К.ГЕРБОВ

Каната или фиала, както я наричат, от Луковитското съкровище, са успели все пак да установят, че е „ахеменидски” тип. http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=117 И други съдове започват да се приемат, че са от Мала Азия: http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=1 ; http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=224 ; http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=65 ; Лека-полека нещата ще си дойдат на мястото. Няма къде да се ходи: с натрупването на знанията става видима и истината за събитията и фактите. Напоследък интернет много помага: пълно е с разни кани, вази и ритони, подобни на тракийските, но намерени извън региона. (Да не започнете да ми обяснявате сега, че са тракийски износ!)

За да се разбере от кога са съдовете, трябва да се направи по-сериозен анализ. Нали има сега физикохимични методи за това. Йоахим Вернер приема, че персийските съдове в Европа са оригинални.

Много поучителни критики сте ми отправили. В тракийските съкровища имало най-различни влияния, богините били еднакви от Тракия до Месопотамия, тракийските гробници били правени от гърци, подценявало се влиянието на Персия върху тракийската култура. Кое е тогава тракийското в тракийските съкровища? Това направо ме порази: „При Рогозенското съкровище има гръцко, персийско и скитско влияние, но анализът показва, че е местно производство.” Незнам какъв анализ е правен и как се доказва местното производство, но има такова заключение: „Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Рогозенско_съкровище Съдовете са оригинални: сасанидски, гръцки, сигурно има и други. Трябва да се анализират от човек с широк кръгозор и познания. Няма подражание. Голямата загадка е как са събирани. Дали това е пак дело на грабежи, или представителите на някаква могъща династия ги е събирала от поколение на поколение в своя дворец. А може да има връзка с войните на Ираклий срещу персите. И вторично с откупа, който Ираклий дава на аварите. В Рогозен е останала сребърната част от този откуп. Златната е стигнала до Наги сент Миклош. Има най-различни сфинксове. На една от каните от съкровището от Наги сент Миклош има изобразен персийски сфинкс. И другите изображения от тази кана са персийски, но сега няма да се разпростирам и по това съкровище. http://www.britishmuseum.org/explore/highlights/highlight_objects/me/s/stone_relief,_sphinx.aspx Тук твърдят, че сфинкса е персийски, ама може такива изображения да е имало и по долината на тракийските царе.

Древните може да са имали ясни образи, ама днешните познавачи успяват ли правилно да разчетат иконографията? Откъде идва тази сигурност, че намерените в българските земи съкровища са тракийски? Двата най-значителни средновековни български литературни паметника се намират далеч от българските земи. Манасиевата хроника и Четвероевангелието, създадени за личната библиотека на цар Йоан Александър, не се намират в Търново, не са и в България: хрониката е в Рим, а евангелието в Лондон. Не се отрича обаче, че това са произведения на българските средновековни преводачи и миниатюристи. Слава богу, че в Манасиевата хроника и Четвероевангелието пише кога и къде са създадени. Защото някои от тези, които са ги притежавали, не са били наясно за какво точно става дума. Така един секретар на Ватикана, например, не е знаел кой е цар Йоан Александър и е решил, че това е „Йоан Александър Македонец”. Не разчитат ли и нашите археолози по същия начин артефактите, намерени в нашите земи? Има няколко тракийски гробници със запазени в тях скулптурни и стенописни творби. Къде на тях са изобразени богове и богини, такива с крила, странни същества като сенмурв, сфинкс, грифон? Виждаме най обикновени хора, гълъби, елени, сърни, кучета, коне, орел с една, а не с две глави… Има даже и височайша семейна вечеря за двама, вероятно тракийски цар и царица, но присъстващите не извършват ритуал с ритони. Според нашите специалисти това изображение било на тракийската крилата богиня-майка. Подобно изображение на богиня с крила има и на един от съдовете от Панагюрското съкровище. Съкровището също се счита за тракийско. Интересното е, че на един от съдовете е изобразена крилата богиня. Няма обаче изразено становище, че това е тракийската богиня-майка. Тук варианти в тълкуването няма: всички са единодушни, че става дума за крилатата гръцка богиня на победата Нике. Пише го на съда и за сега се приема за вярно. Разминаването, че съкровището било тракийско, пък на него са изобразени гръцки богове и богини се „изяснява”, с приемане на факта, че то било от епохата, когато траките взели, че се елинизирали. Тогава те започнали да харесват и гръцките богове и богини. Не знам, има ли открита тракийска гробница, която да е съпричастна с елинистичния тракийски период.? Оказва се, че изображение като на въпросната крилата тракийска богиня-майка, която също държи в ръцете си две четирикраки животни, съществува и на статуетка, намерена в Персия. Изображението се определя като на персийската богиня на водите Анахита. http://www.goddessgift.net/anahita-lady-of-beasts-SS-LB.html С отчитане на този факт е възможна такава трактовка: че „тракийската богиня-майка” е производна на персийската Анахита. Това като че ли идва в своеобразно потвърждение ли, продължение ли на теорията на Ганчо Ценов (не съм се задълбочавал в нея), че траките и прабългарите имат общ произход и той е ирански. Възможно е и друго: че съдът с крилатата богиня и крилатите кентаври (не са сфинксове, както съм писал) е произведение на късен ирански майстор, копиращ стари образци, вероятно не познаващ тяхната семантика. Това си го мисля, но няма да го изкажа на глас, защото веднага ще бъда обвинен, че съм нихилист.

