К.ГЕРБОВ

За библейския символ „гълъб с маслинено клонче” и връзката му със съвремието, виж тази тема:

Гълъбът като божествен символ в Библията Гълъбът и същият, носещ маслинено клонче в човката си, са символи, които водят своето начало от разказите в Библията. „Кръщение Господне (Богоявление)” (детайл), Андреа дел Верокио и Леонардо да Винчи, ок. 1472-1475 г. В християнската иконография чрез фигурата на гълъба се представя Бог дух, който е третият от образите-ипостаси на триединния християнски бог. Наричан е популярно Дух божи и Дух свети. Представата се основава на разказаното в Евангелието от Матея за Исус Христос (вторият ипостас на Бога, Бог Син) при кръщението му от Йоан Предтеча в река Йордан. Тогава над кръстения Исус небето се разтворило и във вид на гълъб се спуснал Дух божи, а от небето се чул гласът на Бог отец (първият ипостас на Бога): „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение”. Заради едновременната поява на Бог отец, Бог дух и Бог син, Кръщение Господне се нарича Богоявление. Бог дух се споменава още в първите редове на Библията. Началото на Първата Мойсеева книга, наречена Битие, гласи: „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух божий се носеше над водата.” Художниците на религиозна живопис също свързват образа на Дух свети с гълъб. Дух свети в иконографията Съчетанието на гълъб с маслинено клонче в човката пак идва от Библията, конкретно от историята за всемирния потоп. Според преданието Бог отец - Йехова видял, че нароилите се по земята потомци на Адам и Ева вършели много насилия и били постоянно изпълнени със зли помисли. Затова Създателят на хората и тварите решил да ги премахне от земята. Единствен Ной имал благоволението на Бога. Посъветван свише, той построил голям ковчег, в който качил своето семейство и отбрани животни и птици. Завалял проливен дъжд, който в продължение на четиридесет денонощия успял да покрие цялата земя, така че никъде не останала суша. Всичко живо - хора, животни и птици загинали, оцелели само тези, които богоизбраният Ной приютил в своя ковчег. „Ной пуска гълъб от ковчега”, мозайка от базиликата „Сан Марко” във Венеция, ХІІ-ХІІІ в. Когато дъждът престанал, водата се отдръпвала много бавно и месеци време не се виждала никаква суша. За да провери дали се е появила такава, в седмични интервали от време Ной пускал от ковчега гълъб. Първият път гълъбът се върнал веднага, защото не намерил място, където да кацне. Вторият път се върнал с маслинено клонче в човката, което било знак, че вече са се появили сухи места с растителност. При третото отлитане на гълъбът, той повече не се върнал, защото земята била напълно изсъхнала. „Ной от ковчега посреща гълъбът с маслиненото клонче”, фреска от римска християнска катакомба от ІІ-ІІІ в. Библейското събитие с гълъба, донесъл маслиненото клонче в човката си, се тълкува като знак, че Бог се е помирил с хората. Няма обаче ясно формулирано становище, дали в случая гълъбът сам за себе си е символ и на Бог дух. Гълъбът с маслинено клонче като символ на мира До ХХ век гълъбът с маслиненото клонче остават само част от библейската история за всемирния потоп, Ной и неговия ковчег. Непосредствено след Втората световна война маслиненото клонче и гълъбът с маслинено клонче в човката стават символи на световното движение за мир. На 24 октомври 1945 г. официално е учредена Организацията на обединените нации. Тогава уставът ѝ е ратифициран от петте постоянни страни-членки на нейния Съвет за сигурност: Китай, СССР, САЩ, Обединеното кралство (Великобритания) и Франция. Основната цел на организацията е запазването на мира и сигурността в света. На 7 декември 1946 г. Общото събрание на организацията приема за емблема на ООН изображение, представляващо карта на света в полярна азимутна равноотдалечена проекция, оградена от две маслинови клонки. Маслиненото клонче е древния библейски символ на мира, а картата на света символизира областта, в която Организацията иска да постигне своята основна цел – мира. Емблемата на ООН „Гълъб на мира” е израз, получил популярност непосредствено след приключване на Втората световна война. Официално се свързва с Първия световен конгрес на защитниците на мира, провел се през април 1949 г. в Париж. За плакат на този конгрес е използвана литография на известният испански художник Пабло Пикасо, датирана от 9 януари 1949 г. Представлява реалистично изображение на гащат гълъб, кацнал на земята. По-късно художникът рисува графични композиции на гълъб с маслинено клонче в човката. Гълъбите на Пикасо От известно време насам ежегодно на 21 септември се отбелязва Международния ден на мира. За първи път Общото събрание на ООН обявява неговото честване през 1981 г. по инициатива на Коста Рика. До 2002 г. той се отбелязва в деня, в който започва работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН - обикновено третия вторник на септември. На 7 септември 2001 г. Общото събрание на ООН единодушно приема Резолюция 55/282, призоваваща към ежегодното честване на 21 септември като Ден на мира и Ден без военни действия. Емблемата на Международния ден на мира

Самият Али чауш обяснил на Христо Цонев: „Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало. По-нататък ти, Христо, по-добре знаеш от мен какво е ставало с вас.”

