К.ГЕРБОВ

Опорни точки. Юмала — в финской мифологии первоначально божество грома (от jum — греметь и la — обиталище: «жилище грома»)… Постепенно расширяясь в значении, это слово в конце концов обозначало вообще сильного и могущественного бога, и даже перенесено было на божество христианское. https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Юмала Слово "Юмала" в качестве имени Бога используется в оформлении алтарной картины в финской лютеранской церкви города Пушкин. https://ru.wikipedia.org/wiki/Юмала Часть российских финнов составляют ингерманландцы, предки которых были переселены в XVII веке на территорию современной Ленинградской области. Также этнические финны живут в Карелии. https://ru.wikipedia.org/wiki/Финский_язык

Началото на спора бе даден с пост 33. С него се излезе от темата, тъй като няма нито един документ, който да доказва, че Русия е започнала войната, за да си създаде Задунайска губерния. Няма как да стане, защото Александър II обещава на Англия да не завзема Цариград и Проливите, и на Австро-Унгария – да се изтегли от окупираните земи на юг от Дунав, щом в тях се образува славянско княжество в неголеми размери. В договора с Турция това се определя за срок от две години. Западните държави го съкращават в Берлин на девет месеца. Всичко това го пише в статията, само че във форума си има дежурни политикани, които само търсят да провалят някоя тема. За тях четенето и мисленето са празни занимания. Къде по-лесно е Гербов да бъде обявен за нихилист и русофил, а статията му за несериозна. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13532&p=326987

И защо го отнесе другаря Гербов? Няма ли някой от издателите на списанието БГ Наука да обясни защо този наукообразен материал бе публикуван в списанието? Махнете я цялата тема!

Един велик писател на тази Велика сила, още преди да е завършила Руско-турската освободителна война е написал: „…Русия никога досега не е имала и няма да има такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове, каквито ще станат всички тези славянски племена веднага след като Русия ги освободи и Европа се съгласи да ги признае за освободени! И нека да не ми възразяват, да не оспорват, да не ми крещят, че преувеличавам и че ненавиждам славяните. Напротив, аз много обичам славяните, но аз няма и да се защитавам, защото знам, че всичко ще се сбъдне точно така, както го казвам, и не поради уж долния, неблагодарен характер на славяните, съвсем не - в този смисъл характерът им е като на всички останали - а именно защото на този свят такива неща иначе не могат да стават. Няма да се разпростирам, но знам, че изобщо не трябва да искаме от славяните благодарност и за това трябва да се приготвим отсега. След освобождението те ще започнат своя нов живот, именно с това, че ще измолят от Европа, от Англия или Германия, например, гаранции и покровителство за своята свобода, и макар, че Русия също ще е в оркестъра на европейските държави, те ще го направят имено под предлог за защита от Русия. Те непременно ще започнат с това, че ако не открито и гласно, то вътрешно, ще си заявяват и ще се убеждават, че не само не дължат на Русия и най-малката благодарност, а напротив, при сключването на мира чрез намесата на европейския оркестър те едва са се спасили от властолюбието на Русия, и ако не се била намесила Европа, отнемайки ги от Турция, Русия е щяла да ги погълне веднага – имайки предвид разширяването на границите и създаването на велика Всеславянска империя на поробените славяни, от хитрото и варварско великоруско племе. Особено приятно за освободените славяни ще бъде да се изказват и да тръбят по целия свет, че те са образовани племена, притежаващи най-висока европейска култура, докато Русия е страна варварска, тя е мрачен северен великан, нямащ даже чиста славянска кръв и е гонител и ненавистник на европейската цивилизация. Разбира се, от самото начало при тях ще се появят конституционно управление, парламент, отговорни министри, оратори, речи. Това ще ги утешава и възхищава извънредно много. Те ще се опияняват, четейки за себе си в парижките и лондонските вестници и телеграми, известяващи на целия свят, че след продължителна парламентарна буря в България най-сетне правителството е паднало и либералното мнозинство е съставило ново... Русия трябва да се подготви сериозно, че всичките тези освободени славяни с опиянение ще се втурнат в Европа и ще се заразят от европейските форми - политически и социални, докато загубят своята самоличност. По този начин те ще трябва да преживеят целия дълъг период на европеизма, преди да постигнат нещо значимо като славяни и да добият сред човечеството призвание като самобитно славянско племе. Тези земляци вечно ще се карат помежду си, вечно ще си завиждат един на друг и ще интригантстват един срещу друг .” http://www.pereplet.ru/text/dost25aug08.html

Последният български герб го мъдриха няколко години. С македонския изглежда също няма да бъде много лесно. Освен разногласията за златен или червен лъв, сега се появяват и някакви искания на албанците. Нищо чудно накрая фигурата на герба на Македония да бъде грифон: кръстоска между орел и лъв. В новия македонски герб ще се намърда и орел. http://actualno.actualno.com/V-novija-makedonski-gerb-shte-se-namyrda-i-orel-news_445664.html Прочетете мненията след статията. В спора се намесва и македонец.

