К.ГЕРБОВ

Тези думи са вложени от автора на теософското съчинение „Житие на Тивериополските мъченици”, Теофилакт Охридски, в устата на Омвритаг, син на „някой си български княз Крум”, Историческият Омуртаг е написал, че е „архонт от бога”. А на други свои надписи е поставил и символите на този бог: кръст и хризма. Има и медальон, на който Омуртаг носи на главата си корона с кръст и държи владетелски жезъл също с кръст. Явно Теофилакт Охридски не ги е знаел тези „подробности”.

В Долна Мизия също е имало жупани. Те са участвали в създаването на държавата България. Да не би българите да са унищожили вождовете на седемте славянски рода? Този пример със жупаните показва, че българите много отрано са почнали да овладяват славянския език.

Прочетох твърдението, че жупан било българска титла и славяните я заели?!. В ГИБИ 5 към „За управлението” на К. Багренородни има бележка, че „Жупан е славянски племенен вожд”. Ето и определението за жупан в Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: Жупан — князь или старшина у южных славян, правитель какого-нибудь округа. По Константину Порфирородному, придунайские славяне (хорв. сербы) управлялись жупанами — старцами. У него же говорится, что страна хорватов была разделена на жупанства (zupania), а Ж. (Zupanus sea jupanus) у сербов, венгерцев и повсюду у славян назыв. начальники какой-либо провинции или государства. У далматов Ж. составляли особый класс вельмож-советников государя. Мадьяры изменили это слово в ишпан (ispan), т. е. граф. У поляков Ж. — весьма древний костюм, род сюртука; на Украйне Ж. — теплая верхняя одежда, род охабня, на народном яз. — зипун (Ряз. и Смол. губ.), короткий кафтан, полукафтанье (Яросл.); подземная труба для впуска воздуха в юрту во время топки (у камчадалов). https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Жупан

А защо българите са се разделили? Не е ли, поради заплахата от хазарите. Почнали са да ги нападат и българите са предпочели да се преместят. Това, че братята са били покорени, защото са се разделили, идва като поука от притчата, че не са спазили завета на баща си. Но дали е имало такъв завет? То и писаното за четвъртия и петия брат е по-скоро отражение на по-старите сведения, че в Италия и Панония имало българи. Затова Теофан и Никифор не са посочили имената на тези кубратови синове - не са записани в старите хроники..

Не знам това кога е качено в интернет и дали знаете за него. https://www.filmothek.bundesarchiv.de/video/578581?set_lang=de

В приписката също има интерпретация. Текстовете за добавките в Манасиевата хроника са взаимствани предимно от хрониката на Йоан Зонара. Конкретно за въпросните събития той пише: „Българите отново нападнали Илирик и някои от византийските военачалници им се противопоставили.” По-нататък: „Този Анастасий построил така наречената Дълга стена, която стигала до Голямото море, чак до Силиврия, поради нападенията на мизите, т. е. на българите и на скитите…” (ГИБИ 7, с. 151) За българите споменават и други автори. Теофан пише: „През същата година [на възцаряването на Анастасий] така наречените българи, нападнали Тракия и Илирик и се завърнали преди да се разбере за тях” (ГИБИ 3, с. 233). Нападения има, но за заселвания на българи във византийските земи преди да дойдат хората на Аспарух, няма сведения. Крум и Симеон превземат Одрин, но той не става български град. Пък и в хрониките отпреди края на 7 в. не става дума за истински българи, а за остатъците от ордата на Атила, които са наричани първо вулгари, т. е. варвари. Ганчо Ценов в книгата си „Произходът на българите” прави обстоен анализ на сведенията за българите и стига до следния извод: „От всичко това явно става, че непосредствено след Атиловата смърт, на народите в Панония по реката Сава, които са били остатък и продължение на хунската държава, някои писатели са започнали да викат българи”. Йоан Зонара също не е бил наясно, какви са били тези от Горна Мизия, които са нападали Везантия, и ги е определил като мизи-българи и мизи-скити. В „Чудесата” „българите” в действителност са също такива мизи, остатъци от хуните. Затова и патриарх Никифор е написал, че „Кубар, племенник на Аргана”, бил „господар на хуногондурите” (в Аварския хаганат, а не в Приазовието). Има сходство между началото на „Чудото на св. Димитър” и сведението на Никифор за Кубарос и Аргана, както са посочени имената в Лондонския препис на Бревиария. Това, с прехвърлянето на „народа” на Кубер през Дунав (всъщност трябва да става дума за Сава), е вероятно добавка, за да може в разказа да се вплете „чудото”. Може и действително след освобождението от аварска власт ромеите да са се завърнали у дома си, но за намеренията на Кубер и Мавър да завладеят Солун няма исторически податки.

