К.ГЕРБОВ

Не е сувенир като тези, които се поставят на маса или във витрина. Това на главата отгоре е халкичка за окачване на верижка или ремъче. Става дума за вид амулет. https://deskgram.org/p/1776937266602596736_1633284970 Snake Goddess Pendant Necklace

Miniature Minoan Snake Goddess - LVSAGE Minoan snake goddess figurines - Wikipedia

Ако има някакъв паралел между историческата истина и написаното за „България” и „българите” в Гестата, той може да се изясни донякъде, като се пренесат споменатите събития в годините, когато България е завладяна от Византия. Ще обърна внимание на моменти в анонима, в които се вижда връзка с действителни исторически събития. След падането на България под властта на Византия се появява византийската тема България, която е съседна на Унгария. Между Византия и Унгария произтичат няколко войни, които се водят главно на бившата територия на България. „Вождът на България” всъщност е „дук на България”. В латинския текст на Гестата е отбелязано: „magnus Keanus, preavus ducis Salani, dux de Bulgarie”. . Сам авторът на анонима е обяснил, че „дук” или „дука” е управител на крепост, а не на държава. Бележката на съставителите на ЛИБИ правилно обяснява, че това е византийска титла. От едно сведение на Йоан Зонара разбираме, че византийският управител на тема България се е наричал „дук на България”. Значи Кеан може да се приема като управител на тема България, изпратен от византийския император отвъд Дунав, да завладее земите там. Горният текст от Гестата се отнася за една от византийско-унгарските войни, когато унгарците стигат до Ихтиманския проход. От друго известие на Зонара и обяснението на съставителите на ГИБИ разбираме, че след завземането на Ихтиманския проход, между Византия и Унгария в София е сключен мир. Сключването на мира край София е станало с участието на византийския император. При този мир той признава като граница с Унгария точно Ихтиманския проход (това го четох някъде). По този начин може да се разтълкуват и други текстове от анонима и да се види по какъв начин, използвайки най-различни източници, авторите му (той е редактиран многократно) са създали това, което правилно е определено като роман. Включилите „Деянията на унгарците” в ЛИБИ са обяснили много добре какво представлява това „четиво”.

Йончев, ще ти помогна, като ти обърна внимание на няколко важни сведения: Кеан бил дошъл в отвъддунавските земи „с помощта и по съвета на императора на гърците”. На Менеморут пък, господар бил византийският император. А Салан получил в помощ срещу унгарците голяма войска, изпратена от императора на гърците. Отчитай и тази „гръцка връзка”. Защо гърците са помагали на отвъддунавските вождове поне три поколения: от дядо Кеан до внука Салан? Ако те са били българи от времето на Крум и Симеон (а не когато България е под византийско владичество, което е по-добрият отговор) коя българска владетелска фамилия е имала толкова силни роднински връзки с византийския император или по-скоро императори, та те са помагали през цялото това време на отвъддунавските вождове. Менеморут и той ли е бил в роднински връзки с Кеан и Салан?

Въпросът не е към мен, но понеже става дума за заблуждение, установено от авторитетни историци, ще взема отношение по него. Както се вижда от съобщението, Арнулф изпратил пратеници с дарове при българите и техния княз Владимир и поискал „да не се позволява на моравците да закупуват оттам сол”. Става дума да не се позволява купуването на сол от България. Трансилванските солници вече са били под властта на Арнулф и спирайки доставките на сол от България, той е искал да наложи икономическа блокада на Моравия. А къде е била България, се вижда от маршрута на пратениците. Пътуват по Сава към България. Значи по Драва вече няма български управители. Много важна тук е и информацията, че през 892 г., още по времето на Владимир, унгарците са били вече в Панония. Това трябва да се отчита, когато става дума за стълкновенията между българите и унгарците по това време и след това.

Унгарският аноним е поместен неправомерно в издание, претендиращо да се зове „Извори за българската история”. Той е толкова исторически достоверен, колкото и книгите на Фани Попова-Мутафова за Асеневци.

Няма да разваляме картинката! Ще прочетем какво още е писано за Менуморут в същия източник. Сърцето на Менеморут може да е било българско, но господар му е бил императорът в Цариград. Това и по повод на писаното от Евристей: Отвъддунавска България е една колония , която е управлявана от български и от зависими от Плиска елити/управители.

