К.ГЕРБОВ

Нов вид бозайник у нас - историята на едно откритие Птиците и бозайниците в Европа са едни от най- изследваните и проучвани родове още от 300 години насам. А наскоро се оказа, че в Странджа учени откриха нов вид бозайник- къртица, различна от обичайните за страната и за континента, по-малка от познатата, черна, със слепени клепачи, напълно сляпа. Нарекоха я Talpa martinorum- първата част на името е родова, получават я всички къртици. Втората я прави вече официално призната в света, а в случая е кръстена на руски учен, посветил живота си на изучаването на бозайниците, сред тях и къртиците на Балканите, в бивша Югославия и България. Как се е стигнало до откритието. Пред БГНЕС разказва д-р Недко Недялков, директор на Палеонтологичния музей в Асеновград и инициатор на експедицията, довела до сензационната находка. " Беше прието, че фауната на Европа е сред най- добре проучените на света, има много традиции и дори с новите молекулярно генетични методи не се описваха нови видове. Така че това откритие е наистина сензация в науката - в 21-ви век да се открие нов бозайник и то от добре проучена група. Това навежда на мисълта колко още има на места, които далеч не са толкова добре изследвани и то в Източна и Югоизточна Европа." Откритието на новия вид къртица не става, както лаиците си мислят - изведнъж се показва от дупката и си казваш - ха, нов вид! Оказва се, че началото на проучванията е още преди седем години. " Това стана бавно, с търпение, систематично. В България знаехме, че има два вида къртици, като европейската е по- широко разпространена включително и в нашата страна и че има още един вид, открит в района на Странджа, но дълго време този втори вид беше дискусионен, дали е един или друг, просто нямаше достатъчно материал за генетичен анализ, така че биваше причисляван от учените ту към един, ту към друг вид. По моя инициатива случайно при проучвания в Странджа планина намерих една костица около село Велика, събрахме още малко, анализирахме и още тогава разбрахме, че има нещо ново. После поради редица причини- и финансови, и лични, не успяхме да финализираме проучването, докато през 2017 година с колегата от Словения Борис Криштофек продължихме работата, организирахме експедиция и събрахме допълнителен материал от българската част на Странджа за морфологични и генетични изследвания, също така и проверихме достатъчно екземпляри в музеи и колекции по света, в Европа и Америка, сравнихме с всички известни видове къртици на Европа и се оказа наистина нещо ново, съвсем различно, непопадащо в описанията на нито един известен вид. Къртиците са сложна група и много си приличат наистина, доста сходни са и външно, и морфологично, затова може би този вид е убегнал от погледа на учените." Към откритието интерес проявяват и турските колеги на д-р Недялков, планират се съвместни действия. А откриването на нов вид бозайник за науката означава, че щом в този толкова добре проучен раздел има изненади, кой знае още какво крие Странджа при насекомите и безгръбначните. /БГНЕС http://www.bgnes.com/video/video/4605828/ П. С. Имам фототема за къртицата и считах, че това съобщение ще е по-подходящо да бъде отбелязано там. Но темата се оказа заключена.

