К.ГЕРБОВ

Не си разбрал дискусията, както трябва. Прочети пак. Няма да почваме отначало и да повтаряме същото. Ако някой може да ти го обясни накратко, нека да го стори.

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.” Манифест на цар Фердинанд I Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.[2] Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Виж какво сега. Като ще отваряш теми, в които ще питаш нещо, за което трябва да ти отговаряме с „да” или „не”, напиши си всички въпроси на едно място. На първия ти въпрос на практика изобщо не трябваше да ти отговарят. Това „категорични доказателства” е относително понятие. Видя се, че едни казаха „не”, ама при други отговорът беше обратен. Гогов, аз оценявам от първия филм от поредицата най-вече анализа на омуртаговия надпис – доста труд е хвърлено за това. Все се каня да гледам и останалите филми, ама са много дълги и в момента предпочитам да довърша една тема, която съм захванал и да не се разсейвам. И аз усетих, че заглавието подсказва нещо като „лъжата за славянството”. Но това, че съм харесал нещо от даден автор, не означава, че харесвам всичко от него.

За тези, които ще влязат в темата и няма да разберат за какво се е водил спора, ще насоча към може би най-доброто изследване за изключителната липса на някакъв Тангра по българските земи на юг от Дунав.

Това е докладът за освобождаването на София.

Не е точно така. Виж доклада на главнокомандващия до императора: Т. н. Софийска част действително е командвана от Осман Нури паша, но той явно не е Осман паша от Плевен. В справочника, който ползвам, първият е споменат без подчертаване, т. е. няма статия за него. А за плевенския паша има статия „Осман (Гаази Осман Нури) паша”. Гаази е титла, дадена му при втората атака на Плевен.

The Graphic, 16. февруари 1878 г. Илюстрации в английската преса, от кореспондента на изданието.

Починал е Фил Евърли от дуета Евърли Брадърс (The Everly Brothers). Една от известните песни на дуета е „Довиждане, любов” (Bye Bye Love). Bye bye love Bye bye happiness Hello loneliness I think I'm-a gonna cry Bye bye love Bye bye sweet caress Hello emptiness I feel like I could die Bye bye my love goodbye There goes my baby with someone new She sure looks happy, I sure am blue She was my baby till he stepped in Goodbye to romance that might have been Във филма си „Ах, този джаз” (All that jazz) Боб Фос използва песента във финала, но със заглавието „Довиждане, живот” (Bye Bye Life). Bye bye life Bye bye happiness Hello loneliness I think I'm gonna die Bye bye love bye bye sweet caress Hello emptiness I feel like I could die Bye bye your life goodbye There goes my baby with someone new She sure looks happy I sure am blue He sure is blue

Ще ме извиняват от БГ радио, ама на мен българска класация, в която в топ 10 не фигурира името на Лили Иванова, ми се вижда повече от тенденциозна.

Честита Нова година! И както се казва в една песничка: Не падайте духом! Песните повдигат настроението!

В середине XIV века Добруджа почти полностью была заселена печенегами, узами, кыпчаками, татарами и анатолийскими сельджуками. Ни одна внешняя сила не в состоянии была контролировать этот край, где успешно развивалось зерновое хозяйство, имелись тучные пастбища и богатые портовые города. Византия и Болгария были слишком слабы, а Золотая Орда находилась далеко за Черным морем. К тому же в 1341 -1347 годах в столице Византии вновь вспыхнула ожесточенная борьба за власть. Не лучше была политическая обстановка в Болгарии. Плановый же захват византийских земель, находившихся в Европе, османы начали лишь в 1352-1353 годах. В этих благоприятных условиях в Добрудже было создано фактически независимое Гагаузское государство (1346-1417 гг.). Оно называлось «Огузская держава», «Добруджанското деспотство» (в болгарских источниках), «Узиеалет» (узи-узы - огузы, которые в первой половине XI в. через Волгу, Дон, Днепр, Днестр откочевали на Балканы; eyalet - арабск,- страна, край, губерния). Первой столицей Гагаузского государства был Балчик (Карвун, Карбон), а затем - Варна. http://istoriagagauz.com/category/kniga-ocherki-istorii-gagauzov-2/12-gagauzskoe-gosudarstvo-dobrudzha/

Единствено ще спечелят съставителите на пътеводители. Ако става дума за смяна на градове и улици, печелят и тези, които правят табелите. Иначе, ако отидете в някое село и питате за някое преименувано място наоколо, нищо чудно първоначално да ви кажат, че не са чували за него. През 60-те години в Асенова махала в Търново, казваха Хисаря и Къз хисар, вместо Царевец и Момина крепост. Има такива поетични произведения, които преплитат старите и нови наименования като това „Момата на Къз-хисар”. В него се споменава Търново и Къз хисар, а не Момина крепост. http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=898&elementID=274670889&sectionID=5 Вазов като е печатал произведението си, е използвал тогавашното име. Днес, ако не знаеш какво е Къз хисар и искаш да разбереш, например от Уикипедия, ще си останеш на сухо. Там се споменават Трапезица, Царевец и Момина крепост. Не върви пък, да се поправи името в стихотворението. Примерите за нерационалността от смяната на добили популярност имена са много.

Не разбирам за какво се пее, но действа релаксиращо. Beautiful Chinese Music【31】Traditional【The Red Plum Blossoms

На практика се виждат едновременно текстове от три скъсани страници. На едно място се чете: "И памят светаго и бла[женого Григор]ия Паламы.” За Григорий Палама виж тук http://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Палама Чете се също: „Свети Павел Александрийски”. Но трите думи са по една на всеки лист. Такъв светец явно няма. Има астролог Павел Александрийски.

Колебаех се дали да направя статия за събора в Копривщица през 1981 г. Гледах снимки в интернет от събора през 2010 г. Разбира се, че дигиталната техника, с която са правени, определя по-доброто им качество. Попаднах обаче на едно съобщение, че се събира фонд от автентични свидетелства за десетте провеждани досега събори в Копривщица от годините 1965, 1971, 1976, 1981, 1986, 1991, 1995, 2000, 2005 и 2010. Та си казах, че това, което го имам и съм го заснел лично, може би също ще намери място в този фонд. Най-малкото посетителите на форума поне ще имат възможност да видят една автентична фолклорна проява от 1981 г. Те българските танци и носии са едни и същи може би от век-два насам. Но показаното тук е заснето конкретно на събора от 1981 г. Тогава за съборите в Копривщица знаех това, което е записано в българската енциклопедия: „Националният събор на народното творчество в Копривщица се устройва от 1965 г. на 5 години. Главни организатори са Комитетът за култура, Центърът за художествена самодейност, ЦК на ДКМС и др. В събора участват индивидуални изпълнители (певци, свирачи, танцьори, разказвачи), фолклорни групи и колективи за автентичен фолклор (певчески, инструментални и танцови групи, групи за изпълнение на народни обичаи и др.). Специално жури осъществява предварителен подбор на участниците от различните окръзи на събори, празници и др. Основно изискване към репертоара е да не е изпълняван по радиото и телевизията и да не е записван на грамофонни плочи. Освен разнообразните музикално-фолклорни прояви по време на събора се организира показ на носии и накити. Представят се и образци от детското народно творчество. Отличилите се изпълнители се награждават със златни, сребърни и бронзови медали. Националният събор разкрива стиловото и жанровото богатство на съвременното народно творчество, очертава приемствеността във фолклорната традиция и новите й черти, стимулира изследователската и събирателската дейност, популяризира млади изпълнители. Музеят утвърждава художествената самодейност като основна форма за развиване на фолклорните традиции в съвременността.” Любопитно е, че петгодишната цикличност на провеждане на съборите в Копривщица е нарушена през 1995 г. Тогава е създадена някаква фондация, която май не развива вече дейност. В интернет има сведения за съборите, проведени през 2005 и 2010 г. Сочи се, че са участвали 18 000 човека, на седем естради. На първите събори участниците били 4000. Вече се плащало вход и отделно за правото да снимаш. През 1981 г. пари се даваха само за бира и кебапчета, и както ще видите на една снимка с маси, хората не налитаха чак толкова на яденето и пиенето. Естради нямаше, мястото на провеждане на мероприятието си беше поляната в местността Войводинец. Някои си тропаха и свиреха долу в града. Понеже съм филателист, едно от планираните от мен мероприятия беше да си взема от пощата в Копривщица съответния илюстрован плик и да го подпечатам със специалния пощенски печат, посветен на събора. Такива пликове и печати са издавани за всички събори, така че ентусиастите от фонда е хубаво да ги опишат и тях. Както се вижда от плика, аз бях в Копривщица на 7 август 1981 г. (съборът се е провел на 7, 8 и 9 август) За съжаление не през целия ден имаше слънце. Затова снимките в града са по-хубави, тъй като тогава слънцето пробиваше през облаците. Зърнестата структура на снимките, особено на тези правени без слънце, идва от лентата. Тя е съветска СВЕМА. При една от командировките в Москва си бях купил две филмчета, та трябваше да ги използвам и явно редът им е дошъл тогава, когато съм бил в Копривщица. Иначе ОРВОКОЛОР на ГДР бяха по-качествени.

Тази карта е поместена към статията на Рашо Рашев „Единство и различия в ямния (български) погребален обряд на салтово-маяцката култура”, публикувана в сборника „Българи и хазари през ранното средновековие”, издаден през 2003 г. В статията се казва, че южния (степен) ямен погребален обряд от салтово-маяцката култура имал българска етническа принадлежност. Зоната на картата, където са посочени тези погребения обаче, е изцяло на запад от река Дон. Т. е. ако това са българи, те са тези, които са преминали реката, изтласкани от хазарите. Не случайно салтово-маяцката култура се датира след VIII век. Интересно е, че зоната очертана с находки от вида могилни гробове, е именно тази за която аз мисля, че е т. н. Велика България. Може би това е бил погребалният обичай на българите преди да дойдат хазарите и преди част от тях да се преселят на Долния Дунав. Колкото до керамиката, която определя културата – все пак тя се появява в един момент, когато са се появили грънчарите.

Българска национална история Том 2: Древните българи - старата Велика България. Автор: Р. Рашев, Г. Атанасов, Ж. Войников, Г. Владимиров, Н. Хрисимов. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха /на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том I на "Българска национална история"/, а преди всичко на древните българи. http://www.mobilis.bg/mobilis/balgarska-nacionalna-istorija-tom-2-drevnite-balgari-starata-velika-balgarija.html Исках да прегледам тази книга, но и в двете книжарници, в които влязох беше опакована в целофан. Авторите очевидно под древните българи разбират притежателите на съкровищата от Малая Перешчепина и Вознесенка. Доколкото си спомням тази поредица се издава от алтернативния БАН.

Недей да си съчиняваш! Не съм писал, че всички са били против Левски. Особено след Освобождението се оказва, че комитетите, създадени от него били стотици, а членовете им хиляди. Нещо такова стана и с партизаните след Девети септември. Аз само посочвам факти, които кой знае защо са убягнали от вниманието на писалите за Левски: Иван Унджиев, Мерсия Макдермот, Николай Генчев и пр. Не съм виновен аз, че тези факти не са видени, прикривани са или тенденциозно са изтълкувани. Като се съберат повече факти, се вижда и тенденцията и тогава няма как на бялото да се казва черно. Понеже тези невидени или повратно изтълкувани факти са нелицеприятни, излиза, че съм черногледец. Аз обаче гледам на историята като на документално описание на събитията. Едва като получа по-достоверна представа, тогава евентуално давам своята оценка. За съжаление историята за Левски е политически обагрена и спорът преминава не само в достоверността на фактите, но им се дава и морална оценка. А тя е пристрастна, разбира се. Колкото до въпросите, на които не съм отговорил. Аз не съм имал цел да отговарям. Пуснал съм доста неща за Левски и използвах случая да добавя някои нови моменти. Така ще направя и сега. Сега се занимавам с други теми и връщането към това, което съм писал преди време ми тежи. Позабравил съм някои работи, а припомнянето ме отвлича от сегашните ми занимания. Ако ти имаш някакво свое мнение, напиши си го. Нямам никакво намерение да споря с тебе, особено като прочетох за „еспертизата на Еврев” на писмото, което уж бил писал Марин поп Луканов. Моето мнение го изразих и то се е формирало на основа на самото съдържание на писмото. Тук съм дал и своята „експертиза”: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15039&p=267590 Моето мнение за Левски съм го казвал в темите. Левски е създал БРЦК и това е било вътрешната организация. Работил е в началото успешно, но се е провалил, защото целта му е била да събере пари, а това в България не е можело да стане. Парите е събирал с благородната цел да закупи оръжие. Тъй като обаче това не става, някои от членовете на комитета остават разочаровани, а в един момент настъпва безиизходица, която води до Арабаконашкия обир. На събранието в Букурещ Левски е трябвало да си направи заключението, че не е възприеман положително от всички. И да си остане за известно време във Влашко. Не случайно, когато започват търканията с Общи, от Букурещ го призовават да се върне там. Иван Фурнаджиев най-точно е описал основните моменти от дейността на организацията на Левски по време на своя разпит пред турския съд. Напоследък виждам, че и други историци са почнали да гледат критично на революционната ни история. http://www.fakel.bg/index.php?t=2415

Не изкарвам Димитър Общи велик, обяснявам, че отношението на Левски към него не е било коректно. Аз освен в писмата на Левски не съм срещал някакво друго сведение за „лудорийките” на Общи. За това пък ето какво пишат другите за него: Данаил Попов до Любен Каравелов: „За Д. Общий всички ми казват, че е заслужил и че заслужава гдето и да отиде, а той [Левски] пак стои, че го и укорява.” Анастас поп Хинов до Васил Левски: „Ако да беше жив А[нгел Кънчев], то всичко щеше да излезе наяве. Но занапред пак няма да оставим така [работата] с Д[имитра Общи]. Кривото трябва да го поправим. Аз с него ще отида в Бу[курещ] при К. В. [Каравелов] и ще му разправим всичко. Укоряваш Д[имитра], но нямаш ни едно право. Той ти принесе пари, а не ти нему.” Тодор Пеев до Васил Левски: „Не можем да укорим Общият брат, защото само чрез тоя способ той е сполучил да разпали народа доволно.” Има и едно писмо на Д. Общи до Левски, което е резюмирано от Д. Страшимиров така: „Какво приказвали четирима души за Д. Общи. Последният пита: тези лоши слухове по негов адрес не са ли измислица от Ц. комитет в Ловеч.” Излиза, че „лудорийките” са слухове, пускани от самият Левски! Че Марин поп Луканов не е искал повече да се ангажира с комитета, се вижда от писмото на Левски до Каравелов от 16 септември 1872 г. В него след убийството на слугата в Ловеч, Левски пише: „Завчера като имаше една топурдия в един град, в който бях и аз, придирвания, бастисвания ненадейно по къщя, и аз дето бях в къщата, днес излязох из къщи, на другият ден я бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При таковато нещо в тоя град изплашват се всички. От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава придирванията на турците, уж че били търсили у тях и пр., та нямало място де да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в заходът!” Левски крие, че претърсванията са станали по повод на убийството на слугата на Денчо, извършено от него. Но се вижда, че Грую, т. е Марин поп Луканов, писал на Левски да не идва повече в Ловеч и бил готов да изхвърли в клозета архивата му. И сигурно е щял да хвърли книжата. Добре, че е бил поп Кръстю да ги прибере. Той на 7 октомври пише на Левски: „всичките са се изплашили от една топурдия, а по нататък не зная какво ще бъде. Всичко на мене се е облегнало, пък аз без да знам всичко и без да мога всичко, нищо не мога да сторя.” Левски се е объркал и е решил, че това писмо е писано от председателя Марин поп Луканов, но не е така. Няма как Марин толкова бързо да е надделял страха си и след като казал на Левски да не идва, само месец по-късно да го кани и то не за да му даде архива, а да види какво ще работят по-нататък. Няма и как председателят на комитета в Ловеч, който уж написал писмото, да се оправдае, че не е знаел какво да прави с получените вестници. Писмото е писано от единствения куражлия по това време в Ловеч – поп Кръстю. Останалите „сичките”, в това число най-вече Пъшков и Поплуканов, са се изплашили. На практика тези двамата смело са твърдели на разпитите, че не са членове на комитета. Те самите вече не са се считали за такива. Неразбориите в комитета на Левски са видени от дейците в Букурещ и от там го извикват. Ама не както Левски разправя, да се разберат за въстанието. Искали са да върне пълномощното. Сам на разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа”. Мисля, че не е бил викан от Каравелов, защото той отрича. Викан е от другите членове на ЦК. Левски нали е бил много хитър, успял или се опитал поне, да заблуди хората от Пазарджик, като ги накара да съдействат за реабилитацията му. Плиткоумно е скроил цялата работа. Писмото му до комитета в Пазарджик от 28 ноември 1872 г. е много показателно, за това, че всъщност Апостолът е изнудвал лековерните българи. Пише: „Следователно, ако имате доверие в мен, че аз ще говоря същото, което виждам в народът и че ще гледам да правя работи, както се изискват за най-добре, защото в много работи нашите учени ми се не харесват; то вие ще направите едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централният комитет, че всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България за освобождението ни от турчинът, има пълна свобода от нас: да говори и прави всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност. Такова също упълномощие да направят ще поканите Пловдив с околността му окръжният център (Ески Заара), под дето спада Чирпан, Еня Заара и Казанлък със своите околности и окръжният център (Сливен), под дето спада и Котел със своите околности, ако тия окръжний центра така също имат доверието си в мен. Да се върши работа така трябва, с което правите да тежи гласът ми.” „Да се върши работа така трябва” сам се е похвалил Левски, също както в „ако спечеля, печеля за цял народ”. Или в „Аз, Васил Левски, от българска майка юнак аз роден.. пушка извадих и сабя, страхопъзли турци веднага се пръснаха от самичък аз щом ме видяха”. И какво високомерие: в много работи нашите учени ми се не харесват! Разбира се, когато се приема, че Левски е бил безгрешен (той самият се е считал за такъв), съвсем естествено е гафовете да се приписват на неговите помощници.

Сега варненци да дадат личен пример с фамилните си имена. Папазов да стане Попов, Караколев – Черноколев, Куюмджиев – Златаров, Бакърджиев - Медникаров. За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев? Тогава наистина ще има ново "българско възраждане".

Още малко жокери. На тази таблица се вижда, че в най-дясната колона в долния край, вляво във клетките започва по посока на часовниковата стрелка да се изписва азбуката. В същата колона са А, Б, В. След това се преминава на първата колона където са Г, Д, Е и т. н. Последната буква е малък юс Ѧ, който е точно над А в най-дясната колона. В дясно на всяка клетка са изписани датите, когато може да се случи Пасха. С червени букви са тези от месец март, с черни – от месец април. На А съответства КВ, което е 22, т. е. 22 март. На И съответства ЛА, което е 31 март. Преминава се на черно А, което е 1 април и т. н. Последната дата, съответстваща на малък юс е КЕ, т. е. 25 април. Въпросът е как се определя ключовата буква ли е, цифра ли е, която стои от ляво в клетките. Руското описание гласи: В этой таблице большие красные буквы в ячейках слева – ключ границ, а большие буквы в ячейках справа – даты християнской Пасхи (красные – даты марта, черные – даты апреля). А мелкие красные буквы вверху ячеек – день седмицы, на который выпадает «фаска жидом». Например, в ячейке с ключом 1 (а) – Пасха – 22 марта, а «фаска» – Великая суббота (написано словами). В ячейке с ключом 35 (юс малый) – Пасха – 25 апреля, а «фаска» – в Неделю Цветоносную (написано словами). (фаска май е лунна фаза) От пръв поглед не става. Трябва човек да отдели време и да се запознае основно с принципите, изложени в книгата, за която дадох линк. Иначе кратко описание на „ръката на Дамаскин” е дадено тук http://alebedev.narod.ru/lib/lib07.html Понеже мен не ме интересува, а имам друго занимание в момента, не мога да кажа за каква става дума.

В тази книга се дава обяснение за ръчното изчисляване на датите на пасхалните празници. http://relig-library.pstu.ru/catalog/1537/book-1537.djvu

Ирландският актьор Питър О`Тул почина на 81 години. Повечето от неговите филми са добре познати у нас. Не си спомням за „Лорънс Арабски”, но по нашите кина даваха „Томас Бекет”, „Лъвът през зимата”, „Последният император”. „Калигула” май го гледах вече на видео. Разбира се най-популярен беше „Войната на Мърфи”. Първо давам клип, тия които са гледали филма, но са го позабравили, да си спомнят за какво става дума. А този линк е за целия филм с дублаж на руски. Копията които са пуснати явно неофициално из интернет, не са много качествени. http://tfilm.tv/24585-voyna-merfi.html

Това е някаква таблица, ключ за изчисляване на Великден-Пасха. Има я в най-различни варианти. От прима виста не можах да разбера какви точно процедури се правят. Тук се дават пояснения: http://pashalia.myqip.ru/?1-3-0-00000030-000-15-0 http://gogasy.livejournal.com/3257.html http://txt.drevle.com/mirrors/drevlepravoslavie-2012.05.19/data/t01700000036.html съобщението от 2010.12.30 16:18:42, таблица 3.

Според последната воля на починалата, тялото й е погребано в „Къщата на цветята” - мавзолея на Тито на територията на Историческия музей на Югославия - под звуците на италианската народна мелодия „Bella Ciao”. http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_10_26/Vdovicata-na-Tito-beshe-pogrebana-s-voenni-pochesti-7433/ Песента е на италианските партизани. http://vbox7.com/play:d8243a1e Била е любима и на югославските партизани. Пеяха я в един от филмите за сръбската съпротива: „Мостът на кота 612”. http://www.vbox7.com/play:0445182b