Христофор Жефарович основно се изявява като преводач. Оригиналната „Стематография” е дело на хърватина Павел Ритер Витезович. Отпечатана е с текст на латински език през 1701 г. Жефарович гравира рисунките и превежда текстовете на църковнославянски език. Добавя няколко гравюри на български и сръбски светци, царе и крале. Витезович прави грешка като разменя вида на гербовете на Македония и България. Преди това в гербовниците гербът на Македония е представян като златен коронован лъв на червено поле. Подробности могат да се прочетат тук: http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/I.3.%202.%20Baalgarski%20gerb%20v%20Ilirskite%20gerbovnitsi.htm и тук http://mk.wikipedia.org/wiki/Грб_на_Македонија

През 2009 г. е имало инициатива за нов държавен символ на Македония да се постави „златен лъв на червен фон”. Не се уточнява със или без корона ще е лъва. Очевидно нищо не е станало. http://news.ibox.bg/material/id_1929434944/fpage_1/

Вече няколко дни в България и Македония тече дискусия за новия македонски държавен герб. Правителството на Република Македония предлага промяна на съществуващия държавен герб, който е правен по примера на Съветския съюз. Изтъква се, че новото решение отговаря на историческите факти и на народната представа от възрожденското време. Споменава се в македонската преса, че лъвът има за цел да обедини всички общности и граждани в Македония. Старият македонски герб съдържа всички елементи на Съветския съюз и комунистическата идеология. Македония и Беларус са единствените страни в Европа, които все още използват в държавните си символи елементи от съветската хералдика - слънце, петолъчка, житни класове, свързани с лента с народни мотиви. Това се посочва от правителството, което предлага новия герб. В проектозакона се посочвало, че с този герб Македония се връща към историческите символи. Новият дизайн заимствал модели от различни исторически документи, сред които "Стематографиите" на Павле Ритер Витезович от 1694 г. и на Христофор Жефарович от 1741 г. След като проектът за нов герб на Македония стана обществено достояние и у нас, мнозина веднага направиха асоциация с българския герб. С „Взехте ни герба, хайде сега - и името, бракя македонци!”, веднага в спора се намеси вездесъщият професор Божидар Димитров. И веднага го удари на патриотична пропаганда: „Новият герб на Република Македония действително включва българския лъв от Стематографията на Христофор Джефарович от Дойран, издадена в 1741 г. – твърди Б. Димитров - Там, освен герба на Царство България, на която лъвът има корона, има и гербове на трите й области - Мизия, Тракия и Македония, на която лъвът е без царска корона. Призовавам българските патриоти да не реват: „Македонците пак крадат историята ни!”. С този герб нашите хора в Македония подчертават, че исторически държавата им е била област на България и казват: „Македонците са били и... ще бъдат българи”. http://news.ibox.bg/opinion/id_1683749780 Професор Б. Димитров разбира се, че не е запознат с хералдиката, но можеше да поизчака, да се огледа, да се ослуша и тогава да изкаже мнението си. Поне да беше се запознал с въпросната „Стематография” и да види какво е изобразено и написано там за герба на Македония. Македонските хералдици, предложили новия герб обясняват, че той е различен от българският. Според тях разликите са в различните цветове на лъвовете и техните основи, има разлика в опашките, както и това, че българският лъв има корона. Хералдиците коментират още, че става дума за съвсем различни гербове, които имат и различна история. За герба на Македония в „Стематографията” Жефарович е дал допълнителни пояснения. От написаното се вижда, че гербът на Македония се свързва не с България, а с Гърция. Според някои това било гръцки герб. Споменава се и името на Александър Велики. Интересно, че македонските хералдици не се впускат в детайлите. И не посочват откъде, освен „Стематографиите”, са почерпили допълнителни исторически сведения. Прави впечатление, че опашката на лъва в новия македонски герб не е като тази на лъва в герба на Македония от „Стематографията”. Това е една много специална опашка, каквато виждаме на този герб: Гербът на Александър Велики е поместен на с. 13 в един гербовник от 1639 г. http://www.tablettes-rennaises.fr/themes/rennes/static/flipbook/index.html?docid=27683&language=fra&userid=25586 Гербът в гербовника съответства на показания в „Книга за завоеванията на Александър Велики”, изготвена по искане на херцога на Бургундия, Филип Добрия (1396-1467) от колекцията Dutuit в музея на Petit Palais, Париж. http://www.petitpalais.paris.fr/fr/collections/1506/livre-des-conquetes-et-faits-d’alexandre

За коя година Теофан Изповедник има известие за Органа? Доколкото ми е известно, той е споменат само от патриарх Никифор и злополучния преводач Зотенберг.

