К.ГЕРБОВ

Околността е една и съща. Колко стари турски гробища, следи от крепостна стена пред тях, горичка вдясно от гробищата и рекичка с мост отзад е имало около София? Има разлика в перспективата. Гравюрата като че ли е рисувана, като художникът е стъпил на нещо по-високо от терена. Има разлика в някои детайли: в акварела при руините на преден план разрушението е по-голямо. Аз мислех, че Каниц е рисувал първо акварела и от него е направил гравюрата, за да я публикува в книгата си. Но явно не е така. Гравюрата е рисувана или през 1871 г. или през 1877 г., както е отбелязано в книгата му,където е публикувана. Акварелът явно е по-късен, може би от 1885 г., както е посочено в сайта на Каниц. Заградил съм един детайл, който си е на едно и също място и в двете картинки. Не вярвам Каниц да го е местил, когато е рисувал двете изображения.

Каниц е нарисувал и акварел. Носи заглавие „Изглед към София и Витоша откъм Шарения мост”. Най-вдясно се вижда турското укрепление, означено на картата на Каниц като Яуди табия. http://collections.cl.bas.bg/Other/FelixKanLight/W0018.html Това е написал Феликс Каниц в книгата си „Дунавска България и Балканът“, където е поместена и въпросната гравюра. Ако някой знае френски, да преведе. Аз успях да установя, че май този текст, който е в раздела София, се отнася за моста Сандукли, който се намира на пътя от Берковица. Там имало римски останки. Снимка на François Bianconi: Поглед към София, 1885 г. На преден план - Шареният мост (днес Лъвов мост) и турско гробище. http://stara-sofia.blogspot.com/2013/08/blog-post_7.html

Мястото около днешния “Лъвов мост” е било населено от дълбока древност... По време на Османското робство на това място е бил каменният мост Сандъкли кюпрю. Софиянци го наричали “Шарен мост” защото бил боядисан в духа на източната традиция на жълти и червени ивици. Известен бил още и под името “Банишор” подобно на махалата. Шареният мост” е построен от търговеца Халил Сали Ефенди.От двете страни на моста имало надписи: “С време продадох – мост създадох” и нравоучението от Корана: “Дето няма чешма – сътвори чешма, дето няма мост – сътвори мост!” На двата бряга на реката се простират площади , на които се правят събори на Великден и Томина неделя. Феликс Каниц описва Владайската река като “канла”, т.е. кървава. Благодарение на негова рисунка от 1871 г. добиваме представа за общия изглед на София от “Шарения мост”, както той пише:”…тази разкошна панорама в най-пълно вечерно великолепие… Гъсто едно до друго изникнали минарета в източната половина на града, идват, впрочем, без никакви обяснения, че тя е главното средище на мохамеданското население , докато в западната , християнската част, белите остри кули на Мюселим и Телек Хасан джамия се явяват уединени покрай куполите на катедралната черква.” http://www.serdika.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=30:2011-07-26-23-49-07&catid=10:2011-07-26-23-18-49&Itemid=6 Художникът не е ли бил къде днешната автогара?

„НБИВ” означава Народна библиотека „Иван Вазов”. Това е библиотеката в Пловдив. На нея и се води Псалтир от 1638 г. „Сбирката от ръкописи в Пловдивската библиотека съхранява известните в научния свят особено скъпи и ценни книжовни паметници като Слепченския апостол от ХII век, Кюстендилския палимпсест от ХII век, Постен триод от ХIII век – уникални пергаментни ръкописи. Неповторими по изящество и красота са ръкописите от ХVII век – Аврамов сборник от 1674 г., Псалтир от 1638 г., Служебния миней за м. юни и м. септември на Кръстьо Граматик.” http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=143&Itemid=224

Ами сменяйте заглавието, да ви стане още по-забавно. Вие явно имате много широко чувство за хумор, особено когато е на чужд гръб. Подозирал съм, но не съм очаквал такива реакции, но както е речено: „казана дума, хвърлен камък”.

