К.ГЕРБОВ

Има и такъв факт: на куполите на много руски църкви има поставени кръстове в чиито основи има полумесец. Такива кръстове има и на катедралата „Свети Димитър” във Владимир. Счита се, че те са от построяването на храма през 12 в. Значи не са свързани с турците. http://ec-dejavu.ru/c-2/Cross-2.html Тук се прави опит да се обясни феномена, но пак става дума за предположения. Не е сигурно дали в тази комбинация полумесецът е някакъв символ или е украса.

Изображението е отпечатано във френско и английско списание. Няма го във Всемирна илюстрация и Илюстрована хроника на войната. В интернет фигурира на няколко места, включително и в български сайт, но трябва да се намери някоя ключова дума. Седналият е персона, която бе дискутирана в темата за Априлското въстание.

Така и предполагах, че ще ми се наложи да участвам в блиц игра, затова се и дърпах. Белота и таблата ги отказах, когато се връщах от последната студентска бригада. Като студент решавах кръстословици, те тогава се появиха по-масово. Бях станал много добър, но в службата скоро станах ръководител, и вече не си позволявах да решавам кръстословици. Когато ме питаха обаче за нещо, им казах. Обявявам, че следващата ми задача е последна, разсейва ме това занимание от другата работа. Какво събитие е показано на гравюрата?

Полумесецът го има като символ в миниатюра от Манасиевата хроника и стенопис от Боянската църква. Познат е бил в България през 13-14 в.

Не е убедително написаното. Има три версии за турския полумесец. http://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг_Турции Цитат от там: "Одни источники указывают, что полумесяц, считающийся традиционным символом ислама, появился на турецких флагах в середине XV в. после победной битвы при Косовом поле, другие уточняют, что он был заимствован с эмблемы взятого в 1453 г. Константинополя (ныне Стамбул), третьи напоминают, что изображение полумесяца со звездой Юпитера считалось гороскопом султана Османа (правил в конце XIII — начале XIV вв.), было родовой эмблемой его династии. Правда, звезды появились на флагах Турции только в начале XIX в., тогда они были семи- и восьмиконечными. Пятиконечная звезда появилась в 1844 г." Има логика, в предположението, че турският полумесец е заимстван от Византия. Турците нали са имали обичая, най-големите черкви да превръщат в джамии. Взели са сигурно и символа на Византия. За късния вариант - полумесец и звезда, има такова любопитно сведение, записано от Газенкампф в неговия дневник.

Поибренският кръст.Старинен,сребърен кръст от църквата в с. Поибрене , с който на 20 април е даден знак за вдигане на въстанието в селото.С него е благословена и поведена Хвърковатата чета на Бенковски.Носен от поп Неделйо Иванов и отец Кирил Слепов,кръстът придружава четниците при обиколките на въстанническите пунктове.При разпръсването на четата и гибелта на войводата Бенковски,кръстът е взет от турците.След Освобождението,със съдействието на Софийския митрополит Милетий отново е върнат на поибренската църква. По едно време се говореше, че бил изчезнал. Не знам днес каква е съдбата му. Много лека задача.

Макар и да съм на доста години, съм запазил нещо от чувството, наречено романтика. Споделял съм във форума, че обществената атмосфера, в която съм расъл, допринасяше хората да се оформят като идеалисти. Мисля, че и до днес съм такъв, но обществената атмосфера се промени. Вече казах, че задачите са лесни за хората, които са се интересували от съответната тема. За да има повече участници в играта, трябва да се засягат повече теми. Има разбира се и начини да се използват търсачките и да се открие текста и изображението. Но и при този метод трябва да поназнайваш нещо по темата. Според мен загадката трябва да има някаква целенасоченост. Тази картина от 1885 г. е интересна, като най-представителна за холандския период в творчеството на ван Гог. Тогава той се придържа към академичната живопис и като теми и като изпълнение. Картината е реалистична и изпълнена в мрачни тонове, за да предаде вярно бита на тези, чиято вечеря се състои само от картофи. През следващата година ван Гог напуска Холандия и се установява във Франция, където открива колорита на импресионистите и създава неповторимия си стил, определян като експресивен импресионизъм. Картините на ван Гог от френския му период в Арл нямат нищо обща с картината, чието точно наименование е „Ядящите картофи": English: The Potato Eaters Deutsch: Die Kartoffelesser Español: Comedores de batatas Français : Les mangeurs de pommes de terre Nederlands: De aardappeleters Polski: Jedzący kartofle Italiano: I mangiatori di patate „Селяни” е уточнение. Може да се каже „холандски селяни”, също и „нидерландски селяни”, ако трябва да бъдем изчерпателни. Продължавам по правилата: Давам потвърждението си на позналият загадката да представи своя.

Бях написал нещо, но се колебаех дали да го пусна. И аз останах с впечатлението за някакъв конфуз, за който може би съм допринесъл нещо. Преди малко бях в темата и се отказах, ама преди да напусна форума мернах бележката на Романа и тя ме провокира. Макар, че препоръката е, загадката „да не е от нещо адски непознато” и правилата, разбира се, трябва да се спазват, мисля, че е хубаво да има и загадки с повишена трудност. Щом го има в интернет, творчеството вече не е лично. Въпросът е, че когато то е малко познато и авторът е жив, звучи като реклама. Друго си е авторът да е умрял и да бъдат издадени трудовете му, особено ако са преработени и допълнени. Обективно в последната загадка става дума за историята на откриването на Фолкландските острови, интерпретирана като поема от Захарчето, когато е била Шугърче. На мен ми хареса емоционално романтичната трактовка на това откриване. Тя цялата се съдържа тук http://dolcestorie.blogspot.com/. Не съм запознат подробно с истинската история, но на прима виста открих някои грешки. Ама то си е черта от характера ми. Все пак в литературата всичко се позволява, стига да не се внушават откровени лъжи. Майсторите пишат за нещо непознато или за което няма сведения дали е било така. Иначе шанса да се харесаш, зависи от познанията по темата на читателя. Аз съм любител на загадките, но не мога да ги разпозная от пръв поглед, защото не съм се интересувал от съответните раздели на историята. Все пак за себе си се обогатих, макар и с елементарни познания за арката на Тит, гроба на Цезар (и него открих, но не „подсказах”) и историята за откриването на Фолкландските острови. А и за трите сюжета въобще не предполагах какви може да са. Когато загадката е от област, с която си добре запознат, и ти оповестиш отговора - отгатване няма. За отгатването се иска да се положат и някакви допълнителни усилия. Пък каквото се получи. Лошото е, че Гербов предпочита да решава загадки, а не да ги задава. Зорлем хубост не става, но все пак намерих да се отчета с нещо. Ще продължа в сферата на изкуството. Как се казва картината и кой е художника?