Пропуснал си съкровището от Врап.

Къде в „Чудесата”се споменава, че Мавър е оглавявал българи? И какъв е бил съставът на „целия доведен от Панония народ”? Четем, че настанилите се в Керамисийското поле "поискали да се върнат в родните си градове, защото бяха запазили православната си вяра: едни в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък в прещастливия град и царица на градовете Цариград, а трети – в останалите градове на Тракия”. Мавър е станал началник на тази част от „керамисийците”, които са успели да се доберат до Солун, откъдето възнамерявали от там да продължат пътя си по море. Какви българи в VII в. може да са тези, приели християнската вяра, чиито родни места са били в Тракия? В „Чудесата” много ясно е обяснено, че пленените в Сирмиум ромеи се смесили с българи, авари и пр. Родили им се деца от това смешение „ и всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на рода към ромейските предели”. Българин, чийто баща е бил ромей и съзнанието му е било като на ромей - това е възможната глупост, която може да се измисли, за да се защити тезата за Куберовите българи, изведена от съмнителното писание за „Чудесата на свети Димитър”. В книгата на Петър Петров се вижда цялата истина, как са се появили въпросните „Куберови българи”. Авторът обяснява: „Названието Куберови българи е условно. В изворите те са обозначени или с общото название „скити”, или пък с по-конкретното „българи и сермисиани”. Фактът, че са искали да се върнат в Тракия, дава възможност да ги определим и като „траки”.

Към руския превод на „Чудесата” има бележка, в която се отбелязва, че „на три места потомците на взетите в плен византийци бил наречени Sermhsianoi и това е преведено като „сирмисиани”. Идвало от Сирмия, където били родени. На тези места в българския превод стои „керамисийци”. Пак в руския превод вместо „И хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер”, е преведено „И хаган аваров, причисляя их уже к собственному народу, по существовавшему обычаю рода поставил над ними архонта по имени Кувер.” А в руската статия за Аварски хаганат е отбелязано, че върховната власт в него е принадлежала на хагана, наместникът бил тудун, а тарханите събирали данъците. След това в йерахията следвали вождовете на племената и родовете. Това означава, че Кубер вероятно е бил старейшина на някой от сирмисианските родове.

На печата е написано„Архонт на сермисиани и българи”. Титлата насочва към известието на Йоан Зонара за „Константин Диоген, владетелят на Сирмий, който бил и дук на България”. Въпросният Мавър от печата вероятно е бил архонт на населението от византийските провинции Сирмиум и България. И печатът би следвало да се отнесе най-рано към 11 в. Връзката между Мавър от печата и Мавър от религиозното съчинение „Чудесата на св. Димитър” е изведена произволно. Тя и историята за Кувер и Мавър не може да се докаже с някакви исторически факти. Само свети Димитър Солунски може да удостовери дали е вярно написаното.

