняване въ названието на монетитѣ на разни страни и подражание въ външния видъ. Подобно нѣщо се наблюдава и въ нашето отечество. Отъ българскитѣ царе пръвъ почва да сѣче монети Иванъ Асенъ II (1218-1241 г.). До падането на второто българско царство върху нашитѣ монети се наблюдаватъ изображения на Исуса Христа, на царя самъ или съ царицата, сетне, царьтъ на тронъ, на конь, също кръстъ, орелъ и най-после — лъвъ. Отъ друга страна, явно се чувствува влиянието на Венеция и Дубровникъ, безъ да може да се изключи съвсемъ и византийското. Мушмовъ пише (XXXII г., с. 82, 84, 89), че подъ влияние на венецианскитѣ образци са сребърнитѣ монети на Иванъ Асена II, на жена му и сина му Михаила, а изобщо неговото монетно дѣло е подражание на византийското, дубровнишкото и венецианското. Поради това, до скоро, ученитѣ мъчно различаваха нашитѣ монети отъ тѣзи на странитѣ, на конто сме подражавали. Тъкмо въ това се крие, може би, причината, щото царь Иванъ Шишманъ да постави на аспрата второто отъ идеализиранитѣ животни — лъва вмѣсто орела, тъй широко употрѣбяванъ отъ други (макаръ че лъвътъ се е употрѣбявалъ и въ Венеция, но тя бѣ по-далечъ, а и нейниятъ лъвъ бѣ съ крила). Царь Шишманъ не е сѣкълъ грошове; предполага се — по липса на сребро. Но затова пъкъ български аспри съ лъвски об­разъ е имало много въ обръщение въ България и съседнитѣ страни, съ конто сме търгували, особено въ Дубровникъ. Поради голѣмитѣ връзки съ Венеция и Дубровникъ, у насъ сж били приемани тѣхнитѣ сребърни монети, както и нашитѣ — у тѣхъ. Върху монетното дѣло у насъ са имали влияние и кръстоноснитѣ походи, които почнаха въ 1096 г. и продължиха до 1270 г. Презъ това време много западноевропейски монети бѣха посипали тѣхнитѣ пжтища, които често минаваха и презъ нашето отечество. Естествено е, че най-много пари са оставяни въ Палестина. Когато турцитѣ настъпиха къмъ Европа, тѣ също носѣха отъ тѣзи чужди пари. Така че западноевропейскитѣ монети са се явявали на Балканския полуостровъ, внасяни както отъ изтокъ, така и отъ западъ. Заедно съ това, довѣрието къмъ западноевропейскитѣ пари е откривало пътя и на по-новитѣ, между конто е и холандския талеръ, имащъ лъвско изображение. За широкото разпространение на чуждитѣ монети косвено са помагали, както ненавистьта къмъ завоевателитѣ, тъй и вжтрешната слабость на турската монета. Но нека се върнемъ и уточнимъ съ дати и факти това, което току-що изложихме. Тъй като французскиятъ грошъ е създаденъ около 1250 г., а холандскиятъ löwentaler (талеръ съ лъвъ) между 1285-1294 г. (IX, с. 397), а въ XIV вѣкъ намираме „грошове" въ Румъния, нѣма никакво съмнение, че и въ България ще е имало отъ всички тѣхъ, а главно отъ холандскитѣ. Така че, ако пожелаемъ да намѣримъ образеца, на който.може да е подражавалъ царь Иванъ Шишманъ (1371-1393 г.), за да постави лъвско изображение на българскитѣ аспри, трѣбва да се спремъ и на фламандския грошъ и на холандския талеръ вънъ отъ по-новитѣ отъ тѣхъ венециански монети, както и античнитѣ съ лъвъ; че желанието да се избѣгне орела е било ръководенъ мо­тивъ, остава известно съмнение. Появяването на лъвъ върху монетитѣ на Бранковичитѣ, може да се обясни съ следнитѣ предположения: 1. Бащата на краль Душана Велики е Стефанъ III Дечански (1284-1322), бѣ внукъ на българския царь Тертеръ отъ дъщеря. Стефана го наследяватъ Бранковичитѣ. Едно подражание на нашата аспра не е изключено отъ страна на Вукъ Бранковича (1389-1398), тъкмо когато България загиваше и аспрата трѣбваше да изчезне. Нѣма съмнение, че за това присвояване е играла роля и роднинската връзка. 