Веднъж те обвиних, че манипулираш казаното от мен. Посочи къде съм писал, че Левски е бил кръволок. С тези обиди си печелиш само плюсовете на тези, които са ми опозиция. Мислят, че така ще дадат по-голяма тежест на неверните неща, които съчиняваш. След като пълномощникът представя целия БРЦК, значи Левски също е трябвало да се съобразява с изискването за вишегласие. Да не би то да не е важало за Централния комитет? Никъде в протокола на общото събрание не е отбелязано, че Левски е избран в ръководството на БРЦК. Съратниците му не са го признавали за висшестояща фигура. В писмото си от 25 август 1872 г. Левски се оплаква на Централния комитет в Букурещ, че те не разбрали, че той бил главното лице. Печатният устав е бил считан за по-висшестоящ закон от хвърчащото листче на Левски, което на всичко отгоре носело печата, който той носел в джоба си и на никого не го давал. В окръжното писмо на БРЦК от 14 юни 1872 г., разпратено до комитетите, никъде не се споменава за някакви по-големи правомощия на Левски. Лицето Левски е трябвало "само да даде сметка за доходите и разходите на БРЦК, да донесе уставът и да даде някои разяснения". Чел ли си ги тези работи, или се вживяваш като голям мислител-логик?

Фружине, голям конспиратор си, няма що. Аз все се заричам да не споря, с тези, които обясняват всичко логически. Само че не усещаш ли, че много ви станаха логическите обяснения. Ако беше прочел протоколите, щеше да видиш, че в началото Левски даже е отричал, че е съставял комитети.

ВИШЕГЛАСИЕ, мн. няма, ср. Книж. Надмощие при гласуване, мнозинство от гласовете. Ставаше ясно, че в комитета всички членове, както и президентът, ще имат равни права и при гласуване ще се решава по вишегласие. Ст. Дичев, ЗС I, 195. Когато са свършало обсъждането на въпроса, събранието го решавало чрез вишегласие с подигането на ръката. Н. Михайловски, РВН, 1873, 89. Писмо на Левски до Любен Каравелов от 25 август 1872 г.: Правиш се, че не разбираш какво ти пиша, защото не ти изнася. Никакъв устав не важи за Левски: той е искал каквото каже, това да става. Както е написал Д. Попов: „Ний знаеме, че каквото и да би трябвало да се извърши, трябва да се свика събрание и според вишегласието да става всичко. А това той никак не считал за нищо. А пък от друга страна гледам, че се оплаква, че не били го слушали. Че как ще да слушат само него, когато това нито уставът не го гласи.” И вземете си уеднаквете мненията. Един е несъгласен, че съм наричал Левски авторитарен ръководител, друг пък казва, че то така трябвало. Аз затова казах: да се изнесат всички факти за Левски, да се направи оценка и тогава да му дават квалификации. А как Левски се връзва с комунистическата идеология, се вижда от предговора на книгата с протоколите. Ако сте се интересували от историята на БКП, ще знаете, че те приемат така наречения "революционен терор" като мощно оръжие срещу врага. Левски обаче, малко се отклонява от това понятие, защото е тероризирал не турците, а българите. Затова на казаното от заловените пред съда трябва да се вярва. Левски е признал всичко, което са казали те. Отрекъл е само, че е убил слугата на Денчо Халача.

След второто събрание в Ловеч в края на ноември 1871 г. няма никакви сведения Левски да е събирал на съвещание някакви хора от комитета в България. Пишел и е изпращал само писма – еднолично. Обвиненията срещу Левски нямат брой. Вземи прочети по-внимателно протоколите от разпитите на заловените и престани да даваш квалификации по мой адрес. Най-важното: Левски е вкарвал насила хората в комитетите.

Не съм казвал, че Левски е прахосник, вече ти го обясних. Макар и под вънкашност чужда продължаваш да четеш превратно това, което съм писал. Въпросното „прахосване” го дадох навремето за пример, че Левски е бил на практика демагог. Отначало е говорел за вишегласие, но от един момент нататък е спрял да се допитва до съратниците си. Това го пише и Данаил Попов. И парите ги е похарчил, без одобрението на другите членове на комитета. Когато те са започнали да мърморят по този повод, решава че трябва да направи отчет, но такива като Пеев вече са на вълна „късно е либе за китка”. Не приемате писаното от мен, защото посочвам онези черти от биографията на Левски, които са пропуснати от биографите му. А те не са много приятни. И понеже аз ги вадя сега на бял свят, скачете и си искате чистият и неопетнен Левски. Първо трябва да се напише биографията му, максимално точно възпроизвеждаща всички негови действия и тогава да му се дава оценка. На практика се е получило точно обратното: дадена му е много висока оценка, най-вече от комунистите, защото неговата идеология е най-близка до тях. А в биографията му има доста тъмни и нелицеприятни моменти. И когато ви ги посочват, надавате вой. В последния филм за Левски той се предава сам.

