К.ГЕРБОВ

За Първото българско царство сведенията са взети от Летописец Елински и Римски, 2-ра редакция и Руски хронограф от 1512 г. Текстът в Летописеца е едно към едно с този от славянския превод на хрониката на Георги Амортола. В хронографа има някои изменения и допълнения. Давам пример с историята за настаняването на българите при Дунав, от който се вижда еднаквостта на текста от свода с този от Летописеца и хрониката на Амортола. В ГИБИ 4 преводът казва същото или почти същото. Разбира се, някъде има и някои различия. Но конкретно за всеки текст може да се види от къде е взет. Има любопитни намеси в някои места. Например в текста на Амортола Крум обковава лоба на Никифор със сребро. В хронографа обаче, откъдето е взет текстав свода за Никифор и Крум, обковката е от злато. И на миниатюрата е нарисувано така.

За покръстването на българите Покръстване на българския княз Борис Покръстване на другия български княз Симеон и на всички българи през 6371 (863) година

Войната на Никифор Геник с Крум Войната на Крум с Лъв Арменец Омуртаг помага на Михаил Балба срещу самозванеца Тома Славянина

Илюстрованата хроника на Иван Грозни е най-крупното литературно-летописно произведение на средновековна Русия. Той е и монументален паметник на староруското книжовно изкуство. Достигнала е до нас в състав от 10 тома с ръкописи, почти всяка страница на които е украсена с цветни миниатюри. Общият брой на листата е около 10 000, а на илюстрациите – над 17 000. Изображенията заемат 2/3 от обема на хрониката. Рисунките-миниатюри представят религиозни, батални, битови и пр. исторически сцени. В тях като правило фигурират лицата (персоните), чиито действия са описани в историческата хроника. Изображенията не само илюстрират текста, но и го допълват с подробностите в рисунката. Руското наименование на хрониката е „Лицевой летописный свод XVI-го века”. Според „Советская историческая энциклопедия” „свод летописный” е вид руско средновековно историко-литературно съчинение, в което хронологично се излагат събития от руската история. „Свод” означава „сборник”, тъй като изложението в този вид литературни паметници представлява сбор от създадени на различни места, по различно време, текстове за историческите събития. Заради големия си обем наричат уникалния сборник „Цар Книга”, по аналогия с паметниците на руското леярно изкуство „Цар Топ” и „Цар Камбана”. Един от томовете на сборника Хрониката е изготвена в периода 1568-1576 г. по заповед на цар Иван IV Грозни. За съставянето ѝ са използвани съществуващите тогава руски летописи. Изследователите посочват, че са включени текстове от „Летописец Елинский и Римский”, „Летопись Никоновская”, „Летопись Воскресенская”, „Руский хронограф редакция 1512 г.”, „Повесть временных лет” и пр. Първите три тома на хрониката са посветени на световната история: библейска, древноеврейска и древногръцка, включени са разказите за Троянската война и царуването на Александър Македонски, представени са фрагменти от историята на Римската и Византийската империя в периода от 73 до 919 г. В историята на Византия има обширни блокове с текстове за България и Сърбия. Руската история е изложена в седем тома. Обхваща времето от 1114 до 1567 г. Липсващата начална руска история дава основание да се предполага, че томът, в който е била записана, не се е запазил. В томовете с текстове до края на 14 в., също фигурират важни моменти от историята на Византия, България и Сърбия. Не малко страници от томовете със световната и руската история са посветени на църковната история: отразени са вселенските събори, дадени са жития на популярните светии. Посочената структура на изложението в илюстрованата хроника е довела до заключението, че „общият път на световната история, според представите на книжовниците на Иван Грозни, е преместване на центъра на света от Райската градина в Палестина, по-нататък последователно през Вавилон и Персия, държавата на Александър Македонски и императорския Рим, Византийската империя и славянските държави на Балканите – в Москва.” И също: „изложението на историческия процес в лицевия летописен свод е съответствало на целите на укрепване на самодържавната власт на царя и създаване на представата, че Русия е наследница на древните монархии, които са били опора на православието”. Присъствието на България в няколко от томовете на хрониката на Иван Грозни е впечатляващо. Само за събитията от Първата българска държава те са към 100. Текстовете за събитията от преди създаването на руската държава следват византийските извори, след това историческите блокове явно са дело на руските летописци, дори за съставянето на тези тестове да са използвани чуждестранни извори. Илюстрациите отразяват събитията според представите на изпълнителите им.. По темата ще бъдат представени факсимилета с изображения от хрониката на Иван Грозни, придружавани с превод на текста, съпровождащ съответната илюстрация. На този етап коментари няма да има. Читателят трябва да притежава някакви познания за събитията. Тогава сам ще намери спорните или грешните места в съответния текст или изображение. Българите се настаняват във византийските земи при Дунав Тервел помага на Юстиниан Ринотмет да си върне престола и на Лъв Исавър да изгони арабите Константин Копроним воюва с българите

