К.ГЕРБОВ

В написаното от Константин Багренородни, което бе цитирано от Торн, но непълно, има любопитен момент. Те са определени като „роби”. Т. е. преди да се нарекат сърби, те са били „склави”. Това се вижда от известието на Лъв Философ за склавите. Константин Багренорордни: Лъв Философ:

Филателният блок от 2005 г. по-ясно:

Тези цветя не са ли много люти?

В „Повест временних лет” е записано: „И тако разидеся словенескъ языкъ, тѣмьже и прозвася словеньская грамота.” Де факто имаме преминаване на непознатото за говорещите славянски език старо понятие „склавони”, в по-разбираемото „словени”. Последното създателите на началната руска летопис го свързват със „слово”. Можем да направим анализ, как вероятно е станало това. 1. В писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светополк се отбелязва, че архиепископ Методий служел на „склавонски език” (Sclavorum lingua). 2. В пространното житие на Климент Охридски, съставено от Теофилакт Охридски, се отбелязва, че Методий и брат му Кирил създали „стловенска азбука” (Sϑlobenika grammata). На нея били преведени свещените писания от гръцки на български език. В житието на Климент Охридски се казва (съкратил съм превода): „5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците [Кирил и Методий] смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите. Те тъгу­вали, страдали и се отказвали от живота. 6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото, и измолили от него тази благодат - да изнамерят азбуката, която съответствува на грубостта на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа…. 7. И така те получили благодатта на духа като готово утро и светлина на знание се разляла над праведниците, и свърза­ната с тези неща радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на гру­пата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.” Теофилакт приема „славянски” и „български” за едно. Той обаче не употребява думата „склавони”, а пише „стловени”. Защо използва тази дума, не е ясно. Може да е станала някаква правописна грешка. Но все пак фонетично „стловени” има връзка със „склавони - скловени”. „Стловени” е било неразбираемо за ползващите четмото и писмото на Кирил и Методий, съставили Повест временних лет, и те решават, че по-логично е да се казва „словенска грамота”, обяснявайки „словени” със „слово”. Самото съчетание показва, че става дума за нещо като транскрипция на „стловенска грамота” от съчинението на Теофилакт. Едва ли съвпадението на думата „грамота” е случайно.

Прочети Васил Златарски, том 1, част 1: 3. Успехът на християнството и засилване на славянското влияние Това се установява най-вече, когато славяните езичници приемат християнството и започват да ползват създадената вече църковна литература. Установяват, че тя е близка до техния език. Дотогава славянските племена са носели отделни, собствени имена. Като такива ги срещаме споменати в гръцките и латинските извори. Само едно племе в Русия се е казвало „словени”. Каква обаче, е била реалната реч на тези племена, няма как да се установи. Днес близо по име до „славяни” и то във формата „словени” са само словенците и словаците. Но близки, славянски езици говорят българи, руси, сърби и пр. Най-рано „словенин” се среща в „Повест временных лет” и „Пространно житие на Методий” – и двете се водят, че са от XII в. За съчинението на Черноризец Храбър няма как да се докаже, че е от 9-10 в. По-всичко изглежда, че най-ранния негов „препис” от 14 в. е оригинал.

Цитат от македонската статия: Склавиниите биле територии населени со словенски племиња, самостојни политичко-територијални, полудржавни организации, независни кнежества. Имале сопствена управа и посебна воена организација. На чело стоеле избрани водачи, именувани како архонти, егзарси, рексови и др. Во секоја склавинија обично било населено само едно племе. Во Македонија во 6–7 век, биле формирани склавинии на Берзитите, Сагудатите, Драговитите, Вајунитите и др. Покрај Словените живееле и староседелци, кои во почетокот не се мешале со Словените. Македонските склавинии преземале заеднички напади на Солун (586, 614–616, 618, 674–677) и на Цариград (626). Византијците презеле походи за потчинување на склавиниите во Македонија (7–8 век). Во борбите со Византија поголемиот дел од македонските склавинии ја признале византиската врховна власт. Другите, во внатрешноста, ја загубиле самостојноста по паѓањето на Македонија под бугарска власт (по сред. на 9 век). С присъединяването на Македония към България, славянското население в българската държава нараства.