И какво е доказателството, че след като Ловеч се е казвал Алиаа Селевли и преди 7 ноември, тогава Марин Поплуканов е бил председател? Това също се оспорва, даже и от самия Марин. Не съм твърдял, че смяната на името на комитета в Ловеч е станала заради смяната на председателя. Прочети пак това, което си цитирал. В Документалния летопис на Възвъзова се твърди, че в писмото от 7 октомври Алилаа Селевли се среща за първи път, но аз се усъмних и затова написах, че нямам доказателства. Оказа се, че го има в тефтера на Левски с бележки от юли 1872 г. Една от тях даже съм цитирал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”. Не може човек да помни всичко. В писмото от 12 декември е написано: „каквото има оставено у вас и у председателя”. Също: „у председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил”. У кой председател има пренесени от други комитети и невърнати комитетски пари? У Марин Поплуканов ли, който е в затвора в София? Как ще вземат от него оставеното и парите, та да ги „пренесат у Николча”, както иска Левски? Иван Унджиев изказва мнението, че в цялото писмо Апостолът имал предвид един председател и той бил поп Кръстьо. Същият председател е писал и писмото от 7 октомври. Когато Левски пишел своето писмо на 12 декември, обстановката била променена, но той с нищо не загатвал за някаква промяна в ръководството на комитета, е мнението на биографа. Както го е написал Левски това писмо, не става ясно у кого са комитетските пари и затова казах, че може и да се е подвел. Ако са били у поп Кръстьо, защо не се е срещнал с него да ги иска? Оповестяванията до окръжните центрове за смяната на псевдонима на Левски са в периода от края на ноември до средата на декември 1872 г. И не е ясно дали са изпратени писма на всичките центрове. Но не това е важното. Важното е, че едва в края на ноември Левски е решил да си смени псевдонима. На пълномощното на Йордан Стоянов (Фердинанд), издадено на 15 ноември 1872 г. подписът е Аслан Дервишоглу Кърджалъ. Пак тогава има и отделно писмо до Сливен, подписано със същия псевдоним. Тези факти опровергават твърдението ти, че Левски е сменил името си и имената на комитетите веднага след Арабаконашкия обир, който е проведен на 22 септември. С което искаше да оспориш друго мое мнение. Отдавна се канех да спра да ти опонирам. Имам си и други задачи. Не се занимавам с Левски и губя време, докато направя необходимата справка. А на теб не ти пука кое от нещата, които си открил и пускаш тук, е истина и кое не. За да се установи това трябва много да си чел и да имаш необходимата литература под ръка. Ти си този, който разводнява и извърта, Киров. Заяждащ се в детайлите. И сега ми тикаш „подхвърлените писма” понеже имали връзка с предателството. Тъй бил казал Левски. Предателство обаче няма. Ти откри ли кой е предал Левски? По някои въпроси изобщо не съм се занимавал, защото не съм се интересувал от тях. Ако имам нещо сериозно за излагане – пиша статия. Иначе в дискусиите се включвам, когато видя че се посочват неверни сведения. Затова ще се спра пак на това, което си отбелязал по-горе, защото не е вярно. „1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними.” НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087 Да, така е в Документалния летопис, но не е вярно, че през септември 1872 г. псевдонимите на комитетите в Сливен, Стара Загора и Лясковец са променени. Д. Страшимиров в „Извори”, откъдето е взето сведението, действително е написал над бележката „Преименуване на ЧК”, но след това обяснява: „Установяват се псевдоними за Сливен, Стара Загора и Лясковец за кореспонденция чрез тайната поща”. И помества бележката на Левски, в която той е написал: „От днес нататък ще познавате в место градът Ви, Сливен, така: Стамболлу Меемет Ефенди…” Следва и за другите два града. Става дума за първоначално даване на псевдоними, а не на тяхна промяна. И трите комитета са познати само с един псевдоним - посочения във въпросната бележка. Тя пък няма нито дата, нито месец, нито година. Страшимиров също не е уточнил кога е писана, но е публикувал две писма на Левски от април 1872 г. с адрес: „чрез Стамболлу Мехмед Ефенди”.

„заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу”, го няма отбелязано в писмото. Това е коментар на съставителката. За замяната се подразбира по подписа, за който казах, че е „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.” В писмото до Христо Иванов вече специално е отбелязано „от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Но това не е окръжно писмо, а дали има такова, не се знае.

Промяната на посочените псевдоними не е станала във връзка с Арабаконашкия обир, както твърдеше ти. По същия начин и промяната на Муратооглар в Алилаа Селевли е станала преди Левски да разбере за обира. По каква причина – не знам. Ако ще си играем на предположения, залагам на версията, че това е станало заради смяната на председателя. На мен ми върши работа тази версия, съгласно тезата, която изложих, но не я поддържам, защото не мога да я защитя. Иначе вече написах: „Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.” Това всъщност беше предложение да се откажеш да спориш, защото като нямаш факти, започваш да правиш предположения и да ги поднасяш като уж реални факти.

