К.ГЕРБОВ

"Денят Богоявление е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата.” Това е църковният смисъл на действието „хвърляне на кръста във водата”. Хората го вадят, за да не го отнесе реката. Той е дървен, за да може да плава. Религиозното действие е: осветява се водата. Към него вече идват народните поверия: Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. https://www.pravoslavie.bg/Интервю/кръщение-христово-богоявление-йорда/

Не е L. Beron, а е L. Berán. Монетите са сечени в Будапеща и автор на художествения проект е Лайош Беран – унгарски скулптор и медалиер. Бил е първи гравьор в монетния двор в Будапеща. В 1930-1940 г. е създал пластичните модели на някои монети на България. https://ru.wikipedia.org/wiki/Беран,_Лайош https://en.wikipedia.org/wiki/Lajos_Berán

В доклада на Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната и Емил Караниколов – министър на икономиката е записано: „По цена и схема на плащане: … САЩ – потвърждават офертата си за еднократно заплащане на целия пакет след подписване на Договор за изпълнение (LOA). Декларират готовност за намаляване на оферираната цена на етап LОA и по време на подготовка на договора….” доклад - Министерство на отбраната. https://www.md.government.bg/bg/doc/drugi/20181221_Doklad_MO_MI_boen_samolet.pdf?fbclid=IwAR2nHmVjyIj2pKU-9FLv4fQbxwiyZIb1HGWfnWJBJWFEuGn-w4udEfPsnBo

Смяната на процедурата може да накара Швеция да съди България. http://afera.bg/слагачеството-на-цецко-и-сие-за-f-16-само-и.html

И защо тогава се прави конкурс за избор на самолет? И от подалите оферти фирми се искаха допълнително подобрения на офертите? Затова и реакцията на шведите е като на хора, които са прекарани и са послужили за параван на българските управници. Пропуснали сте явно тази информация от 8. 12. 2018: „Решението за новите изтребители за българските ВВС ще бъде политическо и ще бъде базирано на българските национални интереси и стратегически партньорства. Това е уверил председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов по време на работна среща със старши директора по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ Фиона Хил, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.” http://www.glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/cvetanov-v-sasht-reshenieto-za-novite-iztrebiteli-shte-e-politichesko

И защо тогава се прави конкурс за избор на самолет? И от подалите оферти фирми се искаха допълнително подобрения на офертите? Затова и реакцията на шведите е като на хора, които са прекарани и са послужили за параван на българските управници. Пропуснали сте явно тази информация от 8. 12. 2018: „Решението за новите изтребители за българските ВВС ще бъде политическо и ще бъде базирано на българските национални интереси и стратегически партньорства. Това е уверил председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов по време на работна среща със старши директора по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ Фиона Хил, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.” http://www.glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/cvetanov-v-sasht-reshenieto-za-novite-iztrebiteli-shte-e-politichesko

И защо тогава се прави конкурс за избор на самолет? И от подалите оферти фирми се искаха допълнително подобрения на офертите? Затова и реакцията на шведите е като на хора, които са прекарани и са послужили за параван на българските управници. Пропуснали сте явно тази информация от 8. 12. 2018: „Решението за новите изтребители за българските ВВС ще бъде политическо и ще бъде базирано на българските национални интереси и стратегически партньорства. Това е уверил председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов по време на работна среща със старши директора по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ Фиона Хил, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.” http://www.glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/cvetanov-v-sasht-reshenieto-za-novite-iztrebiteli-shte-e-politichesko

Офертата на американците е избрана по критерии, които за сега не се казват какви са. Цветанов се опитва да замаже положението. Коментира цената на изтребителите Ф-16 за България: "Имаме съгласувателна процедура. След решение на МС парламентът ще се произнесе и ще даде мандат на правителството, което вече да влезе в детайли и възможност за намаляване на цената, защото досегашният етап и фазата на процедурата, САЩ не могат да предоставят цялата информация по време на течаща процедура, а когато вече има определен избор, когато вече има решение за финализиране на сделка, тогава вече се влиза в тези детайли и ако тогава те не отговорят на тези изисквания, тогава съм убеден, че може би действително може да се премине и към вторият участник в тази процедура". Цялата работа е ала-бала. Не е ясно кой в крайна сметка е взел парите и за какво.

Ти протокола на комисията не го ли приемаш за официален документ? А сведенията на Пъшков, записаното от Параскев Стоянов? Не съм казал такова нещо. Написах, че е без значение дали са го проследили или не. Нямам намерение да споря с тебе. От наличните сведения всеки си приема някои неща, пък други отхвърля. Ти приемаш за приемливи тези факти, които аз не ги приемам. Левски не е разпознат в Ловеч и за това е изпратен в Търново. Разбира се, ти можеш и това да оспориш. Но Али чауш е казал на Христо Латинеца: „Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало. По-нататък ти, Христо, по-добре знаеш от мен какво е ставало с вас.” Много ми е интересно ти на какво смяташ да базираш доказателствата си кой е "предателят" на Левски?