Изводи се правят не само с етимология. Не трябва да се правят и само с ДНК. Има и анализ, основан на външни белези. Тук е даден такъв: Антропологични типове в България

Здрасти, дядо попе! Как е кучето? Ти май го зацикли. Това за гетите и Симоката го минахме вече. Дай нещо ново!

Те руснаците са взаимствали от българите и граматиката им. Надписът в „Свети 40 мъченици” стои много по-близо до днешната руска реч, отколкото днешния български език. «В лето 1230, индикта 3, Аз Иоан Асен, в Христа бога верны царь и самодрьжец блъгаром, сынь стараго Асеня царя, създах от зачяла и писанием украсих до конца пречистную сиу цръков в имя светых 40 мъченик, их же помощиу. В 12 лето царства моего, в не же лето писааше ся храм съ(й), излезох на брань в Романиу и разбих войску грьцку и самаго царя кюр Тодора Комнина еях с всеми болеры его. А земя вся преях от Одрина до Драчя – грьцку и еще же арбанаску и сръбскуу. Тъкмо сущым градовом окрьсть Цареграда и самого того града дрьжаху Фрузи, нъ и ти под руку царства моего повиноваху ся, понеже иного царя не имеху, разве мене и мнойя ради дни свойя испроваждаяще беху, богу тако повелевьшу. Ибо без него ни дело, ни слово съвръшается. Тому слава въ веки, амин.» Доста конфузна ситуация се получава. Руснаците днес говорят и пишат на език, много по-близо до старобългарския, отколкото днешните българи.

Да. Някои жени действително са благородни. И не всички мъже се опитват да се възползват от това. На вас също дадох квалификация. Не се отказвам от нея. Само по този начин може да бъде обяснено поведението Ви да обвинявате човека, който е отворил една тема, че не знае какво е искал да направи. Моля не споменавайте повече името ми. Отворете си нова тема и там обяснете какво разбирате под „гълъб на мира”.

Ти по природа ли си глупав или на такъв се правиш, когато не ти изнася? Нали ти пуснах после и Августин Блажени: By the fifth century, St Augustine confirmed the Christian adoption of the olive branch, writing that, "perpetual peace is indicated by the olive branch (Latin: oleae ramusculo) that the dove brought with it when it returned to the ark".

Пак продължаваш да пишеш глупости, защото така и не разбра за какво става дума в темата. „Се тълкува” не означава, че посоченото е тълкуване на Гербов. Изтълкувано е преди мен и е отбелязано на много места. Пуснах тълкуването на професор-богослов, отпечатано още по времето на Царска Русия. Опитваш се уж да го даваш неутрално, но в края на краищата като не ти достигнат познанията по темата, я зарязваш и започваш да коментираш дискутиращите. И то в най-долнопробен клеветнически стил: „Още с първия си пост”.

По въпроса как се разпознават лъжепророците не съм компетентен. Във форума някои се поздравяват с „Честито Рождество Христово” и „Христос Воскресе”. Нека те да кажат.