Абе във века на техниката не е необходима чак такава интелигентност. Аз го открих в някакъв блог, ама ми даде предупреждение: Блогът, който сте на път да видите, може да включва съдържание, подходящо само за пълнолетни. Някаква пиратска история е!

Хайтов, да не е възкръснал?

Не мога да разбера защо ми пробутвате художествена литература, па макар и от академици като Константин Косев и Николай Хайтов. Във форума има раздел „литература”. Аз чета и коментирам документи, може и спомени, но не и измислици. Преди време във форума имаше дискусия за въпросния филм. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6866 Навремето като гледах (само) първите серии на „Капитан Петко войвода” ми просветна, че игралните филми се създават, не за да се предаде някаква историческа истина, а за да се направят определени емоционални внушения на публиката. От Николай Хайтов съм чел много отдавна само „Диви разкази”. И досега се спори дали са негови. Покрай измислиците му за гроба на Васил Левски не искам да чета нищо от този автор.

Денят, в който бе спасена Европа, трябва да се уважава! И победителите да не се забравят.

Ще затвърдя впечатлението на Дорис от мен като негативист и ще кажа, че в заключенията на академик Константин Косев няма нищо академично. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf Този буламач е написан от въпросния академик. Ще цитирам уникалния завършек: „Априлското въстание обаче се осъществява в условията на твърде благоприятна международна политическа конюнктура. То попада в зоната на мощен циклонален политически вихър, обхванал Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век, който оказва силно въздействие върху политическия барометър на Балканския полуостров. Под влияние на този циклонален вихър настъпва рязка дестабилизация на европейското статукво, наложено от Парижкия мирен договор през 1856 г. след края на Кримската война. Динамизацията в международните отношения е свързана с напористите усилия на Прусия за създаване на обединена германска държава. Появата на обединена Германия в центъра на Европа и утвърждаването и като велика сила на международната арена, разрушава дотогавашните съюзни структури и предизвиква радикални промени в конфигурацията на силите. Това неизбежно рефлектира върху Източния въпрос и го превръща във важно средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие. Новата политическа обстановка на международната арена разкрива пред българската освободителна кауза благоприятни възможности. В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга. Това значително засилва и умножава политическия ефект на въстанието. То улучва точно онзи момент, когато германската дипломация усилено търси всевъзможни начини, за да тласне час по-скоро Русия във война срещу Османската империя. При така очерталата се благоприятна политическа конюнктура се създават обективни възможности и предпоставки за трансформацията на международния отзвук от въстанието в политическа енергия. Очевидно инициаторите и осъществителите на въстанието са имали сериозни основания да разчитат, че този отзвук може да бъде ефикасно политическо оръжие. В това отношение те се проявяват като прозорливи политически лидери. Очакванията им много скоро се сбъдват. Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение. Оттук нататък политическото му решение не подлежи на никакво съмнение и е въпрос само на време. Дали това ще стане по мирен начин, или чрез война, зависи от великите сили и сложните взаимоотношения помежду им. Ала така или иначе, възникването на българската национална държава в Европа е гарантирано.” Да виждате тук някакъв конкретен факт, освен голословното твърдение, че задухал някакъв циклон (нещо като „Вятърът на промяната”), имало някаква динамизация, разрушили се някакви съюзни структури и хоп - Прусия излязла на международната арена и накарала Русия да започне Руско-турската война. Да беше цитиран някакъв документ, разговор някакъв, писъмце на Вилхелм I или Бисмарк до Александър II с подканване да озапти турците. Източният въпрос, който е въпрос за разпределението на европейските територии на Османската империя след разпадането ѝ, според твърденията на Косев изведнъж се превърнал в „средоточие на борбата между великите сили за европейско надмощие”. Няма такова нещо. Конкретно в случая проблемът е засягал само разпределението на турските територии на Балканския полуостров, към който реален интерес са имали две от великите сили, а една трета просто е искала да пречи, за да покаже колко е могъща в моретата. А това е направо шедьовър за прилагане на мистиката при изясняване на историята: „В тайнствените лабиринти на сложните комбинации между великите сили българската освободителна кауза попада чрез Априлското въстание под въздействието на мощна двигателна тяга.” Нищо не е посочено: кои са тези лабиринти, за какви комбинации конкретно става дума и мощната тяга от парен двигател ли е или се използва вятъра. Циклони, вихри, тяга – всичко това е въздух под налягане. Константин Косев разтяга локуми, като студент явил се неподготвен на изпит. По какъв повод се свиква Цариградската конференция – не казва. Например, Бисмарк ли е поканил участниците в нея? „Само шест месеца след въстанието, на Цариградската посланическа конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен проблем в дневния ред за неотложно решение” е написал академик Косев. Има такъв факт, но задачата на историка е да обясни как се стига до него. По въпроса за „централен проблем в дневния ред за неотложно решение” Косев послъгва. Къде видя той, че на Цариградската конференция на великите сили, българският въпрос фигурира като централен. И то „за неотложно решение”. Както се вижда от писаното от Христо Христов името на България е отбелязано на последно място в дневния ред. Не ви ли прави някакво впечатление, че това което става днес в Украйна е същото, което е било и в България през 1876 г. Едни хора в районите на Източна Украйна искат да си създадат независима република. Съгласни са и на федерация с останалите части на Украйна. Ама не им дават. Искат централното управление на Украйна да реши въпроса без федерализация. Знаете кой не дава, нали? Наследниците на Великите сили. Същите, които не даваха на България да се обособи в самостоятелно княжество, а предлагаха на Турция да прави реформи, за да потуши конфликтите. В 1877 г. Русия се ядоса. Сега не знам как ще бъде. Впрочем по духоветрената логика на академик Косев може да се каже, че излезлият на международната арена Европейски съюз тласка САЩ към война с Русия. П. п. Не го знам тоя майор Сен Клер (Хиадет паша) българофоб ли е, но както казах, В. Василев не цитира други.