Тъй като модераторите не реагираха, ще заявя на тях, на администраторите и на „драгите съфорумници”, че потребителят Stefan Iv e манипулатор. Той заявява, че аз се опитвам „да доказвам 100% фантазии” и заглавието на статията ми „Секс с шапка или Еньовден?” трябвало да бъде преименувано на „Еротичните фантазии на К. Гербов”. Разбира се, че когато разумен човек прочете тези претенции веднага ще му стане ясно, че зад тях се крият намерения да бъде злепоставян опонента. Зовящият към преименуване на темата в случая е хитрец на дребно, много добре знаещ, че не е той човекът, който ще решава преименуването на заглавия на статии. Просто е решил в атаката си да заложи на подвеждане на неразбралите за какво става дума. Те пък впоследствие съвсем се объркаха, когато започнах да им обяснявам. Ще използвам случая да заявя, че повече нямам намерение да влизам в обяснителен режим. Заглавието „Секс с капела или Еньовден?” на практика е въпрос с два възможни отговора. Както се вижда от цитираната от мен литература, рисунката се възприема като еротична. Аз считам, че това не е вярно и съм се обосновал защо. Внушението, че съм писал „еротични фантазии”, естествено, че ме обижда. Нещо повече, то ме дискредитира, защото е невярно и тенденциозно написано. Алтернативното ми предложение при разчитането е, че са изобразени мъж и жена по време на Еньовден. Тогава хората излизат извън населените места да посрещнат зората нависоко и да се окъпят в реката. Такива условия има около Говедарника. Обичаите за посрещането на Еньовден, които съм цитирал, съм взел от три източника, но ги има на още доста други места в интернет и никой не ги оспорва. Не се опитвам нищо да доказвам. Написал съм: „изправеното положение на двете фигури, вдигнали двете си ръце и гледащи в една посока, води до предположението, че вероятно става дума за извършване на някакъв религиозен или мистичен ритуал… Една скална рисунка на изгряващо слънце, пак от Говедарника, като че ли дава сериозни основания да предположим, че може би на това място се е празнувал Еньовден.” С други думи аз правя предположение, затова и в заглавието на традиционното възприемане на рисунката като еротична, противопоставям възможността да става дума за обичай от Еньовден. Сложил съм накрая и въпросителна, която означава, че аз задавам въпрос. Отделно направих и коментар, защо считам, че въпросната рисунка не е еротична. Твърдението, че заглавието не отговаря на съдържанието на статията, изказано от няколко души е неправдоподобно. Първите явно не разбраха за какво става дума, което обаче бе използвано от Stefan Iv, за да започне нелепата си атака. Написаното от него за „еротичните фантазии” можех да приема като проява на неразбиране, но той продължи да ме напада в същия дух. Това считам за обида и преднамерен опит за дискредитиране. На практика Stefan Iv се опита „хитроумно” да продължи атаката на база на подхвърлените вече мнения за несъответствие на заглавието. На искането ми да се обоснове за критиките си и да предложи някакво свое виждане на рисунката, отговорът му бе съвсем формален. Нямало никакви сведения за празниците от 13-14 в. и било безсмислено да се фантазира. Това че няма сведения, не значи, че не е имало празници. Не е Stefan Iv човекът, който има правото да нарича предположението фантазии. Но го прави, именно с цел да ме злепостави. Това, че няма никакви данни за празниците не означава, че не може да се правят предположения. За куп исторически въпроси, за които няма дошли до нас данни, какви ли не предположения се правят. А специално за фолклора могат да се вземат предвид обичаите у съседите или сродните народи. Тук имаме пълна безпомощност на опонента, който премина в агресивна атака със злепоставящи твърдения, в които се предпоставя, че уж той бил прав, а в същност не казва нищо съществено. Че рисунките били дело на скучаещи хора и че такива имало навсякъде, се доказва, като се покаже подобна картинка. Голи хора с вдигнати ръце, такава шапка и пр. В крайна сметка при добронамерена и основателна критика, може да се констатира, че рисунката не е от 14 в., а примерно от 19 в. Тогава също са отбелязвали Еньовден с къпане и посрещане на слънцето. Така, че предположението ми е актуално, независимо от времето. Окачествяването му като фантазия е нескопосно и пак повтарям – напълно тенденциозно. Именно от формалният отговор на въпросния потребител и упоритостта му да се наложи, се вижда, че за него е по-важен не спора, а възможността да ме дискредитира, пред очевидно неразбралите съдържанието на статията ми, което личи и от възникналите след това спорове. Накрая дори си позволи да напише явна лъжа, че уж аз съм си признал измисленото от него несъответствие. Което ме доведе до увереността, че Stefan Iv не се спира дори пред лъжата, за да докаже своята си теза. Не знам как трябва да се реагира в такива случаи, но аз се чувствам обиден. Позволих си да напиша това, което мисля, защото считам, че форумът не е място, където трябва да се водят двубои с убеждението, че на всяка цена трябва да се спечели, дори и с цената да се дискредитира спорещият с нагла агресия и внушения. Като нямаш аргументи, си мълчи. Умните хора рано или късно винаги разбират кой се опитва да хитрува.