Простотии Данаил Попов нарича поведението на заловените, които разказали всичко. Не става дума за това, което са вършили като комитетска дейност. Оценката му е повлияна от невярната информация, която Попов е получил: че уж Иванчо Пенчович казал на заловените нищо да не предават. Д-р Параскев Стоянов, обаче записал казаното му от Димитър Пъшков за разпитите в София: „Най-много разпитвал Пенчевич, който му омръзнал с въпросите си и твърденията си, че султанът ще ги прости, ако изкажат какво искали и султанът щял да им го даде.” А „най-добрият българин” на практика се отрекъл от делото си, даже се правел, че не познава заловените. Има примери, когато водачите поемат изцяло вината върху себе си - Левски не е сторил това. Въпрос на морални ценности. Колкото до това, дали Левски е имал предвид в писмото си „нова организация”, самият той загатва за това, като пише „отсега занапред вишегласието намира други деловодители”. Ако ставаше дума само за неговата смяна, щеше да напише: нека друг да ме замени, пък аз ще стана редови член. А „други деловодители” (не един) означава, че според Левски, нещо в организацията е трябвало да се промени, ако той не е вече неин ръководител. След залавянето му на практика не се е знаело какво точно представлява организацията в България. Затова и Каравелов го е карал да си намери заместник. Подразбира се, че Левски ще го посвети в дейността си. Ама Левски, подготвяйки се да замине за Букурещ не оставя заместник. Значи въобще не е мислил да се оттегля. Отношението му към Ангел Кънчев го знаем, уж бил много добър, ама трябвало да се учи четири години, за да може да му се повери самостоятелна работа. Това показва какви са били изискванията на Левски към заместниците му. Така е написал, обаче аз мисля, че Левски е държал само той да знае състава на комитета и ръководителите на комитетите. Оставката, която е депозирал в писмото си, е била блъф. Така я разбира и Д. Попов, затова призовава Каравелов да се намеси и прекрати по някакъв начин „своеволията” на Левски. Не засяга въпроса за оставката му.

Прочел въпросното писмо на Васил Левски от 16 септември 1872 г., Данаил Попов написал на Любен Каравелов следното: „От всичко що ми пише и мене В[асил] Л[евски] виждам едни неразборий, на които трябва да се даде един край. Аз, както се научавам от повече лица, които казват, че В[асил] Л[евски] съвсем своеволствува, без да се допитва до никого за нищо. Ний знаеме, че каквото и да би трябвало да се извърши, трябва да се свика събрание и според вишегласието да става всичко. А това той никак не считал за нищо. А пък от друга страна гледам, че се оплаква, че не били го слушали. Че как ще да слушат само него, когато това нито уставът не го гласи. Защо ли не приема той да се споразумява с другите около него членове, ами върши всичко по свое си мнение? За Д[имитър] Общий всички ми казват, че е заслужил, и че заслужава гдето и да отиде, а той пак стои, че го укорява. Тъй също и с А[настас] Хр. Попов, т. е. с брата ми, защото той искал да му докаже някои си неправилности, които последвали от страна на В[асил] Л[евски], а той обърнал другояче работата. Всичко е, че той [Левски] иска само неговият глас да се чува и неговите мнения криви прави да се одобряват. Това мисля, че не е тъй, както той го иска - затова не трябва никак да му давате повод за такива своеволия. Защото тези негови своеволия ще принесат големи разстройства на много места, които после не ще бъде никой в състояние да ги поправи. Зато[ва] както аз тука, тъй и вий, пишете му и направете му забележвание, да се остави от тия безредици догдето е още рано. Брат ми А. Хр. Попов за напред няма да приема ни най-малко участие в нар[одните] работи. Само и само да се угасят тези неспоразумения… И в Ловеч един от най-добрите работници Д. Пъшков все за[ради] тия негови своеволия, отказал се е вече от работата, а пък то тъй не се вършат такива работи. Ний вместо да гледаме да привличаме повече дейци, а то напротив – според своеволията си отпъждаме и най-добрите.”