Сметките на Дизраели ги объркват не българите, а сърбите. Макар и това да не е много точно. Плановете на Дизраели се изпълняват много добре, докато на Александър II, руските военни и дипломати не им писва и след неуспеха на Цариградската конференция и Лондонския протокол (и двете провалени от Бийкънсфийлд), решават да обявят война на Турция. Точно статията за свикването на Цариградската конференция в том 6 на История на България не е написана от Константин Косев (който е на един акъл с Б. Димитров), а от Христо Христов и затова е излязла прилична: „На 8 юли 1876 г. в Райхщад (дн. Закупи, ЧССР) се състояла среща на Александър II с австроунгарския император Франц Йосиф. Съставените впоследствие две записки — от Горчаков и от Андраши — потвърдили принципа за невмешателство във вътрешните работи на Османската империя, но само „в настоящия момент“. Ако развитието на събитията наложело да се наруши този принцип, правителствата на двете империи се задължавали да действат съвместно и по взаимна договореност. На срещата било постигнато съгласие да се запази териториалната цялост на Сърбия в случай на неин неуспех в избухналата сръбско-турска война. Предвиждало се България, Румъния и Албания да се провъзгласят за независими княжества по руската версия или за автономни провинции на Османската империя по австроунгарската, част от Херцеговина да се придаде към Черна гора, а останалата част заедно с Босна да се анексира от Австро-Унгария. Руското правителство първоначално продължавало да търси пътища за мирно уреждане на Източната криза в единодействие с другите сили-гарантки. В началото на август 1876 г. канцлерът Горчаков повдигнал въпроса за свикване конференция на външните им министри, но отговорът на Англия и Австро-Унгария се забавил. Въпросите според руското правителство не търпели отлагане и поради това на 3 и 4 октомври в Ливадия (на Кримския полуостров) се състояло съвещание, на което се разисквало какво да се предприеме в случай на разрив с Турция. Избухването на войната се поставяло в зависимост от изхода на дипломатическите преговори. Междувременно събитията наложили на Русия да направи още една крачка в ангажирането си на Балканите. На 31 август в Цариград бил извършен преврат и на престола се възкачил Абдул Хамид II. Сръбско-турската война допринесла да се надигне още повече вълната на мюсюлмански фанатизъм. В критичния момент, когато сръбските войски били разбити при Крушевац и турците се готвели за поход към Белград, руското правителство се намесило, за да спаси Сърбия от разгром. Н. П. Игнатиев връчил на Високата порта ултиматум за незабавно сключване на примирие. Портата приела ултиматума, но още на другия ден започнала трескава подготовка за война с Русия. И в Русия била обявена частична мобилизация. Руските военни мерки и продължаващата националноосвободителна борба на Балканите ускорили вземането на решение за свикване на посланическа конференция в турската столица. Английският министър-председател Дизраели и кралица Виктория били недоволни от активизирането на Русия и дали съгласието си да бъде свикана в Цариград конференция с участието на представители на силите-гарантки и Турция. За представители на Англия на конференцията били определени министърът на колониите Р. А. С. Солсбъри и посланикът в Цариград X. Елиът. Солсбъри получил специално писмо от кралица Виктория, в което се настоявало да се осуети уста-новяването на руско надмощие в Близкия изток, като не се допусне окупация на никаква територия на Османската империя. „Английската чест и интереси“ според кралицата в никакъв случай не трябвало „да бъдат пожертвани“ заради извършените над българите жестокости. На път за Цариград Солсбъри бил снабден с подробна инструкция за трите основни цели на Англия на конференцията: 1. Запазване независимостта и териториалната цялост на Османската империя; 2. Отхвърляне на всяко предимство и на всяка териториална придобивка за коя да е Велика сила и 3. Възстановяване на мира на основата на статуквото по отношение на Сърбия и Черна гора и въвеждане на система от местна административна автономия в Босна, Херцеговина и България. Преди заминаването си Солсбъри посетил столиците на големите западноевропейски държави и водил официални разговори относно намиране изход от Източната криза. На Цариградската конференция освен английските пълномощници Солсбъри и Елиът участвали пълномощници на Австро-Унгария — граф Зичи и барон Каличе, на Германия — барон Вертер, на Франция — граф Бургоан и граф Шодорди, и на Италия — граф Л. Корти. Руският пълномощник бил граф Игнатиев. Високата порта определила за свои представители Савфет паша и Едхем паша. Насрочването на Цариградската конференция предизвикало оживление сред българите и дало тласък на продължаваща борба за национално освобождение.” Изразът "продължаващата националноосвободителна борба на Балканите" е използван да отвличане на вниманието. След установяване на примирието между Сърбия и Турция само в Босна, Херцеговина и Черна гора продължава борбата с турците. Решенията на европейските делегати напълно се вписват в трите основни цели, формулирани от Англия. Някои като гледат картите на двата вилаета си мислят, че това са части на България, но не са. Те са резултат на т. 3: въвеждане на система от местна административна автономия в Босна, Херцеговина и България. Тук провал на Дизраели няма. Сетих се, че имам „България – френска хроника 1876-1878”. В нея се разглежда какво точно е писано във френския печат. Но изглежда нещо не е харесало на съставителя, та конкретно за въстанието няма нищо. Има за кланетата. Има и за „някой си Ботйов”. Случаят със завладяването на кораба „Радецки” действително е направил впечатление на французите. Но автора на статията, цитирана във „френската хроника” преразказва сюжета, без да се впуска в подробности за мисията на въстаниците. Натъртва, че непознатият Ботйов знаел френски език. Ето какво мнение изказва за френската преса съставителят на книгата В. Василев в предговора, подготвяйки читателя да не очаква да прочете кой знае какво в книгата. Руските журналисти писали малко, но не сме случили и на френски журналисти. Те пък изопачили истината.

Това е единственото съобщение за четата на Христо Ботев, поместено във „Всемирная иллюстрация” в броя от 22 май 1876 г. Нямам под ръка друго руско издание, а какво са писали в парижките вестници – не знам. Разбира се, че във „Всемирная” има кратки съобщения и за въстанието в България, но за въстанието в Босна и Херцеговина тече информация непрекъснато от юни 1875 г. Най-подробно се описва всичко станало там всяка седмица, има и много гравюри. Въстанието не спира и до Берлинския конгрес, но в крайна сметка Босна и Херцеговина не стават независими, а са окупирани от Австро-Унгария. Хайде да бъдем малко по-скромни, когато си фантазираме как Априлското въстание довело до създаването на Княжество България. Като прочетете Райхщадското споразумение и Будапещенската конвенция ще видите, че Австро-Унгария се съгласява Северна България да стане княжество, защото Русия се съгласява Босна и Херцеговина да преминат към Австро-Унгария. Това впоследствие е прието от останалите велики сили на Берлинския конгрес, защото никой не е имал претенции към Северна България, Босна и Херцеговина. Англия останала доволна, че турците си запазват Южна България. За да не се излагате като Божидар Димитров, трябва да знаете поне това за Сръбско-турската война от 1876 г.?

