К.ГЕРБОВ

Обикновено в такива случаи се казва: „Направил от мухата слон”. В критиката на писаното от Иван Унджиев условните обозначения са: Ун – 47 е биографията на Левски от 1947 г.; Ун – 80 е преработената биография на Левски от 1980 г.

Навремето бях от ЦДНА, после от ЦСКА. Но след като двата отбора се сбиха през 1985 г. и ги разтуриха, престанах да се интересувам от футбол. http://www.sportal.bg/news.php?news=381943 През 1994 г. гледах националната ни гордост в САЩ, но после пламъчето у мен пак изгасна. Въпреки че Георги Аспарухов беше от „Левски” той беше уважаван от всички. Днес се навършват 70 години от рождението му. http://sport.actualno.com/70-godini-ot-rojdenieto-na-Gundi-news_423406.html 1968 г.: голът на Аспарухов за България на стадион „Уембли” срещу английския тим, воден от Боби Чарлтън.

Боцка Павлова казва, че поп Кръстю, понеже получил писмо от комитета, дошъл една вечер при Николчо Сирков да пита дали е дошъл Левски. Останал до късно и разговаряли. Попът дошъл и втора вечер, тогава „носил тефтери”. Пак стоял до късно и разговаряли. След това не е идвал. Учителите Петко Владов и Иван Войников от Угърчин, са записали спомени на Марийка Сиркова, когато тя е живяла там няколко години при дъщеря си. Според тях Левски е дошъл за последен път у Марийкини на Бъдни вечер. Там той имал дълъг разговор с Николчо Сирков и Христо Латинеца. На Марийка поръчали, като отиде на черква, да се срещне с Величка и да й иска да донесе подправените писма, за да ги види Левски. Величка й предала писмата, увити в кърпа, пред тяхната порта. От Николчо после Марийка, узнала, че като видял писмата, Левски казал, че не са писани от попа и че са „лъжовни”, тъй като и почеркът, и печатът на комитета са подправени. На другия ден Левски и Николчо зашили в самара на дядовия Иванов кон всички комитетски книжа и тефтери. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията): „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”. Това са фактите. Според мен поп Кръстю е изпълнил заръчаното му от Васил Левски. Опис на предаденото от поп Кръстю на Никола Сирков не съм виждал досега. Не съм виждал и приходно-разходната книга на БРЦК, за да разбера как са се движили парите на комитета. След отчета, направен от Левски при завръщането му от Букурещ, не съм попадал на други такива сметки. Единствен, който може да отговори на въпроса горе, е бил Никола Сирков. За съжаление той умира през 1873 г. и не е оставил никакви спомени.

В писмото на Левски до Алилаа Селевли от 12 декември 1872 г. не се споменава конкретно „председателят” да му предаде „ония” пари. Написано е: „У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своята работа. Той не е ли чел в уставът?! На комитетски пари минутата се не знае кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мен у Николча да оставя: оттам ще и получава.” Левски подмята за парите, но не е бил сигурен дали те вече не са били възстановени, защото не е бил в Ловеч при всички случаи от 7 октомври до 12 декември. Едва тогава е успял да отговори на изпратеното два месеца преди това писмо. Взелият парите, казал, че ги употребил за ден-два и може вече да ги е бил върнал на съответното място. Затова искането на Левски е обобщено: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. След като не е повдигнал при пристигането си в Ловеч въпрос за парите, значи той не е стоял на дневен ред.

Аз съм почитател на старата поп музика. След като се появи хард рока, все по-малко песни почнаха да ми харесват. Има песни от по-новите, на които може да се танцува, но не се запомнят като мелодия. Така наречените "латиноритми", понеже са танцувални, отдавна са навлезли в музиката и на другите народи. Затова е трудно да се определи кое е точно латиномузика. Например това изпълнение, макар да е анголско, т. е африканско, на практика е португалско и според мен е латино. То между другото в Латинска Америка няма ли смесване между испански и африкански ритми?

Това последното го няма в писмото от 7 октомври: И къде пише, че попът си отишъл с тефтерите. Това са също такива свободни съчинения, като: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”. На 1 юли 1872 г. Васил Левски прави отчет на получените пари, за които е издал квитанции и установява, че от 25 януари (тогава се появяват първите самоделни квитанции, които обаче са дадени и за сумите, приети от ноември 1871 г.) до 1 юли той е получил и отчел с квитанции сумата 24456:15 гроша. Това са суми, събирани от всички комитети. И всичките тези пари Левски ги е похарчил. На 2 юли 1872 г. той пише писмо до Кирияк Цанков, в което го уведомява: „Днес останал съм без жълтичка и съм в големи мъки”. Разбрали какви ги е сторил Апостолът, от района контролиран от Димитър Общи престават да изпращат пари в Ловеч. Може ли два-три месеца след това в Ловешката каса да са постъпили 50 000 гроша и попа да ги използва всичките? Та нали именно липсата на парични постъпления кара Левски да започне репресията над чорбаджиите. Даже сам провежда провалилия се обир у Денчо Халача. Никой не знае колко пари е взел поп Кръстю. Отишъл е, както му е било писано у Никола Сирков и е предал каквото се е искало от него или каквото е можел. Какво значи „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”? Толкова голямо шубе ли е обхванало безстрашния Апостол? Тук е ставало дума за пари и то много пари, ако са били 50 000. Защо Левски не е потърсил попа, ако той не се е издължил? Най-малкото щеше да спомене нещо по този повод на Никола Сирков или на Никола Цвятков. Значи е останал удовлетворен от това, което е получил. Откъде са тези „3000 гроша на комитета в Ловеч”. Няма откъде да ги е получил Левски освен от Никола Сирков, а той от поп Кръстю. Съществува вариант поп Кръстю да е дал част от сумата и да е обещал, че скоро ще даде и другата. Възможно е и председателят, взел парите, да е старият председател Марин поп Луканов. Поп Кръстю е станал председател след арестуването му. Спомените на Боцка Павлова показват, че поп Кръстю не се е скрил. Отишъл е, както му било казано при Никола Сирков, нещо е говорил, нещо му е дал. Какво точно, Боцка явно не е разбрала и е влязла и тя в интригата за предателството на поп Кръстю. Щом и Каравелов е повярвал? След залавянето на Апостола всички, които са можели да попаднат под подозрение, че са го предали, са започнали да ковладят поп Кръстю. В спомените си Боцка, дъщерята на Мария, споменава, че след като дошъл с тефтерите, поп Кръстю не е търсил Левски. И Левски като идва, не е търсил попа. Димитър Пъшков обаче е написал, че същата Мария Николчова му разказала, че след като той и Марин поп Луканов били арестувани и откарани в София, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя. Разговорът бил доста разпален и Марийка чула, че „Левски казал на поп Кръстя да додиш утре вечер в Къкрина при Христа Латинеца да си разчистим сметките.” Мисля, че изнесеното от Боцка Павлова, разбира се критично и логично прочетено, дава допълнителни сведения около историята със залавянето на Васил Левски.

