К.ГЕРБОВ

Спасителят на женските сърца се казва САЛВАДОР! http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://i54.tinypic.com/334m2dh.jpg&imgrefurl=http://tvnovellas.blogspot.com/2011/01/salvador-de-mujeres-10-1840-0240.html&h=400&w=400&sz=28&tbnid=Hr7t7vQrXHdaDM:&tbnh=90&tbnw=90&zoom=1&usg=___Ahj8tTe6OugJsrmeu9xd0ko7jI=&docid=0_ddver_Ewx2uM&itg=1&sa=X&ei=g1w3Uo3FNsSShQeNy4HQAw&ved=0CEoQ9QEwBw&dur=259

Въпросният „барелеф” се казва картуш: Картуш (от френски. cartouche, от итал. cartoccio – свитък, руло) – е декоративен елемент (украса) върху сградата, обикновено във вид на щит или не до края разгънат свитък, на който са изобразени герб, емблема, или някакъв девиз. Гипсови и дървени картуши са украсявали входовете на дворците. Били са много разпространени през XVI-XVIII в. Повече в http://enc-dic.com/architec/Kartush-88.html Конкретният картуш изглежда е измислен от княз Фердинанд, но може да е идея и на архитекта Фридрих Грюнангер. Тематиката е военна или ловна. Виждат се: колчан с краища на стрели, лък, военна брадвичка-алебарда, връх на стрела, връх на копие, дръжка на сабя или кама (с орловата глава), дъбови листа, лаврови клонки, в средата главата прилича на куче, зад него са контурите на ръкопис (въпросния свитък), отгоре е змей или дракон. Под сводестата част е имало герб, но не е известно дали е бил българския или на Фердинанд.

Вероятно правилно е изписано с азбуката на Петър Добрев, но тя е измислица за лековерни. До нас не са достигнали свидетелства за наличие у прабългарите на някаква реална писменост, камо ли цяла азбука. http://ru.wikipedia.org/wiki/Булгарский_язык

Я напишете „българин” на прабългарски, да видим как изглежда.