Стига с глупостите! Написал съм, че според вас темата не е това, което е. Егати неграмотността и нахалството! То бива спам, ама модераторите явно спят. После пак мен ще изкарат виновен, че съм размил темата.

И защо изобщо се набутахте с коментариите си, като накрая според вас се оказва, че темата не е това, което е? Вие доказахте ли нещо? Да бяхте представили някакви автентични материали, да видим, аджеба, какви точно „скверни действия” са правили българите на 24 юни през 13-14 в., та изявите им са били анатемосани. Възродител се появи някакъв. Не разбрал за какво става дума, няма и какво конкретно да каже, освен че „не е така”- и иска да преименува темата. Ами започни си нова и обясни там какво е съдържанието на рисунката, кога е рисувана и кой е художника . Това и тук можеше да го направиш, а не да даваш квалификации. Така и не разбра, че аз не считам рисунката за еротична. С твоята фантазия я виждаш такава. Но не ми приписвай на мен нещо, което не съм написал.

Всъщност Еньовден го празнува цяла Европа. Едни наблягат на къпането, други на големите огньове. Танцува се, пее се. http://de.wikipedia.org/wiki/Mittsommerfest http://en.wikipedia.org/wiki/Midsummer Помните ли кадрите от филмите за нацистите и техните факелни шествия. Руският сайт не пропуска да напише: „Праздник отмечался также и в нацистской Германии. Партийные руководители к этому дню готовили особые «огненные речи”. http://ru.wikipedia.org/wiki/Праздник_летнего_солнцестояния Но има и такива, които открито казват и показват, че накрая празника на лятното слънцестоене, той и Рождество на Йоан Кръстител, преминава в езически еротически ритуали. http://rodamalmo.blogspot.com/2011_06_01_archive.html (ако някой знае езика, статията е накрая) За тези се обяснява, че отишли в гората да наберат лечебното биле папрат. http://travellmd.wordpress.com/2008/01/16/В-поисках-папоротника-или-5-запретов-ку/ Май всичко се каза по не съвсем ясното и точно заглавие.

Абе гадаят, гадаят, пък гледай накрая какво става с бъдещия жених! „Къпане на голи мъже и жени (с всичките последствия)”, казва един участник в съвременен Иван Купала. http://mixlife.livejournal.com/7589.html В руската статия за Иван Купала в Уикипедия пише, че и там по време на Средневековието обрядите и игрите на този ден са считани за бесовски и се забранявали от църковните власти. А в статия на Руския етнографски музей се казва: „Отдавна в деня на Иван Купала се допускало най-свободно общуване между половете, заради което е наречен „най-еротичният руски празник”, „праздник на всеобщия брак". Съгласно преданията, в нощта на Купала били сваляни всички забрани в любовните отношения между мъжете и жените. Към преданията се отняся и широко распространения сюжет на купалските песни за брата и сестрата, за свекъра и снахата, нарушили установените традиционни брачни норми. Разгулните игри в нощта на Купала са осъдени в слово на св. Иоан Златоуст: „Жената по време на игрите е любовница на сатаната и жена на дявола. Понеже танцуващата жена е една за много мъже. А какво става с мъжете? След пиенето започват да танцуват, а след танците започват да блудстват с чуждите жени и сестри, девиците пък губят своята невинност”. За девойката в празника на лятното обръщане на слънцето завършвал периода на преход към съзряване; тя получавала право на брачни отношения. Тя можела да си позволи всякаква свобода в отношенията с младежите, а ако е имала жених, той нямал право да ѝ пречи.” http://www.ethnomuseum.ru/prazdniki/ivan-kupala Щом словото е от Йоан Златоуст, значи не се е отнасяло само за руснаците. А от коментара става ясно, че не е имало ритуал на съзряването на мъжете, както се предполага в една от цитираните от мен статии, а ритуал на съзряването на жените. Всъщност нещата се изясняват, когато се зададе въпроса: какво правят един младеж и една девойка на полето или в гората цяла нощ на тъмно?