В писмото си до Панайот Хитов от 1868 г. Левски е написал: „Пак ви моля и познавам за най-искренен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече бог, с ваше дозволение, ако го намерите благосклонно, и ще ви моля да ми дозволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.” Като се абстрахираме от думите на почит и уважение към войводата, както и искането той да благослови „какво аз мисля да правя и ще го направя”, се вижда, че намеренията на Левски са били да извърши нещо, при което той може да спечели или изгуби. Едва ли става дума за участие в хазарт. Явно се визира борба, която също завършва с печалба или загуба. Подразбира се, че Левски е имал намерение да поведе борба за освобождение на българите от турската власт. И тъй като сам не може да спечели тази борба, явно става дума той да организира българския народ за такава борба и да стане неин водач. Тогава личният успех, ще бъде успех и на целия народ. Левски действително е вярвал, че действията му могат да вдигнат целия народ на успешно въстание. Затова е държал всички да му се подчиняват безпрекословно. И когато Общи, Хинов и цели комитети, като тези в Ловеч, Тетевен, Етрополе започват да не одобряват неговите действия, на 16 септември 1872 г. пише на Данаил Попов с указание писмото след това да бъде препратено на членовете на ЦК на БРЦК в Румъния: „Вижте и направете така: сберете се и прегледайте потънко работите, па дайте гласът си в едно място, като вземете и оттук от някое място и друго глас, отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам упълномощението си назад и да се управлявам и аз от онова място, но предварително трябва да явя на народът така, че дотук беше моя работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители, следователно в мое име няма да вземате и да давате. Но това да се извърши така, трябва да взема и дам точна сметка в досегашните си работи (особено копие и аз да си го скрия), па тогава ще се оправям по новата команда с всичките си сили и най-честно. За тия думи, че ги изричам с чисто сърце, кълна ви се в името народно! Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всичките други да играят, пък песента ни е отпред очите ни, комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става!...” Писмото е в стил „на си ви куклите, дайте си ми парцалките”, но така е виждал нещата Левски. Именно за да бъде готов за евентуален отчет („да дам точна сметка”), той минава през Ловеч да вземе архива си. Думите „трябва да явя на народът така, че дотук беше моя работа”, показват, че Левски се е изживявал като вожд на целия народ. Това го е поддържало в неговата дейност, както личи и от написаното до Данаил Попов: „Играем с живота на 7 милиона българи.” През септември 1872 г. Апостолът не пише в стил „да си кажем кривините и да се поправим”, а открито заявява: ако искате да имате мнение, различно от моето, направете си своя организация. И добавя веруюто си на авторитарен ръководител: „Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят... комуто се хареса, нека се хваща на хорото.” Обяснението за мотивацията на Левски трябва да се търси в мотивацията на действията на други авторитарни личности, които са успели да станат реални вождове на цели народи и империи. Става дума за тези, които не са действали, за да получат лично облагодетелстване, но очевидно са държали да имат властови позиции над големи групи от хора. Сещате се за кои вождове става дума. Те обаче са имали подкрепа на големи части от народните маси, докато при Левски не е така. Може да се възприеме като обида за паметта му или като прекалена похвала за днешния ни премиер, но последният подаде оставката си с чувството, че народът го иска и пак ще го избере. Реално обаче, за него гласуваха 15-20% от българските граждани. Левски в Букурещ не са го избрали за председател на БРЦК, но и той е имал високо мнение за себе си. Когато не успява да създаде комитет в софийското село Бистрица, отправя упрека си „Народе????”. А писмото от 16 септември 1872 г. най-добре разкрива разочарованието му от неприемането на неговия стил на ръководство, започнало да се проявява все по-отчетливо сред неговите съратници. Погледнато трезво „крилатата мисъл” на Левски „ако спечеля, печеля за цял народ” си е чисто самоизтъкване, самохвалство. Което се проявява у хората, които надценяват своите способности и подценяват действителността. Трябва да се има предвид, че Левски е започнал своята дейност сравнително млад. Не е имал кой знае какъв организационен опит и постепенно е придобивал такъв. Не е умеел да работи с хората. Може отначало да ги е привличал с патриотичните си речи, но после ги е отблъсквал с високите си изисквания. Не е имал жена, деца, имот, а повечето от членовете на комитетите са били семейни и са се интересували повече от ставащото в дома и стопанството им, отколкото в държавата. Затова и такива като занимаващите се с „малък бизнес” Марин Поплуканов и Димитър Пъшков разбират, че комитетската работа пречи на дейността им и се опитват да се откачат от нея. Много неща могат да се напишат в тази посока, но в новите книжки се търси жълтевината: кой бил предал Левски, защо граф Игнатиев не го спасил от бесилката. Книгите за „предателите на Левски” били бестселър, чета тук една оценка за тях.

Отглас от историята за преселените македонци има в „Деяния на унгарците”. Разбира се, разказът там е предаден в характерния за съставителя на това съчинение стил: смесване на факти от гръцката и българската история. Както вече се уточни, дядото на Салан е убит от крал Стефан в началото на 11 в. Възможно е обаче, името Кеан Велики, действително да се свърза с Крум Страшни. Важно в случая е известието, че в Трансилвания е имало преселване на склави. Под българи авторът изглежда визира гърци. Такова смесване на българи и гърци има и в другите части на разказа. Сведението за преселването придобива реални исторически измерения, като се свърже с историята за Крум и преселените жители на Одрин. Известието може да се възприеме за указание, къде е било „оттатък река Дунав”, където Крум е преселил „македонците”. Преселниците поискали да се върнат в родината си, защото пристигналите там унгарци са започнали да ги грабят. То и така е записано в един от изворите: за да ги пуснат да си ходят, унгарците поискали от македонците да им дадат всичко.

Въпросът за ромейските пленници е труден за възприемане, тъй като упорито навсякъде се пише, че били прехвърлени в Бесарабия. А те са били прехвърлени от Крум в средното течение на Дунав. За това място и по това време има фиксирани в историческите сведения, че когато македонците са прехвърлени „отвъд Дунав” там е имало „български управители”. По-късно обаче, управител им станал византиец, т. е. тези места вече не са били български. Ако пленниците са били заточени в Бесарабия, византийските кораби са можели да ги вземат някъде нагоре по черноморския бряг. А в разказа се говори за река Дунав. Що за глупост е изходният пункт непременно да бъде река Дунав. Унгарци, за които се говори в разказа за македонците, в Бесарабия не е имало – били са в Панония. Затова и в разказа става дума не за Омуртаг, а за Владимир и Михаил. Византийските кораби е трябвало да пренесат македонците по Дунав и после по Черно море, защото те не са можели да се приберат, тъй като е трябвало да минат по суша през България. Те даже били започнали, но били спрени от българите.

Да повторим някои неща, за които вече е ставало дума във форума. Теофан Изповедник е написал, че северна граница на България е била река Дунав: „Мястото е много сигурно, отзад поради реката Дунав...” Това е описанието на България по времето на Аспарух. Константин Багренородни в разказа за придвижването на руснаците с еднодръвки до Цариград уточнява, че България се е простирала от ръкава Сулина на Дунав – до река Тича (Камчия).

