К.ГЕРБОВ

Някой знае ли нещо повече за този кораб?

Не е така. В последните години се набляга на турското робство, за да се извисят „дейците на българската национално-освободителна революция.” Дните от смъртта на Левски и Ботев се честват вече по два дена и кой ли не се изказва на тях. Има един зрител на предаването на Пламен Павлов, който редовно се обажда и му прави забележка, че прекалено много се занимава с българските революционери, а не отделя достатъчно място на Руско-турската война. Това мисля, че не е по-темата. Но има едно много интересно сведение на Найден Дринов, което показва, че през Възраждането отношението на българите към властта е било като днес. Една са били доволни, други са псували, трети (за сега още няма такива днес у нас) са се хващали за оръжието. Като и мотивите за последното явно са били различни. Н. Дринов е бил „деец от национално-революционното движение: участвал в организирането на събранието в Оборище; член е на частния революционен комитет в Панагюрище, на Военния съвет и на Привременното правителство по време на Априлското въстание.” Определено той не се е чувствал роб. Пише в спомените си, че в Панагюрище турското владичество даже не се усещало и бил допускан никакъв натиск от страна на турците, защото като забележели нещо такова, панагюрци се оплаквали и пишели протести. На въстание ги вдигнало не нерадостното им битие, а „блянът за политическо освобождение”. Интересно, какво е разбирал Дринов под „политическо освобождение”. Не излиза ли малко като: ние също искаме да сме на власт? Като под ние, се разбира революционната партия, защото църковната партия е била против въстанието. Ето малък цитат от началото на спомените на Найден Дринов: „До въстанието в 1876 г. панагюрското население в материално положение стоеше повече от добре. Главният поминък беше скотовъдството, търговия с овни, с козиняви чували, шаяци и хабитабаклък и други. Хората бяха духовити, доста свободни и неустрашими. На всеки панагюрец, когато щеше да пътува по работата си и вън от града, беше като обязаност да язди добър, натруфен кон и добре въоръжен, със салтанатски прибори, така щото където [панагюрци] преминуваха, все бяха отбелязвани като сербез и свободни хора. Тук турското владичество даже не се усещаше и никакви натиски от турците не се допускаха, защото за малко забележено такова се правеха постъпки и протести. Пo образованието и възпитанието на децата се полагаха големи грижи и хората с надпреварване вървяха да уреждат местните училища. Обичаха да поучат челядите си, поради което по-ранo се появиха интелигентни хора, които основаха и сега съществующето читалище «Виделина», което доста помогна за умственото развитие на тогавашните младежи. В тия времена читалището се имаше като нещо безценно: тук постоянно ще видиш големи събрания от граждани — да слушат четенето на вестници и разни книги. Когато някои панагюрец се завърнеше от освободените държавици Сърбия или Румъния и разказваше за тамошните наредби — за войски, за княз и народа, — всеки с возхищение слушаше как оние народи имат свое управление. Всичко това из ден в ден раждаше у панагюреца стремление към политическо освобождение. Съгласието между хората беше такова, щото навсякъде публично и без никакво стеснение почна да се приказва и бълнува за политическо освобождение. Хвала и чест получаваше оня, който намери и пренесе от издаваемите се в Сърбия и Румъния бунтовнически вестници и списания, които охотно се четяха от по-интелигентните хора.” Възниква и такъв въпрос. Н. Дринов е бил добре, значи ли тогава, че Атом не е прав като твърди, че „необходимо е било да се приложи известна доза унижение или ако искаш самоунижение, за да се подтикнат хората към действия - да докажат, че не са роби.” Или дейците на въстанието са използвали такава тактика, да насъскват българите, натяквайки им, че са роби?

Вазов е написал романа „Под игото”. Той е издаден на немски, английски и френски езици под заглавията: Unter dem Joch; Under the Yoke; Sous le joug. И никой не му намираше кусури на това заглавие, докато не се появиха либерастите, с тяхното „присъствие”. Само че „присъствие” не съответства на „иго”. Според Речник на чуждите думи основното значение на „иго” е: „Положение на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.” След това следват: „Робство, гнет. Турско иго.” иго - Тълковен речник - значение на думата иго - какво е иго Като синоними на „иго” се дава и въпросното „владичество”, което е прието днес в историческата наука. Може би все пак е по-добре да казваме иго, а не владичество. Съвременникът на събитията и един от главните борци за освобождението на българите, главнокомандващият руската армия Николай Николаевич, след подписване на Санстефанския мирен договор отправя следната телеграма до руския император Александър II: „Имам щастието да поздравя Ваше величество с подписването на мира. Господ ни сподоби, господарю, да завършим предприетото от Вас велико и свято дело. В деня на освобождаването на селяните [от крепостничеството] Вие освободихте християните от мюсюлманското иго.” И руския патриарх като беше тук, говореше за „мюсюлманско иго”. Няма уточняване "турско" или "османско". Неравноправието на българите с турците е идвало именно порад разделянето им на правоверни и гяури. Чел съм, че грък или българин като приемат исляма, на тях вече гледат по друг начин.