Това е най-ранната история на България. Написана е преди тази на Бакшев – през 16 в., а може би и по-рано.

Тази песен я пускаха по радиоуредбата на новобранците.

Именникът на българските владетели или, както е по-известен, Именникът на българските ханове е кратък летопис, на църковнославянски език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. Именник на българските ханове – Уикипедия

Задай на Гугъл преводача „а лет ему” и виж от руски на български какво означава този израз.

Това горе ми прилича на "гузен негонен бяга". Не съм критикувал никого. И въобще не ме интересува, откъде ти е "инфото". Не съм чел Дил, не съм чел и това, които си написал. Защото не ме интересува. Пуснах линка за тези, които се интересуват не само от Теофано, а и от другите императрици. Виждал съм я тази книга и реших, че може да е интересна за някои. Подозрителният в случая си ти. Аз съм на приниципа "право куме в очи".

Доколкото виждам ти работиш с календар в който се визират „година” и „месец”, а в Именника става дума за „години” . Веднъж обърнах внимание, че „лет ему” в Именника, не е „годината” му, а „годините му”. Така е и в съвременния руски език, който най-много се доближава до старославянския. Така, че трябва да търсиш календар, в които времето да се отчита не с месец, а с години. "Шегор" в този календар трабва да бъде период от 3, 5 и пр. години. И тогава да видиш как годините, посочвани от византийските хронисти съответстват на „прабългарския многогодишен календар”.

Не съм коментирал нищо! Темата не е в сферата на моите интереси. Радвам се, че твоят принос за изясняване биографията на Теофано е по-значителен от този на Дил. Все пак в книгата има очерци и за други императрици. Може някоя да те стимулира да направиш изследване и за нея.

Спорът за „прабългарския календар” може да се реши чрез „нова хронология”. Ето какво предлага Моско Москов:

Charles Diehl е написал книга за византийските императрици и принцеси, озаглавена Figures Byzantines. В нея в гл. IX се разказва за Теофано. Книгата е преведена на руски, има я в интернет Византийские портреты - Шахтарский учебно-воспитательный ...

Златарски пише, че едва като се появил сигилият се разбрало, че Слав всъщност бил Алексий. И приема, че Слав било народното му име. Явно го е взел от Бориловия синодик. Кога обаче е съставено допълнението на синодика не е ясно. Там за Слав се отправя благословията „вечна му памет”. В другите извори Слав го няма. В договора на латинците с Йоан дьо Бриен „земята на Слав”, както пишем ние, е упомената като terra de Sclave. В хрониката за Анри името на зетят му е предадено като Есклас. И двете думи идват от склавини, а не от Слав или славяни. Текстът на камбаната е изготвен под наблюдението на дарителя. Сигилият пък, е подписан от него. И в двата текста става дума за Стлавос. Значи носителят на това име е държал на него. По същият начин то е записано и от Акрополит. Стлавос са пак същите склавини. Слав е измислено име, което е можело да се появи едва по времето, когато е съставено допълнението на синодика. Просто са превели името,вероятно взето от Акрополит. Там не се споменава Алексий.

На камбаната пише „деспот Алекси”, никакъв Слав няма. Ти за кой Слав говориш?