Много по-вероятно е „мутанес” да идва от „монотелити” (дават го на гръцки като μόνον θέλημα), каквито са били Ираклий, Мартина и патриарха по нейно време. Кетрадес вероятно е бил нещо като техен предводител.

НИМ ще изработи копия на короните на българските средновековни царе Националният исторически музей ще изработи копия на короните на българските средновековни царе и царици от злато и скъпоценни камъни (рубини и изумруди). Короните на българските средновековни владетели са изгубени. Короната на Крумовата династия, носена до 971 г. е отнесена във Византия и там следите и се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 година. Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г., но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 година. Следите й също се губят. Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Св. 40 мъченици", предаде КРОСС. Модели за копията на короните, които ще бъдат направени в Националния исторически музей, предлагат стенописите в Боянската църква, миниатюрата в Лондонското Четвероевангелие, Костницата в Бачковския манастир и т.н. Повечето корони в европейските дворове имат същата съдба, музейните експонати са съвременни копия, вкл. прочутата корона на Унгарското кралство - короната на св. Ищван, пред която унгарците благоговеят. Националният исторически музей ще направи копията със свои средства, но за материали - злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери, ще разчита и на родолюбиви спонсори. http://society.actualno.com/NIM-shte-izraboti-kopija-na-koronite-na-bylgarskite-srednovekovni--care-news_444381.html Вече имаме подобни възстановки в Музея на восъчните фигури във Велико Търново. Май от ламарина и стъкълца.

Пуснах съобщението за новата книга, за да се знае, че истината за Кубрат и християнската вяра на прабългарите ще бъде още повече замъглена и такива като нас, все по-трудно ще отстояват позицията си. Пусни на българина патриотичен прочит на историята на държавата му, и като му кажеш, че нещата не стоят така, колкото и документи да му покажеш, той ще си остане убеден, че си нихилист. В българската история вместо да се откриват нови истини, се популяризират нови лъжи.

Покръстването на Кубрат в Константинопол вече е доказано. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=37451

Егати манипулацията! Гербов пише статия, за да покаже, че поп Кръстьо не е предател, ама методът му бил такъв, че можело да излезе, че поп Кръстьо бил предател. Видя ли сега какво е да спориш с хора, незапознати с въпроса. Пада ти се! И само какъв спор се води за залавянето на Левски! Ако някой попадне на тази дискусия ще помисли, че Гербов е предал Левски.

Аз заявих, че не участвам в играта. Не се сдържах, защото все пак съм писал вече за тази митична птица и реших, че не върви да не направя някакъв коментар. Не съм и споменавал правилното име. Стана ми интересно персийското име на Исфандиар - Spandadāt. Отговорилият е Глишев. И след моето подсказване отговорът пак си оставаше труден. Нещо повече за сюжета: http://www.davidmus.dk/en/collections/islamic/materials/miniatures/art/32-1988

Героят влачи количка, пълна с мечове. Набива ги всичките в птицата и тя тогава умира. Тази птица е спомената в статията за Надсенмиклошкото съкровище, но героят е друг. Името му на средноперсийски език е много сходно с това на един от участниците тук, отбелязан по-нагоре. Но това вече е задача с повишена трудност. Понеже за мен отговорът е лесен, няма да го казвам. Само подсказвам. Нека се потрудат другите участници.

Ама вие сте абсолютни гьонсуратлъци! Аз пиша статиите, за да привлека вниманието върху някои моменти от живота и дейността на Левски. За вас може да е икона за мен не. Статията ми има отзвук не само в Уикенд. Дорис ви посочи къде е коментирана още. Моята цел е да обърна внимание върху неглижираните или превратно тълкуваните моменти от дейността на Васил Левски. Тази статия имаше подзаглавие "Подминаваните истини", но то изчезна с последната редакция на форума. Вижда се, че има резултати. Статията ми се коментира в интернет, поражда въпрос. Във вестника е дадена като доказателство, че вече се отричат старите схващания за някои събития. Какво ще ми пишете тук, че било същото като в Захари Стоянов. Ами не е! Ако е, защо скачате? Ако не е, разберете за какво става дума. Работя изключително с документи, даже ви ги давам във вида, в който са в архива. Опровергайте ги. Това е работа на историка - писателите могат да си морализаторстват и да си пишат съчинени истории.