Накрая схвана за какво става дума. Темата, както беше обявена, е за секса и празника. Избирай си какво ще обсъждаш.

Не че винаги съм изряден, но това не е вярно: „Колкото до съвременния Джулай, в предния твой постинг ти не го сравняваш с Еньовден, а твърдиш, че е копиран от руския фолклор”. Разбира се, че трудносхватливите веднага се хванаха за думите ти и даже решиха да блеснат с поредния си неадекватен коментар. Винаги е имало и ще има хора, които върти го, сучи го, все ще го докарат като в анекдота на Мирча Кришан: 99% русофобия и антикомунизъм. Ще се появят и в темите за птичките и тревичките в Южния парк и ще ги оцвъкат с омразата си. Сигурен съм. От такива досадници няма отърваве. Стремя се да не ги забелязвам. Написал съм: „Счита се, че празникът е уникален български. Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.” Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин." Българите от Варна посрещат изгрева при вода и руснаците посрещат изгрева при вода. При това руснаците си го посрещат така този ден от памтивека. Така че не е вярно, че празникът е уникален български. Не съм споменавал, че Джулая е взет от руснаците, а че нещо подобно те практикуват доста от отдавна и по същия начин: с музика и танци, хапване и пийване. Днес отбелязването на Еньовден е хрисимо: билки, венци от цветя. Но през 13 в. народното честване е било анатемосано от църквата. Ето какво пише в „Бориловия синодик”: „[49]. [На] онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm „Влъшвения” е врачуване. Не става дума обаче, за „влачене на плодове”, а за „плодове влачения”. И Михаил Арнаудов не е можал да го преведе. Но „вършат скверни тайнства” е ясно казано. Това преди няколко века е прекратено в България и днешният Еньовден, не е като средновековния. Днешният Иван Купала също не е като във филма на Тарковски.

Аз даже дадох по-висока оценка на „празника” Джулай, като го сравних с Еньовден. Ето какво казват тези, които се считат за основатели на празника: „Ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели… Взехме китари, касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning, бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги."... За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". http://www.spisanie8.bg/рубрики/история/660-истината-за-джулай-морнинг.html Че всеки си вярва в някаква своя правда, е също потвърждение на библейското „нищо ново няма под слънцето”.

Пак се появиха дървените философи. И двамата нищо не казахте. „Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година… Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции[1] и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден Че вземете прочетете нещо по-въпроса де! Дал съм поне 15 линка. Прегледайте поне тези за Еньовден и Иван Купала. Или по-добре си слушайте Джулай морнинг и си вярвайте, че сте първите, които посрещат изгрева на слънцето при реката и морето.

И защо нашенският си Джулай трябва да се свързва с руския Купала? Посрещането на слънцето и къпането в деня на лятното слънцестоене или около тази дата е стар славянски обичай. В същия вид, в който го посрещат днес почитателите на Джулай морнинг, са го посрещали българите до началото на 18 в. Е, не на 1 юли, а на 24 юни. Защо не се каже, че Джулай е възстановен стародавен Еньовден? Първо, защото тези, които честват Джулая, знаят наизуст песента на Юрая Хийп, но не знаят как се е отбелязвал Еньовден преди няколко века. И второ, защото сега е голям грях, да се каже, че се практикува славянски обичай. Щото и руснаците са славяни. Вижда се и от твоето мнение, как държиш да се разграничиш от руснаците.