В полската статия в Уикипедия за Алексий Слав е записано: Aleksy Słowianin (bułgarski: Алексий Слав, grecki: Ἀλέξιος Σθλαῦος). Трябва да е Σθλαβος, както е у Акрополит. По-правилно е и Алексий Стловянин, ако не сме сигурни в съдържанието на „стловени”. (Виж Polski)

По аналогия с дадените примери деспотът е трябвало да се нарича Алексий благочестив Асен. Нали е бил от Асеневата династия.

Според мен основната информация в текста е „Меднокована камбана - дар от деспот Алексий … за свети Никола от Мира”. За Алексий е направено пояснението: „който е благочестив …” Думата след благочестив трябва да бъде нещо от рода на „християнин”, или както вече написах „раб божи”. Може да става дума и за „благочестив славянин”, в смисъл, че Алексий не е бил ромей. „Алексий е благочестив Слав” е някакво нелогично съчетание. Ако деспотът се е казвал Алексий Слав, текстът е трябвало да бъде „Меднокована камбана - дар от благочестивия деспот Алексий Слав за свети Никола от Мира”. Може да се възрази, че по времето на Алексий славяни на Балканския полуостров няма. Но под склавини явно не са се подразбирали само бъдещите словени-славяни. Било е някакво по-обобщаващо понятие. Подобно на Симоката, който смесва склавини с гети, Кедрин пък нарича хуните стлавини, а в ГИБИ са превели славяни. Това дава основание да се предполага, че във Византия под склавини, а по-късно под стлавини-стловени са разбирали тези, които не са били ромеи. Вероятно към тази прослойка са се считали власите и куманите. Нали за Асеневци се спрягат версии, че са власи или кумани.

Извинявай, драги Йончев, но аз не мога да възприема смисъла на съчетанието „Алексей, който е благочестив Слав за свети Николай”. Дай ми някакъв пример от дарителски християнски надпис, където се среща подобен израз. В една друга статия също не се дава как изглежда целия текст. Цитира се началото добросъвестно с кавички и после е добавено Слав. Явно авторът на статията също не е бил уверен, че текстът е преведен или изписан правилно. Най-старата камбана в Европа

Проблем има и при разчитането на текста от камбаната. „Деспот Алексий, този, който е благочестивия Слав за свети Никола от Мира” е някаква нелепица. От НИМ, където е камбаната, имат проблем с разчитането. Ето какво са написали: Камбаната е най-ранният средновековен паметник от този тип и това вече е достатъчно за да определи историческото й значение като изключително високо. В надписа върху нея липсва указание за годината на нейната направа, поради което сме длъжни да я разположим най-общо във времето на управлението на деспот Алексий Слав - 1209-1230 г., когато столица на държавата му е силният и голям средновековен град Мелник. Все пак в надписа се съдържат някои податки, които могат да позволят разполагането на изработката на камбаната повече в началото на управлението на деспота. Ключова дума тук е ΤΟ ΝΟΣ[Σ]ΙΟΝ и нейното четене. Ако разчитането е вярно, думата би означавала детенце, но без да се уточнява неговия пол. Това е възможно само, ако камбаната е поръчана преди раждането на детето, чийто пол е бил още неизвестен. В такъв слручай надписът върху камбаната е единствен известен ни исторически извор, свидетелстващ, че деспот Алексий Слав е имал дете – неизвестно по пол, име и година раждане. Във всеки случай, раждането на детето ще трябва да отнесем не много след сватбата на Алексий Слав с извънбрачната, и малолетна, дъщеря на цариградския латински император Анри през 1208 г. Възможно, макар и по-малко вероятно, е четенето ΤΟ ΝΟΣΟΝ бедствието. Такова четене е възможно само ако приемем не висока грамотност на майстора-леяр. Тогава ще трябва да разположим изработването на камбаната веднага след голямото земетресение в Мелник през 1211 г. И при двете четения, като по-вероятен е преводът детенцето, времето на изработката на камбаната ще трябва да разположим в края на първото или в самото начало на второто десетилетие на ХІІІ в., вероятно в 1209-1211 г. Вероятно първоначално камбаната е била поставена в специално изградена за нея свободностояща кула-звънарна, чийто останки се намериха при археологическото проучване. През ХVІІІ-ХІХ в. камбаната е била поставена в новоизградена кула-звънарна в югозападната част на църквата. Местоположението и архитектурният изглед на съоръжението е известно единствено от архивна снимка, съхранявана днес в руските архиви. Изглежда, че снимката е правена от руския учен П. Милюков, който посещава Мелник през 1900 г. Национален исторически музей - Институт по математика и ...