Причината да няма „Джаз Фокус 65” е, че Милчо Левиев е напуснал България "без разрешение" - избягал е. Милчо Левиев за отчаянието преди и надеждата сега - Интервю Преди повече от 40 години вие сте напуснали страната и сте отишли в САЩ. През какво минахте тогава, докато вземете това решение за себе си? И как въобще се взима подобно решение в онези времена? Много трудно. В България едно време беше привилегия човек да излезе от страната, въпреки че това е едно от основните човешки права. Хората на Запад не проумяваха как е възможно въобще да не ти се позволява да пътуваш. Аз бях излизал на Запад и съм имал мисли да напусна страната заради препятствията, които се създаваха пред един артист, за да прави това, което той счита за добро. Дълго време ми отне, докато взема решението да напусна родината си. Та, кой напуска страната си, ако се чувства добре в нея? Бях на 33 години, в средата на живота ми, и реших да упражня това свое право без да питам за разрешение. Имах служебен паспорт, с който трябваше да се носи и командировъчно. Когато тръгнах той беше без командировъчно, но ме спаси известността ми. На границата ме попитаха къде е то, а аз им отговорих, че сме един състав, но аз заминавам първи, за да уредя някои неща. Офицерите бяха двама. По-старият ми вика: Какви ги разправяш ти бе? Но младият нещо му подшушна, че съм Милчо Левиев и ме пуснаха. Сигурно и двамата са ги уволнили още на другия ден. Имаше ли сериозни последствия за хората, които оставихте тук? Майка ми няколко пъти са я викали, като дори веднъж един й казал: Другарко Левиева, вие знаете ли, че вашият син е предател на родината си? А майка ми, която беше една мъничка и храбра женица, им отговорила: Не знам дали е предател, но знам, че е в Америка и учи американците как да играят българско хоро. Ако това не ви е известно, добавила тя. Онзи нищо не казал. Брат ми, който знаете, беше известен художник, също много пъти са го викали в милицията. Както и някои приятели. Хора от Държавна сигурност ми пращаха и в Америка. Имената на някои от тях сега дори са известни тук. Пращаха ги в къщата ми в Лос Анджелис, за да ме прослушват, както се казва. Мислите ли често за това какъв би бил животът ви, ако не бяхте напуснали страната? Какво щеше да стане с вас, ако не бяхте отишли в САЩ? Минавали са ми такива мисли, разбира се. Не знам дали щях да попадна в лагер например. Въпреки, че тогава лагерите не бяха като тези през 50-те години. При мен става дума за края на 60-те. Хора като мен също се и пропиваха. Някои хора направиха вътрешна емиграция като поета Борис Христов, като Радой Ралин. Аз не знам дали имах толкова сили, за да бъда вътрешен емигрант. Затова и реших да стана външен.

Тази тема продължение на тази ли е или на тази

Според историците Съединението не е довело до „обединение на българското общество”. От "партизански разярения" до Съединението В статията има някои неточности. Например, 6 септември до 1916 г. е бил „неприсъствен” ден. Има и спорни тълкувания на събития от „новото време”. Какво означава обаче оценката, че „самият празник вече символизира националното единство, а разединението до което е довело събитието в българското общество… е потънало в пълна забрава”? Излиза, че когато е имало съединение на български територии, по политически причини е настъпило разединение между българите. Или поне сред политиците. Днес обаче, празнуваме Съединението като обединение. Значи пак имаме митологизиране. Истината е, че официалните празници днес в Република България не са това, което са. Вземането на „положителни примери” от вече далечната българска история се използва за политически цели.