И какво съм пропуснал да напиша за залавянето, та било селективно? Явно не си разбрал, какво различава моя разказ от този на Захари Стоянов. Все пак дай си сметка, че в Уикенд е публикуван текста на Гербов. И заглавията са внушени не от класика Захари Стоянов, а от моята статия. Значи съм съумял да подчертая нещо, което ти явно не си видял, разбрал и прочее, което не ти е за първи път, няма и да ти е за последен.

Али Чауш се тюхка за друго: „Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало.” Едно е потупване по рамото, друго са си паричките. Макар, че аз не съм сигурен дали са били дадени пари и на Търново. А в Ловеч може и да са пристигнали пари, но Али Чауш да не е разбрал. По обясними причини. Понеже съм на принципа, когато нещо е логично, си струва да се спомене, пък и за пълнота на темата ще цитирам, разбира се, и Стоян Заимов. Той не се занимава със залавянето на Левски, но докато по повод на Арабаконашкия обир пише за турския съд в София, вмъква: „На 29 декември 1872 год. в Софийския конак се получи телеграма от търновския паша. В телеграмата се съобщаваше на извънредните комисари приятната новина: „През нощта на 27 декември в ханчето на село Къкрина е хванат Дервишоглу Аслан – същинският Левски”. Али Саид, засрамен от случката с „хърсовския Левски”, недоверчиво се отнесе към търновската новина. Яви се на апарата, повика пашата и дълго разговаря с него за хванатото лице. Търновският апарат предаде уверение на софийския, че хванатото лице е същински Левски – сам той изповядал пред пашата и Карагьозова, че е същинският Левски, когото отдавна търсят полицейските власти…” Та според телеграмата излиза, че търновският паша колегиално е посочил, че Левски е хванат в Ловеч, но едва в Търново той „се изповядал”, кой е. Няма начин в така написаното да няма присъщия на Заимов белетризъм, но вижда се, че навремето е имало хора, които са знаели, че никой от повиканите ловчанлии не е казал: „това е Левски”. Трябва да се дискутира, най-малкото за да разберат незапознатите, че при Левски нещата не стоят така, както е писано досега. Но това за „изчистването” на клишетата ще бъде трудно. Част от моята статия е преразказана във в-к Уикенд. Там нелицеприятните неща са изведени в заглавието, предполагам за ужас на някои съфорумници. Разбира се, пикантните подробности се изтъкват на преден план, защото такова стана времето: да се тиражират първо жълтите новини. Като подзаглавие пак е взето моето предположение за срещата на къкринския селянин с мнимия Крачул. Аз не съм подчертавал, че селянина е доказан предател. В тази среща наблягам повече на самочувствието на Левски, че може като нелегален, да работи свободно при тогавашните условия в България. Иван Вазов много се е радвал на този „факт”, когато е пишел малките си разказчета. Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина. Силвия и Росен са от един дол колеги. На трето място като интрига идва пак моето хрумване, че Левски е можел да се спаси, ако е бил тръгнал веднага при първото събуждане. Изобщо излиза, че трябва да зарежа строгия стил на изследванията си и да се отдам на литературата. Авторката се е объркала и отбелязва, че спомените на Никола Цвятков също били публикувани за първи път през 1990 г. После пък неговите спомени сочи като разказани от сина на Христо Цонев. На едно място, където съм писал П. Стоянов, авторката е разчела, че става дума за Петър, а не за Парашкев Стоянов.

За съжаление доста неща за Левски се изясняват със закъснение. Като, например, историята за „предателят” поп Кръстьо Никифоров и неговата дописка. Прието е изворите да се оценяват по тяхната логичност и е допустимо използването им, докато не се докаже тяхната несъстоятелност. Историята, която разказва Никола Цвятков няма друг свидетел, който да я потвърди. Има и варианти при различните нейни разказвания, но историците, като се почне от Захари Стоянов я ползват и до днес. Разбира се, някои си позволяват своеволни редакции, но това винаги може да се посочи.