Не познавам добре световната история, пък и не искам да си измислям и аз някаква задача. (Доколкото си спомням позналият, трябва да представи новата загадка.) Не съм следил и какво е задавано. Но понеже засега няма познал верния резултат, пък аз мисля, че май открих какъв е той, предлагам два жокера. Барелефът се намира тук. На барелефа е представено триумфално шествие с трофеите, взети от римската войска. Един от трофеите е много характерен и показва, по какъв повод е шествието.

Казах, че не смятам, че въстанието в България е започнало в интерес на сърбите. Версията ,че Бисмарк накарал Александър II да започне война с Турция също е несъстоятелна. Не подкрепям версията на Ж. Войников. Последните ми редове бяха ирония, относно казаното от Бенковски. Същественото е, че никой не е потърсил Сърбия своевременно, за да се организира едновременно въстанието в България със започването на Сръбско-турската война. Ако това беше се постигнало, нищо чудно тогава Русия да се беше намесила незабавно. И въстанието щеше да бъде масово и отзвукът щеше да бъде друг: Европа щеше своевременно да научи, че в България има въстание, а не да разбира косвено за това, когато става ясно, че е имало кланетата. По вина на Бенковски и компания е изпуснат златен шанс. Напирайки на всяка цена да започне въстание, Бенковски и неговите хора са направили още едно прегрешение: излъгали са участниците в него. Това пак се разбира от Панайот Хитов. За времето след като българските чети били разформировани и започнало създаването на българо-руските батальони, той разказва: „Имаше и офицери българи, които седяха, гледаха и не искаха да вземат участие, защото нямало веч надежда за освобождението на България. Веднъж, както се бяхме събрали почти всичките офицери в Делиград, с изключение на генерал Кишелски и полковник Кесякова, капитан Райчо се мъчеше да убеждава българите офицери да не се отчайват и да вземат участие в сега съставените баталиони. Повечето отказваха. Намесих се и аз, настоявах и ги убеждавах. Но най-много от всички отказваше офицерът Филов; нямало защо да участвуват, понеже нямало надежда за България... … На другия ден случайно се срещнахме с полковник Кесякова и с учителя, или, по-добре казано, с професора Станишев. Там беше и Кишелски. Като започнахме разговор, полковник Кесяков се нахвърли върху мене, като ме укоряваше: — Ето какво направихте с вашите бунтовнически действия! Опропастихте народа. Идете и вижте, че брат ми е в тъмница сега по вашите панагюрски работи! На тия думи аз се ядосах и рекох на Кесякова: — Господине, ти добре знаеш, още от 1867 година, че България се готви за бунт. От тогава има вече девет години и се работи за делото, а вас нийде не съм срещнал, макар че дохождах и в Русия през 1873 година да търся средства и се допитвах до приятели... Ето, генерал Кишелски нека да каже, не седях ли аз в Одеса десет дена и не бях ли в неговия дом по цели нощи и не съм ли разказвал нему за всичко, що е нужно да се прави. Аз бях длъжен тогава на по-видни хора да кажа, та вий да намерите средствата и или да спрете бунта, или да търсите помощ. Видях тогава в Одеса многоуважавания търговец Николай Миронов, който беше купил 8000 пушки за помощ на България, като добър българин и патриот... Можеше ли да се надявам, че вий, като българин, родом от Пловдив, тъкмо от оня пашалък, дето стана Панагюрското въстание, а не сте знаели за нищо? Кесяков отговори на това, че само безумни хора можели без никакво приготовление да се бият и тъй то опропастявало народа. Тогава и господин Станишев се намеси и каза: — Ее, Кесяков, млъкни веч... Ти пък отде знаеш, че ще пропадне народа? Кесяков млъкна. На разговора бяха и двама-трима наши хора по на 35 или 38-годишни, избягали след пропадането на Панагюрския бунт и дошли в Делиград. Аз ги бях предварително разпитал как са мислели, че могат да успеят против турците, и откъде са се надявали за помощ. Разказаха ми, че от Цариград са им изпратили пушки в сандъци и са им казвали, че им се пращат от Русия. И само щом се побунат, то руси, власи и сърби — всички ще дойдат и Турция ще бъде унищожена за десет дена. Затова щом Станишев се изговори, казах на Кесякова: — Ето, господин Кесяков, тез хора току-що са дошли от България, избягали са от бунта, попитайте ги да ви кажат, каквото са казали на мене. Хората изповядаха всичко, както и на мене. Тогава господин Станишев каза на Кесякова да чуе и да знае как с руското име се е лъгало. С това се прекъсна нашият разговор.” Подчертаното за получаването на оръжие уж от Русия, пък то било от Турция, пак идва в подкрепа на конспиративната теория. Грозната истина обаче е, че участниците в Априлското въстание са били подведени от тогавашните политици. Грешката на българските историци (професорът директор отдавна не го броя за сериозен историк), е, че се вторачват в разглеждане само на Априлското въстание (защото то е „да живей България”), а не забелязват, или по-скоро се правят, че не е имало Сръбско-турска война. Тогава щеше да се изясни кога е отишъл Живков в Сърбия, кога се е върнал, на кого какво е казал и т. н. Щеше да стане ясно, защо повечето от българите емигранти заминават за там, а не за България и пр. Аз вярвам на Хитов дотолкова, доколкото той е запомнил хода на нещата. Датите много трудно се помнят.