Не ми беше задача да изяснявам защо гълъбът от притчата за Ной и потопа се възприема от християните като божествен знак, но заради зевзеците във форума се наложи да се правя и на теолог. Мисля, че донякъде съм успял да се справя със задачата, но ще кажа, че мен доказателствата за нещо, което е факт, срещащ се повсеместно в литературата, не ме интересуват. А това, че някои „читатели” са малко запознати с темата или имат някакви други основания да оспорват споменатия факт, си е техен проблем. Все пак разбрах защо евреите скачат срещу тълкуването, че гълъбът с маслиненото клонче е символ на мира. В тяхната религия маслиновите листа се тълкуват като „младите филизи на земята на Израел”. Обърнете внимание на този текст: Jews never used Noah's dove and olive leaf as symbols of peace, Rabbinic literature interpreting the olive leaf as "the young shoots of the Land of Israel" or the dove's preference for bitter food in God's service, rather than sweet food in the service of men. But the symbol acquired that meaning among early Christians, it was confirmed by St Augustine of Hippo in his book On Christian Doctrine and became well established. Историята как гълъбът с маслиненото клонче започва да се възприема от християните като символ на мира е обяснено в статията Peace symbols - Wikipedia Christians derived the symbol of the dove and olive branch from two sources: Greek thought, including its use of the symbol of the olive branch,[22] and the story of Noah and the Flood. The story of Noah in the Hebrew Bible ends with a passage describing a dove bringing a freshly plucked olive leaf (Hebrew: עלה זית alay zayit),[Gen 8:11] a sign of life after the Flood and of God's bringing Noah, his family and the animals to land. Jews never used Noah's dove and olive leaf as symbols of peace, Rabbinic literature interpreting the olive leaf as "the young shoots of the Land of Israel"[23] or the dove's preference for bitter food in God's service, rather than sweet food in the service of men.[24][25][26] But the symbol acquired that meaning among early Christians, it was confirmed by St Augustine of Hippo in his book On Christian Doctrine and became well established.[27] The New Testament has a comparison between a dove and the Spirit of God that descended on Jesus during his baptism.[Mt 3:16],[28] which is paralleled in the Talmudic sentence, "the spirit of God hovered over the face of the waters like a dove."[29][30][31] Early Christians drew parallels between baptism and Noah's flood, the First Epistle of Peter (composed around the end of the first century AD[32]) comparing the salvation through water in baptism to Noah's salvation through water.[1Pt 3:20–21] Tertullian compared the dove, who "announced to the world the assuagement of divine wrath, when she had been sent out of the ark and returned with the olive branch", with the Holy Spirit in the form of a dove that descends in baptism, "bringing us the peace of God, sent out from the heavens".[33] In the fourth century, St. Jerome's Latin Bible, possibly reflecting this Christian comparison between the peace brought by baptism and the ending of the Flood, rendered the Hebrew Bible's "olive leaf" in Noah as "olive branch" (Latin: ramum olivae). By the fifth century, St Augustine confirmed the Christian adoption of the olive branch, writing that, "perpetual peace is indicated by the olive branch (Latin: oleae ramusculo) that the dove brought with it when it returned to the ark."[27] In the earliest Christian art, the dove represented the peace of the soul rather than civil peace, but from the third century it began to appear in depictions of conflict in the Old Testament, such as Noah and the Ark, and in the Apocrypha, such as Daniel and the lions, the three young men in the furnace, and Susannah and the Elders.[34][35] 22. Graydon F. Snyder, "The Interaction of Jews with Non-Jews in Rome", in Karl P. Donfreid and Peter Richardson, Judaism and Christianity in Early Rome, Grand Rapids: Wm B. Ferdman, 1998 23. Genesis Rabbah, 33:6 24. "Babylonian Talmud Sanhedrin 108b". Halakhah.com. Retrieved 21 February 2012. 25. "Eruvin 18b" (PDF). Retrieved 21 February 2012. 26. "Rashi". Tachash.org. Retrieved 21 February 2012. 27. Augustine of Hippo, ''On Christian Doctrine''. Google Books. Retrieved 21 February 2012. 28. ''Catholic Encyclopedia'', Dove: As an artistic symbol". Newadvent.org. 1 May 1909. Retrieved 21 February 2012. 29. "Talmud, Tractate Moed, Hagiga 15a" (PDF). Retrieved 21 February 2012. 30. "Jewish Encyclopedia". Jewish Encyclopedia. Retrieved 21 February 2012. 31. Franciscan Fellowship 32. The Early Christian World, Volume 1, p.148, Philip Esler 33. Hall, Christopher A., ''Worshipping with the Church Fathers'', InerVarsity Press, 2009, p.32. Google Books. 30 January 2010. Retrieved 21 February 2012. 34.Graydon D. Snyder, Ante Pacem: archaeological evidence of church life before Constantine, Macon: Mercer University Press, 2003 35. "John Dominic Crossan, ''Inventory of Biblical Scenes on Pre-Constantinian Christian Art''". Faculty.maryvillecollege.edu. Retrieved 21 February 2012.