Днес много българи отбелязват модерния Еньовден. Казват му Джулай. Посрещат изгряващото на изток слънце с музика, дошла от далечния Запад. Счита се, че празникът е уникален български. http://bg.wikipedia.org/wiki/Джулай Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.” Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин. http://sever.lg.ua/2012-07-07-v-severodonetske-otmetili-prazdnik-ivana-kupala

„Секс или…” означава, че аз не намирам сцената за еротична. Членът на мъжа виси надолу. Какъв ти секс, пълна скръб е сцената откъм сексуален заряд. Ето еротични рисунки, пак скални, също рисувани от проф Д. Овчаров. Ето и как сцената на голата двойка, готвеща се да посрещне слънцето на рида и да се изкъпе в реката, се връзва с Еньовден. „В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „свети Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват. Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила. Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти","играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден. В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината. За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката. Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.” http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html „Девойките изнасяли навън чеиза си”. Не обяснява ли това, наличието на шапка на главата на голата жена? И днес е така някъде. https://www.youtube.com/watch?v=Sl31Cp7pAek

Коментирайте рисунката, а не Гербов. Като няма какво да кажете, не драскайте глупости по стените!

Явно ти възприемаш сцената като „приготовление на една семейна двойка за лягане”? Много подценяваш Гербов по отношение на способностите му да фантазира. Да беше споменал поне, че „билето” всъщност може да е виагра. Ти чете ли статията или направо се хвана за ироничните ми думи?

Можех да уточня, че става дума за калимявка, ама тогава критиката щеше да бъде, че кощунствам с православието.

Че какво пречи такъв „ритуален танц” да се е изпълнявал на Еньовден? Все пак трябва да се обясни голите фигури секс ли правят или извършват по-друг обряд? Добро си е заглавието! Предварително знаех, че ако сложа само Еньовден, веднага някой ще каже, че не съм разчел правилно рисунката. Така се и получи. Така че, давайте и други предложения. Аз в първия си проект за статията, завършвах с извода, че капелата на дамата е каприз, имащ за задача, да засили еротичното желание у мъжа.

Статията имаше първоначално други два варианта: първият беше за раздел „Сексология”, после реших, че централна тема ще бъде шапката на коконата и темата стана за „Етнография”. Не знам как преди две-три седмици ми хрумна, че може би не става дума за секс сцена. Потърсих и открих въпросните факти за опушването, билето, младежкият ритуал… И тогава се сетих за „Андрей Рубльов” и се насочих към Иван Купала и Еньовден. Това е началото на предишния вариант, който имаше за ударение капелата: „Колебаех се в кой раздел на форума да пусна този материал. Както ще видите, той има отношение едновременно към историята, етнографията, изобразителното изкуство, секса, а може би и религията. Първо мислех да го сложа в „Сексология”. Но като започнах да обяснявам писмено своите виждания за изображението, в един момент установих, че колкото и на пръв поглед да звучи куриозно, голата сцена, за която ще стане дума, може да се свърже пряко и с вида на женското облекло, употребявано в България през XIV- XVII в. За него ще стане дума повече във втората част на статията. Мисля, че проявите на еротизъм през различните времена, също би следвало да бъдат обект на етнографията. Във фолклора има еротични разкази, шеги и закачки. Пък и средновековните графити по начало са народно изкуство, а не проява на изтънчен художник. В последния момент ми хрумна обаче, че сцената може да има и съвсем други измерения. Тъй като повече от написаното и показаното се отнася до етнографията, то даде основания да включа статията в този раздел на форума.” Там беше предвидена една реклама на Калина Атанасова, която е направила частична реконструкция на костюма на Доя. http://badamba.info/BySource/Zemen.html http://badamba.info/live/index.html#exhibition ; http://badamba.wordpress.com/2010/07/19/irene-komnene-and-michael-asen/ ; http://badamba.info/BySource/Stanichene.html ; http://badamba.wordpress.com/tag/таблет/ В статията спестих по-широката съпоставка между празнуването на Еньовден в България и Иван Купала в Русия. Там го празнуват на 7 юли. Иван Купала https://www.google.bg/search?q=иван+купала&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=djitU_OtNIK_ygO5g4HABQ&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608 Еньовден https://www.google.bg/search?q=еньовден&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=ur6nU8ysN-mo0AWhoIDQDw&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608]