Йончев, хич не го защитавай боилад, провокатор си е! Нахален провокатор! Защо мислиш намеси в темата Гербов, след като не съм вземал отношение по нея?

Руснаците трябва да са чели „приписката на Тудор Доксов”, а там се казва: „Тази благочестива книга, наречена Атанасий (писана от Атанасий Александрийски), преведе от гръцки на славянски език по заповед на нашия български княз на име Симеон епископ Константин в годината от сътворение на света 6 414, индикт 10 (906 г.).” Има и един презвитер Григорий, който е написал такава приписка: „Книгы Завета Божиа Ветхаго, сказающе образы Новаго Завета истинну сущу, преложеныя от греческаго языка в словенскыи при князи блъгарстем Симеоне сыне Бориши Григорием презвитером мнихом всех церковник блъгарскых церквии, повелением того книголюбца князя Симеона, истине же рещи боголюбца”. Кога се е появил този български език, не е ясно. По времето на Симеон са пишели на славянски език. То и в текста на „За буквите”, който Романа постна, също пише: „След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” На какво се основава тогава твърдението, че, „азбуката, която създава Константин-Кирил Философ е за тогавашния българския език или казано по-политкоректно, за българския диалект на средновековния славянски език.”?

Григорианският календар е утвърден през 1582 г. Преди това такъв няма. Но таблици за двата календара са направени и за тогава. Ето за 1583 г. Тогава 11 май по стар стил е било 21 май по нов стил. Няма смисъл да се връщаме към Средновековието, след като датата е установена като официален църковен празник през 1863 г. Виж 11 май - Ден на почит към светите братя Кирил и Методий През 1968 г. БПЦ въвежда т. н. Новоюлиански календар. В коментарите за този факт има нещо, което явно е заблудило Пламен Павлов и той на практика реагира като във вица „не било компютри, а компоти”. За намеса на „комунистите” се споменава не по повод установяването на 24 май като Ден на Кирил и Методий, а връщането на датата 11 май от църквата през 1968 г. Църковниците коментират: „Истината е, че приемането на новия календар от Българската православна църква в края на 1968 г. преследва конкретни политически цели, а след тази дата календарът активно е използван и като средство във „външната политика” на Църквата, на която държавата възлага големи надежди. В края на 60-те години, когато Българската православна църква заменя юлианския с т. нар. новоюлиански (наричан също ревизиран юлиански, изправен или новоправославен) календар, Църквата и комунистическата държава вече са сключили един неписан „договор” за съжителство.” Календар и църковна политика през комунизма | История на БПЦ ... В друга една статия, която сега не можах да открия в интернет, съм прочел и записал: „Смяната на календара [през 1968 г.], което все пак е значимо събитие в живота на една Църква, може да бъде посочена и като добър пример за последователната политика на комунистическия режим за изолиране на Църквата от общественото внимание.” На практика се получи така, че българите продължиха да си честват 24 май по нов стил, което е 11 май по стар стил, а църквата си хареса датата 11 май по нов стил, което е 28 април по стар стил! Тази „историческа теза” от Кирило-Методиевската енциклопедия, е писана от видни имена на „славистичната наука” („Напред науката, е слънце”, както се пее в един химн). И е хубаво азбукарчетата, журналистите, художниците на изображения с Кирил и Методий и пр., да се съобразяват с изнесеното в нея. Приемаме, че тази азбука е била създадена „за тогавашния български език или казано по-политкоректно, за българския диалект на средновековния славянски език”. Защо обаче не пишем на нея? Нали Кирил и Методий са я създали за българите! Значи и спрямо Кирил и Методий сме се оказали такива неблагодарници, както към руснаците, които са ни освободили. Или може би сме всъщност лицемери, защото хвалим Кирил и Методий, че са създали азбуката ни, но пишем на азбуката, която не е създадена от тях.

Драма няма, но е хубаво да се знае, че днешния 11 май няма никаква връзка с историята на честването на Кирил и Методий в България. Неприсъствени дни през 1911 г. Преди 1916 г. Денят на светите Кирил и Методий се е отбелязвал на 11 май. Тогава календарът в България е бил Юлиански. Казваме му стар стил. Месец май по православния календар за 1911 г. 11 май по Юлианския календар е отговарял на 24 май по Григорианския (новия стил) и това е било познато на българите, защото в тогавашните календари са отпечатвани и двете дати. Затова и след 1916 г. съвсем естествено Денят на Кирил и Методий се чества на 24 май по въведения в България Григориански календар. Но същият ден си е бил 11 май по стария стил, т. е. по Юлианския календар. Месеци април и май 2018 г. Същото е положението и днес. Честваме 24 май по Григорианския календар, което е 11 май по Юлианския. А тези, които честваха Кирил и Методий на 11 май, всъщност са отбелязали 28 април по Юлианския календар.