Трудно ще изскочи заек от това, с какви дрехи е бил облечен Левски, как са го превозвали отделно, колко жандари са пазели заловените в Къкринското ханче. Ст. Каракостов и Д. Панчовски виждат противоречие в сведенията на Н. Цвятков: в началото казал, че Левски бил в турски дрехи, а накрая, че бил в селски дрехи. Те обаче имат предвид уточнението, че Левски бил с потури. В статията съм обяснил: „Димитър Панчовски вижда противоречие в сведенията, които е дал Никола Цвятков. На различни места в спомените си той споменава веднъж за потури, друг път за турски дрехи. Но потурите са също турски дрехи. Уточнението „турски дрехи” означава потури и антерия, докато „европейски дрехи” били панталон и сако. В едни други свои спомени Цвятков е по-конкретен и обяснява, че по пътя за Къкрина Левски бил преоблечен „в турски дрехи и фес - биргютлии (с едно дъно) потури с гайтани”. Сведението го има в „Народе????” в една статия накрая (с. 369), озаглавена „Как е спасен архивът на Васил Левски – спомени на Никола Цвятков от Ловеч.” Минко Марковски за времето юли 1872 г., също дава подобно сведение. Посещавайки Троян тогава, Апостолът бил облечен в „турски костюм”. Марковски уточнява, че това били „дрехи от такава носия, каквато въобще се носеше от плевенските търговци в онова време - дебели абени потури (колчаклий гащи), шаячен карнобатски джамадан; върху него тоже от същата материя гайтанлия чепкен; около кръста му голям червен пояс и на главата му пюскюллия фес”. Никола Цвятков казва, че когато ги закарали в Търново, Левски бил в отделна стая, а останалите двама в жандарската стая. След като си признал, че е Левски, пратили го заедно с другите двама „в една стая с 20-30 души катили (осъдени)”. В София в казармата пък били в отделни стаи и тримата. В края на Търново, на Марно поле, явно са се намирали казармите. „Там на Марианополе беше излязла една цяла войска от 200 конни стражари”, казал Никола. Излезли от казармите да видят сеир. За Търново пътували с 20 конни стражари, обратно за Севлиево – пак с 20-30 стражари. При Плевен към конвоя се присъединили 40-50 души помаци и башибозуци. Вече в Орхание имало уж 200-300 конници. Оценките на Н. Цвятков не са точни. За Къкрина споменава, че били 15-16 стражари, но Али чауш казва: „Тогава каймакаминът нареди да заминем (за Къкрина) десетина души под командата на Юсеин Бошнак и ги заловим.” В споменатите спомени по повод архива на Левски, пак Цвятков казал: „полицейската стража от Ловеч (която ги заловила) се състоеше от старшия полицейски стражар Юсеин Бошнак и 5-6 младши стражари.” Али Чауш казва на Христо Латинеца: „Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало. По-нататък ти, Христо, по-добре знаеш от мен какво е ставало с вас.” Предполагали са изглежда в Ловеч, че заловеният е Левски, но понеже той не си признал, а и никой друг не го „разпознал”, ловчанският мюдюрин решил да не рискува. Да не стане като с „Левски” от Хърсово.

За разбирането на сюжета на иконите и стенописите важни са преди всичко Стария и Новия завет. За светците пък трябва да се познават житията. За Второто пришествие обаче в евангелията има по едно-две изречения. В този и в някои други случаи ерминията помага много. Добре е човек да има такава под ръка и да прави справка. Има едно съчинение, което засяга организацията къде какво да се изписва в разните помещения на църквата по височина: „Иконографски наръчник” на Върбан Гърдев, издаден през 1977 г. Това пак е ерминия, но има например, как се изписва църква с кубета, начало на първи чин, как се изписва притвор и т. н. http://www.kutlovica.com/index2.php?pageNum_Recordset2=38&totalRows_Recordset2=907&id_cat=14 По някакво стечение на обстоятелствата си бях харесал две книги от този антиквар, но той не си стои в книжарницата. Ако искаш да идеш на место да видиш какво има в книгата, обади му се първо по телефона. Продава се и оригинала на този наръчник, ама е по-скъп. http://auction.bg/item.php?id=787310

