К.ГЕРБОВ

Аз съм си теглил книги от свода през различни години. Имам книга 1 от раздела „руска история” с тази репродукция на стр. 34. Същата книга1 я имам и с тази репродукция, пак на нея страница. Намерих я, след като първо попаднах на горната и установих, че е фалшива. Нямам намерение да споря какво разбирам под фалшива, затова пускам и двете. Сега в интернет са качени 40-те тома на факсимилното издание на Лицевия свод, където освен оригиналния текст са дадени негова транскрипция и превод на съвременен руски език. Но може само да се разглежда. Репродукциите, които пускам, съм ги обработвал допълнително, затова са контрастни.

Българското царство на Иван Асен В руския текст името на царя е Иван Асан. Теодор Комнин в свода е посочен погрешно като Теодор Ласкарис.

Разяснения относно „Пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново”. В „За епископ Иларион Мъгленски” написах, че „Липсва сцената с пренасянето на мощите на светеца в Търново по времето на цар Калоян”, защото едва в последния момент разбрах, че в интернет има качени фалшиви страници от свода. Тази, която имах, е такава: В текста вляво се говори за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново, а илюстрацията е за Петър Гъгнивия. Успях обаче, да намеря оригиналната илюстрация:

Както бе уточнено във въведението, към днешна дата не са открити ръкописи на свода, отнасящи се за времето от 919 до 1114 г. Историята на Симеон ще остане недовършена. Вероятно в липсващите листа е имало и други илюстрации, свързани с българската история. Следва продължението след 1114 г. Българското царство при Калоян За епископ Иларион Мъгленски Българското царство при Борил. Стрез

Войната на Симеон със Зоя (битката при Ахелой)

„В съставения през 1973 г. протокол изобщо не е отбелязано къде точно са намерени парите. Как ли ще разберем какво е ставало в този град преди 140 години, когато не можем със сигурност да знаем какво е станало преди 40. Понеже в протокола не пише нищо, сега в Ловеч някой ще ви каже, че монетите са намерени в дворното място на поп Лукан, друг, от който с основание се очаква да бъде достатъчно компетентен, ще възрази, че това е станало в съседния двор, отделен при това от Поплукановия с улица. Ще чуете, че там е живял общински чиновник-нумизматик и че монетите са намерени в гилзи от снаряди – такива, с които поп Лукан е нямало как да разполага. Но в цялата тази неяснота около находката едно е очевидно: количеството на турските монети е сравнително малка част от намереното – не повече от една трета. Кой обаче сериозно би могъл да твърди, че съзаклятниците от 1872 г., в преобладаващата си част обикновени селяни и занаятчии, с древноримски парични знаци са осъществявали скромния си финансов принос към революционното дело и най-вече със златни венециански, австрийски и белгийски монети от времето преди Великата френска революция. А такива са монетите. По отношение на тяхното описание протоколът е достатъчно прецизен. Може би поп Лукан, преди башибозуците през Руско-турската война да го заколят край село Казачево, е обърнал вързопите с грошове и бели меджидии в злато? Кога и къде? Всеки, който е чел малко по-подробно за обира на хазната в Арабаконашкия проход, знае какви затруднения са причинили на Димитър Общи и съучастниците му тежките торби с дребни монети, събирани също грош по грош от данъкоплатците около Орхание. Пък и те по стойност са били по-малко от имането, намерено в близост до Поплукановата къща.” Култура :: Тема на броя :: Великденско вино и Франкенщайн

Първият поход на Симеон до стените на Цариград

И аз така съм го написал.

Този откъс е поместен в Руски хронограф от 1512 г. Той е разположен след историята за Лъв Премъдри, която обаче е разказана по хрониката на Симеон Логотет. Последното, което пуснах, бе именно от тази история. Сега работя по продължението, но не съм срещнал въпросния откъс. Доста свободна интерпретация е. Може би затова не е включена в свода. По-подробно за Кирил и Методий е дадено в началната руска летопис Аз съм писал по този въпрос в темата "Константин и Методий в Повесть временных лет".