Да разбирам ли, че версията за Херкулес и Иполита отпада, независимо от сходството в иконографията?

Снимката на каната май е огледална на оригинала. На нея е хваната само част от сцената. Отпред, към дръжката, има още един Херкулес, гонен от Иполита. Той не е на кон. Мисля, че по целия съд има общо три такива двойки Херкулес-Иполита. На един от съдовете на Рогозенското съкровище има сфинксове. Да бяха турили поне надписи на тракийски, да разберем за какво става дума. Някой ти обяснява разни работи, пише и дебели книги – този е еди кой си, онази е еди коя си, все тракийски богове и богини. И ти ако искаш вярваш, ако искаш не вярваш.

Църква №5 при Аула на кан Омуртаг - с. Хан Крум Средновековната църква именувана от откривателите ѝ като Базилика № 5 се намира източно от източната порта на каменното укрепление (цитаделата) в Аула на кан Омуртаг и в близост до източната порта на междинното дървено укрепление (палисидата). Църквата, открита през 2009 г. от екип с ръководители Кремена Стоева, Тодор Балабанов и Пламен Славов, е последната разкрита от групата църкви в Аула на кан Омуртаг и поради това е означена под № 5. За разлика от другите четири църкви, които са раннохристиянски, Базилика № 5 е датирана от специалистите като средновековна (IX-X в.). http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Църква%20№5%20при%20Аула%20на%20кан%20Омуртаг%20-%20с.%20Хан%20Крум „… Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и сляавяни… Нека бог да удостои поставения от бога архонт…” Тази колона да не е от въпросната църква? А пропо: "Аула на кан Омуртаг - с. Хан Крум". Някой може ли да даде обяснение защо Крум е бил "хан", пък Омуртаг се е обявил за "кан"? Вече качих колоната и тогава видях, че там името на селото е Цар Крум.

Това сме го дъвкали във форума "n" пъти. Паун ли си пуяк ли си, не знам, но като почваш, продължавай до край. На лекия солид не пише CAN, пише CANESYBIGI. Другото, което цитираш пък е κανα βοιλα κολοβρον . Хайде умнико, обясни какво е това, което следва след CAN в единия и в другия израз. Аз във втория случай виждам "кана", а не "кан". Ето ти и още един надпис на Омуртаг на гръцки език, където пише КAN. Ама не съвсем. Тук е "доизчукано" каквото трябва. Нямаме установени „боил” и „колобър”. Въпросният „боил” е написан на надгробната плоча на Мостич на чист български език като „бъйля”. И колобър не е звучало така на български. Мисля, че беше „кълубър”.

Къде в исторически източници откри титлата "кан"?