Разбира се, че въстанието в България не е започнало в интерес на Сърбия. Специално Черняев даже се е надявал като влезе в България, българите да въстанат. Ама не се е получило така, знайно е защо. По интересни са едни други моменти. Какво значи да отидеш в Белград на 17 април 1876 г., за да координираш българското въстание със Сърбия? Та нали вече е било решено въстанието да започне на 1 май? Някой въобще чакал ли е какво ще каже Г. Живков като се върне от Белград? Или това си е било инициатива на самия Живков? Бенковски и апостолите не са имали никаква грижа да координират нещо с някого. А пък много от старите дейци като Панайот Хитов, Филип Тотю и останалите войводи не са искали да започват нещо в България, ако нямат някаква външна подкрепа. За това много от българите в Румъния и Молдова като са разбрали, че Сърбия има намерение да започне война, заминават за там. За войвода на четата, която трябвало да премине от Румъния в България , се е предвиждал Панайот Хитов, но той заминава за Кладово. Търсят Филип Тотю за войвода – той също бил заминал. Затова в последния момент войвода става Христо Ботев, който иначе подготвя четата и има желание да тръгне с нея, но не като неин ръководител. Никакво единодействие е нямало между различните крила, крилца и перца в т. н. българско революционно националноосвободително движение. Общ е бил само лозунгът: „Да живей България!” И колкото повече някои са наблягали на декларации от рода на „аз работя по народна воля”, а реално нищо не са направили, толкова те днес се поставят по-високо от останалите. Още един спомен на Панайот Хитов, в който се обясняват някои неща, включително и как е протекла мисията на Г. Живков. „Събирането на четите започна на 1 април 1876 година. След несполуката ми да мина от Румания в България през 1875 година, като се уверих, че няма хора, които да слушат моите съвети, аз се върнах в Сърбия и ядосан си казах, че не трябва вече да имам работа с подобни хора, които, без да се е съставил какъв да е план, само от чути от мене думи, смятаха, че може да се захване делото, и направиха неща, познати на читателите от описанията на покойния Захари Стоянов за Старозагорското въстание през същата 1875 година. Те ме нападат, че съм ги бил излъгал или пък ме било страх да се бия с турците. За това аз ще дам по-подробни сведения. Както казах, върнах се в Сърбия и вече не исках да чуя за комитски работи. Прекарах зимата в Белград. Беше пролетта на 1876 година. Слизам един ден на скелите на Сава и случайно срещам неготинския началник Живанович, бивш някогашен секретар на сръбското агентство в Букурещ, мой добър познат и приятел. Поразговорихме се с него и той ми каза, че ще иде в Букурещ да се споразумее с българите да вземат участие със Сърбия, ако Сърбия реши да воюва с Турция, а букурещките търговци да помогнели с пари. Отговорих му, че старите българи, по-точно Добродетелното дружество, няма да приемат, защото са се наплашили от 1867/68 година. Няма да искат да участвуват със Сърбия, а и с български чети също. Видяха, че не ще могат да излязат на глава с турското правителство. А младите и да искат, нямат пари. Аз не зная нищо, обясних на Живанович, а и почитаемото сръбско правителство не ми е открило, че може да воюва това лято. В отговор на това Живанович извади една визитна картичка и написа нещо на френски. — Иди при господин Тихомир Николич — рече ми — и той ще ти каже нещо. Познавах Т. Николич много добре. Той беше военен министър и почтен човек, сложен на поста от княз Милан, защото му беше близък роднина и княза му имаше доверие. Имаше много по-способни за военни министри, но така беше. На другия ден отидох при него, но не му дадох картичката на Живанович. Престорих се, че нищо не зная. Министърът също не ми откри за намеренията на сръбското правителство да воюва с Турция. Пихме си кафето и си отидох, без да му дам препоръчителната картичка. И си мисля. Гледай какъв е светът! Един ти вярва и ти изказва всичко, а друг не смее да ти открие нищо. Каква е причината на това, и до днес не зная. Почаках няколко дни, докато се завърна господин Живанович от Букурещ, но не се срещнах с него. Той заминал направо в Неготин, на службата си. Един ден ме вика военния министър и ми разказва, че вече от половин месец, било наредено да се записват доброволци българи в Кладово, но до сега не се били обадили повече от четири-пет души. — Непременно ще се бием с Турция — казва, — затова и българите трябва да вземат участие. — Българите, както знаете, господин министре, в 1862 тъй също и в 1867 година се събираха в Сърбия, но тогава нищо не стана, та затова трудно ще се доверят да дойдат пак в Сърбия. Но ще се помъчим да съберем колкото можем. — Ти иди в Кладово — посъветва ме министъра — и виж колкото може повече и по-скоро да се съберат. Но да се пази да не се разчува. Да се казва, че уж допълнения се готвят за нашата народна войска. Сбогувахме се и на другия ден, тъкмо се канех да тръгвам, пак ме вика военния министър и ми каза да чакам, защото имало телеграма от сръбския дипломатически агент в Букурещ, че едно лице, българин, щяло да дойде в Белград за споразумение със Сърбия. Понеже правителството не познавало това лице, да чакам да го видя аз. Името му било Георги Живков — той е днешния български министър на просвещението. Обясних на министъра, че това лице не е никакъв турски шпионин, а е добър патриот, живее в България и е учител. Министърът ме помоли да заведа Живков при него. След два дни, като пристигна, Живков ми разказа, че в България бунтът бил подготвен и не било възможно да се задържи. Заведох го при военния министър. Обяснихме на министъра, че бихме искали, като се съберат от две до три хиляди момчета, да ни се дадат и двайсет-трийсет офицери сърби, за да отидем да се присъединим към бунта, който ще се вдигне около Търново, Габрово и прочие. След това аз заминах за Кладово, а Живков за Букурещ. От Кладово писах на познатите в Румания да изпращат момчета колкото може по-скоро. В скоро време се събраха триста момчета. В това време приятелят ми Калчо Пасков от Лясковец, който вземаше участие в комитетските работи, си отиваше в Търново. Заръчах му да каже на предводителите на бунта да чакат, да не започват още, защото в Сърбия работата не е готова. Нашите сами нищо няма да направят, за три дена турците ще ги разбият. След десет дни Калчо се върна и каза: — Не слушат никого, а мене щяха да ме бият, защото сметнаха, че съм подкупен от сърбите да лъжа българите да не вдигат въстание, та от това да се възползували сърбите! Наведох глава и казах: — Зная аз, че тия така мислят, но ще видим сетне какво ще стане…” Това, което съм подчертал, стига човек да е почитател на конспиративните теории, дава основание за такова заключение: Бенковски е изиграл хитър ход, като е заблудил, че незапочването на въстанието облагодетелства сърбите. По-нататък следва логиката на Ж. Войников.