Няма да се включвам в дискусия и за „подхвърлените писма”. Но... След Арабаконашкия обир само Левски си е сменил псевдонима. На 12 декември 1872 г. той написва три писма. Освен до Алилаа Селевли пише писмо и до Сюлейманоглу Дауд, което е името на комитета в Голям Извор и преди обира. Третото писмо е до Христемага. Това си е пък псевдонима на Христо Иванов, пак от преди обира. Писмата на Левски до средата на ноември носят подпис Аслан Дервишоглу. Писмото до Пазарджик от 28 ноември е подписано: „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.” Има едно писмо без дата до Христо Иванов в Търново, в което пише: „По причините софийски печатът няма да се взема и дава известно време… от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Съставителите на сборника с писмата на Левски са отнесли това писмо към: „на или след 12 декември 1872 г.” Няма сведения Левски да е оповестявал всички комитети за промяната на псевдонима си.

Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..." Писмото от 7 октомври е изпратено от Алилаа Силевли. Виж го по-горе. Според теб излиза, че Величка е Алилаа Силевли или Селивли - изписано е по двата начина, Левски го изписва по трети. Този псевдоним се появява за първи път в това писмо и после в писмото на Левски. По времето на Марин Поплуканов псевдонимът на Ловешкия комитет е бил Муратооглу. А че поп Кръстьо е бил председател на Ловешкият частен комитет, е отпечатано от Каравелов във в-к „Независимост” още на 11 август 1873 г.

Може и да не се е подвел. Отговор на писмото от 7 октомври Левски е писал на 12 декември. Тогава вече той със сигурност е знаел кой е написал писмото и затова отговорът го е получил поп Кръстьо. Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията. Възможно е поп Кръстьо действително да е избран за председател, но това да е станало, още след като се е разбрало, че Поплуканов и Пъшков са престанали да се занимават с комитетските работи, а не както смята Х. Иванов, след като са ги арестували. Възможно е и той сам да е поел тези функции. Така смята и Никола Обретенов. Той не знае, че писмото е писано на 7 октомври, а предполага, че е от времето, когато вече в София се води извънредния съд. Пише: „Когато Васил Левски излиза за последен път от Ловеч, поръчва на приятелите си да му пишат в Сопот или Карлово. От Стара Загора той отива в Пловдив да се срещне с Найден Геров и го разпита по делото в София. Облечен като въглищар, с кон, натоварен с два чувала въглища, спира пред дома на Найден Геров. Тоя, като го видял, изтръпнал, разказал му, че пред извънредния съд в София всичко било открито, и изказал мнение, че Левски трябвало веднага да избяга през Цариград. Но Левски не направил това, а отишъл в Татар Пазарджик. Тук приятелите му дали същия съвет. От Пазарджик отива в Сопот, а после в Карлово. Тук се крил в девическия манастир няколко деня при леля си калугерка. Тук намерил две писма от Ловеч. Едното писмо било от приятелите, които му писали — по никой начин да не отива в Ловеч, защото градът бил пълен с шпиони и полицията го търсела навсякъде, като обещавала на тогова, който го предаде, 50 хиляди гроша. С другото писмо председателят на комитета в Ловеч го викал да отиде там. Васил Левски знаеше, че той е председател на Централния комитет в Ловеч, Марин п. Луканов — подпредседател, Д. Пъшков — член, Ив. Драсов — секретар, и поп Кръстьо — касиер. Той също знаеше, че Марин п. Луканов и Пъшков са запрени в София, Ив. Драсов е избягал в Чехия, гдето постъпил в университета, и само поп Кръстьо оставаше в Ловеч. Затова от Карлово през Троян Левски се примъкнал в Ловеч да накаже поп Кръстя и да вземе колкото комитетски пари има у него.” Не съм експерт графолог, но не само общият вид на написаното, но и още един факт се набива в очи. Съпоставил съм писмото от 7 октомври 1872 г. с извадка от Дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица”. Тя е от требника на попа, а експертизата, която е потвърдила, че писмото е писано от него, е работила точно с „Кръстьовия требник”. И през 1879 г., когато е писана дописката, поп Кръстьо е запазил правописа си да поставя тирета между изреченията. В книгата „Въпросът за залавянето на Апостола на свободата” има факсимилета на две писма и една разписка, писани от Марин Поплуканов, в които липсват такива тирета.