Преди време изказах идеята, че т. н. „канаси биги” е възможно да е „княз от бога” или „велик княз”. Титлата „велик княз”, знаем, че е използвана в Киевска Русия, като най-висша. Великият княз е бил независим владетел и на него се подчинявали останалите руски князе. Иван IV Грозни през 1547 г. от „велик княз на Московска и цяла Русия” приема да стане „цар на цяла Русия”. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0'> Т. е. титлата „велик княз” е била равностойна на „цар”, „цесар”, „император”, „рекс”, „василевс”. За Крум Теофан е написал, че вдигал наздравица с чашата-череп на Никифор и черпел „славянските князе” с нея. В гръцкия текст е „славянските архонти”, затова Златарски е превел: „с гордост карал славянските князе да пият от нея”. Значи Крум в случая се е явявал велик княз, буквално „голям княз”. Велик княз е бил и Симеон. В края на първия ден от „Шестоднев”, Йоан Екзарх е написал: „мой княже великый, и христолюбче Симеоне”. Т. е. той си е бил василевс на българите, преди да го напише това на гръцки върху печатите си. Действително в латинските хроники титлата на Омуртаг е „рекс”. Името обаче е Омуртаг, не е Мортагон.

Темата стана доста комплицирана. Може би Омуртаг не е бил византийски василевс, но вероятно са му признали титлата василевс на българите. Нали Николай Мистик казва на Симеон, че може да бъде василевс на българите, но не и на ромеите? По памет го пиша. Ще припомня без да коментирам. Аз съм писал едно-две неща. Едното беше за Омуртаг по повод клетвата за 30 годишния мир, извършена от българите по християнски обичай. Понеже много се доверяваме на гърците, приемаме, че това било мнимо действие, както е коментирал техния хронист. Но Омуртаг упорито слага преди надписите си кръст или хризма. Другото беше за Омуртаг и Тома Славянина. Да си припомним какво е написано в Продължителя на Теофан и какво е изобразено в хрониката на Скилица. Текстът е от Продължителя на Теофан. В него се отбелязва, че василевсът на българите Мортагон (Омуртаг) обещал помощ на василевса на ромеите, в името на ойкуменизма „Муртагон василевс на българите” е написано над миниатюрата в Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, представяща изпращането на вестители при византийския император Михаил ІІ. На медальона не пише василевс Омуртаг, но е даден неговия български еквивалент.

На един от ритоните има надпис Александру. Фигурата до надписа прилича на мъж. Има ли такъв гръцки бог? До Александру е изобразена амазонка, която си държи шлема в дясната ръка. До амазонката пише „Атина”. Има ли такава амазонка? Да кажем ли за Панагюрското съкровище, че амазонките и гръцките богини не са това което са? Надписите са направени допълнително, затова са груби и загрозяват съдовете. Надписано е това, което е разчетено. Днешните тълкувания на сцените се водят по съответните разчитания и ако разчитанията не са верни, значи и заключенията. Ерго всичко може да е фалшиво. Да ама веднага някой (може и ти) да каже, че Гербов е нихилист! Затова и подкрепих една от версиите. Гербов не винаги е нихилист.

Аз така и не разбрах какви са доводите, че на амфорите има изобразени амазонки. Някак си не върви в един спор да обясняваш някои неща, които са видими, пък да ти противопоставят тезата: ами може да не е така. Как е точно? На този съд няма надписи и затова занимавалите се с въпроса не могат да обяснят какво е изобразено на него. Но има хора които се опитват. Има и такива, които плюят по този опит. Това последното го четох някъде.

Какъв нихилизъм е тогава да посочиш истината, че нямаме историческа култура? Какъв нихилизъм е да посочиш, че през Средновековието в България не е написано нищо подобно на „Деяния на унгарците” и „Повест временных лет”. За последната се твърди, че била написана на старобългарски език. Ерго, руснаците през XII век си пишат историята на наш език, ние си я пишем чак през 18 в. Факт ли е? Факт е. Необходимо е да се обясни, а не да се подвиква, че Гербов бил нихилист. Пука му на Гербов за това. Ама аман от пишман националисти, които разбрали-неразбрали надават вой, че нихилисти изопачават българската история. Много се дразнят псевдопатриотите, когато им посочиш една истина, която не е в тон с лозунгите им.