На 12 декември 1872 г. Васил Левски пише до Ловешкия ЧРК: „Колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча, че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва. У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа… Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” На 24 декември вечерта Левски пристига в Ловеч и отсяда в дома на въпросния Николчо, т. е. Никола Сирков. Какво е станало преди това, разказва Боцка Павлова. Тя е дъщеря на Мария и Никола Цвятков Бакърджията, който съпровождал Левски до Къкрина и е арестуван заедно с него. Мария е била омъжена първо за Никола Сирков, за който ще стане дума по-долу. След смъртта на Сирков, се омъжва за Цвятков. Разказът на Боцка Павлова: Това сведение трябва да се прочете много внимателно. Боцка, която е била баба, когато го е съобщавала, е подчертала накрая: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил. Той също се е съмнявал, че попът се е предал на турците.” Само че, дали така е мислил Левски или това си е добавка на Боцка, пък може и на майка й. Едва ли е вярно и твърдението, че Николчо Сирков се е усъмнил в поп Кръстю. Някои моменти в разказа насочват към едно по реалистично развитие на нещата. Та може ли Левски, който е дошъл в Ловеч да вземе именно това, което е поискал от председателя на комитета - необходимите му писма и пари, да си тръгне без тях? Това му е трябвало на него, а не лична среща с поп Кръстю. Писмото подсказва, че среща на Левски с поп Кръстю не е имало и едва ли последният е знаел, че на Коледа Апостолът е бил в Ловеч и на 26 декември ще спи в Къкринското ханче. Боцка изрично е подчертала, че попът идвал няколко вечери да пита за Левски и след като в едната вечер стоял до по-късно, повече не се появявал. В тази последна вечер, обаче, има един интересен момент: попът носел тефтери. Т. е. попът е донесъл отчетната приходно-разходна книга на Ловешкия комитет. И както се оказва, предал е на Сирков и парите, отчетени в нея. За да не иска Левски да се среща с поп Кръстю причината не са били съмненията, че не му бил чист косъма, а защото попът е предал всички искани документи и е възстановил липсващата сума. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията). „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”, са думите на Никола. Което означава, че председателят на Ловешкия комитет поп Кръстю се е издължил. Това е станало няколко дена преди Левски да пристигне в Ловеч. Изпълнил задължението си, поп Кръстю е престанал да се интересува повече от Левски. Когато няколко дена след това поп Кръстю видял в конака заловеният Левски, останал учуден и го попитал: „Как стана тая работа?” Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече.” Това е предал сам Левски на Никола Цвятков, без какъвто и да е коментар. Вижда се, че отговорът му е бил гузен. И не е обвинил поп Кръстю, нито че го е предал, преди да го хванат, нито пък че го е разпознал при сгледата и е казал на турците, че заловеният е Левски. Както представя нещата Стефан Каракостов.

Тъй като не ми се рови из оригиналните документи, ще използвам два цитата от Иван Унджиев. Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ. Като подминем тенденциозните подхвърления на Унджиев за „благоразумните хора” и „отговорния водач, който искал да избегне катастрофата” и прочетем по-внимателно по-важните редове, ще стигнем до мнението, че под „да се види с какви хора трябва да се бастиса”, Левски най-вероятно е разбирал такива, които да не пращат парите отсреща на Каравелов, а да ги дадат на него.

Сведението за „предателството” на поп Кръстю Любен Каравелов изглежда е получил от Данаил Попов. А източникът на известието на Попов е сестра му. Както са се изказвали такива мнения до сега, мълвата, че поп Кръстю е издал Левски, тръгва от сестрата на Марин п. Луканов по старата максима: Най-добрата защита е нападението. „От Величка тръгва мълвата , която обвинява поп Кръсто в предателство.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Величка_Хашнова

Вижда се, че освен, че нямаш познания по биографията на Левски, но си и страшно нахален. Ако ще се опитваш да продаваш краставици на краставичаря, спазвай правилата и когато твърдиш нещо, посочвай документите, от където си взел въпросното сведение. Конкретно обясни, къде е споменато, че Левски е организирал Арабаконашкия обир. Искам да ти кажа, че когато се пуска нещо, което е взето от друго място, се посочва от къде е взето. Картината със залавянето на Левски от твоето мнение от 16 април е взета от форум БГ Наука, тъй като в този вид с пояснителния текст, тя е пусната за първи път тук. Същото изображение е публикувано и в http://pateshestvenici.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html . Авторката е ученичка, обаче добросъвестно е написала накрая, че е ползвала сведения от http://www.nauka.bg.Учи се и ти на културно поведение, особено когато гостуваш някъде.

Приятно четене! Все пак ще повторя: съдейки по това, което написа тук, ти Хайдут, не си чел даже и бозаджийските биографии на Левски и писаното в подобен стил за него. Аз се постарах да бъда подробен и изчерпателен в мненията си, защото знам, че и други посещават форума. Мисля, че поне на тях съм казал нещо, което те не знаят. Те ако са достатъчно любознателни, рано или късно сами ще научат много неща за Васил Левски. Аз по правило цитирам документи, и то публикувани. Само подсказвам от каква позиция следва да се гледа на тях, за да се разбере точния им смисъл.