Върбанов, пишеш глупости. Ето ти една марка на Дания, издадена за Сhristmas 1940. Я обясни, защо гълъбът с маслиненото клонче лети не към гнездото си, а към Витлеемската звезда? Освен Стария завет, съм чел и Новият завет. Където се казва, че евреите не са повярвали на пророческите слова на Исус и са го разпънали. Хайде сега заявете на християните, че Исус е бил лъжепророк.

В интернет има систематизирани изображенията „маслинено клонче” и „гълъб с маслинено клонче”. Пропусната е нашата марка. http://peace.maripo.com/p_olive.htm http://peace.maripo.com/p_doves.htm

В статията, която бях започнал преди няколко години, но я спрях, поради други задачи, имах намерение да покажа защо „официалното” първо изображение на Пикасо може да се оспори. За това изображение в интернет има две статии, озаглавени "Голубь мира". В тях обаче няма посочени доказателства, че емблемата на Международния ден на мира е изведена от „гълъбите на Пикасо”. Пък и на литографията, използвана за плакат на конгреса, няма маслинено клонче. Там Пикасо е нарисувал един от гълъбите на Анри Матис. Някой е решил, че рисунката става за символ и я е сложил на плаката. После Пикасо е разбрал, че всъщност основният елемент на мира е маслиненото клонче и тогава е рисувал ескизите „гълъб с маслинено клонче”. През 1947 г. нашата поща е издала марки по случай сключването на мира с България. На две от марките е показан като символ именно въпросния „гълъб на мира”. Това изображение беше много популярно в България, когато беше Народна Република. Тогава имаше Национален комитет за защита на мира. Това е неговия знак. Разбира се, истината за произхода на символа не беше подчертавана. Творците на Новият завет изглежда са искали на потопа да придадат по-специално значение. Не помня откъде съм го взел, но по темата съм си записал един пасаж от Първото съборно послание на апостол Петър. В текста се прави връзка между Христос и потопа. Казва се: „Понеже Христос умря веднъж завинаги за греховете, праведният за неправедните, за да ви доведе до Бога, като беше убит в плът, но съживен в дух. Така той си отиде и проповядваше на затворените духове, които проявиха непослушание в миналото, когато в Ноевите дни Бог чакаше търпеливо, докато се строеше ковчегът, в който няколко човека, тоест осем души, се спасиха, преминавайки през водата.” Потопът е възприет като събитие чийто сценарист и режисьор е бил Бог отец. Всичко е било премислено от него. И след като е „изчакал търпеливо, докато се строеше ковчега”, би трябвало да се приеме и връщането на гълъба с листото не като случаен факт, а като нещо предвидено в божия сценарий. И то нещо оптимистично: Бог не се сърди вече на хората, които са изтърпели наказанието си. Гълъбът е известил на оцелелите, че бог е милостив и хората ще имат потомство, но трябва да спазват божите заповеди. Същата е била и мисията на Христос, който дори е трябвало да бъде принесен в жертва в името на тази идея. Всъщност не бог е сценариста, а тези които са писали свещените книги. Някои са писали, пък други са дописвали и са се мъчили по някакъв начин да интерпретират в друг аспект писаното преди тях. Ето тук синтезирани някои от значенията на маслиненото клонче. Картината е от Ханс Мемлинг, художник от 15 в. Има и други, но подборката се прави според познанията на автора. Жан Приор в „Универсалните символи” е написал: „Мир, примирие, мъдрост, посвещение – ето какво символизира дървото на Атина”. Малко странно съчетание от значения, но се споменава и „мир”. Дали е така, трябва да се търси в древните писания.

В много от текстовете в Новия завет се правят опити да се даде едно ново измерение на писаното в Стария завет. Прословут е примера с Христос, който е основна фигура при християнството, уж предсказан от пророците в Стария завет. Обаче евреите не го признават дори за пророк, камо ли за месия. Под ръка имам „Български библейски речник” от 1884 г. Там е отбелязано, че „гълъбът бе избран за предизвестител на Божието благоволение след потопът”. Така че, ако за евреите гълъбът само е донесъл едно листо и това показало на Ной, че вече има суша, то християнските богослови виждат в случката намесата на бога и я тълкуват по горния начин. Това е все пак едно мое мнение, може и да не съм прав, не съм толкова вещ в теологията. Но както се вижда от старата мозайка във Ватикана, от доста отдавна битува мнението, че гълъбът с маслиненото клонче е избраният предизвестител на мира, настъпил между хората и бога.