Апаратите Вояджър 1 и 2 са съответно третия и четвъртия обект с човешки произход, напуснали Слънчевата система след Пионер 10 и 11, изстреляни през 1972 и 1973 г. Апаратите Пионер носят плочи, съдържащи информация за времето и мястото на изстрелването им. На Вояджър има златна плоча, която съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. http://bg.wikipedia.org/wiki/Златна_плоча_на_Вояджър След 43 г. Валя Балканска разбра как песента й е изпратена в Космоса 02.07.2011 Уникален кадър на Валя Балканска, докато пее “Излел е Дельо хайдутин” в малката класна стая; Мартин Кейниг показва новата си книга “Гласове и образи от България”, която представя у нас. След 43 г. Валя Балканска разбра защо и как всъщност изпълнението й на “Излел е Дельо хайдутин” стига до Космоса. Всичко й разказа същият онзи американец, който на 27 юни 1968 г. направи записа на песента й в малка класна стая. Мартин Кейниг тогава работи като учител по танци и в Колумбийския университет, и в нюйоркска гимназия с изучаване на руски и китайски език. Именно в средното школо се запалва любопитството му към страната ни. “Всички българи от мисиите и консулството в Ню Йорк пращаха децата си да учат китайски и руски. В моя клас имаше едно момче, което ми каза: “Г-н Кейниг, вие трябва да отидете в България.” „Така и стана”, спомня си етнологът. Преди това негова колежка - Етел Райм, вече се е захласнала по музиката ни и фолклора. Чува на фестивал в Копривщица изпълненията на народни песни през 1965 г., подаряват й касетки, с които тя се връща в Америка. Така че, когато Кейниг й разказва, че е решил и той да посети далечната страна, за да направи записи на музика и танци, Етел му предлага да го придружи. Преди обаче да нарами всякаква звукозаписна техника, да води техници със себе си, той идва в България през 1966 и 1967 г. “Първия път тук прекарах 5 месеца. Работех не само тук, но и в Югославия. Тогава осъзнах, че общностите и фолклорът няма да живеят още дълго”, разказва Мартин. По това време той вече е основал неправителствена организация, която се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционната култура. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор. В САЩ заедно с колежката си Етел прослушва записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. “Дойдохме през 1968 г. със записващ инженер. Донесохме генератор, в случай че няма ток. Имахме всякакво оборудване, перфектни микрофони.” От комитета му предлагат други имена на изпълнители. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. “Те ни казаха, че щом знаем какво искаме, те ще ни помогнат. Евгения Камова от комитета разбираше какво правя, подпечата ми командировката. Така тръгнахме на терен и започнахме да събираме музика от България”, обяснява ученият. Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. “Помещението беше дълго 10 м и широко 7-8 м. Валя беше в единия край на стаята, а гайдарите - в другия, за да се раздели звукът. Пред всеки имаше по един микрофон. Ако слушате този оригинален запис на песента, ще усетите, че там няма какофония - чува се и гласът на Валя, и музиката на гайдарите”, казва Мартин. Те не избират професионални гайдари, а миньори. “Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце”, спомня си Мартин. Тогава не разбира много какво се пее, макар вече да започва да поназнайва езика ни. “Повечето народни песни бяха на диалект, но разбирах контекста, за който се пееше. Знаех, че става въпрос за хайдук и че това беше страхотна музика. Това ми стигаше.” След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. “Това бяха изпълнения от различни краища на света. Два от записите бяха от България. Всички колежи в Америка, в които се изучаваше етнология, получиха от тези касетки”, обяснява Кейниг. Междувременно той идва пак на няколко пъти в страната ни, въоръжен с три фотоапарата през гърдите, за да документира един залязващ свят. Мартин всъщност няма много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на него, докато търси музика от всички части на планетата. “Карл Сейгън беше помолен от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни - да им дадем представа за това какво има на планетата Земя. Той записа поздрава “здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Имаше дискусия дори дали да са голи, или не, накрая решиха да са голи. Записа различни звуци, като капенето на вода в чаша. Трябваше да подбере и най-добрата музика от планетата”, обяснява Мартин. Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс - класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози - Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на “Вояджър”. “Ломакс разбира концепцията, че музиката се създава от общностите, а не от един човек, който седи и пише ноти и после те се изпълняват от сцена. Брамс и Бах са невероятни, но музиката на Земята идва от селото - от хората, живееши един с друг и празнуващи това, че са заедно”, обяснява Мартин. Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. Той чу и изпълнението на Валя Балканска и каза: “Трябва да сложим и тази песен. Така че нямах нищо общо с пускането на песента в космоса.” „Моята роля беше в избирането заедно с колежката ми Етел на Валя и пускането на записа”, казва скромно Мартин. Всички в програмата “Вояджър” участват безвъзмездно - никой не получава пари за това. Мартин най-много съжалява, че не успява да каже на Балканска за постижението й. След записа в Копривщица той праща копия на комитета и ги моли да ги разпространи. По-късно казва и новината за Космоса на хората от комитета. С Валя се виждат едва преди 10 г., когато тя е на турне в Щатите и има концерт в Сиатъл. Срещат се за кратко и не успяват да си поговорят много. Срещнаха се пак тази седмица - на същата дата - 27 юни, 43 г. след събитията в онази малка класна стая. “Не можах да позная Смолян, но разбрах колко много приятели имам още там”, усмихва се той. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=949598

Българската песен „Излел е Дельо хайдутин” отдавна трябва да е излязла извън Слънчевата система. http://twikle.com/nasa-r-846-701.htm http://www.youtube.com/watch?v=_jovBWpt7l8

Значи тогава, възстановявянето на надписа е направено в подкрепа на другия девиз: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Обстановката през 1944 г. не е била като в 1880 г., че да се придава същото значение на девиза.

Ако е така, значи оригиналният девиз „Съединението прави силата”, е възстановен от Георги Димитров. Може би защото е искал да съедини България, Сърбия и Македония в една федерация. Аз в другата тема съвсем сериозно написах, че този девиз днес не е актуален. Княжество България и Източна Румелия отдавна са съединени. А да се присъедини и Македония, засега няма никакъв шанс. Девизът над Народното събрание е анахронизъм, но трябва да си стои като част от миналото. Не трябва обаче да се злоупотребява с него, като се сочи на депутатите за пример. Те могат да бъдат единни, но не и „съединени”.

И кой всъщност е бил националният девиз през тези десет години? И защо е махнат „Съединението прави силата”?

Все едно и също дъвчем във форума. Тази тема за Съединението вече я разглеждахме с оригиналното й заглавие. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13815&page=2 Там в пост 25 съм цитирал Стефан Цанев. Ще го цитирам отново, за да се събере цялата история на девиза на едно място. „Министрите чиновници вдигал и свалял сам царят [Борис ІІІ]. Важното било те да не отговарят за дейността си пред Народното събрание, да не зависят от народните представители и от народа, а да отговарят само пред Негово Величество и да зависят само от неговото височайше благоволение - т.е. царят превръщал министрите чиновници в безпрекословно послушни само нему марионетки, а Народното събрание лишавал от глас и от власт, Народното събрание било за пред хората, за пред света... Обаче XXIV Народно събрание взело, че дръзнало да се меси в управлението (в това събрание се били промъкнали 20-30 народни представители, които по стар вреден навик отправяли неприятни питания към правителството), тогава царят на бърза ръка го разтурил още след първата му сесия и наредил на министър-председателя си Кьосеиванов да проведе нови избори - Кьосеиванов запретнал ръкави и с помощта на полицията така подбрал и така избрал народните представители, че в следващото, XXV Народно събрание успели да се промъкнат само 4-5 подло замаскирали се опозиционно настроени депутати, но на тях... въобще не им давали думата; това не му стигнало на Кьосеиванов, ами взел, че изчегъртал от фасадата на Народното събрание стария надпис „Съединението прави силата" и го сменил с нов: „В единението е силата" - и това Народно събрание наистина било напълно единно, напълно единомислещо, единодействащо, напълно единодушно и единогласно (само Народните събрания по време на социализма ще се опитат да му съперничат): всички внесени от правителството (разбирай - от царя) законопроекти се одобрявали без разисквания, с ура и акламации!”

Историята на девиза "Съединението прави силата" върху българския герб 1. На 27 май 1880 година в София се провежда 45-то заседание на ІІ Обикновено народно събрание. По това време, по силата на Берлинския договор /1878/, България е разделена на три части - самостоятелното Княжество България, автономната област Източна Румелия и поробената все още Македония. На заседанието се обсъжда “Закон за рязане на монети в Княжеството”. Именно в хода на провежданите разисквания Стефан Стамболов прави предложение на гърба на българските монети в лента да се изпише девизът “Съединението прави силата”. Макар в документите от заседанието да няма мотивировка на това предложение, съвсем очевидно е, че на първата българска монета се възлага историческата мисия да прокламира правото на българите да живеят в обща държава. За това, че думата “с ъ е д и н е н и е” не е използвана в някакъв отвлечен смисъл, а в прякото значение на Съединението, на обединяването в едно цяло на Северна и Южна България, има достатъчно потвърждения. Те се съдържат както в изказванията на депутатите, така и в изображението върху монетата. Там е гравиран венец, съставен от житни класове, цветове на роза и лаврови листа. Ето как обяснява тяхната символика депутатът Ковачев: “Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С това, мисля, се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се среща в южната част на нашето общо отечество – в Македония; и така ще бъдат представени заедно трите му части.” А депутатът Грънчаров допълва: “Като приемаме трите цвята, които означават трите части на нашето отечество, думите, които предложи г. Самболов, ще бъдат твърде уместни.” Така този девиз става израз на една политическа задача, на непреодолимия патриотичен и революционен подем за Съединението на Северна и Южна България, осъществено на 6 септември 1885 година. http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?2395 2. Според протоколите на Второто народно събрание от 1880 г. девизът „Съединението прави силата” е бил добавен по предложение на Стефан Стамболов, тогава депутат в събранието. При това идеята на Стамболов е била лентата с девиза да бъде включена в самия герб. Още преди внасяне в Народното събрание на проекта на този закон, на българското правителство е предложен за одобрение модел за отсичане и доставяне на монети. Счита се, че моделът е бил изготвен от английската фирма от Лондон „Ралф Хийтън и Синове” под надзора на Кралския монетен двор. На реверса на модела е изписана стойността на монетата: „10 сантим 1880” (френският франк е бил тогава официалната сметководна валута в Княжество България). На лицевата страна е изобразен българският държавен герб след 1880 г. в неговия предварителен вид с лента с девиз „Съединението прави силата”. Над герба е изписано „България”. Би следвало да се приеме, че именно тази пробна монета е послужила за образец на българския герб от 1881 г. Но това изображение не е първото, което спомага за формиране на по-дълготрайния български държавен символ непосредствено след Освобождението. Прототип на монетата и на българския герб е възпоменателният медал „За възшествието на княз Александър Батенберг”, в настолно изпълнение. Този първи за Третата българска монархия медал е отсечен в Брюкселския монетен двор за отбелязване на възшествието на българския престол на княз Александър І Батенберг на 17/29 април 1879 г. Предполага се, че настолният възпоменателен медал (има и втори, сребърен, направен по същия повод за възшествието за носене на гърди) е изработен от бронз в не повече от 200 броя, които са раздадени на членовете на Учредителното народно събрание. Имало още 30 броя отсечени от сребро и 10 от злато, изглежда раздадени на ръководството на събранието, на висшестоящите членове на Управлението на руския императорски комисар в България и на монарсите от Великите сили. На аверса на настолния медал е изобразен гербът на България във вида, който присъства по-късно и на пробните сантимови монети, и който е послужил за прототип на приетия за официален вид на българския герб. Върху медала и пробните сантимови монети има очевидни грешки. Штриховото поле в щита с лъва отговаря на син цвят, знамената не са трикольорни, а на тях също е изобразен лъв. Под щита и щитодържателите има лента с надпис „Съединението прави силата”. Визуалното сравнение на монетата с медала показва стопроцентово съвпадение на вида на аверса им. Което е озадачаващо предвид сведенията, че те са изработени на различно място. Излиза, че или между Брюксел и Лондон е бил разменен първоначален модел на страната с герба, или сведението, че пробната монета е отсечена в Лондон не е вярно. Със сигурност обаче може да се каже, че авторът на българския герб от 1880 г. е бил белгийски хералдик, вероятно от Брюкселския монетен двор. Последното се вижда съвсем определено, когато се сравни вида на герба, изобразен на възпоменателния медал и пробната монета, с герба на Белгия, утвърден с кралски указ на 17 март 1837 г., след като страната е призната в 1830 г. за самостоятелна държава. В предложения вероятно от професионалните хералдици от Брюкселския монетен двор български герб, е отчетено, че лъвът в последния е коронован и са махнати някои подробности от украсата. Впечатляващо е, обаче, че девизът „Съединението прави силата” е буквален превод на „L`union fait la force”, както е в белгийския герб. Посочените несъобразности са поправени при вече отсечените в 1881 г. първи български монети, които са стотинкови, както и в официалния вид на българския държавен герб, появил се на първа страница на „Държавен вестник” през януари същата година, като лентата с девиза е заменена с декоративен елемент. Тези монети от 2, 5 и 10 стотинки са били вече действително изработени в Англия от фирмата „Ралф Хийтън и Синове” и под надзора на Кралския монетен двор. По всичко изглежда лентата с девиза е отпаднала по технически причини. Дори на пробната монета, която е с диаметър 30 мм той трудно се разчита, а отсечените монети от 2 стотинки имат диаметър 20 мм, което прави невъзможно изписването на надписа върху тях. Затова и още в закона за рязане на първите български монети надписът „Съединението прави силата” е предвиден да бъде изписан отделно, под герба. (Цитат 2 е от: К. Гербов. Установяване на вида на българския държавен герб след Освобождението.) Това е по документи. От тях излиза, че Стефан Стамболов изглежда си е харесал девиза „Съединението прави силата” от медала за възшествието на Александър Батенберг и го е предложил за монетите. Дали този девиз е сложен на българския герб от белгийския гравьор или от проектанта на герба, ако е имало такъв - не е изяснено. Като че ли нямаме основание да считаме, че девизът „Съединението прави силата” е измислен от Стефан Стамболов.

Троян от рода Дуло?

Имаш домашна за "топлинни загуби от топлопреминаване и инфилтрация"? Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com: http://search.pomagalo.com/?keyword=%F2%EE%EF%EB%E8%ED%ED%E8%20%E7%E0%E3%F3%E1%E8%20%EE%F2%20%F2%EE%EF%EB%EE%EF%F0%E5%EC%E8%ED%E0%E2%E0%ED%E5%20%E8%20%E8%ED%F4%E8%EB%F2%F0%E0%F6%E8%FF&sa=1

В началото на моята статия съм написал: „Историческите извори за българите, обитаващи през VII в. земите, разположени между Азовско море, Дон, Волга и Кубан, не са много. Основни са византийските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, съставени в края на VIII – началото на IX в., както и арменската география на Анания Ширакаци от VII в. Към тях може да се добавят „История на готите” на Йорданес от VI в. и сирийският извор също от VI в., компилация по едно произведение на митиленския епископ Захария Ритор. Внимателният прочит на споменатите текстове дава сравнително точна и задоволителна представа по въпроса, за съжаление тълкуван и решаван вече дълги години в погрешна мегаломанска посока.” По нататък в статията съм цитирал от превода на Оболенски само: „Отвъд това езеро [Меотийско] над реката Куфис… се намира старата велика България и живеят едноплемените с българите котраги.”. Sandlih обаче, си позволи да манипулира и ми приписа, че съм бил написал, че "сравнително точна и задоволителна представа по въпроса," къде се е намирала Велика България по текста за "стара велика България" на Феофан исповедник в "Хронография", давал превода, направен към 1848 г. от гръцки на руски език от В. И. Оболенский и предоставен от него на О.Бодянский и публикуван, от последния, с някои преработки през 1858 г.” След което цитира целия пасаж, отнасящ се за л. м. 6171, р. х. 671, където е и въпросната грешка с река Олга. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14790&p=261946 Аз отношение към целия текст на превода на Оболенски не съм вземал. Написах, че каквото съм имал да кажа, съм го отбелязал. Анализирал съм всички извори и те според мен дават "сравнително точна и задоволителна представа по въпроса". Нямам никакво отношение към въпроса за „река Олга”. Направих си труда само да уточня каква е разликата в преводите на Оболенски и Чучуров.

В превода на Оболенски стои: Он расположил пехоту между реками Ольгою и Дунаем, корабли поставил у берегов реки Болгары. В последния превод на Чичуров е: С одной стороны, на суше, [прилегающей] к так называемому Оглу и Дунаю, он построил в боевом порядке пешее войско, а с другой — приказал кораблям стать на якорь поблизости от берега.

Не думай! И откъде се разбира, че е така? В поемата се казва: Игорь-князь, могучий внук Троянов… И по нататък: Шел седьмой по счету век Троянов. Явно поетът възвеличава киевския княз Игор като наследник на император Траян. Малко са сбъркани годините на римския император, но изглежда него е визирал поетът. А името е попаднало в поемата като предание, че някъде в руските земи е имало нещо свързано с личното име Троян (Траян). Като този Троян не е бил кой да е. Трябва да се работи в тази насока. В поемата има и такава строфа: Были, братья, времена Трояна, Миновали Ярослава годы, Позабылись правнуками рано Грозные Олеговы походы. Тот Олег мечом ковал крамолу, Пробираясь к отчему престолу, Сеял стрелы и, готовясь к брани, В злат-стремень вступал в Тмуторокани. Тук ясно се вижда, че Тмуторокан е географско име, а Троян е лично име на предшественик на Ярослав. Нещо като Авитохол в Именника на князете. По нататък в поемата се казва, че киевските князе са подчинили земите до Дунав. Ярослав се възхвалява с думите: Дверь Дуная заперев на ключ… Суд вершишь до самого Дуная. С други думи Траяновите валове са били руски през 11-12 в. Ако ще прескачаш така по разни теми, ти препоръчвам да не го правиш тук, а да си отвориш нова тема и там да си напишеш какво мислиш за тризъбеца, Дуло, Троян и пр. Макар, че ако ще си ги съчетаваш така фриволно, и това не ти препоръчвам. Ще сложат на темата катинар.

Уникален превод! Абе ти подиграваш ли се? В Киевска Русия са знаели Траянов път и Траянови валове. „В Бессарабии по сие время существуют памятники, напоминающие Траяна. Насыпные стены, или валы носят еще имя его; но для чего они посторены, неизвестно. По преданиям и некоторым картам знаем мы только дорогу Траяна (Via Trajani) изображена на Сульцеревой карте Валахии. Кантемир говорит, что простиралась от берегов Дуная до Прута и далее на восток по Южной России. Странно, что время сохранило следы ее только от Прута до озера Сасик; вал, называемый нижним Траяном, носил имя его; легковерный примет его за направление пути победителя Даков, и с удивлением может быть скажет: « XVII веков еще не сгладили следов Римлян!» http://ru.wikisource.org/wiki/О_валах_Траяна_(Вельтман) В старо време са казвали не Траянови, а Троянови валове. Така се срещат в писмени източници от края на 15 – началото на 16 в. Разбира се и в руския епос за княз Игор. http://www.prospect.md/ru/history/istoricheskie-zony-parki/troyanovy-valy.html

На основа на Закона за защита за държавата са забранени няколко партии и организации, които са обявени като потенциално престъпни. Нали напоследък се каза, че престъплението се доказва в съда. Не се съди по презумпция. Следващият параноичен текст е от закона от 2000 г.: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.” Според тази формулировка майка ми, тъста ми и жена ми (беше 3 години член на БКП) са били престъпници! Утре някой ще ме обвини и мен, че не съм като Павлик Морозов и не съм ги предал. Що не се гръмнат самозваните демократи, дето с тоталитарното си мислене минаха и комунистите! Впрочем Иван Костов и сините си понесоха възмездието. От 2000 г. почнаха да се сриват като политици и партия и сега думкат барабани и надуват вувузели пред парламента. Сини боклуци!

БАН: Не са приемани нови правописни правила 02.09.2013 18:15 Няма нови правописни правила от 1 септември 2013 година. Това заявиха от Института по български език към БАН във връзка с появилата се по-рано днес информация, че от днес са в сила нови правила за правопис в българския език. Оттам допълват, че изнесената информация е с давност две години и е компилирана от различни източници, което я прави невярна. „Изнесените данни имат подвеждащ читателите характер и целят създаване на сензация, която напълно не отговаря на истината. Некомпетентността и тенденциозността на публикацията цели създаване на изкуствено напрежение в обществото в навечерието на новата учебна година, дискредитира кодифицираната норма на българския книжовен език и създава невярна и грешна представа за събития и ситуации, което представлява грубо нарушение на журналистическата етика", посочват от института. „Справочникът "Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила", "Просвета", София, излезе през 2011 г., а Официалният правописен речник на българския език,"Просвета", София, излезе през 2012 г. И двете издания бяха представени на специални пресконференции, съответно през есента на 2011 г. и на 2012 г.", казват още от Института по български език към академията. http://education.actualno.com/BAN-Ne-sa-priemani-novi-pravopisni-pravila--news_437044.html

Закони са приемани най-различни: http://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_защита_на_държавата http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/naredba_zakon_za_narodniya_sad.htm Идват нови поколения. Няма начин следващите да не намерят кусур на това, което се върши днес. Закономерен процес. Вервайте ми!

Според мен „дрънването” на Мавзолея е равностоен акт на „разравянето” на гроба на цар Борис. Днес сме република, обаче никой не повдига въпроса защо нямаме Ден на републиката. А Република България я е създал този, за когото бе построен Мавзолея. Това е конфузът, който днешните демократи не могат да преодолеят. „Вече 63 години смъртта на цар Борис III е забулена в тайнственост. За кончината му са изписани хиляди страници, но категорично мнение от какво точно е настъпила тя няма и до ден-днешен. Мистерии витаят и къде са погребани тленните останки на последната коронована българска особа. „Над 100 версии има за костите на царя, повечето от които са пълни фантасмагории”, категоричен е уредникът на музея към Рилския манастир Димитър Кръстев.” http://www.blitz.bg/article/2707 Ако вярваме на разказаното от Кръстев, историята с разравянето на гроба на цар Борис III има начало, което е същото като с тялото на Георги Димитров: пречи, там където е поставено и е преместено. Преместването на царя е станало със съгласието на семейството му. Завършекът на Кръстев обаче е за наивници. Преди него обаче, уредникът на музея казва нещо много интересно: “До 1953 г. гвардейска част е давала караул на гроба на царя в резиденцията като главнокомандващ българската армия. Този малко известен факт го знам от ген. Панчевски, тогавашен министър на народната отбрана”, открехва се Кръстев. Звучи невероятно. Историкът-богослов долавя съмнението и изстрелва поредната сензация: “Това е част от голямата политика. Царското семейство се е поддържало от БКП, имало е някаква квота, вътрешно споразумение. Симеон пък поема ангажимента никога да не слага корона на главата си.” Има и такава версия: „Горяни задигат трупа на царя, за да изнудват семейството”. http://www.blitz.bg/article/2820

Всеки си пише по темата, та и аз ще продължа в този дух. Аз реших, че може да е така и затова го приех и написах: „Обещали са нещо на царя, ама не е станало – в резултат излъган остава целият български народ”. Но за всеки случай си направих справка и тя показа друго. След края на войната бъдещето на Македония е трябвало да се реши от „мирна конференция”. Това се е разбрало при посещението на Борис III при Хитлер. Случаят е досущ като със Санстефанска България: победителката във войната не може да диктува на останалите велики сили. Затова и Хитлер доста го е увъртал. По това време той още контактува със Сталин, пък последният е държал България да е негова. Обявяването в 1941 г., че Македония е обединена с България, си е една лъжлива пропаганда. На царя и правителството е било ясно, че изобщо не е ясно дали това ще стане след войната, дори и при победа на Германия, което ще рече и на Русия. Стефан Груев пише, че в окупирането на Македония всички българи видели нейното „освобождение” и постигнатото „национално обединение”. „В своя възторг нацията нарече Борис „Цар Обединител”, са думите на автора на „Корона от тръни”. Но марките не са издадени от някакви частни пощи, а от Министерство на финансите в сътрудничество с Министерство на пощите, телеграфите и телефоните, и двете официални ведомства на Царство България. „Нацията” пък, е приела за чиста монета изображението. Както се вижда, филателистите действително са мислели, че става дума за „обединение”, че и за „освобождение” на Македония и така са написали във филателните печат и литература. С други думи и тогава в България е било като днес: каквато администрацията, такъв и народа. Може да се каже и в обратен ред. Общо взето много объркана стана дискусията, която аз започнах с едни марки, показващи на каква почва цар Борис III е наречен Обединител. И е наричан и днес неоснователно така. Нищо друго не съм коментирал. Ще цитирам още и "Никой никога не би му хрумнало там да разравя гробове в църкви", като ще допълня: и да събаря Паметник на Съветската армия. Абе чете се това между редовете, ама плахо.

Благодаря за лекцията! Илия Цоцин и Петър Добрев разиграваха скеч, в който единият разказва нещо, пък другият все разбира погрешно. И се извинява: ама ти защо не се уточняваш! Та да се уточня. Повдигнах въпроса: трябва ли днес цар Борис III да се нарича Обединител? Аз мисля, че не. А марките са много хубаво нещо, защото от тях може да се види, че българският народ де факто е бил излъган. Или по-точно: от него е била скрита истината. Марките са издадени в многохилядни тиражи и са облепвани по писмата. Виждали са ги далеч по-много българи, освен купилите си ги за колекции. Обещали са нещо на царя, ама не е станало – в резултат излъган остава целият български народ. Както стана дума в една друга тема, днес има нетърпимост към тези, които гласуват, подали се на обещания. Цар Борис не се е явявал на избори, иначе щеше да бъде интересно да се види какъв щеше да бъде резултатът. Колко са повярвали на марките българите от 1941-1944 г. – не знам. Но за разлика от Мавзолея, марките няма как да бъдат унищожени. Правото си е право, историческите документи, каквито са марките, са си документи! И не е необходимо да се влагат чак такива емоции. Аз гледам на тях безстрастно.

В случая зад Иван Ангелов стоят „академиците” от БАНИ. Българин от Украйна проучва откриването на гроба на Аспарух 21 август 2013 | 15:06 | Агенция "Фокус" София. Българинът от Украйна Иван Петрович Ангелов проучва откриването на гроба на Аспарух, съобщи електронният в. „Целокупна България”, орган на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света. 54-годишният инженер-строител е потомък на бежанци от Стара Загора в Украйна преди 150 г. Случайно той попаднал на отчетния доклад на украинския археолог Владимир Автономович Гринченко, който обявил през 1930 г., че е направил откритие – научната му експедиция е попаднала на гроба на кан Аспарух – третия син на великия български владетел кан Кубрат. Тогава ученият е на 30 години. Древният тангранийски храм бил с големина 71 метра на 51 метра и се намирал в малкото по това време селище Запорожие, което не след дълго се превръща в индустриален център. Скоро след откритието си, Гринченко е хвърлен от Сталин в затвора, където остава няколко години. А когато е пуснат на свобода живее кратко и не успява да докаже тезата си. В доклада си обаче той записал, че във височайшата гробница той и екипът му открили златно стреме, оръжие със същите знаци, като на сабята на Аспарух. Намерен е и златен лъв, със същите размери и очертания, като този на кан Кубрат. Сред археологическите трофеи имало много златни, сребърни и метални предмети, някои от които отишли в различни украински музеи, а други били загубени. Сред най-ценните находки е Сребърен орел, на чиито гърди със старобългарски руни е изписано името Исперих. Други учени, сред които българският археолог Георги Костов, и украинската му колежка Злата Александрова Лвова, също са поддържали тезата, че откритият гроб е на Кан Аспарух. За съжаление обаче, са си отишли от този свят, преди да успеят да защитят научните си тези. Немалко украински археолози, като Георги Шаповалов например, поддържат друго мнение – че откритите останки от височайшо погребение са на княз Светослав. Иван Ангелов успял да издири дъщерята на Владимир Гринченко – Светлана, за да разбере повече подробности около разкопките. Той се добира до картата за разкопки на Гринченко, съхранявана от Института по геология. Така открива точното място на Аспаруховия гроб. Оказало се, че в земята не са останали никакви исторически находки, а самото място се намира в двора на огромния завод Запорожкокс. С разрешение на официалните власти и собствениците на завода на 12 декември 2010 г. Иван и други родолюбиви българи, успяват да сложат мемориална плоча, на която е отбелязано, че тук археологът Владимир Гринченко е открил гроб на представител на рода Дуло. Знакът на известния български род също е намерил място на обелиска. Около паметната плоча са наредени 33 камъка, които символизират 33-мата войници, загинали в тежко сражение с хазарите заедно с Аспарух в битката при остров Хортица. Броят на камъните отговаря и на броя на 33-те български села в Запорожието. „В центъра на град Запорожие, в близост до сградата на областната администрация, с разрешение на официалните власти сложихме паметна плоча на Аспарух, украсена с бронзов бюст. Лицето и характерната плитка на древния български пълководец са изваяни от украинския скулптор Алексей Башкатов, мустаците са мое дело”, разказа с вълнение Иван Ангелов. Той се надява и други съвременни учени, археолози и историци да се произнесат по казуса за гроба на кан Аспарух. http://www.focus-news.net/?id=n1818505 БАНИ са инициатори и за провъзгласяването на хан Кубрат за светец. http://society.actualno.com/Predlagat-han-Kubrat-da-byde-kanoniziran-za-svetec-news_436354.html Казвам само за информация, защото и Вознесенка и Малая Перешчепина, където уж са открити гробовете на Аспарух и Кубрат, ги дискутирахме достатъчно във форума и то на няколко пъти. Но в демократична България всеки си има право на своя истина, включително и в областта на науката.

Ще си призная, че не съм се интересувал от подробностите в историята на България по времето на цар Борис III. Той е наричан Обединител, защото се е считало, че е обединил българите от Македония и Беломорска Тракия. Покрай споровете за неспасените евреи от територията на Македония и обвиненията, че България не е направила нищо, за да се противопостави на екстрадирането им в концентрационните лагери, се установи обаче, че по време на Втората световна война Македония и Беломорска Тракия всъщност не са присъединени към България, а последната е извършвала само управлението им. В Уикипедия, например, е отбелязано: „След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, цар Борис III е наричан цар Обединител.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_III Следователно днес не би следвало да го наричаме така, защото трябва да открием кой е „разединил” тези земи от България, тъй като те не се намират в очертанията й. Ако няма Разединител, значи няма и Обединител. Навремето обаче, действително българите са били заблуждавани, че Македония и Беломорска Тракия са били присъединени към България. Това се вижда от пощенските марки, издадени на 3 октомври 1941 г. по случай „обединението на България”. 3 октомври е денят, когато през 1918 г. княз Борис Търновски встъпва на българския престол и става цар. На корицата на филателното списание „Българска марка” са отишли още по-далеч и са обявили за повод на издаването на марките „Обединена България” - „освобождаването на Македония, Моравско и Тракия”. Явно в случая под „освободители” се разбират българите. Излиза, че българската армия от 1912 г. до 1944 г. все с освобождаването на българите се е занимавала, май. Иначе Южна Добруджа е върната на България без бой. Това действително е успех на цар Борис III.