Това е сведение на Айнхард, взето от ЛИБИ 2, с. 31. След като победил аварите Карл покорил „двете Панонии и лежащата на другия бряг на Дунава Дакия”. Според бележка 9 на съставителите на ЛИБИ земите на Дакия били български. Няма бележка обаче, откъде е взето това сведение. А сведение, че земите на север от Дунав са били на франките има. Цитирал съм го вече няколко пъти. Според Повест временных лет в 898 година покрай Киев минали черните угри, т. е. унгарците. Годината очевидно е определена не съвсем точно, вероятната година би следвало да е 892. Идвайки от изток, угрите преминали река Днепър и се устремили на запад през големите планини, наречени Угърски [днешните Карпати], воювайки с живеещите там франки и славяни. По тези места първо се били заселили славяните, а после франките превзели тяхната страна. Угрите от своя страна изгонили франките, завзели земите и заживели със славяните, подчинявайки ги под своята власт. От тогава страната започнала да се нарича Угърска [Унгария].

Ами ето още една статия с мнения на народа по нея. Прочети ги внимателно. Според мен тук имаме точно "обратното". Божидар Димитров откри очевидната връзка между Александър Македонски и българите На мен най ми хареса това мнение. Божидар Димитров като историк беше националист-популист. През последните години се престара в това отнощение и народа разбра каква "история" твори. Затова и мненията са меко казани неласкави.

Божидар Димитров не е бил професор: „Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“[12] Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.Божидар Димитров – Уикипедия Божидар Димитров не популяризираше българската история, а измисляше исторически митове, които се харесваха от народа. Пример, който ми попадна наскоро История - На Шипка опълченците спечелиха войната - Стандарт

Първата задача на Сюлейман паша е била да спре настъплението на руските войски към Одрин. Съвсем естествено е било корабите с войските от Черна гора да спрат при Деде Агач и оттам по ж. п. линията бързо да стигнат до Одрин. Следващата задача на Сюлейман паша е била да се съедини с османските сили в Северна България. В „Илюстрована хроника на войната” в брой 24 от август 1877 г. се прави коментар и анализ по този въпрос. След отбиване на настъплението в Тракия, руското командване взело мерки, като започнало да мобилизира допълнителни сили. Турското командване от своя страна своевременно изготвило план, според който, трите турски армии на Осман паша, Сюлейман паша и Мехмет Али паша е трябвало да ударят едновременно руските войски, разположени в триъгълника Никопол-Русчук-Шипка. Сюлейман паша е трябвало пръв да започне атака по линията Габрово-Търново, добре защитена от руските войски. Затова са му дали допълнителна войска - да пробие отбраната на Шипка. Акцията е била синхронизирана и решена от главното турско командване.

Аз пък попаднах на информация, че на 9 септември 1944 г. в София не е имало танкове с руски войници. Руското посолство отбеляза 9-ти септември и съветските ...

„Засега остава неясно защо една от най-големите немски корабоплавателни компании по онова време именува един от корабите си „Bulgaria”. Дали е акт на трудно обяснима дипломация към страната ни, или е резултат на стечение на обстоятелства, т.е. необходимост да се подберат пет географски обекта, започващи с латинската буква „В”. Или нещо друго? Все пак забележителен е фактът, че през периода 1898 – 1917 г. от общо 19 години един голям немски кораб в продължение на 18 години рекламира името на страната ни от двете страни на Атлантическия океан.” изследвания :: НЕМСКИЯТ КОРАБ „BULGARIA” (1898 Г.)

Някой знае ли нещо повече за този кораб?