Има много сведения, отнасящи се до Левски и неговите съратници, но аз не съм се занимавал подробно с всичките. Много от тях си противоречат едно на друго. По едно време ги четях, но те непрекъснато се увеличаваха, като си купех нова книга. Както виждаш реагирах едва на последния ти пост, където има важни според мен неща и аз съм ги проучвал по-детайлно. Пуснал си сведенията какво бил казал Юсеин Бошнак, но има още два-три варианта. Както виждаш, според Иван Драсов Ю. Б. разказал, че след като поп Кръстьо си отишъл, юзбашията го повикал и му казал да отиде с потеря и да залови Левски в Къкринското ханче. Според Д. Пъшков, обаче, Ю. Б. , казал че каймакаминът го повикал и му заповядал да отиде в Къкринското ханче, а бейовете му обяснили, че поп Кръстю съобщил къде ще е Левски. Пъшков през 1926 г. е изпратил и писмо до Страшимиров, което последният е публикувал в книгата си. В писмото пише: „Бошняк Юсин Онбаши, като се завърна от бегството през Руско-турската война разказа ни с Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков в 1877 г. следующето: Повика мя началника на джендармерията хаджи юз бащи (хаджията сотник или началник на сто души, справете се с Христа Луканов за собственото име на хаджи юзбаши) и ми каза да утида при каймакамина, явих се при него, той ми каза, тъзи вечер Васил Левски, когото търсим ще бъде в село Какрина ханчето, отбери няколко добри стражари и идете за да го уловите, но ако стане нужда. да стреляте, гледайте да го запазите жив, защото много ни трябва. След това излязох от кабинета на каймакамина в коридора срещу кабинета му, бяха са събрали на крака няколко от чиновниците и говореха, спрях се при тях и чух от хаджи Мехмед-а Черибашийски, които каза, че тъзи вечер Левски ще бъди в Какрина на ханчето и ще бъде уловен, запитан от къде знае това, каза преди малко говорих с каймакамина, той каза че поп Кръстю му казал, тъзи вечер Левски ще бъде в с. Какрина на ханчето. За стражара при този пост по срещата с Левски, нищо не можих да науча.“ (с. 717-718) Д. Панчовски предполага, че „в последното изречение по-вероятно е да е било написано в оригинала „мост“, а Страшимиров да го е прочел като „пост“, или пък да е печатна грешка. Във всички случаи е очевидно, че става дума за срещата на Николчо Цвятков и Левски със стражарите при Пази-мост.” Значи Али чауш действително е докладвал за случката при Пази мост и в резултат на това е организирана потерята. Но Ю. Б., както сам си признава, не е разбрал какво точно е станало и си съчинява за поп Кръстю на основа на слуховете. Аз повече вярвам на разказа на Али Чауш, според който именно той разказал на юзбашията и после на каймакамина, че е срещнал съмнителен човек, и тогава е бил извикан Юсеин Бошнак. За мен въпросът със залавянето на Васил Левски е добре документиран. Али чауш казва пред Христо Латинеца: „… той ми каза: „Аз съм от Ловеч и отивам на лозето си да видя колко тор са стоварили.“ Аз още тогава се усъмних, че този човек не е чист, защото си припомних, че и друг път съм го виждал, когато пък ми каза, че бил от Свищов.” В тази история няма никакво значение колко е бил часа, имало ли е видимост, как е бил облечен Левски, важни са думите „усъмних се”. След това Али чауш докладвал за случката, решило се, че срещнатите ще нощуват в Къкрина (нали Николчо имал роднини там) и каймакаминът наредил да замине потеря с десетина души под командата на Юсеин Бошнак да ги заловят. Димитър Пъшков в спомените си разказва за въпросната среща на Али чауш с Левски, на която той му казал, че бил търговец от Свищов. Разказва я и на Параскев Стоянов, който в „Материали за историята на град Ловеч" е отбелязал: „П[ъшков] разправя, че Левски бил много смел: веднаж на разходка на Дръстени, до воденицата, срещнали Али чауш (и сега жив – виж разпита му по-нататък), старши стражар, който попитал Пъшкова за приятеля му (за Левски). Левски веднага се обади и каза, че е от Свищов, че бил бакалин и дошъл по вересии.” По- нататък в „Материалите” има и такъв запис: „23.5.1901 год. Али Чауш Ибрахимов, ловчалия… Не знае за поп Кръстя, понеже по онова време служил в Троян. Виждал Левски и в Ловеч, и в Троян, но знаел, че бил търговец. Ааза бил тогава Митю Попкостов (+); той бил тогава, когато преглеждали [?] на Левски и на други книжата… Когато арестували Левски, каймакамин бил Хасан бей. Парите, намерени у Левски, около 3000 (?) лева, били раздадени на Хюсеин Бошнак и на другите заптиета. Те били около десетина души. Между тях при арестуването на Левски били: катил Хусу чауш, Дервиш чауш (конник), също и Хюсеин Бошнак.”. И други неща е казал Али чауш, но само това се отнася за Левски. Питал ли го е доктора за случката при Пази мост, не е ясно. Може и да си наложил автоцензура. Но и „Виждал Левски и в Ловеч, и в Троян, но знаел, че бил търговец” е достатъчно, за да приемем за достоверни думите на заптието, че срещнатия лозар му се е видял съмнителен и е докладвал за него на началството си. Действията по-нататък също са документирани в протокола на специалната комисия в София, издаден на 14 януари 1873 г. Там в началото пише: „… чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той [Левски] биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен…” Лаврите са били за каймакамина, защото той е решил да прати потерята. Както се вижда от протокола, тя „настига” Левски, а не му прави засада. Важно е и сведението на Али чауш: "Ааза бил тогава Митю Попкостов (+); той бил тогава, когато преглеждали [?] на Левски и на други книжата…" Явно става дума за книжата, които е носил Левски със себе си и се е опитал да ги изгори, но не е успял.