Това се отнася за тези българи, които са излезли заедно със сърбите срещу турците. Това става два месеца, след като въстанието в България е вече потушено. Вече обърнах внимание, че между революционерите не е имало единодействие. Апостолите вдигнали метежа в България. Но войводите имали други виждания. Те предпочели да организират четите си в Сърбия. Оръжието, за което става дума в цитирания от тебе текст, се отнася за българските въстаници в Сърбия. Докато едни са вървели подир вижданията на Левски, че въстанието трябва да се вдигне отвътре в България, тези дето са заминали за Сърбия са следвали Раковски: искали оттам да влязат в страната, заедно със сръбската армия и да вдигнат въстанието. Пояснения от: Иванов И.С. Болгарское ополчение и его сформирование в 1875–1879 гг. Заметки и воспоминания. С.-Петербург. Типография В.С. Балашова. 1889.: „Всем, интересовавшимся сколько-нибудь судьбою балканских славянских племен и, в особенности, знакомым с нею, без сомнения, слишком еще памятно то знаменательное в истории России и других славян время в 1875–1876 годах, когда вся Россия, без различия национальностей, объята была мыслью и заботою, как можно лучше обставить Боснию и Герцеговину, a затем и Сербию, для успешной борьбы их с Турциею. Душою движения в России в пользу Сербии стал, в половине 1876 года, как известно, М. Г. Черняев. Ввиду предшествовавшего сербско-турецкой войне движения в Боснии и Герцеговине, где фигурировал известный в то время Веселитский-Божедаров, и в южной Болгарии, где результатом возгоревшегося там недостаточно подготовленного движения было поголовное истребление болгар турками в Батаке, Перущице, Панагюрище и др., М. Г. Черняев задумал и решил начать другое движение против турок, именно со стороны более солидно вооруженной Сербии, заручившись содействием московского славянского комитета в лице И. С. Аксакова. М. Р. Черняев приехал ко мне в Кишинев, под фамилиею Михайлова, с письмом ко мне от И. С. Аксакова, с которым в то время личного знакомства я еще не имел. Из Кишинева М. Г. Черняев направился на Кубей, где в то время была таможня, снабженный мною письмами к разным лицам в Болграде, Галаце, Букаресте и в Белграде; там в то время занимали высокое положение мои знакомые сербы, бывшие мои товарищи по образованию в Киеве. По приезде в Белград, М. Г. Черняев успел в скором времени поставить дело так, что немедленно должен был отправиться в Алексенац, откуда он писал мне, указывая на географическое положение этого города. В скорости после этого приехал ко мне в Кишинев Н. А. Киреев из Варшавы, куда он ездил для свидания с Веселитским-Божедаровым, чтобы передать ему значительную сумму денег на дело герцеговинцев и босняков. Здесь мы решили отправиться в Сербию, что и исполнили немедленно. В Букаресте, куда мы прибыли 15-го мая 1876 г., шла в то время большая разладица между старою и молодою болгарскими париями, собственно, по политической цели о Болгарии…” Както казах, не съм съгласен с всичко, написано от Ж. Войников, но той има основание да разсъждава така. От подчертаното от мен се вижда, че сръбската армия е започнала да се стяга за война с Турция, след въстанието в България: „Пред вид на движението в Босна и Херцеговина, и в южна България, където в резултат на пламналото там недостатъчно подготвено движение, турците поголовно избили българите в Батак, Перущица, Панагюрище и др., М. Черняев замисли и реши да започне друго движение срещу турците, именно от страна на по-солидно въоръжената Сърбия, осигурявайки си съдействието на [руския] славянски комитет в лицето на И. С. Аксаков." Руснаците са помагали на сърбите със средства, изпратили са свои офицери и доброволци. Дейците на кампанията са сновели между Русия, Румъния и Сърбия. Българските „апостоли”, изобщо не са си направили труда да потърсят Русия и някого извън България. Просто са извели хората на заколение. Че даже им запалили и къщите, за да няма къде да се върнат. Ето пък какво е написал Панайот Хитов. „Преди да се сключи мира [всъщност примирието между Сърбия и Турция], генерал Черняев беше в отчаяно положение. Когато ние с Желя заминахме към Зайчар да си търсим дружината, след един или два дена, той бил принуден да се изтегли с щаба си от Делиград. Георги Петков, който бил с генерала, ми разказа, че генералът плакал, когато си отивал от Делиград за Ражне, защото по това време турците били съединили войските си там, дето се събират двете Морави. Подир това събиране широката Моравска долина била отворена вече за турчина към Паракин, Кюприя и Ягодина и малка надежда оставало на генерал Черняева да ги спре. Тогава се е телеграфирало на Александра Николаева II, че ако не бъдат спрени, след пет или десет дена турците ще имат цяла Сърбия. При това положение Александър II не е могъл да откаже помощта си на пострадалите славянски народи — сърби, бошнаци, херцеговци. И са е решил да телеграфира на султана в Цариград, че ако не остави на мира сърбите, той ще потегли към Цариград. Уплашени от това известие, турците си думали: „Има си хас за един Алексинац сега да изгубим Цариград!” И направили мира със сърбите. Тъй ми обясняваха българите от Ниш, които подир мира дойдоха в Белград по търговия. Както казах по-горе, аз съм вече в Белград. Руските офицери и доброволци — руси, българи, бошнаци — всички си отиват, кой накъдето иска, след сключването на мира. Някои от руските офицери на часа заминаха за Русия, а други останаха за известно време в Белград. .. … Понякога отивах и посещавах господина Наришкина и той ме поканваше с по един или два стакана чай. Що сме говорили с него по нашето освобождение, не помня. Помня само, че веднъж ми каза: — Панайоте, знаеш ли тук, в Белград, умните хора какво говорят? — Не — отговорих. — Кажи ми и тогава ще зная. А Наришкин продължи: — Тук, в Белград, умните хора думат, че подир десет години сърби, българи и черногорци ще бъдете в състояние да се биете и сами ще се освободите от турците. Аз погледнах господин Наришкина, помислих и му отвърнах: — Господин Наришкин, аз не вярвам тез хора добросъвестно да говорят… Тези белградски политици видяха, че не е тъй лесно да се освободим от турците, но не им иде на сметката, затова тъй говорят. По мене зная: ний, българите, от толкоз време се готвим да се освобождаваме и въставаме, както и бошнаците и ерцеговците. Аз тука, в Белград, съм се разговарял и с бошнаци, и с ерцеговци, и с черногорци. И сме се договаряли, когато въставаме, да въстанем всинца, изведнъж, че и Сърбия да се залови за оръжието. Защото тя е вече от 60 години до нейде освободена и се готви за война с турците. Ето, Черна гора толкоз години се би и не можа да напредне. И ний в България след Панагюрското въстание сме изклани и изсечени. Сега в Сърбия, додето стъпиха турците, всичко изгориха. Тъй също и в Ерцеговина, и в Босна. Черна гора е толкова пъти лъгана, че ще ѝ се помага, а са я оставяли сама да се бий, троши и пропада! Преди четири години, господин Наришкин, ний тука се бяхме събрали една компания от сърби, бошнаци и черногорци. Аз представлявах българите. Договорихме се да направим въстание всички отведнъж, правихме и програма как ще действуваме заедно. Но това се развали по някои причини. .. … Ние, господин Наришкин, имахме и писмени договори. И пак се развали работата. А сега вие видяхте: само по себе си всички се омесихме и взехме участие. Но вий, господин Наришкин, видяхте и нашата пропаст. Аз, господине Наришкин, не вярвам! Не подир десет, но и подир двайсет години българи, бошнаци и ерцеговци и да помислят да въстават, никой от днес сега пропадналите хора не ще посмее да им каже: „Сега е време, ставайте!” Защото вече веднъж са въставали и са пропадали. Може да има надежда от сега нататък, но само за бошнаци и ерцеговци, защото те имат две княжества и как да е, ще се крепят с надежда. Ала ний, българите, пропаднахме. Сега чист българин не може да живее в турско. Той трябва най-напред да промени своята православна религия, да си тури главата под чужда защита — да стават протестанти, за да има защита от чуждите консули. Затова, според моето честно мнение, не се ли помогне сега на българите, не трябва да търсим утре българи в тез предели български! Вече няма да намерим българи, а протестанти! Подир тоя разговор една вечер пак ми се случи да отида при Кутузова, полковник или генерал, не помня. Имаше там и сърби. Бяхме много хора — около десет души, на чай — и пак се отвори дума за избавление от турците. Кутузов захвана да говори, че не трябвало да се боят сърби и черногорци, че Русия щяла да им помогне кое с пари, кое с оръжие. Аз тамам си бях напълнил чашата с чай, но не бях турил шекер. Оставих чая и попитах: — Ами нас, българите, какво ще правите? На този въпрос Кутузов ми отговори: — На вас, българите, не може да ви се помогне, защото нито оръжие може да ви се даде, нито пари. Другите имат княжества, има къде да им се изпрати, а вий нямате. Та няма къде да ви се помогне. След тоз отговор мен не ми дойде добре и захванах да си пия чая без шекер. А чак сетне, като си тръгнах по пътя, тогава се сетих, че съм си изпил чая без шекер, защото в това време се бях замислил за отчаяното положение, в което се намираше българският народ. На това отгоре сега научих, че не можело и помощ да му се даде. За руско-турска война тогава и дума не можеше да се чуй от някой руснак…”