Не е така. В последните години се набляга на турското робство, за да се извисят „дейците на българската национално-освободителна революция.” Дните от смъртта на Левски и Ботев се честват вече по два дена и кой ли не се изказва на тях. Има един зрител на предаването на Пламен Павлов, който редовно се обажда и му прави забележка, че прекалено много се занимава с българските революционери, а не отделя достатъчно място на Руско-турската война. Това мисля, че не е по-темата. Но има едно много интересно сведение на Найден Дринов, което показва, че през Възраждането отношението на българите към властта е било като днес. Една са били доволни, други са псували, трети (за сега още няма такива днес у нас) са се хващали за оръжието. Като и мотивите за последното явно са били различни. Н. Дринов е бил „деец от национално-революционното движение: участвал в организирането на събранието в Оборище; член е на частния революционен комитет в Панагюрище, на Военния съвет и на Привременното правителство по време на Априлското въстание.” Определено той не се е чувствал роб. Пише в спомените си, че в Панагюрище турското владичество даже не се усещало и бил допускан никакъв натиск от страна на турците, защото като забележели нещо такова, панагюрци се оплаквали и пишели протести. На въстание ги вдигнало не нерадостното им битие, а „блянът за политическо освобождение”. Интересно, какво е разбирал Дринов под „политическо освобождение”. Не излиза ли малко като: ние също искаме да сме на власт? Като под ние, се разбира революционната партия, защото църковната партия е била против въстанието. Ето малък цитат от началото на спомените на Найден Дринов: „До въстанието в 1876 г. панагюрското население в материално положение стоеше повече от добре. Главният поминък беше скотовъдството, търговия с овни, с козиняви чували, шаяци и хабитабаклък и други. Хората бяха духовити, доста свободни и неустрашими. На всеки панагюрец, когато щеше да пътува по работата си и вън от града, беше като обязаност да язди добър, натруфен кон и добре въоръжен, със салтанатски прибори, така щото където [панагюрци] преминуваха, все бяха отбелязвани като сербез и свободни хора. Тук турското владичество даже не се усещаше и никакви натиски от турците не се допускаха, защото за малко забележено такова се правеха постъпки и протести. Пo образованието и възпитанието на децата се полагаха големи грижи и хората с надпреварване вървяха да уреждат местните училища. Обичаха да поучат челядите си, поради което по-ранo се появиха интелигентни хора, които основаха и сега съществующето читалище «Виделина», което доста помогна за умственото развитие на тогавашните младежи. В тия времена читалището се имаше като нещо безценно: тук постоянно ще видиш големи събрания от граждани — да слушат четенето на вестници и разни книги. Когато някои панагюрец се завърнеше от освободените държавици Сърбия или Румъния и разказваше за тамошните наредби — за войски, за княз и народа, — всеки с возхищение слушаше как оние народи имат свое управление. Всичко това из ден в ден раждаше у панагюреца стремление към политическо освобождение. Съгласието между хората беше такова, щото навсякъде публично и без никакво стеснение почна да се приказва и бълнува за политическо освобождение. Хвала и чест получаваше оня, който намери и пренесе от издаваемите се в Сърбия и Румъния бунтовнически вестници и списания, които охотно се четяха от по-интелигентните хора.” Възниква и такъв въпрос. Н. Дринов е бил добре, значи ли тогава, че Атом не е прав като твърди, че „необходимо е било да се приложи известна доза унижение или ако искаш самоунижение, за да се подтикнат хората към действия - да докажат, че не са роби.” Или дейците на въстанието са използвали такава тактика, да насъскват българите, натяквайки им, че са роби?

Вазов е написал романа „Под игото”. Той е издаден на немски, английски и френски езици под заглавията: Unter dem Joch; Under the Yoke; Sous le joug. И никой не му намираше кусури на това заглавие, докато не се появиха либерастите, с тяхното „присъствие”. Само че „присъствие” не съответства на „иго”. Според Речник на чуждите думи основното значение на „иго” е: „Положение на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.” След това следват: „Робство, гнет. Турско иго.” иго - Тълковен речник - значение на думата иго - какво е иго Като синоними на „иго” се дава и въпросното „владичество”, което е прието днес в историческата наука. Може би все пак е по-добре да казваме иго, а не владичество. Съвременникът на събитията и един от главните борци за освобождението на българите, главнокомандващият руската армия Николай Николаевич, след подписване на Санстефанския мирен договор отправя следната телеграма до руския император Александър II: „Имам щастието да поздравя Ваше величество с подписването на мира. Господ ни сподоби, господарю, да завършим предприетото от Вас велико и свято дело. В деня на освобождаването на селяните [от крепостничеството] Вие освободихте християните от мюсюлманското иго.” И руския патриарх като беше тук, говореше за „мюсюлманско иго”. Няма уточняване "турско" или "османско". Неравноправието на българите с турците е идвало именно порад разделянето им на правоверни и гяури. Чел съм, че грък или българин като приемат исляма, на тях вече гледат по друг начин.