„Стлавос” може да се възприеме като наименование на етнос, а „Слав” е лично име. Нали приемаме, че наименованието „словени” се появява през 11-12 в., а „славяни” – през 16 в. От гледна точка на правдивостта, можем да считаме, че славяните са склавини. Но личното име си е лично име. Може да не е правилно записано, но върху него не трябва да се правят свободни интерпретации. Като Кубрат, който бил Куврат, Ховрат даже и Кетрадес. И така Кубрат се открива, че бил край Меотида, Днепър и в Цариград. По голям пътешественик е бил и от Марко Поло. След като в историческия извор не пише „Слав”, би следвало да се разгледат и други възможности за трактовка на „стлавос”. Това ми е идеята.

Не мога да коментирам подробно текстове на гръцки език, не го владея. Но виждам, че в тях думата не е „слав”. Акрополит също не пише „слав”, а „стлавос”. В българските преводи на текстовете е прието „Слав”, но то вероятно е изведено от гръцката дума, като е прието, че тя означава и „славянин”. Трудно е да се стиковат „слав” от камбаната и „слав” от писанията на Акрополит. Но не е достатъчно убедително твърдението, че „стлавос” е „слав”. Може би има и друг отговор на тази загадка. Например, дали „Алексий деспот Слав” (ако в оригинала е „стлавос”) не означава, че Алекси е деспот на областта Славиния?

Както е изписан „Слав” – Σθλαβου, дали пък не става дума за „славянин” или пък за „роб”? В по-късните византийски писания „скловени-склавини” става „стловени-стлабои”. Записал съм си такава констатация: Οι Σλάβοι ανήκαν στην ινδοευρωπαϊκή ομάδα των λαών. Η κοιτίδα τους ήταν στην ανατολική Ευρώπη και κάποιες ομάδες σιγά σιγά μετακινήθηκαν νοτιότερα στην περιοχή βόρεια του Δούναβη. Επρόκειτο για φύλα που δε διέθεταν ιδιαίτερη πολιτική και κοινωνική συγκρότηση και είχαν πρωτόγονο τρόπο ζωής. Ζούσαν σε μικρές ομάδες και κάθε ομάδα είχε έναν αρχηγό με περιορισμένη εξουσία. Οι πηγές από τον 6ο αιώνα χρησιμοποιούν διάφορα ονόματα όπως Σκλαυηνοί, Σλαυινοί, Σκλαβίνοι, Σκλάβοι και αργότερα Σθλάβοι, Σθλαβηνοί, Σθλαβίνοι. Την εποχή του Ιουστινιανού εκτελούσαν άτακτες επιδρομές. Αργότερα, όταν παρακινήθηκαν από τους Αβάρους, άρχισαν όχι μόνο να οργανώνονται αλλά και να κατασκευάζουν πλοία. Εκτελούσαν οργανωμένες επιδρομές μαζί με τους Αβάρους στις βόρειες περιοχές της αυτοκρατορίας αλλά και νοτιότερα. Преведено същественото е: "В източниците от 6-ти век се използват различни наименования като Σκλαυηνοί, Σλαυινοί, Σκλαβίνοι, Σκλάβοι, в по-късните източници: Σθλάβοι, Σθλαβηνοί, Σθλαβίνοι.” „Роб” много добре пасва на текста. Той може да се прочете така: "Меднокована камбана - дар от деспот Алексий, този, който е благочестивия раб за свети Никола от Мира."

Картата била на „Велика България”. Виж Sofia Military Museum Greater Bulgaria Lion.jpg и Велика България (политическа концепция) – Уикипедия

Хубаво е все пак, да се помисли, картата на Санстефанска България, която държи лъва - с Македония и Северна Добруджа като части от България, дали в един момент няма да предизвика дипломатически скандал, като се приеме за реваншистка. Този лъв неминуемо ще стане част от атракцията, която ще бъде предложена на гостите, участващи в мероприята по европредседателството. Все на някой ще му хрумне да се заяде.