Конкретният повод за статията е една рисунка-графит от скалния рид в Говедарника. Тази местност се намира в района на село Царевец, община Мездра, близо до р. Искър. В скалите има много вдълбани пещери и ниши, по чиито стени са открити огромен брой врязани в камъка рисунки. Доста от тях са придружени с надписи.1 През 1979-1980 г. три експедиции, включващи в състава си изкуствоведи, спелеолози, художници, епиграфи, геолози и фотографи прекопират от стените на пещерите, освен от Говедарника, също и от съседния рид Средния камък над 700 графити (рисунки) и 30 надписа. Уникалната картинна галерия под открито небе съдържа множество изображения на конници, тотемни маски, стрелци с лъкове, елени, коне, соларни (слънчеви) символи и свастики. Към рисунките проявяват интерес и чуждестранни учени. Откритията са докладвани на международни симпозиуми.2 Преобладаващо е мнението, че повечето от рисунките са от 15-17 в., но има твърдения, че някои са от времето на Първата и Втората българска държава. Един надпис върху камъка гласи: „Пише Стоян граматник от Бешовица когато го учеше духовника от манастира”. Според запознати с историята на въпросното село надписът може да се отнесе към последните десетилетия на XIV в. Тогава село Бешовица все още не било разделено на Горна и Долна.3 Някои предполагат, че е имало скален манастир, но вида на надписите и изображенията не дават достатъчни основания да се заключи, че в пещерите са живеели монаси. Горната рисунка от скалите край Царевец е включена в книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити”, издадена с емблемата за честването на 1300-годишнината на България. Според даденото там описание представени са две човешки фигури: женска фигура във фас с вдигнати нагоре ръце и шапка на главата, по-ниско е очертан схематично мъж с изразен полов орган (фалос), насочил ръка към половия орган (вулва) на жената.4 Преди време, гледайки рисунката на професора (горе вдясно), не виждах какво му е толкова „изразеното” в нея, но в сайта за Долината на скалните рисунки попаднах на снимка (горе вляво), която показва, че графитът може да се разглежда и като барелеф. Тези, които са заснели за специалния интернет сайт рисунките-графити, също приемат, че сцената е еротична и мъжът е „посегнал” към жената. Част от старобългарските текстове, които били издълбани върху скалите в района сочели, че мястото е използвано за „романтични срещи”.5 В изобразената на скалите сцена, ако тя се разглежда като проява на сексуалния нагон у човека, присъствието на капела върху главата на дамата не е обичайно. От практическа гледна точка, след като човек се е съблякъл с намерение да се отдаде на любовни занимания, не е необходимо шапката му да остава на главата. Тя даже пречи. А като гледаме и формата на конкретната капела, би трябвало да предположим, че тя едва ли ще остане в целокупния си вид след еротичното упражнение. Тези обстоятелства, съчетани с изправеното положение на двете фигури, вдигнали двете си ръце и гледащи в една посока, води до предположението, че вероятно става дума за извършване на някакъв религиозен или мистичен ритуал. Не може да се каже със сигурност какъв точно е бил този ритуал, но може да се направят някои предположения. Изказано е мнение, че мястото при скалите е било свързано с ритуал на съзряването, когато за мъжете е било особено важно да дойдат тук и да поставят свой знак. Според друга версия - мястото е функционирало като култов религиозен център.6 Всъщност възможно е и съчетаването на двете: при съзряването на мъжете да се извършва някакъв ритуал и именно той да е показан на рисунката. Интересни са също констатациите, че в надписите се посочвали пролетни дати, а в един се разказвало, че в неделята след Великден било намерено някакво лечебно растение – „биле”. Правело впечатление и че сводовете на някои от пещерите били силно опушени.7 Да добавим, че в непосредствена близост до скалистия рид има и река, а самото място е отдалечено от населените места – намира се на 2 км от село Царевец. Една скална рисунка на изгряващо слънце, пак от Говедарника, като че ли дава сериозни основания да предположим, че може би на това място се е празнувал Еньовден. Празникът се отбелязва на 24 юни и е далеч от пролетта и Великден, ако точно това е указано и правилно разчетено от надписите в скалните рисунки. Но точно Еньовден е денят на тревите и уханните билки. Също така се приема, че него ден, когото Слънцето е в своя зенит, хората трябва да се заредят с енергията, давана от небесното светило. Проучвалите въпроса за празника сочат, че според „Синодикът на цар Борил” още през 13 в. Еньовден е бил посрещан в България с