Йончев, хич не го защитавай боилад, провокатор си е! Нахален провокатор! Защо мислиш намеси в темата Гербов, след като не съм вземал отношение по нея?

Руснаците трябва да са чели „приписката на Тудор Доксов”, а там се казва: „Тази благочестива книга, наречена Атанасий (писана от Атанасий Александрийски), преведе от гръцки на славянски език по заповед на нашия български княз на име Симеон епископ Константин в годината от сътворение на света 6 414, индикт 10 (906 г.).” Има и един презвитер Григорий, който е написал такава приписка: „Книгы Завета Божиа Ветхаго, сказающе образы Новаго Завета истинну сущу, преложеныя от греческаго языка в словенскыи при князи блъгарстем Симеоне сыне Бориши Григорием презвитером мнихом всех церковник блъгарскых церквии, повелением того книголюбца князя Симеона, истине же рещи боголюбца”. Кога се е появил този български език, не е ясно. По времето на Симеон са пишели на славянски език. То и в текста на „За буквите”, който Романа постна, също пише: „След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” На какво се основава тогава твърдението, че, „азбуката, която създава Константин-Кирил Философ е за тогавашния българския език или казано по-политкоректно, за българския диалект на средновековния славянски език.”?

Григорианският календар е утвърден през 1582 г. Преди това такъв няма. Но таблици за двата календара са направени и за тогава. Ето за 1583 г. Тогава 11 май по стар стил е било 21 май по нов стил. Няма смисъл да се връщаме към Средновековието, след като датата е установена като официален църковен празник през 1863 г. Виж 11 май - Ден на почит към светите братя Кирил и Методий През 1968 г. БПЦ въвежда т. н. Новоюлиански календар. В коментарите за този факт има нещо, което явно е заблудило Пламен Павлов и той на практика реагира като във вица „не било компютри, а компоти”. За намеса на „комунистите” се споменава не по повод установяването на 24 май като Ден на Кирил и Методий, а връщането на датата 11 май от църквата през 1968 г. Църковниците коментират: „Истината е, че приемането на новия календар от Българската православна църква в края на 1968 г. преследва конкретни политически цели, а след тази дата календарът активно е използван и като средство във „външната политика” на Църквата, на която държавата възлага големи надежди. В края на 60-те години, когато Българската православна църква заменя юлианския с т. нар. новоюлиански (наричан също ревизиран юлиански, изправен или новоправославен) календар, Църквата и комунистическата държава вече са сключили един неписан „договор” за съжителство.” Календар и църковна политика през комунизма | История на БПЦ ... В друга една статия, която сега не можах да открия в интернет, съм прочел и записал: „Смяната на календара [през 1968 г.], което все пак е значимо събитие в живота на една Църква, може да бъде посочена и като добър пример за последователната политика на комунистическия режим за изолиране на Църквата от общественото внимание.” На практика се получи така, че българите продължиха да си честват 24 май по нов стил, което е 11 май по стар стил, а църквата си хареса датата 11 май по нов стил, което е 28 април по стар стил! Тази „историческа теза” от Кирило-Методиевската енциклопедия, е писана от видни имена на „славистичната наука” („Напред науката, е слънце”, както се пее в един химн). И е хубаво азбукарчетата, журналистите, художниците на изображения с Кирил и Методий и пр., да се съобразяват с изнесеното в нея. Приемаме, че тази азбука е била създадена „за тогавашния български език или казано по-политкоректно, за българския диалект на средновековния славянски език”. Защо обаче не пишем на нея? Нали Кирил и Методий са я създали за българите! Значи и спрямо Кирил и Методий сме се оказали такива неблагодарници, както към руснаците, които са ни освободили. Или може би сме всъщност лицемери, защото хвалим Кирил и Методий, че са създали азбуката ни, но пишем на азбуката, която не е създадена от тях.