Нов вид бозайник у нас - историята на едно откритие Птиците и бозайниците в Европа са едни от най- изследваните и проучвани родове още от 300 години насам. А наскоро се оказа, че в Странджа учени откриха нов вид бозайник- къртица, различна от обичайните за страната и за континента, по-малка от познатата, черна, със слепени клепачи, напълно сляпа. Нарекоха я Talpa martinorum- първата част на името е родова, получават я всички къртици. Втората я прави вече официално призната в света, а в случая е кръстена на руски учен, посветил живота си на изучаването на бозайниците, сред тях и къртиците на Балканите, в бивша Югославия и България. Как се е стигнало до откритието. Пред БГНЕС разказва д-р Недко Недялков, директор на Палеонтологичния музей в Асеновград и инициатор на експедицията, довела до сензационната находка. " Беше прието, че фауната на Европа е сред най- добре проучените на света, има много традиции и дори с новите молекулярно генетични методи не се описваха нови видове. Така че това откритие е наистина сензация в науката - в 21-ви век да се открие нов бозайник и то от добре проучена група. Това навежда на мисълта колко още има на места, които далеч не са толкова добре изследвани и то в Източна и Югоизточна Европа." Откритието на новия вид къртица не става, както лаиците си мислят - изведнъж се показва от дупката и си казваш - ха, нов вид! Оказва се, че началото на проучванията е още преди седем години. " Това стана бавно, с търпение, систематично. В България знаехме, че има два вида къртици, като европейската е по- широко разпространена включително и в нашата страна и че има още един вид, открит в района на Странджа, но дълго време този втори вид беше дискусионен, дали е един или друг, просто нямаше достатъчно материал за генетичен анализ, така че биваше причисляван от учените ту към един, ту към друг вид. По моя инициатива случайно при проучвания в Странджа планина намерих една костица около село Велика, събрахме още малко, анализирахме и още тогава разбрахме, че има нещо ново. После поради редица причини- и финансови, и лични, не успяхме да финализираме проучването, докато през 2017 година с колегата от Словения Борис Криштофек продължихме работата, организирахме експедиция и събрахме допълнителен материал от българската част на Странджа за морфологични и генетични изследвания, също така и проверихме достатъчно екземпляри в музеи и колекции по света, в Европа и Америка, сравнихме с всички известни видове къртици на Европа и се оказа наистина нещо ново, съвсем различно, непопадащо в описанията на нито един известен вид. Къртиците са сложна група и много си приличат наистина, доста сходни са и външно, и морфологично, затова може би този вид е убегнал от погледа на учените." Към откритието интерес проявяват и турските колеги на д-р Недялков, планират се съвместни действия. А откриването на нов вид бозайник за науката означава, че щом в този толкова добре проучен раздел има изненади, кой знае още какво крие Странджа при насекомите и безгръбначните. /БГНЕС http://www.bgnes.com/video/video/4605828/ П. С. Имам фототема за къртицата и считах, че това съобщение ще е по-подходящо да бъде отбелязано там. Но темата се оказа заключена.

И какво е доказателството, че след като Ловеч се е казвал Алиаа Селевли и преди 7 ноември, тогава Марин Поплуканов е бил председател? Това също се оспорва, даже и от самия Марин. Не съм твърдял, че смяната на името на комитета в Ловеч е станала заради смяната на председателя. Прочети пак това, което си цитирал. В Документалния летопис на Възвъзова се твърди, че в писмото от 7 октомври Алилаа Селевли се среща за първи път, но аз се усъмних и затова написах, че нямам доказателства. Оказа се, че го има в тефтера на Левски с бележки от юли 1872 г. Една от тях даже съм цитирал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”. Не може човек да помни всичко. В писмото от 12 декември е написано: „каквото има оставено у вас и у председателя”. Също: „у председателя има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил”. У кой председател има пренесени от други комитети и невърнати комитетски пари? У Марин Поплуканов ли, който е в затвора в София? Как ще вземат от него оставеното и парите, та да ги „пренесат у Николча”, както иска Левски? Иван Унджиев изказва мнението, че в цялото писмо Апостолът имал предвид един председател и той бил поп Кръстьо. Същият председател е писал и писмото от 7 октомври. Когато Левски пишел своето писмо на 12 декември, обстановката била променена, но той с нищо не загатвал за някаква промяна в ръководството на комитета, е мнението на биографа. Както го е написал Левски това писмо, не става ясно у кого са комитетските пари и затова казах, че може и да се е подвел. Ако са били у поп Кръстьо, защо не се е срещнал с него да ги иска? Оповестяванията до окръжните центрове за смяната на псевдонима на Левски са в периода от края на ноември до средата на декември 1872 г. И не е ясно дали са изпратени писма на всичките центрове. Но не това е важното. Важното е, че едва в края на ноември Левски е решил да си смени псевдонима. На пълномощното на Йордан Стоянов (Фердинанд), издадено на 15 ноември 1872 г. подписът е Аслан Дервишоглу Кърджалъ. Пак тогава има и отделно писмо до Сливен, подписано със същия псевдоним. Тези факти опровергават твърдението ти, че Левски е сменил името си и имената на комитетите веднага след Арабаконашкия обир, който е проведен на 22 септември. С което искаше да оспориш друго мое мнение. Отдавна се канех да спра да ти опонирам. Имам си и други задачи. Не се занимавам с Левски и губя време, докато направя необходимата справка. А на теб не ти пука кое от нещата, които си открил и пускаш тук, е истина и кое не. За да се установи това трябва много да си чел и да имаш необходимата литература под ръка. Ти си този, който разводнява и извърта, Киров. Заяждащ се в детайлите. И сега ми тикаш „подхвърлените писма” понеже имали връзка с предателството. Тъй бил казал Левски. Предателство обаче няма. Ти откри ли кой е предал Левски? По някои въпроси изобщо не съм се занимавал, защото не съм се интересувал от тях. Ако имам нещо сериозно за излагане – пиша статия. Иначе в дискусиите се включвам, когато видя че се посочват неверни сведения. Затова ще се спра пак на това, което си отбелязал по-горе, защото не е вярно. „1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними.” НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087 Да, така е в Документалния летопис, но не е вярно, че през септември 1872 г. псевдонимите на комитетите в Сливен, Стара Загора и Лясковец са променени. Д. Страшимиров в „Извори”, откъдето е взето сведението, действително е написал над бележката „Преименуване на ЧК”, но след това обяснява: „Установяват се псевдоними за Сливен, Стара Загора и Лясковец за кореспонденция чрез тайната поща”. И помества бележката на Левски, в която той е написал: „От днес нататък ще познавате в место градът Ви, Сливен, така: Стамболлу Меемет Ефенди…” Следва и за другите два града. Става дума за първоначално даване на псевдоними, а не на тяхна промяна. И трите комитета са познати само с един псевдоним - посочения във въпросната бележка. Тя пък няма нито дата, нито месец, нито година. Страшимиров също не е уточнил кога е писана, но е публикувал две писма на Левски от април 1872 г. с адрес: „чрез Стамболлу Мехмед Ефенди”.

„заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу”, го няма отбелязано в писмото. Това е коментар на съставителката. За замяната се подразбира по подписа, за който казах, че е „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.” В писмото до Христо Иванов вече специално е отбелязано „от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Но това не е окръжно писмо, а дали има такова, не се знае.

Промяната на посочените псевдоними не е станала във връзка с Арабаконашкия обир, както твърдеше ти. По същия начин и промяната на Муратооглар в Алилаа Селевли е станала преди Левски да разбере за обира. По каква причина – не знам. Ако ще си играем на предположения, залагам на версията, че това е станало заради смяната на председателя. На мен ми върши работа тази версия, съгласно тезата, която изложих, но не я поддържам, защото не мога да я защитя. Иначе вече написах: „Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията.” Това всъщност беше предложение да се откажеш да спориш, защото като нямаш факти, започваш да правиш предположения и да ги поднасяш като уж реални факти.

Няма да се включвам в дискусия и за „подхвърлените писма”. Но... След Арабаконашкия обир само Левски си е сменил псевдонима. На 12 декември 1872 г. той написва три писма. Освен до Алилаа Селевли пише писмо и до Сюлейманоглу Дауд, което е името на комитета в Голям Извор и преди обира. Третото писмо е до Христемага. Това си е пък псевдонима на Христо Иванов, пак от преди обира. Писмата на Левски до средата на ноември носят подпис Аслан Дервишоглу. Писмото до Пазарджик от 28 ноември е подписано: „В. Л-ский (Ас. Дер. Кърджалъ) Ибраим Анадоллу.” Има едно писмо без дата до Христо Иванов в Търново, в което пише: „По причините софийски печатът няма да се взема и дава известно време… от днес ще познавате името ми Ибрияма Анадоолу”. Съставителите на сборника с писмата на Левски са отнесли това писмо към: „на или след 12 декември 1872 г.” Няма сведения Левски да е оповестявал всички комитети за промяната на псевдонима си.

Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..." Писмото от 7 октомври е изпратено от Алилаа Силевли. Виж го по-горе. Според теб излиза, че Величка е Алилаа Силевли или Селивли - изписано е по двата начина, Левски го изписва по трети. Този псевдоним се появява за първи път в това писмо и после в писмото на Левски. По времето на Марин Поплуканов псевдонимът на Ловешкия комитет е бил Муратооглу. А че поп Кръстьо е бил председател на Ловешкият частен комитет, е отпечатано от Каравелов във в-к „Независимост” още на 11 август 1873 г.