IX Съюзен юнашки събор 1939 г. През месец юли 1939 г. на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” предстояло да изнесе в столицата своя IX общ юбилеен събор, съвпадащ с навършване на 40-годишния живот на организацията. По замисъл съборът трябвало да бъде по-величествен и по-многолюден от всички проведени до тогава. Предвиждало се броят на участниците да достигне над 30 000 души от 350 юнашки дружества в страната. Щели да гостуват и няколко хиляди соколи и соколки от славянските страни - Югославия, Чехословакия и Полша, както и представители на много други чуждестранни организации за физическа култура. През м. март 1937 г. Соколската жупа от Белград гостува на Софийската юнашка област. Във вестник „Юнак” събитието е отбелязано като „една голяма крачка по пътя на сближението на двата братски народа”. Поради слабите си материални възможности съюзът нямал възможност сам да покрие разходите по подобряване на игрище „Юнак” и приспособяването му за масовата многохилядна проява, защото не всичко по ремонта, започнат преди години, било довършено. Затова била потърсена пак помощта на държавата. В края на 1938 г. Съюзът поискал 3 милиона лева, които да му бъдат дадени или направо от държавния бюджет, или чрез отпечатване на пощенски юбилейни марки за същата сума. „С това - пишат ръководителите на съюза в изложението си до министъра на народното просвещение, - няма да се ощети държавното съкровище, защото по-голямата част от тия марки ще бъдат откупени от филателисти колекционери в чужбина и у нас и от гостите на събора, понеже като юбилейни и печатани в малко количество ще представляват интерес за тях”. В изложението се предлагало конкретно: “Желателно е марките да имат следните цени: 1, 2, 4, 7, 14 и 50 лева (15 000 броя по 50 лева и 80 000 серии от 1, 2, 4, 7 и 14 лева). За тяхната художествена изисканост ще произведем конкурс между наши художници.” Предложението било препратено до Министерството на финансите с молба да се внесе за разглеждане в Министерския съвет. Отделението за държавни ценни книжа обаче отговорило, че за 1939 г. то е изготвило вече своя издателски план и няма техническа възможност да издаде исканите юбилейни марки, още повече пък да отклони държавните приходи в полза на каквито и да било организации и комитети. Получили неблагоприятния отговор, в Съюза на българските гимнастически дружества не се отказали от идеята си, а се обърнали този път към главния директор на пощите, телеграфите и телефоните с молба да подкрепи тяхното искане и да окаже съдействие за най-скорошно разрешение и отпечатване на юбилейните „съборни” пощенски марки. Посочвали се като положителни примери издаването в миналото на марки за „Балканските футболни мачове” в 1931 г. и „VIII Юнашки събор” от 1935 г., когато били отпечатани и дадени в помощ на организаторите марки в размер на 16 милиона лева в първия случай и 1,5 милиона лева във втория. В отговор на тази молба Министерството на железниците, пощите и телеграфите дало съгласието си „да се отпечатат като единствено изключение през 1939 г. пощенски марки по случай IX Юнашки събор”. Но настояло пласментът им да се извърши по общия ред за продажбата на марките, тъй като практиката в миналото да се дават в подобни случаи пощенските марки за продажба на самата заинтересована организация, компрометирало режима за пласмента на българските пощенски марки. На основа на това застъпничество Министерството на финансите предложило Министерският съвет да реши въпроса. Последният обаче, с IX постановление от 13 март 1939 г. постановил: „не се одобрява искането за отпечатване на специални възпоменателни пощенски марки по случай IX общ юнашки събор”. След това решение съюзът „Юнак” с третото си писмо потърсил направо застъпничеството на министъра на финансите. Дали личните обръщения са задължавали или освен официалните писма е имало и някакъв друг контакт, но на 91-то заседание от Първата редовна сесия на ХХIV-то обикновено Народно събрание, държано на 26 април 1939 г., бил приет „Закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор” (ДВ бр. 105 от 13.V.1939 г.). В него се казва: „Чл. 1. Разрешава се на министъра на финансите да отпечата юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор в размер на 3 500 000 лева. От тия марки 50% от стойността и количеството на разните видове да се отстъпят, както следва: а) на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак” за довършване, приспособяване и подобрение съюзното игрище и покриване на разходите по IX юнашки събор за 1 450 000 лв., и б) на Българския туристически съюз за уреждане на юбилейния събор на същия през 1939 г. за 300 000 лв. Чл. 2. Пускането в обръщение на горните марки, срокът за продажбата им, а също и видовете и количествата по стойности, да се определят от министъра на финансите, в съгласие с Главната дирекция на пощите”. Вземайки мнението на Главната дирекция на ПТТ и Държавната печатница, Министерството на финансите предложило за отпечатване следните стойности и количества: от 1 лв. - 180 000 къса; от 2 лв. - 180 000 къса; от 4 лв. - 180 000 къса; от 7 лв. - 140 000 къса; от 14 лв. - 90 000 къса. С писмо N 11944 от 27.V.1939 г. марките с посочените номинали и тиражи били поръчани за отпечатване по представените проекти от художника Стефан Баджов. В поръчката били посочени следните сюжети: скачка от паралелка (1 лв.), юнашка значка (2 лв.), Дискобол (4 лв), ритмични упражнения на юнакиня (7 лв.), тежка атлетика (14 лв.). Цветовете били определени по указанията на Главната дирекция на ПТТ съгласно изискванията на Всемирната пощенска конвенция: 1 лв. - зелена, 2 лв. - червена, 7 лв. - синя. Допълнително за 4 лв. е избран тъмнокафяв цвят и за 14 лв. – тъмно-виолетов. На 4.VII.39 г. смесена пощенско-финансова комисия определя за време на употреба на марките периода от 7 юли до 10 август с. г. и ги разпределя. На основа на чл. 1 от „Закона за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IХ-ти юнашки събор” на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” са дадени марки на обща стойност 1 450 000 лева (37 285 пълни серии и допълнително от ниските стойности) и на Българския туристически съюз - марки на обща стойност 300 000 лева (7715 пълни серии и допълнителни количества от ниските стойности). Остатъкът 50% от общото количество бил разпределен между Съюза на българските филателисти (3325), Браншовото сдружение на търговците- филателисти (18 000), Военно-инвалидната задруга (1000) и т. п. станциите в София и страната (около 20 000). Съгласно разпределението известни количества от марките - 8000 поредици, са пуснати из цялата страна, като на 8 първо степенни т. п. станции са изпратени по 200 пълни поредици, на 13 второстепенни - по 150, на 20 третостепенни - по 100, на 100 четвъртостепенни - по 10 и на около 450 петостепенни - по 3. На решението на Министерството на финансите да даде марки на съюза „Юнак” и БТС, а не парични средства равностойни на тези марки, Главната дирекция на ПТТ възразила, като обяснила, че „съгласно едно устно разяснение, което г-н министъра на финансите е дал на г-на главния директор, с излизането на пощенските марки за IX юнашки събор, продажбата им ще става от държавните органи”. Това мнение обаче, насочено за предотвратяване на евентуалната спекула и неразумен пласмент, не е взето под внимание. Пощенските марки за IX-ти съюзен юнашки събор: 1 лв. - юнак изпълнява упражнение на висилка, на заден план трибуната на игрище „Юнак”в София и планината Витоша; 2 лв. - значката