В постницата с църквата „Свети Лука”, намираща се на 3 км от Рилски манастир, също има стенопис „Страшния съд”. Тук „Земята и Морето връщат мъртъвците” е изпълнено според описанието в ерминията. Композицията „Страшния съд” е доста обемиста и трудно се намира качествена фотография на цялото изображение с ясни детайли. Все пак дори и от отделните детайли може да се добие представа за нея. Те, детайлите, са си отделни самостоятелни сцени. На млади години се интересувах от изобразително изкуство, включително и църковно. Купувах си и книги. Професионалист в разчитането на композициите не станах, защото се интересувам и от куп други неща. Но книгите си стоят в библиотеката ми и когато ми се налага, поглеждам в тях. За да стане ясно кое какво е в „Страшния съд”, в помощ давам описанието на сюжета по ерминията на Дичо Зограф. СТРАШНОТО ВТОРО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ Небето е светливожълто. По средата е седнал Христос на трон и около трона са четиримата евангелисти — орел, ангел, лъв и вол (техните емблеми). От дясната страна е Богородица с ръце, отправени молитвено към Христос, и с наведена глава. От лявата страна е Йоан Предтеча — и той е с наведена глава и с ръце, протегнати към Христос. А Христос е в архиерейско одеяние, със сакос и корона. Под краката му има кръгове с очи. Ако желаеш (нарисувай го) и гол, добре е (да бъде) с една дреха, закопчана около врата. Ръцете и краката са голи и раните да се познават, когато го рисуваш гол; ако е като архиерей, това няма да правиш. Нарисувай около него тринадесет ангели със снаги и пет без снаги. Ако е гол (Христос), да седи (има неясна рисунка) като „божилак“, а с краката си да е стъпил на такова (има рисунка на глобус, опасан с ленти и звезди). Отдясно към Богородица са шест апостоли — Петър, Андрей, Лука, Марко, Симон и Тома — всички седят на столове. А зад тях — много ангели: едни със стихари, други само с глави. Под апостолите и под Христа и под другите апостоли открай докрай са облаци. Апостолите са с отворени или затворени книги. Отляво към Йоана шест апостоли — Павел напред, Йоан, Матей, Яков, Вартоломей и Филип. Всички седят като другите, които са от дясната страна. До Христовата глава е написано: „Справедливият съдия“. А над главата му по-горе е нужен този надпис: „Върху къщата е надвиснал голям страх, понеже там ще бъдат съдени всички племена и народи“. Държат го апостолите с ръце. Зад тях отдясно са свети мъченици, „ликове на мъченици“, в облаци, а под тях св. йерарси, и те в облаци. Отляво хор св. преподобни, под тях св. пророци с облаци под тях. Христос, ако е архиерей, има на гърдите си отворено евангелие с надпис: „Пристъпете, благословени от моя отец.“ Под Христос долу — гроб и кръст, на кръста — венец от тръни, копие и гъба и книгата с надписа INЦI (Исус Назорей Цесар Иудейски) и голямо сияние от кръста. На гроба има отворена книга като тази по-горе. От дясната страна до гроба е Адам на колене със скръстени ръце, стар, с виолетова дреха и до него са двама ангели, също със скръстени ръце. От лявата страна е Ева, и тя е на колене, с червена дреха, скръстени ръце и двама ангели — и те със скръстени ръце като Адам и Ева. Под гроба са Адам и Ева в облаци. Откъм Адам отдясно един ангел държи небето, завито като свитък, със слънцето и звездите по него. Ангелът, който увива небето, е на облаци. До него има още един ангел, който духа с тръба, обърнат надясно. И той е на облаци. А пред него са безброй много души, облечени и млади. Над тях един ангел, само глава с крила, издухва с устата си вятър, а зад него е друг ангел с тръба. Под ангела, който увива небето, един друг духа всички ветрове към гроба. Под гроба, от облаците, дясната ръка господна е спусната и държи везни. На средата на везните е гола душа със скръстени ръце на гърдите. Везните натежават надясно и е написано: „Везните на божията справедливост“. По-долу е написано: „Душите биват съдени“; Душата, която е премерена, върви по земята. Наоколо — земя с трева. От дясната страна на душата са двама ангели - Михаил и Гавраил, във военни облекла, единият държи огнен нож, другият е с копие, спуснато наляво. Копието е като вилица. Под тях други голи души, а зад тях ги мушка ангел. Отзад над тях е написано: „Душата се отвежда на съд.“ Зад тях друг ангел като дякон държи в ръцете си книга с надпис: „Създаде блага възкресение на живота.“ След него вървят много праведни люде, най-напред игумени с була на глава, а след тях монаси, после много праведници — и стари, и млади. А под душата, която я ръгат, много люде на колене — всичките млади. По-долу, от гробовете, стават мъртвите, едни с тела, други само скелети. Над тях е написано: „Възкресяване на мъртвите тела.“ Около тях лъв (погълнал човек), от устата му се показва крак, а друг лъв има ръка в устата. Отдясно раят е заграден със стена като крепост и кули има наоколо. Богородица в рая седи на трон, а от двете й страни в поклон са ангелите Михаил и Гавраил. По-долу стоят Аврам, Исак, Яков и разбойникът, който е прав, с малка брада и с голям кръст в ръцете си. Около Аврам има много малки деца. В рая — много цветя и кипариси, и хубави цветя. Към децата е написано: „девици“, а в рая: „Рай“. Под вратата на рая текат четири реки — Фисон, Геон, Тигър и Ефрат. А над вратата е написано това: „През тази врата ще влязат праведниците.“ Вратата е затворена. Св. апостол Петър я отваря с ключове, а главата си е обърнал назад. След него са всичките дванадесет апостоли, всичките свети йерарси, мъченици, преподобни, пророци, царе, всички вървят в куп и гледат към Петра. Отляво на ада, отгоре, от Христос, откъм краката му е потекла огнена река (Геена Огнена). Където тече реката, е като дол. На дъното — глава от зинала ламя. В реката — много люде — и млади, и стари, всички те голи, едни са с главите надолу и дяволи ги мъчат. На везните отляво дяволи теглят с маши други люде, има вързани тефтери. Други (дяволи) взели души и ги хвърлят в огнената река. На дъното към ламята напиши: „Всепояждащ ад“. В устата първият дявол (тарторът) седи и на скута му — Юда. От устата излиза надпис: „Елате с мен в адски огън.“ Около Юда — царе, които са мъчели светците: Константин, с малка брада, Юлиан, стар, с дълга брада, Максимиан, стар, дълга брада; Диоклетиан, млад, с черна брада; Ахав, млад, със закръглена брада — и с корони; най- горе в реката, гдето има много животни, които умряха, са убийци, крадци, изроди, антихристи, блудници, мъчители.и магистри. Лазар сиромахът гледа в рая към Аврам, поставил пръста на езика си, казва чрез (надпис): „Отче Авраме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да накваси езика ми.“ Отляво архангел Михаил с огнен нож в ръката и надпис говори: „За този, който е извършил зло, възкресението е съд.“ След него — много евреи с кожуси и широки ръкави. А по-долу други евреи — води ги Мойсей и им казва чрез надпис: „Този е, който спасява в море и храни в пустиня, високомерни Израилю човекоубиецо жесток, вижте този, когото вие разпънахте на кръст.“ Пред евреите е Кайяфа с корона, стар, с дълга брада, уловил го е един дявол за брадата и го тегли към ада. Подир него много евреи си скубят косите и мустаците, едни са стари, други - млади и ядовити. По-долу седи пророк Илия и праведни Енох, с остра брада — седят и двамата на облаци един до друг. Над тях е писано така: „Енох и Илия дойдоха за изобличение на антихриста.“ По-нататък антихрист заколва Илия, на когото главата е отсечена, а снагата е паднала на колене. Над него стои Енох прав, а антихристът е млад, с малка брада, в царски дрехи облечен, с корона, държи нож с дясната ръка. Над тях е написано: „Енох и Илия се умъртвяват от антихриста.“ А по-долу лежи антихристът — на него е стъпил архангел Михаил, в дясната ръка държи огнен нож, а в лявата — кълбо с кръст на него и буквите Iс Хс Niка. От устата на антихриста излиза душата му и в нея — дявол. Откъм главата му един дявол бяга, а друг откъм краката му бяга и гледа назад към него. На антихриста короната е паднала и той е гологлав. Над него е писано така: „Архангел Михаил убива антихриста.“ По-нататък — море и риби в него и гемия. На една голяма риба седи царица Александра и държи гемията. Тя е в царски дрехи, с корона на главата. Над нея ангел тръби с тръба. В морето четири ветрове — Вореас, Зефиос, Еврос и Нотос. По-нататък Земя, такава (има рисунка, която изобразява лъвска (?) глава, от устата на която се подава човешка фигура — горната част на трупа с главата и с ръце, отпуснати, нозете й като на крава. На нея язди една жена с корона и със сърп в ръцете си. До тях - четирима царе с вързани ръце назад и за врата. Най- напред е Порос, строг, с остра брада; Дарий, с черна широка брада; Кир, с нова брада, и Александър, млад, всичките са с корони. По-нататък е птица с четири глави, тялото е с четири крака, с големи нокти, обагрена с различни багри. Името й е Паръдалиа. И други животни: мечка, вълк, лисица, щъркел и птици. Всякакви животни има. А горе небето го държат ангели – един отдясно, завито е като свитък със слънцето и звездите. Отляво друг ангел го завива — оттам са месечината и звезди. От дясната страна „питачи“, криви с патерици, сакати с дисаги на гърба, слепи с бастуни и с торби и „питачи“ от всякакви сакатлъци гледат към Христос нагоре и казват: „благодарим“. Торбите им са пълни. Отляво други „питачи“ и те са с много сакатлъци, гледат нагоре към Христос, торбите им са празни, с устите надолу и изтърсват торбите. Христос казва на тези отдясно чрез надпис: „Елате вие, благословени от моя отец, да наследите приготвеното за вас царство от сътворението на света.“ На тези отляво Христос им казва: „Махнете се от мене вие, проклети, и идете във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“