Не се усещаш какво приказваш. Преводът на Манасиевата хроника да не би да се е намирал в обществената читалня в Търново? А Лондонското евангелие да е било на разположение на поповете в Свети Четиридесет мъченици? Манасиевата хроника е перфектна средновековна хронография, конкурираща хрониката на Скилица. Само че Скилица предава историята на своя народ, а в нашия превод заимстваме българската история от чужди извори. Въпросът ми е за историческата култура, каквато са нямали по времето на Михаил и Симеон българските книжовници. Новата азбука също не ги е стимулирала да създадат такава. В началото на 14 в., когато са създавани Манасиевата хроника и Лондонското евангелие още няма движение в тази посока. Няколкото български исторически сведения ги намираме в житията на светиите и на една колона, пак в църква. Латинските монаси са записвали всяка година всички по значителни събития станали с техния народ и владетели. Такова нещо българско няма. А записите е можело да се правят на латински език, на гръцки език, но произведенията щяха да се водят дело на българския книжовник.

Битките на амазонките в изкуството Понеже бях упрекнат, че темата не е за историческите факти, а за влиянието на митовете за амазонките в изкуството, ще кажа нещо и по този въпрос. Ще уточня все пак, че като занимаващ се с история, аз оценявам произведенията на изкуството и по отношение на достоверното отразяване на третираните събития, доколкото имаме историческа информация за тях. Мнението ми, което изказвам по-нататък е мое лично, т. е. субективно, не го налагам и разбира се, че то може и да не се споделя от други. Общото ми впечатление е, че в доста изображения на „сраженията на войнствените жени с елините” има повече еротизъм, отколкото батализъм. И в древността, и в по-ново време, художниците в желанието си да покажат в сраженията кой е мъж и кой жена, наблягат на голотата. В резултат се е получило така, че сцените имат по-скоро вид на вакханалия, отколкото на жестока, драматична битка с ужасяващи сцени. Възможно е също сюжетът да е само формален и да е избран, за да може творецът да покаже майсторството си в изобразяването на голите човешки тела на не толкова привично място, каквото е бойното поле. Каква е истината, само авторите на произведенията са я знаели. На горния релеф изобщо няма пронизан сражаващ се – нито мъж, нито жена, а малкото оръжия не присъстват като заплаха. Вляво жената всъщност позира с късия меч. На други четири меча се виждат само дръжките. Копията са счупени. Дори да приемем, че това е станало след създаване на скулптурата, положението на тези копия е било, като че ли държащите ги се подпират на тях. На горната картина оръжията също са в ограничен вид, копията приличат на точилки, а мечовете са малки, като ножове за разрязване на нови книги. Пак няма пронизан или ранен човек. Няма даже капка кръв! В картината на Рубенс действително се виждат много копия, но са… на втори план. Големият художник се е придържал към гръцкия мит и е показал как Ахил пробожда с копие Пентесилея. Но това също не е на преден план, въпреки че е кулминационен емоционален момент. Няколкото пищни и разголени жени (любимите на Рубенс форми) разсейват зрителя от неприятната иначе гледка, на умиращата, жестоко прободена жена. Интересен детайл е знамето на втори план, на което се виждат два полумесеца. Войската не е турска, а гръцка. Вляво пък се вижда група, която е прототип на военната музика, която е свирила по време на сраженията. Такава е имало по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Музиката е свирела, когато се е водела битката за Шейново. Един от участвалите опълченци посочва това в спомените си. В този релеф оръжията не са оцелели и може би за това сцената прилича по-скоро на любовна игра, отколкото на битка. Мисля си все пак, че за да победи амазонките, противникът е трябвало да събере войска от гейове. Само те няма да се разсейват като гледат разголените форми на противника, създадени от природата, за да привличат другия пол. Общото впечатление до тук е, че гледаме красиви изображения, създадени от талантливи творци, решаващи въпроси преди всичко от естетически характер, поради което съзнателно избягват ужасяващите сцени, протичащи в една истинска битка. Това ме кара и мен да разглеждам с любопитство тези произведения на изкуството. Иначе според мен има нещо противоестествено жена да стане войник. Приемам това, ако тя трябва да защитава дома и семейството си, но жените като професионални войници не ги възприемам. Вероятно повечето създатели на художествените изображения с амазонки са се впечатлили от екзотиката или както казах от еротиката и са отдали доста от времето си, за да създадат големите скулптурни и картинни композиции с битки на амзонките. Разбира се, като са направили компромис, спестявайки на зрителя стресиращите емоции, в посока на постигането на естетически такива. Ще насоча вниманието и към още две произведения, обогатяващи представата по темата. Изобразеното на тази съвременна картина като че ли прилича на истинско ожесточено военно сражение. А това е попълнение към сюжета „Ахил влюбен, след победата над Пентезилея" от Бертел Торвалдсен, който май не е много популярен в изкуството.