на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”; 4 – статуята „Дискобол” на древногръцкия скулптор Мирон на фона на антични руини; 7 лв. - ритмични упражнения на юнакиня; 14 лв. - тежкоатлет вдига камък с една ръка, на заден план силуети на съвременни сгради. Марките този път имат несравнено по-добро качество. То се дължи на новите машини за дълбок печат, с които Държавната печатница се сдобила след критиките, които били отправени към качеството на отпечатваните в нея марки. Новата печатарска техника позволила на изображението да бъде придаден художествен вид. Хартията също била висококачествена, гланцирана. Неправилно в поръчката за отпечатване на марките е било посочено, че на стойността от 1 лев е представено упражнение на паралелка (успоредка). Уредът е висилка и той вероятно е избран от художника, за да се даде възможност трибуната на стадион „Юнак” и планината Витоша да присъстват по-убедително върху марките. В композицията на Баджов „юнакът” сякаш лети. Към марките е проявен голям интерес. В Министерството на финансите постъпват много заявки и искания за тях от търговци, народни представители, професори от Софийския университет, от филателни дружества. Отделни търговци искат дори по 12 000 серии, персоналът при Държавната печатница - 3200 серии, филателното дружество в София - 14 317 серии, Русенското филателно дружество - 2000 серии, Филателното дружество в Стара Загора - 1000 серии и т. н. Има протести, че по пощенските станции са пратени малко пълни серии, недостатъчни да задоволят исканията на филателните дружества, нечленуващи още в Съюза на българските филателистически дружества (напр. Варна, Казанлък). IХ-ят юнашки събор се провел в София от 8 до 12 юли 1939 г. Бил открит официално на 9 юли с реч на царя и с молебен, отслужен пред храма „Александър Невски”. След това грандиозната манифестация на юнаците и соко­лите с параден марш преминала покрай двореца. Значки на участващите в събора сръбски соколи и български юнаци Участниците в игрите и състезанията възлизали на около 20 000 юнаци и около 7000 соколи от Югославия, между които и няколкостотин от руската емиграция. Събитията около подготвящата се най-голяма война в Европа хвърлят тъмната си сянка - на събора не присъстват чехо-словашките и полските соколи. Мероприятието е съпроводено с усилена филателна дейност, която приела малко неочакван обрат. Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” по неизвестни причини (вероятно и от съображения за допълнителни печалби) не пуснал в продажба полагащите му се марки, а ги „заложил в банка”. При това положение в налична продажба в София - за централна поща и клоновете ѝ, останали по-малко от 10 000 пълни серии. Не знаещи действителния тираж, в условията на дефицит, много филателисти стават жертва на психозата, че както при предишните издания на спортна тема, марките впоследствие ще струват скъпо. Пред пощенските гишета масово се образуват навалици - предимно младежи от бедния слой на обществото. С глъчка, блъскане, протести, в пощенските клонове в София марките се продават до обяд на 8 юли. Само централна поща продължава продажбата и след обяд. Всред блъскащата се публика липсват юнаците и соколите, участници в състезанията. Те стават жертва на спекулата и купуват марките на другия ден вместо по 28 лева - по 80-100 лева поредицата. На откритите на игрище “Юнак” в палатки телеграфна, телефонна и пощенска служби били предоставени марки само от ниските номинали. Самите юнаци и соколи, след като се сдобивали с марките на свободния пазар по спекулативните цени, отивали в пощенската станция на игрището да си изготвят филателни сувенири. Пощенските служители от станцията били подложени на укори, заплахи и обиди, поради подозренията, че те са укрили марките. Открито ги обвинявали в „далавера”. Някои юнаци и соколи не вярвали в обясненията им относно разпределението на марките. Други - уверени в чистосърдечните обяснения на пощенци, протестирало пред съюзната управа, че не им се продава на игрището от марките, които правителството е отпуснало уж безплатно. От своя страна пък ръководството на „Юнак” протестирала пред пощенци, „за гдето са разправяли работи не от тяхната компетентност”. Филателен сувенир: специален плик за събора, облепен с марката от 2 лв. и подпечатан с два печата на специално пощенска станция на игрище „Юнак” Известният филателист Н. Терзиянов пише в сп. „Българска марка”: „Липсвайки куриоз в самите марки, не липсва такъв в писменото искане на софийското дружество „Юнак”, което иска от централната пощенска станция юнашки марки за раздаване на столичните юнаци за „спомен” от юнашките съборни игри, които те изнесоха на своето игрище. И това при наличността на 37 285 поредици в касата на същото дружество!” На 27 юли 1939 г. с писмо N 1198 Съюзът на българските гимнастически дружества помолил министъра на финансите да се продължи срока за валидността на марките за IX общ юнашки събор допълнително с един месец, за да може същите да бъдат пласирани чрез т. п. станциите. На писмото е поставена резолюция: „Докл. Мин. Съв. 28.VII.39 - Отказано”. (Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7). * * * През 40-те години на миналия век българската пощенска администрация със съдействието на финансовите органи издава четири пощенски поредици с марки на спортна тема с благотворителната цел, за да се подпомогне развитието на спорта в България. Благородната идея е реализирана изцяло и получените от продажбата на марките (или по-скоро отклонените от бюджета на държавата) финансови средства осигуряват провеждането на четири крупни спортни мероприятия у нас. Не по-малки от вълненията на организаторите на мероприятията са били и вълненията на българските филателисти. Именно благодарение на отстояване на тяхното мнение българските пощенска и финансови администрации успяват да коригират издателските си планове и да преминат от издаване на поредици с високи номинали и малки тиражи (Балканските игри 1931 г., V Балкански турнир и VIII Съюзен юнашки събор 1935 г.) към поредица с по-малки номинални стойности и в по-големи количества (IX съюзен юнашки събор 1939 г.). В предишните статии бе изказано мнение, че поради малкия си тираж първите от горепосочените издания са ключови за събиращите спортната тема. Но като че ли по-прав е Никола Терзиянов, който в сп. „Българска марка” по повод дискусията около тиражите на марките за IX съюзен юнашки събор пише: „Идеята за възпоменателните марки има само една цел - да постъпят в държавното съкровище няколко милиона лева срещу няколко килограма книга и бои. Значи, нужно е само да се осигури пълната продажба на марките. Ако сериите бъдат 100 000 по 28 лв. (както се решава да бъдат отпечатани - б.а.) ще се задоволят и маркотърговци и марколюбители, а още и ония, които хранят добри чувства към юначеството на нашите юнаци. Ако пълните серии бъдат 10 000 по 78 лв. (първоначалното предложение на съюза “Юнак” - б.а.), ще се задоволят хората улеснени със съответните възможности. И в двата случая ще се получи сумата, определена от церберите на държавната хазна - една догматична обязаност на отговорните лица. Всяка друга чувствителност, съобразителност и разпоредителност е от лукавого. Никой не е тупал по гърба маркотърговеца да отваря дюкян, нито марколюбителя да събира „шарени” книжки. Единият е волен да спусне капенците и търси по-нормален занаят, а и на другия никой не пречи да захвърли албума и от страстен филателист да стане още по-страстен фоботелист”.