Очевидно нищо не си чел за Левски, а си съчиняваш. Левски е отишъл в Ловеч при ятаците си. Основни фигури в Ловешкия комитет са били Иван Драсов, Димитър Пъшков, Марин п. Луканов, поп Кръстю Никифоров. Да се е срещал Левски с някого от тях? С това потвърждаваш, че нищо оригинално не си чел за Левски, а само сдъвкана пропаганда. Идеята за обира е на тетевенските чорбаджии. Левски е искал да му дадат много пари, като ги е излъгал, че ги искали от Букурещ. Тогава чорбаджиите, за да си спасят имането, дават идея на бай Димитър да обере пощата. А Левски действително не е бил против обира, но не е искал той да бъде ръководен от конкурента му Д. Общи. В България не е известна нито една акция на Левски срещу турците. Поне аз не знам такава. Затова пък има няколко организирани от него срещу българи. В този аспект може и да се приеме като грешка това, че Левски не е убил Общи. Зависи от гледната точка на човека, който дава такава преценка. Един праволинеен човек, след като се е захванал да се занимава с тероризъм и даже се е нарекъл Кърджълъ, т. е. разбойник, за да бъде макар и по-своему на висота, не трябва да се разколебава, а да продължи по пътя, щом го счита за правилен. Поводът да се заговори, че Левски е искал да убие Общи, е че Общи не е искал да убие дякон Паисий. Левски го е карал, но Общи не мислел, че дяконът е бил лош човек. Все пак го убива, но след това престава да изпълнява заповедите на Апостола. Христо Иванов твърди, че Левски не е имал намерение да убива Общи. Големият е написал в спомените си, че той предложил на Апостола да убие Общи, защото не изпълнявал заповедта да убие дякона. Но Левски казал, че след това щели да останат само двама: той и Големия. И му се оплакал: „Казах зимъс на едного, на двама, да дойдат в Българско и да работим по-бърже. Те догде съм там във Влашко се обещават. Като си замина, пиши, че си нямаш работа.” За това решили Големия да сплаши Общи и това действително става. Едва след това Общи убива дякон Паисий. От спомените на Христо Иванов се вижда, че след общото събрание в Букурещ никой не е искал да работи с Левски. Само глупавия бай Димитър е останал. Аз доколкото разбирам ти си левскар, а не само левскарите, а и другите запалянковци не се отказват от своя отбор и неговия патрон, дори отборът да играе ужасно зле. На времето разказваха за една действителна случка, когато „Левски” играл в провинцията и паднал 4:1. На връщане в автобуса царяла мъртва тишина. В един момент обаче някой се провикнал: „Паднахме, ама Гунди какъв гол им набута!” Та и твоята работа същата, Левски може да е правил много грешки, ама иначе бил голям герой. За историците е по-важно да изяснят истинските събития как са протекли и да опишат максимално точно това. След това, който иска да вярва, а който не, както се казва в края на приказките. Вземи да прочетеш повече за Левски освен биографиите му, писани в комунистическо време. И чети внимателно.

Четириевангелието на цар Йоан Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български средновековни ръкописи. Представлява препис от преведените на старославянски език канонични евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан, разположен върху 268 пергаментови листа. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри. Четириевангелието е създадено през 1355-1356 г. от монаха Симеон и е било предназначено за личната библиотека на царя. По-късно след падането на България под владичеството на османците, то попада последователно във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, откъдето е преместено в Британската библиотека, където се пази сега. Много от сюжетите, разказани в евангелията, се повтарят, затова и при миниатюрите има изображения, представящи едно и също събитие. Към темата „Страстите Христови” има по четири миниатюри (към всяко евангелие) за „Влизане в Йерусалим”, „Тайната вечеря”, „Предателството на Юда”, „Разпятие Христово”, „Снемане от кръста”. Интересно е, че изпълненията на различните изображения на даден сюжет се различават главно в някои детайли. В текстовите описания, обаче, направени от евангелистите на един и същ сюжет, в доста случаи има съществени различия, поради предаване на повече подробности за случилото се. Доколкото тази статия има за цел да даде на читателите една по-обща представа за вида и художествената стойност на миниатюрите от Четириевангелието, от еднаквите сюжети са подбрани по-представителните. Пояснителният текст под илюстрациите е компилация от различните евангелия. Той има за цел да обясни най-пълно предаденото в конкретната миниатюра. Добавени са и някои подробности от оригиналния текст в евангелията, за по-добро разбиране на сюжета и контекста, в който той се появява. Някои от показаните изображения са нарисувани само веднъж в целия ръкопис. Това са: „Христос умива нозете на учениците си”, „Пилат умива ръцете си, след като произнася присъдата над Исус”, „Обесването на Юда”. * * * Страстите Христови (Страданията на Христос) са изпълнените с трагизъм събития от последните дни и часове на земния живот на Исус Христос. Те са свързани с физическите и духовните страдания, които той изживява в края на своя жизнен път, довел го до кръста, издигнат на хълма Голгота край Йерусалим, и последвалото там разпятие. Краят на Страстната седмица идва с вестта, че Синът Човечески е възкръснал. Тези събития са описани в четирите канонични евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан. Основно те могат да се обобщят така: Влизане на Христос в Йерусалим Заговорът срещу Христос Тайната вечеря Молитвата в Гетсиманската градина Предателството на Юда и залавяне на Христос Съдът на Каяфа Съдът на Пилат Носене на кръста и разпятие Христово Смъртта на Христос и възкръсване на мъртвите Снемане от кръста и полагане в гроба Евангелистите разказват, как дошло времето за жертвоприношението, което Исус Христос трябвало да стори, за да изкупи човечеството от греха. Народът трябвало да научи, че той е обещаният от библейските пророци Месия, който идва за спасение на тези, които повярват в него. На учениците си Исус вече бил разкрил, че той - Синът Човечески, ще бъде предаден, ще го убият и на третия ден ще възкръсне. Това трябвало да стане по време на големия юдейски празник Пасха в Йерусалим, където се стичали много богомолци-поклонници. Влизане на Христос в Йерусалим Учениците на Христос намират ослица с осле (към евангелие от Матей); Христос влиза в Йерусалим (към евангелие от Марко) Христос и неговите ученици влезли в Йерусалим в неделята преди Пасха. Преди това учителят изпратил двама свои ученици в едно селище близо до Витфания при Елеонската планина, да вземат от там младо, неотделило се от майка си осле (младо магаре), което никой човек още не бил възсядал. Седнал на него, Христос влязъл в града, посрещнат с възторг от жителите му, които размахвали палмови клонки, постилали дрехите си пред него, сечели клони от дърветата и също ги постилали по пътя, където минавал. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне, царят на Израил! Той е пророкът Исус, който е от Назарет Галилейски!” Влизането на Христос в Йерусалим, възседнал осле, станало, за да се сбъдне реченото от библейския пророк Захари, че царят на Сион ще дойде „възседнал на осле”. Заговорът срещу Христос Христос изцелява слепи и сакати, първенците недоволстват (Матей); Юда Искариотски обещава да предаде Христос за тридесет сребърника (Йоан) В понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил с думите: „Домът ми е дом за молитва, а вие го направихте тържище.” Тогава при него дошли слепи и сакати хора и той ги изцерил. Първосвещениците и книжниците, като видели чудесата, сторени от Христос, се чудели с каква власт той върши това. А като чули децата да викат „Осанна на Сина Давидов!”, възнегодували, тъй като считали Исус за обикновен човек. На първенците той казал: „царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народа, който принася плодовете му”. А книжниците и фарисеите разобличил като лицемери. Затова засегнатите от Христовите думи и деяния решили да го погубят. Тогава Юда Искариотски - един от дванадесетте Христови ученици, в когото влязъл сатаната, се уговорил с първосвещениците и военачалниците да предаде Исус срещу възнаграждение от тридесет сребърника. И зачакал сгодното време за това. Тайната вечеря Христос умива нозете на учениците си (Йоан); Христос посочва кой ще го предаде (Лука) В четвъртък Христос и неговите дванадесет ученика се събрали на пасхална вечеря. Преди да седнат на нея той съблякъл горната си дреха, налял вода и започнал да мие нозете на бъдещите апостоли. След като свършил, облякъл отново дрехата си, седнал пак на трапезата и обяснил: „Ако аз, Господ и учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Дадох ви пример да правите и вие същото, каквото аз направих. Истина ви казвам: няма слуга, който да е по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, когато го изпълнявате.” И когато настанал часът, Исус и дванайсетте апостоли седнали на трапезата. Иисус взел хляба и като благословил, разчупил го и раздавайки на учениците от него казал: яжте, това е моето тяло. След което взел чашата с вино и им дал да пият с думите: пийте от нея всички, защото това е моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. Така Христос установил главното тайнство на християнската вяра – евхаристията, т. е. светото причастие. По време на вечерята Христос отново явил на учениците си, че ще бъде предаден. Те много се наскърбили и всеки от тях почнал да го пита: „да не съм аз, Господи?” Любимият ученик Йоан, облягайки се на гърдите на Исус го попитал, кой ще го предаде. „Който топна с мене в блюдото, той ще ме предаде”, отговорил Христос и добавил: „Както е писано Син Човечески си отива, но горко на оня човек, чрез когото той ще бъде предаден. Добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се родил.” Молитвата в Гетсиманската градина Христос и учениците му отиват в Гетсиманската градина (Йоан); Молитва на Христос към Бог Отец (Лука) След вечерята Христос с учениците си отишъл на едно място до Елеонската планина, наречено Гетсиманската градина. Там той казал на придружаващите го: „молете се да не паднете в изкушение”. След