Киров, пишеш глупости! Как Поплуканов ще кани Левски, след като той е от тези: „сичките, се изплашиха от една топурдия… Те мислят да не дохождаш скоро тука”. Та нали Левски се оплаква на 16 септември на Каравелов от Грую, т. е. Марин Поплуканов: пишел му „да не дохожда” в Ловеч. И искал да хвърли „припас, тефтери и пр.” в заходът (клозета). Та по това време Поплуканов не се е чувствал вече член на комитета А Д. Попов пише на 3 октомври на Каравелов: „В Ловеч един от най-добрите работници Д. Пъшков все за тия негови своеволия [на Левски], отказал се е вече от работа.” Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя. Киров, ти чел ли си какво пише в това писмо? Писано е от човек, който не може да справи с това, с което се е справял бившият председател. Оплаква се, че: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги испращам — От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя че от нашити баджеци цървули нема да станат. Сички ти ся исплашили от една тупурдия, а по нататък незная що ще бъде. — Сичко на мене облегнало, пак аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Ве­стниците ти стоят у мене, както и другити ти книги. Не зная кому и как да ги распратя. — Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз бих рекъл да додиш да ся споразумейми какво и как има да работим.” Киров, ти не четеш какво съм пуснал. Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал).” Ами това е точно така в писмото от 7 октомври: поп Кръстьо иска да се види с Левски, за да се споразумеят какво ще работи. Христо Иванов пише: „Васил Левски… му писал [на поп Кръстьо] едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа.” Това се отнася точно за пространното писмо на Левски от 12 декември.

Христо Иванов пише в спомените си, че след залавянето на Д. Пъшков и М. Поплуканов, поп Кръстьо станал председател на Ловешкия комитет. Кръстьо пише и писмото до Левски от 7 октомври, където споменава: „Сичките се изплашиха от една топурдия..” Писмото на Левски от 12 декември е изпратено до поп Кръстьо. Той е човекът, който е събрал парите и книжата на Ловешкия комитет (всъщност те са били у него) и ги е предал на Сирков. Параскев Стоянов в „Материали за историята на град Ловеч е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.” Христо Иванов: „[Левски] Като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръсю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа. (Христо Иванов – Големия. Спомени. С. 1984, с. 84; Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С. 1987, с. 302) Разбира се в горните спомени пак има неточности, но може да се види къде е истината. „Осем-десет хиляди” са 8 000 – 10 000. И са били на поп Кръстьо, който явно е искал да издава църковен, а не революционен вестник. Революционният го е издавал Л. Каравелов. В Ловеч е имало кръг от „учители и по-либерално настроени ловешки духовници като поп Кръстьо”. Последното го е написал Феликс Каниц. Това съм го споменал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”.

Парите за осемте пушки са съставлявали 8 000 гроша, но Левски не е изпратил такива пари. После изпраща известието за поп Кръстю, където пак става дума за 8-10 000 гроша, но и той не заминава за Букурещ. Така че тук можем само да гадаем за какви пари става дума. Освен това в писмото до Каравелов Левски пише, че поп Кръстьо „щеше да отиде в Ибраила да го издава”. Което подсказва, че парите са били негови – на попа, а не на комитета. Каквото е имало на комитета у поп Кръстю, той го е предал на Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” В писмото от 12 декември пише: „У председателя има принесени от други комитети пари…” По-нататък: „…пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” Левски като е видял, че парите на председателя не са у Николчо, вероятно е искал да ги търси от Величка и поп Лукан.

Сумата я сочи Филип Симидов. Явно има някакви легенди, че Левски и хората му са събрали много пари. Но всичко, което е получил Левски го има записано в тефтера му и разни бележки, които се намират и днес в архива му. Няма големи суми. Дори тези 15 000 гроша не са записани, защото са дадени директно на Поплуканов от комитета в Търново и когато поп Кръстю е искал да ги заприходи, се оказало, че парите вече били изхарчени. Поплуканов е получавал пари, но съгласно чл. 6 на устава е трябвало да ги предава на касиера, който да ги заприходи в комететската книга и да издаде разписка за получената сума. Сам Левски пише през юли 1872 г., че е останал без жълтичка. Разбираме, че дори е задлъжнял на комитета в Букурещ с 590 гроша: има запазена разписка по този случай, подписана лично от Левски. А Поплуканов е бил с него. Ще кажеш не е носел парите. Но на 6 август с. г. нали Левски, след като се е завърнал в Ловеч, пише на Каравелов: „Питай французинът за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици, сега да ми отговорите, та да пратим и парите”. Защо не е изпратил тези 500 лири, с които е можело да поръча 50 пушки, ако са били по 10 лири?