Преводите българска литература ли се водят? Оптимизъм в стил „Като няма риба и цацата е риба”. Повечето от почитателите на „Да живей България!” страдат от липса на критичност в оценките си. Като пишеш това под поста си (ало модераторите?) за оправдание, не значи, че можеш да раздаваш тъпи квалификации и оценки наляво и надясно.

Кое не е вярно от написаното. Аз под хронография разбирам такава, каквато е написал Паисий Хилендарски. А той се е видял принуден да напише оригинално произведение, защото преди него не е създадено нищо такова. „И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе. Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал…” „Няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе”, казва Паисий, вярвайки, че нещо все пак е имало написано. Ако това, че аз не вярвам нещо такова да е написано, е нихилизъм, така е. Ама аз не съм религиозен, та да вярвам в нещо, което го няма.

Става дума за първия конкурс за красота Мис Златна ябълка, проведен от Парис. Атина се познава по шлема, от другите две коя е Хера и коя Афродита, не мога да кажа. Пак ще попитам: има ли някакви по-сериозни доказателства за определянето на трите женски глави като амазонки?

Че то при амазонките и сфинксове и кентаври ли е имало? Страхотна екзотика! Сега какво пише еди къде си, какво казал еди кой си, тук във форума не върви като доказателство. Вече казах за своите възражения срещу „амазонките” в Панагюрското съкровище. На мен ми е все тая, кой как ще възприема сюжетите. Опитвам се да посоча слабите места в позицията „амазонки върху каничките от Панагюрското съкровище”. А този, който твърди, че са амазонки, трябва да се аргументира на какво се базира при тази своя преценка. Вече изложих своите съображения. Сега ще добавя нещо конкретно. В статия на Института за изследване на изкуствата към БАН, за една от каните-ритони от Панагюрското съкровище се казва: „На главата е надянат шлем, украсен с афронтирани край голяма палмета грифони. Шията е украсена с огърлица от амфориски и централна висулка, оформена като лъвска глава, в която е разположен отворът на ритон… Има интерпретация за този образ като Атина, участваща в съда на Парис. Именно тази богиня се изобразява с шлем, украсен с фигури на грифони. Друго тълкуване на този образ е като амазонка.” http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=393 Значи има още едно основание да се счита, че на една от каничките е изобразена гръцката богиня Атина, а по логиката на цялата композиция и останалите две лица върху каните значи са на Хера и Афродита. За тази монета от 305-293 BC се казва: „Obv. Helmeted head of Athena left, gryphon ornament on helmet. Rev. Lion striding right, feeding on a ram’s head, cicada above.” http://vilmarnumismatics.com/shop/2336/ Монетата потвърждава писаното от БАН, че богинята Атина се изобразява с шлем, украсен с фигури на грифони. Нещо повече: тя показва и откъде е дошъл лъва под главата върху каничката. Има и по-запазени монети „Атина с шлем с грифони”. http://cngcoins.com/Bid.aspx?Item_ID=230538 http://www.artcoinsroma.it/eng/auction/view/61/459 Пак ще попитам: има ли някакви по-сериозни доказателства за определянето на трите женски глави като амазонки? В статията не се споменава нищо по този въпрос. Пак там също ясно е указано: „Стил: несъмнено произведение на много добър гръцки торевт. Производство: гръцко.”

Счита се, значи. А каква е истината?