Става, става. Ето как днес някои се опитват да наложат нов „патриотичен” мит, опитвайки се да минат без освободителката. Това е откъс от „учебника”, наречен „Родинознание”. Написан е от патриота Костадин Костадинов. В откъса е застъпена патриотичната теза, че ако не са били опълченците, Русия е можело и да не спечели войната с Турция. Според Костадинов, опълченците искали да освободят България и биели турците наред от Дунав до Балкана. На Шипка обаче срещнали трудности, защото там на един опълченец се падали по 10 турци. В последния момент на помощ на българите се притекли руски войски и така опълченците запазили прохода. Лошото е, че и професионални историци пригласят на скандиращите „Българи, юнаци!”. Точно в деня на Левски по БНР бяха поканили историк от БАН, който обясни, че Левски е митологизирана личност, „но благодарение на него една голяма част от българите намирали консенсус помежду си”. Консенсуса обаче, по отношение на националния герой Левски, никак не помага за постигане на консенсус по другите въпроси в съвременна България.

В българския превод няма уточнението „град кула”. В транскибирания славянски превод на Амортола е записано „кюла”, а в Летописеца е „кула”. Не можах да открия обаче, нито „кюла”, нито „кула” в двата речника - старославянския и староруския. Имам и два новоруски превода на текста от свода. На едното място е „град Кула”, а в другия този израз липсва. Може преводачът да не е бил сигурен, че става дума за кула. „Град” може и да е крепост. Но може и оригиналът да е бил разчетен погрешно. Показателен е и краят на разказа за битката при Булгарофигон. В славянския превод на Продължителя на Георги Монах си е отбелязано „Булгарофигон”. В Летописеца обаче, думата е преведена: „мястото, където българите избягали”. И в свода е така. Затова добавих допълнително в скоби "Булгарофигон", да стане ясно за какво става дума.

Войната на Симеон с Лъв Философ В текста към първите няколко изображения погрешно се споменава Самуил, вместо Симеон. Вероятно защото действието се развива в Македония. От илюстрацията, където фигурира текстът „царят изпратил квестора Константин…”, името на българския княз вече е Симеон.

За Първото българско царство сведенията са взети от Летописец Елински и Римски, 2-ра редакция и Руски хронограф от 1512 г. Текстът в Летописеца е едно към едно с този от славянския превод на хрониката на Георги Амортола. В хронографа има някои изменения и допълнения. Давам пример с историята за настаняването на българите при Дунав, от който се вижда еднаквостта на текста от свода с този от Летописеца и хрониката на Амортола. В ГИБИ 4 преводът казва същото или почти същото. Разбира се, някъде има и някои различия. Но конкретно за всеки текст може да се види от къде е взет. Има любопитни намеси в някои места. Например в текста на Амортола Крум обковава лоба на Никифор със сребро. В хронографа обаче, откъдето е взет текстав свода за Никифор и Крум, обковката е от злато. И на миниатюрата е нарисувано така.

За покръстването на българите Покръстване на българския княз Борис Покръстване на другия български княз Симеон и на всички българи през 6371 (863) година

Войната на Никифор Геник с Крум Войната на Крум с Лъв Арменец Омуртаг помага на Михаил Балба срещу самозванеца Тома Славянина