Киров, объркал си се нещо. Но вината не е твоя. Чел си писмото на Левски до Каравелов по новото издание на „Васил Левски - живот, дела, извори”. В оригиналното издание от 1929 г. е записано: „Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша". Така е и в оригиналното писмо. Но има нещо по-интересно: втората част на разказа на отец Матей. Цитира я Димитър Панчовски в „Последните дни на Васил Левски”: Не по-малко интересен е резултатът от втората част на разследването, направено от отец Матей Преображенски и Косьо Инчоолу от Ново село. Ето как го предава авторът на разглеждания материал (отец Николай Иванов – б. К. Гербов): „Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…”

Не е сувенир като тези, които се поставят на маса или във витрина. Това на главата отгоре е халкичка за окачване на верижка или ремъче. Става дума за вид амулет. https://deskgram.org/p/1776937266602596736_1633284970 Snake Goddess Pendant Necklace

Miniature Minoan Snake Goddess - LVSAGE Minoan snake goddess figurines - Wikipedia

Ако има някакъв паралел между историческата истина и написаното за „България” и „българите” в Гестата, той може да се изясни донякъде, като се пренесат споменатите събития в годините, когато България е завладяна от Византия. Ще обърна внимание на моменти в анонима, в които се вижда връзка с действителни исторически събития. След падането на България под властта на Византия се появява византийската тема България, която е съседна на Унгария. Между Византия и Унгария произтичат няколко войни, които се водят главно на бившата територия на България. „Вождът на България” всъщност е „дук на България”. В латинския текст на Гестата е отбелязано: „magnus Keanus, preavus ducis Salani, dux de Bulgarie”. . Сам авторът на анонима е обяснил, че „дук” или „дука” е управител на крепост, а не на държава. Бележката на съставителите на ЛИБИ правилно обяснява, че това е византийска титла. От едно сведение на Йоан Зонара разбираме, че византийският управител на тема България се е наричал „дук на България”. Значи Кеан може да се приема като управител на тема България, изпратен от византийския император отвъд Дунав, да завладее земите там. Горният текст от Гестата се отнася за една от византийско-унгарските войни, когато унгарците стигат до Ихтиманския проход. От друго известие на Зонара и обяснението на съставителите на ГИБИ разбираме, че след завземането на Ихтиманския проход, между Византия и Унгария в София е сключен мир. Сключването на мира край София е станало с участието на византийския император. При този мир той признава като граница с Унгария точно Ихтиманския проход (това го четох някъде). По този начин може да се разтълкуват и други текстове от анонима и да се види по какъв начин, използвайки най-различни източници, авторите му (той е редактиран многократно) са създали това, което правилно е определено като роман. Включилите „Деянията на унгарците” в ЛИБИ са обяснили много добре какво представлява това „четиво”.

Йончев, ще ти помогна, като ти обърна внимание на няколко важни сведения: Кеан бил дошъл в отвъддунавските земи „с помощта и по съвета на императора на гърците”. На Менеморут пък, господар бил византийският император. А Салан получил в помощ срещу унгарците голяма войска, изпратена от императора на гърците. Отчитай и тази „гръцка връзка”. Защо гърците са помагали на отвъддунавските вождове поне три поколения: от дядо Кеан до внука Салан? Ако те са били българи от времето на Крум и Симеон (а не когато България е под византийско владичество, което е по-добрият отговор) коя българска владетелска фамилия е имала толкова силни роднински връзки с византийския император или по-скоро императори, та те са помагали през цялото това време на отвъддунавските вождове. Менеморут и той ли е бил в роднински връзки с Кеан и Салан?

Въпросът не е към мен, но понеже става дума за заблуждение, установено от авторитетни историци, ще взема отношение по него. Както се вижда от съобщението, Арнулф изпратил пратеници с дарове при българите и техния княз Владимир и поискал „да не се позволява на моравците да закупуват оттам сол”. Става дума да не се позволява купуването на сол от България. Трансилванските солници вече са били под властта на Арнулф и спирайки доставките на сол от България, той е искал да наложи икономическа блокада на Моравия. А къде е била България, се вижда от маршрута на пратениците. Пътуват по Сава към България. Значи по Драва вече няма български управители. Много важна тук е и информацията, че през 892 г., още по времето на Владимир, унгарците са били вече в Панония. Това трябва да се отчита, когато става дума за стълкновенията между българите и унгарците по това време и след това.