Точният цитат е: "Естествено, че той [Методий] не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствал владетеля на цяла Панония, който се казвал Коцел, за да има страх от господа, и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина. Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език." http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html Във „направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език” не става дума за покръстване. Просто Теофилакт бърка Симеон с Михаил (демек Борис), и Методий с Николай Мистик. Става дума за духовна връзка на база гръцкия език. По-интересен е въпросът: ако не бяха дошли учениците на Кирил и Методий в България, дали след приемане на християнството у нас пак нямаше да се появи някаква славянска или българска азбука? Във Велика Моравия са искали да им бъдат изпратени хора, които да обяснят на покръстените славяни християнското учение на разбираем на тях език. Покрай това Константин Философ им създал азбука. Да, ама след като било забранено славянското богослужение, моравските славяни продължили да използват като писмовен и литературен латинския език и азбука. (?) У нас глаголицата също не е употребявана дълго – измислена е азбука на база на гръцкото писмо. Днес ние празнуваме буквите и наблягаме на просветата и културата, но навремето азбуката е била необходима, за да се преведат и тиражират богослужебните книги, и с тях да се проповядва христовото учение на близък до славянските народи език. Славейки буквите АБВ…, все пак да си даваме сметката, че в Средновековна България така и не се е появила нито една хронография. Не съм чувал и за повест или роман. Когато говорим за средновековна българска литература имаме предвид , че тя главно е църковна. Не случайно се е появило понятието „църковнославянски език”. Употребявал се е изключително за богослужебни цели и поради повторението на някои характерни думи, са въведени титлите с цел икономия на труд и бързопис. В този аспект можем да си зададем риторичния въпрос: къде ако не в страна, в която църковната проповед се води на славянски език, може да се появи кирилицата? В рамките на шегата на Симеон може да се припише създаването на кирилицата. Знаел князът перфектно гръцкия език, но когато трябвало да преведе нещо от гръцки на български, срещал затруднения в изписването на буквите. Затова извикал българските книжовници и им заповядал да измислят българска азбука, която да прилича на гръцката.

Класификацията, че Панагюрското съкровище е тракийско, не почива на сериозни доказателства. Не е намерено в тракийска гробница, а е било заровено незнайно кога, незнайно от кого. Като онези съкровища в Малая Перещепина, Вознесенка, Наги сент Миклош. Които на времето за наша употреба традиционно сме си ги определяли като български, ама сега чрез интернет се вижда, че има и други мнения по въпроса. Художественото изпълнение и съдържанието на сюжетите върху съдовете от Панагюрското съкровище се свързват с гръцката култура. Предположението за гръцките богини Хера, Афродита и Атина е условно и приемливо спрямо останалите сюжети, изобразени по съдовете. Гръцки автор да изобрази гръцките богове малки, а някакви неизвестни амазонки, които са били и врагове на гърците, да им сложи венци-корони и да ги постави на видно място, изглежда малко вероятно. Има ли някакви по-сериозни доказателства за определянето на трите женски глави като амазонки?