Драма няма, но е хубаво да се знае, че днешния 11 май няма никаква връзка с историята на честването на Кирил и Методий в България. Неприсъствени дни през 1911 г. Преди 1916 г. Денят на светите Кирил и Методий се е отбелязвал на 11 май. Тогава календарът в България е бил Юлиански. Казваме му стар стил. Месец май по православния календар за 1911 г. 11 май по Юлианския календар е отговарял на 24 май по Григорианския (новия стил) и това е било познато на българите, защото в тогавашните календари са отпечатвани и двете дати. Затова и след 1916 г. съвсем естествено Денят на Кирил и Методий се чества на 24 май по въведения в България Григориански календар. Но същият ден си е бил 11 май по стария стил, т. е. по Юлианския календар. Месеци април и май 2018 г. Същото е положението и днес. Честваме 24 май по Григорианския календар, което е 11 май по Юлианския. А тези, които честваха Кирил и Методий на 11 май, всъщност са отбелязали 28 април по Юлианския календар.

„Първите известия за честването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1863 г. денят е установен като църковен празник на светите братя равноапостоли, славянски просветители. На тази дата от Юлианския календар отговаря 23 май по Григорианския календар. Днес обаче, празникът, прераснал в Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, се отбелязва на 24 май, а църквата почита светите Кирил и Методий на 11 май.” Това съм го написал в статията „100 г. след смяната на календара”. Обясних и защо се е получило така. Подразни ме, че Пламен Павлов обяснява българската история и то пред голяма аудитория - телевизия "Скат", агенция „Фокус” (сайта и радиото), обаче много често показва незнание. А дава идеи и така заблуждава зрителите и слушателите. Затова и българите са объркани и не знаят какво, кога честват. Вчера по БНР водещата пак прочете за „азбукарчетата” дето знаели, че славянската азбука била създадена от Кирил и Методий. Но не уточни за коя славянска азбука става дума. През целия ден, пак по това радио, кореспондентките от страната пускаха деца да казват: „Кирил и Методий създадоха българската азбука”. На 11 май Кирил и Методий ги чества само нашата църква. Руската си ги чества на 24 май. Мисля, че така е и в Македония. Има обаче хора, които познават добре историята и работят по въпроса.

Кога за първи път денят на светите братя Кирил и Методий се чества на 24 май Пламен Павлов преди две седмици обясни в предаването си „Час по България”, че Кирил и Методий трябвало да се честват на 11 май. „По времето на така наречения социализъм”, някой бил преместил празника неправилно на 24 май, каза професорът. С тези думи започва предаването му: Проектът "Българска история" Освен книга, е хубаво на днешния ден да се прочете и съобщението, отпечатано във вестник „Пряпорец” от 3 май 1916 г.

Абсолютно същото е! Медальон, от едната страна с „Кръщение на Исус Христос”, а от другата с „Рождество на Исус Христос”. https://bazar.bg/obiava-18816071/zlaten-medalon-krashtelnik-22kar

Каква е тази монета? - Страница 35 - Нумизматика и сфрагистика ...

Верешчагин е можел да мине без сенките, но нарочно ги е поставил, за да предаде атмосферата на силно печащо слънце. И вероятно ги е „режисирал”, за да се получи картина, визуално хармонична на неговите представи. Скуби е дал светлини и сенки, но при вертикални обекти и светлина, падаща отгоре. А по сенките на стражите може да се установи, че светлината пада върху изобразените обекти почти фронтално. Така е при северните ширини, през зимата. Копията са наклонени, но когато светлината пада върху тях фронтално, би следвало и сенките им да повтарят реалния обект. Може да се спори за наклона и чупките на сенките. Изглежда Верешчагин не е могъл да си ги представи точно как би трябвало да изглеждат те. На подобната по сюжет картина „Пред портите на джамията” слънцето свети от запад, сенките на тоягите на поклонниците са вдясно. И тук обаче, сянката на тоягата на поклонника вляво не е убедителна. При една картина важен е крайният ефект. Затова може да се предполага и възможно донагласяване на сенките. Нещо такова се отбелязва в споменатия анализ на „Двери Тимура (Тамерлана)”: