Ръководителят на Канцеларията за граждански дела към главнокомандващия на действащата на Балканите руска армия княз Владимир Черкаски починал неочаквано в Сан Стефано на 19 февруари 1878 г.1 Делото по изграждането на гражданската организация в новоосвободена България временно било поето от заместника на Черкаски в канцеларията - генерал Дмитрий Гаврилович Анучин.2
Генерал Дмитрий Анучин
На 19 февруари 1878 г., пак в Сан Стефано, е подписан прелиминарния (предварителен) договор между Русия и Турция. В неговия чл. 6 е отбелязано: „България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция.” А в чл. 7 е добавено: „Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар.” Границите на Българското княжество, посочени в чл. 7 с приложена към него карта, са определени с оглед включване на териториите от Балканския полуостров, където мнозинството от населението е българско.
За руски императорски комисар още през февруари 1878 г. е готвен княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Участник във военните кампании на Русия, водени през 1848–1856 г., в 1869 г. той е бил произведен в чин генерал-адютант и е назначен за киевски, подолски и волински генерал-губернатор. В началото на 1877 г., по време на мобилизацията на руската армия за участие в освободителната Руско-турска война, временно е командир на Киевския военен окръг, а през септември 1877 г. пристига на театъра на бойните действия в България, където е назначен за командир на 13-и армейски корпус в състава на Източния отряд (т. н. Русенски отряд). На 16 април 1878 г. със заповед на Александър II е произведен в чин генерал от кавалерията и официално е назначен за императорски руски комисар в България.
Княз Александър Дондуков-Корсаков
На 8 май 1878 г. в Сан Стефано княз Дондуков-Корсаков встъпил в длъжността си. В общата инструкция на държавния канцлер на Русия от 10 април 1878 г., от която е бил длъжен да се ръководи императорския комисар при осъществяването на своята дейност в България, се подчертава, че Временното управление трябва да подготви българския народ за самостоятелен политически живот и да създаде добра държавна организация, така че когато русите напуснат страната, българите да могат да се противопоставят на всякакви враждебни посегателства.
Допълнителната инструкция до Дондуков-Корсаков от 15 април 1878 г. се покрива в по-голямата си част с изготвения от княз Вл. Черкаски „Проект на учрежденията в управлението на Българското княжество”, който бил представен на главнокомандващия в Сан Стефано лично от автора. Това станало на 18 февруари 1878 г. само няколко часа преди смъртта на ръководителя на Канцеларията за граждански дела. Сходството на включеното в инструкцията, с проекта на княз Черкаски, означава, че вижданията и предложенията на последния, относно уредбата на бъдещото гражданско управление в България, са били одобрени и използвани при даване на конкретните наставления на княз Дондуков-Корсаков. В инструкцията до него е споменато, че той ще бъде „само продължител на административната система”, чието въвеждане вече е получило своето начало при предшественика му княз Черкаски.
Съветът на управлението на императорския руски комисар в България
Ръководен от двете инструкции княз Донсуков-Корсаков създал Съвет на управлението на императорския комисар, наричан още Централно управление на императорския комисар. За членове на съвета, които били и управители на отделите, били назначени: генерал-майор Михаил А. Домонтович – управител на канцеларията за общи дела и дипломация, генерал-майор Василий Г. Золотарьов – управител на военния отдел, генерал-майор Пьотър А. Гресер – управител на отдела на вътрешните дела, д. ст. с. Сергей Ив. Лукиянов – управител на съдебния отдел, д. ст. с. Константин А. Бух – управител на финансовия отдел, проф. Марин Дринов – управител на отдела на народното просвещение и духовните дела, д. ст. с. Александър Тухолка – началник на централното управление на митническата част.3Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.
Седалището на Съвета на управлението на императорския комисар първоначално било установено в Пловдив, където княз Дондуков-Корсаков пристигнал на 20 май 1878 г.
Сградата в Пловдив, където през 1878 г. се е помещавал Съветът на управлението на императорския руски комисар
Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. наложили известни корекции в задачите на Съвета. Берлинският договор чувствително намалил територията на освободените земи от фиксираните в Санстефанския договор. Южна България била обособена като административна област, наречена Източна Румелия и останала под пряката политическа власт на султана. Престоят на руските войски и администратори бил съкратен на девет месеца, което намалявало времето за пълноценна дейност за окончателно и пълно устройство на Българското княжество.
На 24 юли 1878 г. руското външно министерство изпратило трета инструкция до княз Ал. Дондуков-Корсаков, в която били актуализирани задачите на Съвета на управлението с вземане под внимание на решенията на Великите сили в Берлин. Налагало се седалището на Временното руско управление да се премести в София, тъй като Пловдив ставал център на Източна Румелия. Предвид съкратения срок за действие някои от задачите отпаднали, други – като създаването на земска войска и полиция, трябвало да се осъществят ускорено. Императорският комисар получил правото еднолично да ръководи работите по окончателното изграждане на българската администрация и особено на важните централни ведомства и учреждения. Представителите на останалите Велики сили не можели да се намесват директно в неговата дейност.
В чл. 7 на Санстефанския мирен договор е записано: „Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар устав на бъдещото управление.” В Берлинския мирен договор формулировката в чл. 4 не е съществено променена: „Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.” За да се спести обаче време, което вече било и съкратено, и поради неподготвеността на българите за такова начинание, княз Дондуков-Корсаков решил руски специалисти да приготвят предварително проекта за устава (конституцията) и го предоставят за приемане на делегатите на Учредителното събрание в Търново. То открило своята работа на 10 февруари 1879 г. На 14 март пред висшия народен форум проф. Марин Дринов прочел записка, представяща накратко дейността на Временното руско управление в България.
Оригинален документ - свидетелство, издадено от канцеларията на императорския руски комисар в България на 27 април 1879 г. с подписа на генерал адютант княз Дондуков-Корсаков и печата на институцията (Държавен архив Ловеч)
И тук, както в статията „Княз Владимир Черкаски – строител на Нова България”, ще представя няколко документа. Първите три са инструкциите, които са изготвени за княз Дондуков-Корсаков от Министерството на вътрешните дела на Русия (първите две най-вероятно са получени на ръка). Четвъртият документ е записката на Марин Дринов, четена пред Учредителното събрание. Тъй като езикът в нея е архаичен, съм направил редакция на някои думи и изрази, за да бъде по-разбираемо съдържанието.
При преводите съм използвал наименованията „Отдел на вътрешните дела” при Временното руско управление и „Министерство на външните дела” на Русия. Днес вместо русизма „дела” на български е по-правилно да се казва „работи”. Но веднага след Освобождението думата „дела” се използва официално и от българската администрация. В указ № 1 на княз Александър I за обявяване състава на първото правителство на Българското княжество съответните ведомства са отбелязани така: министър на вътрешните дела и министър на външните дела. Също езиково реципрочно на днешното Министерство на просветата, е тогавашното Министерство на просвещението. Обща инструкция на държавния канцлер на Русия до императорския комисар в България княз Дондуков-Корсаков от 10 април 1878 г., № 30
На основание на прелиминарния (предварителния) мирен договор, сключен между Русия и Турция в Сан Стефано на 19 февруари/3 март тази година, господарят император благоволи да ви удостои със званието руски императорски комисар в България.
По силата на чл. 6 от споменатия договор България трябва да образува самоуправляващо се княжество с християнско правителство и земска войска в граници, които предстои да бъдат точно установени. По чл. 7, преди избирането на княза, събрание на именити хора от България под наблюдението на руския императорски комисар и в присъствието на отоманския комисар трябва да изработи органически устав на бъдещото управление на страната по примера, по който това беше направено през 1830 г. за крайдунавските княжества.
Призовани с високото доверие на монарха да подготвите и осъществите посоченото преобразяване на България, Ваше сиятелство сте длъжни преди всичко да имате предвид, че пребиваването на руската власт в тази страна може да бъде само краткосрочно и без каквато и да е мисъл за въдворяване в нея на руско влияние, всичките ваши грижи трябва да бъдат изцяло посветени на пробуждането на елементите на собствен български живот и на възможно най-бързото укрепване на нейната самостоятелност, така че когато напуснем страната, нейната организация да може сама да противостои на всякакви враждебни посегателства.
Общите принципи на правителството на Негово величество, които трябва да ръководят и Вас – не се променят.
Задачата на Русия, както вече бе упоменато в прокламацията към българите при навлизането на нашата армия в тяхната земя, не е да се разрушава, а да се създава, не е да се пораждат вражди в населението, а да се сближават и помиряват всички негови елементи, като покровителството на закона се разпростира еднакво върху всички, еднакво от всички се изисква подчинение на реда и еднакво на всички се осигурява благото на личната, религиозната и имуществена неприкосновеност, без разлика на националностите. На Вас ви предстои в почвата, осеяна и пропита с жертвите на мюсюлманския фанатизъм, произвола и вековното потискане, да посеете семената на новата гражданственост, основана на духа на християнското учение на любов към ближния и уважение към човешките права.
При практическото прилагане на тези принципи Ваше сиятелство ще бъдете само продължител на административната система, чието въвеждане вече получи своето начало при вашия предшественик по гражданското управление на България, княз Черкаски. Тя се основава на възможно най-пълното развитие на самоуправлението в общините и окръзите, чрез посредничеството на избираемите членове на съветите с безпристрастното участие в тях както на християнският, така и на нехристиянският елементи. С нея преди всичко могат и трябва да се осигурят местните потребности на населението, правилността на разпределението на лежащите върху него задължения и безпристрастността на съда в първите му инстанции.
Развивайки местното самоуправление, където то още не е установено, на Вас предстои след това да се погрижите за създаването и на следващите, по-общи административни органи, с които новата власт трябва изцяло да замени властта на бившето турско правителство. Създаването на тези органи в цялата им пълнота трябва да принадлежи на бъдещето учредително събрание на именити хора от страната. При сегашната им временна организация следва да се има главно предвид те да бъдат възможно най-опростени и необременяващи, от гледна точка на средствата, които притежава населението. Независимо от губернското или санджаковото управление, чийто характер вече е определен в завзетите от нас райони на България, на Ваше сиятелство се предоставя да създадете при вас общ за цялата страна съвет с отдели, съответстващи на различните отрасли на управлението, като например: за вътрешните дела, за духовните, за финансовите, за създаването на земска войска, съдебен, на пътните съобщения, пощите и телеграфите, на народното образование, и канцелария за общите дела и дипломатически връзки. Подробностите по организацията на този съвет и начина на неговата дейност се определят със специална инструкция. На Ваше сиятелство специално се обръща внимание върху условието, длъжностите както в управлението на губерниите, така и в отделенията на общия съвет само на първо време да се заемат от руски чиновници; след намиране и подготвяне на съответни лица от българите, веднага да се предават в техни ръце.
От Ваше сиятелство се изисква да вложите много енергия и за неотложното създаване на земска българска войска. Определянето на общата й численост подлежи все още на съгласуване между руското и отоманското правителство, но по силата на чл. 8 на договора, на Ваше сиятелство при всички случаи лежи задължението да създадете тази войска в размер, който да бъде достатъчен за охрана на реда, безопасността и спокойствието на страната. Правителството ще Ви предаде насоки по този предмет в специална инструкция, в която за основа при образуването на земската българска войска е приета системата на общата необременяваща населението лична военна повинност.
Желателно е развоят да даде по-бързо осезателни практически резултати и да осигури на България поддържане със собствени средства както на граничен военен кордон и гарнизони в някои пунктове, така и на резервни кадри, които да бъдат свиквани в случай на опасност. Това би защитило сигурно страната от всякакви неприятни покушения по времето, когато нашите войски ще я напуснат. След създаване на организацията на временното управление на страната и свикване на населението за изпълнение на военната повинност, Ваше сиятелство ще се възползва от дейността на администрацията и общия Съвет на управлението за изпълнение на следните работи, произтичащи от условията на договора:
1. По определянето на системата и реда при изборите за събранието на именитите хора в България, което трябва под Ваше наблюдение да разработи устава на бъдещото управление на княжеството. Вижданията по този предмет на покойния княз Черкаски се дават в инструкцията. Във всеки случай Ваше сиятелство, не изпускайте предвид условието в договора (чл. 7), в местностите, където българското население е смесено с турци, гърци, власи или други, при избора или изработването на органическия устав да бъде обърнато длъжното внимание на нуждите на тези народности.
2. По определяне на средната доходност за цялата територия, която трябва да влезе в състава на княжеството, за определяне впоследствие след споразумение между Русия, Отоманското правителство и останалите кабинети на размера на ежегодния данък, който България ще плаща на Отоманския двор (Cons. Suseraine, чл. 9)
3. По определяне на условията на споразумението между Високата порта, правителството на България и управлението на Русенско-варненската ж. п. линия относно преминаването към България на тежестите и задълженията на Отоманското правителство по отношение на този път; също и по подготвянето на такива условия за споразумение по отношение на другите железни пътища, прокарани в границите на цялата територия на Българското княжество (същия член).
4. По съставянето в течение на близките три месеца чрез споразумение на Високата порта с управлението на България на специален устав, определящ правата на Портата да използва определени пътища за придвижване на своите войски (изключително редовни), военни припаси и провизии в областите, намиращи се извън границите на княжеството и обратно (чл. 10).
5. По съставянето в същия срок и по същия начин на устав, осигуряващ правата на Високата порта да превозва през княжеството своя поща и да поддържа телеграфна линия (същия член).
6. По създаването под наблюдението на руски комисари на турско-български комисии, които заседавайки в главните центрове на населението, са длъжни в продължение на две години да постановят окончателни решения по всички въпроси относно признаването на правата на собственост върху недвижимите имоти, в които има замесени интереси на мюсюлмани и лица от другите изповедания, и в същия срок да завършат всички дела, отнасящи се до начините на отчуждаване, експлоатация и използване в полза на Високата порта на имотите, принадлежащи на правителството и духовните учреждения (чл. 11).
При решаването на тези въпроси на комисиите трябва да бъде посочено, че по силата на договора земевладелците с мюсюлманско или друго вероизповедание, които желаят да изберат место за живеене извън княжеството, могат да запазят в неговите граници недвижимата си собственост при условие, че я отдадат под аренда или възложат управлението й на други лица; и че след изтичане на двегодишния срок всички имоти, върху които няма предявени искания, трябва да бъдат продадени на публичен търг и получената от него сума следва да бъде употребена за издръжка на вдовиците и сираците, както на мохамедани, така и на християни, жертви на последните събития (същия член).
7. По събарянето за сметка на местното правителство на предишните турски крепости в границите на княжеството (чл. 8). При определянето на реда и начините за изпълнение на тази работа, Ваше сиятелство ще имате предвид, че преди всичко на събаряне подлежат крепостите на Дунав, на който с оглед на осигуряването на свобода на корабоплаването, за напред не трябва да има никакви укрепления (ст. 12).
По същите причини в дунавските води, принадлежащи на Румънското, Сръбското и Българското княжества, не трябва да се държат и военни кораби, освен обикновените станционни и леки кораби, предназначени за нуждите на речната полиция и митническото управление (чл. 12). Не пропускайте Ваше сиятелство да обърнете нужното внимание на последното обстоятелство, имайки предвид важността на митническите ресурси за България при изпълнение на възлаганите й материални задължения.
До сключването на окончателния мир и въобще до времето, докато в България ще пребивава главнокомандващият Действащата армия, Ваше сиятелство ще му бъдете подчинени на основанията, които се посочват в нашите закони за генерал-губернаторите на областите, завладени от неприятеля. Вие ще командвате войските, които главнокомандващият ще счете за необходимо да приведе под Вашето ръководство, ще изпълнявате всички негови искания както по отношение на поддържането на реда в страната, така и в насочване на нейните средства за осигуряване на нуждите на армията, и действайки самостоятелно по гражданското управление и преобразуването на страната в границите на гореспоменатите указания, чрез главнокомандващия ще представяте на императорското правителство ежемесечен отчет за Вашата дейност и чрез него ще се обръщате, когато е необходимо, към императорското посолство в Константинопол.
След отпътуването на Действащата армия от България и оставане в нея на военен корпус за временна окупация, Вашите права и отношения ще бъдат определени със специална Височайша заповед.
В заключение императорското правителство изразява увереност, че пристъпвайки към изпълнение на горепосочените задължения, Ваше сиятелство ще осъзнае напълно тежката отговорност, която Русия поема пред българския народ за организиране на неговата самостоятелност. Императорското правителство е готово да раздели тази отговорност с представителите на другите велики държави, но докато последва споразумение по този предмет, на Ваше сиятелство предстои да действа, опирайки се единствено на Вашата инициатива и да оправдае високото доверие на Негово величество с точно и ревностно изпълнение на поставената Ви обща цел.4 Допълнителна инструкция на Министерството на външните дела на Русия до княз Дондуков-Корсаков от 15 април 1878 г., № 32
В допълнение към съобщените вече на Ваше сиятелство в писмото на държавния канцлер от 10 април т. г. № 30 общи положения относно предстоящата Ваша дейност в званието императорски комисар в България Министерството на външните дела се счита длъжно да Ви предаде също и следните по-подробни указания, които задължително трябва да служат за развитие на гореспоменатите общи положения. Съвет на управлението
За ръководенето на текущата работа и за разработването на различните проекти и постановления, както Ви е вече известно, при комисаря трябва да бъде образуван Съвет на управлението. Този съвет ще се съставлява от следните седем отдела: 1) на вътрешните дела; 2) финансов и за контрол; 3) съдебен; 4) духовен и учебен; 5) военен; 6) пощи, телеграфи, пътни съобщения и обществени работи и 7) канцелария за общи дела и за дипломатически връзки, при която ще има и специално статистическо бюро.
Всеки от горе назованите отдели ще се ръководи от един от членовете на Съвета, които ще носят названието управители на отдели и ще се назначават и уволняват по усмотрение на комисаря. Освен това, за членове на Съвета ще се считат, според заеманите от тях места, екзархът и всички български епархиални архиереи, които ще се повикват да присъстват в Съвета по ред, определен от императорския комисар в споразумение с екзархата. По покана на комисаря или по решение на Съвета, в общите заседания на Съвета ще се допускат за съвещание и други лица, можещи да дадат полезни мнения по подлежащите на обсъждане дела. Съветът на управлението се председателства от императорския комисар, когато той счете това за необходимо. В случаите, когато той не присъства на съвета, неговите задължения като председател преминават към един от членовете на съвета, избран за това от тях.
На разглеждане от Съвета на управлението подлежат: първо, всички дела, чието внасяне в него ще бъде посочено от императорския комисар; второ, делата по всички части на управлението, изискващи определяне на общи мерки или издаване на нови временни правила; трето, делата по всички части на управлението, чието решение превишава властта, предоставена на началниците на отделните части на управлението; и накрая четвърто, отчетите на всички учреждения.
Всички дневници на Съвета се представят на императорския комисар, който или ги утвърждава или предлага на Съвета да бъдат заведени към дело, съгласно неговите указания. Влезлите в сила постановления на Съвета се обявяват от името на Съвета според принадлежността им, а в най-важните случаи се отпечатват в официалните ведомости по разпореждане на Съвета. В случаите на необходимост от обсъждане на някакви по-специални въпроси или за привеждане в изпълнение на взети вече решения, комисарят може по свое усмотрение да състави специални комисии, председателствани от един от членовете на Съвета или от друго лице.
Съветът на управлението, като съсредоточава по този начин при себе си висшата администрация на страната и като действа под Вашето непосредствено ръководство, ще бъде само временно учреждение, имащо за цел главно да облекчи прехода на България от временно устройване към нормално, съответстващо на новите условия, при които от сега нататък ще съществува Българското княжество по силата на мирния договор. През краткото време на своето съществуване той [Съвета] трябва чрез редица последователни мероприятия да утвърди основите на бъдещото устройство на България. Затова важността на задачите, предстоящи за решаване от Съвета, не трябва да излиза от вниманието на Ваше сиятелство и Вие без съмнение ще се стараете с личното си участие в неговата дейност да давате съответстващата насока на неговата работа. Отдели на Съвета
Преминавайки към отделите на Съвета и към по-точното определяне на дейността на всеки от тях, Министерството счита за необходимо да обърне особено внимание на Ваше сиятелство върху следните отдели: на вътрешните дела, финансовия и военния. Отдел на вътрешните дела
Дейността на първия [отдел] ще се съсредоточи предимно върху въвеждането на гражданско управление в България и в поддържането на установения по този начин граждански ред в страната.
В това отношение Ваше сиятелство ще попадне на почва, вече отчасти подготвена от дейността на покойния княз Черкаски. От прилаганата към инструкцията записка за положението на гражданското управление в България към времето на сключване на мирния договор в Сан Стефано, Вие ще благоволите да видите, че това управление е въведено в 8 сандажака и 56 окръга, че то в настояще време действа на основание на временните правила, утвърдени от главнокомандващия Действащата армия и че едновременно с това в местностите, където вече е въведено гражданско управление, са възстановени местните административни, градски и съдебни съвети, така че едновременно с руската власт започнаха да изпълняват своите задължения и местните власти.
По-близкото запознаване на княз Черкаски с гражданските порядки, съществуващи в България по време на турското управление, го е довело до убеждението, че много от турските закони и особено закона за вилаетите, са твърде задоволителни както по форма, така и по същина, че произволът на турските власти е пречел за правилното действие на тези закони и в резултат на това той [Черкаски] приел за правилно да избягва по възможност излишното разрушаване на съществуващия ред и да оставя в сила тези учреждения и закони, които не противоречат на разбирането за справедливо и хуманно управление на населението. Тъй като опитът доказа справедливостта на това виждане, то Ваше сиятелство ще бъде необходимо по възможност да се ръководи от същото правило при въвеждане на гражданското управление в местностите, където то още не съществува. Вие ще запазите в тях сегашното административно деление на окръзи и санджаци и във всяка от споменатите административни единици ще възстановите действащите при турското управление общински съвети, стараейки се при това да поправите нарушаваното често от турците равновесие между християнския и мюсюлманския елементи в ущърб на първия. В местностите, където българското население се окаже смесено с гръцко, влашко или друго, Вие ще вземете под внимание интересите на последните населения и ще ги допускате да заемат изборните обществени длъжности. Изборната система за общинските съвети ще остане и занапред, докато не бъде изработен нов закон за изборите, същата – каквато е била при турското управление и каквато се прилага в местностите, в които вече е въведено гражданско управление.
При назначаване на лица на административни длъжности, Вие ще се стараете да ги подбирате с предимство от местното българско население. Следва да се очаква, че пред вид слабата развитост на това население и непривикването му към управленските дела, Вие на първо време ще срещнете трудности в намирането на достатъчно подготвени лица и по необходимост ще прибегнете до заместването на много длъжности с руснаци, но твърде желателно е и местният елемент постепенно, според степента на неговата подготовка под ръководството на руските администратори, да бъде придвижван напред по всички стъпала на администрацията, така че към времето на отпътуването на нашия окупационен корпус от България, той [местният елемент] да може изцяло да поеме управлението на страната. Финансов отдел
Финансовият отдел ще се заеме със съставянето на годишните сметки на доходите и разходите (бюджета) на България. При изчисляването на доходите от данъците и другите събирания, финансовият отдел ще се ръководи от височайше утвърдените на 20 юни 1877 г. главни основи на финансовото управление в България. За осигуряване на правилността на постъпленията от митническите и акцизните сборове, той ще изработи специални правила, приспособени към условията на търговските договори, сключени от Портата с различните държави в Европа. При съставянето на сметките на разходите Вие ще предложите на отдела, той, грижейки се за удовлетворяване на нуждите на страната, старателно да прави и икономия, за да не се даде на българите повод да ни обвинят в ненужно разходване на ресурсите на страната.
Пред вид на това е необходимо да се установи контрол, влизащ в състава на финансовия отдел, в чиито задължения ще влезе също и организирането на ковчежничества на основа на правилата, утвърдени от главнокомандващия на армията.
В сметката на разходите трябва да се отнесат всички разноски за издръжката на нашия окупационен корпус и за задоволяването на допълнителната издръжка на всички лица на руска служба, които ще бъдат временно командировани за заемане на различни длъжности в България. Вие ще получите от Военното министерство подробни указания за размера на разходите, необходими за издръжката на нашите войски. Що се отнася до разходите за издръжката на администрацията въобще, то Министерството се счита длъжно да приложи към инструкцията щата на нормалните заплати на длъжностните лица от местен произход, който трябва да бъде сведен до знанието на всички и също така разписание на допълнителните заплати на лицата, назначени на руска служба, които ще бъдат временно командировани за заемането на различни длъжности в България. Това разписание не подлежи на обнародване. Военен отдел
Този отдел ще съсредоточи цялата своя дейност за образуване на земската войска, предназначена за поддържане на спокойствието, реда и безопасността в страната. Тази войска трябва да бъде сформирана окончателно към времето на напускане на България от нашия окупационен корпус. Тъй като съществуващия при турското управление данък, вземан от християните за освобождаването им от военна служба, беше отменен по разпореждане на главнокомандващия на Действащата армия, то от сега цялото население на България, без различие на народност и вероизповедание, трябва да бъде призовано за отбиване на военна повинност. Макар че според условията на мирния договор числеността на земската войска трябва да бъде определена по-нататък във времето, чрез специално споразумение с Портата, при формирането й Вие ще се съобразите с вътрешните потребности на страната и с политическите съображения. Вие ще получите от военния министър подробни указания относно организацията на тази войска. Отдели съдебен и учебен с духовните дела
Съдебният отдел ще се погрижи за възстановяване на съдебните съвети в окръзите и санджаците, приспособявайки се към основите на подготвящото се за издаване положение за съдебното устройство в страната. Учебният отдел, независимо от приемането на мерки за възстановяване и откриване на вече съществуващите училища, ще се заеме със съставяне на устав на тези училища – както на първоначалните, така и на средните.
Отдел на пощите, телеграфите, пътните съобщения и обществените сгради
Отделът на пощите, телеграфите, пътните съобщения и обществените сгради освен с текущите дела, ще се заеме с подготвянето на споразумение с Портата, основано на условията от мирния договор, отнасящи се до уговореното с Портата право да превозва през България поща и да поддържа телеграфна линия в нея. В случай че от страна на съседните княжества Румъния и Сърбия се изяви желание да влязат в споразумение с България относно установяването между споменатите княжества и България на правилни пощенски и телеграфни връзки, то Ваше сиятелство ще съдейства за осъществяване на това желание. Канцелария за общите и политическите дела
При изпълнение на задълженията на императорския комисар Вие ще срещнете необходимост по делата на повереното Ви управление на страната често да влизате във връзка с Министерството на външните дела, Военното [министерство] и нашето посолство в Константинопол.
За връзка с тях при Вас ще се създаде специална Канцелария за общите и политическите дела, чийто директор ще бъде едновременно и член на Съвета на управлението. В нея ще се съсредоточи цялата преписка с пребиваващите в България чуждестранни консули по делата на техните поданици. Макар общата и настоящата допълнителна инструкция да определят с достатъчна пълнота кръга на Вашата дейност, в случай на възникване на някакви въпроси с особена важност, Вие ще ги представяте за решаване в Министерството на външните дела и Военното [министерство]. Избори за събранието на именитите хора в България
В най-близко време по Ваше усмотрение и според хода на политическите обстоятелства Вие ще свикате в един от градовете - Филипопол или Търново, събрание на българските именити хора за изработване под Ваше ръководство на Органически устав на управлението на Българското княжество. Събранието ще се състои от лица, избрани от цялото население на България и затова Вие предварително ще поръчате на сформирания при Вас Съвет да установи определена изборна система, за което ще поканите за участие по този предмет в работата на Съвета на представители на духовенството от всички вероизповедания, председателите на управителните и съдебните съвети и други лица, имащи влияние в страната и можещи със своите съвети и указания да съдействат за успешното изпълнение на тази важна задача.
Според намеренията на княз Черкаски правото да избират може да бъде предоставено на всички граждани без изключение, достигнали до известна възраст (25 години) и имащи собственост или плащащи някакви данъци. Предполага се правото да бъдат избрани да се постави в зависимост от образованието и владеенето на собственост; по този начин избираеми могат да бъдат духовни лица, учители и владетели на недвижими имоти, предимно грамотни. На неграмотните в никакъв случай не трябва да се предоставя правото да се избират за членове на събранието.
Независимо от това, одобрявайки тези основи на изборите, Министерството дава възможност по Ваше усмотрение ги промените, ако при изпълнението им се срещнат някакви затруднения. Поради неразвитостта на българското население въобще и непривикването му към самостоятелен политически живот, разбира се трудно е да се очаква, че споменатото събрание, оставено само на себе си, може да изработи необходимия устав на управлението на княжеството: склонността на българите към взаимно недоверие и разногласия може да затрудни значително решението на толкова важната задача. Предвид на това върху Вас главно ще легне задължението да ръководите работата на събранието и да я насочвате за постигане на главната цел.
За облекчаване на работата е необходимо всички материали за съставянето на устава да бъдат предварително подготвени от Съвета на управлението. За по-близкото Ви запознаване с похватите, приети през 1830 г. за съставянето на органическия устав за крайдунавските княжества и въвеждането му в действие, към инструкцията се прилагат копия на различни инструкции, дадени по този случай от Министерството на лицата, взели участие в работите по гражданското преустройство на крайдунавските княжества. Органически устав
В настоящата инструкция на Вас е необходимо само да се посочат в общи черти принципите, които трябва да бъдат заложени в основата на бъдещия органически устав на България.
Тези принципи произтичат от формата на управление, която трябва да се установи окончателно в Българското княжество.
Князът, избиран от народа, няма да се ползва с неограничена власт. Границите на тази власт се определят в устава. На събранието на българските нотабили се дава законодателно право и право да разглежда и утвърждава ежегодните бюджети на княжеството. Министрите, назначавани от княза, са отговорни пред събранието за своите действия. Присвоявайки по този начин на Българското княжество правителствените форми на конституционните държави, при все това при преследването на тази задача Вие ще се съобразявате с местните условия, със степента на подготвеност на народа за възприемане на подобни форми на управление, и главно – с желанията на самия български народ. Вие ще се постараете да дадете възможност на народните представители свободно, без да се притесняват от някакъв външен натиск, да заявят своите желания на събранието на нотабилите, но едновременно с това енергично ще противодействате на всеки опит да се внесе в устава на каквито и да са положения, противоречащи на условията на договора, сключен с Портата. Отношение на императорския комисар към отоманския комисар
В общата инструкция бяха изброени случаите, в които на основание на условията на мирния договор трябва да произтече непосредственото споразумение между Портата и правителството на България. Във всички тези случаи Вие ще влизате във връзка или с Портата чрез посредничеството на нашето посолство в Константинопол, или с отоманския комисар. Но при сношенията си с последния Вие ще избягвате да засягате въпроси, отнасящи се до гражданската организация на България, тъй като според договора на Портата не са дадени някакви права за вмешателство във вътрешните работи на Българското княжество и затова преговори по тези въпроси с нея не може да има. Макар тя да е договорила за себе си правото да назначи специален комисар в България, участието му в гражданското преустройване на България е ограничено само до присъствието му на събранието на българските нотабили при съставянето на органическия устав на България, при това без правото на глас, така че в този случай вашите сношения с него трябва да се ограничат само до спазването на необходимите формалности. Европейски комисари
В мирния договор е казано, че след изминаване на първата година от времето на въвеждане на новия ред в България, на европейските комитети - след споразумение с нас, се предоставя правото да присъединят към нашия комисар специални пълномощници (вероятно има грешка, в чл. 7 на договора става дума за „правителства”, а не „комитети” – бел. К. Г.). Когато последва такова споразумение, Министерството на външните дела няма да пропусне да Ви уведоми за това и снабди с указания в какви отношения трябва да бъдете Вие с тези пълномощници. Отношение към консулите
Твърде важен е въпросът за Вашите отношения към агентите на чуждестранните държави, намиращи се в различни места в България за оказване на защита и покровителство на поданиците на тези държави. На Вас, разбира се, не е безизвестно, че в пределите на Турция положението на чужденците се осигурява със специални капитулации (договори), сключени от християнските държави с Портата за закрила на своите поданици от произвола на мюсюлманските власти. Макар в България да се въвежда християнско управление, васалните й отношения с Портата дават право на чуждестранните правителства да искат запазване на действието на капитулациите в пределите на новосъздаваното Българско княжество. Пред вид на това ще е необходимо още днес Вие да вземете нужните предпазни мерки за предотвратяване на често повтарящите се в Турция случаи на злоупотреба с консулската власт, на основание на правата, предоставяни на консулите чрез капитулациите. За това би било необходимо, още в началото да поканите всички чуждестранни консули, пребиваващи в пределите на днешна България, да представят на местната администрация списъци на всички живеещи в България поданици на държавите, и да ги предупредите, че правото на консулска юрисдикция може да бъде прилагано само към тези лица, и че временното управление на императорския комисар не може да признава правото на покровителство от страна на чуждестранните консули за всички лица, които не бъдат снабдени със законни паспорти или удостоверения, доказващи тяхната принадлежност към поданството на някоя чуждестранна държава.
При все това следва да допускате да се ползват от покровителството на чуждестранните консули така наречените protégés, между които лесно могат да се появят и местни жители, желаещи под защитата на чуждестранните консули да се укрият от преследването на местната власт. За това Вие ще заявите на последните също, че не можете да им признавате правото да оказват покровителство на така наречените protégés на основа единствено на консулските удостоверения.
За Ваше сведение Министерството на външните дела счита за необходимо да определи в настоящата инструкция границите на консулската юрисдикция да са в съответствие с тези, които са се установили при многогодишната практика в Турция. В общи линии те се свеждат до следното: гражданските и криминалните дела, в които са замесени само чуждестранни поданици, не се подчиняват на местните съдилища, а се водят от консулските съдилища. Смесените дела - криминални и граждански, т. е. такива, в които са замесени местни жители, се разглеждат в местните съдилища, но при условия, които напълно парализират действията на съда, тъй като всички съдебни действия, а именно: призоваване в съда на чуждестранния поданик, налагане на конфискация на неговото имущество, или арест на лица и всичко, което се отнася до изпълнение на решенията на съда – изцяло принадлежи на консулската власт. Самото дело, в което е замесен чуждестранния поданик, се разглежда в съда не как да е, а в присъствието на специален чиновник, командирован от консулството. Макар този ред, практикуван в съединените княжества Молдавия и Влахия, с въвеждането на новия граждански кодекс малко по малко да се е изменил напълно и обръщането към консулите по дела на техните поданици да е станало обикновена формалност, тъй като правителството на княжествата е започнало да минава и без участието на консулите, изисквайки от чужденците спазването на установените закони - да се върви в България в тази насока е възможно само с голямо внимание, тъй като що се отнася до съда капитулациите са достатъчно ясни и определени, и нарушаването им може да Ви доведе до стълкновение с чуждестранните консули.
Правата на чужденците относно търговията, повинността и наследството са изложени в договорите, сключени от разните държави с Турция, затова въпросите от подобен род е необходимо да бъдат съгласувани с условията на споменатите договори, чието действие трябва да се разпростре и в България.
Консулската юрисдикция върху недвижимата собственост не се разпростира в Турция и затова в България трябва да бъде приложен принципа на подчинение на чужденците, владетели на недвижима собственост - на законодателството, съществуващо по този предмет в България.
За предотвратяване въобще на нежеланите стълкновения с чуждестранните консули по въпросите на консулската юрисдикция би било полезно да поверите наблюдаването на тези дела на лице, добре запознато с уредбата на консулската юрисдикция в Турция.
В заключение считам за свой дълг да съобщя на Ваше сиятелство, че настоящата допълнителна инструкция е удостоена с височайшето утвърждение на господаря император.5 Допълнителна инструкция на държавния канцлер на Русия до княз Дондуков-Корсаков от 24 юли 1878, № 76
Измененията, направени на Берлинския конгрес в някои членове на Санстефанския договор, отнасящи се за България, подтикват Министерството на външните дела също да направи съответни промени в инструкциите, дадени Ви по случай Вашето назначаване за руски императорски комисар и съставени за прилагане на членовете от гореспоменатия Санстефански договор.
Граници на България според Санстефанския и Берлинския мирни договори от 1878 г.
Вследствие на това, изпращайки Ви към настоящето писмо за сведение и ръководство екземпляр на Берлинския договор, също и екземпляр на протокола от заседанията на Берлинския конгрес, считам за свой дълг да обърна Вашето внимание преди всичко на чл. 2 на този договор, определящ границите на Българското княжество и на основание на който в състава на това княжество трябва да влезе цяла Северна България до Балкана и незначителна част на Южна с град София. От останалата част на Южна България - в границите, определени в чл. 14 на договора, ще бъде образувана нова област с име Източна Румелия - под управлението на Портата, с християнски губернатор начело и с административна автономия. Тъй като административен център на тази новообразувана област вероятно ще се направи Филипопол, където, както е известно на министерството, е съсредоточена днес дейността на временното управление на България, то ще бъде необходимо Вие да пренесете висшето управление на Българското княжество от този град в Търново, в който на основание на чл. 4 на Берлинския договор трябва да се състои събранието на именитите хора на България за изработване на органически устав на княжеството.
След отделянето на Южна България от Северна по силата на чл. 18 на договора незабавно след размяната на ратификациите ще бъде образувана европейска комисия за изработване на организацията на новата област. Комисията на основание на чл. 19 на договора ще поеме също под свое ръководство, съвместно с Портата, управлението на финансите на областта до окончателното установяване в нея на новата организация. От това следва, че до времето, докато не бъде изработена споменатата организация на областта и докато тази организация не бъде въведена в действие, за което, както трябва да се очаква, ще бъде необходим по-продължителен срок от определения в Берлинския договор (три месеца) – цялото управление на областта, с изключение на финансовото, ще остава в ръцете на сегашните наши временни власти. Които трябва да се подчинят на лицето, което намирайки се под Вашето висше ръководство, ще командва войските, предназначени за окупация на Източна Румелия (Южна България), чийто срок на пребиваване е определен същия, както и за войските, заели Северна България – 9 месеца от времето на размяна на ратификациите.
Имайки предвид, че според чл. 20 (има грешка, точният член е 22 – бел. К. Г.) на споменатия договор всички разноски за издържането на окупационния корпус трябва да бъдат отнесени към средствата на двете определени провинции, необходимо е Ваше сиятелство да се погрижи за сумите, необходими за издържането на частите от нашите войски, които ще се настанят в Южна България, да се води отделна сметка от сумите, необходими за издръжка на частите от войските, които ще бъдат разположени в Северна България. За осигуряване на получаването на първите суми, разбира се би било по-удобно при сдаване от нашето управление на европейската комисия на делата, отнасящи се до финансовото управление на страната, да се удържи от доходите на областта - вече събрани с посредничеството на нашите власти, цялото количество пари, което според разчетите ще е необходимо за издръжка на нашите войски и администрацията за цялото време на пребиваването им в страната. Но ако изпълнението на това предложение се окаже невъзможно, пред вид, че доходите събрани от нашите власти са незначителни, тогава Вие ще възложите на командващият нашите войски в Южна България, който по това време ще бъде началник на местното управление, както бе казано по-горе, да се споразумее с европейската комисия относно начина на своевременното изплащане от доходите на областта на сумите, необходими за издръжка на нашите войски и администрация.
Макар след отделянето на Южна България от Северна Вашата официална значимост като императорски комисар да се запазва само по отношение на Северна [България], при все това Вашата дейност и висшестоящо наблюдение на действията на нашата администрация в Южна [България] не се прекратяват дотогава, докато тази област не премине окончателно от ръцете на руската администрация към управлението на турския генерал-губернатор, който ще бъде назначен от Портата в споразумение с държавите. Пред вид на това Министерството на външните дела счита за свой дълг да обърне особено внимание на Ваше сиятелство върху настоятелната необходимост да се възползвате от краткия срок от време, който ще прекара нашата администрация в тази област, за да въведете с нейна помощ в страната двете съществено важни учреждения, споменати в чл. 15 на договора и задължително да осигурите спокойствието на областта и й дадете възможност в бъдеще да избегне общите недостатъци на турската администрация.
Под такива учреждения Министерството разбира: първо, формиране на земската войска; и второ, правилна организация на жандармерийската част и полицията въобще, както земската, така и градската. Относно организацията на земската войска Вие вече имате нужните указания от Военното министерство, които остават без промени. Вие ще назначите в тази войска и офицерите от местните жители, разбира се такива, които по-нататък във времето могат да бъдат утвърдени от султана, съгласно условията на договора. Що се отнася до жандармерийската и полицейската части, то тези две части на вътрешното управление са еднакво необходими както на Българското княжество, така и на Източна Румелия, но причините, подбуждащи императорското правителство да желае непременното им въвеждане в последната област с наше съдействие, се заключават главно в стремежа да се отстрани в това дело всякакво странично вмешателство, можещо да придаде на това учреждение характер, несъвпадащ с нашите политически виждания, от което не бива да се боим за Българското княжество след избирането на княз в него. Ето защо е желателно при встъпването на турския генерал-губернатор в управлението на Източна Румелия нашите власти да му предадат споменатите учреждения вече готови в окончателно организиран вид, действащи правилно и напълно удовлетворяващи целта, за да няма след време - при турското управление, повод за оплакване от недостатъчност на тази част на управлението, и вследствие на това да възникнат предложения за необходимост от нейното преустройство. Пред вид на това императорското правителство, грижейки се за по-скорошното привеждане в изпълнение на това предложение, прави още сега разпореждане за командироването в помощ на началника на местното управление в Източна Румелия на нарочно лице, запознато специално с полицейската част, с поръчение след пристигане на местоназначението незабавно да се заеме с организацията на жандармерийската част и създаване на земска и градска полиция под Вашето висшестояще наблюдение и съгласно със специалното законодателство, което ще му бъде дадено тук.
Преминавайки след това към изясняването на Вашата дейност на длъжността императорски комисар в Българското княжество съобразно постановките на Берлинския договор, считам за свой дълг да Ви уведомя, почитаеми господине, че тази дейност трябва в общи черти да остава такава, каквато беше определена в общата инструкция, дадена Ви през април месец тази година. Министерството на външните дела, вземайки под внимание, че на основание на чл. 9 от Берлинския договор за [пребиваването на] временното управление на императорския комисар в България (има грешка, става дума за чл. 7 – бел. К. Г.) и на основание на чл. 22, срокът на окупацията й от нашите войски е ограничен само на девет месеца, считано от деня на размяна на ратификациите - предполага, че в течение на толкова краткия интервал от време Вие едва ли ще можете, при цялото Ваше желание, да изпълните с точност предначертанията на господаря император да изпълните програмата, набелязана в дадените Ви първоначални инструкции. Тя имаше пред вид, че пребиваването в България на нашия окупационен корпус, а с него заедно и на руската администрация, ще бъде разчетено за по-продължителен срок, от този, който беше определен на Берлинския конгрес. Пред вид на това обстоятелство, твърде стесняващо Вашата дейност, считам за свой дълг да обърна Вашето внимание върху тези задачи от първоначалната програма, чието изпълнение е особено желано от Негово императорско величество.
Действайки по отношение на вътрешната организация на страната в смисъла на указанията, предадени Ви с първоначалните инструкции, т. е. стремейки се към пробуждане на елементите на собствен български живот и към възможно по-бързото укрепване на нейната самостоятелност и подготвяйки устройството на общите административни органи, които са длъжни по-нататък във времето – след избирането на княза, да образуват правителство, Вие ще обърнете специално внимание:
1. На образуването на земска българска войска, която трябва към времето на напускане на България от нашите войски да бъде вече окончателно сформирана и организирана на основите, посочени Ви от Военното министерство. Тъй като нито в Берлинския договор, нито в протоколите на конгреса е определена числеността на тази войска, то по този въпрос на Вас се предоставя пълна свобода да я организирате в размерите, които по Ваше усмотрение счетете за необходими за охраната на реда, безопасността и спокойствието на страната.
2. На необходимостта от изготвяне на органическия устав за управлението на Българското княжество към времето на приключване на срока на нашата окупация, съгласно чл. 4 на договора. Пред вид на това Министерството на външните дела счита за необходимо да опрости реда за провеждане на това дело, предначертан Ви в инструкция № 32, на основание на която първоначално се предполагаше със съдействието на представители на духовенството, представители на управителните и съдебните съвети и на други лица, да се определи изборната система и след това на нейна основа да се проведе избор на нотабилите, на които да бъде поръчано съставянето на органическия устав. Няма съмнение, че такъв ред, разчитащ на по-продължителен срок на нашата окупация, не може днес да бъде приложен в действие, тъй като срокът е значително съкратен. Затова от една страна – за печелене на време, а от друга – пред вид съображението, че за нас е твърде важно в политическо отношение, първо, да не се оставя страната без завършена организация, и второ, да се осигури избирането на българския княз, което може да последва само след изготвяне на органическия устав, да стане още при Вас и в присъствие на нашите войски, - Вие ще благоволите да направите разпореждане веднага, след като получите настоящата инструкция, за изготвяне чрез специални лица, намиращи се при Вас, на проект на органическия устав, съобразен с местните потребности. След завършването, или още по-добре – в хода на изработването на този проект по гореспоменатия начин, Вие ще си направите труда да го съобщавате на Министерството на външните дела за предварително разглеждане и одобрение. Вие ще задължите съставителите на устава при съставянето му да имат предвид чл. 4 и 5 на Берлинския договор, от които първият осигурява правата и интересите на небългарското население, а вторият излага общите основания относно равнопоставеността на всички вероизповедания в България.
Когато бъде окончателно готов, изработеният по този начин устав, без участие на българските представители, които пред вид на тяхната неподготвеност за правилно разбиране и обсъждане на въпросите, отнасящи се до организацията на княжеството, едва ли биха могли да донесат някаква съществена полза за делото, Вие ще разпоредите свикването на нотабилите в Търново и ще предложите на това събрание да утвърди този устав, допускайки неговото обсъждане, но наблюдавайки при това излишните спорове да не затруднят работата. Към горе изложеното считам за свой дълг да прибавя, че Министерството на външните дела под именити хора или нотабили на България разбира всички председатели на управителните и съдебните съвети с присъединяването към тях на представители на духовенствата от всичките вероизповедания.
3. На извеждането от България на всички турски войски и на обезоръжаването на всички предишни крепости, при спазване на условията, отбелязани в чл. 11 на Берлинския договор. Определяйки реда и начините на изпълнения на тази работа, Вие ще имате предвид, че на обезоръжаване подлежат преди всичко крепостите на Дунав, на който пред вид осигуряване на свобода на корабоплаването, за напред не трябва да има никакви укрепления. Също пред вид осигуряване на корабоплаването в чл. 52 на договора е постановено, че плаването по Дунав ще бъде забранено за всички военни кораби, с изключение на обикновените станционни и леките кораби на речната полиция от митническото управление. На изпускайте Ваше сиятелство да обърнете нужното внимание на последното обстоятелство, имайки пред вид важността на митническите ресурси за България.
4. На организацията на полицията – земска и градска, и на устройството на жандармерийската част, както вече беше казано за това по-горе.
5. На необходимостта от точното спазване от властите на временното управление на България на решенията, изложени в чл. 8 на Берлинския договор, относно търговията на чуждестранните поданици, за да се избегнат всякакви жалби от страна на чуждестранните правителства от каквито и да е притеснения. В този случай е необходимо Вие да се стараете да се придържате към правилата, които са били установени при турското управление и към които по-голямата част от чужденците, извършващи търговия с България, вече са привикнали. Що се отнася до упоменатите в същият чл. 8 права и предимства на чуждестранните поданици, а също и правото на консулска юрисдикция на основание на капитулациите и обичаите, то в този случай Ваше сиятелство ще се ръководи от указанията, предадени Ви в инструкция № 32 в члена за отношенията на императорския комисар към чуждестранните консули.
6. В случай, че от страна на Австро-унгарското правителство Ви бъде предложено на основание на чл. 10 на Берлинския договор да пристъпите към сключване на специалните конвенции, определени в този член, Вие ще съобщите за това на Министерството на външните дела, което няма да се забави да ви даде по този повод нужните указания.
След това, ако счетете, че от местни съображения това е необходимо и неотложно, след предварително споразумение с турския комисар Вие ще се разпоредите за образуване на българската комисия, определена в чл. 12 на Берлинския договор за разглеждане на делата, отнасящи се до въпросите за начините на отчуждаване и експлоатация както на частните недвижими имоти, така и на принадлежащите на турското правителство и на духовните учреждения (въкъфи). По същия начин Министерството предоставя по преценка на Ваше сиятелство да изпълните условието на чл. 10 на договора, отнасящо се за споразумение между Портата, правителството на България и управлението на Русенско-варненската линия или да предадете грижите по тази работа на княжеското правителство на България.
В заключение на настоящата инструкция ми остава да обърна особено внимание на Ваше сиятелство върху съдържанието на чл. 6 от Берлинския договор, в който между другото е казано, че за наблюдение на хода на временното управление на България, ще бъдат назначени от страна на Портата - комисар, а от страна на другите държави, подписали договора - специално назначени за това консули. Пред вид на това, считам за свой дълг да Ви разясня положението, което Вие трябва да приемете относно тези лица, и което малко се усложнява с присъствието на подобно събрание на оценители, от които едва ли повечето ще бъдат безпристрастни. Вие, преди всичко, ще поискате от споменатите лица да представят нужните пълномощия, дадени им или направо от техните правителства, или що се отнася до консулите – от съответните техни посолства в Константинопол, за правото да извършват контрол над действията на временното правителство. След това Вие ще им представите пълна свобода да наблюдават действията и разпорежданията на временното правителство на България и по Ваше усмотрение ще вземате под внимание съобщенията, които те ще Ви правят на основа на своите наблюдения, или ще ги оставяте без последствие, но няма да ги допускате да се намесват пряко в разпорежданията на временната власт.
За по-голяма яснота по този въпрос считам за свой дълг да добавя, че при обсъждането му на Берлинския конгрес нашите пълномощници специално са имали пред вид и са настоявали - Вашите разпореждания като комисар, да не бъдат ограничавани от намесата на други лица и на Вас еднолично да принадлежи правото да ръководите делата по управлението и организацията на княжеството. На консулите пък се възлага задължението само да наблюдават Вашите действия и в случай на неодобрение да представят колективни донесения до своите посолства в Константинопол. Във всеки случай, за избягване на стълкновения с тях, във Вашите разпореждания Вие ще се стараете да се ръководите от клаузите на договора и указанията на настоящата инструкция.
До тогава, докато главнокомандващият нашата Действаща армия се намира в Турция, Вие ще му бъдете подчинен на основанията, които Ви бяха посочени в общата инструкция от 10 април № 30, т. е. на основанията, установени със законите за генерал-губернаторите на областите, завладени от неприятеля. Вие ще командвате войските, които главнокомандващият ще счете за необходимо да подчини на Вашето ръководство и ще изпълнявате неговите искания както по поддържане на реда в страната, така и за насочване на нейните средства за осигуряване на нуждите на армията. Действайки самостоятелно по гражданското управление и преобразяването на страната в границите на предадените по-горе указания, чрез главнокомандващия ежемесечно ще представяте на императорското правителство отчетност за Вашата дейност и чрез него ще се обръщате в необходимите случаи към императорското посолство в Константинопол.
Настоящата инструкция, удостоена с височайшето одобрение на господаря император, се съобщава на Ваше сиятелство за ръководство и надлежащо изпълнение в замяна на предишните две № 30 и 32, с които Вие се снабдихте преди Вашето отпътуване за България.6 Записка за дейността на Временното руско управление в България, прочетена от Марин Дринов пред Учредителното събрание в Търново на 14 март 1879 г.
Отчет на Временното руско управление в България
За гражданското устройство на България руските власти се захванали да работят още щом руската войска пре¬мина през Дунав. Това дело беше възложено от тогава и докато продължава войната - на гражданското управление, което се намираше при Негово императорско височество главнокомандващия на действащата армия и се управляваше от покойния княз Черкаски. Целта на това управление беше да заменя в завземаните от руската войска места предишната власт с ново управление. Руската войска на първо време отиваше напред твърде бързо: на 14 юни тя превзе Свищов, а на 25 беше вече в Търново. И гражданското управление едвам успяваше да върви след нея със своето дело. От само себе си се разбира, че новата наредба, която се раждаше с такава скорост и при такива обстоятелства, не можеше да даде отведнъж на освобождаваните области някакво пълно и трайно устройство. Началникът на гражданското управление трябваше да се задоволи само с въвеждането на каква да е уредба, колкото тези области да не остават без никакво устройство, в едно анархично състояние. А за това нещо беше достатъчно да се възстановят, с малко подобряване, най-нужните функции на предишното управление и да се предадат в нови ръце.
Като изработваше на бързо и въвеждаше това, така да се рече, начално временно гражданско устройство, покойният княз Черкаски в същото време дейно събираше сведения, които му бяха необходими за възсъздаване на граждански бит в освобождавана България във всичката му пълнота. С особена ревност той беше се заел с това дело след пренасянето на походната му канцелария в Търново, където нужните сведения можеха да се черпят направо от живи източници.
С пълно гражданско устройство, основано на начала, вземани направо от народния живот, княз Черкаски мислеше да замени горе реченото първоначално гражданско устройство незабавно след свършването на войната, която по началото си не се виждаше, че ще се продължава твърде много. Но не за кратко време и не така лесно е трябвало да стане освобождението на българите. Работите изненадващо се заплетоха: войната стана продължителна и трябваше да се решава в зимно време, което се отличаваше с особено люти студове.
Злините, които са естествени спътници на всяка война, в тая война достигнаха колосална степен. Броят на ранените и болните войници всеки ден растеше със страшна прогресия. Освен това, стотици хиляди мирни жители от задбалканска България, разорена и изгорена от неприятеля, дойдоха да търсят убежище на север от Балкана, дойдоха в изпокъсани дрехи и изнемощели от глад и различни болести.
Това изненадващо заплитане на работите не можеше да не отвлече вниманието на гражданското управление от главната му задача. То се принуди да обърне всичките си сили към тия злини и да се труди за намаляването им, като от една страна спомагаше да се отстранят нуждите на войската и бежанците, а от друга се грижеше да се разпределят, колкото 6е възможно по-правилно, тегобите, които тия нужди стоварваха върху населението.
На това човеколюбиво дело посвети всичките си сили покойния княз Черкаски, безмерните трудове на когото сломиха силите му, съкратиха животът му.
За правилна уредба на гражданското устройство в България можеше да се помисли току речи едва година след началото на войната, именно след подписването на Санстефанския прелиминарен договор. Според Санстефанския договор, България в нейните кажи речи естествени граници, трябваше да съставлява едно автономно княжество с народно християнско правителство и със своя земска войска.
Според условията на тоя договор руското императорско правителство назначи в България свой комисар, за да въведе в тая страна за две години време пълна гражданска уредба. При императорския комисар се учреди съвет от шест члена, от които един управляваше канцеларията на комисаря и водеше дипломатическите работи, а от другите всеки един управляваше по един специален отдел на управлението. Такива отдели имаше пет, именно: военен, за вътрешните дела, съдебен, финансов, за народното просвещение и духовните дела.
Така уреденото Централно управление на императорския комисар, след като започна дейността си в края на май 1877 г. в Пловдив, незабавно пристъпи към изработване на един общ план на реформите, които трябваше да направи в България. Според тоя план по онова време беше решено да не се бърза с дейностите по преобразуването, а да се карат те по ред, като изработването на главните устави да става както го изискват съвременната наука и истинските нужди и потребности на Княжеството.
За изпълнението на тая програма най-напред се искаше да се утвърди по всичките завзети от руската войска части на България външен ред и добре уредена администрация и в същото време да се повикат новобранци за новосформираните дружини на българската земска войска. Заедно с това се имаше пред вид да се съберат колкото е възможно по-пълни сведения за положението на работите по различните клонове на управлението в Княжеството. Тия сведения трябваше да послужат като материал за съставяне от централното управление на различни устави, макар и временни, но необходими, за да се даде на работите нужното еднообразие и необходимото развитие на всички органи на общественото и гражданско управление в България.
За изпълнение на горе реченото мислеше се да се употреби първата година от руската окупация, — след това, като се посвестеше народът и населението понавикне на новия ред, мислеше се да се почне постепенната замяна на руските чиновници с местни, така щото, когато настанеше време за избора на княз, да бъде вече готово народното управление и да се намира в ръцете на способни и вещи в работата си граждани. Такива бяха първоначалните кроежи на временното управление. Но при осъществяването им то още от първо време трябваше да срещне големи спънки, които доста измениха както кръгът на дейността, така и вървежът на работите му.
Слуховете за Берлинския конгрес туриха руската власт в едно трудно положение, в което тя остава до края на юли, без да може да предприеме някакви решителни постъпки, а изработеният около това време Берлински договор принуди администрацията да се ограничи само в Северна България и до пристигането на международната комисия в Пловдив да въведе в Пловдивска и Сливенска губерния еднакъв със Северна България ред и да състави и в тях земска войска от девет дружини и две сотни кавалерия. Най-после вместо за двегодишен срок стана необходимо да се извърши преустрояването на страната за девет месеца. Това последно обстоятелство, като направи невъзможно пълното осъществяване на първоначалната преобразователна програма, накара да се обърне внимание само на по-важните реформи.
При този обрат на работите стана необходимо да се побърза с уредбата, в която по тая причина естествено трябваше да се вмъкнат и грешки и много или малко големи непълноти. Всички тия недостатъци добре съзнаваше централното управление, което, за да не допусне някаква спънка в бъдещето широко развитие на местните уредби в България, намери за нужно да даде временен характер на всичките си разпоредби. Със своите временни правила и устави централното управление е имало пред вид да удовлетвори само най-близките нужди и насъщните потреби на новосъзижданото княжество. По този начин в течение на последните шест месеца управлението на императорския комисар успя да изработи и да сложи повечето от тях в действие, току речи, всички по-главни и по-важни устави, които се отнасят до устройството на земската войска, до администрацията и полицията, до съдът, финансите и народното образование.
Салонът в бившия турски конак в Търново, където се е провеждало Учредителното събрание (гравюра от The Grafhic, 22 март 1879 г.)
В днешно време, когато се открива първото Народно българско събрание, управлението на бъдещето княжество може да се представи накратко така:
За запазване на вътрешната и външната безопасност княжеството си има вече земска войска, която се състои от 21 пеши дружини, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, една сапьорна строева рота, една сапьорна учебна рота и една рота обсадна артилерия. Броят на всички тия части надминава 21 000. В този брой не са взети предвид руските кадри, които в цялата българска войска се състоят от 394 офицери (между тях има 36 българи) и от 2 694 души по-ниски чинове. Благодарение на помощта и на грижите, които главното управление на действуващата армия и самия главнокомандващ постоянно показват към българската земска войска, последната от към материална страна е поставена доста удовлетворително: обезпечена е от към храна, облекло, оръжие и други военни потреби. Последните, които ще бъдат съсредоточени в няколко постоянни склада, са в такова количество, което осигурява българската войска на доста дълго време.
Военното образование на войниците върви с успех, който е за учудване и има надежда, че българите при вродената им наклонност към всякакъв труд и занятия в скоро време ще имат превъзходна военна сила. Но за да се даде на войската пълна самостоятелност и чисто народен дух, трябва да се гледа по-скоро на офицерските длъжности да се поставят местни хора. За постигането на това вече са взети мерки. В София е открито военно училище, което дава основание да се мисли, че за няколко години ще може да се приготвят добри и способни офицери за постоянната армия на княжеството. В Софийското военно училище сега се учат до 250 млади българи, разделени на два класа. В по-горния клас има до 100 души, от които повечето ще влязат вече като офицери във войската през идващия месец май. Освен това с ходатайството на императорския комисар, господарят император височайше благоволи да се приемат на правителствена издръжка в Русия, именно в Елисаветградското юнкерско училище до 90 български младежи, които вече се и изпратиха в Елисаветград.
За да се приготвят българи, които да могат да заемат места по техническата военна част, предвидено е да се изпратят в Русия 42 български младежи и да се дадат там за наука в училищата - техническо, пиротехническо (в Петербург) и оръдейно (в Тула).
Военната служба е направена задължителна за цялото население от 20-та до 30-та годишна възраст, без да се гледа на вяра и народност. За действителна служба е назначен срок от две години.
За изпълнение на войнската служба е приета териториалната милиционна система: всяко окръжие в повечето случаи трябва да дава войници за дружината, която се намира в същото окръжие. За сформиране на конни сотни и артилерия за някоя губерния се вземат хора от същата губерния. Дружините са разположени в централните пунктове на своите окръжия, а конните сотни и батареи - в централните пунктове на своите губернии. Тия части се състоят: дружините от по 1 000 души, сотните от по 150, батареите от по 250 души. Руският кадър от офицери и по-долни чинове е назначен: във всяка дружина по един дружинен командир, четири ротни командира, четири субалтерн (младши) офицери, един адютант и 70 от по-долните чинове; в сотните — по един командир, по един субалтерн офицер и десет по-долни чинове и в батареите по един командир, един субалтерн офицер и 34 по-долни чина.
Според гражданската уредба на княжеството централното управление щом започна работата си, най-напред трябваше да се погрижи да се въведе гражданска администрация в местата, които по онова време се управляваха от военната власт. В същото време се започна да се съставят нови устави и ония, които на бързо бяха съставени във време на войната, да се преработват и допълнят така, че да могат да отговорят на новите условия в обществения и държавен живот. За това нещо се реши да се вземат за ръководство началата на децентрализацията и на широкото самоуправление на административните, съдебните, финансовите и селскостопанските учреждения. Във всичките издадени до сега устави ясно и определено са прокарани началата на обществено самоуправление и на народно представителство. На избирателното начало е дадено най-широко приложение от най-долните до най-горните учреждения по всичките клонове на управлението.
По тоя начин управителните дела в селата, в околиите, градовете, окръжията и до нейде в губерниите са оставени на различни съвети, съставени от лица, избрани от местното население. В новите устави за градските и окръжните съвети, създадени при предишното гражданско управление, редът е твърде много изменен. На градския съвет е оставено да се занимава само със стопанството на града. А на окръжния съвет, освен селскостопанските работи на окръжието са възложени и работи, които имат връзка с интересите на хазната, както в окръга, така и в града.
Печати на градски съвети в България от 1878 г.
На градския съвет, когато изисква обществената полза, е дадено право да издава със знанието на губернатора на правила, задължителни за всичките граждани. Оплаквания срещу градския и окръжния съвет се дават на губернатора, но се разглеждат и решават не само от него, но и от губернския управителен съвет, който е съставен от членове и вещи лица, независими в мненията си. В това най-високо в губернията административно учреждение се решават работите и въпросите, които се отнасят до всичките административни места и лица в губернията. Губернаторът и окръжните началници, които като органи на властта не се избират от населението, но се назначават от правителството, си имат свои строго определени права и задължения. При такава една уредба надали ще бъде възможно да се потъпква самостоятелността на по-долните органи на управлението от по-горните. Особено внимание е обърнато на устройството на полицията. По никой начин полицията не може да се бърка в стопанските и административните дела, които са поверени на обществените учреждения. Тя е строго ограничена само с полицейските си задължения и служи като изпълнителен орган на администрацията и съдилището. С други думи, полицията има да се грижи само за запазване реда и безопасността на гражданите и за изпълнение на закона. На лицата, които служат в администрацията и полицията, се дадоха сега доста добри заплати, с цел да се премахне всеки повод за рушветите, които бяха нещо обикновено при предишната администрация и полиция.
Всичките по-главни устави и инструкции, по които трябва да се води губернската и окръжната администрация, както и местната полиция, са издадени и вече са напълно въведени както в петте губернии и тридесет и двете окръжия на Княжеството, така и в губерниите Пловдивска и Сливенска.
Заедно с грижите си, за да се поставят правилно административните учреждения и лица, отделът на вътрешните дела се е грижел и за подобряване на народното благосъстояние. По тая работа до сега са взети следните мерки:
Обърнато е внимание на тъмничното (затворническото) дело, което при предишното правителство се намираше в твърде неудовлетворително положение. Устав за тъмниците е съставен, разгледан и вече утвърден. Тоя устав отменя предишните безредия и злоупотреби, особено внимание е обърнато, да не стават произволни затваряния и да не се държат на едно място затворените за някоя малка вина заедно с тежките престъпници.
Народното здраве, този толкова важен клон от административното управление, също така се слага в ред. Вече са разгледани и утвърдени медицинския, аптечния и болничния устав. Според медицинския устав, който ще започне да се въвежда в близко време, е определено да има губернски болници. Заплатите на лекарите са доста повишени и е определено, че те трябва да имат нужните дипломи и да бъдат българи. Аптеките ще бъдат уредени по образец на европейските: на лекарите, които се занимават с лекуване, е забранено да притежават собствени аптеки. Болниците са направени общи както за населението, така и за войската. Те ще се издържат от общите приходи на княжеството, за да се избегне неравномерността в разноските за населението. В момента се изработва устав и за медицинската полиция.
Като се занимавал с гореизложените организационни работи, отделът на вътрешните дела в същото време се е грижел и за съдбата на бежанците, които и след Берлинския договор постоянно и от различни страни не преставаха да идват в пределите на Българското княжество и в Пловдивска и Сливенска губернии. Когато в краят на септември м. г. руската войска започна да напуска Южна Тракия, голямо множество от тамошните християни остави жилищата си и избяга след войската. Броят на тези бежанци около декември 1878 г. достигна до 50 000. Те повечето идваха без никакъв имот, без никакви средства за препитание, а по някога дори и без никакви дрехи. За тяхната прехрана и за облекчаване, до колкото беше възможно на съдбата им, поне на първо време се взеха следните мерки:
Най-напред се осъществиха необходимите дипломатически връзки за да се прекрати връщането на турските бежанци в Пловдивска и Сливенска губернии, понеже всичките свободни места там, както и зърното от турските ниви, можеха да потрябват за християнските бежанци, които все повече и повече се умножаваха. За по-правилното разселване и раздаване на помощ на християнските бежанци, се направиха комисии в Пловдив, Одрин и Сливен, на които в различни времена са предадени половин милион франка. При това на тези комисии се разреши също да дават за храна на бежанците от зърното, което се намираше в правителствените хамбари и да употребят за тази цел и парите, които бяха получени от продадената по-преди част от това зърно.
Такива мерки са вземани и за бежанците от Македония, които в последно време започнаха да пристигат в голямо множество в пограничните окръжия на Софийската губерния, където за сега броят им надминава 20 000. За преглеждане на тези бежанци в София е създадена централна комисия и специални спомагателни комитети в Самоков, Кюстендил, Джумая (Благоевград ) и Дупница. В разпореждане на тези комисии са предадени освен жито и 36 000 франка, за да ги раздадат в помощ за първо време. Предадени им са и пратените от Русия от Смоленския благотворителен комитет в голямо количество различни облекла, които сега вече се раздават на бедните.
Освен това на комисиите е възложено, също така, да имат специалната грижа за санитарното положение на бежанците, да им оказват навременна медицинска помощ и да предотвратяват развитието на епидемии, които могат да бъдат пренесени от други места. За това в Дупница. Кюстендил, Джумая и Самоков са приготвени специални стаи за приемане на болни и са повикани лекари.
Освен гореизложените мерки, които са взети за благоустройството и благосъстоянието на Княжеството, измолено е да се предадат на населението в България всичките артилерийски коне, които останат след оттеглянето на действуващата армия, така също и излишните полкови коне от всичките интендантски транспорти. Чрез това ново благодеяние на господаря император, България ще получи до 20 000 коне от руската порода, които ще се разпределят по равно между всичките окръжия и ще помогнат доста много при пролетните полски работи на населението, което има голяма нужда от работен добитък.
Управляващият отдела на вътрешните дела се е занимавал също така с пощата и телеграфа, които и до сега не са уредени. Проект за уреждането на пощенските учреждения, след като те преминат в ръцете на гражданското управление, е съставен и разгледан още през месец септември, но извънредните обстоятелства, които задържаха действуващата армия на Балканския полуостров до сега, накараха да се спре въвеждането на този проект в действие. При тези обстоятелства, както пощите, така и телеграфите, докато не се оттегли действуващата армия, трябва да се намират в ръцете на военното управление.
С разрешение на главнокомандващия е пристъпено към въвеждане само на някои части от проекта и до отварянето на новите пощенски линии, които са внесени в този проект. По този начин в последно време са отворени две пощенски кантори в София и Търново, едно пощенско отделение в Габрово, пет станции за приемане на всякакъв вид кореспонденция в Свищов, Лом-Паланка, Видин, Берковица и Севлиево и една за приемане само на проста (обикновена) кореспонденция в Татар-Пазарджик. Заедно с това са открити нови пощенски линии: от София през Берковица до Лом-Паланка и от София през Орхание до Плевен.
Като се имаше пред вид, че ще започне изтеглянето на Действащата армия, се съставиха и утвърдиха условията, по които ще се продава правото за поддържането на пощенските коне. На губернаторите е казано да извършват тая продажба отделно, не само за всяко окръжие, но дори и за всяка станция, за да се улеснят местните жители да могат да вземат поддържането на станциите.
Всичките телеграфни учреждения, както се каза по-горе, до сега също се намират в ръцете на военната власт, но в скоро време ще преминат в Отдела на вътрешните дела.
Материалите, които можа да събере до месец май м. г. юридическата комисия, която бе съставил покойния княз Черкаски, взеха се като основа при изработване на временните правила за устройството на съдебната част в България. Според тия временни правила във всяко село е уреден селски съд за разглеждане на определен вид граждански и криминални дела. Селският съд действа само като другарски или арбитражен съд и като такъв се старае да примирява по взаимно споразумение. Освен селския съд, уредени са и общи съдилища, които са разделени на окръжни, губернски и върховен съд, който е един за цялото Княжество.
За търговски дела са предназначени търговските съдилища, които ще се открият в по-главните търговски центрове, където се види за необходимо. Срещу решенията на търговските съдилища могат да се дават жалби в близките губернски съдилища, както и във върховния съд.
За делата, в които интересите на управлението или на хазната се пресрещат и сблъскват с интересите на длъжностни или частни лица, уредени са административни съдилища, окръжни и губернски, срещу решенията на които ще могат да се дават жалби на върховния административен съд.
За делата, които трябва да се определят по църковните закони и правила, мисли се да се уредят духовни съдилища, както за православното, така и за другите изповедания. Но тия съдилища ще могат да се турят в действие само, когато се тури в ред и църковното управление. Най-после за разглеждане на гражданските работи между мюсюлманите са оставени и кадийски съдилища, от които обаче са извадени полицейските и криминалните дела.
Гражданското съдопроизводство ще става устно, явно и със спорене. В криминалното съдопроизводство беше много трудно и речи невъзможно, да се въведе с всичката си строгост обвинителното начало, защото няма лица, с които да се заместят прокурорските длъжности, а не се намират и добре приготвени и способни защитници. Правилата за криминалното съдопроизводство, обаче, са съставени така, че с тях да се утвърди добре свободата и правдините както на общините, така и на частните лица. И след закриването на военните съдилища, местните български съдилища ще могат напълно да съответстват на своето назначение. Тогава те трябва да разглеждат и всичките тежки криминални престъпления, които за сега, поради специалните обстоятелства, се разглеждат от военните съдилища.
Цялото съдебно ведомство се намира в сегашно време в ръцете на местни хора, които са призовани да изпълняват съдийските длъжности или след назначение от централното правителство, или след избор от населението.
При съставянето на своите решения съдилищата до някъде се ръководят от съществуващите при турското правителство и неотменени още закони, — например, криминалния кодекс, търговския кодекс и други специални постановления. Но от друга страна съдилищата се водят и според местните обичаи на българския народ. Широкият свободен достъп на народните обичаи в съдилищата ще даде най-богат и най-правилен материал за законодателните трудове на бъдещите конституционни органи в Княжеството, — временното управление намери за неизгодно да се заеме с такива трудове, защото те за сега са преждевременни и биха могли само да попречат на правилното развитие на народното българско право.
След като се заздрави в Княжеството редът и правосъдието, ще стане възможно да се помисли и за по-правилно устройство на финансовата част и на народния кредит. Изменението на съществуващите данъци, на които населението е навикнало, за сега не може да стане. Едно, защото няма събрани необходимите за това статистически сведения и други материали. И друго - защото за организационната дейност на временното управление е определен твърде кратковременен срок.
Като имаше пред вид всичко това, управлението на императорския комисар намери за добре да остави на бъдещото народно българско правителство грижата за коренното преустройване на финансите на Княжеството и да се погрижи само за подобряване на съществуващите данъци до толкова, доколкото да могат да се отстранят смущенията и злоупотребите при събирането им, а разпределянето им да стане по-правилно и равномерно. За тая цел се унищожиха завинаги и навсякъде данъците бедел и серчим, които при предишното правителство требваше да плащат само християните. Опростиха се и всички бакии (задължения), които населението дължеше в Русчушка, Видинска и Търновска губернии до 1877 г., а във Варненска и Софийска губернии, които бяха освободени по-късно - до 1878 г.
Още в самото начало на войната се отмени и събирането на десятъка в натура заедно с даването му на откуп и вместо него, беше казано, че ще се тури нов поземлен данък. Като нямаше събрани в Българското княжество необходимите сведения за определянето на тоя поземлен данък, управлението се принуди да приеме едно средство, което не е обаче удобно нито за населението, нито за администрацията. Но с това средство може да се отстрани предишната система, която даваше повод за различни злоупотреби и беше много тежка за населението, като му пречеше да прибира на време сеитбите си от нивята. Финансовият отдел обаче, е започнал вече предварителните работи, които са необходими за изработване на правилен поземлен налог, и ако по причина на краткото време, той не сполучи да доведе този си труд докрай, то във всеки случай за бъдещето правителство ще бъде събран богат материал по тоя въпрос.
Също така е започнато да се работи за правилното уреждане на другия данък, който се събира направо от населението и който се нарича с едно общо име „вергия“. Това регулиране е необходимо, защото всичките имоти и приходи, върху които се разхвърляше вергията, претърпяха силно изменение от войната. Има надежда, че през бъдещата финансова година разхвърлянето на вергията ще стане равномерно и справедливо.
Колкото до акциза от тютюна и питиетата, за начина на неговото събиране вече е съставен и утвърден нов устав.
Пестенето на разходите е било една от най-големите грижи на управлението. И макар, че по причина на бедствията от войната, правителствените приходи да се прибираха доста мудно и нередовно, все пак в края на миналата година от българските приходи можаха да се отделят до един милион рубли, за да се платят на руското ковчежничество, откъдето бяха вземани на заем за поддържане на администрацията и устройството на дружините от първоначалното опълчение. Освен това, можаха да се икономисат два милиона франка за основен капитал на народната банка, която ще да се отвори в скоро време. При това нужно е да се каже, че навсякъде в окръжните и губернските градове са уредени окръжни ковчежничества, в които е въведена правилна отчетност и счетоводство.
Към работите по финансовия клон на управлението се отнася и преглеждането на устава на земеделските каси и възстановяването им навсякъде в Княжеството. В сегашното Българско княжество през турско време е имало 33 земеделски каси, капиталът на които е достигал до 10 милиона франка. Повечето от тия каси турците са откраднали, когато бягаха. Финансовият отдел взе всички възможни мерки, за да се възстановят земеделските каси по-скоро и вече е сполучил да тури в действие следните: седем в Софийската губерния, пет в Търновската, две в Русчушката (в Свищов и Никопол) и една във Варненската (Провадия). Само във Видинската губерния, където е имало седем каси, ни една още не е могла да се възстанови.
Земеделските каси са учредени само за подпомагане на земеделието. За подпомагане на търговския кредит се намери за нужно да се основе Народна българска банка, уставът на която е вече утвърден и която след малко време вече ще се открие в София. Народната банка ще има отделения в няколко търговски града, между другите и в Търново.
По финансовото управление специална грижа е взета за устройството на приходите от митата, които са едни от най-големите държавни приходи в Княжеството. Подобряването на митническото дело се изисква както по причина на промените, които направи войната, така и от това, че турската система за вземане на мито от износните и вносните стоки, — система, която на първо време трябваше да приеме бившето гражданско управление, не се оказа добра. За да се извърши по-скоро поправянето на митническото дело, намери се за полезно да се направи от тая част специално ведомство и да се даде в ръцете на специалист, който сега се труди над съставянето на един нов митнически устав. Заедно с това се работи и за превеждане на тарифите на български език и за подреждането им в система.
Утвърдени са нови щатове за митниците и митническия надзор. Тия щатове се въвеждат в действие покрай Дунав и Черно море от 20 февруари, а по сръбската граница и от към Македония от 10 февруари.
Дадени са еднообразни правила за деловодството, за касовата и счетоводителската отчетност.
Дадени са форми за статистическо отбелязване на движението на търговията.
В днешно време при централното управление се съставя бюджетът на Българското княжество за бъдещата финансова година, която за сега ще се счита, както е било и до сега - от 1 март. Бюджетът ще бъде обнародван своевременно.
Повдигане на умственото образование в България е била една от най-главните и постоянни грижи на централното управление. Взети са мерки за да се постави народното просвещение в добро положение. По тая част най-напред беше обърнато внимание да се въздигнат и възстановят народните училища, които във времето на войната бяха съвсем западнали.
Грижата за поддържането на народните училища се остави на самото население. Тая система и преди беше приета в България и от нея произлезе това утешително явление, дето България сполучи да си завъди доста голямо количество училища, макар че печалното й политическо положение никак не спомагаше за това, като беше твърде стесняващо за умственото развитие. Изобщо е признато, че народното просвещение най-много напредва там, където самото население взема непосредствено участие в материалната поддръжка на народните училища. Ето защо управлението не само не призна за необходимо да промени предишния начин на издръжка на народните училища в България, но още и узакони тоя начин, като даде на населението право да си разпределя данъка в полза па училищата. От общите приходи на Княжеството се реши да се помага на народните училища само в някои извънредни случаи.
И така, като остави на населението да се грижи за материалната страна на училищното дело, управлението пое да се грижи само за нравствената страна на това дело, именно:
1. Да уреди учението в училищата, в които по-преди нямаше строго определена система и учебен план.
2. Да замества учителските длъжности с хора, достойни за званието си и да брани учителите от произвола на по-влиятелните, но понякога непознаващи делото общинари.
3. Да приготвя учителите за народните училища.
В такъв дух е съставен обнародвания вече устав за народните училища. Тоя устав вече се полага в действие с помощта на окръжните инспектори, които се назначиха по един за всяка една губерния.
Освен това, взети са мерки, за да се открият и по-горни училища, каквито по-преди не е имала България и които в днешно време са много необходими. От такива училища до сега се откриха само две класически гимназии (в София и Габрово), три реални училища (в Лом-Паланка, Русчук, Габрово) и две духовни училища (в Самоков и Лясковския манастир). Управлението на императорския комисар се погрижи и за откриването на други две реални училища в Пловдив и Сливен.
Както в народните училища, така и при отворените вече класове от по-горните, са назначени стипендии за бедни ученици, които се отличават със способностите и с успеха си. В основаните вече по-горни училища тая година можаха да се открият само първите два-три класа. Докато се открият и другите класове, сиреч, докато от тия училища ще започнат да излизат ученици с пълно средно образование, ще измине още 4 - 5 години време. До тогава по-приготвените български младежи ще са принудени да довършват учението си в чужбина.
За подпомагане на по-способните и бедните от тях, както и на ония, които се вече учат във високите училища, управлението намери за необходимо да внесе в бюджета за идната година 30 000 франка. Разпределението и даването на тая помощ ще се започне от идния месец май година. — В бюджета се намери за необходимо да се внесе и една сума за подпомагане на учителите, които поради старост или някоя болест не могат вече да се прехранват с труда си. От тая сума се мисли да се подпомагат и бедните семейства на учителите, загинали в последната война или в предшестващите я събития.
Учителите, както за по-важните народни училища, така и за откритите вече класове в по-горните учебни заведения се намериха и ако учението не може още да се тури в добър ред, то е най-много от нямане на добри учебници и други пособия. За посрещане на тая нужда, както и за повдигане на книжнината, която през последните две години е много западнала, управлението е взело мерки. За тая цел между другото се работи, за да се открият при училищата библиотеки, в които се мисли, да се набавят потребните учебници и други полезни книги на чужди езици и особено на руски, който е достъпен, кажи речи, за всичките учители. Освен това в град София, където вече са се събрали и постоянно пристигат доста много интелигентни български сили, се откри и публична библиотека, която още сега може да се похвали с богатата си книжна сбирка. В скоро време тя ще се обогати още повече: в нея ще се пренесат и книгите на Браилското книжовно дружество, чиято дейност ще се поднови в София. И има надежда, че там лесно ще може да се съберат около него добри умствени сили, та задружно да работят за повдигане на народната книжнина.
Войната, предшестващите я събития и превратът, който тя направи в политическия и обществен живот на българите, не може да не произведе и една бъркотия във вътрешните работи на Българската църква, бъркотия, която трябва да се отстрани, колкото е възможно по-скоро. Освен това и новия политически живот на българите изисква да се направят изменения в създадената от екзархийския устав уредба изобщо и особено в уредбата на духовния съд. Нужно е също така настоятелно да се помисли и за подобряване на положението на по-низшето духовенство, което, с изключение на малцина, обръща внимание и с това, че е малко приготвено за високото си предназначение, и с това, че е поставено твърде неблагоприятно от към материалната си страна. Управлението на императорския комисар винаги е съзнавало, до колко е нужно да се решат по-скоро въпросите за вътрешната уредба на църквата. Но обнародването на Берлинския договор, който постави в една неопределеност външните отношения на Българската църква, стана причина да се отложи изпълнението на плановете за църковното устройство, докато не се изясни речената неопределеност. Управлението на императорския комисар намери за неизгодно да поеме ръководството на това дело, без да вземат в него участие представителите на Българската църква.
Поради всичко това в църковните работи управлението се е ограничавало само със следната, така да се рече, чисто външна дейност:
1. Спомагало е, до колкото е могло, да се възстановят разорените храмове и да се сдобият както те, така и ограбените църкви с потребните за богослужението предмети. Такива църкви в Княжеството и Румелия се намериха до 400. Благодарение на доста големите пожертвования от Русия, от които едни са вече получени, а други се очакват, нуждите на тия църкви, поне най-необходимите, в скоро време ще бъдат удовлетворени.
2. Намери се за полезно да се измени познатия в много страни неудобен предишен начин, но който се издържаше висшето духовенство. Владичнината се премахна, — на архиереите се определи издръжка от общите приходи на Княжеството.
3. За да може България да се сдобие по-скоро с що годе подготвени за назначението си свещеници и учители по Божия закон, се откриха две духовни училища в Самоков и Лясковец с временен елементарен богословски курс. В тия училища вече се обучават до сто ученици, от които само на по-малката половина стана нужно да се определи издръжка от правителството.
4. Взети са мерки, за да се даде на църковното богослужение необходимото великолепие. С тая цел между другото е обърнато особено внимание, за да се замени новогръцкото църковно пеене със старобългарското (староруското), което е възстановено преди немного време от някои руски любители на старото пеене. Преподаването на последното е вече въведено в духовните училища и в Софийската гимназия.
Не трябва да се премълчи и за едно доста утешително явление между българското свещеничество, именно за отварянето в София на едно свещеническо братство, на което целта е да се грижи за самообразованието на местното духовенство, за подобряване на църковното благочиние и за разпространяване на религиозни познания сред народа. Софийското братство след немного време ще започне издаването на едно сериозно духовно списание. Подобно свещеническо дружество се заражда и в Радомир. Като има пред вид голямата полза, която подобни братства могат да донесат за сега на народа и на православната вяра, управлението посрещна тяхното появяване съчувствено и им обеща всякаква поддръжка.
Като е имало пред вид да създаде в България напълно народни уредби, Временното управление всякога се е грижило да привлича на обществени и държавни длъжности най-способните хора между местните жители. Но понеже за съставянето на един служебен персонал, който би познавал напълно работата си, се изискват най-напред навик и традиции, които могат да се усвоят само в едно доста дълго време, централното управление срещаше големи спънки при назначаване на лица за такива или други служби, особено в такива случаи, където са били необходими специални познания и много или малко завършено общо образование. Но и при тая мъчнотия управлението все пак сполучи да разреши до нейде удовлетворително и тая твърде важна и трудна задача. На сегашно време на обществените и държавни служби вече се намират до 2 000 местни жители, от които 768 са назначени от управлението и 1 353 са избрани от народа. Русия за сега има на служба в Княжеството само 150 души, сиреч около 7%. В това число не са пресметнати офицерите в земската войска. При това трябва да се отбележи, че съдебния и учебния клонове се намират изцяло в ръцете на местните. В администрацията местния елемент достига 8%.
Такива са в общи черти главните досегашни работи на Временното управление по общественото и държавно устройство в Българското княжество.
Сега, като се възползва от първото българско Народно събрание, за което в Търново са се събрали представители от цялото Княжество, представители, между които се намира цялото висше духовенство, председателите на всички градски административни и съдебни съвети, както и инспекторите на народните училища и толкова много други лица, избрани направо от народа, императорския комисар е поръчал на намиращите се тук членове от съвета на управлението да се сближат с надлежните компетентни лица и да чуят техните мнения, бележки и съвети по въпросите, които се отнасят до по-нататъшното устройство на Княжеството. Негово сиятелство специално е поръчал на управителя на вътрешния отдел да призовава наред представителите от различните окръжия, за да се съвещава с тях и да вземе във внимание всичките техни бележки върху въведените вече Временни правила за работите на вътрешното управление, да обсъди с тях всички възможни оплаквания от административните органи на властта и да ги разпита за истинското положение на работите й и за истинските желания на населението.
След като събере тия сведения, управителят на вътрешния отдел има поръчка да обиколи петте губернии, за да направи ревизия на всичките административни учреждения в тях и да вземе мерки за изправянето на несгодите, които биха могли да се явят при въвеждането на временните устави.
На управителя на съдебния отдел е поръчано да обсъди заедно с председателите на съдилищата и с членовете на върховния съд общите въпроси за управлението на съдебната част, да разгледа заедно с тях съставеното в съдебния отдел общо наставление за съдилищата и подробна инструкция за начинът, по който ще се изпълнят актовете и договорите и най-накрая да състави програма за издаване при върховния съд на юридически вестник, в който да се обнародват между другото съдебните решения, за да може публиката да се запознава с работите на съдилищата, а и съдиите да могат да обменят мисли по различните въпроси на правото.
На управителя на отдела на народното просвещение е поръчано да допълни устава за народните училища с помощта на инспекторите на тия училища, които са могли вече да се запознаят добре с положението на училищното дело във всичките части на Княжеството. Освен това на него е поръчано да обсъди заедно с просветените духовни представители въпроса за окончателната уредба на духовните училища и да се допита до всичките вещи депутати за пълната програма на по-горните училища, както мъжки, които са вече открити, така и женски, които има да се откриват след немного време.
Сведенията, мислите, бележките, които по тоя начин има да се съберат тук между представителите на Княжеството, ще послужат на Временното управление като материал за по-нататъшните му организационни работи, които то трябва да извърши до някой и друг месец, сиреч, докато изтече срока за неговата дейност.7 Бележки:
1. Датите са посочени, както са в документите - по актуалния към времето на събитията стар стил.
2. Настоящата статия е продължение на „Княз Владимир Черкаски – строител на Нова България”, виж в http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11647 .
3. д. ст. с. – действащ статски съветник, чиновник пети клас.
4. Сборник материалов по гражданскому управлению и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 г.г. Выпуск 3. СПб., с. 269-275.
5. пак там, с. 275-287; Русия и възстановяването на българската държавност (1878-1885). В: Архивите говорят 47. С., 2008, с. 96-103.
6. Сборник материалов по гражданскому управлению…, вып. 3, с. 288-297.
7. Съчинения на М. С. Дринов, том III, С., 1915, С. 141-161.