което се отдалечил, застанал на колене и отправил молитва към Бог Отец, давайки дан на човешката си природа: „Отче, ако искаш, отклони от мене тази чаша, без да я изпия! Но нека бъде не моята воля, а твоята.” Тогава се появил небесен ангел и го подкрепил в изпълнението на волята Божия. Като завършил молитвата, Исус се върнал при учениците и ги намерил заспали. Укорил ги, отново ги призовал да се молят, за да не паднат в изкушение и обявил: „Наближи часът и Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ето, идва оня, който ще ме предаде.” Предателството на Юда и залавянето на Христос Юда води войници да заловят Христос (Йоан); Целувката на Юда (Йоан) Мястото Гетсимания, където Христос завел учениците си, за да отправи молитвата си към Бог Отец, било добре познато на Юда. Той пристигнал там, водейки войници и слуги на първосвещениците и фарисеите, които носели факли и оръжия. Предателят предварително се уговорил с войниците, като им казал: „Когото целуна, той е Исус, него хванете.” Като се приближил до Исус, Юда го поздравил с думите „радвай се Рави” и го целунал. Исус отвърнал: „Юда, с целуване ли предаваш Сина Човечески?”. Войниците пристъпили към него, но апостол Петър, който имал нож го измъкнал и ударил слугата на първосвещеника, при което отрязал дясното му ухо. Тогава Исус укорил ученика си: „Тури ножа си в ножницата, защото всички, които се хващат за нож, от нож ще погинат. Аз трябва да изпия чашата, която ми е дал Отец.” Обърнал се и към дошлите: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете. Всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и не ме хванахте. Всичко сега става, за да се сбъднат пророческите писания.” Чувайки това учениците го изоставили и се разбягали, а войниците и хилядникът хванали Исус и го вързали. Съдът на Каяфа Христос на съд при първосвещеника Каяфа (Матей); Трикратното отричане на апостол Петър (Йоан) След залавянето Исус бил заведен в Синедриона при първосвещеника Каяфа. Там се били събрали всички книжници и старейшини. За да бъде осъден Христос, се явили двама лъжесвидетели, които рекли: „Той каза, че може да разруши Божия храм и в три дни да го съзида.” Първосвещеникът попитал Христос вярно ли е това. Исус не отговорил и Каяфа пак запитал: „Ти ли си Христос, Син Божи?” Този път отговор имало и той бил: „Ти го рече, казвам ви обаче, че отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.” Тогава първосвещеникът раздрал дрехите си и обявил, че изреченото е богохулство. Старейшините отсъдили, че Исус трябва да бъде наказан със смърт и някои започнали да го оплюват и бият. През това време се сбъднали думите на Христос, изречени към апостол Петър по време на тайната вечеря. Последният уверил, че ще положи душата за учителя си. На което Исус отвърнал: „Докато пропее петел (т. е. докато отмине нощта), ти три пъти ще се отречеш от мене.” И действително така станало. Петър вървял след заловения Христос и влязъл в двора на първосвещеника, за да наблюдава какво ще се случи. Докато седял и се греел на огъня със слугите, те го разпознали, и три пъти го питали вярно ли е, че е бил с Исус, когато го залавяли. Но Петър и трите пъти отрекъл това пред всички. Когато след третото отричане пропял петел, той си спомнил за казаното му и заплакал горчиво. Обесването на Юда (Матей) А предателят Юда, като разбрал за решението на Синедриона, са разкаял и върнал трийсетте сребърника на първосвещениците и старейшините с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.” Те пък му рекли: „Нас не ни е грижа, ти му мисли.” Тогава Юда захвърлил сребърниците в храма, отишъл и се обесил. Съдът на Пилат Христос на съд при прокуратора Пилат (Йоан); Пилат измива ръцете си (Матей) В петък сутринта първосвещениците със старейшините и книжниците отвели Исус при римския управител (прокуратор) Понтий Пилат, който трябвало да потвърди смъртната присъда. Той разговарял с осъдения и останал с впечатление, че не бил виновен. На Пасха управителят имал обичай да пуска на свобода един затворник по желание на народа. Тогава затворен за бунт и убийство бил Варава. Когато хората се събрали, Пилат ги попитал: „Кого искате да ви пусна - Варава или Исус, наричан Христос?”. Първосвещениците и старейшинитете били вече надумали тълпата, да искат освобождаването на Варава, а Исус да бъде погубен. Затова хората отговорили, че искат да бъде пуснат Варава. Пилат на два пъти попитал какво да прави с Исус, наричан Христос, тъй като според него той бил невинен. Хората и двата пъти отговорили: „Разпни го!” Като видял, че нищо не помага, а се усилва вероятността народът да се разбунтува, управителят Пилат поискал да му донесат вода, измил ръцете си пред хората и рекъл: невинен съм за кръвта на този праведник, вие му мислете. Пуснал Варава, а Исус предал на разпятие. Преди това, по обичайната практика, осъденият бил бичуван. Носене на кръста и разпятие Христово Христос носи кръста към Голгота (Йоан); Дева Мария и Мария Магдалена при разпънатия Христос (Лука) След бичуването войниците повели Исус, който сам носел кръста си, към мястото, наречено Голгота. На еврейски език името означавало Лобно място. Там го разпнали, а след това се подигравали с него. Един му поднесъл гъба, напоена с оцет, друг пробол с копие ребрата му. При кръста с разпнатия Исус стояли майка му Мария, сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. Имало и книжници, които се надсмивали, като казвали: „Ако ти си Юдейският Цар, спаси се сам.” Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите (Матей) За смъртта на Исус Христос на кръста евангелист Матей е написал: „А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика с висок глас: Или! Или! Лама савахтани? Сиреч, Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, казваха: той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на прът, даваше му да пие. Другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да го избави. А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха…” Снемане от кръста и полагане в гроба Снемане на Христос от кръста и полагане в гроба (Матей); Ангел известява, че гробът е празен (Матей) Иосиф Ариматейски и Никодим, които били следовници на Христос, изпросили разрешение от Пилат и снели тялото от кръста. Помазали го с аромати, обвили го в нова плащаница и го положили в гроб, изсечен в скала. Входът затворили с огромен камък. При полагането на Исус в гроба присъствала, облята в сълзи и изпълнено с мъка сърце, майка му Богородица. Като минала съботата, на разсъмване в неделя на гроба дошли жени, които носели миро за помазване. Внезапно земята се разтресла и от небето слязъл Ангел господен. Той отвалил камъка от входа на гробницата и седнал върху него. Обърнал се към жените с думите: „Зная, че търсите разпнатия Исус, но него го няма тук – той възкръсна, както беше предрекъл. Идете бързо и обадете на учениците му, че е възкръснал от мъртвите и ще ги чака в Галилея.” Литература: 1. Евангелски синопсис. Ред на евангелските събития по четиримата евангелисти, част трета, http://www.pravoslavieto.com/bible/evangelskite_sabitia.htm#gen19 2. Страстната седмица - седмица на Христовите страдания, http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/index.htm 3. Страсти Христовы, http://ru.wikipedia.org/wiki/Страсти_Христовы