„Първите известия за честването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1863 г. денят е установен като църковен празник на светите братя равноапостоли, славянски просветители. На тази дата от Юлианския календар отговаря 23 май по Григорианския календар. Днес обаче, празникът, прераснал в Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, се отбелязва на 24 май, а църквата почита светите Кирил и Методий на 11 май.” Това съм го написал в статията „100 г. след смяната на календара”. Обясних и защо се е получило така. Подразни ме, че Пламен Павлов обяснява българската история и то пред голяма аудитория - телевизия "Скат", агенция „Фокус” (сайта и радиото), обаче много често показва незнание. А дава идеи и така заблуждава зрителите и слушателите. Затова и българите са объркани и не знаят какво, кога честват. Вчера по БНР водещата пак прочете за „азбукарчетата” дето знаели, че славянската азбука била създадена от Кирил и Методий. Но не уточни за коя славянска азбука става дума. През целия ден, пак по това радио, кореспондентките от страната пускаха деца да казват: „Кирил и Методий създадоха българската азбука”. На 11 май Кирил и Методий ги чества само нашата църква. Руската си ги чества на 24 май. Мисля, че така е и в Македония. Има обаче хора, които познават добре историята и работят по въпроса.

Кога за първи път денят на светите братя Кирил и Методий се чества на 24 май Пламен Павлов преди две седмици обясни в предаването си „Час по България”, че Кирил и Методий трябвало да се честват на 11 май. „По времето на така наречения социализъм”, някой бил преместил празника неправилно на 24 май, каза професорът. С тези думи започва предаването му: Проектът "Българска история" Освен книга, е хубаво на днешния ден да се прочете и съобщението, отпечатано във вестник „Пряпорец” от 3 май 1916 г.

Абсолютно същото е! Медальон, от едната страна с „Кръщение на Исус Христос”, а от другата с „Рождество на Исус Христос”. https://bazar.bg/obiava-18816071/zlaten-medalon-krashtelnik-22kar

Каква е тази монета? - Страница 35 - Нумизматика и сфрагистика ...

Верешчагин е можел да мине без сенките, но нарочно ги е поставил, за да предаде атмосферата на силно печащо слънце. И вероятно ги е „режисирал”, за да се получи картина, визуално хармонична на неговите представи. Скуби е дал светлини и сенки, но при вертикални обекти и светлина, падаща отгоре. А по сенките на стражите може да се установи, че светлината пада върху изобразените обекти почти фронтално. Така е при северните ширини, през зимата. Копията са наклонени, но когато светлината пада върху тях фронтално, би следвало и сенките им да повтарят реалния обект. Може да се спори за наклона и чупките на сенките. Изглежда Верешчагин не е могъл да си ги представи точно как би трябвало да изглеждат те. На подобната по сюжет картина „Пред портите на джамията” слънцето свети от запад, сенките на тоягите на поклонниците са вдясно. И тук обаче, сянката на тоягата на поклонника вляво не е убедителна. При една картина важен е крайният ефект. Затова може да се предполага и възможно донагласяване на сенките. Нещо такова се отбелязва в споменатия анализ на „Двери Тимура (Тамерлана)”:

Василий Василиевич Верешчагин. Портите на двореца на Тимур (Тамерлан), 1872 г.

През декември 2017 г. швейцарският сайт за онлайн продажби Qoqa предложил на своите потребители да се сдобият с картина на Пабло Пикасо като заплатят 2 млн. швейцарски франка. В продажба били пуснати 40 000 дяла, всеки на стойност 50 швейцарски франка. Те били закупени от 25 000 потребители, които сега са съсобственици на картината. „Бюст на мускетар (Buste de Mousquetaire)” е рисувана от Пикасо през 1968 г. Има размери 58 см на 28,5 см. Според ръководителя на Qoqa Паскал Майер тя била предпочетена, тъй като девизът на мускетарите „Един за всички, всички за един”, прилягал напълно за мото на начинанието. Според Майер оригиналната идея била да се направи изкуството достъпно за повече хора, в случая потребители в глобалната мрежа. Този проект отразявал истинската природа на изкуството – неговата широка достъпност, като картината не принадлежи на един колекционер, а на цяла една общност. Използвани са услугите на специалисти, за да се удостовери автентичността на творбата. Не се казва каква сума е била платена на европейският колекционер, който я е притежавал. По негово желание не се споменава и името му. Планира се след две години картината отново да се продаде, но обществото на собствениците ѝ ще реши това. Всички, които участват, трябва да получат най-малко 50 франка в замяна - и ако е необходимо - пропорционална печалба от препродажбата. До тогава картината трябва да бъде изложена и видяна в избрани от общността музеи. Музеят за модерно изкуство в Женева е първият, който получава картината и тя ще може да се види там до октомври. Всеки собственик има своя карта, която му позволява да разглежда картината безплатно. Повечето купувачи били от френскоговорящата част на Швейцария, така че те явно ще могат да видят картината и на живо, а не само он лайн. (По материали от интернет)