Може и да не се е подвел. Отговор на писмото от 7 октомври Левски е писал на 12 декември. Тогава вече той със сигурност е знаел кой е написал писмото и затова отговорът го е получил поп Кръстьо. Могат да се направят много предположения. От наличните сведения не може да се възпроизведе пълната картина на събитията. Възможно е поп Кръстьо действително да е избран за председател, но това да е станало, още след като се е разбрало, че Поплуканов и Пъшков са престанали да се занимават с комитетските работи, а не както смята Х. Иванов, след като са ги арестували. Възможно е и той сам да е поел тези функции. Така смята и Никола Обретенов. Той не знае, че писмото е писано на 7 октомври, а предполага, че е от времето, когато вече в София се води извънредния съд. Пише: „Когато Васил Левски излиза за последен път от Ловеч, поръчва на приятелите си да му пишат в Сопот или Карлово. От Стара Загора той отива в Пловдив да се срещне с Найден Геров и го разпита по делото в София. Облечен като въглищар, с кон, натоварен с два чувала въглища, спира пред дома на Найден Геров. Тоя, като го видял, изтръпнал, разказал му, че пред извънредния съд в София всичко било открито, и изказал мнение, че Левски трябвало веднага да избяга през Цариград. Но Левски не направил това, а отишъл в Татар Пазарджик. Тук приятелите му дали същия съвет. От Пазарджик отива в Сопот, а после в Карлово. Тук се крил в девическия манастир няколко деня при леля си калугерка. Тук намерил две писма от Ловеч. Едното писмо било от приятелите, които му писали — по никой начин да не отива в Ловеч, защото градът бил пълен с шпиони и полицията го търсела навсякъде, като обещавала на тогова, който го предаде, 50 хиляди гроша. С другото писмо председателят на комитета в Ловеч го викал да отиде там. Васил Левски знаеше, че той е председател на Централния комитет в Ловеч, Марин п. Луканов — подпредседател, Д. Пъшков — член, Ив. Драсов — секретар, и поп Кръстьо — касиер. Той също знаеше, че Марин п. Луканов и Пъшков са запрени в София, Ив. Драсов е избягал в Чехия, гдето постъпил в университета, и само поп Кръстьо оставаше в Ловеч. Затова от Карлово през Троян Левски се примъкнал в Ловеч да накаже поп Кръстя и да вземе колкото комитетски пари има у него.” Не съм експерт графолог, но не само общият вид на написаното, но и още един факт се набива в очи. Съпоставил съм писмото от 7 октомври 1872 г. с извадка от Дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица”. Тя е от требника на попа, а експертизата, която е потвърдила, че писмото е писано от него, е работила точно с „Кръстьовия требник”. И през 1879 г., когато е писана дописката, поп Кръстьо е запазил правописа си да поставя тирета между изреченията. В книгата „Въпросът за залавянето на Апостола на свободата” има факсимилета на две писма и една разписка, писани от Марин Поплуканов, в които липсват такива тирета.

Киров, пишеш глупости! Как Поплуканов ще кани Левски, след като той е от тези: „сичките, се изплашиха от една топурдия… Те мислят да не дохождаш скоро тука”. Та нали Левски се оплаква на 16 септември на Каравелов от Грую, т. е. Марин Поплуканов: пишел му „да не дохожда” в Ловеч. И искал да хвърли „припас, тефтери и пр.” в заходът (клозета). Та по това време Поплуканов не се е чувствал вече член на комитета А Д. Попов пише на 3 октомври на Каравелов: „В Ловеч един от най-добрите работници Д. Пъшков все за тия негови своеволия [на Левски], отказал се е вече от работа.” Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя. Киров, ти чел ли си какво пише в това писмо? Писано е от човек, който не може да справи с това, с което се е справял бившият председател. Оплаква се, че: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги испращам — От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя че от нашити баджеци цървули нема да станат. Сички ти ся исплашили от една тупурдия, а по нататък незная що ще бъде. — Сичко на мене облегнало, пак аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Ве­стниците ти стоят у мене, както и другити ти книги. Не зная кому и как да ги распратя. — Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз бих рекъл да додиш да ся споразумейми какво и как има да работим.” Киров, ти не четеш какво съм пуснал. Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал).” Ами това е точно така в писмото от 7 октомври: поп Кръстьо иска да се види с Левски, за да се споразумеят какво ще работи. Христо Иванов пише: „Васил Левски… му писал [на поп Кръстьо] едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа.” Това се отнася точно за пространното писмо на Левски от 12 декември.