Това което си цитирал, може да се анализира по съвсем друг начин. Сам си написал какво казва Али: „Измина още време, докато Асан дойде и ми разправи, че съмнителният човек минал направо през лозята и нивите, но никъде не спрял, а се упътил към шосето за Севлиево.” „Упътил се към шосето” е казал Али чауш. Т. е. заптието не е видял Николчо и Левски да се срешат, с каквато опорна точка и двама геодези един журналист беше „доказал”, че от мястото, където са били турците, не може да се види въпросната среща. Али Чауш казва Къкрина, а не Къкринското ханче. Не споменава като отидат там, къде са щели да претърсват най-напред. А защо са се насочили към ханчето, отговорът може да намерим в казаното от Юсеин Бошнак: „Веднага след това юзбашията ме повика и ми заповяда да зема колкото може повече стражари, да отида и запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим. Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта.” Чакали уж да прехвърли нощта, пък видели, че вътре свети и почукали?! По логично е потерята за Къкрина да е тръгнала с намерения да претърси някои, може би предварително набелязани места. Приближавайки се към селото, вижда, че ханчето свети. Насочват се направо там да проверят какви са тези хора. А и Али чауш е знаел на кого е хана. Светлината в хана е насочила потерята към него! И предварителна засада не е имало. Христо Латинеца като е излязъл, не е имало никой. Като се е върнал, турците вече са били заградили ханчето. Те отдалеч са видели светлината и са дошли направо в ханчето, откъдето се създава представата, че предварително са знаели, че Левски ще бъде там. Защо реши, че Левски се е правел на турчин? Българите по това време са носели турски дрехи: потурите и елека са турски дрехи, а не български! Другите дрехи са били панталон и сако, но това са били „френски дрехи”. Минко Марковски също дава подобно сведение. Посещавайки Троян през юли 1872 г. Апостолът бил облечен в „турски костюм, т. е. дрехи от такава носия, каквато въобще се носеше от плевенските търговци в онова време - дебели абени потури (колчаклий гащи), шаячен карнобатски джамадан; върху него тоже от същата материя гайтанлия чепкен; около кръста му голям червен пояс и на главата му пюскюллия фес”. От 7 октомври има само едно писмо и то е занесено преди 12 декември. Левски на 12 декември пише: „В писмото Ви от 1872, 7 окт[омври] е [отбелязано] да не дохождам скоро в градът Ви, защото можело да стане [опасно]!... А председателят ви, в писмото Ви по негово мнение, [смята] да до[й]да, та да види какво трябва да се върши, защото, според както ви виждам от вашите кожи цървули на ставали!... По думите на председателят ви о[т]правих се да до[й]да в градът ви и да се срещна с някой и друг веднъж за[в]сакога… Току да тръгна за в градът ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка...” Левски вече е щял да тръгва за Ловеч по повод писмото от 7 октомври, когато получава писмото за подхвърлените писма! В писмото от 7 октомври са изразени мненията както на членовете на комитета, така и на „председателя”. Написано е: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Вестницити стоят у мене, както и другити книги. Не зная кому и как да ги распратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз би рекъл да додиш, да ся спорязумейми какво и как има да работим.”