И от мен една фотоинформация за „Парад по случай 2 766-та годишнина от основаването на Рим.” Попаднах на нея случайно. Римляните Римлянките Свищовлии На 3-та снимка са показани 40-те български участници от Legio I Italica и Cohors I Thracum c.R. Групите са основани в Свищов и днес в тях влизат реенактори от цялата страна. Това е четвъртото участие на свищовските легионери в Natale di Roma, отново с привилегията и честта да възстановят голямата битка на Circus Maximus. http://gallery.actualno.com/gallery_27041.html

Писмо от Ловеч до Левски от 7 октомври 1872 г.: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Вестницити стоят у мене, както и другити книги. Не зная кому и как да ги распратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз би рекъл да додиш, да ся спорязумейми какво и как има да работим.” Това писмо е написано от поп Кръстю. Както се вижда, останалите членове на Ловешкия комитет са се изпокрили. Т. е. на практика те не вземат участие в комитетските работи. Данаил Попов казва, че Димитър Пъшков вече се бил отказал. А Марин Поплуканов, който е писал на Левски да не „дохожда” в Ловеч, очевидно най-малкото се е оттеглил от председателското място. Затова поп Кръстьо е поел функциите на председател на комитета в Ловеч. Няма кой да разпрати вестниците, а той не е запознат, защото не е вършил тази работа. Затова казах, че комитетът в Ловеч на практика е преустановил в един момент дейността си. А това, че всички са се изпокрили, показва колко е била храбростта на тези, които са щели да вдигат народа на въстание. Впрочем те не са виновни, страшничко е било времето. Не всички са били „безумно смели” като Апостола. За разлика от него другите са имали семейство, имот, работа. Малко оригинални документи и сведения са останали от онова време, но и те или изобщо не са отразени в биографиите на Левски, или са тенденциозно интерпретирани. Мерсия Макдермот е единствената, която предава подробно същността на конфликта на Левски с „мръсника” Попхинов. Последният е укорил Апостола, че е похарчил всичките пари на комитета. Мерсия казва: да, действително Левски похарчил парите по свое усмотрение, без решение на останалите членове на ЦК. Но обяснява: ама кой е Попхинов, че ще прави забележка на Левски! Основна така се възприема Левски: той е титан, а другите са маскари. Само че основна грижа на организатора е, както ти потвърждваш, да си намери кадърни помощници. Иначе няма смисъл да се започва работа. Тя затова и работата на Апостола е завършила с пълен провал. Да се твърди обаче, че виновни са били тези, които са я вършили, а не този, който я е замислил и ръководил, е все едно да туриш каруцата пред коня. Колкото до изолацията. В края на август 1872 г. Левски организира окръжни революционни центрове и дава разпореждане кой частен комитет към кой център да се присъедини. На Тетевен предлага да се присъедини към окръжния център в село Голям Извор. Тази приумица е била голяма обида за тетевенци: да се присъединят към едно село! Но Левски е направил селото център, а не Тетевен, както са очаквали от там, защото в Тетевен организатор е бил омразният Димитър Общи. В резултат Левски получава следното писмо от Тетевен: „ние в заседанието си решихме да се присъединим на друго място”. Писмото не е писано от бай Димитър, защото той не е можел да пише. Може ли някъде другаде да са се присъединили тетевенци? Според мен не. Просто са казали на Левски: гледай си работата. Арабаконашкият обир е осъществен, въпреки че Левски е бил против. Това е факт, който не обяснява нищо. По-правилно е да се каже, че тези, които са направили обира, въобще не са се интересували от мнението на Левски, защото не са го считали вече за свой ръководител. Дори Стоян Пандура не изпълнява заръката, дадена му лично от вече формалния ръководител на революционната организация в България, и става едно от главните лица в обира.

Ще ти дам съвет в това направление. Президентът си е сложил портрета на Васил Левски в президентството и редовно го дават по телевизията с него. Някой трябва да му каже какви реално са били делата на Апостола и да почне да прави като него. Например, можеше да проведе акция всред олигарсите, да събере от тях пари и да плати борчовете на протестиращите. Въпросът с борчовете не се е разминал. Идва нова зима, а пари за бедните не се задават. Имаш възможност да предложиш идеята ми на президента, не държа на авторските права. За другото, обаче, не си прав. Левски отрано е разбрал, че Димитър Общи ще му бъде конкурент, затова започва да го елиминира. Не го взема делегат на събранието в Букурещ, после го клепа пред Каравелов. В един момент комитетите от Орханийско, Тетевенско и Софийско се обединяват около Общи и престават да изпълняват заповедите на Левски. Затова и той е принуден да се оплаче на Каравелов да му помогне, което обаче няма как да стане. От местата, които командва Общи, спират да пращат пари в Ловеч. След убийството на слугата на Денчо, Ловешкият комитет на практика престава да съществува. Драсов заминава за Чехия, Пъшков и Луканов се отказват. Луканов даже пише на Левски да не се вясва в Ловеч. Единствен активен остава само поп Кръстю. Затова и Левски си дига чукалата и заминава за Южна България. БРЦК, благодарение на некадърността на Левски като ръководител, се разцепва на три: ЦК в Румъния; Общи с комитетите в Западна България; Левски с комитетите в Южна България. Дотам Левски е изгубил уважение, че когато заръчал на Стоян Пандура да каже на Общи да не нападат пощата, Пандура станал основен организатор на мероприятието. Хайдут, а какво ще кажеш за Георги Димитров? Аз мисля, че той е продължител на делото на Васил Левски. Димитров също е бил за народна република. Благодарение на Димитров лъвът в герба на НРБ е без корона. И той е призовавал да се премахне някой и друг съмнителен човек да не пречи, считал е, че чорбаджиите имат много пари и трябва да ги дадат за „народното дело”.

В обширното си изследване Комар разглежда и сведението за Кубрат, което се среща само у Никифор, а при Теофан го няма. Става дума за: Правилно Комар определя, че това сведение е по-вероятно да се отнася за Кубер от „Чудесата на свети Димитър”, а не за Кубрат. Логиката всъщност е много проста: Кубрат се е родил, когато аварите отдавна са се били установили в Панония и е нямало необходимост той да освобождава някого. Дори и да не става дума за въпросния Кубер, а за някакъв друг „господар на уногондурите (?)”, събитието, описано от Никифор, става в Централна Европа, а не при Дон, Волга и Кубан, където е била Велика България. Най-важното следствие от анализа е, че Кубрат въобще не е бил византийски патриций. Бях си извадил анализа на Комар за Кубрат и Кубер понеже почнах да пиша статия по този въпрос. И може би ще я довърша, за да разберат за какво става дума тези, които не могат да четат на руски. Може пък някой да ме превари.

На мен тия девойки отзад ми се струват прекалено мургавички, дори и за латиноамериканки. Това парче много прилича на изпълненото от Шакира.

А какво мислиш за днешните чорбаджии? Някои са много богати. Не ти ли се ще да ограбиш някой и да раздадеш парите на бедните? Или ще ги внесеш в някоя банка?