Снимка на деня: Картината с най-високата оценка от специалисти Картина на Амедео Модиляни с лежаща гола жена получи най-високата в историята оценка на специалисти. Nu couché (sur le côté gauche) ще бъде предложена на 14 май на търг в Ню Йорк срещу 150 милиона долара, обяви аукционната къща "Сотбис" (Sotheby's). "Полегнала гола (на лявата си страна)", за която се смята, че е позирала професионален модел, е нарисувана през 1917г., когато италианският майстор е на 35 години. Това е най-голямата и "най-амбициозната" му картина. Специалистите казват, че живописното платно е пример за създаването на "нов тип голота" - жената обикновено е изобразявана дистанцирана от художника, докато тук тя гледа право в зрителя, което е едновременно еротично и демонстриращо съзнание за контролирана сексуалност. Картината бе представена в Хонконг на демонстрация на интереса към Модиляни в Азия - предимно сред богаташите от Китай, Сингапур и Индонезия. През 2015г. китайският милиардер Лю Ицян плати 170 милиона долара за една от картините от негова дръзка серия от 22 лежащи голи жени. От тази поредица в ръцете на частни колекционери са останали 9 картини. Nu couché е била закупена през 2003г. за почти 27 милиона долара. Цените, предлагани за Модиляни, тръгнаха рязго нагоре през 2010г., когато една от "голите жени" бе продадена за 69 милиона долара. Modigliani - Nu couché sur le côté gauché, 1917

Доста от картините се родеят с тези на Писаро, Сисле, Утрило. Левитан е руски импресионист. Шишкин и Айвазовски са представители на академичната живопис. При тази многотия, си пропуснал две представителни картини. Наричат ги „христоматийни”. Използват ги като илюстрации в книги и статии за Левитан. Брезова гора, 1885-89 Март, 1895 Книга за Левитан

Закон за ордените и медалите на република България - Lex.bg

$170,4 млн. за „Полегнало голо тяло“ на Модиляни - Площад ... Голо тяло на Моделяни осигури безплатно летене доживот на ...

Оригиналът е на френски език, но не знам дали е публикуван. Първата и последната страница съм ги извадил от сайта на Държавна агенция архиви. По повод на 3 март 2012 г. те бяха качили на сайта си виртуална изложба с гравюри и няколко документа от българските и руските архиви.

Смотреть фильм Монпарнас-19 онлайн бесплатно в хорошем ...

Правя един исторически паралел. Това, на което ще обърна внимание, се отнася и до другите теми, свързани с отношението на българите към Русия. Днешното отношение към Русия, обявена официално за враг на България, е същото, като през 1916 г., когато Русия е противник на България в Първата световна война. Тогава също се повдига въпроса за националните празници. Управляващите обаче, се показват по-куражлии и вместо да се правят, че Русия няма нищо общо с датата 3 март 1878 г., направо премахват официалното отбелязване на празника. На 9 и 10 март 1916 г. XVII-то обикновено Народно събрание разглежда Законопроект за въвеждане на Григорианския календар. В неговите чл. 6 и 7 е записано: Вижда се, че българската държава тогава е имала няколко празника, които са наричани: „господски и светийски”, „държавни, народни и на царския дом”. За техния приоритет можем да съдим само по подреждането им. Горе то е дадено съгласно законопроекта за изменение на календара. Преди 1916 г. е имало и други празници. За тях говори на 9 март пред парламента депутатът Александър Гиргинов. От неговите думи се разбира, че в Царство България е имало няколко национални празника. С приемането на закона за Григорианският календар, те вече не са официални. Това пък са официалните „неприсъствени дни” за 1911 г.

Има мислене и мислене. Аз, например си мисля, че ако национален празник на България стане 24 май, Бойко Борисов ще изпрати благодарствено писмо до Ципрас.

Ето това е политика: Борисов благодари на Финландия за участието им в ... - 24 Часа Руският патриарх това имаше предвид, а не думи на президента. На "финландците" благодарности е изказало и населението на Санкт Петербург. Лейбгвардейският Финландски полк е бил разквартирован на Финския залив. Финляндский лейб-гвардии полк — Википедия

Ти като си го чел, би ли ми помогнал и насочил към някоя конкретна страница, където се споменава за Руско-турската война 1877-78 и проливите?

И къде тук има документални сведения, че Руско-турската война 1877-1878 г. е започнала "заради Проливите"?