2. Георги Бранковичъ (1427-1456) е усвоилъ неоформения още български гербъ за своитѣ монети, и въ знакъ на предявяване претенции върху българ­скитѣ земи до Искъра, защото той, въ 1443 г., въ съюзъ съ Яна Хуниади и Владислава Варненчикъ, отблъсна турцитѣ чакъ до София. Х о л а н д с к и я т ъ т а л е р ъ в ъ Т у р ц и я, Р у с и я и р у м ъ н с к и т ѣ к н я ж е с т в а о т ъ XIV д о XIX в ѣ к ъ. Преди да установя съществуванието и названието „левъ", привързано къмъ монета, употрѣбявана въ нашитѣ земи презъ време на турското владичество, ще кажа, че то се отнася тъкмо до холандския талеръ. Необходими са предварително нѣкой сведения относно разпространението и мѣстото на тази монета въ нѣкой близки и по-далечни страни, съ които сме поддържали връзки. Изключвамъ Бесарабия, за която важи казаното за румънскитѣ княжества и Русия. 1. Т у р ц и я. Задоволявамъ се тукъ само съ сведения отъ единъ трудъ, макаръ и старъ, но цитиранъ въ сериозни съчинения. Отъ него ще се е ползувалъ и Ихчиевъ (XXVI). Авторътъ на този трудъ (IV), М. Белинъ, пише че въ турската държава покрай националната монетна система (основна единица „акче" или „османи") е съществувала и чуждестранна или търговска, основана на гроша. Като подходяще поддѣление или металическа равностойность (въ разно количество) се е приспособявало акчето, докато се е обезличило като монетна единица. Грошътъ е ималъ узаконена размѣнна стойность въ Турция още при Баязида I, който въ берата на Влашкия воевода Мирчо (1393 г.) казва: „Князътъ ще внася всѣка година въ нашето императорско съкровище три хиляди казълъ-грошове (имало е и бейязъ грошове — б. м.) отъ Влашко или 500 отъ нашата мо­нета-. Белинъ заема това отъ Джевдетъ (XVI и IV, по-точно ч. 3 отъ XVI, с. 295), който пояснява, че грошоветѣ, за които се говори тукъ, са били „аслани" или „еседи" — пари съ изобразенъ лъвъ, внасяни отъ Европа подъ име écu ghorcut (отъ франц. écu — гербъ). Тази монета е била предпочитана въ Турция и получила за­коненъ характеръ. Въпросътъ се отнася тъкмо до холандския та­леръ, холандското „екю", наричано въ Турция само „еседи" (на арабски то означава „лъвски" или „еседи-гурушъ", а преведено на турски — „арслани-гурушъ" (популярно „асланъ"), т. е. лъвски грошъ). Поради разпространението на „гроша", като монетна единица въ голѣмата часть на Европа, той се затвърдилъ и въ Турция не само като название, но по силата и на това, че отоманското акче, отъ дълго употрѣбление (създадено съ монархията), изгубило отъ вътрешната си стойность, а една замѣстваща монета била нуждна; понеже всички били вече свикнали съ арслани-гуруша, той замѣстилъ напълно турс­ката монетна единица подъ името „асланъ-гурушъ" или само една отъ дветѣ думи. Това ставало толкова по-лесно, че грошътъ съ лъвъ се ценѣлъ по-високо отъ другитѣ грошове — 40 акчета вм. 35, както пише Солакъ Зааде въ XVI вѣкъ (IV, с. 156 и ХLІХ,с.34б). Положението на холандския талеръ се поколебава едва при появяването на германския, който билъ по-тежъкъ (9 драма, а холандския ималъ 8 ½ , драма). Следъ това, макаръ измѣстенъ отъ изключителното му положение, арсланскиятъ грошъ е продължилъ да сжществува до половината на XIX вѣкъ, та и споменътъ за лъвския грошъ по този на­чинъ е продължилъ да живѣе по-дълго време. 