По същество двата фрагмента от Страшния съд - от Рилския манастир и Бобошево - илюстрират възкресението на мъртвите. А мъртви има в земята, има и във водата. Този подсюжет е описан в ерминиите някъде доста свободно, на друго място конкретно, но зографите са си правили свои трактовки. При стенописа от Бобошево „възкръсването” е показано като мъртъвците излизат от търбусите на земни и водни животни. Иван Дуйчев обяснява, че „според писанието при Второто пришествие всички умрели ще възкръснат не само от земята, а и от водите, от животни, които са ги погълнали”. При Рилския манастир в горната част мъртъвците си възкръсват от Земята. Отдолу е Морето. В ерминията на Дичо Зограф за детайла с Морето се казва: „Море и риби в него и гемия. На една голяма риба седи царица Александра и държи гемията. Тя е в царски дрехи, с корона на главата. Над нея ангел тръби с тръба. В морето четири ветрове – Вореас, Зефиос, Еврос и Нотос. По нататък Земя, такава (в ерминията била дадена рисунка, изобразяваща лъвска глава, от устата на която се подава човешка фигура – горната част на трупа с главата и с ръце, отпуснати надолу), нозете ѝ на крава. На нея язди една жена с корона и със сърп в ръцете си." Очевидно нито един стенопис от коментираните два, не отговаря на това описание. В руските икони и стенописи има подобна композиция, наречена „Земята и морето връщат мъртъвците”. На нея Земята е дадена като остров в Морето. Пояснението е: в основата на сюжета лежат съчиненията на Ефрем Сирин. Ангели с тръбни звуци извикват живите и мъртвите на Божи съд. Земята и морето, представени като алегорични фигури, връщат погълнатите от тях тела, които възкръсват, за да застанат пред Съдията. http://www.dionisy.com/museum/124/338/index.shtml На друго едно място се казва, че траен елемент от иконографията на Страшния съд са персонификациите на морето и земята във вид на млади девойки, държащи лодки или отворени гробове. http://www.nsad.ru/articles/kompoziciya-suda Колко могат да се различават интерпретациите на възкръсването от Земята и Морето, се вижда от една старинна мозайкa от византийската църква в Торчело (Венеция, XI-XIIв. И от една модерна икона.