необикновена жизненост и масови веселия. Запазени са сведения, че до 18 в. обредността на празника е била преобладаващо езическа, като основните ритуали се изпълнявали през нощта срещу Еньовден и в ранното му утро. През нощта били палени „еньовски огньове”, поддържани до сутринта. Всеки е желаел да види изгрева на слънцето, затова повечето от младите не заспивали и не се прибирали в къщи. Още преди да се покаже небесното светило на хоризонта, те очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве. На Еньовден рано, още по тъмно, преди първи петли, млади и стари жени излизали по поляните да берат билки, които на този ден имали най-голяма лечебна сила. Момите пеели еньовски песни и събирали цветя за моминските венци и китки. Повсеместна била разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Росата, която пада от небето също била с особена магическа сила. Затова всеки трябвало да се окъпе преди изгрев в реката или да се отъркаля в росата за здраве. Това е било форма на своеобразно „очистване”, но е и своеобразно „кръщение”. Макар и езически, обредът се изпълнявал в деня, отбелязван като Рождество на Йоан Кръстител. Така се смесвало езическото „очистване” с християнското „къпане-кръщение” с вода. Разбира се църквата е била непримирима и затова езическите обреди на Еньовден са били извършвани на по-прикрити места, извън градовете и селата.8 Можем да предположим по кое време е направена скалната рисунка край Царевец, като обърнем внимание на модния атрибут върху главата на жената или девойката. Такива шапки са се носели в Западна България през 14 в. Свидетелство е стенописа от Земенския манастир, представящ предполагаемите негови ктитори: деспот Деян (надписът не е запазен) и неговата съпруга (подружна) Доя. В Русия, Украйна и Белорусия славянският по същността си празник Еньовден се нарича Ива́н Купа́ла. Той се отбелязва и до днес по стария езически обичай.9 Извършват се обредите, свързани с огън и вода. Художници посвещават на Еньовден оригинални свои творби. У нас празнуването е по-целомъдрено. Вероятно времената на турското робство не са позволявали масовата поява на голи мъже и жени по поляните и реките да бъде оставена „без внимание” от страна на турците. Днес на Еньовден се берат билки, правят се венци от цветя. Любопитен поглед към средновековните измерения на празника Иван Купала представя Андрей Тарковски във филма си „Андрей Рубльов”. Може би нещо такова се е извършвало през 14-15 в. при завоя на Искър до Говедарника. Използвана литература и сайтове от интернет: 1. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 1 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_3.htm; Димитър Овчаров. Български средновековни рисунки-графити. С., 1982, с. 112. 2. Шедьоври скрити в пещери край Мездра http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=123473; 3. Царевецки манастир. http://svetimesta.com/Скални-църкви-и-манастири/Царевецки%20скален%20манастир 4. Овчаров, с. 156-157. 5. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 2 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_31.htm 6. Оля Стоянова. Графити за любов http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=682&aid=15595 7. Резултати от първия етап на документирането на скалните графити от пещерите при село Царевец, Врачански окръг http://akademic.org/?p=194#more-194 8. Еньовден http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=1513; http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден; http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html 9. Празник на Иван Купала http://ru.wikipedia.org/wiki/Иван_Купала

Спорът започна за връзката между битовите артефакти със спорен произход и реалната тракийска митология. Явно нещата в един момент се размиха. Карайте за амазонките.

Аз имах предвид други сайтове. Например този: http://uk.pinterest.com/kasidahb/achaemenid-empire/ Там е показан съд, също като този от Дуванлии. http://uk.pinterest.com/pin/518195500845564857/ کوزه سیمین عهد هخامنشیان Е има малка разлика. Някои биха казали, че може да е гръцко копие на тракийската амфора от Дуванлии. Има все пак положителни неща по пътя към търсене на истината. Обявява се, че много от съдовете са ахеменидски, други от гръцки тип. Което за сериозните хора трябва да бъде сигнал, че на тракийските съдове изображенията не са съвсем тракийски. Аз считам за тракийско, това което е открито в гробниците и което се вижда на оброчните плочки. П.П.: В Българска наука има статия за Археологическия музей в София. Там се казва: „сребърната амфора-ритон от Дуванлии е шедьовър на ахеменидското изкуство”. http://nauka.bg/a/археологически-институт-с-музей