2. В л а ш к о и М о л д о в а. Да се запознаемъ съ сведения и за монетитѣ на близкитѣ северни страни, съ които сме поддържали всѣкога връзки и които сж имали въ употрѣба холандския талеръ, но само онова, което непосрѣдствено ни интересува и тъй както ми се из­ложи писменно отъ председателя на нумизматическата секция при Румънската академия на наукитѣ, г. Моисилъ. Той пише следното: „Името на румънската монета лей (левъ) е произлѣзло отъ холандскитѣ талери, които сж имали изобразенъ, на лицето и на гърба, лъвъ, стоящъ на двата си крака (холандски гербъ). Тѣ се наричали въ другитѣ страни талеръ леонесъ (löwentaler), а въ Турция — арсланъ-грушъ. Отначало въ Румъния, Молдова и Ардялъ се наричали просто талери, но отъ 1650 г. документитѣ съдържатъ обикновено употрѣбяваното „лей". Въ това време названието талеръ се е употрѣбявало най-вече за империалитѣ, полски, германски, арделенски, а „лей" е останало за холандския талеръ. Следъ като, въ втората половина на XVIII вѣкъ, холандскитѣ талери били измѣстени отъ употрѣбление отъ австрийскитѣ (Мария Терезия) и испанскитѣ (colonazi, stalpari), леятъ е почналъ да се употрѣбява само въ смѣткитѣ и се валоризиралъ по 40 пари. Това е било до за­кона за монетитѣ отъ 1867 год. Въ Буковина срѣщаме названието лей до австрийската окупация (1775 г.), а въ Бесарабия — до руската окупация (1812 г.); следъ тѣзи дати въ завладѣнитѣ провин­ции били въведени монетитѣ на държавитѣ-владѣтелки". Макаръ г. Моисилъ да не съобщава, кога най-рано са се появили холандски талери въ румънскитѣ предѣли, ние знаемъ това отъ берата на Баязида I до Мирча Вода отъ 1393 год. Интересно е и съвпадението, че на северъ отъ Дунава талеритѣ започватъ да се наричатъ лей отъ срѣдата на XVII вѣкъ, точно както и у насъ (XXIV а и XXXV), та макаръ и съ турското „асланъ". Наричането на австрийскитѣ талери „германски", вѣроятно се дължи на дълговременното оспорване на германската корона отъ австрийска страна. По-важно е да знаемъ, че холандскиятъ талеръ презъ втората половина на XVIII вѣкъ почва да се измѣства, но названието левъ все повече се срѣща. 3. Р у с и я. Понеже връзкитѣ на българския народъ съ руситѣ не са се прекъсвали, а къмъ XVII вѣкъ биватъ и засилени, трѣбва да се спомене нѣщо и за пари въ Русия, сходни съ употрѣбяванитѣ въ нашитѣ предѣли. Н. Н. Головинъ помѣства глава (XI) за рускитѣ монети, гдето се казва: „Въ течение на XV вѣкъ Русия се освободила отъ татарското иго. Освенъ сребърни пари, въ упо­трѣба сж били и медни пули, а освенъ това и голѣмо количество чужди пари, а именно: холандски и ливонски червонци (златни—б.