При добавките в Манасиевата хроника са използвани сведенията от хрониката на Йоан Зонара. А в нея се разказва за битката при Дунав и преминаването на българите през Дунав, но не се споменава кой ги е водил. Няма ги и славяните. Атонските български възрожденски историци са ползвали съкратения и объркан руски превод на Мавро Орбини. Орбини, обаче, в „Царството на славяните” от 1601 г., т. е. преди Блазиус Клайнер от 1761 г., е привел разказът на Теофан за заселването на българите в Тракия изцяло. Но и Орбини се е объркал и е приписал този разказ на Павел Дякон. Освен това се е подвел от писанията на други историци и така се е появил Батай, който „поставил началото на българската власт в Тракия”. Съжалявам, че предадох разказа на Орбини със съкращение. Точно в съкратеното се споменава Аспарух. Ето целия разказ по превода в българско издание от 1983 г.: "Така от свидетелството на толкова изтъкнати автори става ясно, че много преди папа Агатон българите са тръгнали от Волга и под предводителството на различни вождове са стигнали до Дунав и са нападнали Тракия. Говорейки за техния древен произход, Павел Дякон в книга 12 пише така: „Ще бъде от голяма полза да споменем за древния род на уногундурските и кутригурските българи. В земите на север от Евксинско море [Черно море], което може да се преплава, тече и се влива в Меотидското блато [Азовско море] една много голяма река, която прекосява Сарматия и се нарича Ател [Волга], а в нея се влива Танаис [Дон]; река Танаис води началото си чак от иберийските области, които, казват, се намирали в планините на Кавказ и като се спуска, надолу, влива се в река Ател, която е над Меотидското блато, а там, където Ател се раздвоява, тече пък онази река, която се влива в Меотидското блато и се нарича Евктис; после се връща в Понтийско море [Черно море] близо до Никропила и до носа, наречен Криометопон, сиреч Овенеко чело. От споменатото блато изтича река подобна на море и стига до Евксинското море, като минава през Кимерийския Босфор [Керченския провлак]. От тази река се вади тъй нареченият мурзилин и други подобни. В съседните области на изток чак до Фанагория или Ибер, които също се намират там, живеят много народи. По тия земи, та чак до реката Куфи [Кубан], в която се лови ксист, наричан българска риба, се простира стара Велика България. Тук живеят и ония, които се назовават противници на същото племе, от което са и те. По времето на Константин, който царувал на запад, Орбат [Кубрат], господарят на областта, наречена България или земя на котрагите, умрял [642 г.], като оставил пет сина, на които завещал в никакъв случай да не се разделят и да не стават слуги на никой чужд народ. Но скоро след неговата смърт петимата синове стигнали до свади и се разделили един от друг, всеки заедно с подвластния на него народ. Първият син, на име Бутай [Батай], спазил волята на баща си и до ден днешен стои на земята на дедите си. Вторият, наречен Контарг [Котраг], преко­сил Танаис и се установил отначало срещу владенията на брат си. Петият пък, като преминал Дунав, се установил с войните си в Аварска Панония, подчинявайки се на кагана; четвъртият спрял недалече от Равена, в Пентапол и останал подвластен на християнския император. Третият от братята, Аспарух, прекосил Днепър и Днестър и като се насочил към Онгъла установил се между Танаис и Дунав, защото това място му се сторило сигурно и мъчно достъпно от всички страни, понеже било разположено между тресавища и било заобиколено от реки. Това давало възможност хората му, смирени и кротки, да живеят в пълно спокойствие, макар и обградени от врагове. Така, след като се разпръснали в пет посоки и останали с малко хора, скоро от най-отдалечената част на Барзилия, наричана по-рано Сарматия, към тях се понесли голямо множество хазари, завладели бързо земите, през които минали, и стигнали до Евксинско море. Те провъзгласили Батай, първия от петимата братя за владетел [хан] на България и му наложили данък, който и до ден днешен им плаща. А императорът, като научил, че някакъв нечестив народ дошъл от Трипъл и опънал шатри отвъд Дунав, близо до Онгъла, и приближавайки Дунав, прекосил страната, която и днес е населена с християни, останал твърде огорчен. Затова заповядал цялата му войска да премине в Тракия и с новопостроената флота започнал война с българите по суша и море при Онгъла и по Дунав, като отправил към бойното поле войски и през Албания. Той доближил брега и наредил корабите да чакат там. Като видели, че към тях се насочва бързо такава голяма войска, българите загубили надежда за спасение и потърсили закрила в споменатото защитено място. Укрепили се отвсякъде и в продължение на три-четири дни не посмели да излязат от укрепените места. Ромеите от своя страна не предприели никакво нападение, понеже се страхували от близките тресавища: тогава българите, като разбрали, че ромеите са сломени и отчаяни, добили смелост и духът им се повишил. А императорът, понеже изпитвал силни болки от подагра и му се налагало незабавно да се върне да прави бани, с пет бригантини и заедно със семейството си отплувал, като оставил офицерите и войската, заповядвайки им да размахват копията и да оказват натиск срещу ония, ако случайно те решат да излязат навън, а ако ли не — да ги държат в обсада и непрекъснато да ги притискат и да стягат обръча около окопите. Но тия от ромеите, които били на коне, като говорели, че императорът бил избягал, победен от страха, се разотишли, без някой да ги преследва. Като видели това, българите тръгнали след тях, изклали мнозина, други ранили, преследвайки ги до Дунава. После преминали и него, стигнали до Борна [Варна], близо до Одесос, и тук забелязали къс земя, която им се видяла добре защитена, защото отзад бил Дунав, а отпред - тесни проходи, затворени от Евксинско море. Именно тази земя била владяна и населена предимно от славянски племена, за които казвали, че са седем на брой; северите били разположени отпред, където се намира теснината Верегава, откъм изток. На юг и на запад до Авария се намирали други седем подвластни племена. След като се разширили до тия места, българите много се възгордели и започнали да нападат и плячкосват ония замъци и владения, които били на Ромейската империя. Така императорът бил принуден да сключи с тях мир и за голям срам и почуда на ромеите да обещае да им плаща всяка година данък. Било невероятно да се чуе както от съседните, тъй и от далечни народи, че оня, който някога наложил данък на целия свят — от изток до запад и от север до юг — сега плащал данък и бил победен от народ като българите.“ Дотук говори Павел Дякон. А Ламберт Шафнабургски и Йохан Авентински твърдят, че Батай или Бутай бил онзи, който сразил Константин и му наложил данък, поставяйки началото на българската власт в Тракия. И поради голямото поражение, което той нанесъл на императора между Панония и Горна Мизия, освен дето се задължил да му плаща данък, императорът му отстъпил и двете Мизии. Така известно време живели в мир и спокойствие, без да вдигат оръжие един против друг."

Багренородни е допуснал грешка. Има такива и то доста сериозни в неговите съчинения. Аз съм отбелязал някои в темата за Ателкузу. Основанията ми да видя и тук възможна грешка е едно съобщение за заселване в Тракия на северни народи, които често са определяни от византийците като скити. Което обаче е станало не по времето на Юстиниан II Риноотмет, а на Юстиниан I Велики. Известието е на Прокопий Кесарийски. Политиката на Юстиниан спрямо кутригури и утигури … Докато тези варвари [кутригури и утигури] се сражавали помежду си, както казах, и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се възползуват от щастливия случай. Онези от тях, които се намирали като пленници у кутригурите и които възлизали, както казват, на много десетки хиляди, се укрили при това затруднение, вдигнали се набързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали в родните си места. Така в своето най-тежко положение те се възползували от чуждата победа. Императорът Юстиниан изпратил пълководеца Аратий при Хиниалон и останалите хуни с поръка да им съобщи онова, което се било случило в тяхната земя, и като им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от ромейската земя. Като узнали за нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убийства, нито да заробват ромеи, нито пък да правят друго нещо неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако тези варвари успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да останат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари някои от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари. Веднага две хиляди души от хуните, които били победени в сражението и бягали от утигурите, пристигнали в ромейската земя заедно с жените и децата си… Те отправили молба до император Юстиниан, той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия… ( ГИБИ 2, Прокопий Кесарийски, История на войните. с. 143-144.) В съобщението става дума за Тракия, но тогава така са наричани земите на Византийската империя, намиращи се на запад от Цариград. Багренородни пише, че преди да дойдат българите, Тракийската тема включвала планината Хемус и река Истър.