Не ми е за първи път, като се поровя, да установя, че совите не са това, което са! В случая става дума за една подробност, която липсва в горния разказ, предаден изцяло в първия пост. Тази подробност липсва и в оригиналния текст, качен в интернет, а вероятно я няма и в книгата „Старогръцки легенди и митове, Том II - Троянската война и подвизите на Одисей” от Н. А. Кун, откъдето е големия цитат. Робърт Грейвс, Митовете на Древна Гърция Царицата на амазонките Пентесилея, дъщеря на Отрера и Арес, се скрила в Троя от преследването на ериниите, заради убийството на сестра си Иполита. Пентесилея я застреляла случайно на лов, или както считат атиняните - по време на спор, станал след сватбата на Тезей и Федра. Приам извършил над Пентесилея пречистващ обряд и тя успяла да се прояви в Троянската война, убивайки много гърци... На няколко пъти тя накарала Ахил да бяга от бойното поле. Твърдят даже, че тя го убила, но Зевс, откликнал на молбата на Фетида и му възвърнал живота. В края на краищата Ахил поразил Пентесилея и влюбвайки се в мъртвото ѝ тяло се предал на некрофилия. Когато след това той почнал да търси доброволци, които да са съгласни да погребат Пентесилея, Терсит (най-грозният от всички гърци, сражаващи се при Троя) избол с копие окото на умрялата и обвинил Ахил в страст, противна на човешката природа. Ахил се обърнал и така ударил Терсит, че му избил всичките зъби и изпратил сянката му направо в Царството на мъртвите. Случилото се възмутило много всички гърци и Диомед, явяващ се братовчед на Терсит, решил да покаже презрението си към Ахил. Той хванал за крака тялото на Пентесилея и го хвърлил в Скамандър. Наистина, едни казват че Ахил, а други — че троянците извадили тялото от реката и го погребали с големи почести. След тези събития Ахил отплавал на Лесбос, където принесъл жертва на Аполон, Артемида и Лето, а Одисей, който бил заклет враг на Терсит, извършил над Ахил пречистващ обряд. На трона на Зевс в Олимпия е изобразена умиращата Пентесилея, поддържана от Ахил. http://www.sno.pro1.ru/lib/graves/158-169/164.htm ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Направих си труда да издиря и нещо историческо за амазонките от Диодор Сицилийски. Той е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги. Диодор Сицилийски. Книга II. XLIV. После этого, когда в Скифии случилось однажды междуцарствие, воцарились в ней женщины, отличавшиеся силою. У этих народов женщины подобно мужчинам приучаются к войне и нисколько не уступают им в храбрости; поэтому много великих подвигов было совершено славными женщинами не только в Скифии, но и в соседних с ней землях. (2) Например, когда персидский царь Кир, могущественнейший царь своего времени, со значительными силами двинулся походом на Скифию, то скифская царица перебила персидское войско и самого Кира захватила в плен и распяла. Составившееся таким образом племя амазонок отличалось такой храбростью, что не только опустошило много соседних стран, но и покорило даже значительную часть Европы и Азии. (3) Так как мы упомянули здесь об амазонках, то считаем не лишним рассказать и о них, хотя наш рассказ, быть может, вследствие своей невероятности, покажется похожим на сказку. XLV. Жил у реки Термодонта (Совр. р. Терме-чай) народ под управлением женщин, которые наравне с мужчинами занимались военными делами. Говорят, что одна из них, имевшая царскую власть, отличалась мужеством и силой; (2) составив войско из женщин, она стала обучать его военному искусству и покорила кое-кого из соседей. Приобретая все более и более доблести и славы, она постоянно делала набеги на соседние племена и, возгордившись вследствие удач, провозгласила себя дочерью Ареса, а мужчинам предоставила пряжу шерсти и домашние женские работы; затем она издала законы, которыми женщин вызывала на воинственные состязания, а мужчинам предоставила смирение и рабство. (3) У детей мужского пола они калечили ноги и руки, чтобы сделать их непригодными к военной службе, а у девочек выжигали правую грудь, чтобы в пору телесной зрелости она не выдавалась и не мешала им; по этой причине племя амазонок и получило это название. (4) Отличаясь вообще умом и военными талантами, царица построила большой город при устье реки Теомодонта, по имени Фемискиру, выстроила славный дворец и, во время походов обращая большое внимание на дисциплину, сначала покорила всех соседей до реки Танаиса. (5) Совершив эти подвиги, она, как говорят, геройски окончила свою жизнь, мужественно сражаясь в одной битве. XLVI. Дочь ее, унаследовавшая царство, в доблести подражала своей матери и в отдельных подвигах даже превзошла ее: девиц она с самого юного возраста приучала к охоте, каждый день обучала военному искусству (2) и установила пышные жертвоприношения Аресу и Артемиде, по прозванию Таврополе. Отправившись войною в страну за рекой Танаисом, она покорила все соседние племена вплоть до Фракии и, возвратившись домой с богатой добычей, построила великолепные храмы упомянутым богам и своим кротким управлением снискала себе величайшую любовь своих подданных. Затем она отправилась войной в другую страну, приобрела большую часть Азии и распространила свое владычество до Сирии. (3) После ее кончины родственницы, наследуя царскую власть, властвовали со славою и возвысили силу и славу племени амазонок. (…)http://www.ancientrome.ru/antlitr/diodoros/diod02-f.htm Бендида е тракийския вариант на римската Диана и гръцката Артемида, но амазонките са почитали Артемида.