Това беше началото на статията. Нарочно я пуснах в раздела за изкуство, защото смятах по-нататък да дам примери с марки на различни държави как те третират гълъба с маслиненото клонче в църковен и в пацифистски смисъл. Мисля обаче, че след тази "патардия" продължение няма да има. Ще се опитам да напиша статията по друг начин.

Таман се стигна до някакъв консенсус по статията ми и пак започна да преиначаваш написаното от мен. Ами цялата патардия е именно заради това ти твърдение. Написал съм: „Библейското събитие с гълъба, донесъл маслиненото клонче в човката си, се тълкува като знак, че Бог се е помирил с хората. Няма обаче ясно формулирано становище, дали в случая гълъбът сам за себе си е символ и на Бог дух.” Така или иначе, след като Божият дух се появява в Новия завет като гълъб, съвсем логично възниква въпроса дали гълъбът в историята с Ной се приема за Бог дух. Аз не съм намерил такова потвърждение.

Няма значение колко езика знаете, тъй като явно не умеете да четете и да разсъждавате, пък и не помните какво пишете. На всичкото отгоре се правите на много хитра, като в последния си пост пишете за гълъба, че не бил Свети дух, както аз съм твърдял. Тъй като нямам намерение да се разправям със самозванци, ще посоча само основното от вашите противоречия. Аз специално съм отбелязъл в статията: "Библейското събитие с гълъба, донесъл маслиненото клонче в човката си, се тълкува като знак, че Бог се е помирил с хората. Няма обаче ясно формулирано становище, дали в случая гълъбът сам за себе си е символ и на Бог дух". Вие опонирате веднъж: „Маслиненото клонче означава само едно ,че наблизо има суша.” После повтаряте: „Няма нито един цитат в Библията, който да указва ,че гълъба или маслиновата клонка са символи на помирение с бога или мир.” И когато, аз специално в бележките обърнах внимание, че въпросният професор е отбелязал, че „маслиненото дърво от което се добива мирото и който в Свещеното писание е Символ на мира, е било указание за Ной, че е сложен край на божественото наказание”, вие ми заявявате: „професорът изобличава единствено вас в непознаване на темата за която пишете”. Ами написаното от професора е същото което съм написал и аз. Не само не познавате темата, ами сте и страшно нахална.