Христо Иванов пише в спомените си, че след залавянето на Д. Пъшков и М. Поплуканов, поп Кръстьо станал председател на Ловешкия комитет. Кръстьо пише и писмото до Левски от 7 октомври, където споменава: „Сичките се изплашиха от една топурдия..” Писмото на Левски от 12 декември е изпратено до поп Кръстьо. Той е човекът, който е събрал парите и книжата на Ловешкия комитет (всъщност те са били у него) и ги е предал на Сирков. Параскев Стоянов в „Материали за историята на град Ловеч е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.” Христо Иванов: „[Левски] Като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръсю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа. (Христо Иванов – Големия. Спомени. С. 1984, с. 84; Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С. 1987, с. 302) Разбира се в горните спомени пак има неточности, но може да се види къде е истината. „Осем-десет хиляди” са 8 000 – 10 000. И са били на поп Кръстьо, който явно е искал да издава църковен, а не революционен вестник. Революционният го е издавал Л. Каравелов. В Ловеч е имало кръг от „учители и по-либерално настроени ловешки духовници като поп Кръстьо”. Последното го е написал Феликс Каниц. Това съм го споменал в „Дякон Левски срещу дякон Паисий”.

Парите за осемте пушки са съставлявали 8 000 гроша, но Левски не е изпратил такива пари. После изпраща известието за поп Кръстю, където пак става дума за 8-10 000 гроша, но и той не заминава за Букурещ. Така че тук можем само да гадаем за какви пари става дума. Освен това в писмото до Каравелов Левски пише, че поп Кръстьо „щеше да отиде в Ибраила да го издава”. Което подсказва, че парите са били негови – на попа, а не на комитета. Каквото е имало на комитета у поп Кръстю, той го е предал на Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” В писмото от 12 декември пише: „У председателя има принесени от други комитети пари…” По-нататък: „…пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” Левски като е видял, че парите на председателя не са у Николчо, вероятно е искал да ги търси от Величка и поп Лукан.

Сумата я сочи Филип Симидов. Явно има някакви легенди, че Левски и хората му са събрали много пари. Но всичко, което е получил Левски го има записано в тефтера му и разни бележки, които се намират и днес в архива му. Няма големи суми. Дори тези 15 000 гроша не са записани, защото са дадени директно на Поплуканов от комитета в Търново и когато поп Кръстю е искал да ги заприходи, се оказало, че парите вече били изхарчени. Поплуканов е получавал пари, но съгласно чл. 6 на устава е трябвало да ги предава на касиера, който да ги заприходи в комететската книга и да издаде разписка за получената сума. Сам Левски пише през юли 1872 г., че е останал без жълтичка. Разбираме, че дори е задлъжнял на комитета в Букурещ с 590 гроша: има запазена разписка по този случай, подписана лично от Левски. А Поплуканов е бил с него. Ще кажеш не е носел парите. Но на 6 август с. г. нали Левски, след като се е завърнал в Ловеч, пише на Каравелов: „Питай французинът за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици, сега да ми отговорите, та да пратим и парите”. Защо не е изпратил тези 500 лири, с които е можело да поръча 50 пушки, ако са били по 10 лири?

Киров, объркал си се нещо. Но вината не е твоя. Чел си писмото на Левски до Каравелов по новото издание на „Васил Левски - живот, дела, извори”. В оригиналното издание от 1929 г. е записано: „Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша". Така е и в оригиналното писмо. Но има нещо по-интересно: втората част на разказа на отец Матей. Цитира я Димитър Панчовски в „Последните дни на Васил Левски”: Не по-малко интересен е резултатът от втората част на разследването, направено от отец Матей Преображенски и Косьо Инчоолу от Ново село. Ето как го предава авторът на разглеждания материал (отец Николай Иванов – б. К. Гербов): „Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…”