Симон (мъжко име) – Уикипедия Симон (женско име) – Уикипедия

Професори, академици, все авторитети, написали книги. Никой обаче не може да представи някакви конкретни доказателства. Ето какво е записано в Кирило-методиевската енциклопедия, том 2, с. 309.

Фружине, не следиш какво става у нас напоследък. Оказва се, че дори генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН Талеб Рафай е много добре запознат, че „Тракийската цивилизация е българска цивилизация”. „Аз съм от поколението, което е чувало много истории за Спартак, не знаех, че той е българин. Трябва да го заявите на висок глас – Спартак е българин", заяви още Рифай, цитиран от Фокус. „Що се отнася до траките – имате фантастична възможност. Целият свят знае за гърците, египтяните, римляните, инките, маите, но малко хора обаче знаят за вашето местно население. Това, което имате, е златна възможност. Никой друг не може да има претенции към това културно наследство, освен вас. Историите са забележителни. Вие сте едно от най-важните племена в световната история“, заяви Рифай и добави, че България трябва да подчертава стойността на историята си, за да привлече вниманието на света. Човекът ни подсказва: имате голям шанс да развиете туризма си, като наблягате на присъствието на траките по българските земи. Как ви звучи: Спартак е българин? Баш генералния е повярвал, че е така. Орфей, нали също е българин. Част от участниците в Троянската война също са били българи. Има доста неща, които могат да се измислят за траките. Но и за това трябва талант https://www.actualno.com/society/organizacijata-po-turizym-kym-oon-trakijskata-civilizacija-e-bylgarska-i-celijat-svjat-trjabva-da-go-nauchi-news_578297.html

Вази с цветя Сюжетът наглед е тривиален, но както ще се види по-нататък - не съвсем. Първият натюрморт от вида „ваза с цветя” направих по времето, когато снимах гъбите. Реших, че повета и цветята ще изглеждат добре като букет във ваза. Понеже бях ги откъснал с къса дръжка, поставих ги в чаша. Стори ми се, че ако тя е прозрачна и се вижда водата в нея, композицията ще бъде по-приветлива. Като вариант на натюрморта реших да включа в кадъра и пердето. После експериментирах и с дивата слива, като цвят и форма. Следващите натюрморти не са с познатите тривиални градински цветя, а с диворастящи. Още докато снимах първите „вази с цветя”, реших, че ще взема от парка диви. Един ден успях да набера сина метличина, бяла детелина, червена детелина, звездан, див камшик, бяла комунига, жълта комунига, винче, зайчина, лугачка, див морков и … магарешки трън. Много скоро след откъсването, цвета на синята метличина побеля и така тя присъства в снимките. Тъй като фонът не ми се стори удачен (лайсната отзад идва в повече), на балкона направих нов, по-изчистен вариант. Всички снимки, с изключение на тази, която посочих, са правени през 2010 година. Имам и други снимки, но епизодични, главно вази с цветя. По форумите жанрът „натюрморт” е доста популярен. Ако човек се е отдал сериозно на фотографията, а не на мимолетни увлечения, трябва да бъде по-изобретателен при търсене на сполучливия сюжет.