Първите точки от наредбата-закон за Народният съд се отнасят конкретно за бомбардировките. НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 12.01.1945 г.) Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон: а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година; б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева: 1. лицата, които след 1 януари 1941 година, са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война; ………….. 3. ръководните лица, които, във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати, не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;

Според мен Левски по-скоро се е похвалил. Христо Даскалов за посещението на Левски и А. Кънчев в Трявна на 11 ноември 1871 г. разказва, че те пристигнали, за да агитират в града да бъде основан частен революционен комитет. Апостолът казал, че на организацията са необходими пари и поискал „да му внесат помощта си”. Даскалов успял да събере от приятелите си 500 гроша. „Нашите хора даваха наистина пари и обещаваха, че ще основат комитет, но това го правеха от страх, а не от съзнание и добра воля” - пише Даскалов в спомените си и продължава малко по нататък: „Левски и Ангел Кънчев си заминаха на втория ден... ние си останахме пак с апатията.” (Каракостов, с. 91-92)

Идеята на тази тема беше да се покаже истината. Тя съществува и няма защо да се търси отново. Понеже пак тук, бе представен видеоматериал на медия, който е опит да се замъгли истината, и той беше коментиран. Въпросът предал ли си е личната сабя Шукри паша, не е страничен. Той е поставен като централен в темата. Затова е сложена тази питанка в заглавието. Коментираш без да четеш, затова си мноооого далеч от истината. Друг е въпросът, че от такива разбрали-неразбрали като тебе, лъжите трудно се опровергават Да, събитието е измислено. Според мен ходом, защото ген. Иванов не е очаквал, че Шукри паша ще дойде без сабята си. Идва време, когато лъжите в историята – благородни или не, трябва да паднат и истината да се приема спокойно. Още повече, че по голямото събитие действително е, че Одрин падна. Друг е въпросът какво е произтекло от това, но то вече е предмет на друга тема.

Пейо Колев разправя, че фалшивото фотоизображение – монтаж, било направено от придворният фотограф на Фердинанд Георг Волц. Че нали фотографът е придружавал навсякъде царя по време на войната, как е успял да изпусне и да не заснеме директно сцената с предаването на сабята. Ако беше направил снимки с Шукри паша, Фердинанд и сабята, щеше ли някой да разбере, че последната не е на командира на одринския гарнизон? Ама няма такива снимки, има монтаж! Как може в такъв случай тв-журналистът да твърди „на каква висота” бил Волц, като „отразил блестящо” пребиваването на българския цар в Одрин, след като не е заснел най-важната сцена. Ами ако не е имало такава? Твърденето на журналиста, че френската гравюра била нарисувана, като сюжетът бил взет от нашата картичка, също е абсурдно. Кой знае кога е направена картичката, а френският вестник е излязъл на 13 април 1913 г., т. е. на 31 март по нашия календар. Това е няколко дена след превземането на Одрин. Едва ли по това време българската картичка е била готова, че французите да си я купят, художникът им да нарисува темата и то по съвсем друг начин и т. н. Тук журналисът пак проявява просташкият български патриотизъм: французите копирали нашата картичка! Ами ачик, ачик се вижда, че няма нищо общо между българското и френското изображение. На практика с участието на днешната българска телевизия „Нова” конфузът в историята „плененият Шукри паша предава сабята на цар Фердинанд” отново бе замазан. Гафът по начало не е в появата на фалшифицираното изображение, а във фалшивата церемония. Която и до днес предизвиква фалшиви патриотични чувства у българина. Ето с какви неща се гордеят българите: „Уникални снимки, които цар Фердинанд лично е правил на Шукри паша при посещението на пленения турски пълководец в двореца Врана, се пазят в НВИМ. Българският монарх е посрещнал любезно госта си, който с готовност е позирал със „зеле” на уста пред фотообектива. Всъщност българите учудват света не само с военното си майсторство при превземането на Одрин, но и с изключително толерантното, хуманно и цивилизовано отношение към победените комшии. Това отношение ще бъде потвърдено и в предстоящата изложба в НВИМ. ... В София пашата е настанен в хотел Сплендид палас, както сър Ранкин казва – „в разкошен апартамент с всякакъв лукс и удобства”. Свидетелство за уважението към победения противник е и друг факт. На два пъти плененият турски командир предава сабята си на българските пълководци – първо на генерал Никола Иванов, а след това и на цар Фердинанд. И двата пъти те му я връщат. „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”, признава Шукри паша.” http://bgarmy.bg/?action=news&id=12855 „Експозицията е посветена на 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство и на века от превземането на Одринската крепост. „Това събитие е сред най-големите успехи на българската армия. Германските инженери, строили укреплението казват, че Одринската крепост е непревзимаема, че само пруска войска може да влезе в нея, и то след осем месеца обсада. А българите я превземат на 13 март след атака, продължила две нощи и два дни! И след това Шукри паша, командирът на крепостта и 60-хилядния гарнизон, предава сабята си на българския генерал Никола Иванов”, обяснява с патриотичен плам Танчев.” http://www.monitor.bg/article?id=376069 Кое е вярно в подчертаното от мен? Не личи през годините българският „народ” да е разбрал за какво иде реч. Благодарение на телевизия „Нова” пък и на други някои днешни деятели, българите и занапред ще обясняват с патриотичен плам, как Шукри паша доброволно си предал сабята и как цар Фердинанд му я върнал. Да пораждаш у българите патриотични чувства с фалшифициране на българската история, според мен не е достойно дело.