м.) и други разнообразии сребърни пари, познати подъ общото име пенези. Макаръ Головинъ да не съобщава подробности, но трѣбва да се предполага, че холандскиятъ талеръ („асланъ-грушъ" въ Турция), който е билъ въ употрѣба въ Влашко, Молдова, Ардялъ и Бесарабия, не се изключва. И наистина, Schrotter (ХLѴІ) ни казва, че въ Русия този талеръ се е наричалъ левокъ или лёвковое серебро. Нѣщо повече. Той ще е билъ цененъ добре въ Русия и затова узаконенъ въ Бесарабия съ указа отъ 29. XII. 1819 г., т. е. дори седемь години следъ присъединяването на тази область къмъ Русия, станало въ 1812 година. Л е в ъ — н а з в а н и е н а м о н е т а н а Б а л к а н с к и я п о ­л у о с т ро в ъ д о О с в о б о ж д е н и е т о. Съществениятъ фактъ, конто предизвика предприетото изследване, е установяването на название левъ за монета, употрѣбявана въ нашето отечество презъ време на робството и преди освободена България да е имала своя монета. Извънредно важно е да се запознаемъ съ фактическия материалъ, дори въ този малъкъ обемъ, въ който можахъ да го установя, главно въ българската книжнина и доку­менти. Изброявамъ това, приблизително, хронологически. 1. Въ „Отчетъ о дѣятельности Русскаго археологическаго института въ Константинополѣ въ 1898 году" (XXXV, с. 146), се казва, че въ митрополията на градъ Корча се намиралъ кодикъ, писанъ отъ киръ Михали Милингеръ въ 1777 г., посветенъ главно на Мосхополския манастиръ „Св. Йоанъ Кръститель". Въ този кодикъ било отбелязано, че въ 1662 г. игуменътъ далъ на заемъ на архонтитѣ на Мосхополя 1,000 аслана (т. е. лева) съ 10 % лихва. Това е от­белязано и отъ проф. Ив. Снѣгаровъ (ХLѴШ, с. 496). 2. Герхардъ Корнелиусъ Дришъ, пътувалъ презъ България въ 1718 г., е написалъ на латински трудъ, въ връзка съ това си пътуване (XIII). На стр. 132 той пише, че българскитѣ селяни плащали на султана по 10 сре­бърни лева, за да използуватъ земята за засѣване и пасища (ruricolse nummos leonios argenteos decem partae annutium pendunt). Това заемамъ отъ Милетичъ (XXXI в.). 3. Капитанъ А. Петровъ (ХХХѴІІІ) като говори за събитията, станали презъ февруарий 1769 г., възъ основа на автентични документи, пише (с. 142): „Въ Яссахъ набирали для конфедератовъ гусаръ, которыхъ успѣли собрать только 1000 челов. изъ разнаго сброду, платя въ мѣсяцъ по 7 левовъ (4 рубля 20 ко­пѣекъ ассигнаціями) на человѣка". Я за по-после, къмъ м. априлъ същата година, бележи: „Мостъ для перехода арміи черезъ Дунай, у Исакчи, на который издержано 250,000 левовъ, не былъ еще готовъ . . .“ Тѣзи извадки се отнасятъ за Молдова, но тѣ со­чатъ, че въ срѣдата на XVIII вѣкъ названието левъ е било познато въ Русия. 4. Между надписитѣ и бележкитѣ, конто проф. Йорд. Ивановъ е намѣрилъ въ Света гора, той е обнародвалъ една подъ № 130, съществувала въ Хилендаръ, съ дата 1808 г. (ХХІVа, с.272). Тази бележка е била открита въ печатно евангелие и тя гласи: „Сіе толковное евангеліе есть на проигумена Пантелеймона Хилиндарца, купилъ его за двадесеть и пять лева изъ село Тревна Турновска епархия от іконома киръ папа Николая въ лѣто 1808. Дим. Стоjанъ № 8978“. 