След „Летописецът Теофан говори: „Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя“, Паисий продължава така: „Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с малка дружина в Цариград.” Паисий е решил, че Илирик е бил завзет от Батоя, тъй като е ползвал руския превод на „Царството на славяните”, който е от 1722 г. Събитията са описани там накратко така: „Под вождением же Батая или Бутая разбили болгары войско царя Константина, тако, что он учинился дянником их, дабы имети мир с сим народом военным. Юстиниан сын Константинов, отказал дань давати болгарам, нападе на них внезапно, и разьежая во Илирике, разорил все оное место. При возвращении же бысть ему препятие в проходах узких от болгар, чрез которые едва возможе уити с великим побитием своих.” Преводът от 1722 г. обаче, се различава от оригиналният текст на Мавро Орбини, който предава събитията така: „Первый сын по имени Батай (Butaia), исполняя волю своего отца, остался жить в стране в краю своих предков, и живет там и поныне. Второй сын по имени Контраг (Contargo), перейдя Танаис, избрал местом своего первого жительства земли, лежащие против владений своего брата. Пятый, переправившись через Дунай, осел со своим народом в Аварской Паннонии, сделавшись подданным кагана, а другой [четвертый], придя в Пятиградье близ Равенны, сделался подданным христианского императора. Третий из братьев по имени Аспарух переправился через Днепр (Danapin) и Днестр (Danastri) и, придя в Огл (Honglone), поселился между Таной и Дунаем, найдя этот край безопасным и труднодоступным со всех сторон, поскольку он был расположен среди болот и отовсюду окружен реками… Павел Диакон. Ламберт Ашаффенбургский и Иоганн Авентин, однако, полагают, что именно Батай (Bataia), или Бутай (Butaia), разбил Константина и заставил его платить дань, и именно он положил начало господетву болгар во Фракии. В самом деле, после того, как он нанес императору судьбоносное поражение между Паннонией и Верхней Мезией, император, помимо обязательства платить дань, уступил ему и ту и другую Мезии. На протяжении некоторого времени они жили в полном мире и покое, ни разу не подняв друг на друга оружия, пока сын Константина Юстиниан, став императором в шестнадцать лет и руководствуясь в управлении только своими желаниями, не вверг империю в пучину бедствий. Он нарушил мир, заключенный с болгарами, и, разорвав договор, столь тщательно составленный его отцом, прекратил выплату дани. Устремившись в новый поход на западные земли, он приказал коннице двигаться на Фракию, желая разграбить болгарские и славянские земли. Посему на третьем году своего правления (как пишет Кедрин) он выступил с войском против Славонии и Болгарии. Дойдя до Салоников, он перебил великое множество славян. Одни из них покорились ему, уступив силе, другие — добровольно. Этого не случилось бы, не будь его нападение столь внезапным. На обратном пути болгары преградили ему путь через ущелья, и он смог вернуться лишь ценой огромных потерь.” (текстът е съкратен след многоточието) "Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град." Това не е в контекста на случилото се по времето на Константин и Юстиниан. Цитатът е от преди това. Паисий се е опитал да направи някакъв бърз преглед на българските "крале", но се е объркал.

Въпросният откъс има две заглавия, като и двете вероятно са поставени от преписвачите. Разделен е монолитния текст на отделни части според сюжетите. Вижда се, че главите вървят без прекъсване на поредността, тази за Кувер и Мавър започва с номер 195. Българската войска в текста няма. Заглавието на руския превод е по-приемливо, вероятно е редактирано по-късно: „За гражданската война, замислена тайно против града [Солун] от българите Кувер и Мавър”. В една бележка към руския превод на „Чудесата” се казва, че „по почти единодушното заключение на съвременните изследователи, авторът на „Чудесата” е живял в края на VI — първата половина на VII в. и неговата композиция се отнася за времето на управление на Ираклий 610-641. Посочва се Lemerle. Commentaire, 27-34. В „Бревиарий” на патриарх Никифор са дадени сведения и за двете събития – прибирането на пленените от аварите ромеи по родните места и въстанието на Кувер (Куварос в единия от ръкописите). И двете съобщения са отнесени към 635 г. и двете се отнасят за Аварския хаганат. „По същото това време [когато сарацините нападали Антиохия] Мария, сестрата на Ираклий, изпратила пари на аварския хаган и откупила своя син Стефан. Съблазнен от тези подаръци Аварът започнал да подбужда магистъра Аниан [Антониан] и той да изпрати подаръци за освобождаването на другите, които били взети за заложници. И това така и станало. По същото това време Куврат, родственик на Органа, господар на уногондурите, въстанал отново срещу аварския хаган и като подложил на оскърбление целия народ, който го окръжавал, го изгонил от родната земя. [Куврат] изпратил посланици при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си. А Ираклий му изпратил подаръци и го удостоил със сана патрикий.” Това е от книгата на И. С. Чичуров с преводите на „Бревиарий” на Никифор и „Хронография” на Теофан. Израза „въстанал отново срещу аварския хаган и като подложил на оскърбление целия народ, който го окръжавал, го изгонил от родната земя” в различните преводи на извора има различни трактовки. Но според мен става дума, че Кувер явно е освободил Сирмиум. Вероятно той е спирал аварите да не нападат повече Византия. Може и да е станал федерат. Византийците са били откупени. Кувер е освободил земята си. Така твърди Никифор.