Такова нещо се е виждало и по-рано. През 2011 г. е имало поява на сливи, по които растели… бобови шушулки. И шеги са били измислени: слива ражда зелен боб, вместо ракия ще правим яхния. На друго място се коментира по-обективно: „Вместо сливи на дръжките виси нещо като зелен боб, от 2 до 4 см дълго, леко извито и кухо. То оставаше и боб да има вътре. Лесно се счупва с ръце, крехко, по-светло на цвят от листата. Като гледам - това е най-обикновена, нашенска слива, а отблизо вече, все едно съм на друг континент, или на друга планета – виждам нещо непознато. Тука има един градинар, на 90+, и той не е виждал такова нещо. Две сливи на 5 метра една от друга, майка и дъщеря. Едната е родила сливи, а другата - леко сплескани кухи шушулки.” Стига се до заключението, че сливите не са пръскани. Но в момента в района в София, в който живея, има масова поява на джанки с бобови шушулки. До сега не съм виждал някой да пръска тези дървета, а миналата година те си родиха нормален плод. Аз самият останах изненадан, когато минавайки по обичайния си маршрут из парка, видях едно дърво с необичайни за сезона жълти листа по него (снимка 1). Действително първо помислих че става дума за листа, но когато доближих, видях, че са шушулки (снимки 2 и 3). Това дърво до преди няколко дена си беше обикновена джанка, откъде се появиха тези шушулки? Помислих, че е възможно да е някакъв хибрид, на който не съм обърнал внимание. В парка има толкова много дървета, донесени откъде ли не. Но след някой и друг ден видях, че и други дървета са „окичени” по същия начин с шушулки. А миналата година по тях се жълтееха и червенееха истински джанки! Помислих си за ефект от Чернобил, но чак сега да се появи, не ми се вярваше. Все пак реших, че зелените джанки ще си пораснат и ще станат каквито трябва. Смятах шушулките за нещо допълнително израсло. Но пак след ден-два видях, че самите джанки се превръщат в шушулки! Всъщност всички ГМО промени идвали от вид гъба, патоген по растенията. Казва се Taphrina pruni. Овощарите по нашенско са го знаели това заболяване под наименованията мехурки, кривули, рошкови. Трябвало да се пръска с 1%-ен бордолезов разтвор. Става дума за растителен вирус, който като нападне растение, променя неговия вид. Интересно, че за разлика от джанките, които си имат еднаква форма, шушулките са най-разнообрази на вид. Аз ракия не правя, но от време на време си откъсвам по някоя джанка. Последните години бяха доста едри, което вече може да е и от Чернобил. Явно и яхния няма да може да се прави от чушките. Интересно дали някой политик няма да стовари случващото се на гърба на някоя партия?

Поредните лакърдии! Ний сме добрите, вие сте лошите. Е, разбрахме го вече. Дай нещо конкретно по темата. Къде, какво точно съм казал и кое не е било вярно? Може и да съм сбъркал нещо, дай да видим!