5. А. Скальковский ни съобщава (ХLѴІ1, с. 18-23), че на 19 декемврий 1819 г. генералъ Инзовъ направилъ докладъ предъ руския императоръ, щото на българитѣ въ присъединената презъ 1812 год. къмъ Русия Бесарабия да се признаятъ права, каквито иматъ другитѣ чужди преселници. На 29 декемврий с. г. предложенията на Инзова били одобрени и, съ указъ отъ същия день до Сената, били облѣчени въ формата и силата на законъ. Пунктъ 9 отъ указа гласи : „По истеченіи льготныхъ лѣтъ, ... съ начала 1820 года, обязаны съ каждаго семейства вносить ежегодно по 70 левовъ". Подъ линия на стр. 23 се казва: „Левъ или асланъ — тоже что турецкій піастръ, серебренная монета, стоилъ тогда до 20 к. с... Въ ръкописното „Житие и мучение святаго мученика Иоанна Новаго Терновскаго", отъ 1822 г. (XXIX), също се срѣщатъ пари съ име левъ. Това житие е подарено отъ Пан­телей Кисимовъ на Народната библиотека въ София, а той го е получилъ къмъ 1850 год. отъ търновския житель Никола Дончевъ. Житието и следващитѣ два документа (т. т. 7 и са писани отъ светогорскитѣ монаси Никифоръ и Йеротей. Като оставямъ всичко друго, ще приведа отъ това житие точно само следното обръщение къмъ Св. Йоана отъ духовникъ, служилъ въ негово време въ Търновската митрополия. „Но по неколикихъ дны прилучился тому духовнику нужда за новаци (подъ линия: „у Болга­рию новаци називается пари"), понеже билъ долженъ неколико купцима и помислилъ о блаженнаго Іоанна, яко аще би ималъ онъ новци, да изище отъ него взаимъ. Сего ради паки призовалъ его въ свою килію и рече ему: брате Иоанне, имаши ли да най­детъ ми ся до четиристотинъ лева (а подъ линия : „Лева есть российска речь, а по болгарски сказуется грошове") взаимъ до не­колико дны, дондеже придобию отъ преосвященѣйшаго митропо­лита; азъ имамъ едну котию сребренну, яже есть четиры литри сребра: но стидимся отъ народа да ю продамъ, сего дамъ ти ю тебѣ вмѣсто залога" (с. 10). „Левъ" срѣшаме въ „Повѣствованіе о плѣненій святѣй Атонстѣй горы отъ агаряновъ" и пр. (XXIX, с. 30): „Потомъ же паша заиска отъ всѣхъ монастыровъ да дадутъ ему восемь стотенъ хиляди лева" (подъ линия, за лева е озна­чено „грошове"). Думата левъ се срѣща и въ „Повѣствованіе за страданіе Болгаріи отъ агаряновъ, и за неколико благочестиви христіяни иже избиени бяху по мѣстамъ и по градове отъ руки нечестивихъ, паки у оно смещеніе и у оно лѣто 1821, якоже явихомъ у святогорское повѣствованіе". Тамъ четемъ (XXIX, с. 34): „У село зовомое Габрово Терновскій предѣлъ, нѣкій богатъ человѣкъ и славенъ именемъ хаджи Христо, онъ имаше дадени у патріаршею Цареградскою сто хиляди лева (подъ линия „грошове") и егда слиша убиеніе патриарховъ, утрови себе и умре“ (вж. и LХѴ, с 77). Въ „Нѣкоторыя свѣденія о правомъ берегѣ Дуная", събрани въ 1826 г. (LХІѴ с., 32) се говори за селищата на запорожцитѣ при устието на Дунава — въ сегашнитѣ села Горни и Долни Дунавецъ, следъ като некрасовскитѣ казаци отишли да живѣятъ другаде. Тамъ се казва: „Запорожцы не платятъ никакой подати. Порта отводитъ имъ земли подъ селенія, даетъ на каждый курень по 300 левовъ (170 рублей) и по 200 окъ (6000 фун­товъ) муки . .. Передъ симъ порта давала только по 200 левовъ ..." На с. 41 се говори за некрасовцитѣ, населяващи с. Саръ-кьой (на езерото Разелмъ), описва се странното право, щото въ случай на убийство убиецътъ да не се осъжда на смърть, „.. а взыскивается съ него пени 1200 левовъ, называемой плата за кровь..." Въ единъ свой трудъ (LIѴ, с. 336-338) проф. Б. Цоневъ описва ржкописа № 355 подъ заглавие „Сборникъ отъ първата половина на XIX вѣкъ, съ образи", намѣренъ въ село Околъ (Горни), Самоковско. Въ края на 27 листъ на този ръкописъ е написано „цѣна совсѣмъ пять лева 1839 г. Серафинъ видарскій". Проф. Цоневъ бележи удивенъ: „Забележи, левъ като монетна единица отъ 1839 г.