Това е компилация по слова от библията. Става дума за Страшния съд и казаното от Христос: "Който не е с мен е против мен и който не събира с Мене, разпилява.” Комунистите също заявяваха: Който не е с нас, е против нас! Спомних си лафа за нелегалния Тодор Живков: той се криел, ама полицията не го търсела. При Васил Левски е било: той се борил за свободата на българския народ, ама не целия български народ е бил с него. Сам Левски на последния си разпит на 9 януари 1873 г., пред турския съд в София, признава: „Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, и тия [политическите] работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години станаха хиляда [бяха на друго мнение]… Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха, където ги теглехме…” Тук турските съдници му задават въпроса: „Не одобри ли ти тия техни [на начетените българи] мнения?” На което Левски отговаря: „Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път.” На практика Апостола, след като се е напъвал две години да накара със заплаха българите да се вдигнат на въстание, стига до заключението на поп Кръстю Никифоров, че безобразията, които са ставали в България преди Освобождението, са се дължали на некадърното турско управление и именно то трябва да се подобри. Днес управлението у нас е българско. Но пак на хората в демократична България, които са получили заеми и не могат да ги връщат, вземат апартаментите. Държавата обаче нищо не прави в тяхна защита. Управляващите, понеже или нищо не могат да направят, или не искат, „отчитат грешките си”, но пак са изпълнени с желание да ни управляват, като обещават, че ще поправят допуснатите грешки. Засегнатите от управлението, пък, или се самозапалват или крещят по площадите: „Българи, юнаци”. Сякаш някой е нападнал България и българските юнаци са отишли да я защигават. Други пък искат да бъде създаден Български национален комитет на единството „Васил Левски”, чиято функция да е – защита на интересите на „народа”. Явно привържениците на комитета са от „неначетените българи”, защото по думите на самия Левски, само те навремето са вярвали в него. Прочетох в пресата заглавието „Който не е с нас, е против нас – или началото на диктатурата”. Става дума за някакво изявление на ГЕРБ от 2011 г., което е разчетено по споменатия начин. Много вярно е казаното. Левски на практика също е бил диктатор. На 3 октомври 1872 г. Данаил Попов пише следното писмо до Любен Каравелов: „От всичко що ми пише и мене В[асил]. Л[евски]. виждам едни неразбории, на които би трябвало да се даде един край. Аз, както се научавам от повече лица, които казват, че В. Л. съвсем своеволствува, без да се допитва до никого за нищо. Ний знаеме, че каквото и би трябвало да се извърши, трябва да се свика събрание и според вишегласието да става всичко, а това той никак не считал за нищо. А пък от друга страна гледам, че се оплаква, че не били го слушали. Че как ще да слушат само него, когато това нито уставът не го гласи. Защо ли не приема той да се споразумява с другите около него членове, ами върши всичко по свое си мнение? За Д. Общий всички ми казват, че е заслужил и че заслужава гдето и да отиде, а той пак стои, че го и укорява. Тъй също и с А. Хр. Попов, т. е. с брата ми, защото той искал да му докаже за някои си неправилности, които последвали от страната на В. Л., а той обърнал другояче работата. Всичко е, че той иска само неговият глас да се чува и неговите мнения криви-прави да се одобряват. Това мисля, че не е тъй, както той го иска – зато[ва] не трябва никак да му давате повод за такива своеволия, защото тези негови своеволия ще принесат големи разстройства на много места, които после не ще бъде никой в състояние да ги поправи. Зато[ва] както аз тука, тъй и вий, пишете му и направете му забележвание, да се остави от тия безредици догдето е още рано. Брат ми А. Хр. Попов за напред няма да приема ни най-малко участие в нар.[одните] работи. Само и само да се угасят тези неспоразумения… И в Ловеч един от най-добрите работници Д. Пъшков все за[ради] тия негови своеволия, отказал се е вече от работата, а пък то тъй не се вършат такива работи. Ний вместо да гледаме да привличаме повече дейци, а то напротив – според своеволията си отпъждаме и най-добрите.” Данаил Попов в началото на октомври 1872 г. е видял, че БРЦК на Левски вече е пред разпад. Арабаконашкият обир е бил всъщност един предначертан епилог. Който е резултат пак на начинание на Левски: да се събират насила пари за оръжие в самата България.

В началото на 1871 г. H. M. Тошков, виден български търговец в Одеса, ръководител на Одеското българско настоятелство, голям патриот и меценат, предлага на Левски да се съберат подписи от четирите краища на България, да се изпратят до Настоятелството в Одеса специални пълномощни лица, които Тошков щял да представи на руския император. Одеските дейци били убедени, че той ще помогне на българското освободително дело. За това предложение Левски научава от писмо на Филип Тотю. На 18 април 1871 г. Апостола пише до Тотю войвода в Одеса: „За първото, което вий ни предлагате и искате го по-скоро, та чрез Н. М. Тошкова да помолиме негово високо императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне? Дай боже, да помогне и да подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт в затвора.” Левски не дава съгласие за инициативата на Тошков, защото в момента този въпрос не стоял на дневен ред. Според Апостола идеята нямала подкрепа. „Ако ли никой не подпише, както казваме, и останеш ти сами?”, остроумничи той, отговаряйки без да се допита до някой друг в България, камо ли да потърси „вишегласие” – дума, на която много се набляга в бодряшките биографии на Апостола. Със споменатото по-горе от мен писмо от януари 1871 г. до Любен Каравелов, Левски му изпраща своя дописка, която да бъде поместена във вестник „Свобода”. Цитатът, който приведох е всъщност от дописката. Когато Каравелов я получава, той я редактира основно. Разбрал, че с лозунга на Левски за „Свята и чиста република” само ще уплашат хората, той публикува във вестника съвсем друг текст: „На нашето знаме, което ще бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: „Свобода и всекиму своето!” Каравелов е сторонник за създаване на Балканска федерация, затова говори за „знаме на Балканския полуостров”. Известно е, че черновата на прословутото поканително-заплашително писмо, с което богатите българи се призовават да дадат пари за „освобождението си от несносното иго агарянско”, е написана от Васил Левски. В нея отново се споменава, че който даде пари за делото, ще бъде записан „равно с всичките пред светата ни Р…” Не е ясно защо Апостола не е изписал изцяло думата „република”, но Каравелов отново прави основен ремонт на черновата на Левски и „светата ни Р…”, става „всичка България”. Защо казвам аз, че Васил Левски е бил инат на тема „България-република”? Защото въпреки, че вече е получил отпечатаните поканително-заплашителни писма, той сяда и пише нови до няколко чорбаджии, в които фигурира това заявление: „В Българско не ще има цар, а „народно управление” и „всекиму своето”. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. „Свобода и чиста република.”