След 632 г. българи в Панония няма – изгонени са от аварите. Има едно съобщение на Фредегарий Схоластик (в ЛИБИ 1, с. 389), за което Васил Златарски пише: „След отслабването на аварската мощ, особено подир разгрома в 626 г. и след смъртта на хаган Баян, в аварската държава избухнала вътрешна размирица, в която бил поставен въпросът, от кого трябва да се избере хаган — от авари или от българи. Двамата кандидати-съперници, един българин и един аварин, като събрали своите си, почнали ожесточена борба, в която спорът се разрешил в полза на аварите. Тогава девет хиляди българи с жени и деца, изгонени из Панония, се спуснали към границите на франкската държава и се обърнали към тогавашния крал Дагоберт I (628—639) с просба да им даде места за поселение във франкската земя. Дагоберт веднага заповядал да ги приемат в Бавария, като ги разположат смесено с франките, което и било изпълнено. Когато по тоя начин българите били пръснати по домовете на баварците, за да презимуват, Дагоберт по съвета на придворните си дал заповед на баварците в една назначена нощ всеки да нападне своите гости и да ги избият. Заповедта била изпълнена и само 700 души от българите успели да избягат тая кървава баня под началството на Алциок (Alciocus), който намерил прибежище във Венедската марка (in marca Vinedorum — Вендската), дето той останал да живее в течение на много години. Това известие се разказва под третата година от царуването на Дагоберт I, т. е. в 631/632 г.” [45] 45. Fredegarii Scholastici Chronica, lib. IV, стр. 72 в Mon. Germ. hist. Scriptores rerum Merovingicarum, t. II. Hannoverae, 1888, p. 157. — Marquart, Die altturk. Inschr., S. 86. Веднъж вече писах, че в разказа за Кувер и Мавър се говори за българи в Сирмиум, с които се смесили през годините пленените ромеи. Може въпросните българи да са били тези, които са изгонени. Но в самия разказ за чудото в Солун българи не се споменават. В българския превод е написано, че Кубер вдигнал „целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга „Изход”, т. е пришълците тръгнаха заедно със покъщнината и оръжията си”. В руския превод на „Чудесата” вместо „пришълци”, стои „прозелити”. Така е и в гръцкия текст. Едно от значенията на „прозелит”, действително е „пришълец”. И като еврейска дума тя първоначално означавала „преселник”, но по-късно се употребявала в смисъл на неевреин, който напълно споделял еврейската религия. В случая в „Чудесата”, явно става дума за неромей, който споделя православното християнство. В бележката към руския превод за „прозелит” е обяснено, че под това понятие авторът на писанието има предвид както византийците, наследили ромейското християнство, така и привлечените към него представители на други етноси. За да се приеме, че с Кувер и ромеите са тръгнали и българи, трябва да се докаже, че те са били покръстени. Логично погледнато българите са нямали никакъв интерес да зарежат имуществото си в Сирмиум и да преминат във Византия, където са нямали и роднини.

Я по-добре не коментирай, защото ще объркаш читателите! филм — Речник на българския език 1. Светлочувствителна целулоидна лента за кино- и фотографски снимки. Купувам филм. Промивам филм

Написал съм: „Днес съм позабравил доста неща. Бая време загубих докато си припомня някои и напиша горната статия. Дано не съм объркал нещо със специфичните понятия.” Както се вижда, извинил съм се предварително. Но ти можеш да посочиш грешките и да добавиш, ако искаш още нещо. Така критиката ти ще бъде градивна. Целта ми беше да покажа обектива, тъй като той навремето беше рядкост в България. Сега всеки има възможност да си набави такъв от интернет аукционите.