“. П. Успѣнски (LII, с. 115) ни разказва, че монаситѣ въ Атонъ вѣрвали, че въ християнскитѣ времена тамъ са живѣли цакони (или лакони), изселени отъ Константина Велики, когато той решилъ да даде Атонъ на монаситѣ. И продължава : „Въ 1845 год. начальникъ Керасійскаго скита Іеромонахъ Неофитъ говорилъ мнѣ, что тотъ госу­дарь пригласилъ атонскихъ Цаконовъ служить въ полкахъ съ жа­лованіемъ по три лева въ день и когда они сошлись, отправилъ на 60 судахъ въ Анатолію, а другихъ въ Морею". Петъръ Динековъ (XVIII, с. 211) помѣства извадки отъ писма и дневникъ на Сава Филаретовъ, писани въ София. На 21 мартъ 1859 г. Филаретовъ е отбелязалъ въ своитѣ „записки": „Свещ. [енникъ] потерялъ треб­никъ и вл.[адика] за наказание собралъ съ него 1500 левовъ". Отъ будния духъ на Раковски нищо не можеше да избѣгне, макаръ тълкуването на фактитѣ често пъти да е погрѣшно, но винаги е съ родолюбивъ уклонъ. Така е и въ случая. Той ни дава описание и сведения за десеть стари български монети (ХLІѴ). На страници 103 и 104 четемъ: „Много българскы пѣнязи ся сохранили по коимъ отъ една страна са вижда изобразенъ народный Българ­скы знаменъ разиреньій левъ увѣнчянъ съ вѣнецъ славы. Азъ съмъ ви­дѣлъ нѣколико си срьбьрный и златны у частны лица, нъ не успѣхъ тогава да гы снема и изслѣдовамъ. Види ся, че този пѣнязъ съ лъвъ билъ твърде много разпространенъ по Българія и другадѣ. Турци после привзетия Българии за много время са употрѣблѣли българскьі пѣнязи отъ дѣ сж останали имяна въ употрѣбление имъ и до сега: грошъ, рупъ и рубе, пѣнязъ, нѣгли и други. Тии кога продаватъ нѣщо си за общо тържище, кликачъ имъ вика: биръ асланлъ, онъ асланлъ и др., т. е. излѣзло за цѣна за единъ лъвскы пѣнязъ, за десятъ лъвскы и пр. Въ Влашко и Богданско тукъ же ся съхранило да броятъ: унъ леу, дой леи и пр. и къти леи — колко лъвски грошове. Въ южни же страны Руссии народъ употрѣбляеше тойзи брой сколко левовъ или сколко левъ казватъ. А то е знайно, чи Влашко и Богданско, какъ-то южны страны Руссии са были обитаеми отъ Болгары и принадлежѣли са Бьлгаръмъ". Прави впеча­тление, че Раковски не взема подъ внимание, че тогава, когато той е чувалъ „асланлъ" и „леу“, то не се е отнасяло до българска монета, а до чужда, съ лъвско изображение. Нашитѣ нумизмати подтвърждаватъ думитѣ на Раковски само въ смисъль, че въ България, до поробването й, е имало само една монета съ лъвско изо­бражение — аспрата на Иванъ Шишмана. Отъ нея сж познати 11 разновидности (ХХХІІб, с. 144-146). Вѣрно е и друго, — че аспрата, като малка размѣнна монета, ще е била въ голѣмо количество. Но дали тѣзи български аспри не са били измѣстени скоро следъ поробването съ турски мангъри и равнитѣ имъ пулове и други, това не може да се твърди съ положителность. В. Ив. Келсиевъ (XXVIII) възпроизвежда раз­говора