Гъби Снимките с цветовете на каталпа на езика на военните могат да бъдат окачествени като „полеви”. Което не е характерно за традиционните натюрморти. С диворастящите гъби, обаче, успях да направя както „полеви”, така и традиционни натюрморти - върху кухненски маса и шкаф. Гъбите бяха пораснали в едно незастроено място – бивш двор на къща, оставен като градинка за разходка и почивка. Те ми направиха впечатление с формата и цвета си и понеже бяха добре запазени, реших да ги снимам. Подредих ги върху тревата и растенията, които растяха там, и така те станаха естествен фон. „Обогатих” натюрморта, като хвърлих отгоре няколко стръка бяла детелина. Продължавайки разходката си в парка, попаднах и на една бяла гъба (не ми се вижда да е печурка, защото пластините ѝ са бели). За съжаление не си спомням къде бяха плочките, но когато ги видях, реших, че мога да ги използвам за фон и заснех нова композиция. По пътя си, откъснах няколко клончета цъфнал повет. Прибирайки се, добавих цветя и плодове и върху един кухненски шкаф до прозореца композирах нови, вече „традиционни” натюрморти, с различен състав на участващите елементи.

Ако човек не се е научил да рисува, си заслужава да опита с помощта на фотоапарата да достигне внушенията, каквито постига една художествена картина. Както художниците често правят варианти на картините си, така и фотографите могат да правят варианти на снимания сюжет, особено по темата „натюрморт”. Това е отправната точка за моите снимки. Мисля, че като визия, те не се различават съществено от натюрмортите на художниците, изпълнени в стил „академичен реализъм”. Като например тази, рисувана от холандският художник Питер Клас през 17 в. При снимане на натюрморт основното предварително занимание е подготвянето на предметите, които ще участват в композицията. Търсят се такива с интересна форма, после се експериментира комбинирането им и взаимното им разположение. На второ място идва осветлението. Най-често се използва изкуствено такова, като се цели да се подчертаят формите и цветовете на отделните елементи на композицията, така че да се получи определено излъчване, каквото фотографът счита за естетически добре съчетано. От важно значение е основата върху която се разполагат предметите и фонът зад тях. Моите натюрморти възникнаха спонтанно. Тематично те представляват три вида: цвят на дърво, гъби, вази с цветя. Основните елементи, участващи в композициите, са от Южния парк, София. Добавил съм и нещо от къщи. Някои от снимките са правени в парка, други в апартамента. Цвят на каталпа Каталпата е дърво, пренесено от Северна Америка в Европа в края на 18 в. У нас се среща в парковете. Цветовете са големи и когато паднат накуп под дървото, привличат вниманието. Така се случи и с мен, когато под едно дърво, край една алея в парка, видях много изпопадали бели цветове. Установих, че те имат приятни шарки в средата и затова реших да снимам от близо един от тях. Понеже мястото под дървото беше мрачно и мръсно, потърсих наблизо нещо по-подходящо за фон. Хареса ми една маса и столчета около нея, направени от бетон и баластра. Те бяха оцапани със спрей или флумастер, но когато поставих цвета каталпа на масата, установих, че петната по нея хармонират с украсата на цветовете, а камъчетата в бетона създават допълнителни ефекти. Мярнах до масата и една „крилатка” от прецъфтял цвят на клен, та реших и нея да включа в композицията, която разширих с още няколко цвята. След това направих няколко варианта, като в някои включих заден план, обогатяващ като цяло натюрморта с допълнителни форми и цветове. Снимките до тук съм ги правил през 2010 г. През 2013 г., при същата ситуация, на същото място направих нещо като кавър на по-ранните снимки. Този път обърнах по-вече внимание на втория план, чрез който се създава усещането за реално присъствие сред природата. На снимката се вижда къде е въпросната маса, а светлите мъгляви петна отзад вдясно, са цветовете каталпа, паднали върху алеята. Лилавите петна върху масата са измити от дъждовете.

Мисля, че тази статия е писана от руснаци: Русский алфавит — Википедия. Ще си призная, че не съм я чел подробно, но началото считам за достоверно. Това, което днес наричаме „кирилица” (печатните букви), е далеч от средновековната „кирилица”. В статията още в началото е уточнено: „Ру́сский алфави́т (ру́сская а́збука) — алфавит русского языка, в нынешнем виде с 33 буквами существующий фактически с 1918 года (официально лишь с 1942 года).” Монголците също ползват руската кирилица, но се уточнява, че става дума за Монголската кирилска азбука (виж Монголска писменост – Уикипедия).

Обяснил съм в

Ако „монетите” са частно търговско издание, значи то е също такъв ерзац като „изданието” на Българската монетна къща, наречено „1330 години от създаването на Българската държава”.

Този ДНК анализ работи в полза на версията, че сасанидските съдове в съкровището от Над сент Миклош най-вероятно са донесени в Европа от аварите. Придобито е, когато те са били съседи на Сасанидите и са ги нападали.