Приписката не е от Манасий, а от книжовник от Търново от началото на 14 в. Събитията, които се визират, са от 7 в. и за тях има подробно описание във византийските хроники. Приписката я коментирахме вече в „Кубрат и Аварския хаганат”. В изворите става дума за нападения на българи над византийските земи, а не за завоюването им. Самият книжовник си противоречи със следващата приписка, в която се казва: „При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно". Виждаш ли тук какво пише: българите, и власите и сърбите били все едно. Общото може да бъде само, че са славяни. Не искам да споря по тази констатация, но така излиза според приписката в Манасиевата хроника, нали? А по въпроса за славяните (склавите) Константин Багренородни е дал доста подробности. В „Шеста тема Пелопонес” в съчинението „За темите” той пише: „По-късно, когато македонците били победени от римляните, цяла Елада и Пелопонес паднали под римско иго и от свободни се превърнали в роби. А цялата страна се пославянчила и станала варварска, когато смъртоносната чума моряла цялата вселена, когато Константин Копроним държал скиптъра на ромейската държава. Поради това прочутият писател Евтимий написал всеизвестният ямб: „Многолик пославянчен образ” и с това осмял едного от Пелопонес, който много се гордеел със своя благороден, а аз бих казал по-скоро долен произход…” (ГИБИ 5, с. 197-198) Тези редове обясняват резултата от едни генетични проучвания, които показват сходство между съвременните българи и жителите на съвременна Северна Гърция, демек и българите са се пославянчили. Все пак трябва да се отчита, че чисти славяни е имало отвъд Дунав преди VI-VII в. Пък и не е ясно и те доколко са били чисти. След като са нахлули в Илирик, Мизия, Македония и Тракия са се получили различни миксове между славяните и завареното население. В статия Антропологични и генетични проучвания на българите в Уикипедия се привеждат такива данни: „Според автозомни изследвания южните славяни, особено тези от източните и централните Балкани, са отделени от Източните и Западните славяни и образуват специфична група, но с изразена вътрешна диференциация, водеща до формиране на три подгрупи. Наличието на ясен славянски сигнал специално на Балканите, вкл. сред неславянските народи в региона, като гърци, румънци и унгарци е потвърдено от автозомно изследване публикувано през 2015 г. Резултатите от автозомните тестове илюстрират генетично сходство между популациите от Западните Балкани, като хърватите, словенците и босненците са близки помежду си и до голяма степен се припокриват с унгарците от Централна Европа. От друга страна в Източните Балкани македонците и българите се припокриват с румънците. Сърбите и черногорците заемат междинно положение между другите две подгрупи на южните славяни. В южната част на Балканите косоварите имат най-голямо сходството с гърците и албанците.” Пак Константин Багренородни в „За управлението”, обяснява как нахлуват славяните отсам Дунав. От това описание се вижда и защо славяните в Хърватия и Сърбия се различават генетично. За Далмация и съседните племена От времето на ромейския император Ираклий, както ще се каже в разказа за хърватите и сърбите, цяла Далмация и племената около нея — като хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналийци, диоклейци, арентанци, които се наричат и иагани. * * * Когато ромейската държава насмалко щяла съвсем да издъхне поради леността и нехайството на тогавашните владетели и най-вече на Михаил Травъл от Амория, ония, които населявали градовете на Далмация, станали независими и не се подчинявали нито на ромейския император, нито на някой друг. Тамошните племена — хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналити, диоклейци и пагани, като въстанали срещу ромейската власт, станали самостоятелни и независими, никому неподчинени. Както казват, тези племена нямат князе, а само старци жупани, какъвто обичай имат и останалите славяни. Повечето от тези славяни не са се покръстили и дълго време останали некръстени. Но във времето на христолюбивия император Василий те проводили пратеници да искат и да го молят да бъдат кръстени тези от тях, които не са кръстени, и да бъдат подчинени на ромейската държава, както от самото начало. Блаженопочившият и славен император, като изслушал думите им, изпратил царски човек със свещеници и кръстил всички, които били некръстени измежду споменатите племена. След покръстването той им назначил князе, които те искали и избирали от оня род, който те обичали и почитали. Оттогава и досега князете им са от техните родове, а не от друг род. А паганите, наречени на ромейски език арентаки, из непроходимите и стръмни места, останали непокръстени. И наистина на езика на славяните пагани значи „непокръстени“. След това обаче и те отправили молба към славния император и те да бъдат покръстени. Той изпратил (свещеници) и покръстил също и тях. Когато пък ромейската държава, както вече казахме, тръгнала назад поради неспособността и нехайството на управниците, тогава и жителите на далматинските градове станали независими и неподчинени нито на ромейскнк император, нито на някой друг. (ГИБИ 5, с. 206-207) 0 хорватах и о стране, в которой они живут в настоящее время (това го няма в ГИБИ) [Знай], что хорваты, ныне живущие в краях Далмации, происходят от некрещеных хорватов, называвшихся "белыми", которые обитают по ту сторону Туркии, близ Франгии, и граничат со славянами - некрещеными сербами. [Имя] хорваты на славянском языке означает "обладатели большой страны". Эти хорваты оказались перебежчиками к василевсу ромейцев Ираклию ранее, чем к этому василевсу Ираклию перешли сербы, в то время, когда авары, пойдя войною, прогнали оттуда римлян, выведенных из Рима и поселенных там василевсом Диоклетианом. Поэтому-то они и прозывались римлянами, что были переселенцами из Рима в этих краях, а именно - в ныне именуемой Хорватии и Сербии. Когда упомянутые римляне были прогнаны аварами, в дни того же василевса ромеев Ираклия, их земли остались пустыми. Поэтому, по повелению василевса Ираклия, эти хорваты, пойдя войною против аваров и прогнав их оттуда, по воле василевса Ираклия и поселились в сей стране аваров, в какой живут ныне. Эти хорваты имели в то время в качестве архонта отца некоего Порга. Василевс Ираклий, отправив [посольство], приведя священников из Рима и избрав из них архиепископа, епископа, пресвитеров и диаконов, крестил хорватов. Тогда у этих хорватов архонтом был уже Порг.” За сърбите и страната, в която сега живеят Сърбите произхождат от некръстените сърби, наречени също и бели, които живеят отвъд Туркия в местността, наричана от тях Боики. Съседна с тях е и Франкия, а също и Велика Хърватия, която е некръстена и се нарича още и „бяла". Там още отначало живеели тези сърби. Двама братя наследили от баща си властта над Сърбия и единият от тях, като взел със себе си половината от народа, прибягнал при ромейския император Ираклий. Императорът, като го приел, му дал място за живеене в солунската тема, именно Сервлия, която оттогава получила това име. Сервли на ромейски език значи роби, поради това и „сервула“ на обикновен език се наричат обувките на робите, цервулиани пък — тези, които носят прости и сиромашки обувки. Този прякор получили сърбите, понеже били роби на ромейския император. А след известно време същите сърби намислили да се върнат в своята страна и императорът ги изпратил. Но когато минали р. Дунав, те променили намерението си и чрез стратега, който тогава управлявал Белград, помолили император Ираклий да им даде друга земя за поселване. Понеже сегашна Сърбия, Пагания, страната на захълмците, Тервуния и земята на каналитите се намираха под властта на ромейския император и бяха опустошени от аварите (те изгонили от тези места ромеите, населяващи сега Далмация и Дирахиум), императорът заселил сърбите в тези места. И те били подчинени на ромейския император. (ГИБИ 5, с. 208) Откъде Константин Багренородни е научил, че обувка на славянски се казва „цървул”? Ами от славяните, които за малко да завладеят Цариград при Михаил II, водени от Тома Славянина.