Унгарският аноним е поместен неправомерно в издание, претендиращо да се зове „Извори за българската история”. Той е толкова исторически достоверен, колкото и книгите на Фани Попова-Мутафова за Асеневци.

Няма да разваляме картинката! Ще прочетем какво още е писано за Менуморут в същия източник. Сърцето на Менеморут може да е било българско, но господар му е бил императорът в Цариград. Това и по повод на писаното от Евристей: Отвъддунавска България е една колония , която е управлявана от български и от зависими от Плиска елити/управители.

Това е сведение на Айнхард, взето от ЛИБИ 2, с. 31. След като победил аварите Карл покорил „двете Панонии и лежащата на другия бряг на Дунава Дакия”. Според бележка 9 на съставителите на ЛИБИ земите на Дакия били български. Няма бележка обаче, откъде е взето това сведение. А сведение, че земите на север от Дунав са били на франките има. Цитирал съм го вече няколко пъти. Според Повест временных лет в 898 година покрай Киев минали черните угри, т. е. унгарците. Годината очевидно е определена не съвсем точно, вероятната година би следвало да е 892. Идвайки от изток, угрите преминали река Днепър и се устремили на запад през големите планини, наречени Угърски [днешните Карпати], воювайки с живеещите там франки и славяни. По тези места първо се били заселили славяните, а после франките превзели тяхната страна. Угрите от своя страна изгонили франките, завзели земите и заживели със славяните, подчинявайки ги под своята власт. От тогава страната започнала да се нарича Угърска [Унгария].

Ами ето още една статия с мнения на народа по нея. Прочети ги внимателно. Според мен тук имаме точно "обратното". Божидар Димитров откри очевидната връзка между Александър Македонски и българите На мен най ми хареса това мнение. Божидар Димитров като историк беше националист-популист. През последните години се престара в това отнощение и народа разбра каква "история" твори. Затова и мненията са меко казани неласкави.

Божидар Димитров не е бил професор: „Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“[12] Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.Божидар Димитров – Уикипедия Божидар Димитров не популяризираше българската история, а измисляше исторически митове, които се харесваха от народа. Пример, който ми попадна наскоро История - На Шипка опълченците спечелиха войната - Стандарт

Първата задача на Сюлейман паша е била да спре настъплението на руските войски към Одрин. Съвсем естествено е било корабите с войските от Черна гора да спрат при Деде Агач и оттам по ж. п. линията бързо да стигнат до Одрин. Следващата задача на Сюлейман паша е била да се съедини с османските сили в Северна България. В „Илюстрована хроника на войната” в брой 24 от август 1877 г. се прави коментар и анализ по този въпрос. След отбиване на настъплението в Тракия, руското командване взело мерки, като започнало да мобилизира допълнителни сили. Турското командване от своя страна своевременно изготвило план, според който, трите турски армии на Осман паша, Сюлейман паша и Мехмет Али паша е трябвало да ударят едновременно руските войски, разположени в триъгълника Никопол-Русчук-Шипка. Сюлейман паша е трябвало пръв да започне атака по линията Габрово-Търново, добре защитена от руските войски. Затова са му дали допълнителна войска - да пробие отбраната на Шипка. Акцията е била синхронизирана и решена от главното турско командване.

Аз пък попаднах на информация, че на 9 септември 1944 г. в София не е имало танкове с руски войници. Руското посолство отбеляза 9-ти септември и съветските ...

„Засега остава неясно защо една от най-големите немски корабоплавателни компании по онова време именува един от корабите си „Bulgaria”. Дали е акт на трудно обяснима дипломация към страната ни, или е резултат на стечение на обстоятелства, т.е. необходимост да се подберат пет географски обекта, започващи с латинската буква „В”. Или нещо друго? Все пак забележителен е фактът, че през периода 1898 – 1917 г. от общо 19 години един голям немски кораб в продължение на 18 години рекламира името на страната ни от двете страни на Атлантическия океан.” изследвания :: НЕМСКИЯТ КОРАБ „BULGARIA” (1898 Г.)