„Поставен” между многото въпроси на Цариградската конференция, не е равностойно на „причина за Цариградската конференция”, както се изразява почитателят на „дай боже, повече Априлски въстания”. Освен това на тази конференция не се е решило „България да стане свободна държава с демократична конституция”, както си измисля проф. Димитров. Предвиждало се е да се образуват вилаети на Османската империя с местно самоуправление. Търновски вилает и Софийски вилает е трябвало да се казват. Няма „България” в тях. Управителите на вилаетите и на съставляващите ги санджаци трябвало да се назначават от Високата порта. Едва членовете на кантоналните съвети и на съветите на селищата, принадлежащи към кантоните, се е предвиждало да се избират и в тях е можело да попадне някой българин. Но всичко е зависело от изборите. А как ще бъдат проведени те, може да се досетим, като имаме предвид, че турската армия си оставала по местата. По-внимателно трябва да се чете проекта за Органически правилник на тези вилаети (от този, който все пак реши да научи нещо по въпроса), защото в правилника изобщо не става дума за нещо свободно и независимо, освен даване на възможност на българите да участват заедно с турците в самоуправлението на ниските нива. Търновският вилает е специално очертан от Солсбъри така, че в него да преобладава турското население. Варненско, Лудогорието и Добруджа тогава са били заселени главно с турци (по-долу червеният цвят са турци, черният – татари, оранжевият - българи). Иначе и през 1876 г. „единодействието” на балканските народи е било на същото ниво, каквото е и днес. Тази теория дето я представяш, бледнее пред една друга: „Кой имаше полза от Априлското въстание?” Наистина то избухва без пряка причина, в периода след Кримската война когато българите живеят сравнително спокойно и добре, бързо се замогват, даже извоюват по мирен път и собствена Екзархия обхващаща цялата ни национална територия. Лудите глави, авантюристите като Г. Бенковски и революционната ни емиграция е използвана от някого за това начинание. Единствената балканска страна която има нужда от българско въстание е Сърбия. Разпалването на Източната криза с Херцеговското въстание дава на Сърбия повод с военна намеса да разшири територията си. Затова от Белград, чрез нашата революц. емиграция във Влашко и с помощта на Руските Славянски комитети, се провокира въстанието в България. То е съгласувано пряко със сръбския план за войната. Планирано е да избухне през м. май, а в Белград смятат да започнат войната на 1 юни, т.е. докато турците са заети с потушаването му, Сърбия по-лесно да окупира част от българските земи, я към Видин, я към Ниш, в съответствие с военната обстановка. Сърбия просто повтаря плана си от 1833 г., когато се намеси във въстанието на българите в Тимошко и анексира тази територия! Наивните авантюристи като Бенковски се хващат на въдицата, със щедрите обещания за моментална сръбска и руска намеса (дадени от панславистите които тогава все още не участват в руската външна политика), игнорирайки факта че в Петербург канцлера Горчаков и император Александър ІІ, всячески се стремят да избегнат нова война с Турция! След предварителното избухване и бързия разгром, „героите-организатори” бързо бягат във Влашко, а мирното население на Перущица и Батак, ….плати цената на бунта! Само поради щастливото стечение на обстоятелствата, че германският канцлер Бисмарк се стреми да вкара Русия във война с Турция поради собствени геополитически замисли (превантивна война с Франция), Априлското въстание изигра ролята на повод за засилването на руския натиск върху Портата, а до войната се стигна пак и единствено на последователната Бисмаркова политика. Иначе историята от Нишкото въстание (1841 г.) щеше да се повтори, с няколко лицемерни статии в защита на българите в европейските вестници и формални ноти до Портата за реформи, както впрочем и стана през 1903 г. когато съвсем други сили движеха голямата Европейска политика! … трябва разумна и трезва преоценка на Априлското въстание и значението му и да се отърсим от емоционалните оценки! http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Simeonov_APRIL_1876.pdf (коментарът е най-накрая). Аз с доста неща не съм съгласен, разбира се на първо място със заключението, че Априлското въстани е дало повод на Русия да започне войната, но подкрепям изцяло последното изречение.

Всеки може да си чества, каквото си иска и когато си иска. По въпроса, кога е започнало Априлското въстание също няма да се спирам. Но това "Отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва предсрочно на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г." просто не е вярно. Поне според възприетите в науката начини на изчисляване на датите. Не само професорът бърка! Не му е сефте. Все повече хора бъркат, затова съм направил и констатации, които може да не се харесват, но са вярни. И както виждам, продължават да се доказват. Като продължават тържествата, ще има ли възстановки и на кланетата или ще си останем само с пуцането на топчета и чифтета?

Кой умник реши, че 20 април по стар стил, е 1 май по нов?! Журналистите, гледам, папагалски са изкопирали последните „виждания” за честването на празника. http://bg.time.mk/c/a563315ced/138-godini-ot-aprilskoto-vastanie.html Май Божидар Димитров ги е подвел, като на 30 май е казал: „утре ще честваме годишнина на Априлското въстание”? http://www.blitz.bg/news/article/264885 Да, ама не. Съответствието „нов-стар стил” е друго: когато по Юлианския календар в България денят е бил 20 април 1876 г. по Григорианския календар в Англия той е бил 2 май. http://5ko.free.fr/bg/jul.php?y=1876 С всяка изминала година се убеждавам, че т. н. „гражданско общество” живее с все по-малко наука и просвета. А „просветителите”, успели да се доберат до пресата, микрофона и телекамерата, не си знаят мярката. „Дай боже повече такива „неуспешни ” въстания в бъдещето ни”, завършва Димитров. Да има отново „100 изгорени селища, 200 - разрушени, 300 - разграбени, зверски изклани 30 000 българи – мъже, жени и деца”. Така ли? Понеже сме най-много пострадалите от турското владичество, пък не сме могли да се освободим сами, да си избием комплексите с патриотарско изопачаване на историята. Професорът явно не знае, че Цариградската конференция е следствие преди всичко на Сръбско-турската война от 1876 г. Ако не е била тя, освобождението на България щеше да се отложи за известно време. Англичаните, които са инициатори за тази конференция, са били възмутени от зверствата на турците, но не са искали разпадането на Османската империя. И предварително са знаели, че конференцията ще се провали, защото Турция ще излезе с номера: „приемане на демократична конституция”. Априлското въстание е предизвикало съчувствие в чуждите народи, но никой не е дошъл в България на помощ на въстаниците. А в Сърбия е имало доброволци от цяла Европа. Даже българските войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и другите, не са дошли да помагат на българските въстаници, а са сформирали чети в помощ на сръбската армия. В нея е имало българо-руски батальони. http://bg.wikipedia.org/wiki/Български_доброволци_в_Сръбско-турската_война_от_1876 И тогава, като днес, е имало най-различни виждания за освобождението на България. Априлското въстание е един провал на българското революционно движение, показващ колко разединено е било то. Едни от българите се вдигнали на въстание; след като то е потушено в България преминава четата на Христо Ботев; докато се сформира тя, други българи начело с воеводите, заминават за Сърбия. Какво му е успешното на тези действия и какво общо имат те с Цариградската конференция?

Тази година имаше и магнолия Преди да цъфнат вишните, вниманието ми бе привлечено от едно дръвче ли, храст ли, такова цвете не си спомням да бях виждал по-рано. Първите ми снимки с него са от 25 март, последните са от 1 април. Цветове по дръвчето имаше и известно време след това. Преди в парка не бях виждал такова растение. Като се разрових из нета, реших, че това е магнолия. Тя растяла в Източна и Югоизточна Азия. В България се срещало само като парково дърво в по-топлите места. Някои я оглеждат в градините си. Бях решил да пусна снимките по-късно. Днес като минах, останах изненадан: дръвчето, което вече беше прецъфтяло, го няма! Дали някой не си го занесе в двора на къщата или го прибраха, за да го пазят някъде на по-сигурно място? И двете мартеници, които бях снимал, ги няма. Останали са само по-невзрачните. Догодина пак ще има мартеници и японски вишни, но дали ще има магнолии – не съм сигурен. Ще чакаме да дойде март-април.