Откъде го изровихте този пасквил за „фрапираща съвременна фалшификация на българската история”? „Язык” на старославянски език има значение и на „народ”. Вижте тук https://ksana-k.ru/?p=812 ѩзыкъ – ѩзыкъ

Иван Дуйчев пише за „български славяни” в „Македония в българската история”: "Поселването на славянските племена на Балканския полуостров през втората половина на VI и първата половина на VII век определило до голяма степен бъдещите народностни отношения в тези земи. Така назованите среднодунавски славяни се поселили в областта между Източните Алпи, по реките Сава и Драва, албанските планини и реката Ибър. Тези племена по-късно се обособили като сръбска, хърватска и словенска народност. Същинските сръбски племена заемали по това време пространство сравнително много по-ограничено, отколкото днешна Сърбия — именно в „долините на Лим, Ибър и западна Морава“. В източната и югоизточна част на балканските земи, сиреч в областите Мизия, Тракия, Македония и Гърция, се заселили многобройни славяни, които постепенно се обособили като български славяни. Византийските писатели са ни оставили имената на някои от тези български славяни: седем неназовани племена в Долна Мизия; севери в Източния Балкан; тимочани и моравци по Тимок и Морава; струмци по Долна Струма; смоляни по Горна Арда и Места, в южните склонове на Родопите; другувити, сагудати и рънхини в околностите на Солун; бързити в Средна Македония, между Велес и Охрид (днешните „бърсяци“); ваюнити и велегезити в Епир и Тесалия; езерци и милинги в Пелопонес."

На почитателите на „щурите бисери” предлагам един такъв, сътворен от българин. Той идва, за да оправдае констатацията, че Черноризец Храбър визира в съчинението си кирилицата, но прави грешка като твърди, че нейни автори са Кирил и Методий. Което подсказва, че съчинението е съставено много след като са умрели тези, които са ги виждали. Черноризец Храбър (IX-X век) - Pravoslavieto.com „В съвременната световна и Българска славистика постепенно взема връх становището, че Константин-Кирил Философ на два пъти е създавал славянска азбука, на два пъти е сътворявал книги на славянобългарски език: веднъж през 855 г. създава въз основа на дотогавашния исторически опит от прилагане на гръко-византийското писмо към славянската реч приблизително, "без устроение", азбуката, която днес наричаме КИРИЛИЦА, и превежда основните богослужебни книги за нуждите на своята съдбоносна мисия сред сънародниците си - българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония), а втори път - през 862/863 г. създава азбуката, днес наричана ГЛАГОЛИЦА, главно чрез графическото изменение но буквите от кирилицата и на шест букви от латиницата, към които прибавя и няколко символични буквени знаци, на която азбука написва вече преведените преди това книги, за да придаде всехристиянски характер на мисията си във Велика Моравия, привидно неутрален към съперничеството между Рим и Цариград за върховенство във вселенската църква и за юрисдикцията върху моравския диоцез. Именно КИРИЛИЦАТА, разпространена от Константин-Кирил Философ сред българските славяни по р. Брегалница през периода 855 - 859 г., има предвид Черноризец Храбър.”

Думите "още са живи тези, които са ги виждали" фигурират само в три преписа. Добавени са по-късно. В най-ранния препис от 1348 г. (който вероятно е оригинал) ги няма. Няма ги и тук: Черноризец Храбър — За буквите — Моята библиотека https://chitanka.info/text/16262-za-bukvite И тук ги няма http://kirsoft.com.ru/freedom/KSNews_529.htm.

Наличието на думата „словене” в „За буквите” показва, че това произведение не е съставено по време на Първата българска държава. В „Старославянский словарь (по рукописям X-XI веков)”, изд. 1994 г., такава дума не фигурира. Има „словесьнъ”, „слово”, „словолюбьць”. В чехския „Старославянски речник (Slovník jazyka staroslověnského), за който са използвани ръкописи до XV в., фигурират „словѣнинъ” и „словѣньскъ”. За тях се сочи, че най-старите ръкописи, в които се срещат те, са Житието на Методий и Apostolus Ghristinopolitanus от XII в. Съчинението на Черноризец Храбър го приемат, че е от XIV в. Още по-показателно е, че всички преписи на „За буквите” са руски. „Днес са запазени над сто преписа, всички руски по произход. Най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник” – пише в статията „За буквите” в Уикипедия.

Някои приемат, че в т. н. „военен инвентарен надпис” от Преслав, който ми бе показан като доказателство, фигурира думата „жупан”. Благодарение на приемането, че жупан е българска титла, съкровището от Надсентмиклош се считаше за неоспоримо българско. Иначе Константин Багренородни споменава за жупани в Хърватия и Сърбия, но не включва България. По принцип съм скептичен към разчитанията на каменните надписи, но каквато топка ми подхвърлят, с такава играя. П. с. Объркал съм теолог с теософ.