Илюстрованата хроника на Иван Грозни е най-крупното литературно-летописно произведение на средновековна Русия. Той е и монументален паметник на староруското книжовно изкуство. Достигнала е до нас в състав от 10 тома с ръкописи, почти всяка страница на които е украсена с цветни миниатюри. Общият брой на листата е около 10 000, а на илюстрациите – над 17 000. Изображенията заемат 2/3 от обема на хрониката. Рисунките-миниатюри представят религиозни, батални, битови и пр. исторически сцени. В тях като правило фигурират лицата (персоните), чиито действия са описани в историческата хроника. Изображенията не само илюстрират текста, но и го допълват с подробностите в рисунката. Руското наименование на хрониката е „Лицевой летописный свод XVI-го века”. Според „Советская историческая энциклопедия” „свод летописный” е вид руско средновековно историко-литературно съчинение, в което хронологично се излагат събития от руската история. „Свод” означава „сборник”, тъй като изложението в този вид литературни паметници представлява сбор от създадени на различни места, по различно време, текстове за историческите събития. Заради големия си обем наричат уникалния сборник „Цар Книга”, по аналогия с паметниците на руското леярно изкуство „Цар Топ” и „Цар Камбана”. Един от томовете на сборника Хрониката е изготвена в периода 1568-1576 г. по заповед на цар Иван IV Грозни. За съставянето ѝ са използвани съществуващите тогава руски летописи. Изследователите посочват, че са включени текстове от „Летописец Елинский и Римский”, „Летопись Никоновская”, „Летопись Воскресенская”, „Руский хронограф редакция 1512 г.”, „Повесть временных лет” и пр. Първите три тома на хрониката са посветени на световната история: библейска, древноеврейска и древногръцка, включени са разказите за Троянската война и царуването на Александър Македонски, представени са фрагменти от историята на Римската и Византийската империя в периода от 73 до 919 г. В историята на Византия има обширни блокове с текстове за България и Сърбия. Руската история е изложена в седем тома. Обхваща времето от 1114 до 1567 г. Липсващата начална руска история дава основание да се предполага, че томът, в който е била записана, не се е запазил. В томовете с текстове до края на 14 в., също фигурират важни моменти от историята на Византия, България и Сърбия. Не малко страници от томовете със световната и руската история са посветени на църковната история: отразени са вселенските събори, дадени са жития на популярните светии. Посочената структура на изложението в илюстрованата хроника е довела до заключението, че „общият път на световната история, според представите на книжовниците на Иван Грозни, е преместване на центъра на света от Райската градина в Палестина, по-нататък последователно през Вавилон и Персия, държавата на Александър Македонски и императорския Рим, Византийската империя и славянските държави на Балканите – в Москва.” И също: „изложението на историческия процес в лицевия летописен свод е съответствало на целите на укрепване на самодържавната власт на царя и създаване на представата, че Русия е наследница на древните монархии, които са били опора на православието”. Присъствието на България в няколко от томовете на хрониката на Иван Грозни е впечатляващо. Само за събитията от Първата българска държава те са към 100. Текстовете за събитията от преди създаването на руската държава следват византийските извори, след това историческите блокове явно са дело на руските летописци, дори за съставянето на тези тестове да са използвани чуждестранни извори. Илюстрациите отразяват събитията според представите на изпълнителите им.. По темата ще бъдат представени факсимилета с изображения от хрониката на Иван Грозни, придружавани с превод на текста, съпровождащ съответната илюстрация. На този етап коментари няма да има. Читателят трябва да притежава някакви познания за събитията. Тогава сам ще намери спорните или грешните места в съответния текст или изображение. Българите се настаняват във византийските земи при Дунав Тервел помага на Юстиниан Ринотмет да си върне престола и на Лъв Исавър да изгони арабите Константин Копроним воюва с българите

Това е най-ранната история на България. Написана е преди тази на Бакшев – през 16 в., а може би и по-рано.

Тази песен я пускаха по радиоуредбата на новобранците.

Именникът на българските владетели или, както е по-известен, Именникът на българските ханове е кратък летопис, на църковнославянски език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. Именник на българските ханове – Уикипедия

Задай на Гугъл преводача „а лет ему” и виж от руски на български какво означава този израз.

Това горе ми прилича на "гузен негонен бяга". Не съм критикувал никого. И въобще не ме интересува, откъде ти е "инфото". Не съм чел Дил, не съм чел и това, които си написал. Защото не ме интересува. Пуснах линка за тези, които се интересуват не само от Теофано, а и от другите императрици. Виждал съм я тази книга и реших, че може да е интересна за някои. Подозрителният в случая си ти. Аз съм на приниципа "право куме в очи".

Доколкото виждам ти работиш с календар в който се визират „година” и „месец”, а в Именника става дума за „години” . Веднъж обърнах внимание, че „лет ему” в Именника, не е „годината” му, а „годините му”. Така е и в съвременния руски език, който най-много се доближава до старославянския. Така, че трябва да търсиш календар, в които времето да се отчита не с месец, а с години. "Шегор" в този календар трабва да бъде период от 3, 5 и пр. години. И тогава да видиш как годините, посочвани от византийските хронисти съответстват на „прабългарския многогодишен календар”.

Не съм коментирал нищо! Темата не е в сферата на моите интереси. Радвам се, че твоят принос за изясняване биографията на Теофано е по-значителен от този на Дил. Все пак в книгата има очерци и за други императрици. Може някоя да те стимулира да направиш изследване и за нея.

Спорът за „прабългарския календар” може да се реши чрез „нова хронология”. Ето какво предлага Моско Москов:

Charles Diehl е написал книга за византийските императрици и принцеси, озаглавена Figures Byzantines. В нея в гл. IX се разказва за Теофано. Книгата е преведена на руски, има я в интернет Византийские портреты - Шахтарский учебно-воспитательный ...