Не е така, както го е написал Страшимиров. Това са догадки. Оттогава са изминали сто и кусур години и доста неща са изяснени. Аз цитирах Страшимиров заради страшната дума „терор” и свързването ѝ с името на Левски. Не считам за оригинална идеята, да се четат източниците, които цитирам и да ми се казва, че там пишело и други неща. Продава краставици на краставичаря, обичам да казвам в такива случаи. Аз все пак цитирам нещо определено. И друг път съм казвал, че посочването на нещо от даден автор не означава, че се приема всичко написано от този автор. Няма нито писмени, нито устни сведения, че Общи е бил протеже на Каравелов. П. Хитов изпраща Общи в Браила, оттам го изпращат в Турну Мъгурели, откъдето минава в България с протекцията на Д. Попов. Не е вярно, че Каравелов е съчинил заплашителното писмо. Няколко страници преди това Страшимиров казва друго: „се зело решение и редактирали едно заканително-заплашително писмо”. И тук става дума за догадки. Писмото в първоначален вариант е съставено от Левски, вече след като е дошъл в България, на 1 януари 1871 г. На 6 февруари Левски прави нов вариант и го изпраща на Каравелов. Каравелов редактира текста на Левски и отпечатва писмото с дата 10 март 1871 г. Цялата идея е била: дава се на чорбаджията писмото, той го прочита, уплашва се и дава парите. За това получава разписка, подпечатана с печата на Привременното правителство в България. След Освобождението, когато вече България ще е народна република, макар да се знае, че е чорбаджия, този, който е дал пари и покаже квитанцията, няма да го пипат и да търсят възмездие от него, обещавал Левски. (Бел.: Съвременните историци се смущават от употребата на „заплашително писмо” и пишат по-абстрактното „писмо-призив”.) И трите – писмо, разписка и печат, са измислени от Левски. С тях той е мислел, че ще събере пари за пушки, с които да вдигне цял един народ на въстание. Това е имал предвид, като е заявил скромно: „ако спечеля, печеля за цял народ”. Не съм се интересувал специално дали Каравелов е писал нещо заплашително, но тъй като е редактирал заплашителното писмо, той се явява в известен смисъл негов съавтор. Така, че можем да обобщим: Каравелов е заплашител-теоретик, а Левски и Общи са заплашители-практици. (Опитвам се да избегна една спорна и дразнеща дума.)