си съ Гончаръ, водачъ на некрасовцитѣ около Бабадагъ и Тулча (с. с. Саръкьой, Журиловка и Слава), станалъ презъ 1862 г. въ Цариградъ. Между другото Гончаръ му казва (с. 192): „Чрезъ тотъ самый Босфоръ переѣзжаю я это: на каикъ сѣлъ, взялъ, вотъ какъ теперь помню, за три лева (пиастра)"... Несъмнено е, че ще има още писмени указания за употрѣбата на думата левъ, като название на монета у насъ или тур­ската арсланъ (популярно „асланъ"). Еднакво съ тѣхъ е употребявана, споменатата вече, арабска дума еседъ (XXIII), отъ тукъ — „еседи", т. е. левъ и левски — друго название на същата монета. Коя е тази монета, ще видимъ по-долу. Сега може да се каже, че тя е била равна по стойность съ турския сребъренъ (беязъ) грошъ, по-късно пиастръ — най-разпространената и най-употрѣбяваната за обикновени нужди. Тукъ е мѣсто да се направятъ нѣкой изводи. Откъмъ половината на XVII вѣкъ до половината на XIX названието левъ или левски (турското „асланлж" и арабското „еседи") се употрѣбяватъ въ земитѣ отъ Бесарабия и Добруджа презъ Търновско и Софийско, та до Света-гора и Корчанско. Едва ли може да се съмняваме, че това явление (тъкмо за „левъ") е било ча­стично, т. е. само въ споменатитѣ мѣста, а не почти всеобщо... У с т а н о в я в а н е б ъ л г а р с к а м о н е т н а е д и н и ц а — у з а к о н я в а н е н а з в а н и е т о й л е в ъ. Отъ сведенията, конто се дадоха за монетитѣ презъ времето отъ XV до XIX вѣкъ въ Турция, Русия и Румъния, е ясно, че образътъ на лъва и думата левъ не са били забравени отъ българския народъ презъ време на робството. За това са способствували, главно, употрѣбата на холандския талеръ и българ­скитѣ аспри.докато тѣ са били въ обръщение, а също и на румънския лей, следъ 1867 г. Ето съ какво трѣбва да си обяснимъ, че когато следъ освобождението се е замислило за установяване на българ­ска монетна система, названието левъ за единицата се е нало­жило доста естествено, главно по навикъ и по подражение на румънския, подпомагано отъ съвпадението съ образа на лъва върху герба ни. Първо сведение, че нашата монетна единица ще се нарича левъ, намираме въ в. „Цѣлокупна България" отъ 7 юлий 1879 г. Тамъ се казва, че Петербургскиятъ дописникъ на в. „Post" съобщилъ, че паричната българска единица ще бъде левъ — равна на франкъ. За първъ пъть въпросътъ за установяване на монетната система и названието на разнитѣ монети у насъ се разглежда въ II Обикновенно народно събрание, въ заседанието му на 27 май 1880 г. (LХІІ). Трѣбва да се съжалява, че разискванията въ парламентната комисия и мотивитѣ къмъ законопроекта не са достигнали до насъ; а тъкмо тамъ би се очаквало нѣщо, което би ни обяснило по-подробно и мотивирано, защо се приема левъ като название на монетната единица. Остава да се задоволимъ само съ едно съкратено изложение на даннитѣ, конто се намиратъ въ стенографскитѣ дневници на Народното събрание. При разглеждане на законопроекта за българскитѣ монети до­кладчикъ е Тодоровъ. Чл. 2 се докладва така : „Монетна единица въ България е левътъ, който се подраздѣля на 100 стотинки (сантими)“. Министърътъ на финансиитѣ, П. Каравеловъ, и докладчикътъ обясняватъ, че „сантимъ" е пояснителна дума, защото на