Вижте какво, Ребека. Не сте Вие, която ще ми обяснявате какво мога да пиша и какво не. Пък и доколкото разбирам нямате и достатъчно познания по разглежданата материя. Пишете някакви свои си виждания за текстовете в Библията. Ето едно тълкуване на притчата за Ной, потопа и гълъба, написано от един „православен църковен писател, преводач, библеист, богослов, изследовател и тълковател на Свещеното писание”. Живял е в Царска Русия, не е комунист. профессор Александр Павлович Лопухин Толковая Библия Толкование на книгу Бытия Глава 8 Выпуск из ковчега ворона и голубя. Быт.8:7.    Весь этот раздел говорит о средствах, путем которых Ной удостоверялся в прекращении потопа. Так как ковчег Ноя, как мы видели выше (Быт. 6:16), не имел боковых окон, открывавших перспективу потопа, а освещался единственным отверстием сверху, то Ной, чтобы освидетельствовать состояние земли, прибег к выпуску птиц: сначала ворона, а потом голубя. и выпустил ворона, [чтобы видеть, убыла ли вода с земли,] который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.    Или, как еще выразительнее сказано в еврейском тексте, «вышел, отлетая и прилетая». Этим дается знать, что хищный ворон, живя вне ковчега, отлетал на трупы людей и животных и снова садился на верх ковчега, не давая, таким образом, никакого указания на состояние земли. Быт.8:8. Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,    Новый выпуск Ной сделал через семь дней после первого (10 ст.); на этот раз он выпустил голубя, что больше отвечало цели, так как голубь питается зернами и боится влаги. Быт.8:9. но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.    Картинное изображение факта, из которого Ной убеждался, что земля еще непригодна для жительства на ней не только людей, но даже и птиц. Быт.8:10. И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.    Это частое повторение семидневного периода может служить доказательством того, что недельное счисление времени было еще тогда уже хорошо известно. Быт.8:11. Голубь возвратился к нему в вечернее время,    Это было свидетельством того, что земля уже несколько пообсохла, так что открывалась возможность провести на ней целый день, до захода солнца. и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.    Лучшее доказательство того, что на земле уже начала пробуждаться новая жизнь. Кроме того, масличное дерево, из которого добывается елей и который служит в Священном Писании символом радости и мира и давало Ною успокоительное указание на прекращение божественной кары (наказания). Быт.8:12. Он помедлил еще семь дней других и [опять] выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.    На этот раз голубь уж не вернулся, чем доказал, что на земле свободно можно жить и человеку. –––––––––––––––––––––––––––– Мои бележки: 1. „Бит. 8:11: Кроме того, масличное дерево, из которого добывается елей и который служит в Священном Писании символом радости и мира и давало Ною успокоительное указание на прекращение божественной кары (наказания).” Значи и в Библията някъде е отбелязано, че маслиновото клонче е символ на мира. 2. „Так как ковчег Ноя не имел боковых окон, открывавших перспективу потопа, а освещался единственным отверстием сверху, то Ной, чтобы освидетельствовать состояние земли, прибег к выпуску птиц: сначала ворона, а потом голубя.” Авторът на мозайката от Венеция не е отчел това обстоятелство. ––––––––––––––––––––––––––––– Тук пък, е даден отговор на въпроса Почему Моисей иногда изображается с рогами?

Моята цел не е да обяснявам какво се има предвид в писаното в Библията, а как то се тълкува днес. В случая става дума за съвременни символи, породени от текстове в библията. „Гълъб на мира” е такъв. Той е наречен така, защото носи маслинено клонче, за което пък се казва, че е било символ на мира в антична Гърция. Може този факт да е допринесъл гълъбът от притчата с Ной да се възприема като божа вест за примирие с хората. В „Речник на сюжетите и символите в изкуството” (автор Джеймс Хол), в статията „Гълъб” се отбелязва: „Гълъбът в ковчега (Ной) е станал символ на добрите вести и на мира и поради това се счита за атрибут на мира.” На практика има преплитане между гръцкия символ маслинено клонче и библейския разказ за гълъба с маслиненото клонче. Библията не е някаква свещена даденост. Хората я използват по най-различни начини. Аз не съм религиозен, но съм писал статии свързани с християнското изкуство и се опитвам да обясня какво даден автор е искал да покаже с творбата си. Същият Пикасо използва фигурата на гълъба, за да илюстрира и „Божият Дух се носеше над водите”. Ето и още една картина на Пикасо, показваща трима музиканти. Някои питат къде са музикантите. Други пък считат картината за шедьовър.

Разбира се, че приемам всякаква критика. Статията съм я писал преди време и добре съм проучил версиите откъде идва израза „гълъб на мира”. Сочи се притчата за Ной и потопа. Разбира се, тя може да има различни тълкувания, но едно от тях е, че маслиненото клонче или листо е приемано като знак на помирение между бога и хората. Интересен факт в това отношение е, че папата е подарил копие от мозайката „Гълъб на мира” на ООН? Защо тази мозайка е наречена така? File:UN art 1.JPG - Wikimedia Commons

Специално съм отбелязал: „Библейското събитие с гълъба, донесъл маслиненото клонче в човката си, се тълкува като знак, че Бог се е помирил с хората. Няма обаче ясно формулирано становище, дали в случая гълъбът сам за себе си е символ и на Бог дух.” Бог син и Бог дух се появяват едва в Новия завет. А Ной и потопа е история от Стария завет. Най-вероятно гълъбът с клончето не е Бог дух, но това могат да го кажат богословите. Моята задача беше да посоча и другото значение на гълъба, като християнски символ.