нѣколко пъти вече по данъцитѣ се решавало съ сантими. Вѣрно е, че вече два бюджета бѣха гласувани въ франкове. Нѣма да се спирамъ на подробноститѣ, но ще отбележа, че Ст. Стамболовъ е за „франкъ" вмѣсто „левъ" и за „сантимъ" вмѣсто „стотинка" — изобщо той е противъ побългаряванията — иска названията, приети въ Франция. Йосифъ Ковачевъ смѣта, че чисто народно название е левъ или асланъ, макаръ втората дума да е турска. Той добавя: „Ако вземемъ думата „левъ", съ това не ще се унижи стойностьта на нашитѣ монети, а ще бъде повече честь за народа ни, ако употрѣби историческото си название, което има тоже на герба си . . . Това название употрѣбяватъ и самитѣ власи". Следъ обяснението на до­кладчика, че присъединяването на България къмъ латинската кон­венция не ни задължава да заемаме и френскитѣ названия, както не са го сторили и други държави, чл. 2 се приема и названието левъ получава своето юридическо основание. Иречекъ бележи на 27 май 1880 г. (XXV б, с. 199): „Въ 10 ч. 10 минути се почнаха разискванията върху Начовичевия проектъ за монетитѣ. Тодоровъ докладва отъ трибуната... Стамболовъ за франкъ, сантимъ. Много се говори по филология; другитѣ бѣха за народнитѣ изрази. Йос. Ковачевъ иска златна монета Асенъ, умалително каже, отъ Александъръ (II). А Цаневъ и Баларевъ приканватъ къмъ „благоприличие", името на царствуващия господарь; ако се приеме Асенъ, ще има нужда отъ дисертация по това. Много се говори за алегоричнитѣ емблеми.. . За сега се приеха само медни и сребърни пари по 2 фр. Изцѣло взето приветливо и тихо заседание". Заслужава да се знае, че и въ съседна Румъния, при установяване името на монетната единица са възникнали въпроси отъ същия характеръ, както и у насъ. Пакъ на г. Моисилъ дължимъ следното осветление: „Когато Куза Вода се опита да насѣче народни монети (1860), пред­ложило се е, щото единицата да се нарича вече не лей, а ромънъ или романатъ; —опитътъ не е успѣлъ. По този начинъ, чрезъ закона отъ 1867 година, монетната единица остава лей, което се поддържа и до сега". За да завърша, ще трѣбва да отбележа още единъ фактъ въ духа на горнитѣ стремежи. С. Радевъ (ХLІІ) ни съобщава, че дѣдо Богоровъ предвиждалъ добавка въ чл. 8 на конституцията следното: „За погазване тоя законъ: първо плаща се глоба единъ слободникъ (левъ), втори пъть петь слободника и т. н." ... Любопитенъ е въпроса: нашата монетна единица би ли носила име левъ, ако на българския гербъ нѣмаше лъвско изображение? Привличамъ вниманието на онова, което стана въ Румъния тринадесеть години по-рано: макаръ че държавниятъ гербъ бѣше двуглавъ орелъ, монетата се нарече лей, въпрѣки предложенията, продиктувани отъ родолюбието — да се приеме дума отъ корена на названието на народа и държавата — ромънатъ или нѣщо подобно. Назва­нието лей, макаръ съществувало напоследъкъ само въ смѣткитѣ, се налага. Подобно нѣщо би станало и у насъ. „Асланъ грушъ" и лъвскиятъ гербъ се съвпадатъ случайно. Така че, лъвското изо­бражение на герба е само една причина повече да се приеме названието левъ на монетната ни единица, и нѣма защо да се съмняваме, че това би станало и въ случая, ако на нашия гербъ би било изобразено какво да е друго освенъ левъ.